петък, 30 юни 2017 г.

Махалиган

Следването на Тери в Бъркли беше един безкраен празник за него. След като се оправи от първоначалните проблеми около квартирата и записването на необходимите и желани предмети, той постепенно го удари на живот. Не бива да се отрича обаче, че Тери беше един доста съзнателен студент. Той пиеше умерено, посещаваше умерено разни студентски събирания и когато беше пил, като правило, избягваше да шофира, което всъщност важи от втората година нататък, защото през първата година на следването си той не разполагаше с кола. Трябва да се отбележи, че и по отношение на учението Тери беше съзнателен. Поддържаше повече от необходимите за следването си „юнити“ и си взимаше изпитите с много добри оценки, които често достигаха и нивото на отличните.

Следването му може да се раздели на няколко периода в зависимост от компаниите, към които той принадлежеше.

Първата година Тери се запозна с много гърци, които следваха в университета, и стана едва ли не част от тяхното землячество. Те редовно празнуваха различните православни празници, обикновено с печени агнета, узо и много вино, и Тери участваше с голям възторг в тези празненства.

Втората година той се присъедини към руската студентска колония, която всъщност беше руско-еврейска. Там се празнуваха всякакви празници, като нямаше особена специфика в кухнята, но водката и виното бяха неотменни гости на събиранията. Докато гърците често правиха пикници, то руснаците и евреите празнуваха навсякъде, където ги завареше празникът или празничното настроение, без да му придирят особено дали това е някакъв религиозен или етнически празник.

През следващите години Тери заряза етническите признаци и беше приятел с почти всички европейци в общежитието на международните студенти. В общежитието той закусваше, обядваше и вечеряше, обикновено използвайки купоните на състуденти, които по една или друга причина се бяха отказали от тях, а понякога и преспиваше в някое легло или на някой диван, ако поради алкохолно замъгление считаше за неразумно да се носи по улиците на градчето. През този период приятели му бяха ирландци (чиято музика за известен период от време той обожаваше и слушаше почти непрекъснато), италианци, испанци и всякакви други народности.

През периода на следването си Тери премина през доста квартири. В първоначалната, която му намерихме с Юлия по време на злополучното начало на следването, Тери прекара повече от година. В един момент, след като негърът-домоуправител избяга с няколко десетки хиляди долара от наеми в Луизиана, собственикът на блока направи Тери домоуправител. За съжаление в стремежа си да компенсира загубите от предишния домоуправител, собственикът не пожела да компенсира Тери със заплащане или някакви забележими облаги, поради което Тери се задържа на позицията само няколко месеца – до идването на лятната ваканция, след което напусна квартирата и началническата позиция. Той успя да си намери една къща, която взе под наем заедно с други студенти, но постепенно те се разпиляха и в един момент Тери се оказа единствен наемател, като даваше стаи, коридори и тавани под наем на колеги. По този начин той често беше даже на кяр, като единствено се налагаше от време на време освен убеждението да прилага и сила, когато някой от наемателите не спазваше необходимата хигиена, закъсняваше с наема или с парите за електричество, вода и други подобни разходи.

Точно в тази къща срещнах лицето Махалиган, ако нашите контакти могат да се класифицират като среща.

Беше късна есен и Тери ме покани да му гостувам за десетина дена. По онова време аз вече не работех, все още нямах говорещата програма, животът ми беше ужасно скучен и той реши да ми създаде малко разнообразие. До Бъркли ме откара Юлия при едно от редовните ни посещения при "детенцето" и се върна във Фулъртън без мен.

Къщата имаше партерен етаж, още един етаж и мансарда. На партерния етаж се намираше кухнята и нещо като дневна, столова и вход към стълбата за горните етажи. На следващия етаж имаше една стая с балкон, в която по това време спеше Тери, а площадката на стълбата представляваше едно доста голямо помещение, което Тери използваше като спалня, когато имаше квартирант за стаята. От площадката-стая започваше втората част на стълбата, която водеше към мансардата. Тя беше отворена като сцена към коридора-стая на долния етаж и се ограничаваше от дървени перила, всеки по-сериозен натиск върху които криеше опасност от срутване на цялата конструкция с вероятни тежки травми за хората при перилата и в коридора-стая. Юлия се ужасѝ от състоянието на перилата на стълбата и мансардата и забрани на Тери да се качва в пияно състояние по тях. Той, разбира се, се обиди от подобни намеци и ѝ каза, че ще се качва по стълбата и ще се опира на перилата, точно когато е най-пиян! Възникна нормалната за такива случаи караница, която скоро затихна в спокойните води на семейното разбирателство.

