Спасението на Европа е в ръцете на народите ѝ

Преговорите между Запада и Русия по въпросите, свързани с мира в Украйна, протичат по много особен начин!

Руснаците отдавна са обявили своята позиция и пунктовете, от които те не могат и нямат намерение да отстъпват, но Западът (включително и американците) се държат така, като че ли руснаците само претендират за твърдост по тези пунктове, а всъщност са готови на отстъпки при определени условия! Например, на втори декември Путин има 5 часов разговор с Уиткоф и Кушнер, на който разговор се предполага, че за кой ли път Путин е обяснил позицията на Русия по всички въпроси на преговорите, но въпреки това на 14 декември европейците и американците, заедно с украинците, се срещат, преговарят и както изглежда достигат до предложения, по които Путин е изказал определено отрицателно отношение още на 2 декември, и изглежда са изготвили нов план, този път от 20 точки, за решаване на конфликта!?

На мен ми прилича като че ли Уиткоф разглежда себе си и американците като брокери в един имотен пазарлък, където те са заинтересувани сделката да бъде извършена и те да си вземат комисионата. С други думи те (американците) не се интересуват от геополитическите интереси на участниците в преговорите и ги считат за несъществен елемент в преговорите, независимо от това какво в крайна сметка са се договорили двете страни в сделката!?

Преговорите за решаването на конфликта в Украйна имат една много странна особеност. За разлика от много важни преговори досега, които са били силно структурирани в административно отношение (всяка страна има професионален преговарящ екип и преговорен щаб: Виетнам, Хелзинки и т.п.), тези преговори от страна на САЩ се водят на практика от случайни хора: Уиткоф – приятел на Тръмп, Кушнер – зет на Тръмп, хора които нямат професионален опит в политически и междудържавни преговори. От страна на ЕС в тях участват на първо ниво ръководителите на главните европейски държави, а от страна на Украйна - президентът ѝ, често подпомаган от едни или други функционери в правителството му!? Липсата на стабилни, административно структурирани преговорни екипи позволява да се създава впечатление за любителска, непрофесионална дейност, което нищо чудно да не е грешка, а нарочна характеристика на преговорите, имаща за цел те да не завършат успешно и да не се постигне мирно разрешение на конфликта!?

Краят на Студената война бе възприет от Запада като безусловна и тотална победа на неговата идеология и икономическа система над Съветската. Всъщност това далеч не беше така. Ръководителите на СССР от края на 80-те години на миналия век разбираха, че вариантът на социализъм, който бе избран в началото на 20-ия век, не е адекватен за условията в края на века, но те се оказаха неспособни да реорганизират системата по подходящ начин (за разлика от китайските си колеги) и решиха, че Западът може да им помогне в реорганизацията, която бе равносилна на пускането на "вълците в кошарата"! В своята наивност и некомпетентност Горбачов и другите ръководители на СССР смятаха, че в основата на противостоенето между СССР и колективния запад е била преди всичко идеологията и захвърляйки социалистическата идеология те считаха, че могат да бъдат приети в "семейството на цивилизования Запад" като равноправни членове на това семейство и респективно да получат необходимата им помощ за реорганизацията на СССР!? Те не разбираха, че освен идеологията в причините за противостоенето по време на Студената война е и патологичната русофобия на колективния Запад спрямо Русия и всичко свързано с нейното съществувание през последните поне 150 години! Те приеха на юнашко доверие уверенията на западните ръководители, че НАТО няма да се придвижи на изток нито със сантиметър след обединяването на Германия, но след разпадането на СССР и икономическия разгром и разграбване на Русия, Западът начело със САЩ не виждаше никакви причини повече да се церемони с бившия си противник! Безмилостното придвижване на НАТО на изток започна през 1997 година и тъй като Руската федерация можеше само вербално да протестира, Западът ставаше все по-безцеремонен и по-арогантен в претенциите си за "демократичното право на всяка страна да избира съюзите към които да принадлежи" и пълното отрицание на принципа, утвърден в Хелзинки за "неделимата сигурност" на държавите, т.е. никоя държава не може да гарантира своята сигурност за сметка на сигурността на своите съседи!

От самото начало, като казвам от самото начало аз имам предвид още края на 90-те години на миналия век, руснаците гледат на движението на НАТО на изток, като на екзистенциална заплаха за сигурността на Русия. Тази заплаха се увеличаваше с всеки ход на движението на НАТО на изток: първото разширение на съюза през 1997 година; следващото разширение в началото на 21-ия век; обявените от агресивните сили в НАТО начело със САЩ намерения за приемане в Съюза на Украйна, Грузия и Молдова на съвещанието в Букурещ през 2008 година; цветните революции около Русия и превратът (Майданът) в Украйна през 2014 година и следващото саботиране на Минските споразумения от Запада и Украйна през 2014 и 2015 година и т.н. Всички тези ходове Русия възприемаше като неизменно агресивно настъпление към границите ѝ, което рано или късно щеше да доведе до твърд и безкомпромисен отпор на Русия. Русия недвусмислено и публично изразяваше несъгласието си с политиката на НАТО за неотклонно придвижване към границите на федерацията: речта на Путин през 2007 година на срещата в Мюнхен, телеграмата на посланика на САЩ в Москва, Бърнс: "Не означава не!" са красноречиво доказателство за опасностите, които крие политиката на НАТО за мира в Европа. Последните опити на Путин за мирно решаване на стратегическия проблем на Русия, възникнал поради агресивното настъпление на Запада на изток бяха предложените договори за мирно уреждане на отношенията между НАТО и САЩ с Русия през декември 2021 година. Те бяха отхвърлени от Запада с пълно пренебрежение, което основателно бе възприето от Русия като знак, че Западът няма намерение да се съобразява с нейните стратегически опасения и очевидно има нездрави и опасни намерения по отношение на суверенитета на Руската федерация! При това положение на Русия не ѝ оставаше нищо друго освен да се обърне към помощта на оръжията и армията, очевидно констатирайки подобно на цар Александър III, че Русия няма други съюзници освен армията и флота!

Аз изброих горните обстоятелства на противостоенето на НАТО (САЩ и Европа) срещу Руската федерация като доказателство за това, че Русия разглежда войната с Украйна като екзистенциален стратегически проблем, при решаването на който тя е изправена до стената и няма друг изход, освен да настоява докрай за своите искания, които в тяхната минимална форма бяха декларирани от Путин през юни 2024 година пред колегията на Министерството на външните работи на РФ!

От другата страна на конфликта се намира колективният Запад в лицето на НАТО (главно САЩ и ЕС) и техният злощастен съюзник Украйна, които считат, че Путин иска да възстанови Руската/Съветска империя и войната с Украйна е именно израз на тези имперски амбиции. Като доказателство те цитират изказването му, че разпадането на СССР е една от най-големите политически трагедии на 20-и век, което представлява абсолютна профанизация на това изказване! Разпадането на СССР наистина е една от големите трагедии на века, каквато трагедия би било и разпадането на Китай или на САЩ, просто защото подобни събития водят до много нещастия, загуба на богатство и кръв за народите. Доказателство за това е и разпадането на Югославия, чиито последици не са изживени и до ден днешен. Винаги е по-хуманно такива събития да се избягват, ако е възможно с подходящи реформи, но констатацията на факта за трагедията, до която доведе разпадането на СССР не означава, че някой желае възстановяването на съюза, а още по-малко, че прави активни опити за това!

САЩ, които са пълноправен и доскоро главен участник във войната, сега се опитват да играят ролята на посредник, който съчувствено изслушва всеки от участниците в сделката и предава съображенията и желанията му на противната страна разчитайки, че рано или късно участниците ще достигнат до възможната цена, сделката ще бъде сключена и брокерът ще си прибере доволен комисионата!

В исканията на Русия няма място за пазарлък: Украйна не може да бъде член на НАТО; Украйна не може да получи гаранции за сигурност от Запада; Украйна не може да разполага войски на НАТО на своята територия; Украйна не може да има армия, която да заплашва Русия. Всички тези искания на Запада Русия счита за екзистенциална заплаха и в никакъв случай няма да отстъпи от позициите си по тези въпроси! Съпротивата на Украйна, подкрепяна и насърчавана от Запада срещу сравнително либералните условия на руските предложения от март-април 2021 година досега, само укрепва у руснаците убеждението, че Западът има сериозни агресивни намерения срещу Русия и има намерение да използва Украйна за реализацията им. По тези причини позицията на Русия се втвърдява все повече и повече в тази насока. Западът надценява властта на Путин, считайки го за диктатор, когато той всъщност трябва в голяма степен да се съобразява с настроенията и желанията на руския народ, който все повече и повече разбира амбициите на Запада за разделяне на Русия и до осигуряването на лесен достъп до нейните природни богатства.

Проблемът е преди всичко на ЕС, който чувства, че всеки момент може да бъде изоставен от САЩ да се бори сам срещу Русия. САЩ са на път да изпълнят поредния си номер на измъкване от неуспешен конфликт, иницииран до голяма степен от тях. Спомнете си края на конфликтите във Виетнам, Ирак, Афганистан!? Когато те разбират, че са се натопили в блато, от което няма излизане, САЩ чисто и просто си измиват ръцете и напускат конфликта, понякога приютявайки колаборационистите от съответните държави, но понякога отказвайки се дори от този жест! Не случайно Кисинджър е казал: "Да си враг на Америка е опасно, но да си неин приятел е смъртоносно!" В края на краищата още лорд Палмерстън е казал, че: "Великите сили нямат приятели, а само интереси!" и който не помни тези мъдри мисли на двамата велики политици трябва да се сърди само на себе си!

Настоящото бюрократично и неизбрано ръководство на ЕС не може да повярва, че блатото, в което го са го вкарали страните от съюза, ще го погълне, ако не направи разумни усилия да излезе от него. Вместо това то продължава да хвърля пари в него разчитайки, че по този начин ще успее да се измъкне от това блато! Доказателство за това са последните опити за даване на заем на Украйна срещу замразените авоари на Руската централна банка при следните условия: Украйна ще изплати заема само когато Русия, по условия на мирен договор, се съгласи да изплати на Украйна репарации за понесените поради войната щети!? Като се има предвид, че победителите във войните не изплащат репарации на победените, то подобни условия правят сключването на мирен договор невъзможно, каквато изглежда е и целта на ястребите от ЕС!

Няма никакво съмнение, че конфликтът в Украйна представлява екзистенциална заплаха както за НАТО и ЕС така и за Русия, но докато за ЕС и НАТО опасността е от разпадане на наднационални образувания, обединяващи суверенни държави, които отдавна се нуждаят от реорганизация, то при Русия става въпрос за разпадането на една държава, притежаваща най-голямото количество ядрено оръжие в света! Разпадането на РФ крие далеч по-голяма опасност за света именно поради факта за наличието на ядреното оръжие, което при едно разпадане ще попадне в ръцете на твърде много "оператори"! Разпадането на ЕС и НАТО ще бъде събитие безусловно впечатляващо, но практически с несъществени последствия за света, тъй като при неговото осъществяване няма да се разпадат държави, което на примера на СССР и Югославия видяхме, че води до разруха, глад и дори кръвопролития.

