Капитулацията ли е единственият възможен изход от войната за Тръмп?

На 7 март 2026 година "Ню Йорк Таймс" публикува обширна статия, в която се описва как е била уговорена между Тръмп и Нетаняху войната срещу Иран, която започна на 28 февруари 2026 година.

"How Trump made the fateful decision to go to war

This is the inside story of how Trump made the fateful decision."

(Как Тръмп взе съдбоносното решение да започне война

Това е вътрешната история за това как Тръмп взе съдбоносното решение.)

By Jonathan Swan and Maggie Haberman

Репортерите на „Таймс“ от Белия дом са съавтори на предстоящата книга „Смяна на режима: Вътре в имперското президентство на Доналд Тръмп“. Тази статия е изготвена въз основа на репортажи, направени за тази книга.

April 7, 2026

https://www.nytimes.com/2026/04/07/us/politics/trump-iran-war.html#commentsContainer

"В поредица от срещи в Ситуационната зала, президентът Тръмп противопостави инстинктите си срещу дълбоките опасения на своя вицепрезидент и песимистичната оценка на разузнавателните служби на САЩ. Ето вътрешната история за това как той взе съдбоносното решение.

Черният SUV, превозващ премиера Бенямин Нетаняху, пристигна в Белия дом малко преди 11:00 часа на 11 февруари. Израелският лидер, който от месеци настояваше Съединените щати да се съгласят на мащабно нападение срещу Иран, беше вкаран вътре без много церемонии, извън полезрението на репортерите, готов за един от най-важните моменти в дългата си кариера.

Американски и израелски представители се събраха първо в Кабинетната зала, в съседство с Овалния кабинет. След това г-н Нетаняху слезе долу за основното събитие: строго класифицирана презентация за Иран за президента Тръмп и неговия екип в Ситуационната зала на Белия дом, която рядко се използваше за лични срещи с чуждестранни лидери.

Г-н Тръмп седна, но не на обичайната си позиция начело на махагоновата конферентна маса в залата. Вместо това президентът седна от едната страна на масата, с лице към Големи екрани, монтирани по протежение на стената. Г-н Нетаняху седеше от другата страна, точно срещу президента.

На екрана зад премиера се появиха Дейвид Барнеа, директорът на Мосад, израелската агенция за външно разузнаване, както и израелски военни служители. Разположени визуално зад г-н Нетаняху, те създадоха образа на военновременен лидер, заобиколен от екипа си.

…

В ситуационната зала на 11 февруари г-н Нетаняху направи твърда реклама, като обяви, че Иран е узрял за смяна на режима и изрази убеждението, че съвместна американско-израелска мисия може най-накрая да сложи край на Ислямската република.

В един момент израелците пуснаха на г-н Тръмп кратко видео, което включваше монтаж с потенциални нови лидери, които биха могли да поемат страната, ако твърдолинейното правителство падне. Сред представените беше Реза Пахлави, изгнаният син на последния шах на Иран, сега дисидент, базиран във Вашингтон, който се опитваше да се позиционира като светски лидер, можещ да насочва Иран към посттеократично управление.

…

Г-н Нетаняху и неговият екип очертаха условията, които те представиха като сочещи към почти сигурна победа: програмата за балистични ракети на Иран може да бъде унищожена след няколко седмици. Режимът ще бъде толкова отслабен, че не може да задуши Ормузкия проток, а вероятността Иран да нанесе удари по интересите на САЩ в съседните страни беше оценена като минимална.

Освен това, разузнаването на Мосад показваше, че уличните протести в Иран ще започнат отново и – с тласъка на израелската шпионска агенция, помагаща за разпалването на безредици и бунтове – интензивна бомбардировка може да създаде условия за иранската опозиция да свали режима. Израелците също повдигнаха въпроса за ирански кюрдски бойци, преминаващи границата от Ирак, за да отворят сухопътен фронт на северозапад, което допълнително ще разтегне силите на режима и ще ускори неговия крах.

Г-н Нетаняху изнесе презентацията си с уверен монотонен тон. Изглежда, че тя се хареса на най-важния човек в стаята - американския президент

Звучи ми добре, каза г-н Тръмп на премиера. За г-н Нетаняху това беше сигнал за вероятна зелена светлина за съвместна операция между САЩ и Израел.

Г-н Нетаняху не беше единственият, който си тръгна от срещата с впечатлението, че г-н Тръмп почти е взел решение. Съветниците на президента можеха да видят, че той е бил дълбоко впечатлен от обещанието за това, което военните и разузнавателните служби на г-н Нетаняху могат да направят, точно както е бил, когато двамата мъже разговаряха преди 12-дневната война с Иран през юни.

…"

По-нататък в статията се описват дискусиите (не особено задълбочени) между съветниците на президента, които с малки изключения не са запленени от картината, предоставена им от Нетаняху за цветята и розите, които очакват съюзниците в Иран. Вицепрезидентът Ванс, който не е присъствал на съвещанието на 11 февруари поради пътуването си в чужбина, е против "мероприятието" на Нетаняху, считайки, че той и екипа му не оценяват правилно ситуацията в Иран. Също против, но с по-умерени възражения, са Рубио и началникът на обединените щабове генерал Дан Кейн, както и шефът на ЦРУ Радклиф. Единственият ентусиазиран поддръжник на безумната идея на BB и хората му е т. нар. "секретар на войната" Хетсет!

Джон Кери твърди, че това не е първият опит на Нетаняху да въвлече САЩ в подобна военна авантюра. Според Кери той е правил такива опити с Буш Младши, Обама и Байдън, но по една или друга причина не е успявал. Най-накрая усилията на Нетаняху да "приключи" с ислямската република се увенчаха с успех поради грандоманията и глупостта на президента Тръмп, който бе попаднал под пълното влияние на ционисткото лоби в САЩ!

Трябва да призная, че за мен все пак е изненадващо, че прехваленият Мосад и другите тайни служби на Израел са били в такава степен заслепени от стремежа си да приемат желаното за действително, че поставиха на карта бъдещето на Израел, защото, вместо да осъществи мечтата си за хегемония в Близкия Изток, Израел е поставил на карта самото си съществувание и то не защото "цивилизованият Запад" ще престане да поддържа безумния ционистки режим, а защото самите евреи могат да престанат да вярват, че Израел е "обетованата земя", която ще ги спаси от антисемитизма и погромите на миналото! Чувал съм, че нормалния исторически срок на съществуване на независимите еврейски държави е около 80 години! Ако това е така, то срокът е вече на приключване.

Обективно погледнато почти нито едно от благоприятните обстоятелства, приведени от Нетаняху на Тръмп в стремежа му да го убеди да се "качи на колата на ционистките амбиции в региона", не се сбъднаха! Народните протести, които трябваше да свалят "разклатения режим" не се състояха. Кюрдските бойци не се появиха на границата на Иран. Запасите от ракети и дронове се оказаха "неизчерпаеми" и много добре скрити под земята. Иран без проблеми посмя да атакува американските бази в района и ги превърна в руини. Иран безцеремонно пое контрола над Ормузкия проток и по този начин осъществи задушаваща хватка срещу световната икономика, лишавайки я от енергийни ресурси, изкуствени торове и други важни суровини. Иранските дронове и ракети пробиха (както и по време на 12 дневната война) фамозните израелски "железни и други куполи" и се оказаха в състояние да атакуват по избор практически всеки военен и стопански обект на територията на Израел. Съюзникът на Иран Хизбула, който според Израел беше отдавна разгромен, се оказа жив и здрав, въоръжен с нови дронове, контролирани със световоди и способни да атакуват израелската бронетехника по успешен начин, довел до унищожаването на не по-малко от 100 танка Меркаба! Американската флота бе принудена да се изтегли на почетно разстояние от бреговете на Иран и всичките ѝ опити за участие във военните операции бяха незабавно парирани от иранските брегови противокорабни системи. Дори липсата на противовъздушна отбрана се оказа в известен смисъл химера, защото скъпите дронове на САЩ и Израел често се оказваха жертва на въздушни "изненади" и дори невидимите F-35 се оказаха не чак толкова невидими. Заканите на президента и американските политици за сухопътна намеса изпълват с безпокойство сърцата на военните поради очевидните логистични проблеми, препятстващи реализацията им, без дори да обсъждаме перспективите им за успех.

През цялото време на конфликта Тръмп сипеше закани срещу Иран, достигайки често до откровени заплахи за геноцид. Бравурността на президента се редуваше с твърдения за молби от страна на иранското правителство за "милост" и преговори!? Иранците обаче, или не отговаряха на анонсите, или дразнеха самозабравилият се "император" с подмятания и недопустими за него условия. Най-накрая, ако не се лъжа на 8 април, те наистина излязоха с предложение за примирие, базирано на 10 точки, които дефинираха техните основни искания. Тези 10 точки са интересни, защото те определят намерението на Иран да затвърди позициите си на незаобиколима сила в района, определяща бъдещите отношения между страните около залива, свободни от намесата на САЩ и Израел! Пакистан прие да играе ролята на посредник при преговорите между САЩ и Иран.

Тези 10 точки ми приличат повече на ултиматум за капитулация и са представени по-долу:

1. Ангажимент на САЩ за неагресия — Официална гаранция, че Съединените щати (и Израел) няма да предприемат по-нататъшни атаки срещу Иран, Ливан, Йемен и Ирак.
2. Продължаващ ирански контрол над Ормузкия проток — Иран запазва суверенитета и основната координация на морския трафик през пролива, с „регулиран“ или „протокол за сигурен транзит“ за безопасно преминаване на кораби.
3. Приемане на правата на Иран за обогатяване на уран — Изрично признаване от САЩ и международното сътрудничество на правото на Иран да обогатява уран за своята гражданска ядрена програма.
4. Вдигане на всички първични санкции на САЩ срещу Иран — Премахване на преките двустранни икономически санкции, наложени от Съединените щати.
5. Вдигане на всички вторични санкции — Премахване на санкциите срещу трети държави и организации, които правят бизнес с Иран.
6. Прекратяване на всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН срещу Иран — Отмяна на съществуващите санкции и резолюции на Съвета за сигурност на ООН, насочени срещу Иран.
7. Прекратяване на всички резолюции на Съвета на управителите на МААЕ срещу Иран — Прекратяване на резолюциите на Международната агенция за атомна енергия и мерките за надзор, свързани с ядрената програма на Иран.
8. Плащане на обезщетение/военни репарации на Иран — финансово обезщетение или помощ за възстановяване на щети, причинени от американско-израелската военна кампания.
9. Освобождаване на всички замразени ирански активи — Размразяване на ирански средства и активи, държани в чужбина (включително тези в американски или европейски банки).
10. Изтегляне на американските военни от Близкия изток (и прекратяване на атаките срещу съюзниците на Иран) — Изтегляне на американските бойни сили от регионалните бази, плюс прекратяване на огъня, обхващащо съюзниците на Иран по „Оста на съпротивата“ (включително спиране на израелските операции в Ливан срещу Хизбула и прекратяване на военните действия на други регионални фронтове).

Първоначалната реакция сред ционистките поддръжници на Тръмп и правителството на Нетаняху беше комбинация от шок и ярост. Съпротивата започна веднага във вторник вечерта и до сряда сутринта администрацията на Тръмп настоя, че се е съгласила на различен — все още неопределен — набор от 10 точки. Израел обяви, че преговорите ще се провалят, като за целта започна жестоки, смъртоносни бомбардировки на централен и Южен Ливан, твърдейки, че действията му в Ливан не са обект на 10-те точки!? Пакистанците, които са посредници в преговорите между САЩ и Иран обаче потвърдиха, че действията на Израел в Ливан са обект на предложената от Иран база за примирие! Във всеки случай в момента тече двуседмично примирие между Иран и САЩ, което непрекъснато се нарушава от Израел.

На 11 март (събота) между Иран и САЩ се проведоха преговори, продължили 21 часа. От страна на САЩ те бяха водени от J. D. Vance, а от страна на Иран – от външния министър и председателя на парламента. В преговорите, както винаги, участват двамата клоуни Уиткоф и Зятьков, които не са нищо друго, освен неособено кадърни израелски агенти.

