Както вече знаем, на 13 юни 2025 година, Израел вероломно нападна Иран, който се намираше в процес на преговори със САЩ във връзка с контрола върху ядрената си програма.
Искането на Иран беше да му се позволи да обогатява уран до 2.5-3 процента за целите на ядрената си енергетика и САЩ да отменят санкциите, наложени върху икономиката и банките в страната. Тъй като Иран е подписал договора за неразпространение на ядреното оръжие, то той има право да обогатява уран до исканата концентрация. Първоначално САЩ като че ли бяха съгласни да удовлетворят тези искания, но президентът Тръмп неочаквано постави условието за пълна забрана на обогатяването на уран в Иран! Това стана под натиска на Израел и израелското лоби в САЩ. Все пак преговорите не бяха прекратени и на 15 юни те трябваше да продължат с шестия си рунд, но Израел внезапно нападна Иран, бомбардирайки различни военни и цивилни обекти в страната, убивайки висши военни и водещи ядрени специалисти на Иран!
Израел отдавна настоява пред военното и политическото ръководство на САЩ за война срещу Иран. Основните задачи на тази война според Нетаняху и компания трябва да бъдат: първо, смяна на режима в Иран и разрушаване на държавността в страната; второ, пълно унищожаване на изследователския и производствен комплекс на Иран в областта на ядрената енергия; трето, унищожаване на запасите на Иран от ракети, с които той може да обстрелва Израел и унищожаването на индустриалното производство на подобни ракети! Очевидната цел на тези задачи е да се установи и утвърди хегемонистичната позиция на Израел в района на Близкия изток, като се унищожи единственият останал конкурент на Израел за тази позиция - Иран.
Досега Пентагонът успешно се съпротивляваше срещу агресивните планове на Израел, тъй като беше ясно, че Израел сам не е в състояние да се справи с Иран и се нуждае от помощта на САЩ, но една война в този район би била много опасна за снабдяването на световната икономика с петрол и газ, защото Иран може да прекрати достъпа до Персийския залив, блокирайки Ормузкия проток. Освен това опитът на САЩ да "накаже" Йемен за блокирането на Бабелмандебския проток показа, че за един месец "война" срещу Йемен флотата и авиацията на САЩ загубиха голямо количество ракети и дори самолети без да постигнат забележими резултати! Очевидно война срещу Иран, която е далеч по-голяма военна сила, с далеч по-голяма територия и население от Йемен, би било изключително опасно начинание!
В миналата си публикация в блога описах някои моменти от атаките на Израел, но впоследствие в пресата излязоха нови елементи от войната, които си струва да бъдат описани във връзка с изясняването на събитията около приключването (най-вероятно временно) на военните действия между Израел и Иран.
От различни източници станаха известни редица интересни факти за войната:
1. Според "Вашингтон пост" в деня на атаката агенти на Мосад са изпратили съобщения до водещи ирански генерали в следния смисъл: "Скъсайте с режима или ще ви убием заедно със семействата ви!". Генералите не са се огънали пред мафиотската заплаха на израелския Мосад! Буквално с последните новини дойде потвърждение от Али Лариджани, който в интервю описва как израелските тайни служби са се опитали да ликвидират цялото цивилно и военно ръководство на страната и да накарат някои видни политици и военни да напуснат Техеран и Иран!
2. Според изявления на израелския военен министър Израел Кац пред "Телевизионен канал 13" една от целите в самото начало на войната е била убийството на аятола Хаменей, но израелските тайни служби са изгубили следите му в началото на атаката и не са могли да го намерят, за да го убият. Това доста сериозно се разминава с твърденията на президента Тръмп, че той е "спасил" Хаменей, като въпреки че е знаел къде е той, се е противопоставил на намеренията на израелските тайни служби да го ликвидират!? Кац е обърнал внимание на факта, че шейх Назрала е бил убит по време на примирие, с което изглежда намеква, че аятола Хаменей едва ли може да се смята в безопасност поради факта, че между Израел и Иран в момента има примирие! По всичко личи, че Израел и неговите служби за сигурност са най-големият държавен терорист в света, който не се срамува от убийства на обикновени граждани до убийствата на държавни ръководители в Близкия изток и дори по целия свят!