Понастоящем РФ очевидно печели войната. Колкото по-дълго продължава съпротивата на Украйна, толкова по тежки ще са последствията за нейната държавност. Надеждите за чудо на фронта са толкова ирационални колкото ирационални са били надеждите на фюрера за чудо в края на Втората световна война. Европейските народи трябва да намерят сили да се отърват от русофобията, която им се набива в главите от глобалистките либерални СМД, да ликвидират НАТО като ненужна за континента организация и да реорганизират ЕС по начин, по който да гарантират приятелски икономически отношения с Русия, която няма никакви амбиции за завладяване на нови територии, а желае да има партньори, с които съвместно да разработва и използва огромните природни ресурси, с които разполага. (Забележете, че САЩ на Тръмп с всичка сила се опитват да бъдат именно съдружника на Русия в експлоатацията на нейните богатства, стараейки се да изолират Европа от подобно сътрудничество!) Русия вече контролираше държави в Източна Европа и това ѝ създаваше само главоболие, което днешните ѝ ръководители едва ли биха желали отново да си навлекат.

Днес спасението на Европа е в ръцете на народите ѝ!

По-долу препоръчвам на читателите две интересни статии съвпадащи с темата, развита в този материал:

European Russophobia and Europe’s Rejection of Peace

(Европейска русофобия и отхвърлянето на мира от Европа)

A Two-Century Failure

(Двувековен провал)

Jeffrey D. Sachs •Вторник, Декември 23, 2025 • 7,600 Думи

https://www.unz.com/article/european-russophobia-and-europes-rejection-of-peace/?utm_source=email&utm_campaign=article

"Европа многократно е отхвърляла мир с Русия в моменти, когато е било възможно споразумение чрез преговори, и тези откази са се оказали дълбоко саморазрушителни. От деветнадесети век до наши дни, опасенията на Русия за сигурността ѝ са били третирани не като легитимни интереси, които да бъдат преговаряни в рамките на по-широк европейски ред, а като морални прегрешения, на които Европа трябва да се противопостави и те да бъдат ограничени или отменени. Този модел се е запазил в отношенията с коренно различни руски режими – царски, съветски и постсъветски – което предполага, че проблемът не се крие предимно в руската идеология, а в трайния отказ на Европа да признае Русия като легитимен и равноправен участник в сигурността на континента. …"

The Beginning of the End for Europe’s Old Security Order

(Началото на края на стария европейски ред за сигурност)

Towards a Geoeconomic Architecture Emerging from the Washington–Moscow Dynamic

(Към геоикономическа архитектура, възникваща от динамиката Вашингтон-Москва)

J. Ricardo Martins • Петък, Декември 26, 2025 • 1,500 Думи

https://www.unz.com/article/the-beginning-of-the-end-for-europes-old-security-order/?utm_source=email&utm_campaign=article

"В продължение на десетилетия европейските лидери приемаха, че тяхната среда за сигурност е гарантирана чрез три стълба: американско военно превъзходство, сплотеност с НАТО и Русия, която може да бъде едновременно сдържана и маргинализирана. Войната в Украйна временно поддържаше тази илюзия. Европейският съюз интерпретира руската инвазия в Украйна като потвърждение на атлантическия ред след 1991 г., доказателство, че Европа се нуждае от повече НАТО, повече американско лидерство, повече разходи за отбрана и по-голямо идеологическо съгласуване с Вашингтон.

Трагедията на Европа не е, че е изключена от преговорите, оформящи собственото ѝ бъдеще, а че все още не осъзнава напълно дълбочината на своето изключване.

Но с навлизането на конфликта в по-късните си етапи и с появата на нова политическа динамика във Вашингтон, стана видима една по-дълбока реалност: европейската визия за сигурност не беше съобразена с дългосрочната стратегическа траектория на Америка.

Вашингтон се стреми да сдържи Китай; Европа се стреми да сдържи Русия.

Вашингтон гледаше към Индо-Тихоокеанския регион; Европа се придържаше към източната си граница. Вашингтон разглеждаше Русия като потенциален съучастник в глобалния добив на ресурси, развитието на Арктика и стратегическото балансиране; Европа продължи да представя Русия като постоянен екзистенциален враг.

Резултатът е форма на стратегическо несъответствие, като Европа все още действа в рамките на архитектура, в която Вашингтон вече напълно не вярва.

Американският завой, европейската паника

Завръщането на Доналд Тръмп на международната сцена драстично ускори това разминаване. Стратегическото преосмисляне на Русия от Тръмп като актив, а не като противник, постави Европа почти в състояние на паника. Неговата готовност да подкопае ангажиментите към НАТО, изричното му недоверие към европейските лидери и разбирането му за геополитиката като бизнес дипломация допринасят за стратегическата тревожност на Европа.

Унижението на Европа от страна на Тръмп е умишлено. Като изпраща Виткоф, съветник без дипломатически задължения, многократно в Москва, игнорирайки Киев, Тръмп сигнализира, че центърът на тежестта се е изместил. Мирният процес няма да бъде медииран чрез Брюксел, Берлин или Париж; той ще бъде медииран чрез оста Вашингтон-Москва, заобикаляйки изцяло европейските институции.

Отказът на Европа да говори с Москва се тълкува в Кремъл не като принципна съпротива, а като стратегически самосаботаж. И Вашингтон, усещайки възможността, е готов да се възползва от тази фрактура.

Както предупреждаваха много анализатори – както симпатични, така и критични – Европа открива твърде късно, че сигурността ѝ не може да бъде поддържана чрез морална реторика, санкции или превъоръжаване без индустриална основа. Европа иска да сдържи Русия, но вече няма политическите, военните или икономическите инструменти за това. …"

Дилетант

Новата доктрина за национална сигурност на САЩ

Тези дни бе публикувана новата доктрина за национална сигурност на САЩ. Може определено да се каже, че тя се различава от старата доктрина, приета по времето на президента Байдън, най-малкото на думи, като звучи по-критично към амбициите и възможностите на САЩ, макар че отново поставя пред страната цели, които вероятно няма да бъдат достигнати.

В началните параграфи, в които се описват целите на страната досега, звучи известна критика:

"След края на Студената война, американските външнополитически елити достигнаха до извода, че постоянното американско господство в целия свят е в най-добрия интерес на нашата страна. Но постепенно се разбра, че делата на другите държави са наша грижа, само ако техните дейности пряко застрашават нашите интереси. Нашите елити силно надцениха способността на Америка да поеме широки глобални ангажименти за вечни времена, с които американският народ не виждаше връзка с националния интерес. Те надцениха способността на Америка да финансира едновременно масивна регулаторно-административна държава за социално подпомагане, наред с масивен военен, дипломатически, разузнавателен и чуждестранен комплекс. Те направиха изключително погрешни и разрушителни залози на глобализма и така наречената „свободна търговия“, които изтощиха средната класа и индустриалната база, от която зависи американското икономическо и военно превъзходство. Те позволиха на съюзници и партньори да прехвърлят разходите за своята отбрана върху американския народ, а понякога и да ни въвличат в конфликти и противоречия, централни за техните интереси, но периферни или неподходящи за нашите собствени интереси. Те обвързаха американската политика с мрежа от международни институции, някои от които са водени от откровен антиамериканизъм, а много от тях - от транснационализъм, който изрично се стреми да разруши суверенитета на отделните държави. В обобщение, нашите елити не само преследваха фундаментално нежелана и невъзможна цел, но и по този начин подкопаха самите средства, необходими за постигането на тази цел: характера на нашата нация, върху който се гради нейната сила, богатство и благоденствие."

По-нататък следва кратко възхваляване на политиката на президента Тръмп през неговия първи мандат:

"Нищо от това не беше неизбежно. Първата администрация на президента Тръмп доказа, че с правилното ръководство, което прави правилните избори, всичко горепосочено можеше – и трябваше – да бъде избегнато, а много друго – постигнато. Той и екипът му успешно мобилизираха големите силни страни на Америка, за да коригират курса и да започнат да въвеждат нова златна ера за нашата страна. Да продължат Съединените щати по този път е основната цел на втората администрация на президента Тръмп и на този документ. Въпросите пред нас сега са: 1) Какво трябва да искат Съединените щати? 2) Какви са наличните ни средства, за да го постигнем? и 3) Как можем да свържем целите и средствата в жизнеспособна стратегия за национална сигурност."

Бедата е в това, че дейността на първата администрация на Тръмп бе провалена от усилията на неоконсерваторите и либералите-глобалисти, които обвиниха Тръмп, че едва ли не е агент на Путин, че е спечелил изборите само благодарение на намесата на Русия в изборите с цел тяхната фалшификация и че на Тръмп предстои да се издължи на Путин за оказаната помощ! Това, заедно с неспособността на Тръмп да си подбере подходящ управленчески екип, който да желае и да може да проведе политиката на президента на практика, доведе до провала на тази политика и до безбройните съдебни посегателства върху дейността на Тръмп като президент по време на мандата му.

За съжаление, макар че Тръмп проявява далеч по добра организираност при изграждането на новата си администрация, влиянието на неоконсерваторите и имперските глобалисти продължава да бъде все така силно, както и по времето на първия мандат на Тръмп.

Безусловно целите на администрацията за световна доминация са далеч по-скромни и в по-пълно съответствие с възможностите на страната, но тя все още си поставя задачи, които вероятно ще се окажат непосилни за изпълнение.

Взривът от митнически тарифи, с които се характеризираше началото на администрацията, безусловно се уталожи, но това не се случи преди да бъдат нанесени очевидни политически и икономически вреди на страната. непоследователността в поведението на самия Тръмп, който, както изглежда, си променя мнението по различни важни международни въпроси в зависимост от това кой от неговите сътрудници последен е говорил с него, в никакъв случай не влияе положително на отношението към надеждността на САЩ като политически и икономически партньор. Администрацията и президента все още се държат така, като че ли се ръководят от старите инструкции за световна доминация, а не от новите, по-умерени разбирания за новата роля на САЩ в света.

Ако се абстрахираме от многословието и високопарните фрази, документът поставя доста конкретни задачи пред новата американска администрация.

Във вътрешнополитически аспект особено внимание се отделя на безумната имиграционна политика на предишните администрации. Доста грубо и безпардонно, понякога с явни нарушения на съществуващите либерални имиграционни закони, незаконните имигранти, които наброяват милиони, се експулсират от страната. Това неизбежно предизвиква стрес в обществото и открито недоволство на много места от страна на либералните прослойки на населението. Всред младежта като че ли се забелязва нарастване на антисемитизма в отговор на впечатлението, че израелското лоби играе непомерно голяма роля в политическия живот на страната, подчинявайки нейните ресурси в услуга на Израел в неговата безмилостна борба с палестинското население, която все повече и повече се схваща като геноцид спрямо палестинския народ. Грубото потискане от страна на администрацията на Тръмп на мирните протести в кампусите на много университети в защита на борбата на палестинците от Газа, доведе до реакция на студентската младеж резултатите, които тепърва ще играят роля в политическия живот на Америка.