Преговорите, които, да се надяваме, са само първият рунд от един дълъг и труден преговорен процес, завършиха с неуспех, но това е напълно нормално, като се има предвид заложената в 10-те точки визия на Иран за пълно уреждане на всички проблеми в отношенията между Иран и САЩ! Десетте точки могат да се сравнят концептуално с предложенията на Путин на съвещанието на колегията на Външното министерство на РФ през юни 2024 година, които дефинират цялостния комплекс от отношения между РФ и Украйна, решението на които може да доведе до стабилен мир в района!

От 10-те точки могат да се извадят няколко сериозни геополитически изводи, които са от особено важно значение за бъдещето:

1. Иран се възприема като нова геополитическа сила, определяща отношенията в района на Персийския залив и Червено море. Контролът ѝ върху Ормузкия проток и възможностите ѝ за контрол чрез Хутите върху Баб-Ел-Мандебския проток дават възможност на Иран за контрол върху 30 процента от енергийните ресурси на света и на редица други стратегически суровини.
2. Войната демонстрира несъстоятелността на претенциите на САЩ за възможностите им да "проектират сила" над различни райони в света чрез своята огромна флота. Тя се оказа неспособна да установи контрол върху Ормузкия проток и бе принудена да се "скрие" на хиляди километри в океана, което направи корабната авиация безпомощна дори срещу една военна сила като Иран, която не претендира за велика морска сила! САЩ вероятно ще трябва да преоценят възможната роля на авионосната си флота във възможен бъдещ конфликт с Китай в Източна Азия в непосредствена близост до бреговете на Китай!
3. САЩ се оказаха неспособни да изпълнят гаранциите си към монархиите в залива, че ще ги пазят срещу използването на долара като основна валута при търговията с петрол. По тази причина позицията на петродолара, като световна резервна валута, вероятно ще се подложи на преоценка. Освен това на САЩ се наложи да изтеглят от съюзниците си в Източна Азия военни ресурси, за да подсилят военните си възможности в района на Персийския залив, с което демонстрираха ненадежността на ангажиментите си за тяхната защита.

Не случайно председателката на Гоминдана в Тайван реши да посети Китай точно в този момент и бе приета радушно от китайските ръководители. Тайван може би разбира, че най-доброто решение на проблемите му с континентален Китай е наистина намирането на най-подходящ режим на сътрудничество, който да изключва приказките за независимост!77

Изобщо конфликтът в Близкия изток, така лекомислено започнат от гениалният президент Тръмп и неговият не по-малко гениален колега Нетаняху, изглежда ще доведе до геополитически промени в света, които доскоро изглеждаха невероятни!

Дилетант

Поредният ултиматум на Тръмп

Днес разбрах, че Тръмп отново е дал 48 часа на иранците да "…", като в противен случай: "Над тях щели да се стоварят всичките ужаси на Ада!". Така и не запомних какво точно трябва да направят иранците, за да избягнат "ужасите на Ада", но предполагам, че в конкретния случай става дума за редовната закана "Иран да бъде върнат в каменната ера, където му било мястото, ако не изпълни исканията на САЩ и Израел!?"

Интересно ми е, когато една държава само на 250 години се заканва да върне в каменната ера една държава съществувала вече повече от 2500 години, като при това според президента Тръмп тази държава "и днес принадлежи на "каменната ера"!?".

Разбира се не бива да се вглеждаме и вслушваме прекалено внимателно в приказките на президента, който, както твърдят някои негови сътрудници, не четял документи по-дълги от една страница, напечатана с едър шрифт, защото изглежда го заболявала главата от напрежението!

Вероятно, когато на 6 април изтече срока на ултиматума, Тръмп вече ще е забравил за него или отново ще го удължи с 10 дена! Впрочем сроковете за удължаване на ултиматумите на президента трябва вече да се поскъсят, защото по сметки на разни знаещи люде запасите от противоракетни ракети щели да стигнат до средата или най-много до края на април, а тази новина би трябвало да е доста обезпокоителна за президента Тръмп и неговия началник - министър-председателя на Израел Нетаняху.

Според Лари Джонсън, само през първите две седмици на войната Иран е унищожил 13 американски радарни установки, като поне 2 от тях струват над 1 милиард долара, 3 или 4 от тях струват от порядъка на 500 милиона долара, а цената на останалите е между 100 и 200 милиона долара! За да компенсират поне частично липсата на стационарните радари Пентагонът е изпратил самолети AWAX, един от които бе вече унищожен. Общо разходите на САЩ за войната през изминалия месец са над 30 милиарда долара.

Целите за обезглавяване на режима и преврат или революция с цел сваляне на режима не са изпълнени. Целта за унищожаване на иранските въоръжени сили и най-вече ракетите и дроновете им също не е постигната. Оказва се, че иранските ракети са разположени в огромни подземни депа, където релсови платформи ги изкарват на повърхността, непосредствено преди ракетата да бъде изстреляна, след което платформата се прибира отново под земята. Анализаторите, които твърдяха, че САЩ и Израел са унищожили 90% от иранските ракети и дронове постепенно намалиха цифрата на 50%, а само Господ знае колко и тя е вярна?

Тръмп провъзгласява, че иранската флота и военно-въздушните сили са унищожени, но това не е съвсем вярно. Военно-въздушните сили (авиация) практически не съществуват, а от флота са потопени по-големите и остарели кораби, но останаха стотици бързи лодки, въоръжени с ракети и друго оръжие, стотици подводни и надводни дронове и миниатюрни подводници, които изглежда са достатъчни за целите на иранските военни.

Трети април се оказа доста черна дата за американската военна авиация. От речта на президента Тръмп на първи април бяхме разбрали, че иранският флот, авиация и противовъздушна отбрана са ликвидирани и самолетите на САЩ и Израел имат пълно господство във въздушното пространство над Иран. Изглежда обаче иранците не са слушали внимателно речта и на трети април и те взеха, че свалиха: един F-15, свалиха един A-10, повредиха друг A-10, сериозно повредиха два хеликоптера, тръгнали да спасяват летците на F-15, повредиха още един изтребител F-16, но той успял да долети до аеродрума си и повредиха един самолетен танкер. От летците на F-15 първоначално беше спасен само единият пилот, но днес (неделя, 5 април) бе съобщено за драматичното спасяване и на втория (стрелеца на самолета), който е бил спасен в сериозна операция на специалните части, при която са били загубени два транспортни самолета С-130 и два хеликоптера (които американците не признават, че са загубени). Покрай съобщенията за успешната операция, Тръмп обяви и "последната дата" на ултиматума си към иранците да отворят Ормузкия пролив, която е "вторник, 7 април". Ако иранците не я спазят "Всичките им електроцентрали и мостове ще бъдат разрушени и те ще се върнат в каменния век!"

Забележка. По-подробно описание на сагата по спасяване на стрелеца на сваления самолет се дава в клипа на проф Александър Сивилов:

https://www.youtube.com/watch?v=pcQ1GvEBCkw

Впрочем, в публикацията си:

It's Official: US Boots-On-Ground Deep Inside Iran Amidst Another Day of Humiliating Losses

(Официално е: Американски бойни действия дълбоко в Иран на фона на пореден ден на унизителни загуби)

SIMPLICIUS, APR 5, 2026

https://simplicius76.substack.com/p/its-official-us-boots-on-ground-deep?utm_source=post-email-title&publication_id=1351274&post_id=193218817&utm_campaign=email-post-title&isFreemail=true&r=1u56vo&triedRedirect=true&utm_medium=email

Симплициус изказва предположението, че операцията, включваща свалянето на F-15 и останалите самолети, както и спасяването на пилотите, е официалната изява на една неуспешна операция за извличане на обогатения уран от района на Исфахан. Любопитният читател може да се запознае със статията и да види доводите на Симплициус, които почиват на странности в географските координати на различните събития, развили се в героичната сага.

Иран се възползва от войната на САЩ и Израел срещу него и овладя контрола на Ормузкия проток, а с това и контрола на 20% от световното производство на петрол, 25% от производството на втечнен газ, 30% от производството на химически торове, а също така и производството на алуминий, хелий и други важни за световната икономика суровини и материали, произвеждани в страните на Персийския залив.

Иранците са установили режим на преминаване през Ормузкия проток, според който страните в света се делят на 3 групи: приятелски, неутрални и неприятелски. Корабите на приятелските страни като Китай, Индия и Пакистан минават през протока безпрепятствено. Корабите на неутралните страни, за да преминат, трябва да платят такса в китайска валута. Корабите на неприятелските страни нямат право да преминават през протока! Това "своеволие" вбесява Тръмп и той ту заплашва с акция за овладяване на протока с оръжие от САЩ, ту обявява, че американците си имат достатъчно петрол, газ и всякакви други суровини, произвеждани от страните на залива, а който има нужда от тези суровини - да си завладее протока!

Все пак последната новина от Вашингтон е, както вече писах, че иранците трябва до 7 април да отворят протока.

Имах намерение да посветя част от материала на заплахите на Тръмп за сухопътна акция срещу Иран, но днес ми попадна една статия по въпроса, която смятам да преведа частично по-долу:

---

There’s Going to be a Ground Invasion of Iran

(Ще има сухопътна инвазия в Иран)

Greg Johnson • Friday, April 3, 2026 • 1,500 Words

https://www.unz.com/article/theres-going-to-be-a-ground-invasion-of-iran/?utm_source=email&utm_campaign=article

"На Първи април Доналд Тръмп се обърна към нацията относно войната в Иран. Щеше да е твърде болезнено да слушам неговия аденоиден дрон и обидни комични шеги с борш-колан, затова просто прочетох стенограмата. Не каза нищо ново. Беше просто жива версия на туитовете му в социалните мрежи: несвързани, лъжливи, противоречиви, заблуждаващи, емоционално нестабилни и изпълнени с обиди и заплахи. Искаше ми се да се шегува, но той вероятно не се шегуваше.

Когато всичко свърши обаче бях сигурен в едно: Тръмп не е научил нищо ново досега. Така че ще изпрати сухопътни войски.

Тръмп смята, че вече е спечелил няколко пъти, защото не разбира асиметричната война и постоянно подценява враговете си. Той е захранван с постоянен поток от видеоклипове на американски и израелски въздушни удари срещу Иран, включително удари по гражданска инфраструктура, които представляват военни престъпления, за които той и неговите главорези никога няма да отговарят.

Той не разбира, че иранските лидери са знаели, че не могат да се борят с Америка, защото не могат да смогнат на нейните военни разходи, оборудване и тактики: огромен брой самолети, танкове, военноморски кораби, ракетни прехващачи и т. н. Саддам Хюсеин опита това и САЩ го победиха два пъти, защото няма начин да се надминат разходите на Съединените щати за военна техника.

Иран не само се е поучил от поражението на Саддам в Ирак. Те са се поучили и от поражението на Америка от нискотехнологичното, асиметрично, отворено бунтовническо движение в Ирак, което е намерило евтини начини за унищожаване на американски персонал и скъпо военно оборудване, докато е живо, за да се бие. Представете си какво щяха да направят те с дронове?

…"

"Древният философ Есхин от Сфет съобщава, че когато Темистокъл от Атина обмислял борбата срещу нахлуващата армия на Дарий от Персия, той знаел, че гърците са значително по-малко от персите. Но той не се отчаял, защото осъзнавал, че независимо колко голяма и добре екипирана е една армия, тя е толкова добра, колкото е мъдростта на нейния командир. По същия начин, по-малка и по-слаба армия все още може да спечели, ако силите ѝ са разположени разумно. Темистокъл се оказал по-мъдър и накрая победил Дарий.

Както Сократ учи, мъдростта е великият уравнител. Глупостта може да срине най-могъщите империи, докато мъдростта може да направи велика държава от малък град. Америка се управлява от глупаци. Иран, очевидно, се управлява от философи.

Глупост е да се атакуват силните страни на врага от позиция на слабост. Мъдро е да се атакуват слабостите на врага от позиция на сила. Това е същността на асиметричната война.

По този начин Иран не инвестира във флот, който да съответства на американския флот. Той не инвестира във военновъздушни сили, които да съответстват на американските военновъздушни сили. Иранците дори приеха факта, че Съединените щати на практика ще контролират небето им, така че не инвестираха в системи за противовъздушна отбрана, за да свалят американски самолети. Вероятно са приели и факта, че не могат да противодействат на електронното и човешко събиране на разузнавателна информация от противника.

