вторник, 17 юли 2018 г.

Ще просъществува ли НАТО до 2024 година?

В зората на НАТО лорд Исмей, първият Генерален секретар на НАТО, характеризира целта на организацията със следните няколко думи:

"... to keep the Russians out, the Germans down and the Americans in!"

Не мога да гарантирам, че лордът е дефинирал целите на НАТО точно в реда, в който ги изброявам, но трябва да призная, че изказването му е изключително прецизно и всеобхващащо. Наистина, до разпадането на СССР в началото на 90-те години и предхождащото го разпускане на Варшавския договор може да се твърди, че думите на лорд Исмей наистина дефинираха валидни и даже бих казал – благородни цели. Подобно заключение следва от общоприетото мнение, че СССР е била експанзионистична имперска сила, целяща насилственото разпространение на идеологията на комунизма извън границите на Варшавския договор. Би трябвало да се предполага, че с разпадането на СССР целта на НАТО "to keep the Russians out" бе изпълнена. Целта немците да бъдат държани в подчинение също може да се каже, че до голяма степен е изпълнена. Германия след войната се възстанови икономически и се превърна в една от най-мощните индустриални сили в света, но в политическо и особено във военно отношение си остана "down" за много дълго време, бих казал чак до разпадането на СССР, а може би и до ден днешен! Все още обаче "Americans are in", нещо повече, европейските съюзници на САЩ изпадат в истерически ужас само при мисълта, че американците могат да решат, че НАТО е изиграло историческата си роля и да излязат от Европа, т. е. да разтурят НАТО или просто да го напуснат! В края на краищата на този свят нищо не е вечно, а още по-малко са вечни военните съюзи!

В една или друга форма мнението, че НАТО е бреме за САЩ, не е ново. Чел съм много книги на американски политици и военни от следвоенния период, които сочат редица проблеми, произтичащи от съществуването на НАТО за САЩ. Например благодарение на НАТО Европа разчита до голяма степен на военната мощ на САЩ за отбраната си. САЩ осъществяват военното си превъзходство с цената на огромен военен бюджет, който представлява близо 5% от брутния им национален продукт. В същото време Европа посвещава на отбраната си малко повече от един процент от своя БНП! В допълнение, в днешно време САЩ се задължават да поемат автоматически риска от ядрена конфронтация с Русия в защита на незначителни държави по границите на Русия, които при това се отнасят изключително враждебно и предизвикателно към Русия. В тези страни голям процент от населението са етнически руснаци, които често са притеснявани и тормозени по един или друг начин дори в нарушение на нормите, приети в Европейския съюз по отношение на етническите малцинства. Наличието на американски войски в Европа също прави САЩ заложник на политиката на европейските държави по отношение на Русия, тъй като дори ако пренебрегнем т. 5 от договора на НАТО, то при конфронтация с Русия жертви сред тези войски неизбежно ще предизвикат политическа истерия в САЩ и намеса в конфликта, който с голяма вероятност ще прерасне в термоядрен конфликт, фатален за САЩ и сигурно за цялата планета!

По време на съществуването на СССР и Варшавския договор участието на САЩ в потенциален конфликт в Европа беше неизбежно със или без НАТО главно поради огромното превъзходство на СССР в бронетанкови части, авиация и жива сила над страните на Западна Европа. Днес Русия изразходва за военни цели около 65 милиарда долара – толкова, колкото изразходва само Франция от страните на ЕС! По население Русия има по-малко от една трета от населението на ЕС, а по икономика с труд влиза в десетката на най-развитите в икономическо отношение държави! С други думи по редица съществени показатели Русия не би трябвало да представлява никаква опасност за страните от ЕС, членки на НАТО.