В икономическо отношение митническата война, която администрацията на Тръмп започна срещу света, засега не дава очакваните плодове, а като че ли предизвиква началото на рецесия. Броят на новите работни места в икономиката драстично намаля, а дори по оценките на някои икономисти е вече в отрицателната част на спектъра. Желаната реиндустриализация не се проявява, а индустриалното производство продължава бавно да намалява. Безогледните мита оскъпяват редица местни производства и фирмите намаляват производството си или фалират. Балонът на "Изкуствения интелект" все повече и повече започва да прилича именно на балон, такива екзалтации често приключват лошо, а понякога дори трагично.

В областта на външната политика администрацията на Тръмп си поставя по-скромни задачи, отколкото миналите администрации, но аз се опасявам, че те все още са прекалено амбициозни.

Тръмп обявява ново издание на "Доктрината Монро", като обявява Латинска Америка за изключителна зона на влияние на САЩ. Опасявам се обаче, че както и с митата, така и с доктрината, пренасянето на политики, възникнали преди столетия, в днешни дни няма да доведе до нищо добро.

Доктрината Монро, при нейното дефиниране, е имала реципрочен характер. Америка се е задължавала да не се меси в работите на европейските държави, а в отговор на това европейските държави са били длъжни да не се месят в работите на държавите на американския континент. По онова време САЩ са се стремели да се ръководят от идеите на доктрината, но не винаги са притежавали военния потенциал, необходим за това. По-късно, в началото на 20-ия век, Теодор Рузвелт отново възкресява доктрината Монро, но този път в нейния ново-имперски характер, който обявява, че САЩ имат право на неразделно господство на континента!

Опитът да се възкреси именно тази версия на доктрината вероятно ще се провали, като се имат предвид съвременните икономически и политически разпределения на силите в света. В момента САЩ се опитват да демонстрират правата си по доктрината Монро по отношение на Венецуела, но там вече Китай и Русия са инвестирали милиарди, а страната с нищо не заплашва сигурността на САЩ, поради което се създава впечатлението, че амбициите на САЩ са породени не от заплаха за националната им сигурност, а от природните богатства на Венецуела, която е на първо място в света по запаси от нефт!

Възможността за ново активиране на доктрината Монро е несъстоятелна и поради факта, че Бразилия, която играе важна роля на континента, едва ли ще се съгласи САЩ да се проявяват както си пожелаят без съобразяване с нормите на международното право! Разбира се, в светлината на новите геополитически тенденции за разпределяне на света на сфери на влияние на великите сили, САЩ имат право да предявят претенции за национална сигурност в района на Америките, но това не означава, че те имат право да наложат вето на икономическите отношения на страните в района с други страни от света.

Повече от десетилетие САЩ обявяват намерението си да се "закопчаят" по-сериозно към Източна Азия, като обявяват господството на САЩ в този район на света за жизнено важна цел! По чисто хегемонистични причини САЩ гледат на района като на свое наследствено, предначертано от Бога право, което кой знае защо им принадлежи в по-голяма степен, отколкото на Китай или на която и да е друга страна в района.

Намерението им да защитават независимостта на Тайван няма нищо общо с правото на народа на Тайван на самоопределение, а е свързано преди всичко с факта, че Тайван има стратегическо значение за контрола над Китай, който по принцип е невъзможен без контрол над острова, тъй като Тайван представлява за САЩ непотопяем самолетоносач, ограничаващ амбициите на Китай в района. Бедата е в това, че по чисто логистични причини САЩ не са в състояние реално да попречат на Китай да завладее Тайван и само разумът и умереността на китайското ръководство възпрепятства обединяването на Китай с Тайван, което би могло да доведе до "смъртта на кокошката, която снася на света златни яйца" (микроелектронната промишленост на Тайван)! Опитите на САЩ да извадят Тайван от привилегированото му положение на център за производство на най-модерните интегрални схеми в света може да "убие кокошката" и да направи завладяването на острова от Китай безболезнено за световната икономика!

Особено "лошо" се отнася "Стратегията за национална сигурност на САЩ" към Европа и Европейския съюз.

Новият политически документ на Белия дом формализира дългогодишното презрение на президента Тръмп към европейските лидери. Той ясно показва, че според администрацията на Тръмп континентът сега се намира на стратегически кръстопът. В него Европейският съюз се обвинява в задушаване на „политическата свобода“, предупреждава се, че някои членове на НАТО рискуват да станат „мнозинство неевропейци“ и се казва, че САЩ трябва да се обединят с „патриотичните европейски партии“ – код за крайно десните движения в Европа.

Администрацията на Тръмп заявява, че Европа е изправена пред „силната перспектива за цивилизационно заличаване“ и обещава, че Съединените щати ще подкрепят съмишленици „патриотични“ партии на целия континент, за да предотвратят бъдеще, в което „някои членове на НАТО ще станат в мнозинството си неевропейски“.

Обяснението защо това е легитимен проблем за сигурността на САЩ е следното:

"Когато демографията на вашите главни съюзници напълно се върне към хора със съмнителна лоялност към самите архитектури за сигурност, които са в основата на вашия ключов съюз - е, това се превръща в доста осезаем проблем." Тази теза се развива в следните пасажи на новата "национална стратегия за сигурност на САЩ":

• Страница 25: "По-големите проблеми, пред които е изправена Европа, включват дейности на Европейския съюз и други транснационални организации, които подкопават политическата свобода и суверенитет, миграционните политики, които трансформират континента и създават конфликти, цензурата на свободата на словото и потискането на политическата опозиция, срива на раждаемостта и загубата на национална идентичност и самочувствие. Ако настоящите тенденции продължат, континентът ще бъде неузнаваем след 20 години или по-малко. Като такива, далеч не е очевидно дали някои европейски страни ще имат достатъчно силни икономики и армии, за да останат надеждни съюзници."

• Страница 27: "В дългосрочен план е повече от правдоподобно, че най-късно до няколко десетилетия някои членове на НАТО ще станат мнозинство неевропейски като такива, остава открит въпросът дали те ще гледат на мястото си в света или на съюза си със Съединените щати по същия начин като тези, които са подписали хартата на НАТО."

Според американската информационна платформа "Defense one" освен публикувания "National Security Strategy (NSS) Review" документ, съществува и друг NSS, който е секретен и не е публикуван. В него се отива доста по-далеч в плановете за "разделяне на света на сфери на влияние", като се предлага конституирането на борд от 5 велики сили: САЩ, Китай, Русия, Япония и Индия", в който САЩ да бъде председател на борда.

Във връзка с горната публикация искам да направя следните забележки:

Първо, изглежда САЩ се ориентират към разделяне на света на сфери на влияние и предлагат механизъм за регулиране на възможни конфликти, възникващи при подобна организация.

Второ, три от страните в борда са членове на БРИКС, което изглежда цели да парира развитието на тази организация към създаването на по-сериозни механизми за влияние. Отсъствието в борда на Бразилия е понятно, тъй като тя принадлежи към желаната за САЩ сфера на влияние, а Южна Африка очевидно е извън ранга на предложените за членове държави, както в икономическо, така и във военно отношение.

Трето, в борда липсва и каквато и да е следа от ЕС и европейските държави, две от които са даже членки на Съвета за сигурност на ООН!

Разбира се администрацията на Тръмп отрича наличието на какъвто и да е секретен документ от типа на новата NSS и остава на бъдещето да разберем къде и каква е истината.

Дилетант

Аферата с "Планът от 28 точки"

През последните десетина дни Средствата за масова дезинформация (СМД) бяха изпаднали в публицистичен екстаз от внезапно появилия се "План от 28 точки", който според тях доказваше, че Тръмп е изцяло под влиянието на Путин, що се отнася до решението на украинския въпрос!

Въпросният документ май се появи като публикация в социалните мрежи на един украински депутат от Радата, който загадъчно мълчеше по въпроса, откъде притежава документа. По всичко личи, че "Планът" е някаква версия на документа, обсъждан от Тръмп и Путин в Аляска на срещата им през август, за който съм писал в:

Срещите в Аляска и в Южна Корея:

https://diletant43.blogspot.com/2025/11/blog-post.html

Либералните СМД твърдяха, че документът по недвусмислен начин доказва, че Тръмп и Путин са се сговорили как Украйна да бъде оставена на разтерзание от Русия, което трябваше да мине пред "цивилизования свят" за справедливо мирно разрешаване на конфликта! Според тях "Планът" е разработен от Уиткоф и Кушнер с консултации от Дмитриев, отчитайки руските интереси и пренебрегвайки изцяло интересите на Украйна и ЕС!?

Либералните и неоконсервативните лидери от двете страни на океана изпадаха в ужас, че "Планът" предвижда проблемите на сигурността между Русия, НАТО и Украйна да бъдат разрешени чрез преговори, а не като следствие от безусловната капитулация на Русия! Те считаха за недопустимо да се вярва на Путин и руснаците по въпросите на сигурността в Европа, защото бяха убедени, че след "покоряването" на Украйна, Путин има намерение да "завладее цяла Европа"!? Доказателство за това, според тях беше и предложението в "Плана" Украинската армия да бъде ограничена по численост на 600 хиляди души! Особено възмущение предизвикваха точките, според които Украйна трябваше да се откаже от членство в НАТО, а съюзът да обяви, че няма да приема Украйна за член!

Впрочем, няма смисъл да повтарям нещата, записани в "Плана", а смятам да го приложа по-долу на вниманието на читателите, много от които вероятно са чували само коментари по неговата "предателска същност", но не са имали възможността сами да се запознаят със съдържанието му. Искам обаче да отбележа, че не гарантирам, че приложеният по-долу текст точно съвпада с въпросния "План от 28 точки", който всъщност никога не беше представен от СМД като документ с гарантиран произход и съдържание.

---

1. Суверенитетът на Украйна ще бъде потвърден.

2. Ще бъде сключено всеобхватно споразумение за ненападение между Русия, Украйна и Европа. Всички неясноти от последните 30 години ще се считат за уредени.

3. Очаква се Русия да не нахлува в съседни страни и НАТО да не се разширява допълнително.

4. Ще се проведе диалог между Русия и НАТО, с посредничеството на Съединените щати, за разрешаване на всички въпроси, свързани със сигурността, и създаване на условия за деескалация, за да се гарантира глобалната сигурност и да се увеличат възможностите за сътрудничество и бъдещо икономическо развитие.

5. Украйна ще получи надеждни гаранции за сигурност.

6. Числеността на украинските въоръжени сили ще бъде ограничена до 600 000 души личен състав.

7. Украйна се съгласява да закрепи в конституцията си, че няма да се присъединява към НАТО, и се съгласява НАТО да включи в уставите си разпоредба, че Украйна няма да бъде приемана в бъдеще.

8. НАТО се съгласява да не разполага войски в Украйна.

9. Европейски изтребители ще бъдат разположени в Полша.

