За
съжаление съвсем не ме бива в римотворството.
Мислих, мислих и не можах да измисля как
да заменя Илия с Бойко или нещо подобно,
та да стане заглавието по автентично,
по-целенасочено и най-вече хващащо
окото!
Та
става дума за изборите. Бойко преди
няколко месеца отново предаде властта
без бой, с надеждата, че този път народът,
или както нашите политици обичат да
казват, Суверенът, ще му върне управлението
с "абсолютно мнозинство". Надеждата
му беше, че това ще му позволи да управлява
сам, защото, както изглежда, Бойко обича
да управлява както си иска или поне
обича благините на властта. По всичко
личи, че той няма никакви идеи какво да
прави като управлява, но самият факт,
че управлява, вози се с кортежи и
правителствени самолети и контактува
с "европейски величия" сам по себе
си му доставя огромно удоволствие. Ако
някой около него обаче настоява и напира
за някакви реформи, то от това само го
обхваща досада и раздразнение, които в
крайна сметка водят до оставка на
правителството и до нови избори. Причината
за всичко това е, че Бойко Борисов по
същество е една изключително безотговорна,
нарцистична и импулсивна личност, която
по някакъв начин успява да представи
безотговорността си като честност и
откровеност, с което все още привлича
така наречения Суверен.
Резултатите
от изборите всъщност са по-лоши от
предишните. По-рано Бойко имаше на
разположение Патриотите, Реформаторите,
АБВ и групата, инспирирана от "идеите"
на Бареков, за да състави някаква
коалиция, с която да управлява като
премиер. Сега останаха само Патриотите
и Марешки.
Марешки
би направил коалиция с всеки, който му
даде някое и друго министерство, а ако
може и Солунската митница, или поне
някоя друга митница, през която се
вкарват например горива! Бедата е, че
парламентарната група на Марешки сигурно
бързо ще се разпадне, като се има предвид
скоростта, с която спадаше ентусиазма
на неговите поддръжници от президентските
избори насам. Според мен Марешки имаше
късмет, че изборите не бяха с един месец
по-късно, защото тогава даже нямаше да
мине границата от 4%. Казват, че всред
неговите депутати той има доста роднини,
което може и да задържи групата му над
границата за съществуване на парламентарна
фракция, но като се има предвид, че тази
граница ще бъде много близко, то Марешки
не може да се счита за сериозен и надежден
съюзник!
Проблемът
с Патриотите обаче не е толкова прост.
Те си имат някакви искания и платформа,
на които изглежда държат, и са доста
внимателни да не се омаскарят с реална
власт. Те не са и толкова единни колкото
се пишат, защото Симеонов е с антируски
наклонности, Каракачанов няма желание
да служи на ничии външни интереси, а
Сидеров от известно време е някак си
депресиран и кротък, но ако се съди по
някогашните му изяви, като че ли е склонен
към по-близки отношения с Русия. По тези
причини, а и изобщо по принцип, началниците
от Брюксел няма да разрешат на Бойко да
се съюзява с тях, защото за началниците
Патриотите са "фашисти", също като
Льо Пен и останалите националисти в
Европейския съюз. Това разбира се е
доста далеч от истината, защото Патриотите
са проевропейски настроени, но за
бюрократите от Брюксел това са детайли,
от които те, обладани от русофобска
истерия, не се интересуват!
Социалистите
се възродиха от 2014 година насам, но все
още хората им нямат достатъчно доверие,
макар че в ръководствата на другите
партии (леви, десни и ГЕРБ) има достатъчно
бивши комунистически и комсомолски
функционери, което би трябвало да им
пречи да обвиняват БСП, че са комунисти,
но Суверенът някак не обръща внимание
на тези подробности. Той като че ли
повече се впечатлява от историите за
дядовци и прадядовци убити от комунистите,
отколкото за днешните им внуци, които
гледат към властта с лакоми очи, като
на погача, от която се протягат да си
отчупят колкото се може по-голям комат!
Социалистите
не биха се впечатлили много от протестите
на Брюксел и биха се съюзили с Патриотите
и дори с Марешки, но това изглежда няма
да им осигури достатъчно депутати за
стабилно управление. В допълнение –
подобна коалиция може да предизвика
отново организаторската активност на
ГЕРБ и на десните избиратели, докарвайки
нова серия от демонстрации, както в
паметната 2014 година.
От
казаното дотук следва, че новия парламент
не го очаква дълъг и плодотворен живот,
което от своя страна ще нанесе още един
удар по ЕС, тъй като може да се окаже, че
България не е в състояние да организира
и проведе предстоящото Председателство
на Съюза!