На мен ми беше отредена за спалня кухньо-столова-дневната на партера, където се разполагаше някакъв диван, взет от улицата. Там той вероятно е бил изхвърлен от собствениците след дългогодишна и вярна служба. Седейки на него човек чувстваше всяка пружина от конструкцията му, а когато легнеше, можеше спокойно да преброи и металните и дървени греди, които изграждаха това инженерно съоръжение и му бяха осигурили живот, далеч надвишаващ трайността на възглавниците и на останалите меки части!

Първата нощ мина спокойно и без сътресения. Единственият проблем беше, че на дивана трудно можеше да се намери място или телесна позиция, в която тялото ми да не чувства няколко пружини и греди от конструкцията. Аз обаче не се бях преработил и нямах особена нужда от сън и почивка.

На следващата нощ обстановката започна леко да ми дотяга, но почувствах, че съм на път да свикна с развълнуваната повърхност на дивана.

Някъде към 1-2 часа през нощта дочух леко прискърцване на входната врата. Целият внезапно се напрегнах като спринтьор пред старт. Почувствах как сърцето ми се качи в гърлото и там започна да бие със страшна сила. Входната врата се отвори внимателно и някой влезе почти безшумно в помещението. Не смеех да дишам, защото бях убеден, че това е крадец, който поради дълбока заблуда беше решил, че в нашата къща може да намери нещо достойно за прибиране! Чудех се дали да викам или да скоча върху него, ако можех да се ориентирам точно къде е. В края на краищата в тъмницата той вероятно виждаше малко по-добре от мен, което предимство можеше да загуби, ако го изненадам. Все пак ми направи впечатление увереността, с която се движеше из стаята, а когато влезе в тоалетната реших, че вероятно е фамозният квартирант от тавана, наречен Махалиган. Събрах смелост и когато човекът излезе от тоалетната, с пресъхнал глас попитах:

"Кой е това?"

Отговорът беше ясен и недвусмислен: "Аз!"

Реших, че е неучтиво да разпитвам повече и си замълчах. Човекът си наля вода в някакво шише, изми си зъбите и се качи нагоре по стълбата.

На другата сутрин разказах на Тери за приключението си през нощта. Той разсеяно ми каза, че това е Махалиган, всъщност той каза Малиган или нещо подобно, но аз реших да назовавам среднощният посетител Махалиган, защото така ми звучеше по-музикално и по-балансирано.

През следващите 48 часа Махалиган остана в леговището си в мансардата. Нито веднаж не слезе да отиде до тоалетната или да хапне!

Най-после, на третия ден през нощта, по стълбите от мансардата се зачуха стъпки. Махалиган се появи в помещението, отиде до тоалетната, пи една вода и тихо излезе от къщата!

Върна се след нови 48 часа точно по същия начин, по който дойде и първия път - внезапно, към два часа през нощта. Посети тоалетната, наля си шише с вода, изми си зъбите и замина за мансардата. Аз разбира се отново попитах кой е това и отговорът беше малко по-дълъг: "Махалиган!" - или както той си изговаряше името.

На следващата сутрин аз застъпих Тери и го разпитах по-подробно за Махалиган.

Оказа се, че той не знае много за него, но ми каза, че е индиец, докторант е по математика и за него се говори, че е един от най-способните докторанти от известно време насам в университета!

Попитах Тери какво прави Махалиган, когато е горе, и той ми каза, че според него спи или изпада в някаква дълбока медитация, защото очевидно всичките му биологични процеси се забавят дотолкова, че може да изкара 48, а понякога и повече часове, без да има нужда от тоалетна за каквато и да е цел!

През времето, когато не си стоеше в къщи, Махалиган, според Тери, играеше карти, за което се носеха упорити слухове в университета.

Докато бях в Бъркли, Махалиган действаше като по часовник с цикличен интервал от 48 часа. През всичкото това време с него разменяхме само двата израза: "Кой е това?" и "Аз!" или малко по-дългото: "Махалиган!"