10. Гаранцията на САЩ:

- САЩ ще получат компенсация за гаранцията;

- Ако Украйна нахлуе в Русия, ще загуби гаранцията;

- Ако Русия нахлуе в Украйна, в допълнение към решителен координиран военен отговор, всички глобални санкции ще бъдат възстановени, признаването на новата територия и всички други предимства от тази сделка ще бъдат отменени;

- Ако Украйна изстреля ракета към Москва или Санкт Петербург без причина, гаранцията за сигурност ще се счита за невалидна.

11. Украйна отговаря на условията за членство в ЕС и ще получи краткосрочен преференциален достъп до европейския пазар, докато този въпрос се разглежда.

12. Мощен глобален пакет от мерки за възстановяване на Украйна включително, но не само:

- Създаване на Фонд за развитие на Украйна за инвестиции в бързоразвиващи се индустрии, включително технологии, центрове за данни и изкуствен интелект.

- Съединените щати ще си сътрудничат с Украйна за съвместно възстановяване, развитие, модернизиране и експлоатация на газовата инфраструктура на Украйна, включително тръбопроводи и съоръжения за съхранение.

- Съвместни усилия за рехабилитация на засегнати от войната райони за възстановяване, реконструкция и модернизация на градове и жилищни райони.

- Развитие на инфраструктурата.

- Добив на минерали и природни ресурси.

- Световната банка ще разработи специален пакет за финансиране и ускоряване на тези усилия.

13. Русия ще бъде реинтегрирана в световната икономика:

- Премахването на санкциите ще бъде обсъждано и съгласувано поетапно и за всеки отделен случай.

- Съединените щати ще сключат дългосрочно споразумение за икономическо сътрудничество за взаимно развитие в областите на енергетиката, природните ресурси, инфраструктурата, изкуствения интелект, центровете за данни, проектите за добив на редкоземни метали в Арктика и други взаимноизгодни корпоративни възможности.

- Русия ще бъде поканена да се присъедини отново към Г-8.

14. Замразените средства ще бъдат използвани, както следва:

- 100 милиарда долара от замразени руски активи ще бъдат инвестирани в ръководени от САЩ усилия за възстановяване и инвестиции в Украйна;

- САЩ ще получат 50% от печалбата от това начинание. Европа ще добави 100 милиарда долара, за да увеличи размера на инвестициите, налични за възстановяването на Украйна. Замразените европейски средства ще бъдат размразени. Останалата част от замразените руски средства ще бъде инвестирана в отделен американско-руски инвестиционен инструмент, който ще реализира съвместни проекти в специфични области. Този фонд ще бъде насочен към укрепване на отношенията и увеличаване на общите интереси, за да се създаде силен стимул за невръщане към конфликт.

15. Ще бъде създадена съвместна американско-руска работна група по въпросите на сигурността, която да насърчава и осигурява спазването на всички разпоредби на това споразумение.

16. Русия ще закрепи в закон политиката си на неагресия спрямо Европа и Украйна.

17. Съединените щати и Русия ще се споразумеят да удължат срока на действие на договорите за неразпространение и контрол върху ядрените оръжия, включително Договора СТАРТ I.

18. Украйна се съгласява да бъде неядрена държава в съответствие с Договора за неразпространение на ядрени оръжия.

19. Запорожката атомна електроцентрала ще бъде пусната в експлоатация под надзора на МААЕ, а произведената електроенергия ще бъде разпределена по равно между Русия и Украйна — 50:50.

20. И двете страни се задължават да прилагат образователни програми в училищата и обществото, насочени към насърчаване на разбирателството и толерантността към различните култури и премахване на расизма и предразсъдъците:

- Украйна ще приеме правилата на ЕС за религиозна толерантност и защита на езиковите малцинства.

- И двете страни ще се споразумеят да премахнат всички дискриминационни мерки и да гарантират правата на украинските и руските медии и образование.

- Цялата нацистка идеология и дейности трябва да бъдат отхвърлени и забранени.

21. Територии:

- Крим, Луганск и Донецк ще бъдат признати за де факто руски, включително от Съединените щати.

- Херсон и Запорожие ще бъдат замразени по линията на съприкосновение, което ще означава де факто признаване по линията на съприкосновение.

- Русия ще се откаже от други договорени територии, които контролира извън петте региона.

- Украинските сили ще се изтеглят от частта от Донецка област, която контролират в момента, и тази зона за изтегляне ще се счита за неутрална демилитаризирана буферна зона, международно призната като територия, принадлежаща на Руската федерация. Руските сили няма да влизат в тази демилитаризирана зона.

22. След постигане на съгласие относно бъдещите териториални договорености, както Руската федерация, така и Украйна се ангажират да не променят тези договорености със сила. Гаранции за сигурност няма да се прилагат в случай на нарушение на този ангажимент.

23. Русия няма да възпрепятства Украйна да използва река Днепър за търговски дейности и ще бъдат постигнати споразумения за свободен транспорт на зърно през Черно море.

24. Ще бъде създаден хуманитарен комитет за разрешаване на нерешени въпроси:

- Всички останали затворници и тела ще бъдат разменени на принципа „всички за всички“.

- Всички цивилни задържани и заложници ще бъдат върнати, включително деца.

- Ще бъде въведена програма за събиране на семейства.

- Ще бъдат взети мерки за облекчаване на страданията на жертвите на конфликта.

25. Украйна ще проведе избори след 100 дни.

26. Всички страни, участващи в този конфликт, ще получат пълна амнистия за действията си по време на войната и се съгласяват да не предявяват никакви претенции или да разглеждат никакви жалби в бъдеще.

27. Това споразумение ще бъде правно обвързващо. Изпълнението му ще бъде наблюдавано и гарантирано от Съвета за мир, оглавяван от президента Доналд Дж. Тръмп. За нарушения ще бъдат налагани санкции.

28. След като всички страни се споразумеят за този меморандум, прекратяването на огъня ще влезе в сила веднага след като двете страни се оттеглят към договорените точки, за да започнат изпълнението му.

---

От текста забележимо се открояват точки 12, 13 и 14, които са напълно в стила на Тръмп, защото отделят особено място на американския бизнес в усвояването на средствата за възстановяване на Украйна. Тези средства трябва да се появят магически от различни източници и да се устремят към сметките на американските корпорации, които ще участват в това възстановяване!?

Точка 21 едва ли ще предизвика одобрение, а още по-малко ентусиазъм както у руснаците, така и у украинците. В нея се предвижда признание на територии от Украйна, завладени от РФ, а от друга страна се говори за някаква непонятна демилитаризирана зона, която – както изглежда – включва района на Славянск-Краматорск, който ВСУ трябва да предаде на ВС РФ!?

След появяването на "Плана" в СМД, европейските бюрократи и бандата на Зеленски започнаха трескави консултации в Женева, в които включиха и американските си неоконсервативни колеги, начело с Рубио. Те искаха да разберат какви са намеренията на Тръмп във връзка с "Плана" и как могат да го преправят така, че руснаците в никакъв случай да не го приемат!? Заваляха предложения, в които планът в крайна сметка се съкрати от 28 точки на 19 точки, но никой от т. нар. обществено мнение така и не разбра какво включваха тези точки!? Във всеки случай обаче се заговори за активизиране на преговорите между САЩ и РФ, като ЕС и Украйна настояваха при тях като основа да бъде използван новият вариант на "Плана", който вече май се състоеше само от 19 точки, които като се имат предвид авторите му, вероятно ще бъде абсолютно неприемлив за руснаците и те ще продължат необезпокоявани разгрома на ВСУ! Говори се, че от "Плана" с 28-те точки са отпаднали всички точки, отнасящи се до уреждането на отношенията между Русия и НАТО, които би трябвало да се решават с участието на европейските съюзници на САЩ.

В крайна сметка голяма украинска делегация ще посети Флорида, за да разговаря с Рубио, Уиткоф и Кушнер (зетят на Тръмп), които (може би без Рубио) през следващата седмица трябва да посетят Москва за подготвителни преговори за вероятна среща между Путин и Тръмп за уточняване на рамката на бъдещи преговори за приключване на конфликта в Украйна. Целта на юнаците на Зеленски е да кандърдисат американците да не предлагат на руснаците нищо, което да не е одобрено от Зеленски и неговите аркадаши от ЕС!

По време на пресконференция в Бишкек, столицата на Киргистан, Путин даде отговори на редица въпроси, свързани с "Плана" и "разкритата" от СМД среща на ръководители на украинските и руските тайни служби. Интересното на срещата в Абу Даби е, че на нея неочаквано се появил американският емисар на Тръмп за разговорите между Украйна и Русия Дрискол, който изглежда ще замести проукраинския Келог, който от януари престава да участва в преговорите между Украйна и Русия (макар че той не посети нито веднъж Русия през цялото време на участието си в това мероприятие).

По-долу следват изявленията на Владимир Путин относно предложените мирни планове за Украйна:

"...

• Нямаше „проект на мирен договор“, а само набор от въпроси, които те (американците) предложиха да бъдат обсъдени;
• Като цяло сме съгласни, че това ("Планът") може да послужи като основа за бъдещи договорености;
• Всяка дума от мирния план за Украйна трябва да бъде обсъдена сериозно;
• В момента някои точки от плана звучат нелепо;
• Русия е готова официално да потвърди, че няма намерение да атакува Европа;
• Руските и украинските разузнавателни служби винаги са поддържали контакт; мястото в Абу Даби се използва активно за въпроси, свързани с военнопленниците;
• Появата на представител на САЩ на преговорите в Абу Даби беше неочаквана;
• Представители на САЩ ще дойдат в Русия следващата седмица;
• Русия ще прекрати военните действия, само когато украинските въоръжени сили напуснат окупираните територии (четирите области), или когато постигнем целите си по военен път. ..."

На същата пресконференция Путин дава и някои интересни данни за състоянието на личния състав на ВСУ:

"... Украйна е „загубила“ 47 500 войници през октомври, мобилизирала е насилствено 16 500 и е възстановила 15 000 ранени от болнично възстановяване. Така че, според Путин, Украйна възстановява 31 500 души на месец, докато губи 47 500. ..."

По същото време Захарова например обяви, че САЩ се опитват да попълнят изчерпаните сили на Украйна с филипинци:

„Американски служители започнаха кампания за набиране на доброволци във Филипините, които да се бият на страната на украинските въоръжени сили“ - съобщи говорителят на руското МИД Мария Захарова. Тя добавя, че на кандидатите се предлага месечна заплата от 5000 долара.

...

Американската компания RMS International, базирана във Флорида, набира кандидати. „Предпочитание се дава на бивши служители на филипинската полиция и служби за сигурност, както и на пенсионирани военни“, каза тя.