Така
наречените "десни" претърпяха
пълен провал на тези избори. Причините
са очевидни и дори няма нужда много-много
да се обсъждат. Голяма част от десните
политици, както и останалите български
политици, са едни нахлебници, които си
лепят едни или други етикети в зависимост
от това къде в политическия спектър
виждат по-голям келепир! Те си създават
партийки и коалицийки, без да ги е еня,
че ненужно раздробяват т. нар. "дясно
пространство". От това разбира се
страдат обикновените избиратели, които
вярват в едни или други идеи, колкото и
необосновани да са те, и като няма какво
да правят – гласуват за поредните
политици според етикетите, които те
самите са си лепнали! В резултат вместо
една коалиция в парламента, представляваща
повече от 10% от хората с десни възгледи
(каквото и да означава това), в парламента
няма нито един депутат, който да
представлява този електорат.
Турците
в България са също в дълбоко разцепление,
което е добро за страната. Ердоган в
желанието си да си осигури в България
бъдещо предмостие за политически
авантюри, създаде новата партия ДОСТ,
която кой знае защо българските съдилища
не посмяха да обявят извън закона като
етническа партия, каквато тя наистина
е?! Слава Богу, че ДПС изповядва идеите
на Мустафа Кемал, а не неоотоманските
идеи на Ердоган, та една голяма част от
българските турци и помаци са все още
незасегнати от вируса на ислямския
фундаментализъм! Крайно време е обаче,
правителството да вземе под контрол
финансирането и дейността на джамиите,
като постави определени изисквания за
образованието на имамите в тях. Ако в
това отношение не бъдат предприети
спешни мерки, сега, когато обстановката
в Европа е доста мътна, то бъдещето на
страната по отношение на етническия
мир може да се окаже силно застрашено!
Ситуацията, при която българските
мюсюлмани са под идеологическия контрол
на турската държава е скандална и чревата
с огромни проблеми за държавата, особено
като се има предвид възраждането и
очевидното разпространение на политическия
ислям в западна посока към сърцето на
Европа.
Предвид
на казаното дотук, аз ще се осмеля да
кажа, че България, според мен, не се
нуждае толкова много от смяна на
пропорционалната избирателна система
с мажоритарна, а по-скоро от смяна на
парламентарната републиканска власт
с президентска!
Изборът
на генерал Радев показа, че българите
все още имат достатъчно разум да изберат
един решителен, почтен и сериозен човек
за президент, докато последните три
парламентарни избори демонстрират
пълно разделение на нацията, което прави
управлението ѝ по парламентарен път
невъзможно. За някои страни с утвърдени
институции подобни периоди на национално
разделение не са фатални, но за България,
при сегашното ѝ състояние на няколко
едновременно протичащи кризи, както и
предвид на географското ѝ положение,
това разделение ще има фатални последствия,
ако по някакъв начин не се намери решение
влиянието му да бъде минимизирано!
Искам
дебело да подчертая, че политическото
разделение в страната е дълбоко и за
дълго! Ако не бъде намерен път към
независимост на изпълнителната власт
от капризите на различните политически
проститутки, пардон, партии, то България
ще падне в лапите на агресивния политически
ислям така, както някога Второто българско
царство е паднало в лапите на отоманския
нашественик.
Според
мен като държава-образец за президентска
власт до голяма степен може да бъде
избрана Франция. Макар и да не съм
запознат детайлно с организацията на
властта във Франция, то тя безусловно
надделя парализата от преди установяването
на Петата република с конституцията,
предложена от Де Гол. Преди това във
френския парламент за дълъг период от
време се беше установило такова
политическо равновесие, че правителствата
се сменяха почти всеки месец. Наскоро
прочетох книгата:
"The
collapse of the Third Republic: an inquiry into the fall of France in
1940" - Shirer, William L, (William Lawrence).
От
нея ясно личи ролята на равновесието,
установило се във Френския парламент
между отделните партии и как това е
довело до националната катастрофа през
Втората световна война, а също така и
до парализата на властта в следвоенния
период.
Любознателните
читатели могат да се поинтересуват
малко повече за причините и последствията
от преврата в България през 1934 година.
По онова време ситуацията в политическия
живот на страната е била много подобна
на сегашната. Превратът "изчиства"
от политическото пространство развилнелите
се по онова време безпардонни политици
и периодът 1934-1939 година е един от
най-плодотворните периоди в развитието
на България. Аз винаги се чудех защо
комунистите сравняваха достиженията
си с нивото на развитие на България през
1939 година. Оказа се, че тогава страната
наистина е достигнала върха на своето
предвоенно развитие и то по време, когато
в Западния свят все още не е преодоляна
Великата икономическа криза! Това е
било постигнато благодарение на липсата
на безпринципна политическа борба и на
съсредоточаването на усилията на
държавата в развитието на страната!
Дилетант