Украйна - плод на особеностите на Съветската империя

На времето, когато следвах в СССР, обичах да разпитвам колегите си от различните републики за живота им по местата, откъдето идваха. Винаги ми правеше впечатление, че – особено тези от Задкавказието и Прибалтика – ми описваха живот по-богат и по-удобен от този в Русия. Когато те се връщаха от ваканция, носеха такива лакомства, за каквито ние в Ленинград не можехме даже да сънуваме!

Когато завърших и се завръщах в България, аз минах през няколко страни от Социалистическия лагер и ми направи впечатление, че и там, както и в България, хората живееха по-добре от руснаците!

По-късно, когато през 1985 година избягах със семейството си на Запад и получих по-голям достъп до западните Средства за масова дезинформация (СМД), аз разбрах, че СССР и Социалистическия лагер са всъщност новата Руска империя, която е впила пипалата си в многобройните народи и изсмуква техните жизнени сокове. През цялото това време нещо не ми се връзваше. Бях чел за Британската империя, за Испанската империя, за Френската империя и за другите по-малки империи на Запада, но в книгите, които бях чел, се описваше, че метрополиите на тези империи винаги са живеели по-богато от перифериите си (обикновено наричани колонии), а в империята на СССР без съмнение беше точно обратното – периферията живееше по-добре и по-богато от метрополията Русия!?

След дълго умуване дойдох до извода, че причината е в това, че СССР беше различна империя по чисто идеологически причини. Идеологията на комунизма за господство на пролетариата и изобщо на трудещите се, както се прокламираше тогава, изискваше едновременното икономическо развитие на всички части на империята, т. е. в тази империя не можеше да има благоденствуваща метрополия и мизерстващи народи от периферията, а всички трябваше да "вървят задружно по пътя на прогреса и благоденствието". Руският народ беше натоварен със задачата да помага на всички народи в империята да развиват задружно икономиките си и да живеят по-добре и по-богато. В резултат на това най-богатата с ресурси част от империята – РСФСР, осигуряваше суровини за останалите народи. Получаваше се така, че руснаците живееха най-бедно от всички, чакайки времето, когато развитието ще достигне до такава степен, че за всички ще потекат "реки от мед и масло"! За нещастие на руснаците това време все не идваше и не идваше. Нещо повече, един от най-големите грехове, в които биваха обвинявани руските комунисти беше "великоруският шовинизъм", който се считаше, че се изразява в поставянето на интересите на руската националност над интересите на останалите националности в СССР. На руснаците им се втълпяваше, че желаната нирвана е зад поредния завой по пътя към благоденствието! По думите на Дмитрий Орлов

http://www.informationclearinghouse.info/51449.htm

СССР можеше да се оприличи на една голяма свиня, в цицките на която са се впили 14 прасенца и сучат с настървение. Когато през 90-те години на миналия век свинята се отърси от сукалчетата и "преживя психическото сътресение от загубата на семейството си", тя доста по-бързо от тях се оправи и започна да "наддава", ползвайки се от собствените си природни ресурси.

За нещастие на руснаците обаче се оказа, че да бъдеш богат е не само благодатно, но и опасно, особено когато имаш прекалено голяма територия, на която живеят прекалено малко хора! В съвременния глобален олигархичен капитализъм можеш лесно да станеш жертва на глутницата "финансови вълци", за които народите са интересни само дотолкова, доколкото могат да им осигурят финансова изгода, а за да е сигурна изгодата, то олигархията трябва да осъществява сигурен контрол върху ресурсите, а също и върху хората, които обитават територията с ресурси. Това налага Русия отново да харчи твърде много пари за въоръжаване на армията си и следователно по-малко да остава за благоденствието на руския народ.

Едно от 14-те прасенца-сукалчета беше и Украйна. Самата тя също е доста богата на ресурси, но за разлика от Русия е измислена държава – без традиции на държавност! Аз имам доста читатели на блога от Украйна и очевидно рискувам да си навлека тяхната омраза с разсъжденията си, но за съжаление именно липсата на държавна традиция и етническо и езиково единство е в основата на техните безкрайни, вече почти 30 годишни мъки по пътя на държавността.

