сряда, 16 май 2018 г.

Може ли да се вярва на договорите, подписани от САЩ?

На 8 май 2018 година президентът Тръмп направи изявление, че САЩ излиза от JCPOA (акроним на договора между постоянните членки на Съвета за сигурност, Германия и Иран, определящ параметрите на ограниченията, наложени върху Иран в областта на ядрената енергетика).

Накратко неудоволствието на Тръмп, Нетаняху и израелското лоби в САЩ от JCPOA, доколкото разбирам, се изразява в следните основни неща:

1. Договорът не забранява разработката на ракети със среден и голям радиус на действие, което позволява на Иран да ги разработва като оръжия, които могат да бъдат използвани за конвенционални атаки срещу Израел, а когато действието на JCPOA приключи, тези ракети ще могат да бъдат използвани и за бъдещи ядрени атаки срещу Израел и дори срещу САЩ (последното разбира се е фантасмагория, която американските ястреби често обичат да използват, за да оправдаят разполагането на противоракетни установки по границите на Русия).

2. След 7-11 години действието на JCPOA постепенно ще приключи и тогава, според Израел и ястребите в САЩ, Иран едва ли не за няколко месеца ще разработи ядрени бойни глави за ракетите си и ... готово "ще изтрие Израел от лицето на земята"!

3. Чисто военни обекти в Иран, като военни бази и други съоръжения, които не са свързани с разработки в областта на ядрената енергия, не са достъпни за проверки от наблюдаващите международни органи, а за някои други се изисква време след заявката за посещение, докато то бъде разрешено и организирано. Подобни искания и проблеми досега не са възниквали, но Нетаняху и Тръмп по принцип желаят да има достъп до всички възможни военни обекти в Иран, което разбира се прави подобен договор невъзможен.

Редица публикации в САЩ се изказаха доста остро срещу решението на Тръмп САЩ да излезе от този договор, като например:

"Trump Flushes What Little Integrity The U.S. Has, Down The Sewer" (Video and Transcript)
"Тръмп изхвърли в помийната яма малкото интегритет, останал на САЩ. Тръмп обяви, че САЩ ще подновят всички санкции, които бяха отменени след подписването на споразумението с Иран."

"It’s becoming clear that trans-Atlantic relations are in trouble. Europe, Again Humiliated by Trump, Struggles to Defend Its Interests", By Steven Erlanger, May 9, 2018 - New York Times
"Става ясно, че трансатлантическите отношения са в беда. Европа, отново унижена от Тръмп, ще се бори да защити интересите си."

"Trump Basically Threatened Iran with Annihilation", by David Stockman
"Поставяйки американската военна машина в услуга на политическата машина на Нетаняху, Доналд постави дълбоката държава на първо място както никога досега не се е случвало!"
http://www.informationclearinghouse.info/49410.htm

Естествено това безпрецедентно решение един президент да отмени с лека ръка труда и постижението на предшественика си, който със съдействието на най-важните държави в света постигна стриктен контрол върху потенциалния достъп на Иран до ядреното оръжие, има и своите екзалтирани привърженици. Това са Нетаняху и правителството на Израел, израелските лобита на Запад и в Русия, както и "стълбовете на демокрацията" в Персийския залив като Саудитска Арабия и т. п. Останалите страни в договора – засега – "се кълнат", че те няма да се откажат от него. С изключение на Русия и Китай обаче заканите на останалите държави може да си останат само закани! Причините за това са следните:

1. САЩ най-недвусмислено заявиха на своите васали в Европа, че те трябва бързо да приключват всякакви икономически и индустриални начинания, започнати от техни фирми в Иран, ако не желаят фирмите и финансовите им организации да попаднат под ударите на американските санкции срещу Иран. Особено безкомпромисно в това отношение се изказа новият посланик на САЩ в Германия Ричард Грюнел, който арогантно предупреди немските корпорации да приключат дейността си в Иран, ако не искат да си изпатят!

"US threatens European companies with sanctions after Iran deal pullout"

2. Заявленията на Меркел, Макрон и Тереза Мей, че техните държави няма да напуснат споразуменията на JCPOA, нямат никаква реална стойност, като се има предвид зависимостта на тези държави от световната финансова система, контролирана от САЩ, и политическата им зависимост от "големия брат" отвъд океана!