3. Според ирански източници IAEA (Международната агенция за атомна енергия) е предала лична информация за ирански ядрени учени (имена, фотографии и адреси) на Мосад. Тази информация по време на атаката на Израел е била използвана, за да бъдат намерени и идентифицирани иранските учени и техните семейства, които бяха убити от агентите на Мосад! Това е една от причините, поради които Иран отказва бъдещо сътрудничество с IAEA.
Забележка. IAEA е същата организация, ръководителят на която Рафаел Гроси и неговите сътрудници вече трета година "не могат да разберат" кой обстрелва Запорожката атомна електростанция – дали руснаците, които са я окупирали, или украинците, които искат да "изгонят" руснаците от територията на станцията!?
4. Говорителката на Държавния департамент на САЩ Тами Брюс заяви: "Америка е най-великата страна в света след Израел! Американската нация е най-великата нация в света след израелската!". За съжаление не мога да измисля никакъв коментар за това изявление на безгранична преданост на говорителката на Държавния департамент на САЩ към Израел. Трудно ми е дори да повярвам, че официален служител на американското правителство може по такъв начин публично да изрази подчинението на САЩ на Израел!?
5. Израел е водил няколко войни със съседите си през 77-те години на своето съществувание, но това е първата война, която "окървави сериозно носа" на хулигана на Близкия изток! Това беше първият път в историята на Израел, в който той беше обект на интензивна бомбардировка, като около 11 000 сгради бяха напълно разрушени, а много други - повредени. Иран се бореше, както се казва "с едната си ръка, вързана зад гърба". Съществува мнение, че ако Израел опита отново, ще бъде унищожен, но аз лично мисля, че САЩ засега няма да позволят това да стане. Много „израелци“ бягаха с многобройните си паспорти към страните, от които са се преселили в Израел: САЩ, Русия, Източна Европа. Не е изключено обаче урокът от тази кратка война да поохлади хегемонистичните намерения на Израел и да даде възможност за опит за дипломатическо решение на проблемите в района, ако разбира се дотогава не е завършил геноцидът срещу палестинците с изтребването на този нещастен народ!
6. Израел и САЩ изчерпваха ракетите си и прехвалените "железни" и други куполи "протекоха" и със всяка изминала атака на Иран "течаха" все повече и повече. Проблемът бе, че Иран разполагаше освен със супермодерни хиперзвукови ракети и с огромно количество по-старички, но напълно боеспособни ракети, които струваха под милион, а ракетите на израелската ПВО струваха по 2 милиона, а и за всяка иранска ракета бяха нужни поне две израелски, за да я свалят! При това хиперзвуковите ирански ракети се оказаха практически несваляеми! Според твърденията на редица специалисти Израел е притежавал ракети за своята противоракетна отбрана още за около десетина дни, след което е щял да остане абсолютно беззащитен пред иранските ракетни атаки. В същото време се счита, че Иран е щял да разполага с още хиляди ракети от различен клас, с които би продължил безнаказано атаките си срещу територията на Израел.
7. Иран и Израел си разменяха удари "око за око", но Иран е 75 пъти по-голям от Израел по територия и с десет пъти по-многобройно население, така че последиците върху Израел от ракетния дуел бяха пропорционално много по-тежки.
Забележка. Известният бивш висш сътрудник на американските тайни служби Лари Джонсон, който е докладвал пред няколко президента на САЩ, в своя блог "sonar21" е направил сериозно професионално изследване за пораженията от войната в Израел, които са публикувани в следната статия:
https://sonar21.com/israel-suffered-extensive-damage/#genesis-content
8. В миналата си публикация аз цитирах мнението на някои специалисти, че въпреки твърдението за "пълно господство във въздуха", израелските пилоти не смеят да летят над Иран, а обстрелват обектите в Иран от територията на Сирия и Ирак. Израелските "самолети" от снимките и клиповете, летящи над Иран, са всъщност големи дронове. Това се потвърждава след настъпването на примирие, като Иран демонстрира свалени израелски дронове от типа Heron, Hermes и Eitan. Няколко нови снимки и видеоклипове показват невиждани досега дронове, свалени и възстановени от иранците.
