Моите университети: Алик

Забележка. На 20 октомври 2018 година се навършиха 10 години от смъртта на най-близкия ми руски приятел от следването. Това кратко материалче е посветено на спомените ми за него.

Най-близкият за мен от съквартирантите ми в стая номер 101 беше Алик Ратновски. Той се появи някак незабелязано в живота ми и аз по никакъв начин не мога да си спомня кога и по какъв повод се запознах с него, но от един момент нататък имам пълни и подробни спомени за нашите отношения.

Първите ми спомени за Алик са за едно пълничко височко момче с големи тъжни черни очи, къдрава коса и голяма кръгла глава. Лицето му, не знам защо, ми приличаше, че има бегло негърски черти! Където и да ме видеше, Алик веднага започваше да ми разказва някакъв анекдот. Веднаж го попитах откъде знае толкова много анекдоти, а той ми отговори, че ги запомня специално, за да ми ги разказва, а ако го взема в моята стая 101 обещава да ми разказва анекдоти до края на следването ми!

Постепенно мечтата му да дойде в моята стая се превърна в идея фикс и той дори започна да крои планове как да прогони Наиф!? Оказа се обаче, че Петер Мьоде напусна преди Наиф и Алик незабавно, без да получи заповед за настаняване от администрацията на общежитието, се самонастани на леглото на Мьоде.

До този момент Алик живееше в една стая с кубинци. Те бяха по-възрастни, защото бяха дошли да се учат в ЛЭТИ (Ленинградский электротехнический институт) след участие в Кубинската революция. Твърдеше се, че един от тях даже е майор от кубинската армия и личен приятел на Фидел Кастро! (Майор по онова време май беше най-старшия чин в кубинската армия.)

Алик много страдаше от кубинците, защото те често си водеха момичета от "външния контингент" на общежитието, заключваха вратата на стаята и тогава той трябваше да си търси къде да нощува. Веднъж, на някакъв празник, той даже беше спал върху рояла в залата за тържества, след като танците бяха свършили и това беше преляло чашата на търпението му, но общо взето нямаше какво да направи.

Малко след този случай Петер Мьоде се ожени и се изнесе от стаята и Алик моментално се нанесе при нас.

Алик, бидейки евреин, хранеше не особено добри чувства към Наиф, за което неизбежно спомагаха и идиотските навици на арабина. Все пак моят авторитет поддържаше обстановката на високо ниво на търпимост и от двете страни.

Алик беше от Тираспол. Майка му беше прекрасна готвачка и всеки път, когато той се завръщаше от ваканция, в стаята настъпваше кулинарен празник, който ние се стараехме да не празнуваме особено шумно, за да не привличаме любопитни очи и гладни студентски стомаси в опит за споделяне на лакомствата, които Алик носеше в куфари и кутии. Най-любимото лакомство за мен беше тортата "Наполеон", която за пръв път ядох по онова време и която майка му приготвяше с голямо майсторство.

Една вечер, в края на зимната ваканция, когато всички си бяхме легнали, вратата на стаята внезапно се отвори и в нея с пъшкане и стонове се вмъкна Алик, натоварен като магаре с два огромни куфара и раница. "Ставайте!" изкомандва той и ние, отначало с нежелание, се надигнахме от леглата. Когато разбрахме за какво става дума, бързо се разсънихме и наскачахме да помагаме при разопаковането на багажа. Алик носеше мариновани гъби, краставички, консерви, варена пълнена кокошка, домашен хляб, салами и сланина. Носеше и няколко бутилки молдавско вино и коняк. В една от бутилките имаше шампанско. След като приготвихме пълна маса с порции от всички лакомства, решихме да отворим бутилката с шампанско и да полеем благополучното пристигане на Алик. Не помня кой започна да се занимава с отварянето на бутилката, но изведнъж се чу "охкане" и "ахкане", а след това шум на падаща на земята бутилка. Когато бутилката падна, тапата ѝ изхвърча, и бутилката, в съгласие с третия закон на Нютон, се понесе като ракета с бясна скорост из стаята, изхвърляйки от гърлото си струя въглероден двуокис и разпенено вино. Втурнахме се да я гоним, но тя се завря под един от креватите и там беснееше поливайки всичко наоколо с шампанско. Най-накрая, с последни усилия, бутилката сама се измъкна изпод кревата и уморено спря под масата кротко изливайки последните капки газирано вино. Не ни беше толкова жал за виното, колкото ни беше яд за това, че бутилката беше насвинила пода със сладникава леплива течност, която вероятно щеше да служи на дървениците и хлебарките месеци наред за десерт и дохранване!

