Тази стара поговорка, ако се редактира във вида: "Политиците си лаят, но армиите си напредват!", вероятно ще отговаря най-пълно на настоящото развитие на СВО в Украйна.
През изминалите 6 месеца отношението на президента Тръмп към президента Путин забележимо се промени. От ръководител, с когото "може да се преговаря" и с когото може да се "направи сделка", Путин се превърна в "лош човек, който убива много хора" и който говори любезно, но "затрупва партньорите си с BS"!
Тръмп се люшка между спирането на военната помощ за Украйна и подновяването ѝ. Последната информация е, че на Украйна ще бъде изпратено оръжие за около $300 милиона, като са предвидени да бъдат доставени и... 10 ракети Patriot PAC-3, които са предназначени за борба с балистични ракети. Аз доскоро бях чел, че за всяка цел са необходими по 2 ракети Patriot, но наскоро четох, че статистиката в Украйна показва, че срещу всяка балистична ракета Искендер украинските ПВО трябвало да изстрелват по 4 "патриотки", без гаранция за успех, а срещу Кинжал украинците дори не стреляли, тъй като отдавна било установено, че е безсмислено да се хабят скъпите "патриотки". Излиза, че с обещаните от Тръмп 10 ракети украинците могат да се опитат да свалят 2.5 искендера!? Аз бях останал с впечатлението, че една ракета Patriot струва около 2 милиона долара, но тези дни прочетох, че Patriot PAC-3 всъщност струват по 10 милиона долара парчето! Говори се, че САЩ произвеждат вече по 550 парчета PAC-3 и още по 250 PAC-2 (последните са предназначени за сваляне на самолети). Излиза, че с годишното производство на PAC-3 украинците могат да се опитат да свалят почти 138 ракети Искендер, но се твърди, че такива руснаците произвеждат поне по 350 на година!?
Най-объркваща е обаче реакцията на президента Тръмп на събитията около доставките на оръжие за Украйна. Според "Ню Йорк Таймс" в обмен въпрос-отговор журналистът Маккрийш попита Тръмп дали е разбрал кой е наредил спирането на доставките на боеприпаси за Украйна?
"Когато Тръмп каза „не“, Маккрийш го притисна: „Какво означава това, че такова важно решение може да бъде взето във вашето правителство без ваше знание?
Тръмп се разгневи. Шут като Хегсет изглежда беше държал краля в неведение за важно решение!
„Ако бъде взето решение, ще знам“, избухна Тръмп. „Аз ще бъда първият, който ще разбере. Всъщност, най-вероятно аз бих дал заповедта, но все още не съм го направил.“
Не е успокояващо, когато във времена на причинени от човека и природата бедствия, президентът да бълва глупости, а некомпетентните членове на кабинета му да се правят на разсеяни!"
През последните седмици руснаците всяка нощ обстрелват Украйна с по над 500 дрона и поне по 15-20 балистични и крилати ракети. Украинците твърдят, че свалят почти всички дронове и ракети, което неизбежно поставя въпроса: "Какъв им е тогава проблемът?". Щом свалят почти всички дронове и ракети, то значи, че руската армия и руската индустрия, които, както знаем от украинската пропаганда, че са на умирачка, ще издъхнат още по-скоро и Украйна ще победи!
Аз разбира се не знам откъде украинските пропагандисти черпят информацията си за трагичното състояние на ВС РФ и на икономиката на РФ, но тези дни се появи информация, че заводът за дронове в Казан вече произвежда по 500, а скоро ще произвежда по 1000 дрона "Геран" на ден, а производството на различните видове ракети в РФ изпреварва изразходването им в СВО, т. е. ВС РФ трупа запаси от ракети... може би за момента, в който обединеният щаб на експедиционния френско-английски корпус, за който се договориха Макрон и Стармър, реши да нареди на все още несъществуващите си войски да заемат позиции в Украйна!?
Изглежда, че Тръмп е решил да поднови доставката на оръжие и муниции за Украйна, но при условие, че те се заплащат от НАТО, т. е. от европейските съюзници на САЩ!
В САЩ най-злите русофоби-сенатори Греъм и Блументал отдавна кандърдисват Тръмп да му дарят закон за жестоки санкции срещу Русия, като например установяването на 500% мита срещу страните, които си позволяват да купуват от Русия нефт, газ и ядрено гориво! Тръмп изглежда е на път да им разреши това удоволствие, но иска той да има правото да решава кога, срещу кого и с каква сила да прилага въпросния закон. Тези дни Тръмп обяви, че в понеделник, 14 юли, той ще направи важно съобщение, свързано с политиката му към Русия, и сега всички чакаме в напрежение да видим поредната изява на политическата мисъл на гения Тръмп!