В статията си:

European Leaders Are Desperate for the War in Ukraine to Continue

(Европейските лидери отчаяно се надяват войната в Украйна да продължи)

Ian Proud • Четвъртък, 27 ноември, 2025 • 1,200 думи

https://www.unz.com/article/european-leaders-are-desperate-for-the-war-in-ukraine-to-continue/?utm_source=email&utm_campaign=article

Бившият британски дипломат Иън Прауд прави интересен сравнителен анализ на американският "План" от 28 точки и контраплана, предложен от европейците в Женева, който се състои от 27 точки, като в крайна сметка май се стига от план от 19 точки, за който все още няма точна информация. По долу предлагам цитат от статията, посветен на споменатия по-горе анализ:

"... Най-голямата причина за това беше съсредоточена около НАТО. Американският проект включваше клауза, че Украйна ще се откаже от амбицията си за членство в НАТО и че НАТО ще включи в уставните си документи ангажимент никога да не допуска членство на Украйна.

Европейската версия промени текста за Украйна, като тя ще може да се присъедини към НАТО само чрез консенсус на членовете, какъвто не съществува. Това обаче показва настоящата позиция на НАТО по отношение на членството на Украйна: че тъй като няма консенсус, Украйна не може да се присъедини към съюза. Заявената позиция от руска страна обаче е, че един ден този консенсус може да бъде постигнат, например при бъдещ президент на САЩ от Демократическата партия. Очевидно всичко това се прави, за да остане вратата открехната за присъединяването на Украйна един ден в бъдещето. Именно тази загриженост президентът Путин изрази в трескавите дни на дипломация, предшестващи началото на войната. „Ако не утре, тогава какво ще кажем за вдругиден?“ Забележително е, че клауза 3 в проекта на американския текст, че „НАТО няма да се разширява повече“, също беше напълно премахната от европейците (следователно европейският план има 27 точки, а не 28).

Освен това, други формулировки в американския проектодокумент бяха смекчени. Изчезна ангажиментът никога да не се разполагат войски на НАТО в Украйна; предложената европейска клауза гласеше, че войските на НАТО няма да бъдат постоянно разположени в Украйна в мирно време. Това остави отворена възможността за временно разполагане на войски на НАТО в Украйна и постоянно разполагане във всяка бъдеща война.

Въз основа на това, че предложението е да се установи мир в Украйна, добавянето на текст, който позволява временно разполагане на войски на НАТО в Украйна, когато избухне мирът, изглежда е предназначено да гарантира, че мирът няма да се случи. Не на последно място заради това, че американският проектодокумент в сегашния си вид включва солиден текст за гаранции за сигурност за Украйна, които предполагаха военен отговор на хипотетична бъдеща война от страна на Русия.

Другият поразителен аспект на европейското така наречено „контрапредложение“ беше мекото отлагане на бъдещото членство на Украйна в ЕС. Докато американският проектодокумент говореше за членството в ЕС като за „право“ на Украйна, европейците промениха формулировката, за да кажат, че Украйна трябва да бъде „отговаряща на условията“ за членство в ЕС и че нейното заявление ще бъде „оценено“. Това е дипломатическа формулировка за „членството не е гарантирано“. Така че, докато руската страна заяви, че вече няма възражения срещу присъединяването на Украйна към ЕС, европейските лидери започват да се фокусират върху огромните разходи и смущения, до които това ще доведе, както съм посочвал многократно преди.

Нямайки пари да платят за възстановяването на Украйна, европейците също радикално промениха формулировката относно цената на следвоенното възстановяване. От формулировката на САЩ за разделяне и инвестиране на част от замразените руски суверенни активи, във формулировка, че Русия ще трябва да плати за цялото възстановяване и че активите ѝ ще останат замразени, докато това не стане. Ясно е, както съм посочвал и преди, задържането на руски активи ще обезкуражи Русия да се бори за мир. Защо Русия ще иска да прекрати войната, на която е готова, докато ще плаща за всички щети, причинени от войната, и няма да получава обратно замразените си резерви в процеса? Вероятно би било по-евтино да продължи да се води война!

Имаше и други любопитни допълнения от европейците. Едно от тях премахва предложението на САЩ избори в Украйна да се проведат 100 дни след сключването на мирното споразумение, като се добави ангажимент за провеждане на избори „възможно най-скоро“. Това очевидно изглежда като умилостивение към екипа на Зеленски, оставяйки отворена перспективата президентските избори да бъдат отложени за неопределен период от време след края на войната.

Формулировката за насърчаване на взаимното разбирателство и помирение в Украйна беше смекчена, а формулировката за нацистката идеология беше премахната.

На хартия американският план от 28 точки и европейското контрапредложение от 27 точки изглеждаха доста сходни. И все пак, ако се прочете внимателно, американският план изглежда е за мир, докато европейският е за още война.

…

По-нататъшен интензивен ден на дискусии с Украйна в Женева на 24 ноември намали мирното предложение до 19 точки. За президента Тръмп ще бъде монументално предизвикателство да намери решение, което да бъде приемливо както за Русия, така и за Украйна. Но той има много по-голям шанс от всеки друг в Европа."

Във връзка с проблемите за намиране на средства за възстановяването на Украйна или по-точно, като се има предвид позицията на ЕС и Зеленски, за продължаване на войната, има интересно развитие. Министър-председателят на Белгия, страната в която се намира "Euroclear", банката, която съхранява замразените руски авоари, е изпратил писмо до Европейската комисия, в което изисква гаранции, че при бъдещи съдебни искове от РФ в случай на конфискуването на авоарите, всички страни "ще отговарят солидарно и индивидуално за възстановяването на средствата, ако е необходимо, както и че ЕС ще поеме всички съдебни разходи, възникнали в резултат на иск на РФ срещу "Euroclear"! Искането за "солидарна и индивидуална" отговорност за конфискуването на руските средства означава, че Белгия, при евентуален процес някъде по света (например в Сингапур или Хонконг) може да претендира за "форсмажор", т. е. че банката е била заставена да предаде парите, и да поиска от всяка една от държавите (например Германия или Франция) да погаси целия иск на РФ, след което тази държава ще може, ако иска, да си събира парите от останалите членки на ЕС! Подобна постановка вероятно ще накара най-яростните привърженици на конфискацията доста да си помислят преди да я гласуват!

Развитие получава и корупционният скандал в Украйна. "Акулите" от НАБУ и САПО кръжат все по-близко и по-близко около бандата на Зеленски и не е ясно още колко време той ще остава "неопетнен" от скандала!? Всъщност за "неопетнен" той може да бъде считан само от безпринципните висши европейски бюрократи и неоконсервативните американски сенатори и конгресмени. Фактите, че Зеленски беше принуден да пожертва Андрий Ермак, а бившият военен министър и настоящ секретар на съвета за национална сигурност на Украйна Юмеров предпочита да не се връща в Украйна, а да пътува между Истамбул, ОАЕ и Флорида, са много показателни. Без да се спирам подробно на развитието на скандала, искам да отбележа само две любопитни изявления:

- Тъкър Карлсон преди няколко дни е обвинил "Wall Street Journal", че от седмици държи и не публикува статии, разкриващи корупционни афери в Украйна за близо 48 милиарда долара, в които са замесени висши функционери от ЕС, американски сенатори и конгресмени;

- Лари Джонсон преди седмица каза, че сумата от 100 милиона, за която се говори в СМД, е върха на върха на корупционния айсберг, който се разкрива в Украйна, и е в размер от над 43 милиарда долара.

При толкова висши украински държавни функционери, замесени в скандала и побързали да емигрират на сигурни места по света, е трудно да се повярва, че Зеленски е бял и чист като ангел небесен! Фактът, че американските неоконсерватори и европейските висши бюрократи мълчат по въпроса за корупционния скандал навежда на мисълта, че и те са се облажили от милиардите, изчезнали в Украйна, средства, за раздаването на които за режима на Зеленски те се бореха и все още се борят с такова настървение!

Остава да видим кога бойците от ВСУ ще се усетят, че ги мамят и жертват като добитък, за да може украинските, европейските и американските олигарси и техните слуги да крадат най-безсъвестно парите пропити с тяхната кръв?!

Дилетант

Началото на колапса

През последните дни в СМД се забелязва спадане на ентусиазма за победите на ВСУ в Донбас с все по-минорно звучащ коментар, в който прозира безпокойство за това дали нещата се развиват толкова добре за Украйна във войната, колкото ни информира PR-машината на Зеленски и компания. Според Зеленски и Сирски ВСУ отбранява Покровск успешно и не може да става дума за никакъв котел около Покровск и Мирноград. В западната преса обаче се появява все повече и повече темата, че Покровск и Мирноград са обградени, а руският Генерален щаб твърди, че на практика Покровск е "почистен от части на ВСУ на 95%, а около 1000 от останалите живи украински войници са си пробили път в Мирноград, за да споделят бъдещата съдба на обградените си около 2000-3000 колеги в Мирноград.

Според съобщение на руския Генщаб, около 15 ноември ВС РФ са започнали операция за превземането на село Ридне, което се намира между Красноармейск и Димитров (Покровск и Мирноград). С превземането на това село частите на ВСУ в Димитров ще бъдат блокирани в своя индивидуален котел, което ще направи по-лесно бързата им ликвидация.

На няколко пъти специални части на военното разузнаване на Украйна се опитаха да пробият котела около Покровск.

Първият от тези опити представляваше акция на около 11-12 души с хеликоптер "Бляк хоук", които кацнаха извън границата на обкръжението. Хеликоптерът веднага се оттегли, но след това руснаците унищожиха групата! Предполага се, че става дума за опит за изтегляне на военни на НАТО от котела. Както изглежда руснаците са знаели за операцията и са подготвили смъртоносен капан за участниците в нея, като нарочно не са унищожили хеликоптера, тъй като се предполага, че екипажът му е бил американски.

Вторият опит, за който излезе някаква информация, е бил реализиран от два хеликоптера "Бляк хоук" и около 20 бойци от украинското военно разузнаване. Този път групата е кацнала вътре в периферията на котела. Според руснаците операцията не е успяла да пробие котела, но за акцията се дава много по-малко информация, което говори, че тя изглежда е успяла да извади от обкръжението нужните хора!

Естествено украинското командване обявява и двете операции за успешни без да уточнява каква е била тяхната цел!? Моето подозрение е, че в случая става дума за две части на една операция за извличане на попадналите в обкръжението натовски офицери, като първата операция е имала за цел да привлече вниманието на руснаците, а втората е извършила самото спасяване на натовците!

Общо според някои източници в котела Покровск-Мирноград са били попаднали около 5500 войници от ВСУ.

Неочаквано "Financial Times" посвещава цяла статия на руската организация Рубикон и нейната роля в ликвидирането на украинската групировка в котела Покровск-Мирноград:

Elite Russian teams hunt Ukrainian fighters with drones, Moscow's Rubicon team ended Ukrainian dominance of the electronic battlefield. (Елитни руски екипи ловуват украински бойци с дронове, московският екип Рубикон приключи с украинското господство на електронното бойно поле.)

В статията нетипично за този вестник се отправят похвали към ВС РФ: руснаците са успели да изградят превъзхождаща сила в областта на безпилотните летателни средства. Украинските дронове са правени от различни дребни производители и в тях липсва систематично прилагане на качествата, които се проявяват най-добре на бойното поле. Руските дронове са резултат от крупно индустриално производство, което позволява развитие и усъвършенстване на функциите, доказали се като най-перспективни на бойното поле.

