През последните години президентът Тръмп освежи жаргона на международната политика и междудържавните отношения с терминологията на Лас Вегас и строителната мафия в Ню Йорк. Международните преговори, споразумения и договори се превърнаха в сделки, в междудържавните преговори се заговори за силни и слаби карти, а ударите под пояса по време на преговорите - вероломни, агресивни военни действия - се превърнаха в предпочитан метод за "смекчаване" на позицията на противника!
В миналия си блог:
Защо ли ядохме жабетата?
https://diletant43.blogspot.com/2026/06/blog-post_21.html
Аз подробно се спрях на резултатите от войната на САЩ и Израел с Иран и на фаталните последствия, които тя има за реномето на САЩ и Израел като демократични страни с модерни въоръжени сили, от които би трябвало да трепери всяка средна и малка държава в света и особено в района на западна Азия. Видя се, че "силните карти", които по дефиниция САЩ и Израел притежават, се оказаха далеч по слаби от тези на Иран, който не се поддаде на блъфа на "майсторите", не си свали картите, а отговори на ударите на агресорите със свои отдавна обмислени и отработени удари!
Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) в САЩ изчисли в доклад, публикуван във вторник, че общата цена на войната е около 40 милиарда долара. Тази оценка включва тяхното изчисление от 2,2 до 5,1 милиарда долара за щети на американските бази в района въз основа на структури, които CSIS идентифицира като повредени. Злите езици говорят, че стойността на загубите е доста по-голяма, но нека не бъдем придирчиви към чуждите загуби.
За илюстрация на мита за "силните карти" на САЩ ще приведа една новина, която предизвика смущение в Сената на САЩ, но за която отдавна се носят слухове в информационното пространство:
"Генерал-лейтенант от Корпуса на морската пехота Грегъри Масиело, ръководител на F-35 Joint Program Office (JPO), разкри приемането на шестте безрадарни F-35B при изслушване
пред членовете на комисията по въоръжените сили на Сената по-рано тази седмица. Това дойде като част от по-голям двубой между Масиело и сенатора Марк Кели, демократ от Аризона, пенсиониран военноморски летец и бивш космонавт, относно степента на готовност на F-35 във военновъздушните сили на САЩ, морската пехота и флота, които отдавна са повод за безпокойство
„Приехме шест самолета за Корпуса на морската пехота, които нямат инсталиран радар. Това е така“, потвърди Масиело.
Тогава Кели попита, дали това се дължи на липсата на налични радари AN/APG-85, което Масиело потвърди.
Що се отнася до продължаващата сага с AN/APG-85, F-35 сега се доставят без никакви радари и може да минат години, преди това да се промени!"
Обърнете внимание на това - може да минат години, преди F-35 да бъдат доставени с радари.
"Още по-унищожително разкритие беше, че степента на готовност за мисии на F-35 е паднала до ужасните 25 %!
Преди две седмици Службата за отчетност на правителството (GAO), наблюдател на Конгреса, пусна доклад, заявявайки, че средният процент на F-35 готови за пълна мисия (FMC) във всички варианти е спаднал от 38 на 25 процента между фискалните години 2020 и 2025.
GAO определя FMC като самолет, „който може да изпълнява всички свои мисии“. F-35 JPO не оспори директно цифрите на GAO, но открито не се съгласи с методологията, която GAO използва за определяне на FMC.
Това означава, че само 25% от всички F-35 са в състояние да изпълняват всичките си мисии във всеки един момент, докато останалите страдат от различни форми на „поддръжка“, ремонти и т. н."
Това е резултатът от многогодишната разработка на F-35, която струва много милиарди долари на данъкоплатците, а самите самолети струват стотици милиони долари на клиентите на американските производители на модерно въоръжение!? Излиза, че всяка страна, закупила F-35, фактически е закупила 4 пъти по-малко самолети, отколкото си мисли!? Състоянието на американските въоръжени сили непрекъснато се надценява от американската общественост, но светът постепенно започва да разбира истинската същност на Вълшебника от Оз!