3. Опитите за изработване на допълнение към JCPOA, което се опитват да предложат Франция, Великобритания и Германия, няма шансове да бъде прието от Иран, тъй като това ще бъде преди всичко израз на позорно отстъпление от вече поети обезателства под натиска на налудничавите амбиции на политици, които се опитват по този начин да си решат вътрешнополитическите проблеми, свързани с "лов на вещици" в САЩ (RussiaGate за Тръмп) и напълно реални обвинения в корупция срещу Нетаняху в Израел.

4. Иран се съгласи на наложените му ограничения в областта на ядрената енергетика, за да получи достъп до западните технологии и финанси. Финансите са преди всичко под контрола на САЩ, така че след като САЩ възстановява санкциите срещу Иран, то последният няма никакви стимули да продължава да спазва изискванията на JCPOA. Освен това е много съмнително, че ръководителите на трите западни държави, изброени по-горе, ще имат достатъчно смелост да се противопоставят докрай на диктата на Хегемона. Все пак "ритуалният танц" на запазване на JCPOA от останалите държави (без САЩ) ще продължи още известно време, тъй като Иран действително няма намерение да създава ядрено оръжие, а трите западноевропейски държави ще се постараят да изглеждат суверенни и независими от САЩ колкото е възможно по-дълго време.

В предишната си публикация в блога споменах за "вълшебния трик", който изигра Израел с "открадването" от Иран на голямо количество документация, доказващо "нечестната игра" на Иран с прикриването на някогашните си разработки в областта на ядреното оръжие, които датират от преди началото на XXI век! Тръмп, очевидно под влиянието на Нетаняху и AIPAC (основната израелска лобистка организация в САЩ) пренебрегна желанието и мнението както на останалите участници в JCPOA, така и на IAEA (Международната агенция за ядрена енергия), която е натоварена да следи и контролира спазването от Иран на клаузите на договора. Заявлението на Генералния директор на организацията Yukiya Amano, че:

"The IAEA can confirm that the nuclear-related commitments are being implemented by Iran."
"IAEA потвърждава, че Иран изпълнява поетите ангажименти в областта на ядреното оръжие."

очевидно не струват пукната пара пред желанията и амбициите на Нетаняху и войнстващите управляващи кръгове в Израел.

Излизането на САЩ от споразуменията на JCPOA не е новина, като се има предвид, че Тръмп отдавна беснее срещу договора, обявявайки го за най-вредното и неизгодно за САЩ споразумение в цялата история на страната! Аз имам чувството, че "отвращението" на Тръмп към договора се дължи преди всичко на личната му неприязън към Обама, но това разбира се е мое лично чувство. Иначе е трудно да си представим, че може да съществува договор, който да бъде изцяло приемлив за едната страна, ако той не предоставя някакви отстъпки и на другата страна в споразумението. В случая Иран се отказва от разработката на ядрено оръжие, което се оказа, че може би е единствената гаранция за независимостта на една съвременна държава от агресията на пазителите на евроатлантическите ценности, за да получи необходимите финансови средства и технологии за икономическо развитие. В това всъщност се изразява и компромисът на Иран, който компромис далеч не е незначителен и безопасен. Проблемът, който САЩ има с договора е, че той не решава главната амбиция на американската "дълбока държава", а именно смяната на режима в Иран с режим, който да бъде васален на САЩ и по този начин да реши, според американската администрация, проблемите на сигурността в района на Персийския залив. В допълнение Иран престава да продава петрола си с долари, а преминава на евро и йоани! Известно е, че подобни ходове в миналото маркираха началото на края на режимите на Саддам Хюсеин и Кадафи!

Интересното е, че секретарят по отбраната, генерал Матис, е бил против излизането на САЩ от JCPOA, но е предпочел да не се противопоставя активно на решението на Тръмп. Военните от Пентагона са против излизането от договора, защото считат, че по този начин се повишава шанса за война с Иран. Според тях една война с Иран не може да бъде спечелена без използването на сухопътни войски, а подобна намеса в перспектива означава разрушаване на държавността в Иран, подобно на войните в Афганистан и Ирак, което в крайна сметка, в случая с Иран, ще доведе до далеч по големи политически проблеми в района и икономически проблеми в целия свят поради ролята на Иран в производството на петрол и контрола му над изхода от Персийския залив.