В резултат от тази налудничава война на Израел, много наблюдатели считат, че вътрешният натиск върху правителството на Иран да се въоръжи с ядрени оръжия несъмнено ще се увеличи, независимо дали собствено производство или доставени от други държави, което е точно обратен резултат на една от целите на войната.
Например Александър Меркурис отбелязва, че Ирак е стартирал оръжейна ядрена програма след като Израел разрушава реактора му в Осерак, който е бил построен за мирни цели!
Известно е, че аятола Хаменей е издал религиозна забрана за разработката на ядрено оръжие от Иран, но след бандитското нападение на Израел, имащо очевидната цел да разруши режима и държавността на Иран, подобна забрана започва да изглежда доста глупава и неуместна, особено като се има предвид съдбата на Либия и нейният ръководител Кадафи! Желанието и опитите за ликвидиране на самия Хаменей едва ли служат като потвърждение на разумността на религиозната му забрана срещу придобиването на ядрено оръжие от Иран.
Не бяха изминали и 10 дни от началото на конфликта, когато Израел призова "чичо Сам" на помощ, тъй като след не повече от седмица "богоизбраната държава" на "богоизбрания народ" щеше да остане без ракети за фамозните си "куполи" и за обстрел на обекти в Иран. В допълнение, самолетите F-35 и F-16 са изключително капризни по отношение на поддръжката. Известно е, че F-35 за всеки летателен час изисква 13-15 часа поддръжка. Полетът от Израел до Иран и обратно е 3 часа, което означава, че всеки самолет от този тип след това ще се нуждае от 35-45 часа поддръжка и подготовка. F-16 от своя страна се нуждаят за всеки летателен час от около 4-6 часа поддръжка, което означава, че след всеки боен полет тези самолети се нуждаят от 10 до 18 часа поддръжка! При това активната експлоатация при бойни условия на тези самолети неизбежно ще наложи периодически по-продължителни дейности за поддръжка и ремонт, което ефективно ще намали броят на активните самолети на Израел при продължителни бойни действия.
Не може да има съмнение, че президентът на САЩ Тръмп е знаел за готвещата се атака на Израел срещу Иран и е играл активна роля в заблудата на иранските власти, че САЩ водят сериозни преговори и докато този процес продължава, не може да се очаква война! Доста плосък номер, който е напълно в стила на Тръмп и Нетаняху, но Иранците очевидно се хванаха на въдицата! (Струва ми се, че Путин и Си трябва да си извадят сериозен урок за това колко може да се разчита на "сделките" и изобщо на думата на президента Тръмп!?) Все пак Нетаняху и Тръмп не очакваха, че опитът за разгром на правителството на Иран на практика ще се провали и че Иран ще се оправи толкова бързо от вероломната атака и почти веднага ще започне да отговаря с много ефикасни ракетни удари на атаките на израелската авиация. Пробивът на фамозните "куполи" беше неизбежен, макар че израелците изглеждат доста изненадани от големият брой ирански ракети, които достигнаха целите си в Израел. В края на краищата всяка противоракетна защита ще се "пробие" при достатъчно наситена с ракети атака, а противоракетните защити неизбежно са жертва на проклятието на "цената", тъй като противоракетните ракети са често по-скъпи от ракетите, които трябва да свалят!
Накратко, бидейки съучастник във военната авантюра на Нетаняху, президентът Тръмп не можеше да се откаже да се намеси и да помогне на закъсващата израелска военна машина. Израелското лоби в САЩ не би му простило подобно предателство и импийчмънтът този път би го сполетял бързо и разгромяващо!
Естественият повод за военна намеса на САЩ във войната би била иранската ядрена програма и споровете около нея, а целта на първия удар – нейните три известни центрове за обогатяване на уран (Фордо, Натанс и Исфахан). Освен това Иран притежава 400 кг уран обогатен до 60%, което, в интерес на истината, не съответства на твърденията, че Иран желае да обогатява уран само за енергетиката си, за медицински и за научни цели. Обяснението на Иран за наличието на тези 400 кг, които между другото трябва да бъдат обогатени до по-висок процент, за да станат пригодни за атомни бомби, е, че Иран желае да ги използва при пазарлъка със САЩ, тъй като по искане на Израел САЩ настояват Иран изобщо да не се занимава с обогатяване на уран, а иранците могат великодушно да се откажат от вече обогатените до 60% количества уран срещу съгласие да запазят възможностите си за обогатяване до 3% за целите на ядрената енергетика! Твърдението на Израел и САЩ е, че притежавайки тези 400 кг обогатен уран, Иран много бързо може, с наличните каскади от модерни центрофуги, да достигне 90-95% концентрация на уран 235, което би било достатъчно за 7-8 атомни бомби.