Така иранците измислиха начини да се защитят от тези недостатъци. Първо, те създадоха децентрализирана командна структура, за да направят Иран по-малко уязвим за електронно шпиониране и убийства на лидери. Второ, те се фокусираха върху две технологии: дронове и балистични ракети. Те могат да бъдат противодействани от ракетни прехващачи. Но прехващачите са скъпи и следователно са в недостиг. Затова Иран се концентрира върху това да направи своите дронове и ракети евтини и многобройни. Прехващачите също зависят от скъпи радарни системи за насочване. За да защити своите дронове и ракети от американската и израелската въздушна мощ, Иран е построил „ракетни градове“ от закален бетон дълбоко под земята, извън обсега на най-мощните бомби на Америка. Входовете на тези ракетни градове са били атакувани отново и отново. Но всеки град разполага с персонала и оборудването, необходими за бързото им отстраняване.

Иран използва своите ракети и дронове много ефективно, за да унищожи скъпото американско радарно оборудване, да погълне голям брой скъпи прехващачи и да унищожи американски военни бази около Персийския залив. Тяхната стратегия е да използват евтини дронове и ракети, за да изчерпят американските и израелските контрамерки, след което да използват по-скъпите си и смъртоносни оръжия. Контра стратегията на ZOG (Zionist Occupied Government) изглежда е да се опита да унищожи ракетите и дроновете под земята. Досега това не е проработило. Така че ZOG ще трябва да опита нещо друго.

В този момент „нещо друго“ означава основно две неща: да обяви победа и да се прибере у дома – или да изпрати сухопътни войски и да се надява на най-доброто.

Ако Тръмп обяви победа и се прибере у дома, Ормузкият проток ще бъде в ръцете на иранците, които позволяват преминаването на товари, чиято цена не е в долари. Повече от 50 години монархиите от Персийския залив ценообразуват износа си в щатски долари, които след това инвестират в американски активи, включително нискодоходни държавни облигации, които позволяват на САЩ да обслужват огромните си дългове. Без петродолара правителството на САЩ ще бъде неплатежоспособно.

Системата на петродолара се основаваше на принципа „услуга за услуга“: използване на американски долари в замяна на американска защита. Иран демонстрира, че Америка не може и няма да защити държавите от Персийския залив. Ако има избор между защитата на държавите от Персийския залив и Израел, Израел винаги ще бъде на първо място. Иран е напълно способен да унищожи износа на държавите от Персийския залив, да направи района необитаем и да изпрати световната икономика в Четвъртия свят. Това очевидно е техният „Самсонов вариант“, ако например САЩ и Израел действително свалят иранските лидери или използват ядрени оръжия.

…"

"Има една запомняща се сцена в „Дюн“ на Дейвид Линч, където Императорът на познатата вселена, Шадам IV, се гърчи от безсилна ярост, когато Космическата гилдия му нарежда да нахлуе в Аракис и да възстанови потока на подправките – или да прекара остатъка от живота си в „усилвател на болката“.

Тръмп е бомбардиран с призиви да спре войната по икономически, политически и хуманитарни причини. Но американският еквивалент на Космическата гилдия му казва, че ако петродоларът се провали, в бъдещето му няма да има повече росни, слънчеви игрища за голф.

По този начин Тръмп ще избере най-слабата надежда за победа (и лично оцеляване) пред неизбежността на поражението. Така че той ще рискува живота на американските войски при сухопътно нахлуване в Иран.

Няма нито един компетентен човек в Пентагона, който би казал на Тръмп, че може успешно да нахлуе в страна, три пъти по-голяма от Ирак, с малка част от войските, използвани във войната в Ирак през 2003 г.

Но Тръмп е завършен нарцисист, който не обича да му се противопоставят, така че ще уволни хора, които му казват „не“. Той също така ще търси изкупителна жертва от подчинените си, вместо да поеме отговорност за своите провали. Така, само миналия петък, казах, че хората около Тръмп скоро ще се изправят пред избора: „Тръмп или ние“.

Така че не е изненадващо, че вчера научихме, че Пийт Хегсет е уволнил трима генерали: началника на щаба на армията на САЩ генерал Ранди Джордж, генерал Дейвид Ходн и генерал-майор Уилям Грийн. Научихме също, че Тръмп уволни главния прокурор Пам Бонди и има слухове, че директорът на Националното разузнаване Тулси Габард е следващата. Обзалагам се, че Габард и тримата генерали са съветвали срещу сухопътна инвазия.

Ето как свършват империите: глупаци се поставят начело, подлизурките им дават възможност, а тези, които знаят по-добре, са твърде страхливи, за да говорят открито."

---

Критиците на идеята за сухопътна операция в Иран във връзка с Ормузкия проток напомнят съдбата на операцията на Великобритания в Галиполи по време на Първата световна война, където империята загуби 250000 войници, без да може да си пробие път през Дарданелите!

По повод на идеята за операция за изнасяне на обогатения уран от Иран се напомня за трагичната съдба на Диен Биен Фу по време на войната на Франция във Виетнам, като при това се обръща внимание, че не се знае къде точно е скрит уранът, но където и да е скрит, то той сигурно е силно охраняван!

Разбира се тези предупреждения едва ли правят особено впечатление на Тръмп, който е вбесен от очевидната си неспособност да се справи с една държава, която от повече от четвърт век е тероризирана от "цивилизования свят", начело с Израел, да се откаже да прави нещо, което тя е заявила, че няма намерение да прави - разработката на ядрено оръжие!

Всъщност ядреното оръжие е само повод за Израел да постигне истинската си цел - разрушаването на Иранската държава, за да може да осъществи целта си за Велик Израел: "От Ефрат до Нил!"

Дилетант

По пътя нагоре, който води надолу

Тази седмица мислех да се върна в ритъма на двуседмичните публикации в блога си, но ескалацията на събитията във войната на САЩ и Израел срещу Иран отново се намеси безапелационно и ме накара пак да наруша привичките си. Този път реших да преведа на български публикацията на Тервел Атанасов в блога му в Substack: "Somebody Please Throw the Steering Wheel Out the Window". Тя е посветена на неотдавнашния "обмен" на ракети между Израел и Иран по обекти от тяхната ядрена инфраструктура и разглежда този "обмен", както и цялата война срещу Иран в светлината на "Теорията на игрите", отчитайки възможностите за фатален изход от този "обмен" заедно с продължаващата ескалация на конфликта!

---

Somebody Please Throw the Steering Wheel Out the Window

The Game of Chicken, Nuclear Facilities, and the Road to a Spectacular Crash

(Някой, моля, да хвърли волана през прозореца

Играта на пилета, ядрените съоръжения и пътят към грандиозна катастрофа)

Tervel Atanassov, Mar 21, 2026

https://noxidog.substack.com/p/somebody-please-throw-the-steering?utm_source=post-email-title&publication_id=5755860&post_id=191685024&utm_campaign=email-post-title&isFreemail=true&r=1u56vo&triedRedirect=true&utm_medium=email

В теорията на игрите „Играта на пилето“ е измамно проста. Двама шофьори се състезават един към друг с пълна скорост. Всеки има два избора: да се отклони или да задържи курса. Ако и двамата участници се отклонят, те споделят леко неудобство - равенство. Ако единият се отклони, а другият не, този, който не се е отклонил, печели престиж и господство, докато другият е заклеймен като страхливец. Но ако никой от двамата не се отклони, и двамата загиват при челен сблъсък.

Матрицата на изплащането прави дилемата ясна. Най-лошият резултат - взаимно унищожение - е толкова катастрофален, че всеки рационален играч би искал да го избегне. Но отклоняването пръв означава загуба. Така че и двамата играчи имат стимул да изглеждат така, сякаш никога няма да се отклонят, като всеки се надява, другият да се уплаши и да отстъпи. Резултатът е ужасяваща динамика, в която рискът от най-лошия резултат продължава да се покачва, именно защото и двете страни се опитват да изглеждат безстрашни.

Великото прозрение за „Пилето“, формулирано за първи път в популярна форма от философа Бертран Ръсел и по-късно формализирано от теоретици като Томас Шелинг, е, че оптималната стратегия е парадоксална: печелите, като елиминирате собствената си способност за отстъпление. Ако издърпате волана от таблото и го хвърлите през прозореца – видимо, за да може другият шофьор да го забележи – вие сте направили невъзможно завиването. Другият шофьор, вече знаейки, че не можете да завиете, е изправен пред двоичен избор: да завие или да умрете и двамата. Рационален противник ще завие. Вие печелите.

Ключовата дума е видима. Ангажиментът трябва да бъде достоверен и необратим. Блъфът не работи. Трябва другият шофьор да разбере, без никакво съмнение, че сте премахнали собствената си възможност да отстъпите.

Днес Иран и Израел се носят един към друг и никой от тях не е хвърлил волана през прозореца. Още по-лошо – и двамата сякаш го стискат все по-здраво с всеки изминат ден.

Помислете за събитията от събота, 21 март 2026 г. – днес. Съоръженията за обогатяване на уран в Натанз, централен Иран, на около 220 километра югоизточно от Техеран, бяха ударени за пореден път. Натанз е основният обогатителен комплекс на Иран, дом на подземни центрофуги, преработващи уран до нива, за които Западът се опасява, че биха могли да бъдат използвани за оръжие. Комплексът е бил ударен многократно - по време на дванадесетдневната война миналия юни, при началните залпове на настоящия конфликт от 28 февруари и отново днес. Иранската организация за атомна енергия не съобщи за изтичане на радиоактивни вещества, а МААЕ потвърди, че няма щети по съоръжения, съдържащи ядрен материал. Израелските военни заявиха, че „не са наясно“ кой е извършителят на атаката. Пентагонът отказа коментар. Самата неяснота е форма на ескалация: отричане, наслоено върху опустошението.

Часове по-късно Иран отвърна на удара. Балистична ракета удари южния израелски град Димона - население около 34 000 души, малък пустинен град в Негев. Но значението на Димона не е в размерите му. Само на тринадесет километра на югоизток се намира Ядреният изследователски център „Шимон Перес Негев“, най-строго пазената тайна на Израел и крайъгълният камък на неговия недеклариран ядрен арсенал. Построен с френска помощ, започвайки през 1958 г., тежководният реактор на съоръжението е достигнал критична точка някъде между 1962 и 1964 г. Израел никога не е потвърждавал или отричал притежаването на ядрени оръжия, поддържайки десетилетна политика на стратегическа неяснота. Но Стокхолмският международен институт за изследване на мира оцени миналата година, че Израел притежава повече от 80 ядрени бойни глави, а съоръжението в Димона е мястото, където е произведен "разпадащият се" материал. Въздушното му пространство е затворено за всички самолети. По време на Шестдневната война Израел свали един от собствените си изтребители за неволно прелитане над обекта.

Иранската ракета удари жилищна сграда в Димона. Най-малко 40 души са ранени, включително малко момче, останало в тежко състояние с рани от шрапнели. Израелската противовъздушна отбрана не е успяла да я прихване. МААЕ съобщи, че няма щети по самия център за ядрени изследвания и няма анормални нива на радиация. Малко след това друга ракета удари близкия град Арад, ранявайки повече от 60 души, седем от които сериозно.

Иранските държавни медии нарекоха това „незабравим урок“. Нетаняху го нарече „много трудна вечер“ и обеща да „продължи да нанася удари по враговете ни на всички фронтове“.

Вижте модела. Вие удряте моето ядрено съоръжение, аз удрям близо до вашето. Вие ескалирате, аз ви изравнявам. Стратегията на Иран през целия този конфликт е това, което може да се нарече пропорционално надмощие - посрещане на всеки израелски или американски удар с отговор, който е приблизително еквивалентен по вид, но леко засилен по символична интензивност. Натанз за Димона. Обогатяващ обект за ядрен град. Посланието е: можем да достигнем и до най-чувствителните ви цели.

С други думи, Иран играе игра на дефанзивно възпиране. То не инициира цикъла на ескалация; то реагира на него, калибрирайки всеки отговор, за да демонстрира способност и решителност, без да преминава прага на пълномащабна война. Целта не е да се спечели решителен военен обмен, а да се наложат разходи, които правят следващия израелски удар да изглежда по-малко привлекателен от предишния.