Що се отнася до останалите върли противници на режима в Иран – Израел и Саудитска Арабия, то те си имат свои съображения за конфронтация с Иран и разчитат, че биха могли, ако се наложи, да провокират война с участието на САЩ.

За Саудитска Арабия Иран е както идеологически противник (шиити срещу сунити), конкурент в икономическата област (голям производител на петрол), така и преди всичко политически конкурент за доминантно положение в района на Персийския залив.

За Израел Иран е смъртен враг, тъй като властта в Иран е единственият последователен защитник на палестинците, който остана в района и който мобилизира около себе си шиитското мнозинство в пояса Иран-Ирак-Сирия и Ливан. Израел успя да "опитоми" сунитските държави и те дори на думи вече не се борят за правата на палестинците.

Политиката на Израел през последните 40 години се свеждаше до борба за разпадане и ликвидиране на секуларните арабски режими в района на отделни малки шейхства, което би трябвало да осигури господството на Израел в политическо и военно отношение. Тази политика до голяма степен се провали, тъй като в Ирак секуларният режим на Саддам бе заменен с режим на шиитското мнозинство, приятелски настроен към Иран, а борбата на сунитското малцинство за политическо господство в крайна сметка беше загубена, защото се изроди във фундаменталния ислямски тероризъм на Ал-Кайда и ИДИЛ. Ирак лека-полека ще се превърне отново в централизирана държава, вероятно с тесни връзки и приятелски отношения с Иран.

По всичко изглежда, че се провали и опитът за разрушаване на държавността и в Сирия. В допълнение, отрицателното за Израел последствие е установяването на влиянието на Иран в Сирия като сила, помогнала за победата на режима на Асад над подкрепяните от Израел, Саудитска Арабия, Катар, САЩ и ЕС ислямски терористи, които само преди година-две бяха на път да свалят Асад и да превърнат Сирия в нова Либия, т. е. в плацдарм за борба на различни племенни и религиозни банди, които в борбата си една с друга нямат нито време нито ресурси да помагат на палестинците.

Както е известно, почти веднага след речта на Тръмп за излизане на САЩ от JCPOA, Израел обяви, че ирански военни в Сирия са обстрелвали с ракети военни обекти на Израел на Голанските възвишения. Според твърдението на Израел, четири от ракетите са били свалени от системата "Железен купол", а останалите са паднали на ... сирийска територия!? В отговор на това общо взето необяснимо и според Израел неуспешно нападение на Иран, 28 израелски самолети (F15 и F16) са изстреляли 60 ракети срещу ирански военни обекти в Сирия (в допълнение – Израел е изстрелял още 10 ракети земя-земя), като според Авигдор Либерман ракетите са унищожили почти цялата военна инфраструктура на Иран в Сирия!?

От друга страна пък руснаците, които са проследили на радарите си цялата операция на Израел, твърдят, че сирийците са унищожили около половината от израелските ракети!?

Сирийските военни власти от своя страна твърдят, че в резултат на атаката на Израел са убити трима души и са ранени двама, което противоречи на обявените от Израел за убити над 30 души, голяма част от които са иранци!? Унищожена е една радарна станция и един склад за амуниции, като са причинени и леки материални щети на някои сирийски противовъздушни части, а не е унищожена "почти цялата военна инфраструктура на Иран в Сирия", както твърди Либерман!?

Неизбежно остава открит въпроса на кого да вярваме? Аз, да си призная, имах повече вяра на твърденията на Израел, но наскоро прочетох една статия от един виден американски професор от MIT на име Теодор Постал:


В нея той доказва с числа, формули, сметки и снимки, че прехваленият израелски "Железен купол", за който израелците твърдят, че унищожава над 90% от ракетите, изстреляни срещу Израел от Хамаз, всъщност унищожава само ... 5% от ракетите!? Мизерният брой на жертвите от обстрелите на Хамаз всъщност се дължи не на "феноменалната ефективност" на "Железния купол", а на ефективната система за гражданска защита на Израел, която осигурява на гражданите достъп до прикрития само секунди след изстрелването на ракети от Газа.