Руснаците създадоха организацията Рубикон преди може би година-две като специализирана част за управление на дронове при бойни условия. Засега Рубикон се състои от около 5000 души. Ролята на нейните оператори в битката за Покровск бе унищожението на украинските дрон-оператори. Твърди се, че Рубикон са се справили блестящо със задачата си, тъй като използването на дронове от ВСУ в битката за Покровск е намаляло значително и руските дронове господстват в небето над двата града. Подходът на ВС РФ към използването на дроновете около фронтовата линия е различен от този на ВСУ.

Целта на украинските дрон-оператори е да унищожават жива сила и техника, която функционира на бойната линия.

Целта на бойците на Рубикон е да унищожават украинските оператори на дронове и логистиката на противника зад бойната линия. В резултат на това украинците вече чувстват остър недостиг на оператори на дронове, а унищожаването на логистиката осигурява създаването на "котли" около съединения и групировки на ВСУ и ограничаването на снабдяването на обградените войски с муниции и продоволствие. Тактиката за атакуване на логистиката руснаците изпробваха още в Сирия, когато най-първите им действия бяха бомбардирането на конвоите на "Ислямската държава", осигуряващи износа на петрол, и по този начин подсигуряваха средства за оръжия на ислямистите.

Статията не е изненада за мен и хората, които гледат трезво на развитието на СВО, но вероятно е изненада за читателите на вестника, които през годините на конфликта четяха многобройни статии, които описват "победоносния" ход на военните действия за ВСУ и информация за скапаните ВС РФ, които по никакъв начин не можеше да противостоят дълго на богатирите от ВСУ!

Тези дни Генщаба на ВС РФ обяви създаването на специален род войски за управление на безпилотни средства, в основата на който естествено ще влезе Рубикон.

Освен котела около Покровск-Мирноград на фронта в Източна Украйна са се оформили още няколко котела: единият е около Константиновка, другият е при Купянск, а напоследък се заговори и за котел около Северск. Очевидно тактиката на ВС РФ е да превзема малките населени места около големите укрепени градове, да прекъсва логистичните връзки към тях и по този начин да заставя отбраняващите ги части или да се предадат или да се опитат да се изтеглят през полето, което не им позволява да изтеглят тежката техника от котела и поставя индивидуалните войници под ударите на господстващите във въздуха руски дронове.

За начало на колапса на ВСУ обаче може да се говори в южната част на фронта: Запорожие и Днепропетровска област. По всичко личи, че укрепленията на ВСУ в тези райони не са на нивото на укрепленията в Донбас и частите на ВС РФ в Запорожката и Днепропетровската области на фронта превземат на моменти по 60 квадратни километра и по 3-4 села и населени места на ден. Неочаквано бързо бяха превзети Даниловка и редица села по течението на река Янчур, а в края на седмицата бе обявено и превземането на Малая Токмачка, която е в непосредствена близост до град Орехов.

Руските войски стремително са се насочили към Гуляйполе, известен още от гражданската война като столица на анархистите на Нестор Махно. Друга цел в района е град Орехов, след което следва Павлоград.

Според Дима от "Military summary channel", главната цел на ВС РФ е превземането на Павлоград, където се събират всички маршрути за военни доставки на ВСУ за Донбас и другите части на източния фронт на Украйна. Това означава, че когато превземат Павлоград, ВС РФ ще парират почти цялата военна логистика на ВСУ на изток от Днепър.

Голям бич за украинската армия е дезертьорството. Само през октомври от ВСУ са дезертирали около 20000 души, а за цялата 2025 година броят на дезертьорите досега е над 100 000 души!

Нападенията върху обекти на енергийната система на Украйна се провеждат всяка нощ със стотици дронове и десетки ракети. В края на миналата седмица Киев е обстрелян с над 20 ракети „Кинжал“, „Искандер“ и крилати ракети, както и с над 100 безпилотни летателни апарата, като вследствие на това са повредени всички топлоелектроцентрали на града: ТЕЦ-4, ТЕЦ-5, ТЕЦ-6, ТЕЦ „Бела църква“. Унищожени са и редица столични подстанции.

Зеленски панически обикаля европейските столици да търси противоракетни системи "Патриот". Според Марко Рубио обаче животът на противовъздушните системи "Патриот", доставени на Украйна, е около една седмица след влизането им в бойно действие! По тази причина доставката на нови противоракетни системи се оказва практически безсмислена, особено като се има предвид, че Западът сам разполага с ограничени количества от тези системи.

Интересна е и една друга констатация на Американския държавен секретар, който в интервю е заявил, че според него възможностите на икономическите и банковите санкции са се изчерпали и е безсмислено да се правят опити за въвеждане на нови! Това разбира се не прави впечатление на бюрократите от ЕС, които продължават да "копаят дъното", отправяйки погледи към нов, 20-ти пакет санкции! Изглежда за тях са недостатъчни пораженията върху европейската икономика от досегашните 19 пакета санкции, та жадуват нещо повече!?

Очевидно е началото на колапса и в политическата система на Украйна. През лятото се разчуха слухове за антикорупционни разследвания на двете служби за борба с корупцията: САПО и НАБУ. Разчу се, защото Зеленски се опита да вземе тези независими агенции под контрола на администрацията си, като насочи разузнавателната служба на Украйна срещу двете антикорупционни агенции.

През юли службата насочи вниманието си към детективи на НАБУ, работещи по антикорупционните случаи, с претърсвания и арести, включително водещия следовател Руслан Магамедрасулов, според неговия адвокат, г-жа Шербан и външни анализатори. Разузнавателната агенция твърди, че руски шпиони са се инфилтрирали в антикорупционни разследвания!

На следващия ден след акцията на разузнавателната служба, офисът на г-н Зеленски оказа натиск върху Парламента да гласува законодателство, ограничаващо независимостта на антикорупционните агенции (САПО и НАБУ), като също така посочи риска от проникването на руски шпиони в тях!

Бяха арестувани неправителствена група и бивш директор на държавна електрическа компания, който е говорил открито за политически натиск върху нейното ръководство.

Сега най-после скандалът свързан със САПО и НАБУ избухна с пълна сила, като станаха известни редица материали по разследването, водено от НАБУ. Твърди се, че в службата работят от дълго време представители на ФБР, с което се намеква, че става дума за опит на американците да се отърват от Зеленски, който вече започва да им става неудобен със своето упорито отказване от преговори с Москва.

Иска се оставката на Герман Халушченко, министър на правосъдието, и Светлана Гринчук, министър на енергетиката, както и на г-н Тимур Миндич. Последният е дългогодишен приятел и съдружник на Зеленски, съосновател на продуцентската компания "Квартал 95", сериалът "Слуга на народа" на която компания на практика направи Зеленски президент. В момента местоположението на Миндич не е известно, но има предположения, че той е успял да се добере до Израел, а е известно, че Израел не депортира своите граждани при никакви обстоятелства независимо от държавата, която желае депортацията!

В основата на случая, свързан с компанията за ядрена енергия, е това, което агенцията за борба с корупцията определи като схема, в която участниците са получавали подкупи от 10 до 15 процента от изпълнителите на различни проекти.

Записите, публикувани от антикорупционната агенция, които показват служители и участници, небрежно обсъждащи многомилионни плащания, са пристигали в момент, когато много украинци са дарявали малки суми в подкрепа на армията в ожесточената ѝ кървава окопна битка срещу руската армия.

В един запис се обсъжда плащане от 6 милиона долара за закупуване на имот в Швейцария. На друг два гласа разменят реплики за трудността при транспортиране на големи количества пари в брой:

„Как носите кутията?“, пита глас на записа.

„О, нямаше проблем при носенето“, отговаря друг мъж.

Те обсъждат повече от „милион“, въпреки че не казват в каква валута. Опаковането на парите в компютърна кутия с дръжки е улеснило носенето им, казва един мъж.

Разследващите са идентифицирали гласовете с колоритни прякори, включително Шугърмен, Че Гевара и Карлсон. Отделно прокурорите са обвинили г-н Миндич в съда. Украинските медии свързват г-н Миндич и един от министрите, подали оставка, г-н Халушченко, с гласове на записа.

Агенцията нарече разследването си, което е продължило 15 месеца, операция „Мидас“.

Агенцията заяви, че бившият вицепремиер Олексий Чернишов, който беше отстранен от правителството при разместване на кабинета през лятото, е получил около 1,43 милиона долара от схемата за подкупи.

„Украинска правда“, водещ украински вестник, съобщи, че влиянието на г-н Миндич като сенчест задкулисен оператор в политиката и бизнеса се е увеличило по време на войната. Г-н Миндич е препоръчвал кандидати за позиции в кабинета, съобщава вестникът. Толкова голямо е било неговото предполагаемо влияние върху г-н Зеленски, че членове на парламента от опозицията започнали да наричат ​​настоящото правителство „кабинета Миндич“.

В схемата политически свързана фигура, известна като „наблюдател“, заговорничи с ръководители за присвояване на печалби на държавни компании. В изявление агенцията за борба с корупцията заяви, че наблюдател се е появил в ядрената компания под формата на групата, водена от г-н Миндич.

Твърди се, че засега става дума за присвояване на суми над 100 милиона евро! Интересно е как европейските политици от ЕС и на национално ниво ще обясняват на народите си своята привързаност към съвременния Чърчил – господин Зеленски, и тяхното старание да обезпечат на него и бандата му милиарди евро уж за "благородната борба на украинския народ срещу пълчищата на Путлер!?"

Друго неприятно развитие в Европа, което силно застрашава опитите на бюрократите от ЕС да използват блокираните в белгийската "Euroclear" авоари на Руската централна банка като гаранция за осигуряването на пари за Зеленски и компания, е изявлението на Изпълнителния директор на тази банка, което може да се систематизира по следния начин:

1. Подобна операция ще представлява кражба на средствата, принадлежащи на РФ и намиращи се на съхранение в "Euroclear".
2. Подобно действие представлява недопустимо и противозаконно присвояване на средства, принадлежащи на чужда държава.
3. Банката е силно обезпокоена от ефекта, който ще има подобно действие върху нейната репутация.
4. "Euroclear" вече е свързана с много клиенти от Азия и Близкия Изток, които са силно обезпокоени от дискусиите относно използването на руските авоари, депозирани в банката.
5. "Euroclear" не само е против незаконното използване на блокираните средства, но има и намерение да се обърне към съда във връзка с вредата, която се нанася на нейното реноме от продължаващите обсъждания на този въпрос в органите на ЕС!

Интересно е дали подобна остра позиция на Изпълнителния директор ще повлияе на магарешкия инат на г-жа фон дер Лайен и нейната команда?

Твърди се, че "Euroclear" има депозити за около 40 трилиона евро. От тях една голяма част вероятно са депозити на западни държави и банки. Двестате милиарда на РФ са сравнително незначителна сума на този фон, но освен депозитите от западни държави има и доста голям дял депозити на страни от Азия и Близкия изток. Ако банката позволи кражбата на руските депозити, то може да бъде направен опит да бъдат изтеглени и достатъчно голяма част от депозитите в банката, а това неизбежно ще предизвика финансова катастрофа в Европа и изобщо в света!

