Тези дни
прослушах книгата на Michael Wolff:
"Fire and fury:
inside the Trump White House"
Според думите
на автора, той е имал широк достъп до
сътрудници от предизборната кампания
и администрацията на Тръмп и претендира,
че изнесеното в книгата е чиста проба
истина. Дали това е така или не, не знам,
но следейки поведението на президента
и сътрудниците му през последната
година, имам чувството, че Уолф представя
достатъчно вярна картина на ситуацията
около новия президент на САЩ. Ако трябва
да се характеризира тази ситуация само
с няколко думи, то би могло да се каже,
че имаме налице една абсолютна бъркотия
и какофония! Причината за това е не само
липсата на стройни процедури за вземане
на решения, което е характерно за първите
месеци от всяко президентство, но и,
както изглежда, за специфичния за Тръмп
стил на управление, характеризиращ се
с волунтаризъм и стихийност при вземането
на решения. Самият Уолф отбелязва, че
така наречената "Организация Тръмп"
всъщност представлява набор от отделни
бизнеси, които са обединени в личността
на Тръмп и неговото семейство, като тази
организация не притежава някаква
структура с формализирани критерии и
процедури за управление. Не помага за
бързото организиране на властта на
новия президент и непрекъснатият натиск
от демократите по безумните обвинения
за сътрудничество с руските секретни
служби и едва ли не лично с Путин,
"помогнали на Тръмп да спечели изборите
през 2016 година"!
Тъй като не
притежавам професионалните способности
и познания за рецензент на политически
книги, ще си позволя да се спра само на
тези неща в книгата, които са ми направили
най-голямо впечатление.
Още в самото
начало на книгата Уолф твърди, че Тръмп
е гледал на предизборната си кампания
не като на опит да се добере до
президентството, а като на една гигантска
рекламна кампания на бранда Тръмп! С
други думи Тръмп не е разчитал, че ще
победи, но че ще води една рекламна
кампания, която трябва да изведе бранда
Тръмп на невиждани висоти в бизнеса!
След като ни
разкрива този (неподозиран за мен) факт
за предизборната кампания на Тръмп,
който в началото, след победата в
изборите, оказва сериозно влияние на
неорганизираността на бъдещата
администрация, Уолф посвещава остатъка
на книгата в живо и увлекателно описание
на интригите в "президентския двор".
Те се дължат преди всичко на борбата на
Баннън, Прибас и останалите оператори,
защищаващи интересите на победилите
избиратели срещу козните на семейството
на Тръмп, главно в лицето на Джарванка
(събирателно име за Джаред Кушнър и
Иванка Тръмп, въведено от Баннън),
които желаят да заемат управляващи
позиции в бъдещата администрация на
президента.
В книгата се
разкриват редица любопитни факти за
поведението на Тръмп в Белия дом и за
неговия стил на управление. Например
Тръмп не обича да чете меморандуми и
политически документи, анализиращи
икономически, социални и дори военни
проблеми. Той не обича изобщо да чете и
набира информацията си от контакти с
окръжаващите го хора. Тръмп гледа
политическите телевизионни канали
почти непрекъснато, реагирайки болезнено
на всеки негативен коментар за него или
за политиката му. Реакциите му често се
изразяват в спонтанни туитове по всеки
проблем, засегнат от новинарските и
коментаторските телевизионни канали
като Fox, CNN, MSNBC и т. н. Всяка вечер той
прекарва на телефона в разговори с
различни хора, на които се оплаква от
този или онзи коментар, от този или онзи
коментатор и надълго и нашироко обсъжда
разни незначителни или важни проблеми
от политиката на страната.
Според Уолф
мнението на редица функционери от
администрацията, имащи пряк достъп до
Тръмп, както и на редица важни поддръжници,
финансирали кампанията му, е, че Тръмп
няма концепция за причинно-следствени
връзки!
Според Кети
Уолш: "Да служиш на Тръмп е все едно
да трябва непрекъснато да отгатваш
желанията и капризите на едно малко
дете!", а според Баннън Тръмп има
тенденцията всяко нещо да превръща в
лична обида! Кети Уолш също така счита,
че Тръмп иска обезателно да бъде харесван.
Той се нуждае от това да побеждава или
поне да прави впечатление, че побеждава. Уолф пише, че според Тръмп, всякакви
отношения в крайна сметка имат като
резултат нулева сума! С други думи няма
ситуации, при които и двете страни да
печелят. От това следва, че ако в
отношенията си с Тръмп някой е спечелил,
то Тръмп смята, че той самият обезателно
е загубил с всичките негативни последствия
от това за победилия!
Интересна е
реакцията на обкръжението на Тръмп на
все повече и повече затягащият се обръч
на разследванията по така наречения
"Russia gate". Баннън предлага проблема
Кони-Мюлер да бъде решен подобно на
проблема Клинтън - Моника Люински, т. е.
да се създаде щаб извън Белия дом, който
да се занимава с Мюлер и неговото
разследване, а Тръмп изобщо да не
споменава разследването, а да си гледа
работата като президент. Оказва се
обаче, че нито една от големите адвокатски
кантори не желае да работи по проблема
с Мюлер. Девет големи фирми отказват да
работят по проблема Мюлер, защото се
боят от бунт сред младите кадри и защото
Тръмп в типичния му стил ще ги мотае с
плащанията! Джарванка побеждават в
борбата с Баннън и Прибас, и Кони е
уволнен, а Тръмп продължава да пише туит
след туит по всеки въпрос, повдигнат
около аферата и разследването на Мюлер!
Баннън е вбесен, когато Тръмп се обръща
към Мюлер едва ли не със заплаха, той да
не разпространява разследването по
„Russia Gate“ върху финансовите дела на
семейството! Баннън е дълбоко убеден,
че сътрудничество между руските тайни
служби и организацията на Тръмп не
съществува, но ако разследването навлезе
във финансовата сфера на "Организацията
Тръмп", то там винаги ще се намерят
проблеми, които да бъдат хвърлени на
СМД като "вкусни парчета стръв" за
подхранване на интереса към разследването.
Призивът на Тръмп към Мюлер ще покаже
на последния, че именно разследването
на финансовата дейност на семейство
Тръмп ще даде "най-богати плодове"
от разследването! Типична илюстрация
за правилността на мнението на Баннън
по този въпрос са резултатите досега
от разследванията срещу Флин и Манафорд.
И в двата случая това, което се разкри
са съмнителни финансови сделки с
чуждестранни правителства и политици,
които или не са обявени в законните
срокове на данъчните власти, или пари
са получени в резултат на нерегламентирана
по законен начин дейност на разследваните.
Особено
показателен за кадровия стил на Тръмп
е историята за назначаването на Скарамучи,
неговото уволнение и уволнението на
Прибас. Самият Скарамучи е назначен на
непонятна за Прибас, който е шеф на
администрацията по това време, позиция
директно от Тръмп по настояване на
Джарванка. Когато десетина дена след
назначаването си Скарамучи се държи
скандално и трябва да бъде уволнен, то
Прибас не може да извърши това, тъй като
Скарамучи по непонятни причини не му е
подчинен. Тогава Тръмп уволнява Прибас
само два часа след като му е обещал да
му даде възможност да напусне по удобно
за Прибас време, назначавайки Джон Кели
за шеф на администрацията, който пък от
своя страна моментално уволнява
Скарамучи!
В заключение
на написаното дотук за книгата на Уолф
ще изброя само още няколко коментара
на бивши сътрудници на Тръмп и на някои
от хората финансирали кампанията му:
За Мърдок Тръмп е не само луд, той е и
глупав; Рекс Тилерсон смята, че Тръмп е
"fucking moron"; Роджерс Йелс: "Trump is a
fucking idiot"; за Стив Минучен и Прибас
Тръмп е идиот; за Гери Коон Тръмп е "dum
as a shit" и т. н.!
Като приключвам
с впечатленията си за "Fire and fury",
искам да отбележа, че въпреки изброените
в книгата предполагаеми дефекти на
Тръмп, не може да не се признае, че той
за разлика от всички президенти, за
които аз имам жизнени впечатления, прави
едно важно нещо – изпълнява обещанията
си, които е поел пред избирателите по
време на предизборната си борба.
- Той се опита
да ликвидира Obama-care и това, че не успя,
се дължи преди всичко на некадърността
на републиканците в Конгреса, които се
оказа, че нямат идея с какво да я заменят!
- Тръмп успя
да прокара данъчна реформа.
- Той е на път
да изпълни и заканите си срещу многостранния
договор с Иран за ограничаване на
разработката на ядрено оръжие в тази
страна.
- Тръмп
Официално обяви, че САЩ ще преместят
посолството си в Ерусалим и окончателно
потвърди, че САЩ признават града за
столица на Израел.
- Тръмп води
упорита борба с конгреса за емиграционна
реформа, каквато е обещал на избирателите
си и т. н.
За да не бъда
разбран погрешно ще подчертая, че аз не
считам, че изпълнението на много от тези
обещания обезателно ще има някакъв
положителен принос за финансовото
бъдеще на САЩ или пък за благоприятното
развитие на кризисните ситуации в света.
По-скоро става дума за един любопитен
факт от поведението на политик, избран
на вероятно най-значимия изпълнителен
пост в света!
Искам да
продължа писанието си с последните
събития в България.
В миналия си
материал "Измисляме си измислици,
измислени неща", аз изразих сериозни
съмнения по версиите, предоставени ни
от "органите на безредието и
незаконността" (ОБН) в България за
убийствата в Нови Искър. Аз считам, че
тези убийства не са плод на извратената
психика на "самоубития предполагаем
изпълнител на убийствата", а акт и
израз на война в престъпния свят, плод
на която война са и убийствата в София
на търновския бизнесмен, виден поддръжник
на ГЕРБ, и на висшия данъчен чиновник
от НАП! Един приятел ми изпрати линк към
материала на Григор Лилов,
който разглежда
случая в Нови Искър далеч по-пространно
и по-аргументирано от мен. Това обаче,
на което искам да се спра тук, е
гръмогласното мълчание на управляващата
политическа клика в ЕС, която възторжено
аплодира откриването на българското
председателство на Съюза, възнасяйки
управлението на българската политическа
мафия в лицето на Б. Б. и ГЕРБ за "великите
успехи" на тази клика в "борбата"
с престъпността и корупцията в България!
Излиза, че нито Меркел, нито Туск, нито
Юнкер и Макрон въобще не ги е еня какво
става в България, докато слугинажът, в
лицето на Бойко и ГЕРБ, е на власт и
изпълнява безапелационно поръчките
или по-точно се прави, че изпълнява
изискванията на бюрократите от Брюксел
и държи народа в овчо спокойствие!
Тук искам да
направя едно самопризнание, плод на
политическата ми наивност в близкото
минало. Когато ставаше дума за приемането
на България в НАТО, аз го подкрепях, не
защото считах, че НАТО ще допринесе с
нещо за безопасността на България, а
защото приемах, че НАТО е необходимото
стъпало за приемане на България в
Европейския съюз. Аз си мислех, че когато
България влезе в ЕС, то управляващите
неизбежно ще трябва да се разделят с
престъпните си и крадливи методи на
управление. За съжаление се оказа, че
бюрокрацията в Брюксел не желае да
направи каквото и да е усилие по въпроса
за борбата с корупцията и законността
в България извън формалните доклади и
финансови мерки, които наказват често
повече народа отколкото престъпната
управляваща мафия! Никой от "великите
европейци" от ранга на Меркел, Макрон,
Юнкер или Туск изглежда никога не пожела
да заяви на Бойко и компания, че те не
желаят да се виждат и прегръщат с тях,
докато не се приемат ефективни мерки
по определени въпроси от управлението
на страната. Готови са да ни дърпат ушите
и да ни наказват, ако желаем да участваме
в Южен поток, в Бургас-Александрополус
или да строим руска атомна централа, но
няма проблеми, ако никой от високите
нива на властта никога не е осъден или
поне обвинен в каквито и да е корупционни
престъпления! Очевидно бюрократите в
Брюксел и управниците във великите
европейски държави не ги е еня кой и как
управлява в България, докато той я държи
на страната на "великата европейска
цивилизация", чийто плод в недалечното
минало са и колониалните империи на
Великобритания, Франция, Холандия и
Португалия! Целта на тези империи също
не беше просперитетът на колониалните
територии и по всичко личи, че това не
се е променило и до ден днешен, въпреки
новия речник на либералната глобализация!
Само за момент
искам да се спра и на едно предаване на
Ризова по БТВ, в което се обсъждаше
идеята на Каракачанов за доброволна
платена военна служба (каквото и да
означава това) за младежите и девойките
в България. Единият от участниците в
разговора с пяна на уста беснееше срещу
перспективата за въпросната доброволна
служба в армията. На думите, че подобна
служба ще подобри сигурността на България
в тези смутни времена, тази недотепка
си позволи да дава за пример Швейцария,
която видите ли едва ли не нямала никаква
армия и която я пазели съседите ѝ!?! За
съжаление нито Ризова, нито опонентът
му казаха на този неграмотник, ако дава
примери с Швейцария, първо да се
поинтересува за отбранителната доктрина
на тази държава, за да научи, че буквално
за седмица Швейцария може да мобилизира
освен неголямата си редовна армия
допълнително и над милион добре въоръжени
и обучени във военното изкуство граждани.
Освен това Швейцария има такива
укрепления, построени в склоновете на
планините, от които може да обстрелва
с гаубици десетки километри от територията
на съседните ѝ държави!
Между другото
аз бих препоръчал на българските граждани
да се запознаят с организацията на
швейцарската армия и военен резерв,
защото това е един модел, който е
изключително подходящ за страни със
сравнително малко население и доста
планински вериги, както по границите
така и вътре в страната. Първи и достатъчно
информативен източник за това може да
бъде съответната статия в Wikipedia.
Дилетант