Това разбира се не пречи на Тръмп и компания да кроят планове за реванш срещу Иран, като считат "Меморандума за разбирателство" като нещо подобно на Минските споразумения, т. е. възможност за отсрочка с цел възстановяване на армията от поражението, възстановяване на запасите и на икономиката от надигащата се катастрофа. Симплициус цитира Ванс по този въпрос:
"„И така, мисля, че това, което президентът ни каза да направим, е да използваме този меморандум за разбирателство, за да напълним отново световната петролна икономика. Да напълним някои запаси и след това да видим какви карти са ни раздадени”
…
Ванс тук загатва, че заплахата не е приключила, тъй като Тръмп вярва, че може просто да изчака период на икономическа стабилизация и след това да опита отново.
По отношение на това има съобщения, че през изминалата седмица са се извършвали всякакви масови въздушни превози от САЩ към Близкия изток на „историческо ниво“, като мнозина смятат, че те представляват подготовка на САЩ за някакъв вид сухопътно нашествие. Основният спусък за това беше внезапното избухване на военна активност в Зелената зона на Багдад, която се оказа мащабен, воден от Америка, антиирански преврат, при който иракските сили преследваха проирански фракции и „предатели“, за да – както някои смятат – подготвят почвата за нещо по-голямо.
…
Разбира се, САЩ нямат реална способност да организират каквото и да е успешно сухопътно нахлуване в Иран – мисълта е просто смешна. Но като се има предвид това, което знаем за настоящата психическа деградация на Тръмп, никой не може да гадае докъде може да стигне манията му за величие. Той може би все още има изкривени фантазии за превземането поне на остров Харг, или нещо подобно."
По-трагично е положението на Европа, което обаче не ѝ пречи да дрънка оръжие и да обявява, че се готви за война с Русия през 2030 година!?
Наистина, твърдата реторика на Европа за конфронтация с Русия звучи кухо, когато се мери спрямо нейната действителна военна готовност в техническо и организационно отношение на въоръжените сили на страните ѝ.
Русия притежава една от най-напредналите световни ракетни арсенали, имащи технологична преднина над Европа и дори Америка в няколко стратегически категории. Нейните хиперзвукови системи, включително хиперзвуковата Авангард с планиращ носител (приблизително Mach 20-27), балистичната ракета Kh-47M2 Кинжал с въздушно изстрелване (Mach 10-12) и хиперзвуковата крилата ракета 3M22 Циркон (Mach 8–9), осигуряват способности, каквито в момента няма никоя европейска и дори американската армия. Дори тактическата балистична ракета Искандер-M достига скорост от около 6-7 Маха, превишавайки характеристиките на основните европейски ударни оръжия с голям обсег.
За сравнение, англо-френската Storm Shadow/SCALP и германско-шведската Taurus KEPD 350 са дозвукови крилати ракети, движещи се приблизително с Mach 0,8-0,9. Въпреки че няколко европейски страни инвестират сериозно в хиперзвукови изследвания, никоя в момента не притежава оперативен еквивалент на руските усъвършенствани ракетни системи.
Този технологичен пропуск показва, че въпреки нарастващите бюджети за отбрана на Европа, Русия запазва значително качествено предимство в прецизността в удари на далечни разстояния и хиперзвукови способности, засилвайки стратегическото възпиране и правейки всяка конвенционална военна конфронтация значително по-сложна за европейските въоръжени сили. Към това трябва да се добави и фактът, че никоя от страните в НАТО не притежава противоракетни отбранителни системи, способни да свалят надеждно обикновени балистични, а още по-малко хиперзвукови балистични ракети!
Не е по-добро и състоянието на бойната авиация на европейските страни. Тя се състои основно от четвърто поколение бойни самолети и отделни контингенти от F-35, за качествата на които вече споменах по-горе. Големите европейски страни, членки на НАТО, са в безкраен спор кой ще проектира европейския боен самолет от пето поколение и засега не се вижда краят на този спор! В същото време Русия вече няколко години успешно произвежда и използва изтребител от пето поколение СУ-57.
Дори ако Европа успее да разшири военния си капацитет през следващото десетилетие, идеята за конвенционална военна победа над Русия остава силно съмнителна. По-важното е, че преследването на такава цел рискува да създаде точно конфронтацията, която Европа твърди, че иска да предотврати.