Изобщо митата се превърнаха от икономическо оръжие, което законно може да се използва за защита на собствената икономика на една държава, в мафиотско средство за натиск от Дон Тръмп - президентът на САЩ - за натиск срещу ръководителите на други държави, които се опитват да постъпват по начини, които Тръмп не харесва! Например Тръмп заплашва президента на Бразилия Лула с 50% мита, ако бразилските съдилища си позволят да съдят приятеля на Тръмп, бившия президент на Бразилия Болсанаро!? При това Бразилия има отрицателен търговски баланс спрямо САЩ в размер на около 10 милиарда долара годишно, така че не би трябвало да има никакви икономически причини за подобна мярка!
Списанието "Foreign affairs" тези дни публикува статия, посветена на идеите на президента Маккинли, който активно е използвал митническите тарифи в своята вътрешна икономическа политика. Целта на статията е да запознае читателите с идеите на Маккинли и разликата между неговата политика и политиката на Тръмп, който използва това икономическо оръжие като универсално средство за постигане, както на икономически, така и на външнополитически цели, твърдейки, че се ръководи от идеите на бившия президент. По-долу представям един сравнително кратък цитат от статията, който според мен осветлява разликите в подхода на Маккинли и Тръмп в използването на митническите тарифи.
"... Днес, в целия национален истаблишмънт на сигурността на САЩ, икономиката отново е централен проблем. За Тръмп съюзите и отношенията на САЩ, репутацията на Вашингтон и дори чуждестранните заплахи често се свеждат до една-единствена - макар и подвеждаща - статистика, като например търговски дефицит. По този начин митническата тарифна политика на Маккинли предлага на Тръмп елегантно просто решение на многобройните и разнообразни предизвикателства пред Съединените щати. Една политика, която да ги реши всички.
Проблемът за Тръмп не е липсата на прецедент; връзката на неговите политики с американската история е ясна. Проблемът е, че тарифният подход на Маккинли не е подходящ за днешния свят. Нещо повече, докато Маккинли използваше тарифи предимно за постигане на вътрешна цел – да разшири американската индустрия, гарантирайки ѝ стабилен вътрешен пазар, основната цел на Тръмп е външна. Той иска да промени поведението на други страни, разчитайки на заплахата от всеобхватни тарифи, за да ги доведе на масата за преговори и да извлече отстъпки в области на разногласия, далеч отвъд търговията. Тръмп ще прецени успеха си не чрез измерване на ефекта на тарифите върху икономическото здраве на САЩ, а по това дали съюзниците и противниците ще се поддадат на исканията му. По същество Тръмп обръща модела на Маккинли наопаки. ..."
Страхувам се, че президентът Тръмп върви по пътя на президента Байдън, що се отнася до деградацията на умствените му способности, но прави това по свой собствен начин - с много шум и апломб! Не знам дали горната ми констатация е изразена по понятен начин, но казано с други думи, САЩ получиха вместо един изкуфял старец за президент - друг старец, който обаче е изкуфял по малко по-различен, бих казал, собствен, начин, запазвайки физическата си активност на високо ниво, но демонстрирайки умствена непоследователност, при това считайки се за гений!
Тези дни ми попадна една кратка и стегната, но хубава и вярна статия от един известен западен политически анализатор, която искам да споделя с читателите на блога.
---
It Must Surely be Time to End Russia Sanctions and Develop a New Plan to Bring Peace and Prosperity to Ukraine
(Със сигурност е време да се прекратят санкциите срещу Русия и да се разработи нов план за постигане на мир и просперитет в Украйна.)
Ian Proud • Wednesday, July 2, 2025 • 1,400 Words
Повече санкции само ще окуражат Русия да продължи да се бори, вместо да сключи мир.
Русия може да издържи икономическата болка от войната по-дълго от Европа. На тази основа, повече санкции само ще окуражат Русия да продължи да се бори, вместо да сключва мир. Европа трябва да насърчава мира чрез облекчаване на санкциите, въпреки че не виждам никакъв шанс това да се случи в момента.
Тази ужасна война в Украйна трябва да приключи рано или късно. Тя е отнела живота или е причинила осакатяването на над един милион души, най-вече от февруари 2022 г. насам, но всъщност от началото на украинската криза през февруари 2014 г.
Очевидно е, че както Русия, така и Украйна, трябва да намерят стимули за прекратяване на боевете. Един такъв стимул е свързан със санкциите. Цялата основа на санкциите срещу Русия е, че те ще наложат цена на Русия за продължаване на войната в Украйна.