Нетаняху, за разлика от тази стратегия, следва стратегия на активен инкрементализъм. Ако последният набор от цели не доведе до капитулация, ескалирайте до следващото стъпало. Списъкът с цели се разширява. Реториката се втвърдява. Министърът на отбраната на Израел обеща, че интензивността на ударите ще се увеличи значително през следващата седмица. Шефът на израелските отбранителни сили казва, че кампанията е на „половината си”, че иранският режим е „очукан и объркан“. Логиката е, че постоянният, ескалиращ натиск в крайна сметка ще пречупи волята на противника.

Но тази логика разкрива отчаянието от израелска страна повече от всичко друго. Израел не може да издържи продължителна война на изтощение със страна, която е повече от седемдесет и пет пъти по-голяма от географския ѝ размер и с почти десет пъти по-голямо население. Икономиката ѝ е силно мобилизирана, резервите ѝ са изчерпани, а цивилното население е под постоянна ракетна заплаха. И така, единствената възможност е да се ескалира - да се продължи изкачването по стълбата, надявайки се, че врагът ще се срине, преди да бъде достигнато най-горното стъпало и ядрената опция да стане единствената останала. Проблемът е, че тази стратегия има вграден срок на годност: всяко стъпало ви приближава до праг, който не можете да преминете, и противникът го знае.

Точно това е динамиката, която прави Играта на пилето толкова опасна. И двамата играчи се движат право напред. Израел засилва натиска и инициира постепенно по-силен удар. Иран отговаря пропорционално с демонстративни обертонове. Всяка страна вярва, че другата в крайна сметка ще се отклони.

В класическата игра играчът, който хвърля волана през прозореца, печели, защото ангажиментът е пълен и видим. Как би изглеждало това в този конфликт?

За Израел крайният ескалаторен ход - еквивалентът на хвърляне на волана - би бил ядрен удар срещу Иран. Но това е редкият случай в „Играта на пилето“, където изтръгването на колелото води до автоматична загуба, дори преди сблъсъка.

Ядрен удар срещу Иран би разбил мигновено всеки съюз, от който Израел зависи за оцеляване. Съединените щати, обвързани с Израел от десетилетия стратегическо партньорство, не биха могли политически да поддържат подкрепа за нация, която е извършила първи ядрен удар – първия след Нагасаки през 1945 г. Само вътрешнополитическите последици биха били непреодолими: никой американски президент, независимо от партията му, не би могъл да стои до ядрен агресор и да запази легитимност у дома или в чужбина. Европейските правителства биха имали тежки връзки. Споразуменията „Абрахам“, вече обтегнати от войната, биха се разпаднали за една нощ, тъй като държавите от Персийския залив ще се опитат да се дистанцират от ядрения агресор. Цялата стратегическа позиция на Израел се основава на предпоставката, че той е отговорна, съюзена със Запада демокрация, защитаваща се от екзистенциални заплахи. Първи ядрен удар би обърнал този наратив завинаги. Израел, а не Иран, би се превърнал в пария.

Съществува и практическото изчисление. Ядрената и военна инфраструктура на Иран е разпръсната, закалена и заровена дълбоко под земята. Един единствен удар – или дори няколко – не биха елиминирали способността на Иран да отвърне на удара с обширния си арсенал от конвенционални ракети, с мрежите си от проксита в региона, нито с възможността му да затвори Ормузкия проток и да опустоши световната икономика. Унищожението би било непълно, а отмъщението – катастрофално – и Израел би се изправил сам, след като е отчуждил всички свои партньори. Освен това, радиологичните и хуманитарните последици от ядрен удар върху населен регион биха генерирали глобално отвращение в мащаб, който никакво стратегическо оправдание не би могло да преодолее.

Но тази логика разкрива отчаянието от израелска страна повече от всичко друго. Израел не може да издържи продължителна война на изтощение със страна, която е повече от седемдесет и пет пъти по-голяма от него.

В терминологията на теорията на игрите, ядрената опция на Израел не е надежден инструмент за ангажиране. Това е ход, който гарантира най-лошия резултат за играча, който го направи. Той не принуждава противника да се отклони; той принуждава цялата международна общност да се обърне срещу Израел. Воланът, в този случай, е закрепен за таблото. Израел не може да го изхвърли, без да се самоунищожи в процеса.

Иран, за разлика от него, все още има останали стъпала на стълбата на ескалацията - и тази асиметрия е в основата на настоящия стратегически дисбаланс.

Първата опция е обезсоляващата инфраструктура на Израел. Израел е една от страните с най-голям недостиг на вода на Земята и е решил тази екзистенциална уязвимост чрез изключително инженерно постижение: мрежа от мащабни обезсоляващи инсталации по крайбрежието на Средиземно море, която сега снабдява приблизително 80 процента от битовата вода на страната. Най-големите от тях – Сорек и Ашкелон – са критична национална инфраструктура. Те също така, по своята същност, са крайбрежни, открити и трудни за защита срещу ракетни удари.

Продължителна иранска ударна кампания срещу израелските инсталации за обезсоляване не само би повредила сгради. Тя би застрашила способността на страната да осигурява прясна вода на населението си. За разлика от военна база, която може да бъде възстановена или заобиколена, загубата на капацитет за обезсоляване би създала гражданска криза, която се влошава ежедневно. Водните резерви са ограничени. Нормирането ще започне в рамките на няколко дни. Земеделието – вече под напрежение – ще се срине. Политическият натиск върху израелското правителство ще бъде огромен, не от врага, а от собствените му граждани, изискващи край на конфликта на всяка цена. Това е форма на ескалация, която е опустошителна, без да е ядрена, която удря основите на ежедневието, а не военни цели, и която би било изключително трудно да се обърне бързо, дори ако се постигне прекратяване на огъня. Това е видът удар, който променя вътрешнополитическото смятане на една демокрация – не като побеждава армията ѝ, а като прави войната непоносима за народа ѝ.

Вторият вариант е решителен удар срещу Хайфа, оперативната база на израелския флот и дом на критична пристанищна инфраструктура. Иран удари Хайфа с ракети преди дни, но тези удари бяха калибрирани - достатъчни, за да демонстрират обхват, но не достатъчни, за да осакатят. Пълномащабен ракетен обстрел, насочен към военноморските съоръжения, пристанището и нефтохимическия комплекс на Хайфа, би представлявал качествен скок. Той би застрашил способността на Израел да проектира военноморска мощ в Средиземно море, би нарушил основен икономически център и би нанесъл ниво на щети на вътрешния фронт на Израел, каквото страната не е изпитвала от 1948 г. По-ранните удари срещу Хайфа не възпряха Израел; изчислението на Иран би било, че една много по-голяма и по-концентрирана атака може да промени това уравнение.

И двата варианта представляват ходове, които Иран може да предприеме, без да прекрачи прага на ядреното оръжие, без да предизвика всеобщо осъждане, което би предизвикало ядрен удар, и без да изчерпи собствения си капацитет за по-нататъшна ескалация. Те са конвенционални, но стратегически – насочени към инфраструктура, без която Израел не може лесно да се справи. Макар че не биха провокирали всеобщата морална революция, каквато би предизвикало ядрено оръжие, те са критични и екзистенциални за Израел по начин, по който щетите по военните бази не са. Те биха показали, че Иран е приключил с действието срещу Израел – че е готов да поеме инициативата и да диктува условията на следващия ескалационен обмен, вместо просто да отговори на израелския.

Единствената страна в този конфликт, която има свободата – макар и теоретично – да промени динамиката, са Съединените щати. Вашингтон би могъл да наложи рамка за прекратяване на огъня, заплашвайки например да оттегли военната и дипломатическата подкрепа от Израел, ако той продължи да ескалира. Съединените щати са единственият участник с достатъчно влияние върху Израел, за да го принудят към корекция на курса.

За съжаление, този лост няма да бъде натиснат. Администрацията на Тръмп е инвестирала толкова дълбоко в наратива за победен Иран, че обръщането на курса би изисквало акт на политическо самоотричане, просто несъвместим с темперамента и стила на управление на президента. Тръмп представи конфликта като изпитание за американската сила, публично подкрепи ескалационната кампания на Израел и заложи доверието си на предпоставката, че максималният натиск ще доведе до капитулация на Иран. За да се обърнем сега и да ограничим Израел – да признаем имплицитно, че стратегията се е провалила и че дипломацията е единственият изход – би изисквало онзи вид смирение и стратегическа гъвкавост, за които тази администрация не е показала способност.

Тази парализа се утежнява от втора, по-коварна динамика: собствената кампания на Израел унищожи самите събеседници, които биха могли да приемат договорено отклонение. Продължителната кампания на Израел от целенасочени убийства и ескалиращи удари систематично елиминира гласовете на сдържаност в апарата за вземане на решения на Иран и овласти хардлайнерите. Старата гвардия – прагматиците и предпазливите стратези, които може би са търсили дипломатически изход, но са разбирали стойността на деескалацията и са имали институционалния авторитет да я преследват, бяха отстранени от играта, някои чрез убийство, други чрез политическа маргинализация, тъй като войната радикализира вътрешната политика на Иран. Новата гвардия е по-малко склонна към компромиси, по-склонна е да поеме наказание и по-възприемчива към агресивни съвети от външни съюзници. Кампанията на Израел за обезглавяване, целяща да отслаби противника, вместо това е пренаредила картите по начин, който прави ескалацията по-вероятна, а не по-малка.

Всъщност тези две динамики – неспособността на Тръмп да промени курса и елиминирането на иранските прагматици – превърнаха Съединените щати в пътник в колата на Израел, прикован на седалката до шофьора, който не може надеждно да бъде контролиран.

И тогава е Русия.

Русия задълбочи стратегическото си партньорство с Иран по време на този конфликт и има всички стимули да види Съединените щати унизени в Близкия изток. Продължителна, изтощителна война, която изтощава американското внимание, ресурси и доверие, обслужва интересите на Москва във всеки театър на военните действия - в Украйна, в Арктика, в по-широката ѝ кампания за демонтиране на водения от Запада ред за сигурност. Русия не се нуждае от експлозия в Близкия изток; тя просто се нуждае от поглъщане на Съединените щати в него.

Руските съветници биха били в добра позиция да формулират точно теоретичния аргумент на игрите, изложен тук. Логиката е ясна и, от гледна точка на Техеран, убедителна: Иран сега има предимството на ескалацията. Възможностите на Израел над конвенционалния праг са ограничени от саморазрушителния характер на ядрения му капацитет. Съединените щати, другият основен противник на Иран в този конфликт, се ръководят от администрация без доверие като медиатор и без политически капацитет да сдържа своя съюзник. Международната общност, макар и разтревожена, не е показала готовност за решителна намеса. При тези условия, рационалният ход за Иран не е да търси отстъпка, а да използва предимството си – да поеме контрола над стълбата на ескалация, вместо да се откаже от този контрол в полза на Израел, който диктува темпото на този конфликт от самото начало.

Това не е спекулация за това какво Москва може да прошепне в ухото на Техеран. Това е описание на това, което всеки компетентен стратегически съветник, гледайки таблото в днешното му състояние, би препоръчал. Фактът, че Русия има както достъпа, така и мотива да предаде това послание, само прави по-вероятно то вече да бъде чуто.

Трябва обаче да помислим и какво ще се случи, ако нито един от играчите не се отклони.

Триседмичната война вече е убила над 1500 души в Иран, според здравното министерство. Близо 100 бяха ранени в Южен Израел само в една съботна вечер. Иран изстрелва ракети по американски и британски бази чак до Диего Гарсия в Индийския океан. Държавите от Персийския залив – Кувейт, ОАЕ, Бахрейн, Саудитска Арабия – поемат ирански удари с дронове и ракети по петролната си инфраструктура. Ормузкият проток е под блокада. Иранските военни твърдят, че все още произвеждат ракети, въпреки че Израел бомбардира производствените им съоръжения. Говорителят на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) направи това твърдение и беше убит при въздушен удар малко след това.

Постепенната логика на конфликта означава, че „пропорционалният“ отговор всеки ден се превръща в утрешна линия. Когато ударът по съоръжение за обогатяване на уран и отмъщението срещу град с ядрени оръжия се превърнат в рутина – размяна на реплики „око за око“ в събота следобед – определението за „пропорционален“ вече се е изместило в територия, която дори преди няколко месеца би се смятала за немислима. Страните не просто се движат; те се ускоряват. Това, което беше скандална провокация миналата седмица, е началният опит тази седмица. Това, което би предизвикало международна криза през февруари, сега е тема в брифинга в събота. Формално погледнато, колите се носят една към друга: едната не може реално да изхвърли волана, докато другата – досега – не е била склонна да го направи.