Бюрократите от страните на ЕС и НАТО и преди всичко ръководителите на тези съюзи непрекъснато раздухват фантазията за предстояща атака на Русия срещу европейските страни и преди всичко срещу страните на Източна Европа, без да си дават сметка за абсурдността на тези фантазии! Предвид на разликата между населението на Русия и останалите страни от Европа, Русия никога няма да нападне безпричинно съседите си. Първо, тя не се нуждае от територията на тези държави и второ, нейните ръководители си дават сметка за проблемите, които имат тези държави и още повече за проблемите, които ще възникнат при един опит за териториален контрол над населението им. Ако някога възникне конфликт на Русия със съседите ѝ или с други страни от ЕС или НАТО, то от страна на Русия ще има само ракетен обстрел, първоначално с ракети с конвенционален заряд, а ако е необходимо и с ракети с тактически ядрени заряди. Всяка атака на ЕС или НАТО срещу Русия е обречена на неизбежен провал поради огромната стратегическа дълбочина на Русия!
Неотдавна UBS (Обединена банка на Швейцария) публикува данни за промените в богатството на някои от водещите индустриални държави за периода 2020-2025 г.:
Русия: усреднено +36,9 средно +9,9
САЩ: усреднено +9,8 средно -19,6
Германия: усреднено +11,6 средно -9,9
Франция: усреднено -4,5 средно -12,2
Холандия: усреднено -14,4 средно -26,2
Великобритания: усреднено -23,2 средно -23,6
Забележка. Терминът "усреднено" представлява резултат от стойността на националното богатство, разделен на броя на населението, а терминът "средно" означава промяната в богатството на членовете на населението, заемащи средния (50%) слой.
Ръстът на усреднения показател на богатството при намаление на средната стойност за една страна говори за увеличаването на богатството на имащите класи за сметка на останалата част от населението. Индикацията за отрицателен ръст (-) говори за обедняване на населението, отразено в този показател.
В същото време изглежда, че конфликта в Украйна навлиза в крайната си фаза. Колкото и парадоксално да изглежда всяка от страните твърди, че побеждава!?
Президентът на Украйна парадира с ударите посредством далекобойни дронове в дълбочина на руската територия, достигайки до обекти, отдалечени до над 1000 километра. Украинските дронове атакуват предимно обекти на руската инфраструктура за добив, износ и преработка на нефт. Има-няма през три-четири дена Средствата за масова дезинформация (СМД) на Украйна и на Запада избухват от възторг с новината за поредната поразена рафинерия, терминал за износ на нефт или бензиностанция. Пораженията се раздуват до неимоверни размери, макар че до ден-два руснаците ликвидират поражението и обектът продължава нормалната си работа. Често тези атаки водят до природни катастрофи в района на поразените предприятия, но борците за екологична чистота на Запад изглежда не се тревожат от подобни природни бедствия!?
Атакуват се и други обекти, като мостове, автобуси, камиони и т. п. На практика почти всеки ден ВСУ успешно атакуват някакъв обект, губейки по 300-400 дрона при атаката. Интересното е, че СМД на Запад отдават огромно значение на тези единични успехи на украинските далекобойни дронове (практически произведени в САЩ и Европа), считайки, че тези събития са в състояние да преобърнат хода на войната. В същото време руснаците ежедневно унищожават с дронове и ракети десетки енергийни и индустриални обекти в Украйна!
Настъплението на ВС РФ продължава успешно, но украинските и западните СМД твърдят, че то е прекалено бавно. Бавно или не, но отбранителната система, базирана на Славянск-Краматорск-Константиновка, все повече и повече изпада в обкръжение. Превзета е вече Константиновка и е на път да бъде превзет Лиман, което ще доведе до обкръжение на украинската източна групировка от три страни, като неизбежно ще започне и обкръжението ѝ от запад. На практика Славянск и Краматорск са обречени, тъй като те са в низина и ВС РФ контролират практически всички височини в околността. Скоро ще започнат операциите по отрязването на комуникациите им в западна посока и с това ще приключи дългогодишната борба за тези градове.