Дилетант

Срещите в Аляска и в Южна Корея

Срещата на Тръмп с Путин в Аляска започна и протече по доста необичаен начин. Тя се проведе неочаквано и без особена подготовка. Стийв Уиткоф (Steve Witkoff) сновеше през седмиците преди срещата между Москва и Вашингтон, но в същото време сновеше и между Вашингтон, Тел Авив и арабските столици на Персийския залив, та не беше съвсем ясно на "кой точно стан тъче“ в момента? Носеха се слухове, че Тръмп и Путин често говорят по телефона, но всичко това бе забулено в слуховете и клюките на СМД и никой не му отдаваше особено значение. Тръмп периодически отправяше закани ту към Зеленски, ту към Путин и никой не можеше да разбере какво точно може да се очаква от него!?

Изведнъж бе обявено, че ще се състои среща между Путин и Тръмп в … Аляска!? Умниците от СМД започнаха да гадаят: "защо точно в Аляска?" и докато гадаеха, дойде времето на срещата! Путин се появи, ако не се лъжа с два самолета антураж: икономически, военни и всякакви други съветници. Изглеждаше като че ли се готви за сериозни преговори. Зеленски панически се опита да се вмести в срещата, но никой не му обърна внимание. Сътрудниците на Тръмп от Белия дом малко стъписано събраха набързо антураж и за Тръмп, но неочаквано всичко се оказа напразно!

Тръмп посрещна Путин на червен килим и врачките от СМД се чудеха за какво е и какво ще става!?

Оказа се, че цялата среща продължи има няма и два часа и завърши с … кратки изявления на двамата големи пред журналистите, които дори не успяха да зададат своите въпроси, та камо ли да осмислят какво е станало!?

Веднага започнаха слуховете: Путин и Тръмп са се скарали; Путин и Тръмп са се разбрали за Украйна; Путин и Тръмп не са успели да се разберат за нищо!

Скоро след Аляска се разчу, че Тръмп и Путин отново са си говорили дълго по телефона и са се разбрали да се срещнат след 2 седмици в Будапеща!?

Веднага започнаха гаданията: какво ли точно ще решават; откъде ще мине Путин, за да не го свалят или арестуват европейците и т. н.? Българското правителство даже великодушно обяви, че самолетът на Путин може да лети през българското въздушно пространство и дори се говореше какъв ще му е ескортът – американски или турски изтребители!?

Изведнъж балонът на предсказанията се спихна и се разбра, че среща в Будапеща няма да има, или поне че тя се отлага за неопределено време!

"Financial Times" излезе със статия, в която неговите "безименни, но проверени източници в правителството" твърдяха, че Путин в Аляска започнал с любимата си историческа лекция за Украйна и Русия, поради което Тръмп едва не напуснал съвещанието, защото му било вече писнало да я слуша!

Според Статия в "Блумберг", базирана на интервю на Сергей Лавров пред унгарски журналист, преговорите между Доналд Тръмп и Владимир Путин в Аляска са се развили по следния интересен начин:

1. При посещенията си в Москва, преди срещата в Аляска, Уиткоф представил на Путин предложение, съставено по инициатива на Тръмп, което предлагало как може да се уреди спора между Украйна и Русия! То предвиждало предаване от Украйна на Русия незавладяните части от Донбас срещу спиране на военните действия по останалите части на фронтовата линия. Това трябвало да осигури примирие за провеждане на мирните преговори между Украйна и Русия за решаването на останалите въпроси между двете страни.

2. При срещата в Аляска Путин преминал точка по точка през целия документ, питайки Тръмп и Уиткоф дали правилно разбира текста и смисъла на съответните точки от предложението?

3. Накрая Путин заявил, че руската страна е готова да приеме този компромис като основа за спиране на военните действия и започването на мирни преговори с Украйна!

4. Тръмп, въпреки че ставало дума за собственото му предложение, казал, че е необходимо той да се посъветва още веднъж със съюзниците си и с Украйна, преди да даде окончателното си съгласие!?

Естествено европейските съюзници на САЩ и Украйна не са се съгласили с компромиса, предложен от Тръмп, под предлог, че ВСУ е на път „да победи" в отбраната на линията Покровск - Константиновка - Краматорск - Славянск, поради което Тръмп се отказва от собственото си предложение и проваля предстоящата среща в Будапеща, която е предложил самият той и на която е трябвало да бъдат окончателно приети горните споразумения!?

Според мен необходимостта да се откаже от вече направените мирни предложения е и причината за нервното поведение на Тръмп при посещението на Зеленски във Вашингтон след Аляска. Отказът на Тръмп да предостави "Томахавки" на Украйна, редицата противоречиви изказвания по адрес на Путин и внезапните санкции, приети срещу Лукойл и Роснефт са следствие на неудобното положение, в което Тръмп сам се е поставил пред Путин. Многократно е отбелязвано от наблюдателите, че Тръмп променя мнението си в съответствие с това, кой последен е говорил с него, и очевидно суматохата около разговорите с Путин е довела до неадекватност поведението на Тръмп в седмиците след Аляска!

Путин естествено също си получи своята порция неприятности в Москва, преди всичко за поредната демонстрация на доброжелателност спрямо САЩ и Запада, които голяма част от политическия елит на Москва считат за абсолютно неудачни, предвид доказаната ненадеждност от страна на така наречените от Путин "партньори" на Русия през годините от края на миналия век насам!

Поредицата от несвързани в ясен наратив изказвания на Тръмп след Аляска и провалената среща в Будапеща демонстрират по недвусмислен начин провала на политиката му по отношение на конфликта в Украйна. Видимото му старание да се дистанцира от този конфликт и да го припише изцяло на предишната администрация очевидно се провалиха и сега конфликтът е колкото творение на сенилния Байдън, толкова и творение на "гениалния" Тръмп! Нещо повече, Тръмп изглежда ще има честта да бъде президентът, който е загубил войната!

Новите санкции на САЩ срещу двете руски петролни компании и 19-ият пакет санкции на ЕС срещу РФ са ново доказателство за несъстоятелната политика на Запада по този въпрос. Удивително е, че за толкова години западните политици не разбраха, че на Русия не може да бъде повлияно със санкции! Русия има напълно самозадоволяваща се икономика и за нея външната търговия не играе решаваща роля при формирането на БВП! Според думите на един руски икономист Русия може да бъде обградена със стена, която да предотврати всякакъв обмен между нея и света, и тя ще продължи да съществува и функционира без особени проблеми. Да не говорим за това, че съществува така нареченият Юг, който съвсем не се счита за длъжен да се съобразява с желанията на клоуните от т. нар. "цивилизован свят"! В отговор на неадекватните заплахи на Тръмп срещу Русия и отново повдигнатия въпрос за "Томахавките" Путин дори престана да споменава името на Тръмп в своите изявления пред пресата. Бяха обявени новите стратегически оръжия на РФ: крилатата ракета с ядрено задвижване "Буревестник" и морският дрон с ядрено задвижване "Посейдон", както и серията ядрени подводници, на които посейдонът ще бъде приет на въоръжение.

Войната в Украйна продължава да се развива с все по ускоряващи се темпове във вреда на Зеленски и компания. Приказките за успешна отбрана на линията Покровск-Константиновка-Краматорск-Славянск се оказаха пълна фантасмагория – Покровск и Константиновка са пред превземане, след което изглежда предстои обкръжаването на Краматорск и Славянск, а с тях и на цялата украинска армия в Донбас!

В същото време Тръмп продължава да играе покера от високо ниво, който беше започнал срещу Китай с помпозно провъзгласения на 2 април "ден на освобождението на САЩ“, който беше една най-обикновена и не особено разумна митническа война с целия свят, която трябваше да продемонстрира на държавите и народите, че САЩ са все още "най-голямото и най-силно куче на двора"! Бедата е, че това е вярно само в съзнанието на Тръмп и икономическите му съветници и в съзнанията на някои държавници с по-слаби нерви и вродено чувство за непълноценност! Започна бясно налагане и отменяне на мита на малки и големи държави, което първоначално предизвика суматоха по световните борси. Някои държавници се притесниха сериозно и се подредиха пред Белия дом с шапки в ръка, готови да просят за малко милост. Тръмп величествено наругаваше едни и поглаждаше с ръка по главата други, но не проявяваше особена милост към никого. Основната цел на представлението обаче, Си Дзинпин от Китай, отговаряше на митата със собствени – китайски – мита, сигурен в козовете, които държеше в ръкава си и спокойно очакваше срещата с Тръмп в Южна Корея.

Чрез използване на почти пълния монопол на Китай върху редкоземните минерали и обещанието му за покупки на американска соя, Си Дзинпин спечели ключови отстъпки от Вашингтон. Те включват:

• намаляване на тарифите и споразумение за удължаване на примирието по отношение на новите тарифи;
• спиране на пристанищните такси за кораби, произведени в Китай;
• забавяне на въвеждането на контрол върху достъпа до модерните микроелектронни технологии за китайски компании, които са притежавани на повече от 50% от китайски компании, за които вече действат тези ограничения (става дума за около 20000 малки и средни китайски технологични компании).

Резултатът позволи на Тръмп да заяви, че е победа за американските фермери и компании - въпреки че всичко, което Китай направи, беше до голяма степен да възстанови статуквото от началото на тази година, включително да възобнови покупките си на американска соя. Си Дзинпин много добре знаеше от какво се нуждае Тръмп: сделка, която можеше да продаде като победа у дома.

Тръмп вдигна юмрук във въздуха, докато се качваше на борда на Air Force One. „Нашите фермери ще бъдат много щастливи!“, публикува той в Truth Social след това. – „Бих искал да благодаря на президента Си Дзинпин за това!“

В обобщение на забележките на Си Дзинпин от срещата, направено от китайското правителство, китайският президент звучеше сякаш изнася лекция.

„Последните обрати“ в търговската война, каза Си на Тръмп, би трябвало да бъдат поучителни. „И двете страни трябва да обмислят по-голямата картина и да се съсредоточат върху дългосрочните ползи от сътрудничеството, вместо да попадат в порочен кръг на взаимни ответни мерки“, каза той.

Си най-вероятно е имал предвид месеците на ответни мерки между Китай и САЩ под формата на мита, санкции и контрол върху износа. По-рано този месец Китай ескалира, като обяви широки нови ограничения върху продажбите на редкоземни елементи, критичните минерали, необходими за почти всички съвременни технологии. Спирането на доставките им може да отслаби американската индустрия. Китайците въведоха любимите на американците изисквания за лицензии, които се разпространяваха дори върху стоки и услуги, които включваха или дори частично използваха китайска интелектуална собственост!?