Ето как се случва зрелищната катастрофа. Не като единично драматично решение за пресичане на яркочервена линия, а като кумулативен резултат от двама играчи, всеки действащ в собствената си рамка, всеки отговарящ на ескалацията на другия, всеки убеден, че другият ще мигне - докато разстоянието между двете коли се сведе до нула и вече няма време за отклонение, дори и някой да иска.

---

Забележка. Тервел Атанасов е много активен с публикации в блога си по най-различни въпроси на съвременността. Препоръчвам на читателите желаещи да се запознаят с интересни подходи и трактовки на събития и идеи, да се абонират за блога, което е безплатно, но което ще им позволи да получават публикациите на автора.

Искам да направя две забележки, които възникнаха у мен, слушайки коментарите на някои български анализатори за войната:

1. На 15 март, във видео, предавано по канала в "YouTube" на професор Александър Сивилов, професор Иво Христов анализира геополитическите измерения на войната на САЩ и Израел срещу Иран. Иво Христов разглежда войната като опит на САЩ да попречи на опита на Русия да прокара южния си коридор към Индийския океан и на Китай да провали дейността му по инициативата "One belt one road". По същество анализът на професор Христов изглежда правилен и много логичен от геополитическа гледна точка, но той приема, че инициативата за агресивната война срещу Иран е на САЩ и е движена от логични геополитически интереси. Бедата обаче е, че войната е продукт от натиска на Израел в лицето на Нетаняху и на Израелското лоби в САЩ върху Тръмп! Крайно време е българските анализатори, дори и такива уважавани специалисти като професор Христов да престанат да приписват на Доналд Тръмп някаква геополитическа логика в поведението му! Той просто се е превърнал в маша на израелските интереси и авантюрата на САЩ и Израел не е нищо повече от една жестока авантюра, целяща да изпълни последните изисквания на израелската доктрина "Clean break", а именно разгрома на държавата Иран и превръщането ѝ в безпомощно множество от слаби държави, за да се осигури господството на Велик Израел в Близкия изток! Нещо повече, в стремежа си да постигнат егоистичните си амбиции в Близкия изток, израелските ръководители и Израелското лоби в САЩ не позволяват на страната да се концентрира върху района на Източна Азия, а спомагат да се прахосат военните ресурси на САЩ в един район, в който те не притежават жизнени интереси, поне по оценките на различни мозъчни тръстове в САЩ!

2. Във връзка със смъртта на Али Лариджани, който беше убит от Израел по типичния начин, някои коментатори се тюхкат, че Лариджани е бил един от умерените ирански управляващи, който активно участваше в преговорите със САЩ и с когото по принцип можеше да се преговаря!? Истината е, че точно такива хора са нежелани за Израел, защото те не искат успешни преговори с Иран, а искат неуспешни преговори и война, която да доведе до унищожаването на Иран като държава!

В отговор на събитията около атаките на ядрените инфраструктури на Иран и Израел, президентът Тръмп даде поредния си "ултиматум" на Иран за следващите 48 часа!? Предполагам, че, както често се случва, Тръмп ще "забрави" за ултиматума си или ще го удължи за неопределено време.

През следващата седмица (последната за месец март) в района на Иран ще се появят и частите на морската пехота и въздушно-десантните части, за които се твърди, че ще реализират сухопътна операция в Иран!?

Очевидно ни очакват "интересни" събития!

Дилетант

Какво стана с кратката война?

Вече две седмици продължава войната на САЩ и Израел срещу Иран и не се забелязва тенденция за скорошното ѝ завършване!

В Израел са наложили пълно информационно затъмнение за състоянието и последствията от войната вътре в държавата, но информация така или иначе се просмуква навън. Известно е, че ирански дронове и ракети все по-често и по-често пробиват през прословутия "Железен купол". Пристанището на Хайфа и рафинерията в града са разрушени. Самият Тел Авив и Ерусалим бяха поразени многократно, като се носят слухове за убити и ранени висши членове на израелската администрация. Гражданите на Израел непрекъснато тичат до скривалищата, защото сигналите за тревога следват един след друг. Естествено Израел непрекъснато тръби за разрушенията, които авиацията му е причинила в Техеран, но срамежливо премълчава за разрушенията, които Иранските ракети и дронове причиняват на собствената му територия!

Хизбула, която както знаем, неотдавна бе "разбита и унищожена", отново оживя и започна да обстрелва северните части на Израел, все по-често и по-често пробивайки "купола", а израелската армия започна да бомбардира безмилостно жилищните квартали в Бейрут заедно с предполагаемите бази на Хизбула.

САЩ също упорито и методично бомбардират с ракети различни обекти в Иран. За съжаление дезинформацията за резултата от тези бомбардировки е толкова интензивна, че изобщо не е лесно да се разбере кой какво е унищожил както в Иран, така и в останалите страни на района. Например Тръмп непрекъснато говори за хиляди унищожени военни и граждански обекти в Иран, че човек се чуди откъде се взеха толкова неща за унищожение и дали американците и евреите не разрушават често макети на военна техника!? Тръмп непрекъснато обявява, че ирански ръководители търсят контакти с него, за да молят за мир, но Али Лариджани, ръководител на Висшия съвет за национална сигурност на Иран, заяви:

„Тази вечер получихме съобщения от президента на САЩ Доналд Тръмп чрез оманския посредник, с молба да преговаряме за прекратяване на огъня.

Нашият отговор е, че няма да приемем никакви преговори, докато съществува образувание, наречено Израел.“

Целият регион сега е в пламъци. Иранците атакуват с ракети и дронове всички американски бази в района. Те са заявили, че целта им е да "деколонизират района", т. е. да премахнат всички американски военни бази в района на Персийския залив. Иранците унищожиха поне 5 радиолокационни станции в различни американски бази, с което унищожиха американска материална база за милиарди и "ослепиха" противовъздушните системи в района. Американците изтеглиха военнослужещите от базите, за да запазят живота им при разрушаването на сградите и съоръженията и ги настаниха в хотели в арабските курорти в района, но иранците разбират къде са настанени американските военнослужещи и ги атакуват с дронове в хотелите!

Арабските петролни икономики са затворени поради обстрела с ирански ракети и дронове и никой не е наясно как може да спре иранците. Всички вътрешни слухове сочат, че нито израелската, нито американската страна са очаквали иранският „режим“ да оцелее толкова добре.

Арабските страни от района изглежда ще трябва да преоценят "ползата" от американските бази на територията им! Идеята за тяхното наличие беше, че арабските страни от залива си осигуряват чрез американските бази военната защита на хегемона САЩ от всякакво посегателство върху ценното им богатство - петрола! Оказа се обаче, че САЩ изобщо не са в състояние да защитят дори собствените си бази да не говорим за арабските монархии от района!

https://www.reuters.com/business/media-telecom/us-intelligence-says-iran-government-is-not-risk-collapse-say-sources-2026-03-11/

Една от причините за устойчивостта на режима в Иран е, че след последната 12-дневна война, Иран извърши мащабно прочистване на активи на Мосад в цялата страна, като стотици агенти бяха задържани, хиляди бройки саботажна техника – конфискувани и т. н.

Днес (неделя, 15 март) Александър Меркурис разказа за клип, който е гледал. В него се говори за ареста на генерал Кани, шефът на организацията Кутс - елитните части на IRGC (Иранския гвардейски корпус за защита на революцията), който се оказва, че е бил високопоставеният израелски и американски шпионин, от когото САЩ и Израел получаваха жизнено важна информация, която им позволи: да разгромят Хизбула с акцията с "взривяващите се пейджъри"; да убият Насрала и цялото ръководство на организацията; да убият Хания в Техеран по време на иногурацията на Пезешкян; да започнат 12-дневната война с ликвидирането на множество ръководни военни и научни кадри на Иран; да убият Хаменей и част от ръководството на страната при началото на сегашната операция и т. н.! Генерал Кани е бил по-рано заместник на генерал Сюлеймани и го е заместил на поста му след ликвидирането му от американците. Той е имал пряк достъп до Хаменей и това очевидно го е предпазило от разкритие, но след убийството на Хаменей, тайните служби на IRGC веднага са го арестували, с което са прекъснали достъпа на Израел и САЩ до най-тайните тайни на иранската държава, и това започва да се забелязва и от хода на войната, която не доведе до "смяна на режима", а все повече и повече се затяга с нарастващи загуби както за САЩ, така и за Израел.

Сега, след като мрежата на Мосад беше неутрализирана в Иран, изглежда, че заплахата от цветни революции и дестабилизация на ръководството е напълно елиминирана.

Световната икономика започва да се задъхва от липса на петрол, газ и карбамид (азотен тор). Причината е блокирането от Иран на Ормузкия проток, което не бива да бъде изненада за никого, защото когато се заговореше за атака срещу Иран, винаги се поставяше въпроса за протока!? Целият фокус сега е насочен именно към Ормузкия проток. Ясно е, че има един вид де факто блокада, при която Иран позволява на някои приятелски кораби да преминат, докато взривява други. В информационното пространство непрекъснато се появяват съобщения за множество удари по кораби на различни страни.

Сателитните снимки изглежда показват пролива празен от трафик, с подредени кораби, разположени от двете му страни, в очакване на решение или събиращи смелост да се опитат да преминат.

Тръмп твърди, че протокът е „напълно свободен“, а други повтарят твърдението му, като посочват навигационни данни, които изглежда показват преминаване на кораби през проливите. Нов анализ на данните обаче показа, че масивното заглушаване на GPS сигнала изглежда създава илюзията за куп „кораби-призраци“, които сякаш преминават, когато това всъщност не е така.

WSJ съобщава, че самият Иран изнася „повече петрол от всякога“ през собствените си проливи. Това очевидно е озадачаващо: как САЩ позволяват на Иран да прави това? Спомнете си само как американската флота преследваше танкери от "сенчестия флот", които се опитваха да изнесат петрол от Венецуела преди, а и скоро след отвличането на Мадуро и жена му!?

https://archive.ph/bAuks

Ройтерс съобщава, че Американският военноморски флот отказва почти ежедневни заявки от корабоплавателната индустрия за военен ескорт през Ормузкия проток от началото на войната срещу Иран, заявявайки, че рискът от атаки е твърде висок засега, според източници, запознати с въпроса.

Оценките на военноморските сили предвещават продължаващо прекъсване на износа на петрол, втечнен газ и карбамид от Близкия изток и отразяват разминаване с изявленията на президента Доналд Тръмп, че САЩ са готови да предоставят военноморски ескорт, когато е необходимо, за да се възобновят редовните доставки по ключовия воден път.

Излиза, че уж най-мощният военноморски флот в историята на човечеството признава, че не може да запази свободата на корабоплаване през една от най-важните морски точки в света.

Причината е проста и беше посочена в скорошна платена статия на Симплициус за способността на Иран да унищожава американски самолетоносачи и всякакви други военни кораби.

Повечето ирански противокорабни средства имат максимален обхват от 300 км. Докато американските кораби стоят извън този обхват (в момента те са на разстояние не по-малко от 1000 км от брега на Иран), те са в относителна безопасност. Но колкото повече се приближават до зоната на поражение, толкова по-голям става рискът. На разстояние от 200-300 км те рискуват да бъдат поразени от противокорабни балистични ракети и крилати ракети с по-голям обсег. На разстояние от 25-50 км те рискуват да бъдат поразени от много по-голямо разнообразие от по-малки, по-евтини противокорабни крилати ракети и дронове. На около 30 км те рискуват да бъдат поразени от ирански военноморски дронове.

Доклад за тези последни оръжия току-що беше публикуван от най-известния военноморски експерт в социалните медии.

Докладът последва новоиздадено видео от IRGC (Islamic Revolutionary Guard Corps) на техните подземни складови съоръжения за „комарници“, което дойде като упрек към хвалбите на Тръмп, че е унищожил военноморските сили на Иран.

Бригадният генерал Фадави от IRGC твърди, че нито един американски кораб не е на по-малко от 700 км от бреговете на Иран. Военноморските сили на САЩ избягаха, защото знаят, че имаме специален план за потапяне на техния самолетоносач.