През последните десетилетия логиката на развитие на капитализма в САЩ, които винаги са се стремили да минимизират ролята на държавата в икономиката, доведе до деиндустриализацията на страната и превръщането на нейната икономика преди всичко в механизъм за манипулация на финансови средства и инвестиции по целия свят. Безумната гонитба за печалби остави на заден план съдбата на обикновените американци и облагодетелства една много ограничена група от финансови олигарси, които създадоха мита за глобализацията и нейната благотворна роля за подобряването на живота на народите по света. Обективно погледнато глобализацията наистина повиши жизненото равнище на десетки и стотици милиони хора по света, които получиха работа в новоразвиващите се икономики най-вече в Азия и донякъде в Латинска Америка. В същото време милиони американци, които работеха в индустриалните предприятия на САЩ за сравнително високи възнаграждения, загубиха работните си места поради износа на индустриалното производство, а заедно с това и работните им места, от САЩ в Китай, Мексико, Тайван, Малайзия и други страни на така наречения трети свят. Това влошаване на икономическото положение на големи маси от американската средна класа доведе до настроения, от които с историческа неизбежност трябваше да се намерят хора и групи, които да се възползват, като се опитат да променят драстично вътрешната и външната политика на САЩ!

Именно в аспекта на казаното дотук трябва да се разглежда появата на политическата сцена на САЩ на Доналд Тръмп и неговите "абсурдни и комични" за представителите на истаблишмънта в САЩ и Европа политически идеи! За бюрократите на "дълбоката държава" идеите на Тръмп за ненужността на безбройните военни съюзи на САЩ, които им налагат огромни разходи за охраната на богати държави, чиито граждани живеят по-добре от милионите средни американци, са светотатствени, защото те заплашват статуквото, с други думи, тяхното сладко и удобно положение в съществуващата политическа и военна машина! За "дълбоката държава" в САЩ и нейната бюрокрация НАТО е ценен не като военен съюз, увеличаващ военната мощ на САЩ, а като символ на хегемонията на САЩ над света! Съюзът трябва да скрие от света истинският характер на американската хегемония, която е оръдие за господство на американската и световната олигархия зад прекрасната завеса на демокрацията, хуманизма и човешките права! Същото важи и за икономическите съюзи и съглашения, с които "дълбоката държава" е обвързала Съединените щати, от които, според Тръмп и милионите негови привърженици, следват търговските и бюджетните дефицити на САЩ.

От историята е известно, че когато в миналото една страна е имала амбицията да развие собствена индустрия и модерно селско стопанство, тя се е обръщала към митническите тарифи, защото са ѝ позволявали да защити онези клонове на стопанството си, които желае да развива, от конкуренцията на по-евтините стоки, продавани от по-развитите държави. Именно в този прост и достъпен аспект трябва да се разглежда и "непонятният бунт" на Тръмп и неговите привърженици срещу страните, с които САЩ имат огромни търговски дефицити! Тръмп желае да използва митническите тарифи като механизъм за осигуряване на реиндустриализацията на САЩ.

Тръмп счита, че Америка не се нуждае от НАТО, защото според него претенциите на европейците, че те се страхуват от Путин и Русия, са смешни и необосновани с нищо реално, освен с желанието да си осигурят евтин "военен чадър", който да им разрешава да поддържат "социалните си държави", а с това и социалния си мир, за сметка на американската щедрост. Ако европейците желаят да имат военната сигурност, от която те смятат, че се нуждаят, то техните правителства трябва да намерят начин да харчат два и дори четири процента от брутния си национален продукт, а не да се крият зад гърба на САЩ и оттам да размахват гневни юмруци срещу Кремъл!

В допълнение, увеличените средства, необходими за поддържането на съвременни армии от съюзниците на САЩ, ще осигурят и допълнителни, богати пазари за американския военнопромишлен комплекс. Това ще даде още по-големи възможности за реиндустриализацията на САЩ, в която за момента военната индустрия е почти единствената останала индустрия, произвеждаща и продаваща на световния пазар конкурентоспособни стоки!

Острите критики на Тръмп срещу Германия, която се "нуждае от военна защита" от Русия, но иначе изсипва милиарди долари в кесията на руския Газпром не е нищо друго освен горчива подигравка към германския и европейски истаблишмънт, който предпочита американската окупация пред грижата за собствената си безопасност. Тръмп вероятно добре разбира, че зависимостта на ЕС от руските природни ресурси е обективна и неизбежна, но не разбира защо американците трябва да плащат за спокойствието на европейците със своите пари!?