Посланието на Си, че Пекин доказа способността си да отвръща на удара, Вашингтон би трябвало да го запомни. След срещата на двамата лидери, Министерството на търговията на Китай заяви в изявление, че ще суспендира за една година издаването на лицензи за производство и рафиниране на редкоземните елементи, обявени през октомври. Тръмп заяви, че ще намали наполовина 20-процентните мита, които наложи върху китайски стоки по-рано тази година, с което общата тарифна ставка на Китай ще достигне около 47 процента. Всъщност митата наложени в крайна сметка от Тръмп на Китай са от същия размер както митата наложени от него на ЕС - послушният васал на САЩ, без задълженията за закупуване на въглеводороди от САЩ на сума от 750 милиарда долара за 3 години и допълнителни инвестиции в САЩ от ЕС на стойност около 600 милиарда долара!

Някои експерти казаха, че Китай неизбежно е имал превес в търговската битка, тъй като администрацията на Тръмп никога не е имала ясна цел.

„Привидно целта е била да се решат някои от съществените търговски въпроси, които отдавна са измъчвали отношенията между САЩ и Китай“, каза Джонатан Цзин, сътрудник в Института Брукингс.

Китай „успешно е организирал игра на „Удари в слабините“ в отговор на тарифите, каза той, принуждавайки САЩ да се пренасочат от соя към редкоземни елементи и TikTok, като същевременно оставят голямата картина неразгледана.

Цзин каза, че подходът на Тръмп „може спокойно да се опише като тактика без стратегия“.

В този аспект е интересно дали "държавниците" от ЕС са имали някаква цел, когато преговаряха с Тръмп във Вашингтон или имаха само готовността да му се подложат!?

Споразуменията, постигнати в четвъртък (30 октомври 2025 г.), биха могли да донесат поне известно временно спокойствие в отношенията между САЩ и Китай. Тръмп каза, че двамата лидери са обсъдили и „съвместна работа“ по прекратяване на войната в Украйна. Той каза, че ще пътува до Китай през април, а Си ще посети САЩ след това. Всъщност Тръмп се самопокани да посети Китай, а Си остави без отговор времето за ответното си посещение.

Що се отнася до преговори във връзка с конфликта в Украйна, то тази реплика на Тръмп може да се разглежда само като опит да си придаде повече важност, отколкото му се полага, тъй като Си отдавна е заявил, че той няма какво да обсъжда с Тръмп по отношение на Украйна.

Тръмп поласка Си, наричайки го „велик лидер на велика страна“ и „велик приятел“. Си от своя страна, каза, че вярва, че развитието на Китай „върви ръка за ръка“ с „визията на Тръмп да направи Америка отново велика“.

Разбира се, лесно е да бъдеш великодушен, когато си доказал, че можеш да оформиш условията на сделката.

Си нагледно показа какво трябва да бъде достойното поведение на един държавник с един уличник като Тръмп!

Между другото Моди също показа на Тръмп "откъде п***е кокошката!". В отговор на изказването на Тръмп, че в телефонен разговор Моди му е обещал да прекрати покупките на петрол от Русия – един разговор, който според индийското външно министерство никога не се е състоял, – Моди изобщо престана да вдига телефона на Тръмп, престана да посещава мероприятия, на които може да се срещне с Тръмп и започна преговори с Русия за доставка на въоръжение (самолети, ракети и т. п.), а индийската петролна компания съобщи новия брой на танкери с руски нефт, поръчани за ноември!

Политиците с достойнство, които държат на достойнството на държавите си, говорят по подобаващ начин с Тръмп за разлика от интелектуалните джуджета, управляващи държавите от т. нар. свободен свят!

Дилетант

Вместо Томахавки Зеленски получи… "топки"

През изминалите седмици СМД се задъхваха от възторг, обсъждайки публикациите на Тръмп в собствената му социална мрежа по въпроса дали да даде на Зеленски "Томахавки" или да почака, или може би изобщо да не му дава подобни "страховити" оръжия! Тръмп се беше самозабравил в ролята на един съвременен Хамлет, затънал в дебрите на душевните си терзания!

Трябва да призная, че обществената заблуда, която Тръмп беше вселил с хамлетовските си колебания на моменти звучеше толкова автентично, че аз се усъмних в констатациите си за практическата невъзможност за предоставяне на "Томахавки" в обозримото бъдеще на ВСУ и дори отново прегледах материалите, които доказваха несъстоятелността на подобни ангажименти. Оставаше възможността Тръмп отново да блъфира, но аз не можех да повярвам, че президентът на САЩ ще си позволи толкова евтин блъф, който винаги може да бъде разкрит от тайните служби на противника.

Тръмп обаче отново показа, че в областта на блъфа от него може да се очаква всичко и когато Зеленски с целия си антураж пристигна във Вашингтон, той бе безмилостно облян от студения душ на разочарованието!

Коментарите за срещата на Тръмп със Зеленски не са особено положителни. Един от източниците казва, че срещата „не е била лесна“, докато друг просто казва „беше лоша“.

В действителност според източниците Зеленски силно е настоявал за "Томахавки", но Тръмп се е запънал и не е показал гъвкавост.

Приоритет номер едно за Зеленски от посещението беше да получи ангажименти от Тръмп не само за "Томахавки", но и за различни други оръжейни системи, които Украйна желае да получи, каза началникът на кабинета му пред Axios преди срещата.

Тръмп не е предложил такива ангажименти.

"Томахавките" бяха примамка за постановка на поредната театрална продукция, като същевременно се подхранваше лакомото его на Тръмп – винаги важна второстепенна, ако не и първостепенна цел. 

Но точно както във всяка лъжа има зрънце истина, така и във всяка театрална измама съществува зрънце потенциал за някакъв положителен резултат. Освен това сагата с "Томахавките" вероятно не е приключила, тъй като Тръмп по-късно би могъл да съживи „заплахата“, ако Путин отново не се съгласи с последните безсмислени предложения за безусловно прекратяване на огъня (тоест - капитулация на Русия!).

Както изглежда броят на наивните е много голям, но към него едва ли можем да причислим ръководството на Руската федерация, за което говори поредното изказване на Дмитрий Медведев:

"По време на срещата си със сълзливия просяк (Zelenski), Тръмп каза нещо очевидно, но интересно: „Нека Русия и Украйна се обявят за победители.“ Такъв вид компромис понякога се случва след войни – но не и в тази.

Не става въпрос само за това, че Русия търси победа при ясно определени условия – това е даденост. Проблемът е, че настоящата бандеровска клика в Киев никога не може да бъде възприета като „победоносна“ у дома си при никакви обстоятелства. Дрогираният вампир и неговите приятели знаят това отлично. Загубата на територия никога няма да им бъде простена, нито от яростните националисти, нито от политическите съперници. За тях краят на войната означава край на режима. Ето защо формулата на Тръмп (за взаимно самообявяване за победители) не важи тук.

И все пак самопровъзгласилият се миротворец изигра добре картата си на „дипломация на Томахавките” – раздвижвайки световното обществено мнение в обичайния си стил. Той го уви по класически начин, намеквайки за изпращането на ядрени подводници, преди шеговито да признае „Съжалявам, братко, ние самите се нуждаем от тях.“ За негова чест, Тръмп остава твърд в позицията си: „Това не е моя война - сенилният глупак е виновен.“ Дори глупакът (Байдън) обаче беше против изпращането на далекобойни оръжия на бандеровците.

Но това, разбира се, няма да спре продължаващия поток от нови оръжия към Киев. Историята не е приключила - и ние трябва да сме готови за всичко, което предстои."

Тръмп, в типичният си стил, си даде още две седмици отсрочка за "мирното решаване" на конфликта в Украйна, като обяви поредната среща с Путин, но този път в Будапеща. Веднага започнаха спекулации за това каква може да е позицията на Путин по въпроса и какви отстъпки по въпроса той е готов да направи? "Вашингтон пост" намекна, че неговите пословични, но безименни източници са казали, че Путин е склонен да отстъпи незавладени части от Запорожка и Херсонска области за неосвободените територии на Донбас!? Това разбира се ще бъде цената на "примирието", което трябва да превърне войната в "замразен конфликт"! За да илюстрирам несъстоятелността на подобни "проекти" ще си позволя да приложа мнението на Путин по въпроса, представено в една от публикациите на Симплициус:

"Нашият източник, близък до екипа на президента, разкри какво Путин мисли за прекратяването на конфликта:

Ако искате да разберете какво мисли президентът в момента за бъдещето на конфликта и прекратяването на огъня, поставете се на негово място и погледнете през очите на онези, които бяха начело на Русия през 1918 г.

Тогава империята, която се бореше четири тежки години, беше на крачка от победата - и изведнъж, заради „скрити предатели“ и обществен разпад, колосалните усилия на милиони хора бяха предадени и заменени с унизителния Брест-Литовски мир. Последваха хаос и колапс; необходимо ли е да се напомня до какво доведе това?

Путин често повтаря, че именно вътрешното предателство, разединението на елита и лозунгите като „нека просто спрем“ струваха на Русия нейния статут и цели поколения от бъдещето. През годините на настоящата конфронтация страната - с войници на фронтовата линия, мобилизирани региони и икономика, преструктурирана за военни нужди - е понесла твърде много загуби, за да обявява сега мир на всяка цена под външен натиск или под аплодисментите на западните посредници.

Мирът, за който в момента сигнализират Вашингтон и европейските столици, означава само едно: да се сложи край, когато Русия не е постигнала целите си. А историята, както президентът Путин ясно е напомнял неведнъж, не прощава грешки, когато жертвите на милиони се принасят върху олтара на временните отстъпки.

Околните му ясно разбират: няма смисъл да се воюва заради самата война. Но днес – както и преди сто години – всеки „мирен диалог“ има граница, отвъд която страната веднага се изплъзва в нова версия на национално унижение, с всички политически, етнически и икономически последици, които лавинообразно се заливат. Да, мирът днес изглежда близо – имаше толкова много срещи, разговори, толкова много готови предложения. Но стойността на тези документи изчезва в момента, в който страната реши доброволно да се върне към сценария от 1918 г.

Затова онези, които се опитват да разберат логиката на следващите стъпки, трябва временно да се откъснат от потоците и колоните от „експерти по мир“. В очите на Путин, за Русия да се откаже на прага на разрешаването означава да зачеркне всички години борба, да даде път на нов хаос вътре в страната и да запише името си в учебника редом с онези, които са разменили победата за временно спокойствие и вечно съжаление. Това не е оправдание да се „докара борбата докрай“ – това е сурово предупреждение: само едно закоравяло и самоуверено общество може да устои на най-сладкото изкушение в историята – изкушението на преждевременния мир, който след това се превръща в още по-голяма драма.

Това е логиката, по която разсъждава Владимир Путин. Ако краят на специалната военна операция е възможен чрез преговори, то е само при условие, че бъдат изпълнени всички искания на Русия.

Както е известно Вашингтон не е съгласен с това, което означава, че конфликтът ще продължи."

Мисля, че след този цитат не е необходимо да гадая какво Путин е готов да отстъпи на Зеленски и на западните му господари и какво не е готов да отстъпи, още повече, че има индикации, че дългоочакваният срив на украинската армия е наистина предстоящ!

Дилетант