Тези дни той също се похвали, че Иран е втората страна на земята след Русия, която притежава „подводни ракети“ или високоскоростни торпеда, които според него „достигат скорост над 100 м/с“. Описанието му съвпада с параметрите и възможностите на съветското торпедо Шквал, което достига близо 250 мили в час, използвайки високо усъвършенствана форма на „суперкавитация“.

Най-малко 17 американски съоръжения в Близкия изток са били повредени поради ударите на Иран, съобщава "Ню Йорк Таймс":

• Според оценка на Пентагона, представена на Конгреса, един от най-скъпоструващите удари е бил извършен на 28 февруари срещу щаба на Пети флот на ВМС на САЩ в Бахрейн, когато бе унищожена мощна модерна радарна система — щетите се оценяват на приблизително 200 милиона долара;
• Американските военни отбелязват, че мащабът на ответните атаки показва, че Иран е бил по-добре подготвен за конфликта, отколкото е очаквала администрацията на Доналд Тръмп;
• Според американски официални лица Иран вече е изстрелял хиляди ракети и дронове по американски военни съоръжения и техните съюзници в региона;
• Твърди се, че повечето от целите са били прихванати, но поне 11 американски бази и съоръжения са били повредени — почти половината от цялата американска инфраструктура в региона;
• Една от най-скъпоструващите загуби са елементите на системите за противовъздушна отбрана: Иран нанася удари по радари и комуникационни възли, включително компоненти на системата за противоракетна отбрана THAAD (The High Altitude Air Defense).

Меркурис съобщава за разговори на Пентагона с румънското правителство за получаване на разрешение за ползване на военновъздушните бази на САЩ в Румъния при военните операции срещу Иран! Аз не бих се удивил, ако подобни разговори не се водят и с българското правителство, тъй като американските бази в района на Персийския залив стават все по непригодни за използване от авиацията на САЩ, поради разрушенията, които им нанасят иранските ракети и дронове! Тогава, разбира се, военните обекти в Румъния и България ще станат напълно законни цели за атака от Иран.

Обстоятелствата, при които започна конфликтът и неговото развитие, досега създават сериозни проблеми за неговото приключване. Както тази война, така и 12-дневната война през 2025 година, започнаха след вероломно нападение на САЩ и Израел срещу Иран, извършено в процеса на преговори, в които се твърдеше от САЩ, че почти е постигнато споразумение за решаването на спорните въпроси! В края на конфликта през 2025 г. се считаше, че САЩ са постигнали целите си за унищожаване на лабораториите за ядрени изследвания и добитите количества уран от Иран, което трябваше да осигури мирно съсъществуване в района!? Въпреки това САЩ и Израел отново нападнаха Иран, практически при подобни обстоятелства на "успешни преговори", и този път дори убиха духовния държавен глава на Иран! Сега ръководството на Иран категорично отказва да води преговори със САЩ, съвършено естествено отбелязвайки ненадеждността на САЩ, които по принцип не спазват никакви обещания и споразумения! Тръмп се дуе, че той все още не желае да преговаря с Иран, но аз си мисля, че Иран не желае да преговаря с агресорите. Положението е критично, тъй като Тръмп дори не може да обяви победа и да прекрати войната, защото Иран могат да не прекратят бомбардировките на Израел и на базите на САЩ в района!? Как ли ще се измъкне от подобна ситуация палячото Тръмп?

Основният проблем за Израел и САЩ, ако изобщо може да се вярва на заявленията им, е, че Иран се стреми да придобие собствено ядрено оръжие. Вече от 20 години Израел и САЩ твърдят, че Иран са на месеци от придобиването на ядрено оръжие, което разбира се не се сбъдва, но това изобщо не смущава ръководителите на тези държави. Естествено възниква въпросът, дали ако Иран имаше ядрено оръжие, САЩ и особено Израел биха посмели да го закачат? Известно е, че страните, които се отказаха от разработката на ядрено оръжие: Либия, Ирак, Сирия, станаха жертва на агресията на САЩ или Израел, а страна като Северна Корея, която въпреки всички обещания на САЩ си разработи ядрено оръжие и ракети за пренасянето му до територията на САЩ, си съществува спокойно без да бъде обезпокоявана от пазителите на "световния ред"!

В следната статия Лари Джонсън отговаря на един много важен въпрос за района на Персийския залив:

Should Iran Build a Nuke… Game Theory Says Yes

(Трябва ли Иран да изгради ядрено оръжие... Теорията на игрите казва „да“)

Larry C. Johnson • Thursday, March 12, 2026 • 3,100 Words

https://www.unz.com/article/should-iran-build-a-nuke-game-theory-says-yes/?utm_source=email&utm_campaign=article

"Един от най-често задаваните въпроси относно това какво ще се случи с Иран, ако продължи да блокира Ормузкия проток и да унищожава Израел до степен на изтощение, е дали Иран ще придобие ядрено оръжие. За да отговоря на този въпрос, реших да попитам няколко популярни с изкуствен интелект системи за този гротесков сценарий, използвайки теорията на игрите. Какво е теория на игрите? Теорията на игрите е изучаването на стратегическото вземане на решения в ситуации, в които резултатът за всеки участник зависи не само от неговия собствен избор, но и от избора на другите. Тя използва математически модели, за да анализира как рационалните „играчи“ избират стратегии и какви резултати (или ползи) произтичат от взаимодействието на тези стратегии.

Преди да приложа анализа на теорията на игрите към настоящата ситуация в Иран, бях заключил, че най-добрият начин да се предотврати използването на ядрено оръжие срещу Иран от Израел е Иран да произведе и да демонстрира, че е създал ядрено оръжие. Това би означавало, че новият аятолах Моджтаба Хаменей, ще отмени фетвата на баща си и тайно ще разреши производството на поне две ядрени устройства. Стигнах до заключението, че това ще принуди Израел да преосмисли използването на ядрено оръжие, след като осъзнае, че Иран може да отвърне със същия отговор.

..."

Ако Иран си направи ядрени бомби, то използването на ядрено оръжие и въобще – въоръжен конфликт между Израел и Иран, иницииран от Израел, става безсмислен за Израел поради огромната разлика в териториите на двете държави. Иран може да абсорбира няколко ядрени бомби и да оцелее, докато за Израел две бомби са напълно достатъчни, за да престане да съществува! Проблемът е обаче, че ако Иран се снабди с ядрено оръжие, то тогава като минимум Саудитска Арабия и Турция също ще се опитат да се снабдят с такова оръжие!

Напоследък започна да се говори за сухопътна операция на САЩ. Подобна идея е налудничава и може да се зароди само в главата на Тръмп и подмазвачите около него. Причините за абсурдността на подобна атака са много и сега нямам намерение да ги обсъждам, но е очевидно, че САЩ и Израел постепенно изчерпват запасите си от различни високоточни оръжия и средства за противоракетна защита и в скоро време трябва да търсят начин да обявят победа, но за Израел това може да се окаже направо невъзможно! САЩ могат да си съберат багажа и да се изнесат в Америка, но Израел няма къде да отиде и трябва да търси компромис, което не е възможно при сегашното отношение към Иран както на правителството, така и на населението като цяло!

Дилетант

"Миротворецът" Тръмп започна поредната си война

От детството си спомням една приказка, в която Ежко Бежко ходеше по някаква причина с една стомна за вода. Не помня защо и как, но на третото ходене за вода той счупил стомната!?

Това ми се е запечатало в паметта като заклинание: "Веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, а на третия път стомната се счупва!".

Може би ще се учудите защо споменавам за тази приказка? Ами Тръмп си опита на два пъти късмета: единия път с похищението на Мадуро и жена му, а другия път с 12 дневната война срещу Иран миналата година през юни. И двата пъти операциите му бяха успешни, а сега е третият път и стомната на късмета на Тръмп току-виж се счупила!

И този път Тръмп остана верен на морала си. Както и при войната през юни 2024 г., хората му (Уиткоф и Зятьков) водеха преговори с Иран (сега пък в Женева) по вечния проблем, който тормозеше Израел: обогатяването на уран, ракетите и поддръжката за Хизбула и Хамаз. Отново, по думите на представителите на Тръмп и Марко Рубио, "преговорите се развиваха успешно" и дори Марко Рубио в понеделник щеше да заминава за Израел, за да осведоми началника си Нетаняху за постигнатите договорки и да поиска одобрението му, но точно по същия начин, както миналия път, и този път американците вероломно нападнаха Иран в събота сутринта в пореден опит да "обезглавят" иранското ръководство, т. е. да убият Хаменей и президента Пезешкян заедно с останалите военни и политически ръководители на страната!

Според Ню Йорк Таймс операцията се е развила горе-долу така:

"Лидерите на Иран трябваше да се срещнат там, където се намират офисите на иранското президентство, върховния лидер и Съвета за национална сигурност на Иран.

Израел предполагаше, че срещата ще включва висши ирански служители по отбраната, включително Мохамед Пакпур, главнокомандващ на Корпуса на гвардейците на ислямската революция; Азиз Насирзаде, министър на отбраната; адмирал Али Шамхани, ръководител на Военния съвет; Сейед Маджид Мусави, командир на Аерокосмическите сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция; Мохамед Ширази, заместник-министър на разузнаването; и други.

Операцията започна около 6:00 ч. сутринта в Израел, когато изтребители излетяха от базите си. Ударът изискваше сравнително малко самолети, но те бяха въоръжени с далекобойни и високоточни боеприпаси.

Два часа и пет минути след излитането на самолетите, около 9:40 ч. сутринта в Техеран, далекобойните ракети удариха правителствения комплекс. По време на удара висши ирански служители по националната сигурност се намираха в една от сградите на комплекса. Аятолах Хаменей, заедно с близки роднини, беше в друга близка сграда. ..."

Този път опитът за обезглавяване на Иран се увенча с по-значителен успех от операцията през юни 2025 година. Аятолах Хаменей и близките му роднини са убити заедно с десетина висши офицери от армията и корпуса на революционните гвардейци, но Пезешкян и други важни ръководители на страната са живи и здрави.

В първите часове на атаката от страна само на Израел са участвали не по-малко от 200 самолета, които са атакували с далекобойни ракети тип въздух-земя около 500 обекта в Иран. За нещастие обаче, както винаги, "законът за световното свинство" се прояви и ракети удариха начално женско училище в Иран и поне 85 момиченца загинаха! Това ужасно нещастие неизбежно ще се превърне в златно PR събитие за иранската преса и позорното петно залепено на САЩ и Израел ще бъде силно осветено от световните информационни средства, но не разбира се и в страните на перманентния хуманизъм!

Иранските въоръжени сили, за разлика от миналата война, реагираха веднага на атаката с ракетна контраатака срещу американските бази в района (Саудитска Арабия, Йордания, Кувейт, Катар, ОАЕ, Бахрейн) и естествено срещу обекти в Израел. Твърди се, че американците и израелците са изстреляли над 900 ракети, а Иран над 1200 ракети и дронове. Все още не е известно къде какво е ударено и унищожено, защото и двете страни не говорят много по въпроса. Американците били решили да атакуват в продължение на два дни, след което да правят оценка на постигнатото и да продължават с нова двудневна атака докато… докато може би на Тръмп му омръзне и не реши, че вече е победил.

За мен е удивително, че иранците отново бяха "хванати по бели гащи", т. е. организираха съвещание на висшия политически и военен екип не в някакъв таен бункер, а в центъра на Техеран, в сграда на правителствения комплекс!? Вярно е, че в момента се водеха преговори и американците правеха оптимистични изказвания за възможен успех на преговорите, но те се държаха по същия начин и преди нападението през юни 2025 година и всеки здравомислещ човек би трябвало вече да знае, че както на американците, така и още по-малко на израелците не може да се има никакво доверие!

Що се отнася до аятолах Хаменей, то имам чувството, че той бе решил да стане мартър и по този начин да вдъхнови последователите си на борба срещу "Големия Сатана"! Подобен стремеж към мъченическа смърт, според мен, е характерен за шиитите. Спомнете си за внука на Мохамед Хюсеин, който с група от 60-70 последователи тръгва да се бие при Карбала с армия от няколко хиляди души на противниците си!? Той и последователите му загиват и това изглежда е пример за саможертва за поколенията през вековете! Тази битка всяка година се празнува от огромни тълпи шиити, които се самобичуват за назидание, че са оставили внука на пророка да загине почти сам в битка с противниците си и не са му помогнали!