Според разбиранията на Тръмп времето на американската хегемония е отминало и настъпва времето на многополярния свят. В този свят за САЩ е изгодно да има колкото се може по-малко полюси, защото това означава много по-лесно разбирателство между господстващите държави. В този аспект засега Тръмп вижда само две държави, които могат да бъдат на върха на този многополярен свят. Това са Русия и Китай и той се стреми да осигури за САЩ преференциални отношения поне с едната от тези държави на върха. Безусловно, по много критерии, предпочитаемата държава в този аспект е Русия, защото тя има обща граница с Китай, огромни рядко населени райони по тази граница, сравнително по-слаба икономика от Китай, която няма шанс да доминира китайската икономика, и сигурно се чувства потенциално застрашена от огромния си съсед. При това Русия притежава големи все още неизползвани и дори неразкрити природни ресурси, които в бъдеще могат да бъдат полезни за САЩ, ако САЩ успеят да установят близко политическо и икономическо сътрудничество с Русия. С други думи Русия неизбежно би предпочела да има подкрепата на мощен съюзник, който да балансира прекалената ѝ географска близост и очевидна уязвимост от страна на Китай. Именно по тази причина Путин предлагаше на европейците икономически съюз и общо икономическо пространство от Лисабон до Владивосток, но поради провинциалния си и васалски манталитет, тесногръдие и исторически наследено етническо презрение към руснаците, Европейският съюз се подчини на хегемонистичните команди от Вашингтон и зае позиция на конфронтация срещу Русия! Ако Тръмп успее овреме да пренасочи САЩ от банкрутиралия хегемонизъм към бъдещия мултиполяризъм, то Америка ще остане на върха, а Европа ще се гуши нейде в низините на новата световна йерархия, дълбоко наранена от недооценката от света на нейното минало величие и влияние! Бедата на Европа е, че в тези съдбоносни времена, когато се решава устройството на света за десетилетия напред, тя разполага само с политически джуджета на върха на властта в основните държави на континента!

Току-що завършилата среща на върха между Тръмп и Путин би могла да стане едно ново, възродително начало за отношенията между САЩ и Русия, но само минути след пресконференцията на двамата президенти в Хелзинки, Средствата за масова дезинформация на "дълбоката държава" нададоха пронизителен вой, обвинявайки Тръмп в предателство на националните интереси на САЩ! Ако не се лъжа Ян Столтенберг беше заявил наскоро, че НАТО може да преживее един мандат на Тръмп, но два мандата едва ли ще може да издържи! По този въпрос моето мнение като никога съвпада с това на Столтенберг и аз именно затова поставих в заглавието на този материал 2024 година, като краен срок за залеза на НАТО от сцената на световната история! Ако Тръмп получи втори мандат, това ще значи, че е успял да се наложи над "дълбоката държава" в днешния ѝ вид, което неизбежно ще доведе до края на НАТО. Ако "дълбоката държава" победи, то това ще означава, че тя ще разяде отвътре САЩ, което може да доведе до разпадането на самите Съединени Американски Щати!

Дилетант

неделя, 1 юли 2018 г.

Българското председателство на ЕС и други събития

Днес е 30 юни – последният ден на българското председателство на ЕС. Самопоздравленията на българските политици, най-вече от управляващите партии, нямат край и мярка. Техните началници от Брюксел ги потупват покровителствено по главичките и благосклонно ги поздравяват с добре свършената работа! Бедата е, че никой в България не знае какво толкова му е доброто на това, което са свършили?

Аз ще си позволя да направя дилетантски коментари по някои от "най-знаковите" инициативи и решения, с които Бойко и компания особено се гордеят.

1. Договорът между България и Македония, с който се "решават всички спорни въпроси между двете страни" и договорът между Македония и Гърция, с който се решава въпросът за бъдещото име на Република Македония.

Твърди се, че според изказване на гръцкия външен министър, целта на Гърция винаги е била да има обща граница със Сърбия и да не допусне България и/или Албания да станат големи държави! По всичко личи, че поне част от тази цел е постигната и след "окастрянето" на Сърбия вследствие на разпадането на Югославия, то може да се счита, че достигнатото по отношение на България и Албания е достатъчно за Гърция! Разбира се, остава загадка какво е спечелила България от тези договори?