Забележка. Първата атомна бомба хвърлена от САЩ над Нагасаки е била направена от уран 235, обогатен малко над 80%, но по ниската чистота налага по-голямо количество уран и следователно по-тежка бомба, което създава проблеми при транспортирането ѝ с балистична ракета.
И така, в ранните зори на 22 юни, датата на едно друго вероломно нападение, ВВС на САЩ бомбардираха с фамозните бомбардировачи B2 трите споменати по-горе обекти на ядрената индустрия на Иран с не по-малко фамозните бомби GBU-57 MOP. Твърди се, че самолетите са хвърлили 12 GBU-57 над Фордо и 2 над Натанс. И трите обекта бяха бомбардирани от Израел с ракети преди това и се твърдеше, че Натанс е доста разрушен, но това касае главно зданията на повърхността, докато подземните съоръжения са практически незасегнати.
Бих желал да кажа няколко думи за фамозните супербомби GBU-57. Те са предназначени за разрушаване на силно укрепени с бетон подземни съоръжения. Всяка бомба тежи 30000 паунда, което е някъде между 14 и 15 тона. От това тегло взривното вещество е около 2.5 тона, а останалата част от теглото е желязо! Идеята е, че такава бомба, пусната от голяма височина, ще достигне повърхността на земята със скорост около 0.9 до 1.2 пъти скоростта на звука. Очаква се, под влияние на огромната си кинетична енергия, бомбата да проникне дълбоко под повърхността на терена и там да се взриви, разрушавайки съоръженията намиращи се на пътя ѝ. В случай на особено дълбоки и добре укрепени с бетон съоръжения се предполага няколко бомби да се пуснат с голяма точност на едно и също място, като по този начин се увеличи дълбочината на разрушенията. В статията на Майк Михайлович, предложена по-долу, се дискутира защо подобна концепция може да се окаже несъстоятелна при определена структура на земната кора в мястото на атаката, но аз си спомням една по-проста забележка по този въпрос, която чух преди много-много години от един ветеран на Отечествената война на СССР.
Той разказваше за плановете за атака, ако не се лъжа на Новоросийск, но може и да бъркам, защото историята съм чул преди близо 60 години. Идеята на командването била да се атакува с торпеда вълнолома на пристанището на едно и също място, за да се отвори проход, в който десантните катери да влязат с голяма скорост. "За съжаление" - каза той - "в една и съща дупка човек може да попадне само в храстите, и морската пехота трябваше да атакува противника без да е пробит вълнолома!"
Ако разбирате намека на онзи ветеран, то ще разберете и съмненията на много от специалистите извън казионните, които са длъжни да "пеят по раздадените им ноти", че едва ли операцията по попадането на няколко бомби в една и съща дупка е минала така успешно и безгрешно, както е било планирано от началството.
Много подробно описание на действието на споменатите по-горе бомби и най-вече на характеристиките на терена главно над Фордо, както и предполагаемата архитектура на обекта може да се намери в статията на Майк Михайлович:
"Midnight Hammer" - a Fordow's Bunker Buster or just Busted [i]
The USA bombing the Iranian Nuclear facilities - Aftermath
(„Midnight Hammer“ - разрушител на бункери на Фордоу или просто „пропаднал“ опит.
Бомбардирането на иранските ядрени съоръжения от САЩ - Последици)
MIKE MIHAJLOVIC
JUN 28, 2025
Аз бях приготвил превод на част от изложението, но реших да се въздържа от включването му в този материал, тъй като това ще увеличи, може би ненужно, обема му, но който желае може да прегледа статията, като използва преводача на Гугъл.