При новината за смъртта на аятолах Хаменей членовете на армията и на корпуса на революционните гвардейци масово се кълнеха да не пожалят живота си, но да отмъстят за смъртта на Хаменей, а огромни тълпи иранци в Техеран дават израз на мъката си заради смъртта на Хаменей и се кълнат да отмъстят за него и за другите загинали ирански ръководители!

Опасявам се, че смъртта на Хаменей, колкото и да радва сърцата на Тръмп и Нетаняху, е по-скоро лоша вест, защото аятолахът упорито настояваше Иран да не разработва ядрено оръжие и още преди повече от 20 години нареди да се прекрати работата в това направление и издаде съответния религиозен декрет! През последните години все повече и повече ръководни дейци на въоръжените сили се изказваха против това решение на аятолаха. Сега заместникът на Хаменей може да отмени религиозната забрана на този проект и никой няма да може да спре Иран да си направи атомна бомба! Освен това Хаменей упорито отказваше да приема военна помощ от Русия (исторически враг на Иран) и Китай - комунистическа държава! Например Иран отказа на руснаците да му помогнат да си изгради сериозна военновъздушна защита, а си позволи най-много да закупи преносими противовъздушни ракети. Иран отказа на Китай да му помогне финансово, за да стабилизира реала и прие помощ едва когато секретарят Бесент организира крах на реала на борсата в Дубай, което предизвика и масовите вълнения през декември и януари. Всичките тези неразумни политически постъпки на иранското правителство бяха резултат от имперската гордост на иранските ръководители, които не желаеха други империи (врагове в миналото) или пък комунистически режими да им помагат, считайки, че те сами могат да се справят с Израел и САЩ. Предполагам, че това вероломно нападение ще излекува най-накрая иранците от имперската им гордост и те ще се включат по-активно в работата на БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество, където вероятно ще намерят истински съюзници!

Преди няколко дена около идеята за "светкавичната" война срещу Иран се разигра малка суматоха. Вестник "Вашингтон пост" ни в клин ни в ръкав помести статия, в която анонимни източници от генералния щаб на американските въоръжени сили "изпуснаха" новината, че началникът на щаба генерал Кейн и директорът на ЦРУ Радклиф са информирали президента, че не е възможно да се осъществи бърза операция срещу Иран и изобщо вероятността от успешна (бърза или продължителна) операция е малка поради изтощаването на запасите на Пентагона от ракети от всякакъв тип, поради разходите за Украйна и Израел на тези муниции през последните години! (Според мен това беше доста прозрачен опит на именуваните лица да си сложат тенекии на задните части и да се предпазят от бъдещо поругание.) На следващата сутрин Тръмп с пяна на уста опроверга, че ръководството на въоръжените сили и разузнаването се съмняват в операцията, а напротив те абсолютно подкрепят и вярват в успеха на една бъдеща операция срещу Иран! Горчивият вкус на съмнението разбира се си остана, още повече, че не само въпросните персони се съмняваха в разумността на желаната от Тръмп, Израелското лоби и израелското правителство операция, но съмнението май беше всеобщо!

Причините за тези съмнения са съвсем сериозни и обосновани:

1. Войната през юни 2025 година продължи само 12 дена и приключи набързо поради "пробива" на "Железния купол" на Израел поради липса на достатъчно противоракетни ракети! За кумова срама САЩ бомбардираха три ядрени обекти в Иран и обявиха, че ядрената програма на Иран е "напълно унищожена", за да имат очи да обявят победа в операцията!
2. Операцията на САЩ срещу хутите продължи около 7 седмици и завърши набързо с "победа" на американската флота, която загуби сума скъпи дронове, три изтребителя, които паднаха в морето, двама "тюлени" от специалните части, които се удавиха, и разходът на недопустимо количество ракети и други боеприпаси без проявата на каквото и да е намерение от страна на хутите да прекратят военните си действия срещу кораби, които по някакъв начин бяха свързани с Израел!
3. При подобна концентрация на военноморски и военновъздушни сили през 90-те години на 20-ия век операцията "Desert fox" продължи 4 дена срещу Ирак без да постигне желаната цел - промяна на режима - при положение, че Ирак е значително по-малка държава от Иран, както по площ, така и по население!

В основата на всички съмнения лежи застрашителното изтощаване на важни оръжейни запаси на Пентагона и невъзможността за бързото им възстановяване. В същото време Китай непрекъснато повишава военните си възможности и САЩ могат да се окажат неспособни да противостоят на въоръжените му сили при един бъдещ конфликт в Източна Азия! Това разбира се малко вълнува Израел и Израелското лоби, за които интересите на Израел стоят пред и над интересите на САЩ, а зависимостта както на Демократическата, така и на Републиканската партия, да не говорим за зависимостта на самия Тръмп от тях, правят невъзможно провеждането на независима от Израел политика!

Преди малко чух в новините изказване на Тръмп, че новите ръководители на Иран търсели контакт с него!? Очевидно старецът халюцинира. Али Лариджани, който в момента управлява Иран, веднага парира в социалните мрежи, че не може да става и дума за преговори за примирие!? Тръмп се набута с тази атака в още по тесен ъгъл отколкото се беше набутал преди атаката. Иранците имат много добра представа за запасите на Пентагона и ИОС от ракети (противовъздушни и нападателни) и знаят, че те имат повече ракети, отколкото споменатите по-горе организации, при това е известно, че за всяка нападателна ракета са нужни поне две противовъздушни ракети, за да бъде тя свалена!? Известно е, че Иран разполага с хиляди нападателни ракети и десетки хиляди дронове. Иранската промишленост всеки месец произвежда по 100 нападателни ракети, а американската - по 60 ракети "Пейтриът". Направете си сами сметката колко голямо ще бъде желанието и нуждата на Иран от преговори за примирие, като е известно колко дълго може да се разчита на примирията, сключени със САЩ? Между другото по същия начин стои и въпросът с примирието между Украйна и Русия! Това са фалшиви примирия, сключени, за да може съответната страна да се превъоръжи и да започне войната отново.

Моето мнение е, че тази война ще продължи докато САЩ и Израел не обявят по някакъв начин "победа" и не обещаят на Иран край на санкциите като благодарност за признанието на "победата"!

Арабските страни от района се жалват, че Иран обстрелва с ракети американските бази на техните територии! Много лесно забравиха, че Иран многократно ги предупреди за това. Освен това е крайно време страните, които приемат военни бази на САЩ на територията си, да разберат, че при война, започната от САЩ, те неизбежно ще бъдат атакувани от противника на САЩ. Същото разбира се се отнася и за България, чието правителство допусна на централното гражданско летище да се базират самолетни танкери и транспортни самолети на САЩ, които неизбежно са свързани с войната срещу Иран. Приказките, че става дума за въздушни учения и танкерите са на летището само по тази причина, само доказва умствената несъстоятелност на българските управници, които си мислят, че могат да забаламосат българите. Надеждата е, че Иран няма да си даде труда да изпраща ракети или дронове до България, макар че кой знае, защото иранците например са си направили труда да изпратят дрон до английската база в Кипър!?

Нападението на САЩ и Израел беше напълно в разрез с международното право, но САЩ и Израел отдавна не дават пукната пара за международното право!

Дилетант

Преговорите в Женева са измама

Тези дни в Женева, Швейцария, започнаха две серии преговори. Едната е продължение на преговорите между САЩ, Украйна и Русия, които досега се провеждаха в Абу Даби. Другата е продължението на преговорите между САЩ и Иран, които бяха започнали в Оман.

От страна на САЩ преговорите и в двата случая (практически едновременно) се водят от Уиткоф и Кушнер (известен сред руските блогъри като "Зятьков" в намек на роднинските му връзки с Тръмп)! Тези обстоятелства би трябвало да възбуждат сериозни съмнения в това, че в случая става дума за напълно фиктивни преговори провеждани само за заблуда на световната общественост.

Защо мисля така?

Първо, и в двата случая имаме преговори, които би трябвало да са изключително важни за САЩ, но те се водят от едни и същи хора, приближени до президента Тръмп, но незаемащи официални позиции в американската дипломатическа служба, т. е. те и двамата не са професионални дипломати!

Второ, тези очевидно важни преговори се водят практически едновременно от един и същ екип, за който е известно, че няма опит в дипломацията, а и екипът не е подкрепен, както изглежда, от никакви сътрудници-дипломати на Държавния департамент!? Освен това, в случая с преговорите с Иран, и двамата преговарящи са върли ционисти, а Израел е тайната страна в преговорите, защото неговото правителство от десетилетия се бори за промяна на режима в Иран и изобщо за унищожаването на Иран като държава!

На еретичната мисъл, че имаме налице фиктивни преговори, водени за заблуда на общественото мнение в САЩ и света, ме наведе следната статия, публикувана в списанието "Foreign affairs":

The Multipolar Delusion

And the Unilateral Temptation

(Многополюсната заблуда

и едностранното изкушение)

C. Raja Mohan, March/April 2026 Published on February 17, 2026

https://www.foreignaffairs.com/united-states/multipolar-delusion-mohan?utm_medium=newsletters&utm_source=fatoday&utm_campaign=The%20Multipolar%20Delusion&utm_content=20260217&utm_term=EDZZZ006ZX

В статията се разглежда идеята за многополюсния свят, която напоследък се дискутира оживено в информационното пространство, и реалният характер на многополюсния свят, както той се реализира на практика от администрацията на Тръмп. Според мен напълно основателно се подчертава, че Тръмп разглежда идеята за многополюсния свят като възможност САЩ да се освободят от моралното задължение да бъдат "световен жандарм", който се стреми да запази някаква видимост на законност и ред в света, претендирайки за пазител на демократическите и хуманистични ценности на западната цивилизация!

Многополюсният свят на Тръмп е джунгла, в която отделните "полюси" се борят да откъснат колкото може по голямо парче месо от телата на безобидните жертви населяващи джунглата!

Ние прекрасно знаем, че Тръмп е решил да нападне Иран, но все още счита, че не е готов за тази авантюра и затова симулира преговори, които се водят от Уиткоф и Кушнер - известни ционисти и агенти на правителството на Израел.

По въпроса за войната в Украйна Тръмп счита, че Украйна я е загубила, но колкото по-дълго време войната продължава, толкова повече Русия ще отслабва, което Тръмп смята, че е само от полза за полюса, представен от САЩ. Освен това войната в Украйна блокира до голяма степен възможността на Русия да се намеси в защита на приятелски режими в други части на света, което естествено е много удобно за агресивната политика на Тръмп!

Разбира се "многополюсният свят по Тръмп" засега възниква в обстановката на остатъчно пълно господство на САЩ, базиращо се на огромният брой военни бази, които те притежават по света, и произтичащата от това способност за проектиране на сила. С течение на времето пълното превъзходство на САЩ в това отношение ще намалее драстично, а останалите полюси ще заздравят своите средства за влияние в света и едва тогава ще можем наистина да говорим за многополюсен свят. Дотогава САЩ ще могат да се ползват безнаказано от остатъчните си уникални средства за натиск над страните и народите по света за постигане на своите икономически и политически цели!

В интервю на Еми Гудман ("Демокрация сега") с Трита Парси (изпълнителен вицепрезидент на Института "Куинси" "За отговорно държавно управление") проведено в четвъртък на 19 февруари 2026 година, Трита Парси анализира конфликта в Иран и предупреждава за „Изключително опасна ситуация“ в конфликта с Иран.

https://youtu.be/FJfn5GThhgs

"Докато американските и иранските представители продължават преговорите относно ядрената програма на Иран, президентът Тръмп нареди струпване на американски сили в Близкия изток, включително два самолетоносача. „Това е изключително опасна ситуация, която и двете страни всъщност са стимулирани да ескалират“. ... „И двете страни всъщност вярват, че една кратка, интензивна война може да подобри тяхната позиция в преговорите.“

...

Иранците разчитат, че САЩ имат много по-нисък праг за поносимост към болка (при жертви), отколкото имат самите иранци. Те базират това отчасти на опита как хусите се бориха срещу САЩ в продължение на няколко седмици и в крайна сметка Тръмп, по същество, загуби интерес към това и не искаше да има продължителен конфликт и се отдръпна. Разликата обаче е, че хусите никога не успяха да убият американски войник. Опитаха се, но не успяха. И ние не сме били в ситуация, в която 30, 50, може би 200 американски войници ще бъдат убити под ръководството на Доналд Тръмп, така че не знаем как неговата психика ще реагира на подобен сценарий. Това е изключително опасна ситуация, в която и двете страни всъщност са стимулирани да ескалират, със сметки, които са напълно противоречиви една на друга."