Гърците кандърдисаха македонците да не се броят повече за потомци на Александър Македонски!

Ние пък признахме македонците за отделен народ! Уговорката е, че те са такъв от началото на XX век, а преди това са си били българи. По този въпрос обаче ще бъде създадена научна комисия, която ще ревизира съответните учебници по история или както се казва в онзи велик филм "Куче в чекмедже": "Татко обеща да ми купи велосипед, ама друг път!"

Дано да не съм прав по въпроса за резултатите от работата на комисията, но като знам колко ги бива българските политици да отстояват националните ни интереси, все ми се струва, че резултатът няма да е положителен за България! Вярно, че комисията май трябва да бъде от учени, но нали знаете, че и учените трябва да ядат и пият, а яденето и пиенето раздават политиците.

2. Перспективата за приемането на Западните Балкани в прегръдките на НАТО и ЕС, получи, Благодарение на великият европейски политик Бойко Борисов, нов лиценз за живот!

Не знам защо, но като се сетя за този въпрос, винаги ми се струва, че нашите по-големи братя от ЕС се чувстват като Кеворк в онзи виц, в който Гарабед му дал едно малко жълто парченце и го попитал: "Кеворк, мислиш ли, че това е злато?". Кеворк опитал жълтото парченце със зъби и отговорил възмутено: "Какво злато бе Гарабед? Това си е чисто лайно!". Тогава Гарабед успокоен му отвърнал: "Абе, сигурно си прав, защото иначе що ще злато в г**а ми?".

Надявам се, че разбирате какво искам да кажа с това лирично отклонение? На нашите по-големи братя от ЕС сега им е само до Западните Балкани!? То Съюзът се пука по всички шевове, а бате Бойко им бута в ръцете това парченце "злато", наречено Западни Балкани!?

Не че в подобно мероприятие няма геополитически смисъл. Има и то голям, защото към западните Балкани сигурно хвърлят по едно око и Турция и Русия, че сигурно и Китай, но когато не е ясно дали ЕС ще просъществува в бъдещето и в каква форма, то "парченцето злато" може и да почака! Искам само да отбележа, че идеята да се повдигне въпросът за западните Балкани изобщо не е на Бойко, а на "дълбоката държава" в САЩ, която продължава да си функционира въпреки усилията на Тръмп. Тя по инерция продължава да брои овцете в стадото си и да ги "охранява" от похожденията на международните вълци!

3. Днес в "Събота 150" чух и за някакви "големи постижения" на председателството ни по въпросите на енергетиката!?

Много се възмутих от приказките по този въпрос, защото се говореше за някакви големи приноси по въпросите на възстановяемите източници на енергия. Възмущението ми се дължи на факта, че ние, като съзнателни жители на планетата, решихме, при ремонта на къщата в Годеч да си направим най-съвременна изолация и да си инсталираме на покрива фотоволтаични панели. Това за изолацията се оказа много разумно решение, но фотоволтаиците се оказаха смъртен провал! Бюрократичните изисквания за репортиране на генерираната в мрежата енергия от панелите са такива, че човек трябва да си назначи счетоводител само за тази дейност! Няма да се впускам в подробности по този въпрос, защото имаме намерение да поведем жестока борба по въпроса с бюрокрацията от Енергетиката, но изпадам в неукротим бяс като чуя някои "експерт" по енергетика да обяснява как АЕЦ Белене е абсолютно ненужна, защото с възстановяеми източници на ток могат да се направят чудеса! Въпросът не е за това дали съм за или против АЕЦ-а, но веднага разбирам, че съответният "експерт" си няма хабер от понятие за безкрайната бюрократична джунгла, която представлява отчитането на нещо толкова елементарно, като генерираната в мрежата енергия, данните, за която ни предоставя самата ЧЕС!? След това обаче следват отчети с ел-писма, протоколи на дискове и декларации на хартия, ходене до няколко адреса за лично доставяне на дисковете и попълнените отчети и т. н. Всичко това се върши ежемесечно, на три месеца и на ... десет месеца, а също и годишно!? Мисълта ми е, че тези "експерти" по енергетика не са никакви експерти, щом нямат представа от бюрокрацията, с която трябва да се бори един нещастен притежател на 5 киловатова "централа"!? Надеждата ми е в Гинка от Пазарджик. Щом тя успява с 50 000 лева капитал да закупи 500 000 000 лева ЧЕС, то тя сигурно е гениална и веднага ще оправи бюрокрацията в ЧЕС, а сигурно и в цялата енергетика!