Особено остра е борбата в информационното пространство за това, колко руснаци и колко украинци са загинали досега във войната. По този въпрос тези дни Лари Джонсън публикува статия, данни от която ще приведа по долу:
The NY Times Lies About Russian and Ukrainian Casualties
("Ню Йорк Таймс" лъже за руските и украинските жертви)
Larry C. Johnson • Thursday, July 2, 2026 • 1,200 Words
"Ню Йорк Таймс публикува възмутителна статия в сряда, която поддържа мита, че Украйна причинява огромни жертви на Русия. Предполагам, че това е просто още една част от пропагандната игра за заблуда на американската общественост относно шансовете на Украйна да надделее във войната с Русия. Да започнем със следното нелепо твърдение на Ню Йорк Таймс:
Цитат:
Руски загуби: Общо оценени на над 1,1 милиона (убити и ранени) от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. Русия губи войници с висока скорост, но продължава да попълва силите си чрез вербуване и затворници. Руснаци, убити в действие (KIA): приблизително 350 000 – 400 000
Украински загуби: Общо оценени на около 400 000–500 000 (убити и ранени). Загубите на Украйна са сериозни, особено през 2025-2026 г. поради превъзходство на руската артилерия и безпилотни самолети. Убити в действие украинци (KIA): приблизително 180 000 – 220 000.
Край на цитата.
Това са пълни глупости. Да започнем с руско-украинската размяна на тела на войници. Размените са имали две отделни фази. От март 2022 г. руснаците и украинците извършиха неофициални репатрации в малък мащаб, които продължиха с прекъсвания през 2022, 2023 и 2024 г. Обмените бяха подпомагани от Международния комитет на Червения кръст като един от малкото работещи хуманитарни канали между двете страни, дори след като дипломатическите връзки бяха прекъснати.
Мащабната, регламентирана програма започна на 11 юни 2025 г., когато се проведе първият официален обмен съгласно Истанбулските споразумения – 1212 украински тела са били върнати при този първоначален трансфер. Истанбулската рамка, договорена по време на преките руско-украински преговори в Турция в края на май и началото на юни 2025 г., ангажира двете страни да разменят занапред по приблизително 6000 тела на месечна база.
От юни 2025 г. съотношението на върнатите украински тела спрямо върнатите руски тела е приблизително 35–37 към 1. Базираната в Киев аналитична платформа VoxUkraine обяснява, че това пряко отразява асиметрията на сухопътната война: настъпващите руски сили превземат украински позиции и телата на украинските защитници които загиват, попадат в ръцете на руснаците, които ги държат, докато Украйна намира сравнително малко руски тела в замяна. С други думи няма задънена улица за руснаците и Украйна отстъпва, а не напредва от юни 2025 г.
Към декември 2025 г. Kyiv Post определи общия брой върнати украински тела на около 16 000 от началото на пълномащабното нахлуване. С добавянето на трите обмена през 2026 година до април (3000 тела), общото число документирани убити възлиза приблизително на 19 000 украински тела. Това рязко контрастира с общия брой убити на Русия, изваден за същия период - приблизително 500-600 тела. И все пак Ню Йорк Таймс иска да повярвате, че Русия дава двойно повече жертви от жертвите на Украйна…"
По-нататък Джонсън разглежда и другите средства за нанасяне на загуби в жива сила на противника.
Известно е, че най-много загуби в жива сила причинява артилерията. Почти през цялото време на войната ВС РФ има огромно превъзходство в артилерия на ВСУ. Според оценката на RUSI тя е изстреляла поне 4 пъти повече снаряди от ВСУ за цялата война досега! В момента руската индустрия произвежда повече снаряди, отколкото ВС РФ употребяват на фронта, което означава, че РФ едновременно с военните действия попълва и запасите си от снаряди! Всичко това неизбежно означава и много повече жертви от украинска страна, каквото и да се опитват да ни втълпят СМД.