Михайлович описва подробно това, което е известно за Фордо: местоположение под доста висока планинска верига, високо технологична архитектура, осигуряваща подходяща вентилация и защита на залите, лабиринт от ходове и тунели, които са предназначени да осигурят жизнеността на обекта даже при най-сериозна атака от въздуха!
Ето една малка част от изложението на автора:
"... Съоръжението за обогатяване Фордоу се намира под планински хребет, приблизително на 80–90 метра (260–300 фута) под земята, въпреки че някои източници предполагат още по-дълбоко строителство.
Фордоу не е просто под земята; той по-скоро е вграден в терен, специално подбран да устои на кинетични удари. Тази „геоложка броня“ не е недостатък в дизайна, а изчислена характеристика на стратегическа защита.
Той е заобиколен от:
• Скала с висока степен на компресия, като гранит или вулканичен базалт.
• Проектирани са кухини и капани за ударните вълни.
• Осигурени са входове, проектирани да се срутят навътре, без да позволяват достъп и пробив към следващите структури.
• Осигурени са множество резервни физически структури, които са проектирани да изолират важните секции от срутване.
…"
Първоначалните реакции след атаката на американската авиация на наблюдателите и специалистите бяха, че Фордо вероятно е пострадал, но не в такава степен, че да е безвъзвратно загубен като обект на иранската ядрена индустрия. Това предизвика възмущението на Тръмп, който заяви, че обектът е напълно и безвъзвратно унищожен.
В брифинг след атаката, американският генерал Кейн заяви, че: "Иран е поставил циментови капачки на върха на вентилационните шахти към обекта. Първоначалните американски въздушни удари са разрушили циментовите капачки. Няколко последващи удара са пуснали бомби във вентилационните шахти, където са експлодирали дълбоко под земята."
Общо взето изказването на Кейн е доста незаангажиращо и след като читателят се запознае с изложението на Михайлович, особено що се касае до конструкцията на вентилационните структури в подобни обекти, той ще получи далеч по-ясна представа за причините на скептичното мнение на специалистите по въпроса за унищожаването на Фордо, а то е, че все още не е ясно доколко съоръженията са разрушени, особено като се има предвид, че има сателитни снимки за укрепителни работи около обекта от страна на иранците само дни преди атаката, а те естествено са най-добре запознати с характеристиките на обекта, с неговите силни и слаби страни!
Искам само да отбележа моето мнение, че бомбардировките на американците на Фордо, Натанс и Исфахан по-скоро бяха за видима демонстрация на фалшивата причина за влизането на САЩ във войната на страната на Израел. Причината не е разрушаването на трите обекта, което не решава нищо в развитието на ядрената програма на Иран! Причината беше да се спаси реномето на Израел като хегемон в района от позорен разгром от Иран, който предстоеше, ако САЩ не се бяха намесили!
Това за съжаление означава, че войната може да бъде подновена от Израел, след като попълни запасите си от ракети, ако САЩ желаят да се откажат от идеите си за конфронтация с Китай в източна Азия и посветят ресурсите си изцяло на Израел и Близкия изток!
В момента в Техеран текат жестоки спорове по въпроса за бъдещото развитие на Иран. Според Меркурис (аз напълно се солидаризирам с мнението му), Иран има 3 пътя за развитие в бъдеще:
1. Продължаване на опитите за договаряне със САЩ по въпросите на ядрената индустрия, което в крайна сметка означава подчинение на САЩ, на Израел и на Запада, а това е желанието на "западниците" в иранското общество.
2. Опит за придобиване на ядрено оръжие - собствено или от Пакистан, или от Северна Корея! Това е желанието на най-консервативните и фундаменталистки елементи във върхушката на Иран.
3. Задълбочаване на сътрудничеството на Иран с Русия и Китай, приемайки военен съюз с тях и респективно техните гаранции за безопасност! Такава е позицията на евразийците в управляващата върхушка на Иран.
Трябва да отбележа, че както Китай, така и Русия са против това Иран да получи ядрено оръжие, независимо от това как то е придобито, но и двете страни са готови да направят всичко възможно за осигуряване на пълната безопасност на Иран от САЩ, Израел и други потенциални врагове. Проблемът е, че иранците имат самочувствието на имперски народ и подчиняването на сигурността им на други империи влияе лошо на самочувствието им!
Дилетант