Когато 18-ият пакет от санкции беше предложен на 10 юни, Кая Калас обяви, че „правим всичко това, защото санкциите работят, всяка санкция отслабва способността на Русия да се бори“. Тя каза още: „Русия е загубила десетки милиарди приходи от петрол.“ Икономиката ѝ се свива, а БВП е намалял.“
И все пак, тези твърдения не изглеждат верни.
Първо, руската икономика нарасна с 3,6% през 2024 г. Това се сравнява с 0,9% растеж за Еврозоната и 1,1% за Обединеното кралство.
Що се отнася до износа, през първите четири месеца на 2025 г. Русия изнесе стоки с 39,5 милиарда долара повече, отколкото внесе, и поддържаше здравословен общ излишък по текущата сметка от 21,9 милиарда долара. След фалита си през 1998 г. Русия се превърна в експортна сила и оттогава не е имало нито една година, в която да не е регистрирала здравословен излишък, включително по време на световната финансова криза и пандемията от COVID.
Няма доказателства, че санкциите са оказали реален ефект върху способността на Русия да генерира големи търговски излишъци всяка година. Това увеличава данъчните ѝ приходи и предоставя възможност за увеличаване на разходите без значителна зависимост от заеми.
Общата стойност на руския износ е спаднала от пика си през 2012 г., когато цената на петрола беше постоянно над 100 долара за барел. Но въпросът е, че Русия сега внася значително по-малко, отколкото тогава, до голяма степен поради стремеж към заместване на вноса, който започна през 2014 г. като противодействие срещу санкциите на Запада, което означава, че общият баланс на РФ е сравним.
Поради тази причина позицията на международните резерви на Русия се е подобрила с около 80 милиарда долара от началото на войната до 680 милиарда долара днес (което включва замразените в момента активи от около 300 милиарда долара).
Никакви санкции, наложени на Русия, не са променили основите на руския икономически модел и, вярвам, никоя санкция никога няма да го направи. И въпреки това европейците санкционират Русия вече единадесет години, без да признаят това.
Да, Русия несъмнено е понесла икономически щети от санкциите. Преди кризата в Украйна, Европейският съюз представляваше над 40% от цялата руска търговия и по-голямата част от този бизнес беше прогресивно загубен през последните единадесет години. Това предизвика огромни промени в структурата на руската икономика, което я направи по-зависима от вътрешните инвестиции и решително измести търговията ѝ от Европа към Азия.
Санкционирането на физически лица и компании доведе до огромни промени в бенефициентната собственост и членството в бордовете на най-големите руски фирми. Това предизвика странна политика на „убий къртицата“ (whack-a-mole) в Европа, тъй като тя се опитваше да санкционира, базирайки се на постоянно променящи се данни за структурите на руските компании.
И все пак, продължаващата сила на Русия в търговията ѝ позволява да продължава да налива милиарди във военната икономика всяка година в момент, когато Украйна постоянно се клати на ръба на фалита, подкрепяна само от европейски дарения, както съм писал много пъти преди.
Европа никога няма да може да наклони везните дотолкова в полза на Украйна, че да има икономическите резерви, та да надмине Русия, независимо дали войната ще продължи една година или десет. Само фантазьор би повярвал в това, макар че, за съжаление, изглежда няма недостиг на такива в Брюксел.
Санкциите са се превърнали в цел и политиците вече са толкова ангажирани със санкциите и толкова лишени от идеи, че продължават въпреки очевидната самовреда, която причиняват на европейския проект, не само икономически, но и политически и културно.
Политиците в Централна Европа са все по-загрижени от тази посока на политиката, поради което се разразява битка дали ЕС ще одобри осемнадесетия пакет от санкции срещу Русия, предложен за първи път на 10 юни.
Словакия и Унгария в момента блокират пакета, защото той би застрашил енергийната им сигурност. На среща на външните министри на ЕС миналата седмица, унгарският външен министър Петер Сиярто обвини брюкселските бюрократи в лицемерие, твърдейки, че по-нататъшни енергийни санкции биха „осакатили енергийната сигурност на Унгария“ и биха увеличили вътрешните цени на енергията 2-3 пъти. Унгария остава силно зависима от руския газ, по-специално за вътрешните си нужди. А пълната забрана би имала огромни последици за потребителите и унгарската индустрия, поне в краткосрочен и средносрочен план, тъй като икономиката е в преход.