С това приключвам "председателството", че пак вдигнах кръвното заради тези пусти фотоволтаици!

Други събития през последно време, които заслужават дилетантското ми внимание са:

1. Срещата в Канада на Седморката!

Тръмп отново не се въздържа и се ... на съюзниците! (Можете да заместите многоточието с каквото пожелаете.) Всичките съюзници са ужасно възмутени от това, че Америка вече иска да си плащат за военната охрана и да купуват повече американски стоки, дори когато САЩ не може да им предложи такива! По въпроса за дефицитите вече писах подробно в миналия си блог, но търговската война тепърва започва и както изглежда тя ще е световна, та не мога да се сдържа да не напомня отново за нея. Тръмп даже си замина по-рано от срещата, като не се притесни да каже на останалите, че е време отново да приемат Русия в клуба на седемте! Журналята от СМД се изкефиха много да коментират поведението на Тръмп, подчертавайки колко арогантно и грубо се е държал той на съвещанието, а всъщност той счита, че защитава интересите на САЩ!

Между другото, паралелно със срещата на седемте се състоя и среща на страните от Шанхайската организация за сътрудничество. В нея освен Китай, Русия, бившите Съветски републики от Средна Азия, вече участват Индия и Пакистан, а Иран е наблюдател с тенденция догодина да стане и член на организацията. Това означава, че в тази организация е включено половината от населението на света с 30% от световната икономика! Това е сериозен знак за преместването на центъра на световната политика от района на Атлантика в Евразия, на който знак умните политици трябва да обърнат внимание и да си извадят съответните заключения.

2. Ръководителите на страните членки на ЕС се срещнаха в Брюксел на особено трудно съвещание, посветено на миграцията.

Бойко мъжкарски обяви преди това в Парламента, че той ще предложи 4 точки по въпроса, от които няма да отстъпи нито сантим! След ден-два, кой знае как, четирите точки станаха три, макар да подозирам, че Бойко просто не си ги беше записал и беше забравил една от тях! Подозрението ми се оправдава и от факта, че и аз не си спомнях четирите, тъй като не си бях дал труд да си запиша точките, разчитайки, че Бойко ще го направи! В крайна сметка, на съвещанието, което продължило цяла нощ, са приели някакви-никакви решения. Някои от тях напомнят бегло предложенията на Бойко, но никой от правителството, включително и той, не претендира, че точно те са одобрени от началниците! Проблемът е, че решенията имат толкова пожелателен и неопределен характер, та се създава впечатление, че целта е да се даде някаква "индулгенция" на Меркел, която тя да представи на Зеехофер от ХСС (CSU), за да ѝ се махне поне временно от главата.

Едно от решенията на съвещанието предвижда в страни на ЕС, които желаят това, да се организират лагери от затворен тип, където да се "сортират" мигрантите, за да се отделят "читавите" от "нечитавите"! Журналята от СМД писаха, че Меркел вече получила писма от десетина члена на ЕС, които са съгласни да организират лагери на своя територия. Веднага всички заподозрени в подобно "предателство" гракнаха в един глас, че не са писали никакви подобни писма на Меркел!? Такива лагери се предвижда да се организират и в страни от Северна Африка, където има желание за подобни съоръжения. Естествено лагерите ще се финансират от ЕС. Като си спомням бежанския лагер в Латина, през който минахме по време на емиграцията ни през 1985 година (той не беше от закрит тип) и като си спомня какво крадене му хвърляха италианците, си представям какво ще бъде и в тези лагери! Сигурен съм, че най-малко извън съюза, ще има желаещи за подобни лагери, макар че Тунис, Либия и Мароко веднага отказаха предложението, но си мисля, че с достатъчно пари и те ще бъдат убедени да приемат, още повече, че така или иначе през тях преминават стотиците хиляди емигранти от Подсахарна Африка. Работата е много блага. Европейците ще дават хубави пари за всеки лагерник, та ще има достатъчно и за управата, и за надзирателите, а може да остане нещо и за лагерниците, ако са послушни! Поне подобен е личният ми опит от лагера в Латина!

3. На 12 юли предстои среща на ръководителите на страните членки на НАТО.

Още отсега всички ръководители ги тресе треска! Очаква се Тръмп да вземе една върбова пръчка и с нея да бие през ръцете всеки ръководител, чиято държава не си плаща парите, които ѝ се полагат за съюза! Не знам какво ще прави Бойко? Освен да прати Радев!

Болшинството участници в НАТО са в паника, че Русия ги застрашава, а Тръмп твърди, че от НАТО няма нужда и само струва излишни пари!? Тръмп смята, че който го е страх от Русия и поради това членува в НАТО, трябва да си плаща, защото както се казва "Всичко струва пари!". Впрочем, това какво мисли Тръмп за НАТО и какво мисли за НАТО "дълбоката държава" в САЩ изглежда са две различни неща! Тръмп твърди, че от НАТО няма никаква файда, а само струва пари. Функционерите на "дълбоката държава" обаче не споделят това мнение и цялата работа започва да изглежда много шизофренична!

Твърди се например, че американците имат намерение да предислоцират всички свои войски от Германия в Полша!? Аз винаги съм подозирал (от историята), че поляците имат самоубийствени наклонности! Не случайно са си загубили държавата през XVIII век, но не допусках, че са стигнали чак дотам, че са готови да се пожертват физически като народ! Ако американците си настанят европейските военни бази в Полша, то при една бъдеща война, колкото и малка да е тя, Полша сигурно ще бъде изпепелена!

4. Най-ужасното е, че на 16 юли Тръмп и Путин ще се срещнат в Хелзинки. Мнозина гледат на тази среща с голям страх. Счита се, че ще се обсъждат въпроси, свързани с Иран, Украйна и Сирия, а току виж, че стане дума и за НАТО.

По въпроса за Сирия се предполага, че Тръмп ще се опита да се договори с Путин за условията, при които САЩ ще напусне Сирия. Американците вече изоставиха терористите в югозападна Сирия на произвола на съдбата, което всъщност отдавна трябваше да направят. Остава да се разбере каква ще бъде съдбата на кюрдите в североизточна Сирия и на терористите в Идлид? Като се имат предвид отношенията на САЩ и Турция, то е очевидно, че САЩ не ще могат дълго време да подкрепят кюрдите в този район.

Сериозен е проблемът с Иран. Иранците полека-лека започват да възстановяват установките си за пречистване на Уран. Европейците са се видели в чудо как да се противопоставят на САЩ и да запазят действието на договора с Иран. САЩ са дали на всички ултиматум до ноември да престанат да купуват петрол от Иран. Аз си мисля, че Китай и Индия ще се направят на разсеяни. Иран вече продава голяма част от петрола си за други валути, а не за долари и вероятно ще продължи да излиза от доларовата система. Това само по себе си е лошо за САЩ, защото на времето 90% от световните плащания се извършваха в долари, а сега това число е спаднало под 60%.

Украинците чакат с дълбоко безпокойство резултатите от 16 юли. Каквито и да са те, аз се съмнявам, че някой ще води война заради Украйна. Европа и САЩ са уморени от корупцията в Украйна и от неспособността на националистите да започнат да възстановяват страната. Според изследване, направено на базата на консумацията на хляб, населението в Украйна е намаляло през последните 4 години с поне 10 милиона души! Става дума за емиграция, но числото е много показателно за последствията от последния Майдан!

Смятам, че каквито и решения да вземат Путин и Тръмп в Хелзинки, то решаващо в крайна сметка ще бъде мнението на "дълбоката държава" в САЩ. Ако по някакъв начин Тръмп приеме недопустими решения за нея, то това може да са и последните му решения!

Истината е една. Светът се намира пред големи исторически промени. Тръмп е плод на нуждата от тези промени и остава да видим дали той е и носителят на тези промени!?

Дилетант