Другият сериозен източник на убити украински войници са планиращите авиобомби, с които руската авиация непрекъснато бомбардира предните позиции на ВСУ. Тези бомби са от 250 до 3000 килограма тротилов еквивалент и срещу тях ВСУ практически нямат никаква защита. При това ВСУ не могат да използват планиращи бомби срещу ВС РФ, защото руската авиация има пълно господство в прифронтовата област на военните действия. От 2023 г. Русия е хвърлила приблизително 125 000–135 000 планиращи бомби върху украински отбранителни позиции.
Лари Джонсън отделя внимание и на загубите в жива сила, които предизвикват безпилотните самолети известни още като дронове. Не е тайна, че РФ произвежда в пъти повече безпилотни средства от Украйна и съюзниците ѝ, поради което не може да има съмнение, че и на фронта войниците на ВС РФ притежават значително повече дронове от войниците на ВСУ, каквото и да се опитват да ни втълпят украинските и западните СМД. От това следва, че и жертвите на ВСУ в жива сила от дроновете също ще са значително повече от жертвите на ВС РФ, въпреки клиповете, които безкрайно ни се навират в очите, за да ни убедят колко непобедима е украинската армия!
Накрая Лари Джонсън обсъжда изследванията на информационната агенция MediaZona, която е базирана, ако не се лъжа, в някоя от прибалтийските държави. Според нейни данни, събрани чрез отворени източници с кръстосани препратки — т. е. некролози, граждански смъртни актове, географски координати на гробища, съобщения в социалните медии, репортажи в регионалните медии, съобщения за погребения и записи на гробищата — броят на убитите руски войници, потвърдени с имена, е 227 700 към 19 юни 2026 г. Това е текущият общ брой смъртни случаи на руски военни, които Медиазона, BBC News Russian и екип от доброволци потвърдиха.
Западът продължава да лъже за руските загуби, като същевременно безгрижно пренебрегва зашеметяващите загуби на Украйна. Украинските KIA се оценяват на над 1,5 милиона. И за какво са умрели? Пожертвани за западните хегемонистични амбиции.
От приведените дотук данни човек сам може да си извади заключение за това, кой притежава силни карти и кой не!
В края на този материал бих желал да направя един кратък коментар във връзка с отношението на различните коментатори към някои събития на нашето време. Преди няколко дена слушах клипа на един виден наш професор - историк, в който се коментираше потенциална сделка на американски консорциум, в който участват синовете на Тръмп и американския финансов министър Лътник за разработка и добив на волфрам в Казахстан. Професорът явно симпатизираше на Русия и отбелязваше с досада факта, че тя губи позиции в Средна Азия срещу американската икономическа експанзия в този район на света. Други пък коментатори, върли русофоби, направо се кефят на този факт! Във връзка с това искам да обърна внимание на читателите и слушателите на подобни новини, че в света на геополитиката съществува много важното понятие "логистика". Какво имам предвид? Всички помним как Китай и Русия "навлязоха" с капитали във Венецуела, което уж означавало краят на американското господство над венецуелския петрол! В началото на тази година обаче Тръмп организира отвличането на президента Мадуро и инвестициите на Китай и Русия във Венецуела, като че ли увиснаха!? Разбира се въпросът с Венецуела все още далеч не е решен в полза на САЩ, но Китай и Русия не са в състояние да направят нищо по-добро от това, да регистрират протести срещу отвличането на Мадуро! Причината за подобна смутена реакция е, че Венецуела е прекалено далеч, както от Китай, така и от Русия, и двете велики държави практически не могат да направят нищо съществено за защита на своите инвестиции, освен да се надяват, че няма да ги загубят! Това, на което искам да обърна внимание е, че разстоянието и местоположението на една държава в света е много важно и тези, които искат да инвестират в далечни територии трябва да се съобразяват с логистиката на една евентуална защита на инвестициите им. Това се отнася и за инвестициите в Казахстан и за геополитическите претенции на НАТО и ЕС към Армения, до която те нямат практически достъп и т. н. С други думи, не бива да се жалят нито Русия и Китай, нито САЩ и ЕС за подобни авантюри в далечни места, защото само те би трябвало да се кахърят за съдбата на подобни авантюри! Както се казва "Не бива нито да се кахърим, нито пък да се радваме за съдбата на нероден Петко!".
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар