В зората на
НАТО лорд Исмей, първият Генерален
секретар на НАТО, характеризира целта
на организацията със следните няколко
думи:
"... to keep
the Russians out, the Germans down and the Americans in!"
Не мога да
гарантирам, че лордът е дефинирал целите
на НАТО точно в реда, в който ги изброявам,
но трябва да призная, че изказването му
е изключително прецизно и всеобхващащо.
Наистина, до разпадането на СССР в
началото на 90-те години и предхождащото
го разпускане на Варшавския договор
може да се твърди, че думите на лорд
Исмей наистина дефинираха валидни и
даже бих казал – благородни цели. Подобно
заключение следва от общоприетото
мнение, че СССР е била експанзионистична
имперска сила, целяща насилственото
разпространение на идеологията на
комунизма извън границите на Варшавския
договор. Би трябвало да се предполага,
че с разпадането на СССР целта на НАТО
"to keep the Russians out" бе изпълнена.
Целта немците да бъдат държани в
подчинение също може да се каже, че до
голяма степен е изпълнена. Германия
след войната се възстанови икономически
и се превърна в една от най-мощните
индустриални сили в света, но в политическо
и особено във военно отношение си остана
"down" за много дълго време, бих
казал чак до разпадането на СССР, а може
би и до ден днешен! Все още обаче "Americans
are in", нещо повече, европейските
съюзници на САЩ изпадат в истерически
ужас само при мисълта, че американците
могат да решат, че НАТО е изиграло
историческата си роля и да излязат от
Европа, т. е. да разтурят НАТО или просто
да го напуснат! В края на краищата на
този свят нищо не е вечно, а още по-малко
са вечни военните съюзи!
В една или
друга форма мнението, че НАТО е бреме
за САЩ, не е ново. Чел съм много книги на
американски политици и военни от
следвоенния период, които сочат редица
проблеми, произтичащи от съществуването
на НАТО за САЩ. Например благодарение
на НАТО Европа разчита до голяма степен
на военната мощ на САЩ за отбраната си.
САЩ осъществяват военното си превъзходство
с цената на огромен военен бюджет, който
представлява близо 5% от брутния им
национален продукт. В същото време
Европа посвещава на отбраната си малко
повече от един процент от своя БНП! В
допълнение, в днешно време САЩ се
задължават да поемат автоматически
риска от ядрена конфронтация с Русия в
защита на незначителни държави по
границите на Русия, които при това се
отнасят изключително враждебно и
предизвикателно към Русия. В тези страни
голям процент от населението са етнически
руснаци, които често са притеснявани и
тормозени по един или друг начин дори
в нарушение на нормите, приети в
Европейския съюз по отношение на
етническите малцинства. Наличието на
американски войски в Европа също прави
САЩ заложник на политиката на европейските
държави по отношение на Русия, тъй като
дори ако пренебрегнем т. 5 от договора
на НАТО, то при конфронтация с Русия
жертви сред тези войски неизбежно ще
предизвикат политическа истерия в САЩ
и намеса в конфликта, който с голяма
вероятност ще прерасне в термоядрен
конфликт, фатален за САЩ и сигурно за
цялата планета!
По време на
съществуването на СССР и Варшавския
договор участието на САЩ в потенциален
конфликт в Европа беше неизбежно със
или без НАТО главно поради огромното
превъзходство на СССР в бронетанкови
части, авиация и жива сила над страните
на Западна Европа. Днес Русия изразходва
за военни цели около 65 милиарда долара
– толкова, колкото изразходва само
Франция от страните на ЕС! По население
Русия има по-малко от една трета от
населението на ЕС, а по икономика с труд
влиза в десетката на най-развитите в
икономическо отношение държави! С други
думи по редица съществени показатели
Русия не би трябвало да представлява
никаква опасност за страните от ЕС,
членки на НАТО.
През последните
десетилетия логиката на развитие на
капитализма в САЩ, които винаги са се
стремили да минимизират ролята на
държавата в икономиката, доведе до
деиндустриализацията на страната и
превръщането на нейната икономика преди
всичко в механизъм за манипулация на
финансови средства и инвестиции по
целия свят. Безумната гонитба за печалби
остави на заден план съдбата на
обикновените американци и облагодетелства
една много ограничена група от финансови
олигарси, които създадоха мита за
глобализацията и нейната благотворна
роля за подобряването на живота на
народите по света. Обективно погледнато
глобализацията наистина повиши жизненото
равнище на десетки и стотици милиони
хора по света, които получиха работа в
новоразвиващите се икономики най-вече
в Азия и донякъде в Латинска Америка. В
същото време милиони американци, които
работеха в индустриалните предприятия
на САЩ за сравнително високи възнаграждения,
загубиха работните си места поради
износа на индустриалното производство,
а заедно с това и работните им места, от
САЩ в Китай, Мексико, Тайван, Малайзия
и други страни на така наречения трети
свят. Това влошаване на икономическото
положение на големи маси от американската
средна класа доведе до настроения, от
които с историческа неизбежност трябваше
да се намерят хора и групи, които да се
възползват, като се опитат да променят
драстично вътрешната и външната политика
на САЩ!
Именно в
аспекта на казаното дотук трябва да се
разглежда появата на политическата
сцена на САЩ на Доналд Тръмп и неговите
"абсурдни и комични" за представителите
на истаблишмънта в САЩ и Европа политически
идеи! За бюрократите на "дълбоката
държава" идеите на Тръмп за ненужността
на безбройните военни съюзи на САЩ,
които им налагат огромни разходи за
охраната на богати държави, чиито
граждани живеят по-добре от милионите
средни американци, са светотатствени,
защото те заплашват статуквото, с други
думи, тяхното сладко и удобно положение
в съществуващата политическа и военна
машина! За "дълбоката държава" в
САЩ и нейната бюрокрация НАТО е ценен
не като военен съюз, увеличаващ военната
мощ на САЩ, а като символ на хегемонията
на САЩ над света! Съюзът трябва да скрие
от света истинският характер на
американската хегемония, която е оръдие
за господство на американската и
световната олигархия зад прекрасната
завеса на демокрацията, хуманизма и
човешките права! Същото важи и за
икономическите съюзи и съглашения, с
които "дълбоката държава" е обвързала
Съединените щати, от които, според Тръмп
и милионите негови привърженици, следват
търговските и бюджетните дефицити на
САЩ.
От историята
е известно, че когато в миналото една
страна е имала амбицията да развие
собствена индустрия и модерно селско
стопанство, тя се е обръщала към
митническите тарифи, защото са ѝ
позволявали да защити онези клонове на
стопанството си, които желае да развива,
от конкуренцията на по-евтините стоки,
продавани от по-развитите държави.
Именно в този прост и достъпен аспект
трябва да се разглежда и "непонятният
бунт" на Тръмп и неговите привърженици
срещу страните, с които САЩ имат огромни
търговски дефицити! Тръмп желае да
използва митническите тарифи като
механизъм за осигуряване на
реиндустриализацията на САЩ.
Тръмп счита,
че Америка не се нуждае от НАТО, защото
според него претенциите на европейците,
че те се страхуват от Путин и Русия, са
смешни и необосновани с нищо реално,
освен с желанието да си осигурят евтин
"военен чадър", който да им разрешава
да поддържат "социалните си държави",
а с това и социалния си мир, за сметка
на американската щедрост. Ако европейците
желаят да имат военната сигурност, от
която те смятат, че се нуждаят, то техните
правителства трябва да намерят начин
да харчат два и дори четири процента от
брутния си национален продукт, а не да
се крият зад гърба на САЩ и оттам да
размахват гневни юмруци срещу Кремъл!
В допълнение,
увеличените средства, необходими за
поддържането на съвременни армии от
съюзниците на САЩ, ще осигурят и
допълнителни, богати пазари за американския
военнопромишлен комплекс. Това ще даде
още по-големи възможности за
реиндустриализацията на САЩ, в която
за момента военната индустрия е почти
единствената останала индустрия,
произвеждаща и продаваща на световния
пазар конкурентоспособни стоки!
Острите
критики на Тръмп срещу Германия, която
се "нуждае от военна защита" от
Русия, но иначе изсипва милиарди долари
в кесията на руския Газпром не е нищо
друго освен горчива подигравка към
германския и европейски истаблишмънт,
който предпочита американската окупация
пред грижата за собствената си безопасност.
Тръмп вероятно добре разбира, че
зависимостта на ЕС от руските природни
ресурси е обективна и неизбежна, но не
разбира защо американците трябва да
плащат за спокойствието на европейците
със своите пари!?
Според
разбиранията на Тръмп времето на
американската хегемония е отминало и
настъпва времето на многополярния свят.
В този свят за САЩ е изгодно да има
колкото се може по-малко полюси, защото
това означава много по-лесно разбирателство
между господстващите държави. В този
аспект засега Тръмп вижда само две
държави, които могат да бъдат на върха
на този многополярен свят. Това са Русия
и Китай и той се стреми да осигури за
САЩ преференциални отношения поне с
едната от тези държави на върха.
Безусловно, по много критерии,
предпочитаемата държава в този аспект
е Русия, защото тя има обща граница с
Китай, огромни рядко населени райони
по тази граница, сравнително по-слаба
икономика от Китай, която няма шанс да
доминира китайската икономика, и сигурно
се чувства потенциално застрашена от
огромния си съсед. При това Русия
притежава големи все още неизползвани
и дори неразкрити природни ресурси,
които в бъдеще могат да бъдат полезни
за САЩ, ако САЩ успеят да установят
близко политическо и икономическо
сътрудничество с Русия. С други думи
Русия неизбежно би предпочела да има
подкрепата на мощен съюзник, който да
балансира прекалената ѝ географска
близост и очевидна уязвимост от страна
на Китай. Именно по тази причина Путин
предлагаше на европейците икономически
съюз и общо икономическо пространство
от Лисабон до Владивосток, но поради
провинциалния си и васалски манталитет,
тесногръдие и исторически наследено
етническо презрение към руснаците,
Европейският съюз се подчини на
хегемонистичните команди от Вашингтон
и зае позиция на конфронтация срещу
Русия! Ако Тръмп успее овреме да пренасочи
САЩ от банкрутиралия хегемонизъм към
бъдещия мултиполяризъм, то Америка ще
остане на върха, а Европа ще се гуши
нейде в низините на новата световна
йерархия, дълбоко наранена от недооценката
от света на нейното минало величие и
влияние! Бедата на Европа е, че в тези
съдбоносни времена, когато се решава
устройството на света за десетилетия
напред, тя разполага само с политически
джуджета на върха на властта в основните
държави на континента!
Току-що
завършилата среща на върха между Тръмп
и Путин би могла да стане едно ново,
възродително начало за отношенията
между САЩ и Русия, но само минути след
пресконференцията на двамата президенти
в Хелзинки, Средствата за масова
дезинформация на "дълбоката държава"
нададоха пронизителен вой, обвинявайки
Тръмп в предателство на националните
интереси на САЩ! Ако не се лъжа Ян
Столтенберг беше заявил наскоро, че
НАТО може да преживее един мандат на
Тръмп, но два мандата едва ли ще може да
издържи! По този въпрос моето мнение
като никога съвпада с това на Столтенберг
и аз именно затова поставих в заглавието
на този материал 2024 година, като краен
срок за залеза на НАТО от сцената на
световната история! Ако Тръмп получи
втори мандат, това ще значи, че е успял
да се наложи над "дълбоката държава"
в днешния ѝ вид, което неизбежно ще
доведе до края на НАТО. Ако "дълбоката
държава" победи, то това ще означава,
че тя ще разяде отвътре САЩ, което може
да доведе до разпадането на самите
Съединени Американски Щати!
Дилетант