През последните дни драстично нарасна напрежението на границата на Израел с ивицата Газа. На 15 май се навършват 70 години от трагичната за палестинците "Нахва" – изгонването и бягството на палестинците от родните им места през 1948 година – когато беше създаден Израел. Потомците на онези палестинци все още живеят в лагери за бежанци и желаят да се завърнат по бащините си места в Израел. На границата между Израел и Газа, от страната на Газа, са се събрали десетки и стотици хиляди мирни палестински демонстранти, а срещу тях, от другата страна на оградата, са израелските войски, които без колебание стрелят срещу мирните демонстранти, когато те се опитват да преминат оградата. В допълнение, на 14 май, беше официално открито посолството на САЩ в Ерусалим, което е противозаконен акт, извършен срещу редица решения на Съвета за сигурност към ООН, както и срещу много резолюции на Общото събрание на ООН, подписани и от САЩ! Само на 14 май израелските войски убиха 58 и раниха над 2000 палестинци (включително жени и деца). Убитите от предишните дни са повече от 40 души, а ранените са над 1000 души! Интересното е, че радетелите за евроатлантическите хуманистични ценности или мълчат или смутено мъмрят Израел за "непропорционална реакция"! Няма изгонване на израелски дипломати от държавите защитнички на демократичните и хуманистични ценности!? Само недемократична Турция и Южна Африка предприеха дипломатически ходове в знак на протест срещу поведението на Израел спрямо палестинците!

Как ще свършат събитията в Близкия изток тепърва ще имаме възможност да проследим, но през юни се задават нови политически събития, този път в Далечния изток, които ще поставят на изпитание международните отношения! Предстоят преговорите между президента на САЩ Тръмп и диктатора на Северна Корея Ким Чен Ун за разрешаване на проблемите с ракетно-ядреното оръжие на Северна Корея и все още незавършилата война на Корейския полуостров. Аз няма да обсъждам сега перспективите на тази среща, но ще си позволя да обърна внимание на читателите на една забележка на Джон Болтън (Съветник по националната сигурност на Доналд Тръмп), че преговорите и споразуменията между САЩ и Северна Корея трябва да следват образеца на споразуменията с Кадафи от Либия, в резултат на които Либия предаде всичко свързано с разработките си на ядрено оръжие!? Ние всички знаем как завърши това споразумение за Кадафи и за Либия. Предполагам, че и Ким има добра представа за тези резултати, което ме кара да очаквам с особен интерес бъдещите преговори между Тръмп и Ким!!!

В края на изложението си искам да препоръчам на любопитните читатели един материал за Сирия:

"Чудовищните лъжи на Запада за Сирия." Репортаж на Карла Ортиз (видео)

а на тези, които ползват английски - следните две интересни статии:

1. "The Quiet Americans Behind the U.S.-Russia Imbroglio", by KEITH GESSEN
"Могат ли Вашингтонските специалисти по Русия да помогнат да се изясни защо отношенията с Русия след края на Студената война дерайлираха?"

2. "Trump’s Iran Decision Sends North Korea a Signal. Was It the Right One?", by Motoko Rich, May 9, 2018

Що се отнася до това дали може да се вярва на договорите, подписани от САЩ, то нека читателите сами да си дадат отговор на този въпрос.

Дилетант
Публикувано от в Няма коментари:
Етикети: , , , , , ,

събота, 5 май 2018 г.

Отминаващи и настъпващи конфронтации

Вълнуващите криминални истории в Средствата за масова дезинформация (СМД), посветени на съвременните опити за използване на Бойни отровни вещества (БОВ), започнаха да преминават на по-заден план в дезинформационното пространство на евроатлантическите ценности. Предстои постепенното им забвение в безкрайната архивна памет на компютърните системи на евроатлантическите разузнавателни служби. Може да чуем нещо за Скрипалите, а може и да не чуем повече за тях. Може да чуем нещо и за химическата атака на "животното Асад" срещу благородните бойци на ислямския тероризъм в Дума, а може и нищо повече да не чуем. Всичко зависи от необходимостта за омаскаряване на едни или други държави и държавни дейци!

Ще се спра само за момент на една интересна статия на Крейг Мъри, посветена на аферата Скрипал:

"Where They Tell You Not to Look", by Craig Murray
"Идеята беше да се затворят устата на Скрипал, за да се избегне опасността, че той може да разкрие участието си в тази опасна измама."

В статията става дума за това, че веднага след събитието със Скрипалите в Солсбъри, секретните служби на Великобритания са издали т. н. "D (SMA) notic" – с този документ се забранява на медиите да публикуват във връзка със случилото се каквато и да е информация за Пабло Милър, компанията "Orbis Business Intelligence" и за Кристофър Стил! Мъри развива тезата, че Сергей Скрипал вероятно е бил замесен в изготвянето на известното досие-компромат за Тръмп, което играе важна роля в разследването на RussiaGate в САЩ. Пабло Милър е човекът, рекрутирал Скрипал за МИ6, а цялата група от изброени по-горе личности, начело с Кристофър Стил, са участвали в изготвянето на въпросното досие. Във връзка с това могат да се изкажат две предположения:

1. Британските и американските тайни служби са провели активно мероприятие с цел допълнителна дискредитация на Путин и кръговете около него, като едновременно с това са се надявали да сплашат Скрипал, който е склонен към "финансов авантюризъм", ако разбирате какво имам предвид, и би могъл да "продаде информация" за генезиса на досието на нежелателни среди, като например на таблоиди или – не дай Боже – на руските тайни служби!

2. Руските тайни служби са искали да отмъстят на Скрипал за участието му в изготвянето на досието. Подобна версия е възможна, но "highly unlikely", ако ми позволите да използвам един от засуканите обрати на речта, характерни за Тереза Мей и Борис Джонсън. Работата е там, че като се има предвид реакцията на Британските власти и СМД досега на подобни инциденти с бивши руски богаташи, мутри (известни в днешната българска действителност под името бодигардове) и бивши служители на съветските тайни служби, то Путин и компания би трябвало да са много глупави хора, неподлежащи на никакво обучение, базирано на предишен опит, та да се занимават с подобни неуместни и силно противопоказани мероприятия!

Между другото, днес, на 4 май 2018 г., радио София обяви, че президентът на Чехия е признал, че в края на миналата година един чешки държавен институт е произвел ограничени количества А234 (известен в СМД под името "новичок")!? Ако си спомняте, Тереза Мей и Борис Джонсън се кълняха, че такова страшно нещо като новичока се среща само в руските тайни лаборатории, а Сергей Лавров каза, че новичокът е произвеждан с едни или други цели в редица страни, споменавайки по-специално Чехия. Това изявление предизвика дълбоко негодувание всред носителите на евроатлантическите ценности, а сега се оказва, че май гневът им е бил доста изкуствен, да не кажем лъжлив!?

Друго интересно събитие, напълно игнорирано от СМД е:
"Western media silent as Rodchenkov's Russian doping claims fail to stand up in court"

Става дума за решението през февруари на "Court of Arbitration for Sport" (CAS), който отмени доживотната забрана за участие в спортни състезания на 28 руски спортисти и им върна отнетите медали, спечелени главно по време на олимпийските игри през 2014 година в Сочи. Тази седмица стана известно и решението от 160 страници на съда, в което се описва как и защо не са доказани обвиненията, въз основа на които беше забранено на руски спортисти да участват в олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 година и в Пьонгчанг през 2018 година. Тези наказания бяха наложени на Русия и руските спортисти въз основа на обвиненията пред WADA на Григорий Родченков, който от 2005 до 2015 година е бил шеф на руската антидопингова лаборатория. Родченков емигрира в САЩ, обявява се за преследван по политически причини от режима на Путин, и обвинява спортисти, треньори и спортни дейци в гигантска държавна афера за подмяна на допингови проби, събрани от спортистите по време на състезанията с "чисти проби" с цел да се избегне разкриването на масово използване на допинг от руските спортисти по време на игрите в Сочи. Понастоящем Григорий Родченков е под закрилата на американската програма за защита на свидетели, в прегръдките на която се твърди, че ще се окажат и Скрипалите.

Родченков е свидетелствал пред съда по време на заседанията чрез Скайп, като горната част на тялото и лицето му са били скрити от зрителите.

Твърдението му, че той е създател на така наречения "коктейл на херцогинята" (смес от мощни PED съставки) изглежда не е вярно или поне той не е пожелал да опише състава му. При кръстосания разпит се оказва, че Родченков:
  • никога не е прилагал лично "коктейла" на спортисти;
  • никога не е виждал спортист да използва "коктейла";
  • никога не е виждал да се дават инструкции на треньори и спортисти как да използват "коктейла";
  • никога не е виждал спортист да дава "чиста" проба урина;
  • никога не е виждал спортист да подменя допингова проба;
  • никога не е е наблюдавал или участвал в тест за ефикасността на "коктейла на херцогинята".
Забележка. Ако питате мен, то изглежда, че въпросният коктейл май съществува само в съзнанието на Родченков и неговите майндери!

По време на показанията си пред съда Григорий Родченков е повторил твърденията си за наличието на група официални лица, наречени "магьосниците", които били разработили метод за отваряне на специалните контейнери, предназначени за пробите с урина, с цел тайно да подменят съдържанието им с "чиста урина", за да прикриват използването на допинг от руските спортисти. Той обаче е признал, че никога не е наблюдавал лично отварянето на контейнери с допингови проби, а също така, че не е запознат лично с метода за тайно отваряне на контейнерите!?

Канадският професор Ричард Макларън (бивш шеф на WADA), който беше изготвил доклада със списъка на руските спортисти, санкционирани с отнемане на медали и забрани за участие в олимпиади и други състезания, е признал, че списъкът е бил изготвен по предложение на Родченков и още четирима други специалисти, които обаче са се отказали да свидетелстват и са пожелали да останат анонимни. Включването на един или друг спортист в списъка според Макларън не е означавало, че той обезателно се е възползвал от измамата и е ползвал допинг, а че просто е имал потенциална възможност да се ползва от разработената от руските спортни организации измамна система!?

Няма да продължавам да преразказвам публикацията, а само ще отбележа огромното си удивление и възмущение от проявата на евроатлантическите морални ценности в действие, които хладнокръвно и безчовечно разрушиха труда и мечтите на десетки руски спортисти, посветили години от живота си, за да се подготвят за олимпиадите участието, в които им беше отказано, както изглежда, под фалшиви, политически мотивирани причини! За съжаление аз бях приел за чиста монета обвиненията на WADA, въз основа на които МОК прие да санкционира руските спортисти и Русия, безусловно повлиян от непрекъснатата канонада от морални обвинения срещу Русия и Путин, с които са пълни СМД.

Не мога да отмина без внимание и събитията в Израел. В тази връзка има две неща, които искам да отбележа.

Първо, аз винаги съм се чудел какво ще стане, ако хиляди невъоръжени палестинци се насочат към родните си места, отнети им от Израел по време на войните в Палестина? Ще си призная, че съм подозирал, че израелците няма да се поколебаят да стрелят в невъоръжените палестинци. От една страна израелците непрекъснато демонстрират расово мотивирано презрение към арабите и изобщо към палестинците в частност. От друга страна евреите, които са напуснали домовете си, за да се преселят в Израел, нямат голям избор как да постъпят? Те желаят етнически чиста държава, ако можем да говорим, че евреите са етнос, като при това положение в Израел няма място за други етноси освен за евреите! По-странно и непоследователно е поведението на така наречените западни демокрации и особено на САЩ! Те очевидно се правят на разсеяни и не забелязват или по-точно се правят, че не забелязват пропастта между пропагандираните евроатлантически ценности и реалното поведение на държава, която се кичи с етикета за единствената демокрация в Близкия Изток, а отказва правото на туземния етнос да обитава територията, в която е живял от векове! По-страшното е обаче, че апогеят на протестите в Газа предстои да настъпи в деня на "Нахва", който е на 15 май и отбелязва масовото изгонване и бягство на палестинците от родните им места през 1948 година по време на първата израело-арабска война!

Второ, наближава 12 май, когато президентът Тръмп трябва отново да определи отношението си към "The Joint Comprehensive Plan of Action" (JCPOA), който беше подписан през юли 2015 година между Иран, постоянните членове на "Съвета за сигурност" плюс Германия и ЕС. Този договор регламентира допустимите за Иран ядрени изследвания, за да се предотврати възможността Иран да разработва ядрено оръжие. С цел да повлияе максимално върху решението на Тръмп срещу JCPOA Израел – начело с Нетаняху – засили провокациите си срещу Иран.
  1. На 29 април израелски самолети обстреляха с ракети две бази в Сирия, които се предполага, че са предоставени на разположение на Иран във връзка със участието му в борбата с бунтовниците срещу режима на Асад. При атаката са загинали няколко десетки войници, като за част от тях се твърди, че са иранци. Освен това са унищожени голям брой ирански ракети "земя-земя", които биха могли да бъдат използвани в атаки срещу Израел.
  2. На 30 април Нетаняху режисира драматично представление, на което демонстрира фамозните способности на израелските тайни служби, които открили тайно място, където Иранското правителство държи документи, изобличаващи го в лъжа и измама във връзка с ядрените му програми! Всъщност документите не показват нищо повече от това, че преди 2001 година Иран са имали ядрена програма, една от целите на която е била разработката на ядрено оръжие. Този факт е добре известен на всички заинтересовани страни, макар и да не се дискутира явно в JCPOA. Целта на Нетаняху с драматичната постановка е да впечатли Тръмп и да окаже натиск върху него, за да облекчи решението на Тръмп да излезе от съглашенията на JCPOA.
  3. На 4 май беше обявено, че Кнесетът е приел закон, според който при определени обстоятелства министър-председателят на Израел заедно с военния министър могат да обявят война на друга държава!
Тези три събития демонстрират по недвусмислен начин решимостта на Израел да воюва с Иран, ако е необходимо, но да не допусне достъпът му до Сирия и Ливан, което израелците считат, че е недопустима заплаха за сигурността на страната! Тук възниква много остро противоречие между целите на Русия и на Иран в Близкия Изток. Ако Русия желае да ликвидира терористичното гнездо в района, да си осигури достъп до бази в Средиземно море, да стане отново политически фактор в района и по възможност да ограничи влиянието на САЩ в Ирак, Сирия и Ливан, то Иран желае да подобри позициите си спрямо Саудитска Арабия и останалите сунитски монархии в района, като затвърди влиянието си в Ирак, Сирия и Ливан и по този начин да подобри стратегическото си положение в бъдещ конфликт с Израел, който ционистите считат за неизбежен.

Следните две статии обсъждат далеч по-подробно ситуацията в района и дилемите, пред които са изправени участниците в новата "Голяма игра":

"The hit of an Iranian base in Siria, the documents and the new law allowing Israel to go to war only based on a decision by the prime-minister and the war-minister."
"С три размаха на перото, Нетаняху придвижи напред плановете си за конфронтация на Израел с Иран."

"The War On Iran Has Begun. Russia Must End It", By Dan Glazebrook
"Наистина ли Русия ще позволи иранските ѝ съюзници да бъдат унищожени?"

Въпросът за поведението на Русия в тази фаза на конфликта между Израел и Иран наистина е много деликатен! Израел очевидно се стреми към конфронтация с Иран, но предпочита начело на тази конфронтация да застанат САЩ. Ако Русия позволи Иран да бъде „изхвърлен" от Сирия след жертвите, които Иран даде в борбата на страната на Асад, то Русия може да се прости с амбициите си за водеща роля в района! Въпросът както за САЩ, така и за Русия, е въпрос на престиж в очите на съюзниците им в района. Ако Русия предостави на Сирия ракетните системи С-300, всяка от които може да следи до 100 цели едновременно в радиус от над 200 км, то това ще бъде нова стъпка в ескалацията на конфликта между Израел от една страна и Иран и Сирия – от друга. Ако САЩ излязат от рамките на JCPOA, то те също ще увеличат вероятността за скорошна жестока конфронтация в района. Въпросът е кой "ще мигне пръв"?

Дилетант
Публикувано от в 1 коментар:
Етикети: , , , , , , ,
Абонамент за: Публикации (Atom)