Тери нямаше нищо против режима на Махалиган, защото той беше абсолютно непретенциозен и не създаваше никакви финансови проблеми. Според Тери това беше идеалният наемател, който той би желал да има.

Скоро на мен ми омръзна обстановката в Бъркли. Тери ходеше на лекции и когато беше свободен, се разхождахме из града и ходехме до Сан Франциско. Единственото по сериозно забавление бяха посещенията ни в местните ресторанти. Оказа се, че Тери беше известен във почти всички индийски и пакистански заведения. Щом се появяхме на входа, шефът на залата идваше отнякъде и ни ескортираше до някое сепаре. Получавахме веднага менюто и Тери след кратък разговор с келнера ми оповестяваше какво е избрал за себе си и за мен. На мен не ми се даваше думата за избор, но иначе бях представян на обслужващия персонал в заведението като бащата на Тери, което по необясними причини предизвикваше уважението на хората. Единственото ми обяснение за уважението бяха тлъстите бакшиши, които Тери оставяше с жест на индийски махараджа на келнерите и вероятно факта, че аз не виждах, а Тери, поне пред прислугата, демонстрираше огромно уважение към мен и следеше за всяка моя стъпка, поведение към родителите, което бях чувал, че в Индия и Пакистан се цени особено много!

Кой знае защо, с особено уважение към мен се изпълниха едни алжирци, които наскоро бяха отворили „палачинкарница“. Те правеха вълшебни палачинки, също както в Париж, и аз много обичах да ги посещавам. След това те дълги години ми изпращаха по Тери палачинки във Фулъртън, когато разберяха, че той ще си пътува и му поръчваха да ми предаде заедно с палачинката и техните най-горещи поздрави!

Най-после престоят ми в Бъркли приключи. Тери ме натовари на самолета, а Юлия ме взе от летището в L.A.

Аз придобих навика да питам Тери за новини относно Махалиган. Той продължаваше да живее в странния си режим, докато един ден Тери ми каза, че се разплатил и изчезнал. Слуховете говорели, че е станал професионален покерджия, но това бяха само слухове!

Разказвач

сряда, 14 юни 2017 г.

Мисли и размишления

Russiagate продължава с пълна сила да ангажира вниманието на Средствата за масова дезинформация (СМД) в САЩ. Най после започна и "представлението" в Сената на САЩ, в което уволненият от Тръмп директор на ФБР, Джеймс Коми, трябваше да даде показания във връзка с аферата около предполагаемият хакинг на редица компютърни системи в САЩ свързани с изборите в края на 2016 година, а също така и за предполагаемите връзки на антуража около Тръмп с Русия. Сенаторите много обичат подобни мероприятия, защото те им дават възможност да "дуят бузи" пред телевизионните камери пред цяла Америка, получавайки безплатна предизборна реклама за своя патриотизъм и грижа за безопасността на нацията.

Ако трябва да сумирам с няколко думи многочасовите показания на Коми, бих отбелязал следните моменти:

1) Коми най-после официално заяви, че Тръмп не е бил никога разследван за незаконни връзки с Русия.

2) Тръмп бил помолил Коми да заяви официално, че ФБР не го разследва, но Коми му е отказал, тъй като, "ако се наложи ФБР да започне да го разследва, то ще се получи конфузна ситуация" или нещо от този род!?

3) Тръмп е изразил пред Коми мнение, че се надява Флин да бъде оправдан в резултат на разследването, което се води от ФБР срещу него. Коми е схванал това изказване като опит за натиск ФБР да прекрати разследването!? Той толкова се "притеснил от този натиск", че още по пътя към офиса си започнал да пише „мемо“, в което съвсем точно да описва какво е говорил с президента на тази си среща, тъй като е започнал да се опасява, че Тръмп по-късно ще изопачи думите му!?

4) Лорета Линч (министърът на правосъдието при Обама) помолила Коми да не нарича разследването във връзка с електронната поща на Хилари Клинтън "разследване", а да използва някакъв друг по-безобиден термин. Кой знае защо обаче Коми не е възприел това като незаконна намеса в разследването и не е започнал веднага да подготвя мемо по въпроса с цел бъдеща защита срещу Линч!?

5) От показанията на Коми стана ясно, че той е изнесъл документи от ФБР, касаещи разговорите му с президента Тръмп и ги е предоставил на Ню Йорк Таймс с цел да форсира назначаването на специален прокурор по аферата Russiagate.

6) Стана ясно, че Коми си е позволил да даде фалшиви показания пред Сената на трети май 2017 година, касаещи разследванията на ФБР до момента във връзка с Russiagate.

СМД в коментарите си след заседанието на Сената се захласнаха от възторг за това колко честен, прям и патриотичен е уволненият от Тръмп директор на ФБР!? Твърди се, че веднага след показанията му пред Сената, Коми е получил от издателство в Ню Йорк предложение за 10 милиона долара аванс за книга, посветена на Тръмп. Ясно е, че честността, прямотата и патриотизмът трябва да се стимулират чрез богато заплащане в пазарното общество, защото иначе те може да изчезнат от пазара!

Във връзка с написаното дотук искам да предложа на читателите мнението на една легендарна личност от времето на събитията на 9/11, 2001 година. Нейното име е Колин Роули и тя стана известна около разследванията на събитията с терористичната атака срещу "Близнаците" на Световния търговски център в Ню Йорк. Месеци преди атаката тя се опитала да алармира с доклади шефовете си от ФБР за подозрителното поведение на някои от бъдещите участници в атаката, но по неизяснени причини никой не ѝ обърнал внимание. В публикацията си:

"Russia-gate's Mythical Heroes" by Coleen Rowley

http://www.informationclearinghouse.info/47195.htm

Роули обръща внимание, че както Джеймс Коми, така и избраният за Специален прокурор за аферата Russiagate, Роберт Мюлер, далеч не са кристално чистите жреци на Темида, както се опитват да ги представят днес СМД!

Роули пише, че макар тези наследници на Едгар Хувър да се представят от СМД като личности с кристално чисти характери и неопетнена репутация, те, като висши функционери в администрацията на Джордж Буш Младши (по онова време Коми е заместник федерален прокурор, а Мюлер е директор на ФБР), са участвали в потулването на важна информация около събитията на 9/11. Те са помагали на Буш и Чейни да фабрикуват фалшиви доводи и доказателства, с което помогнаха да започнат незаконните войни в Близкия изток, осигурявайки юридическо прикритие на редица противоконституционни действия на администрацията на Буш, както и на нарушенията на международните закони и споразумения, така характерни за онази администрация.

След като изброява редица действия на Мюлер и Коми в услуга на силните на деня, Роли завършва статията си със следните унищожителни за репутацията на Мюлер думи:

"Мюлер не каза истината срещу войната, която знаеше, че е необоснована, той не говори срещу незаконните мъчения, той не се изказа срещу неконституционното следене на американските граждани и той не каза истината за 9/11, той просто е 'техният човек' !"

В следната статия може да се намери любопитна информация, касаеща често повтаряното от СМД твърдение, че "всичките 17 разузнавателни агенции на САЩ са убедени, че Русия се е намесила в президентските избори в САЩ в полза на Тръмп":

"NBC's Kelly Hits Putin with a Beloved Canard" by Ray McGovern

http://www.informationclearinghouse.info/47232.htm

Оказва се, че според признание на Джеймс Клапер в показания пред Сенатската подкомисия по правните въпроси на 8 май 2017 година, в оценката по въпроса за намесата на Русия в изборите са участвали само FBI, CIA и NSA, като при това за това разследване са били специално подбрани отделни анализатори от тези три организации! На 23 май пък бившият директор на ЦРУ Джон Бренан потвърди в показания пред Сенатския комитет по разузнаването, че наистина оценката по въпроса за намесата на Русия в изборите е била извършена само от гореупоменатите три организации, а не от всичките 17 разузнавателни агенции на САЩ, както се твърди от СМД! Не трябва да се забравя, че по признание на Коми в показанията му пред Сената специалисти от ФБР не са се запознали с доказателствата по хакването на предизборните комитети на Демократическата партия (ДП), което подробно описах в една от предишните си публикации, а са приели констатациите по този въпрос на частна фирма, наета от ДП, което като правило не е в стила на ФБР.

В тази връзка може само да се констатира, че пучът на "дълбоката държава" срещу законно избрания президент на САЩ продължава!

Забележка. Тук за пръв път използвам термина "дълбока държава", като превод на популярният в САЩ термин "deep state". Това го правя, защото ми се струва, че терминът "паралелна държава", който използвах досега, по-приляга за България, където паралелно на законната държава съществува и "паралелната държава", контролирана от политизираната българска мафия, докато в САЩ "deep state" именува бюрократичните структури на държавния апарат, които управляват страната, ако е необходимо дори в разрез с желанието, амбициите и обещанията на избраните от народа президенти.

В петък, на съвместна пресконференция с президента на Румъния, президентът Тръмп се поздрави за историческата си среща с ръководителите на редица ислямски държави в Саудитска Арабия. Според неговите думи: "Такова историческо събитие никога досега не се е случвало и вероятно никога вече няма да се случи!". След това той се нахвърли с критика срещу Катар, който подкрепял "на най-високо ниво ислямския тероризъм"! Това стана само един час след като Рекс Тилерсън призова арабските държави да се отнесат по-внимателно с Катар. Очевидно става дума за острата криза, която възникна между Катар и Кралство Саудитска Арабия (КСА), което е подкрепено от Египет, ОАЕ, Йемен и някои други арабски държави. Противниците на Катар обвиняват емира, че подкрепя финансово ислямския тероризъм!? Това е много удивително не защото Катар не подкрепя тероризма, например в Сирия и Либия, а защото КСА е основният финансов спонсор на идеологическата основа на съвременния ислямски тероризъм – уахабизма, който е господстващата религиозна секта в кралството. Нещо повече, КСА спонсорира разпространението на уахабизма по целия мюсюлмански свят! В статията:

"Saudi Arabia is Destabilizing the World", by Stephen Kinzer

http://www.informationclearinghouse.info/47222.htm

Авторът описва и доказва, че КСА финансира дестабилизацията на редица умерени ислямски режими, финансирайки религиозно образование, насаждащо догми и трактовки на Корана, датиращи от седмия век на нашето летоброене. Тази политика се финансира от КСА от Индонезия, през целия азиатски, Европейски и африкански континенти, та чак до бреговете на Атлантическия океан. В тази връзка самохвалството на Тръмп за резултатите от посещението му в Саудитска Арабия е повече от смущаващо, защото то говори за пълно неразбиране на целите на кралството или за някакви умопомрачителни външнополитически планове. Някъде бях чел, че според редица психолози изпълнителните директори на големите корпорации и голяма част от активните мултимилионери и милиардери бизнесмени, като правило са хора със сериозни социопатични отклонения. Струва ми се, че Тръмп е едно очевидно доказателство за валидността на това твърдение!

Основната причина за отлъчването на Катар от така нареченото "ислямско НАТО" изглежда не е финансирането на ислямските терористи, което се прави с не по-малко настървение и от Саудитска Арабия, и от ОАЕ, и от редица други реакционни ислямски режими, а подкрепата на Катар за "Ислямските братя", Хамаз, борбата на палестинците и сравнително добрите макар и често противоречиви отношения между Катар и Иран. Това поведение на Катар противоречи на геополитическите цели на Израел в района, а както изглежда Тръмп изпада във все по-голяма зависимост от ционисткото лоби в САЩ, за което волята на Израел е основната ръководна нишка за външната политика на САЩ в Близкия и Средния изток. Нали през 2011 година Тръмп заяви: "Саудитска Арабия е най-големият финансист на тероризма в света!" и подчерта, че "КСА използва нашите петродолари да финансира терористите, които искат да унищожат нашия народ, като в същото време саудитите разчитат на нас да ги защищаваме!". По време на кампанията си той заяви пред “Meet the Press" на NBC "Саудитите разрушиха Световния търговски център" и че "американската военна сила е единственото нещо, което ги предпазва от катастрофа!", като добавя, че "Ако не сме ние, те няма да съществуват!". Днес Тръмп вече пее съвсем друга песен и не е трудно човек да се досети къде е написана партитурата на тази песен!?

В България голяма суматоха сред политическите кръгове предизвика публикуването на стенограмата от заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) от 29 юни 2014 година. Аз си дадох труда да прочета цялата стенограма и от нея си извадих следните заключения:

1) Огромната част от времето на заседанието на КСНС е посветено на редактирането на съобщението за СМД във връзка с "криминалната атака" на неизвестни "злоумишленици" срещу КТБ, Банка Виктория и ПИБ.

2) "Злоумишлениците" не са изяснени в стенограмата, но човек остава с впечатление, че те са ясни за участниците в КСНС, но те се отнасят към тях, както героите от Хари Потър към Волдемор, т. е. не смеят да изрекат името или имената им.

3) Няколкото изречения, касаещи решението, че държавата застава изцяло зад банките и ще използва толкова пари, колкото са необходими, за да бъдат те защитени от паническо теглене на влогове, се редактират и прередактират безкраен брой пъти в стремеж да се демонстрира колко загрижени за банковата система са присъстващите политици. При това Бойко Борисов не дава и дума да се издума в декларацията да се използва за пред СМД думата "правителство", защото се опасява, че това ще възбуди симпатии към правителството на Орешарски!

4) Бойко Борисов особено държи от правителството да бъде уволнен поне финансовия министър Чобанов, а ако може и още няколко други министри, защото "народът трябвало да види отрязани глави" като доказателство, че вината за банковата паника носи изключително правителството! Изразът за "отрязаните глави", които трябва да бъдат подхвърлени на народа, се повтаря отново и отново от Б.Б., като че ли в него се е вселил духът на Хенрих VIII или Иван Грозни! За доказателство, че в това няма никаква философия, той нееднократно отбелязва, че досега е уволнил 20 или 30 министри и нищо страшно не се е случило!? Ако се замисли човек, Б.Б. си е прав, защото не се е случило нищо добро за държавата от неговите правителства, така че "рязането на глави" не е толкова страшна работа. Забележките на останалите участници, че това правителство има живот още двадесетина дни, изобщо не прави никакво впечатление на нашия касапин!

5) Безкрайно много време се губи и за обсъждане на датата, на която Орешарски трябва да подаде оставката на кабинета, макар че след като е решено изборите да се проведат на 5 октомври, датата на оставката е практически предопределена най-късно за 25 юли. На мен така и не ми стана ясно защо отново Б.Б. непрекъснато възразява по този въпрос!?

Любимият на българите министър-председател се изказа за пилота на хеликоптер, който загина на учения преди няколко дена, че той е потрошил май някъде около 50 милиона лева или евро!? Според Б.Б. някои хора си упражняват хобито за наша сметка и искат все по-модерни и по-модерни "играчки" за тази цел! Трябва да ви кажа, че ако президентът на САЩ направи подобно изявление за катастрофа при изпълнение на военни на служебния им дълг, то той ще бъде подложен на унищожителна критика от всички СМД без никакво изключение и ще трябва да се извинява седмици след това за глупавото си изказване. В България това обаче не стана и може би това е и една от причините, че България не е САЩ и никога няма да бъде, па ако ще да има два пъти повече население и два пъти повече територия от САЩ!

Иначе Бойко направи един тур до Париж и Берлин и се върна надут с поне още една-две атмосфери, след което замина за Истанбул, уж да води преговори от името на големите от Париж и Берлин, като че ли някой го е молил за това!? А ако Макрон и Меркел са го помолили – то ще кажа, че и на тях им е толкова акъла!

Така наречените десни в България могат да бъдат доволни, че вече е практически сигурно (ако се вярва на едно интервю на Делян Добрев), че България ще бъде напълно зависима от доставките си на газ от Турция, а не от Русия! Успехът наистина е голям – да ти пъхат хората в ръцете пари за транспорт на тази суровина до Европа и ти да откажеш, като ги предоставиш великодушно на бившия си имперски владетел! Сега остава след десетина години, когато от Европа ни накарат да затворим и въглищните си електроцентрали, да станем зависими от Турция и за електричество, тъй като тя кой знае защо не се тревожи от зависимостта си от Русия!? Аз винаги съм се чудел защо философите от така нареченото дясно пространство смятат, че изходът на газопровод от Русия във Варна и атомната централа в Белене водят до зависимост на България от Русия, а не до взаимна зависимост на двете страни? В края на краищата газта не става за ядене и трябва да се продава на някого, а атомната централа в близост до самата Русия, на река, която се влива в Черно море, поне ще предпази България от ядрени удари от страна на Русия при една бъдеща война със Запада, ако не дай си Боже такова нещо се случи! Изглежда, за разлика от умниците от така нареченото „дясно пространство“, аз тези неща изобщо не ги разбирам и затова не мога да схвана техните гениални идеи!? Впрочем кой знае, може би става дума за традиционното платено и безплатно сервилничене на българските политици в полза на чужди интереси!

Дилетант