В разговорите си с Алик, аз установих, че той си няма представа от историята на древните евреи и затова често му разказвах за крал Саул, Давид, Соломон и разните пророци. Разказвах му и за Естер, Навуходоносор, Моисей и бягството на евреите от Египет. Знаех, че версиите на библейските истории, както ги знаех аз, едва ли съвпадат с официалния канон, но аз обичах да разказвам истории и Алик ме слушаше с отворена уста. Тези истории ми беше разказвал баща ми едно време и аз дълго ги приемах за чиста монета, а не за легенди, подобни на старогръцките легенди и митове.

Когато завърших университета, на връщане от СССР аз минах през Тираспол и гостувах на Алик няколко дена. След това заедно с него и останалите съквартиранти от стая 101 ходихме на екскурзия по Рила и прекарахме десетина незабравими дни на Яйлата.

По-късно, когато започнах да работя в ЦИИТ и участвах в съвещанията на Единната система в Москва, аз редовно гостувах на Алик, който след завършването си,се ожени и живееше в Москва. По едно време Алик ми предложи да ми даде пълната дистрибуция (включително и изходните кодове) на Adabas и Natural, които техният изчислителен център беше получил от Software AG. Аз предадох дистрибутивните ленти на дирекцията на Илич Юлзари, които започнаха да адаптират продуктите за българските машини от Единната система. Впоследствие запознах Донка Николчева и Свилен Иванчев с Алик и те получаваха от него новите версии на продуктите на Software AG.

Моето и на Юлия доверие в лоялността на Алик беше толкова голямо, че той беше един от тримата хора на света, който знаеше, че ще емигрираме. Останалите бяха майката на Юлия и колежката ни Йорданка Иванова от ЦИИТ, която просто ни "изчисли", че ще бягаме и нямаше как да не ѝ признаем.

Когато след време в САЩ се позамогнахме и имахме пари за телефонни разговори и особено когато се разви интернета, аз отново си поднових връзките с Алик, като често му се обаждах или той ми се обаждаше по телефона. Междувременно, от безусловен привърженик на Израел и политиката му в Близкия Изток, аз постепенно започнах да се формирам като противник на Ционизма. За това спомогнаха и книгите, до които имах достъп в САЩ – много по-широк избор, както на книги за историята на евреите, така и за еврейската религия и особено за историята около създаването на Ционизма и Израел и за войните на Израел през средата и втората половина на XX век.

Постепенно в разговорите ми с Алик започна да се промъква информация, която научавах от книгите, които четях. Той започна да ме обвинява, че си променям убежденията под влиянието на тези книги, които Алик смяташе, че са просто антисемитска литература. Един ден му изпратих статия от един еврейски историк, който поставяше под съмнение легендите около въстанието на Макавеите през 70 година на нашата ера и историите за разселването на евреите от Рим след поражение на въстанието. Тогава Алик ми се обади по телефона и имахме дълъг разговор, в който аз – неочаквано за себе си – открих огромната роля, която съм изиграл в живота му! В следващите редове ще се опитам накратко да разкажа есенцията на нашия разговор.

Бащата на Алик е бил военен политработник. Те са живели в Тираспол във военно градче. Като малък Алик са го тормозели другите деца за това, че е евреин. Имало е и друга причина – той беше малко пълничък и вероятно това също е допринесло за терора срещу него от страна на децата.

Алик ми разказа, как децата са го връзвали за дърво в полето, биели са го и са издевателствували, че сега ще го оставят на вълците да го изядат, защото е мръсен евреин!

Моите разкази за историята на евреите за пръв път в живота му накарали Алик да се почувства горд, че е евреин, защото разбрал, че и неговият народ е имал история! По-късно, след като се оженил, той потърсил литература за еврейската история и религия и се свързал с разни просветни еврейски организации в СССР.

По време на 6-дневната война на Израел с арабите, аз бях много впечатлен от победата на евреите и противно на пропагандата в Съюза по онова време, вярвах, че Египет е щял да нападне Израел и че това е една справедлива война за евреите. Думите ми по онова време били като мехлем за душата на Алик, който само пред мен можел да проявява гордостта си от евреите и еврейската държава.

Един ден аз изпратих по електронната поща на Алик още една статия от еврейски учен-историк, в която се твърдеше, че няма исторически данни за изселване на евреите от римляните след въстанието през 70-те години след Христа, и за това, че Ашкеназите са най-вероятно хазари. Алик възприе тази статия много болезнено. Обади ми се по телефона и тогава ми разказа за страданията си като дете и за това колко много аз съм допринесъл за промяната на неговото отношение към евреите и за гордостта му, че е евреин! Той беше много разстроен от моето "предателство" (думата предателство е от мен, защото Алик никога не употреби нещо подобно). След няколко дни получих по електронната поща съобщение, че Алик е починал от сърдечен удар. Бях потресен от тази новина, защото в ушите ми все още звучеше обидата му от това, че съм променил мнението си за евреите и Израел.

Трябва да си призная, че и до ден днешен, 10 години след смъртта на Алик, все още се чувствам виновен за нея, макар че не знам точно как и при какви обстоятелства той е получил инфаркта.

Разказвач

Новата световна война е започнала вече... в компютърните мрежи

Кибернетичната война срещу Демократичния Запад се води вече не само от Русия, но в нея се е намесил и Китай! Както изглежда войната е вече световна – война на доброто срещу злото, което очевидно се олицетворява от Русия и Китай!

Поредното настъпление срещу Русия се поде с увеличена енергия от Великобритания и Холандия, които обявиха нови кибернетични атаки на руските тайни служби. Жертвите на вездесъщото ГРУ този път са: Организацията за ЗАБРАНА на химическите оръжия (OPCW) в Хага и Швейцария, Британското външно министерство, изборите в САЩ и различни европейски държави и Международната агенция за борба с допинга (WADA).

Британското външно министерство обвинява ГРУ в шест конкретни кибернетични атаки и твърди, че те са извършени от 12 подвластни на ГРУ хакерски групи, а именно: Fancy Bear, Voodoo Bear, APT28, Sofacy, Pawnstorm, Sednit, CyberCaliphate, CyberBerku, BlackEnergy Actors, STRONTIUM, Tsar Team and Sandworm.

Според специалисти в областта на кибернетичните атаки изброените 12 групи от хакери всъщност са имената на 12 различни метода за кибернетични атаки, като при това Fancybear, ATP28, Pawn Storm, Sofacy Group, Sednit и Strontium идентифицират един и същ метод! Разбира се за обвинителите е без значение, че всеки един от изброените 12 метода е практически невъзможно да бъде адресиран към конкретни извършители.

По всичко личи, че в дадения случай е налице психологическа атака срещу широката публика на Запад, предназначена да всее паника всред обикновения човек от улицата, че Азия и азиатщината застрашават благородната и хуманна европейска цивилизация.

Холандия обяви, че четирима агента на ГРУ с дипломатически паспорти са се опитали да проникнат в WiFi мрежата на OPCW, като наели кола и паркирали около сградата на организацията. Атаката си те извършили с модерно устройство за проникване в WiFi мрежи, но холандските тайни служби били нащрек и ги наблюдавали внимателно. След като се позабавлявали с наивните им опити, холандците ги арестували и експулсирали от страната. Руските агенти от една страна били много печени, като почистили хотелските си стаи от всякакви улики, но в замяна на това пазели в себе си квитанция за платено такси от сградата на ГРУ в Москва до аеропорта, а освен това носели със себе си компютър с уличаващи ги лични данни! По всичко личи, че съвременните руски агенти изобщо не могат да се сравняват с великите си предшественици като Ким Филби, Бърджис, Маклейн, Блейк, Зорге и други подобни от миналото. Очевидно качеството на кадрите в ГРУ е под всякаква критика и президентът Путин трябва да си вземе бележка!

В допълнение Министерството на правосъдието на САЩ отправи нови обвинения към агенти на ГРУ за нови опити за хакване на различни системи в САЩ. Като се има предвид, че вероятността въпросните агенти да попаднат в ръцете на американското правосъдие е нулева, то регистрирането на всякакви обвинения е лесна и безопасна работа. В края на краищата няма никаква опасност тези обвинения да видят бял свят и да се наложи да бъдат защищавани в истински съд, а не в съда на Средствата за масова дезинформация (СМД).

На последното заседание на министрите на отбраната на НАТО, Katie Wheelbarger, асистент на заместника на министъра на отбраната на САЩ по въпросите на международната сигурност, предложи САЩ да използва целия си арсенал от отбранителни и нападателни кибернетични средства от името на НАТО за охрана на съюзниците, като при това запази пълен контрол на САЩ, както върху тези средства, така и върху хората, които ще ги прилагат! С други думи страните членки на НАТО, грубо казано, "трябва да свалят гащи и да се наведат" в пълна готовност да понесат всякаква атака или отговор на атака, независимо откъде и защо ще им дойде, без да имат какъвто и да е контрол върху това дали става дума за отговор на атака под "фалшив флаг" или за истинска атака от страна на "враговете на демокрацията и прогреса"!?

Интересно е, че тайните служби на САЩ и Великобритания се държат така, като че ли Едуард Сноудън никога не е съществувал, а WikiLeaks никога не е публикувал цял набор от средства за хакване, разработени от NSA и изнесени от неизвестна (а може би и вече известна) личност от софтуерните библиотеки на NSA!? Даже пеленачетата знаят, че NSA контролира почти целия световен интернет трафик чрез хардуерни отклонения във възлите на световните кабели, а британското GHCQ се разкри, че е хаквало най-голямата белгийска телекомуникационна компания, за да може да прослушва различните международни организации в Брюксел. Според Shadow Brokersleak през септември 2000 г. NSA е хаквала DNS сървърите на OPCW, а не е минало много време и от разкритията, че NSA е подслушвала даже телефона на госпожа Меркел!

Впрочем просветлението за възможностите на хакинга е изгряло именно в главите на ръководителите на американските тайни служби. Известно е, че още през 70-те години, когато руснаците закупуват помпени станции от Запад за петролопроводите си до Европа, американските тайни служби влагат във внесената апаратура дефектен софтуер, който да предизвика редица взривове в тези станции, с което създава големи главоболия и загуби за съветската индустрия. Подобен номер изиграха на Иран и израелските тайни служби в комбина с американските си колеги, когато преди години причиниха със специален вирус, внедрен в управлението на центрофугите за пречистване на уран, разрушаването на тези центрофуги поради внезапно повишаване на скоростта им!

Китай също си получи дозата обвинения във връзка с кибернетичния шпионаж. Тези дни в Bloomberg излезе публикацията:

The Big Hack: How China Used a Tiny Chip to Infiltrate U.S. Companies

https://www.bloomberg.com/news/features/2018-10-04/the-big-hack-how-china-used-a-tiny-chip-to-infiltrate-america-s-top-companies

Оказва се, че тестъри са открили в дънните платки (motherboards) на сървърите, произведени от "Supermicro", чип с размер на оризено зърно, който не би трябвало да съществува на това място според дизайна на платките! Както Apple, така и Amazon, твърдят, че това не е истина. Възмутено протестират и официални лица от американската администрация, тъй като подобно твърдение на Блумбърг поставя под съмнение цялата секретност на редица федерални служби и огромни американски компании. Произходът на тези платки разбира се води към Китай, но в края на краищата, когато желаеш на всяка цена да произвеждаш по-евтино, би трябвало да си готов и за изненади от този тип!

Да си призная аз винаги съм се чудел на великите държави, които претендират за световно влияние, но ползват софтуер и хардуер, дизайнвани от американски фирми!? Колко му е да се поставят тук-там "вратички", които да позволят контрол на мрежите от страната-разработчик на този хардуер и софтуер? В интерес на истината през ум не ми е минавало, че производителите могат да направят подобен номер на дизайнерите, както според Блумбърг изглежда са постъпили китайците!

Преди време научих, че руснаците имат програма за замяна на всички компютри и софтуер, който се използва в държавните им учреждения, със системи, разработени и произведени в Русия. Китай също има подобна програма и даже вече не допуска в държавните си мрежи апаратура и програмно осигуряване, разработени извън Китай. Изглежда доверието между големите държави и фирмите производителки на кибернетични средства е достигнало до "нови висоти"!

Apple, Amazon и разните федерални служби могат да протестират колкото си искат срещу статията в Блумбърг, но аз съвсем не съм убеден, че тя не отговаря на истината в една или друга степен!

Впрочем кой знае? Кибернетичната световна война, прерастваща в термоядрена, може да ни спести климатичната катастрофа, към която светът изглежда върви с бързи крачки, или пък климатичната катастрофа може да ни спести термоядреното унищожение, ако успее да го изпревари! Тези дни излезе доклад на съвет от учени, които по заръка на ООН се занимават с проблемите на климатичните промени на Земята. Според доклада на ООН на човечеството му остава все по-малко и по-малко време да осигури необходимите ограничения на използването на енергийни източници, които увеличават парниковия ефект! Според доклада нарастването на средните температури трябва да се задържи до 1.5 °C над пред-индустриалното равнище, за да се предотвратят катастрофални изменения в климата на Земята. Това може да се постигне само ако до средата на това столетие използването на въглеводородните горива за енергийни нужди се сведе до нула!? Отгоре на всичко емисиите на парникови газове трябва да се намалят с 45% до 2030 година!!??

"New UN Climate Report Dims Hope For Averting Catastrophic Global Warming" HuffPost

https://www.huffingtonpost.com/entry/ipcc-report_us_5bba177be4b0876eda9ef1d7?utm_medium=email&utm_campaign=__TheMorningEmail__100818&utm_content=__TheMorningEmail__100818+CID_72ea3e8e14aad8aefec584c6eb4e84f4&utm_source=Email%20marketing%20software&utm_term=HuffPost&ncid=newsltushpmgnews__TheMorningEmail__100818

Излиза май, че това за кибернетичните войни и за хакинга могат да се окажат бели кахъри!?

Дилетант