На въпроса за възможната реакция на държавите от района при едни военни действия Трита Парси отговаря:

"Знаете ли, тук има няколко фактора. От една страна, разбира се, тези страни (съседите на Иран) са много притеснени от нестабилността. Те не вярват, че ще има някаква чиста смяна на режима в Иран, а по-скоро, че ще има колапс на държавата, потенциално гражданска война, огромен брой бежанци, нахлуващи в други страни от региона, сепаратистки движения по границите, които ще се възползват от ситуацията, сценарий, който би бил много проблематичен за Пакистан с белуджите, за Ирак с кюрдите, за турците с кюрдите и с азербайджанците.

Сега едно нещо, което е много важно да се разбере, е, че тези фактори са присъствали и в миналото, и в миналото някои от тези страни са били благосклонни към военна конфронтация, като например Саудитска Арабия. Те промениха мнението си не само заради тези последици, но и заради по-дълбока геополитическа промяна, която се е случила в региона. В момента Иран е много отслабен, а Израел е станал много по-силен и напълно необуздан.

Съединените щати, от времето на администрацията на Байдън, по същество премахнаха всички ограничения върху Израел. На Израел е позволено не само да нарушава международното право, но и да нарушава американското законодателство, а след това правителствата или администрацията на екипа на Байдън, както и екипът на Тръмп, по същество са нарушили американското законодателство, като са лъгали от името на Израел в Конгреса - поне администрацията на Байдън направи това. Това създаде ситуация, в която много от тези страни в региона осъзнаха, че съюзът им със Съединените щати не ги защитава от Израел. Израел атакува седем страни в региона от 7 октомври насам, включително Катар, който разполага с едни от най-добрите системи за противовъздушна отбрана, разположени там от Съединените щати. Но очевидно тези американски системи за противовъздушна отбрана не са били активирани, когато израелците атакуваха. Така че, ако съюз с Израел - със Съединените щати, не може да помогне за балансиране срещу Израел, то тогава тези страни са стигнали до заключението, че трябва да създадат своя собствена договореност, за да могат да балансират срещу това, което виждат като все по-агресивен Израел в стремежа му към регионална хегемония.

Иран не е част от това съзвездие, но де факто е буфер между тези страни. А това е Турция, това е Саудитска Арабия, това е Катар, това е Пакистан, може би Египет. Иран е буфер между тях и Израел. И в резултат на това те имат тази допълнителна причина да искат да предотвратят тази война, защото се нуждаят от този буфер. В противен случай, те вярват, че те ще бъдат целите, следващите цели на израелската държава."

По въпроса за сина на бившия шах на Иран, като възможен бъдещ ръководител на Иран, Трита Парси даде следния коментар:

"Синът на бившия шах се очерта като глас, когото някои хора в диаспората поласкаха, на когото оказаха подкрепа. Той очевидно има огромна подкрепа от Израел. Той е в тесен съюз с израелците. Той подкрепи израелската партия през юни. В този случай той призовава за военна намеса, или от страната на Израел, или от Съединените щати.

...

И това е драматично развитие, като се има предвид фактът, че Иран е точно до Афганистан, точно до Сирия и Ирак, а ние видяхме до какво доведоха тези военни интервенции в тези страни, които са абсолютни катастрофи. Но комбинацията от потискане на демокрацията и начинът, по който санкциите унищожиха прехраната на обикновените иранци, ги доведе до тази точка на отчаяние, в която някои - отново не мнозинство, но значителен брой хора - сега призовават за това, а Реза Пахлави се превърна в основен канал на искането за военна намеса.

...

Все пак бих казала, че има мнозинство, което е напълно против изобретенията на диаспората, но гласовете им горе-долу не се чуват в масовите медии. И мисля, че това се дължи до голяма степен на подкрепата на определени елементи, за да се повишат гласовете за интервенция. И ние виждаме точно това, което видяхме по време на войната в Ирак, в която голям брой иракски гласове, подкрепящи интервенцията, бяха представени чрез масовите медии, за да се създаде впечатлението, че това не само е нещо, което се подкрепя от огромното мнозинство на иракското общество, но и че това е морално правилното нещо, което трябва да се направи. И аз намирам това за много, много съмнително."

В заключение по въпроса за Иран искам да кажа, че САЩ подготвят поредната смяна на режима, която ще доведе до потоци от бежанци към Европа и страните в района около Иран, ако на САЩ се удаде да разрушат режима в Иран и да ликвидират страната като организирана сила в услуга на Израел!

Войната в Украйна навлиза в петата си година, а ако желаем да сме по-точни, тя навлиза в дванадесетата си година от Майдана в Киев, който по същество отбеляза началото на една гражданска война в Украйна, подпалена от Запада в желанието му да омаломощи Русия и да я доведе до разпад!

Президентът Тръмп, идвайки на власт през 2025 година обяви, че той ще приключи войната за един ден. След това увеличи срока на месец, а в последно време определено демонстрира, че не се интересува особено от това кога войната ще приключи, разигравайки с помощта на своите съветници Уиткоф и „Зятьков“ видимост на преговори. Руснаците първоначално като че ли възприеха сериозно опитите на Тръмп да посредничи в конфликта, но напоследък те очевидно разбраха, че става дума за "кабуки театър" и сериозно втвърдиха позицията си демонстрирайки, че те не отстъпват от предложенията на Путин, направени пред колегията на Външното министерство на РФ на 14 юни 2024 година!

Междувременно западните "анализатори" отбелязват със задоволство охлювната скорост, с която ВС РФ настъпват в Източна Украйна, считайки, за кой ли път вече, че това е доказателство за изтощението на руската армия и на икономиката на Русия!? Аз пък винаги си спомням пресконференцията на генерал Сергей Суровикин през есента на 2022 година - в разгара на украинското настъпление в Харковска и Херсонска области, в която той ясно определи стратегията на руската армия да изтощи и унищожи украинската армия в една продължителна и изтощителна война!

Тези дни получих в ел-пощата си статия от д-р Пауъл Уоруик (Powell Warwick), в която той привежда математически анализ на военните действия в Украйна и отбелязва очевидното изтощаване на ресурсите на Украйна и на ВСУ, които в близките месеци неизбежно ще доведат до срив на ВСУ и пълен разпад на тяхната съпротива! По долу привеждам извадки от статията и линк към пълния ѝ текст.

Estimating Trajectories in Attritional Warfare

The Russia-Ukrainian Conflict Through a Quantitative Lens

(Оценка на траекториите в изтощителната война,

Руско-украинският конфликт през количествена призма)

DR WARWICK POWELL, FEB 17, 2026

https://warwickpowell.substack.com/p/estimating-trajectories-in-attritional?utm_source=post-email-title&publication_id=1965102&post_id=187818218&utm_campaign=email-post-title&isFreemail=true&r=1u56vo&triedRedirect=true&utm_medium=email

"Основното заключение от количественото определяне на фазата на изтощение във войната е, че ефективната бойна мощ на Украйна – състояща се от човешка сила, техника и боеприпаси – се изчерпва с нетна скорост, която изпреварва попълването ѝ, докато тази на Русия се задържа стабилна или нараства незначително. Този дисбаланс, утежнен от скорошното намаляване на западната подкрепа, сочи към повратна точка, при която плътността на украинските сили намалява под жизнеспособността си, което води до бързи териториални загуби и оперативен колапс.

Въз основа на интегрирани прогнози от ноември 2025 г. до февруари 2026 г. прогнозният прозорец за тази повратна точка е 3-6 месеца отсега (май-август 2026 г.), последван от 3‑4‑месечна каскада до функционално изтощение. Като цяло това води до 6-9-месечен хоризонт и „отваряне на шлюзовете“, където напредъкът се ускорява от сегашните 0,3-1 км/ден до 5-10 км/ден, както се вижда при исторически пробиви като отстъплението при Херсон през 2022 г. Каденцата е нелинейна: първоначалното изчерпване

изглежда е в патова ситуация, с месечни загуби от 10 000-20 000 смъртоносни единици (термин, нормализиращ войници на 1 единица, танкове на 10 и т. н.), но след като паднат под 73% от пиковата сила (около 400 000 единици), загубите се увеличават 2-3 пъти поради откритите флангове и намалената огнева подкрепа. Траекториите варират в зависимост от оптимизма/песимизма на данните. Използвайки оценки, ориентирани към Запада (по-ниски украински загуби, по-висок приток на помощ), прагът се достига през юли 2026 г. с колапс до октомври. Данните от руски източници (по-високи нанесени щети) ускоряват това до април-май, с крайна точка август. Последните развития изострят мрачния край: американските ракетни запаси, изчерпани до 25% от изискванията на Пентагона, доведоха до приоритизиране на вътрешните нужди при администрацията на Тръмп, намалявайки доставките. Обявяването на изчерпани запаси от Германия през февруари 2026 г. допълнително намалява притока на боеприпаси с 20-30%, което се равнява на допълнителни 100-200 дневни загуби за Украйна.

Тези констатации подчертават устойчивостта като решаващ фактор. Нетният дневен прираст на Русия от 700-900 единици поддържа силите ѝ на 680 000-700 000, което позволява методичен натиск без преразтягане. Русия също така има резервна армия с подобен мащаб, която все още не е мобилизирана. Украйна, започваща през февруари с 450 000-500 000 единици (от 550 000 през ноември), генерира нетна сума от -100 до -900 единици/ден, траектория, която се натрупва едва до достигане на критична стойност. Помощ като списъка с приоритетни изисквания за Украйна (PURL, ~15 милиарда долара през 2026 г. от Европа) може временно да добави 50-100 единици/ден, удължавайки прозореца с 1-2 месеца, но производството изостава (напр. 60 ракети Patriot/месец в световен мащаб) не може да компенсира 10:1 огневото предимство на Русия. По-широкото значение: ритъмът на войната следва предсказуема дъга в моделите на изтощение: бавно достигане до праг, последвано от експоненциален спад. Това позволява да се оценят не само крайните точки, но и пречупващите точки, като например когато провалите в противовъздушната отбрана (текущите запаси покриват десетки залпове срещу 450 месечни заплахи) усилват руските удари с 10-20%. При липса на големи ескалации, като пълната намеса на НАТО, математиката предполага, че Украйна ще премине към грешната страна на счетоводната книга до края на 2026 г., като териториалните отстъпки ще станат неизбежни за запазване на остатъчните сили.

Това ще отвори пътя за Русия успешно да се насочи към Одеса и да претендира за нея, а може би дори ще бъде в позиция да ускори промяната на режима в Киев. Моята собствена оценка е, че войната ще приключи официално, само когато тези две условия бъдат изпълнени, което ще позволи да продължат официалните преговори, не само за условията на капитулация, но и по-важното от руска гледна точка, за редица критични договори, които са насочени към реинженеринг на регионалната архитектура на сигурност. (Езерото есето ми от миналата година по това време, обясняващо тезата.)

Методология и предупреждения

Методологията използва модифициран модел на Ланчестър, рамка от оперативните изследвания от началото на 20-ти век, за симулиране на бойната динамика. В основата си, той проследява две променливи: ефективното ниво на силите на всяка страна във времето, повлияно от темповете на попълване и нанесените загуби от противника. Силите са агрегирани в „смъртоносни единици“ за сравнимост - личният състав се брои за 1 единица всяка, бронираните машини - за 10 (отразяващи огнева мощ), а боеприпасите - за 0,01 на снаряд (приближаващо еквивалент на удара). Тази нормализация позволява моделиране на войната като система от диференциални уравнения, където силите на Украйна U(t) се променят като нетно попълване минус загуби, пропорционални на силите на Русия R(t) и обратно. …"

По-нататък в анализа си Д-р Пауъл подробно описва данните, които ползва, и резултатите, които получава в резултат на моделирането на бойните действия. Отчитайки, че това може да бъде интересно само за специалисти по математика, аз оставям на любопитните читатели да се запознаят по-подробно с методологията, изходните данни и резултатите, които д-р Пауъл получава, но те определено не съвпадат с оптимистичните писания на "военните анализатори", които се упражняват в пропаганда по един много трагичен въпрос в съвременния свят - войната между РФ и Украйна!

Дилетант