И така, докато министрите на ЕС удължиха всички останали санкции на ЕС срещу Русия с една година, 18-ият пакет от санкции остава в неизвестност. Германските власти изглеждат уверени, че тази седмица може да се постигне споразумение, като се направят отстъпки на Словакия и Унгария относно вноса на енергия. В типичния за това маниер, ще бъде постигната задкулисна сделка.
Но истинският въпрос е не трябва ли ЕС да се откаже напълно от санкциите?
Санкциите могат да бъдат успешни само ако санкциониращата страна е готова да приеме ниво на икономически щети, сравнимо с това, нанесено на противника, така че противникът да реши дали да отстъпи или поне да смекчи действията, довели до санкциите.
Това никога не изглеждаше вероятно да се случи с Русия. Не само че санкциите изглежда са причинили повече болка на европейските икономики, отколкото на Русия, най-видимо чрез парализиращите цени на енергията. Но и Русия никога не изглеждаше така, сякаш би отстъпила пред санкциите и сега натискът в ЕС да отстъпи нараства.
Европа не само трябваше да понесе преките икономически разходи за себе си от санкциите, които е наложила, но и да поеме допълнителните разходи за поддържане на украинската икономика на повърхността по време на война. Този натиск само ще нараства, тъй като САЩ намаляват финансовия си ангажимент към войната; на сегашните нива Украйна се нуждае от поне 40 милиарда долара европейско финансиране всяка година, само за да поддържа текущото темпо на война, която губи.
Както в момента наблюдаваме във Великобритания, където членове на парламента от Лейбъристката партия се бунтуват срещу планираните съкращения на социалните помощи, това ще има политически последици и в Европа, тъй като антивоенните партии получават все повече и повече подкрепа.
Русия трябва само да поддържа икономиката си от значително по-силна базова позиция. Тя няма да се сблъска с парализиращи високи цени на енергията, предвид своята самодостатъчност. Нито пък ще е необходимо да се постига консенсус с други държави относно ответните мерки, предприети срещу Европа.
Въз основа на това, налагането на повече санкции на Русия само ще окуражи президента Путин да продължи да се бори. Вместо да поставят Украйна в позиция на по-голяма сила, те всъщност поставят Европа в позиция на продължаващ упадък.
В бъдеще може да настъпи теоретичен момент, в който огромните фискални инвестиции, които Русия прави за поддържане на войната, ще прегреят икономиката ѝ до такава степен, че да започнат да оказват непоносим икономически и политически натиск. Но този момент изглежда не е достигнат, нито пък изглежда близо до това, да бъде достигнат скоро.
И сред всичкото това позиране няма никакви реални индикации, че Европа наистина е загрижена за най-добрите интереси на Украйна. Украйна в повечето отношения сега е провалена държава. Докато Зеленски поддържа своето автократично управление, той всъщност е поставен на животоподдържащи системи за целите на продължаването на войната. Краят на войната би създал момент, както на огромна икономическа и демократична възможност за Украйна, така и на огромен риск, тъй като недоволната и победена армия, демобилизирана, би открила, че страната е лишена от качествени работни места и добри доходи, а много от отпуснатите по време на войната фондове са изчезнали по фамозен начин на неизвестни места!
Ако еврократите в Брюксел вложат цялата си енергия и ресурси в това да прекратят войната възможно най-скоро и да помогнат на Украйна да се възстанови по най-добрия възможен начин, те биха могли да предотвратят много по-голяма катастрофа за тази страна. Това би започнало с изготвянето на план за премахване на санкциите след постигане на мирно споразумение между Русия и Украйна.
В момента обаче не виждам никакъв шанс това да се случи.
---
Току-що се разчу новината, че ръководството на ЕС се е спазарило с министър-председателя на Словакия Фицо по възраженията му срещу някои от санкциите срещу Русия и 18-ия пакет санкции на ЕС в най-скоро време ще бъде приет! В този пакет се налагат още по-строги санкции на РФ срещу износа на нефт и газ, прилагането на които може да доведе фактически до икономическа блокада на Русия в Балтийско море. Това е много опасно, защото Русия е заявила, че корабите на военноморския ѝ флот ще ескортират търговските кораби, превозващи нефт и други товари от и към Русия, а това може да доведе до сериозни военни стълкновения между НАТО и РФ в Балтийско море.
Всъщност, ако се съди по заявленията на европейските политици, те виждат санкции срещу Русия отсега до далечното бъдеще, очевидно имайки намерение да затрият за народите си достъпа до природните богатства на 1/7 от повърхността на Земята, която не е покрита с океани! Не може да има никакво съмнение, че тези политици "плачат" да бъдат изхвърлени на бунището на историята!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар