Следването
на Тери в Бъркли беше един безкраен
празник за него. След като се оправи от
първоначалните проблеми около квартирата
и записването на необходимите и желани
предмети, той постепенно го удари на
живот. Не бива да се отрича обаче, че
Тери беше един доста съзнателен студент.
Той пиеше умерено, посещаваше умерено
разни студентски събирания и когато
беше пил, като правило, избягваше да
шофира, което всъщност важи от втората
година нататък, защото през първата
година на следването си той не разполагаше
с кола. Трябва да се отбележи, че и по
отношение на учението Тери беше
съзнателен. Поддържаше повече от
необходимите за следването си „юнити“
и си взимаше изпитите с много добри
оценки, които често достигаха и нивото
на отличните.
Следването
му може да се раздели на няколко периода
в зависимост от компаниите, към които
той принадлежеше.
Първата
година Тери се запозна с много гърци,
които следваха в университета, и стана
едва ли не част от тяхното землячество.
Те редовно празнуваха различните
православни празници, обикновено с
печени агнета, узо и много вино, и Тери
участваше с голям възторг в тези
празненства.
Втората
година той се присъедини към руската
студентска колония, която всъщност беше
руско-еврейска. Там се празнуваха
всякакви празници, като нямаше особена
специфика в кухнята, но водката и виното
бяха неотменни гости на събиранията.
Докато гърците често правиха пикници,
то руснаците и евреите празнуваха
навсякъде, където ги завареше празникът
или празничното настроение, без да му
придирят особено дали това е някакъв
религиозен или етнически празник.
През следващите
години Тери заряза етническите признаци
и беше приятел с почти всички европейци
в общежитието на международните студенти.
В общежитието той закусваше, обядваше
и вечеряше, обикновено използвайки
купоните на състуденти, които по една
или друга причина се бяха отказали от
тях, а понякога и преспиваше в някое
легло или на някой диван, ако поради
алкохолно замъгление считаше за неразумно
да се носи по улиците на градчето. През
този период приятели му бяха ирландци
(чиято музика за известен период от
време той обожаваше и слушаше почти
непрекъснато), италианци, испанци и
всякакви други народности.
През периода
на следването си Тери премина през доста
квартири. В първоначалната, която му
намерихме с Юлия по време на злополучното
начало на следването, Тери прекара
повече от година. В един момент, след
като негърът-домоуправител избяга с
няколко десетки хиляди долара от наеми
в Луизиана, собственикът на блока направи
Тери домоуправител. За съжаление в
стремежа си да компенсира загубите от
предишния домоуправител, собственикът
не пожела да компенсира Тери със заплащане
или някакви забележими облаги, поради
което Тери се задържа на позицията само
няколко месеца – до идването на лятната
ваканция, след което напусна квартирата
и началническата позиция. Той успя да
си намери една къща, която взе под наем
заедно с други студенти, но постепенно
те се разпиляха и в един момент Тери се
оказа единствен наемател, като даваше
стаи, коридори и тавани под наем на
колеги. По този начин той често беше
даже на кяр, като единствено се налагаше
от време на време освен убеждението
да прилага и сила, когато някой от
наемателите не спазваше необходимата
хигиена, закъсняваше с наема или с парите
за електричество, вода и други подобни
разходи.
Точно в тази
къща срещнах лицето Махалиган, ако
нашите контакти могат да се класифицират
като среща.
Беше късна
есен и Тери ме покани да му гостувам за
десетина дена. По онова време аз вече
не работех, все още нямах говорещата
програма, животът ми беше ужасно скучен и
той реши да ми създаде малко разнообразие.
До Бъркли ме откара Юлия при едно от
редовните ни посещения при "детенцето"
и се върна във Фулъртън без мен.
Къщата имаше
партерен етаж, още един етаж и мансарда.
На партерния етаж се намираше кухнята
и нещо като дневна, столова и вход към
стълбата за горните етажи. На следващия
етаж имаше една стая с балкон, в която
по това време спеше Тери, а площадката
на стълбата представляваше едно доста
голямо помещение, което Тери използваше
като спалня, когато имаше квартирант
за стаята. От площадката-стая започваше
втората част на стълбата, която водеше
към мансардата. Тя беше отворена като
сцена към коридора-стая на долния етаж
и се ограничаваше от дървени перила,
всеки по-сериозен натиск върху които
криеше опасност от срутване на цялата
конструкция с вероятни тежки травми за
хората при перилата и в коридора-стая.
Юлия се ужасѝ от състоянието на перилата
на стълбата и мансардата и забрани на
Тери да се качва в пияно състояние по
тях. Той, разбира се, се обиди от подобни
намеци и ѝ каза, че ще се качва по стълбата
и ще се опира на перилата, точно когато
е най-пиян! Възникна нормалната за такива
случаи караница, която скоро затихна в
спокойните води на семейното разбирателство.
На мен ми
беше отредена за спалня кухньо-столова-дневната
на партера, където се разполагаше някакъв
диван, взет от улицата. Там той вероятно
е бил изхвърлен от собствениците след
дългогодишна и вярна служба. Седейки
на него човек чувстваше всяка пружина
от конструкцията му, а когато легнеше,
можеше спокойно да преброи и металните
и дървени греди, които изграждаха това
инженерно съоръжение и му бяха осигурили
живот, далеч надвишаващ трайността на
възглавниците и на останалите меки
части!
Първата
нощ мина спокойно и без сътресения.
Единственият проблем беше, че на дивана
трудно можеше да се намери място или
телесна позиция, в която тялото ми да
не чувства няколко пружини и греди от
конструкцията. Аз обаче не се бях
преработил и нямах особена нужда от сън
и почивка.
На следващата
нощ обстановката започна леко да ми
дотяга, но почувствах, че съм на път да
свикна с развълнуваната повърхност на
дивана.
Някъде към
1-2 часа през нощта дочух леко прискърцване
на входната врата. Целият внезапно се
напрегнах като спринтьор пред старт.
Почувствах как сърцето ми се качи в
гърлото и там започна да бие със страшна
сила. Входната врата се отвори внимателно
и някой влезе почти безшумно в помещението.
Не смеех да дишам, защото бях убеден, че
това е крадец, който поради дълбока
заблуда беше решил, че в нашата къща
може да намери нещо достойно за прибиране!
Чудех се дали да викам или да скоча върху
него, ако можех да се ориентирам точно
къде е. В края на краищата в тъмницата
той вероятно виждаше малко по-добре от
мен, което предимство можеше да загуби,
ако го изненадам. Все пак ми направи
впечатление увереността, с която се
движеше из стаята, а когато влезе в
тоалетната реших, че вероятно е фамозният
квартирант от тавана, наречен Махалиган.
Събрах смелост и когато човекът излезе
от тоалетната, с пресъхнал глас попитах:
"Кой е
това?"
Отговорът
беше ясен и недвусмислен: "Аз!"
Реших, че е
неучтиво да разпитвам повече и си
замълчах. Човекът си наля вода в някакво
шише, изми си зъбите и се качи нагоре по
стълбата.
На другата
сутрин разказах на Тери за приключението
си през нощта. Той разсеяно ми каза, че
това е Махалиган, всъщност той каза
Малиган или нещо подобно, но аз реших
да назовавам среднощният посетител
Махалиган, защото така ми звучеше
по-музикално и по-балансирано.
През следващите
48 часа Махалиган остана в леговището
си в мансардата. Нито веднаж не слезе
да отиде до тоалетната или да хапне!
Най-после,
на третия ден през нощта, по стълбите
от мансардата се зачуха стъпки. Махалиган
се появи в помещението, отиде до
тоалетната, пи една вода и тихо излезе
от къщата!
Върна се след
нови 48 часа точно по същия начин, по
който дойде и първия път - внезапно, към
два часа през нощта. Посети тоалетната,
наля си шише с вода, изми си зъбите и
замина за мансардата. Аз разбира се
отново попитах кой е това и отговорът
беше малко по-дълъг: "Махалиган!"
- или както той си изговаряше името.
На следващата
сутрин аз застъпих Тери и го разпитах
по-подробно за Махалиган.
Оказа се, че
той не знае много за него, но ми каза, че
е индиец, докторант е по математика и
за него се говори, че е един от най-способните
докторанти от известно време насам в
университета!
Попитах Тери
какво прави Махалиган, когато е горе, и
той ми каза, че според него спи или изпада
в някаква дълбока медитация, защото
очевидно всичките му биологични процеси
се забавят дотолкова, че може да изкара
48, а понякога и повече часове, без да има
нужда от тоалетна за каквато и да е цел!
През времето,
когато не си стоеше в къщи, Махалиган,
според Тери, играеше карти, за което се
носеха упорити слухове в университета.
Докато бях
в Бъркли, Махалиган действаше като по
часовник с цикличен интервал от 48 часа.
През всичкото това време с него разменяхме
само двата израза: "Кой е това?" и
"Аз!" или малко по-дългото: "Махалиган!"
Тери нямаше
нищо против режима на Махалиган, защото
той беше абсолютно непретенциозен и не
създаваше никакви финансови проблеми.
Според Тери това беше идеалният наемател,
който той би желал да има.
Скоро на мен
ми омръзна обстановката в Бъркли. Тери
ходеше на лекции и когато беше свободен,
се разхождахме из града и ходехме до
Сан Франциско. Единственото по сериозно
забавление бяха посещенията ни в местните
ресторанти. Оказа се, че Тери беше
известен във почти всички индийски и
пакистански заведения. Щом се появяхме
на входа, шефът на залата идваше отнякъде
и ни ескортираше до някое сепаре.
Получавахме веднага менюто и Тери след
кратък разговор с келнера ми оповестяваше
какво е избрал за себе си и за мен. На
мен не ми се даваше думата за избор, но
иначе бях представян на обслужващия
персонал в заведението като бащата на
Тери, което по необясними причини
предизвикваше уважението на хората.
Единственото ми обяснение за уважението
бяха тлъстите бакшиши, които Тери
оставяше с жест на индийски махараджа
на келнерите и вероятно факта, че аз не
виждах, а Тери, поне пред прислугата,
демонстрираше огромно уважение към мен
и следеше за всяка моя стъпка, поведение
към родителите, което бях чувал, че в
Индия и Пакистан се цени особено много!
Кой знае
защо, с особено уважение към мен се
изпълниха едни алжирци, които наскоро
бяха отворили „палачинкарница“. Те
правеха вълшебни палачинки, също както
в Париж, и аз много обичах да ги посещавам.
След това те дълги години ми изпращаха
по Тери палачинки във Фулъртън, когато
разберяха, че той ще си пътува и му
поръчваха да ми предаде заедно с
палачинката и техните най-горещи
поздрави!
Най-после
престоят ми в Бъркли приключи. Тери ме
натовари на самолета, а Юлия ме взе от
летището в L.A.
Аз придобих
навика да питам Тери за новини относно
Махалиган. Той продължаваше да живее в
странния си режим, докато един ден Тери
ми каза, че се разплатил и изчезнал.
Слуховете говорели, че е станал
професионален покерджия, но това бяха
само слухове!
Разказвач