Исторически погледнато, въпреки опитите на съвременните украински националисти да представят нещата по друг начин, историята на Украйна започва едва в годините на Октомврийската революция и Гражданската война. Спомените за Богдан Хмелницки и Мазепа трудно могат да бъдат считани за начало на украинската държавност, а да се връщаме в историята до Киевска Рус е просто несериозно. Фактически до началото на Романовата династия, когато започва завладяването от Русия на територията на съвременна Украйна, нейните земи са били или част от Полско-Литовското сдружение или са били "ничия земя", от която татарите от Кримското ханство са събирали роби за пазарите на Турската империя. Едва по времето на Екатерина Велика, благодарение на талантливия политик и военачалник княз Потемкин Таврический (сиреч Кримский) започва системното завладяване, заселване и култивиране на земите на днешна Украйна. Именно по онова време източните и южните ѝ части получават името Новорусия.

По време на революцията, под влияние на идеологията на комунизма, която предполага постепенно претопяване на народите и нациите в една общност, формирането на границите на отделните съветски републики е било чисто формално упражнение, в резултат на което се формира и Украйна. За да привлече на страната на революцията населението от териториите на днешна Украйна около Киев, Ленин присъединява към републиката областите на Новорусия. По-късно, непосредствено преди и след Втората световна война, Сталин присъединява към Украйна Галичина и други области от западна Украйна, които всъщност никога не са принадлежали на Русия, а са били част от Австроунгарската империя. По тази причина населението на тези области винаги е било с антируски, а между другото и с антиполски и антисемитски настроения. За капак Хрушчов незаконно присъединява към Украйна през 50-те години и Крим като по този начин завършва формирането на един "национален Франкенщайн" изтъкан от противоречия и готов да се пръсне във всеки момент на съставните си части. В допълнение, за да повиши тежестта на СССР в ООН, Сталин включва в списъка на страните основателки на организацията, заедно със СССР, Белорусия и Украйна. Така се създават, заедно с Руската федерация, още две държави, територията на които в Руската империя исторически се е наричала "Белая Русь" - Белорусия, и "Малая Русь" и "Новая Русь" - Украйна.

Именно в този изкуствен начин на изграждане на Украйна трябва да търсим причините за Майданите и за непрекъснатите кризи на властта в тази държава, които при това се подклаждат от САЩ, ЕС и НАТО с цел максимално доближаване на войските на НАТО до територията на Руската федерация, което ще обезпечи минимално време на реакция при една ядрена атака на НАТО срещу РФ. Освен това, в една от последните си публикации, Бжежински развива тезата, че за да бъде Русия отново велика държава, тя обезателно се нуждае от Украйна, което е може би другата причина, поради която САЩ и ЕС полагат толкова усилия да създадат пропаст между народите на Русия и Украйна. По мое мнение обаче Русия предпочита да има една независима и неутрална Украйна между територията си и НАТО и не счита, че присъединяването на Украйна към Русия ще бъде от каквато и да е полза за икономическото развитие и благоденствие на Руската федерация.

Тези дни се проведе вторият тур на поредните президентски избори в Украйна. Резултатът е зашеметяваща загуба на досегашния президент Петро Порошенко. Този резултат демонстрира пълния провал на преврата от февруари 2014 година и макар че Западът се старае да демонстрира удовлетворение от спазването на демократичния процес в Украйна, аз се съмнявам настроенията във Вашингтон и Брюксел да са особено весели! Не трябва да забравяме, че Западът похарчи десетки милиарди долари и евра за "стабилизацията" на Украйна, а резултатът от тези милиарди е незабележим за донорите и за украинския народ, но вероятно доста благоприятен за олигарсите в Украйна! Истината е, че поддръжката на Украйна е много скъпо удоволствие даже за Запада, а при това това удоволствие обещава да стане още по-скъпо, когато газта потече по тръбите на Северен и на Турски поток. Проблемът е, че тръбопроводите, преминаващи през Украйна, са в края на експлоатационния си живот и както изглежда никой няма намерение да се заеме с тяхното подновяване. Освен това Русия обяви, че в отговор на безбройните санкции и враждебността на Запада и Украйна срещу Русия тя ще престане да снабдява Украйна с петрол, петролни продукти и въглища, което означава, че колективният Запад трябва да се погрижи за доставката и на тези суровини в Украйна. Вече около четвърт от работоспособното население на Украйна е емигрирало на запад или на изток, Русия постепенно заменя индустриалните стоки, които тя внасяше от Украйна, а ЕС няма нужда от тези стоки! Ако Украйна не намери начин и воля да заживее в мир и сътрудничество с Руската федерация, то скоро територията ѝ ще се превърне в пустошта, която е била преди времето на великия Потемкин, който е завладял, организирал заселването и култивацията на тази територия.

В тази връзка си спомням един от монолозите на известния "евреин-отказник“ от руски (респ. съветски) произход и впоследствие директор на организацията "Натив" в Израел, Яков Кедми, който обръща внимание на факта, че най-проспериращата държава, съседна на Русия – Финландия – се отличава от останалите съседки на Русия по това, че след Втората световна война решава, че е в неин интерес да поддържа приятелски отношения със СССР, а по-късно и с Руската федерация. Финландия не е член на НАТО, но е член на ЕС, и приятелските ѝ отношения с Русия ѝ помагат да си сътрудничи с нея във всички сфери на живота. Резултатът от това е една процъфтяваща Финландия, която рязко се отличава по стандарт на живот от останалите съседи на Русия, въпреки огромните финансови средства, "налети" от ЕС в икономиките на Полша и Прибалтийските републики, които горят от неистово желание да се конфронтират с Русия с повод и без повод!

Новоизбраният президент на Украйна Зеленский има възможността да отвори нова страница на мирно сътрудничество и добросъседски отношения между Русия и Украйна, ползвайки примера на Финландия, а не на Полша, Прибалтийските републики, България и другите държави-неудачници от обкръжението на Русия. Цената на това сътрудничество ще бъде само неутралитета и неприсъединяването на Украйна към НАТО – според мен доста ниска цена, ако тя бъде заплатена с достигането на просперитет, подобен на този на Финландия.

Другото интересно събитие, след публикуването на предишния ми блог, е публикуването на отчета на Мюлер в САЩ за резултатите от разследванията свързани с Русиягейт. Според Пол Крейг Робертс:

http://www.informationclearinghouse.info/51472.htm

Русиягейт разследването е имало три цели:

1. Да се предотврати подобряването на отношенията между САЩ и Русия, което неизбежно би увредило финансите и мощта на военнопромишления комплекс в САЩ.

2. Да се прикрият предизборните машинации на администрацията на президента Обама в изборите от 2016 година и кампанията на Хилари Клинтън срещу републиканския кандидат Доналд Тръмп.

3. Да се попречи на нормалното протичане на кампанията на Доналд Тръмп, а след избирането му за президент да се провали управлението му чрез непрекъснати атаки и машинации на СМД и апарата на извънредния прокурор Мюлер, за да се предотврати втори мандат на Тръмп.

Макар че разследването на Мюлер не доказа колаборация между Тръмп и Путин по време на предизборната кампания, нито пък доказа опит от страна на Тръмп да попречи сериозно на разследването на Мюлер, може да се счита, че и трите цели на разследването са постигнати. Проблемът е само, че ако демократите не намерят начин да излязат с чест от разследването, като престанат да спекулират с изводите на Мюлер, отразени в доклада, демократите могат да постигнат именно преизбирането на Тръмп за втори мандат, показвайки се на американския избирател като лузъри, които не могат да намерят сили да признаят, че са загубили битката и да се постараят да намалят ефекта от загубата си в съзнанието на обикновените американци!

Дилетант

"Кап, кап, кап ..."

Чували ли сте за онова китайско мъчение, където на главата на жертвата пада капка след капка студена вода – постоянно, неотвратимо, безмилостно и като че ли безкрайно? Така вероятно се чувства Бойко Борисов всеки божи ден, когато на главата му се стовари поредният скандал на ГЕРБ. Както капките вода са неумолими, така и скандалите стоварващи се върху ГЕРБ и по импликация върху главата на Бойко са неумолими и неотменими! Изглежда, че това идва от характера на партията и на нейните водачи, които някак си са склонни към... специфични постъпки, които ще си позволя да не характеризирам по-прецизно!

Прочетох отново публикациите си "Агонията на един режим" и "Залезът на ГЕРБ" и се ужасих! Навсякъде пиша за скандали – скандал след скандал и скандал върху скандал, а Бойко като от тефлон – нищо не му се лепи. Като цирков фокусник той сваля цилиндъра и вади поредния заек, пардон министър или народен представител, сменя провинилият се и продължава да управлява. По-точно да се прави, че управлява, а всъщност да обикаля от държава в държава, от столица в столица, да се прегръща и целува с аркадашите си от ЕС, а народът му се радва, все едно, че скандалите не го засягат!? Отидѝ, че разбери в цялата тази бърканица какво става?

В "Агонията на един режим" писах за трите хитрини на Бойко, които той неизменно използва при всеки скандал – не винаги и трите, но толкова колкото са му необходими за да излезе сух от водата:

1) Гръмовержец.

2) Заблуждаваща атака.

3) Възмущението на светеца.

Удивителното е, че хитрините неизменно работят, като дори не винаги се налага да се използват и трите, за което свидетелства и фактът, че завчера чух по радиото едни женици да се възмущават от поредната демонстрация срещу правителството, че "демонстрантите не оставят хората да управляват държавата!?"

Към скандалите, споменати в "Залезът на ГЕРБ“ се добави и скандалът "апартаментгейт". Негова жертва – о чудо! – стана „човекът-Сталин“ в ГЕРБ, известен още като Цветан Цветанов. "Гръмовержецът" го накара да се раздели с поста си в Народното събрание, но, което е по-важно за него, си запази поста "Сталин" в йерархията на ГЕРБ. Имам предвид ролята на Сталин в Болшевишката партия още по времето на Ленин, когато той е организационен секретар на партията – той назначава, повишава и уволнява, при което си създава административната опора, позволила му по-късно да се справи с всички конкуренти и претенденти за ръководната позиция в Партията и държавата. Та Цецо-Сталин остава плътно прилепен до партийното тяло на ГЕРБ, откъдето май никой не може да го откъсне и откъдето събира сила както Антей от майката Земя!

"Апартаментгейт" помете още няколко души, а между тях и Цецка Цачева. Тя милата би трябвало да се чувства доволна, защото си отива с хубав апартамент от една позиция, на която почти всички бяхме забравили, че е поставена, а ми се струва, че и тя не се чувстваше особено комфортно на тази позиция.

Опасно е положението само с Пламен Георгиев, шефа на "Антикорупционната комисия", който изобщо няма намерение да подава оставка заради съмненията около неговия апартамент и тераса с барбекю и сауна. Той даже се е оградил с четирима охранители от НСО, за да го "пазят от олигарсите", които... той разследвал!? На мен обаче ми се струва, че олигарсите са го оградили с четирима охранители, за да му напомнят да си "опича ума" и да не му идват вредни мисли да поглежда към горните стъпала на финансово-имотната стълбица, където те са се разположили заедно със слугуващите им политици!

Докато си упражнявах красноречието по въпроса за отказа на Пламен да подава оставка и предназначението на неговата охрана, разбрах, че Бойко е влязъл отново в ролята си на "Гръмовержец" и е предложил на Пламката или да си подава оставката, или да излиза в продължителен отпуск! Пламен, разбира се, е избрал отпуската, защото, както се казва, "надеждата умира последна" и бурята може и да му се размине! Както виждате волята на Бойко е непреодолима в българската парламентарна демокрация, в която позицията на шефа на "Антикорупционната комисия" би трябвало да е солидно защитена от приумиците на индивидуалната злоба и отмъстителност на власт-имеющите!

Следващият скандал беше този с турският външен министър, който си каза истината за закона за вероизповеданията и за проблемите с Мюфтийството! Не че ние не се досещахме какво и как е станало, но все пак човекът си го каза, че се е наложило да се упражни натиск върху българската власт, за да се приеме правилния закон, особено що се отнася до дълговете на Мюфтийството. От една страна, според министъра, някой се опитвал да посегне на имотите на Мюфтийството, а от друга страна се посягало и на правото му да получава финансови помощи от Турция. Та министърът съобщи преди изборите в Турция на нашите сънародници у комшиите, че турската държава е взела мерки по тези въпроси да бъдат взети най-правилните решения.

Изявленията на министъра предизвикаха "бурно негодувание" в държавния апарат. Ама ако си помислите, хората от ГЕРБ – и Бойко и Захариева, че и останалите – взели отношение по въпроса, са си напълно прави! Говорим си, разбираме се, прекарваме закона както сме се разбрали, а след това някой отива и се "изтропва на метеното" и трябва да се почиства след него! От друга страна и министърът си е прав: "Гяурите трябва да си знаят мястото!"

Налага се Бойко и компания непрекъснато да прилагат трите хитрини, но няма страшно, българите са свикнали и преглъщат всичко щом идва от бащицата!

Бедата е, че т. нар. политически елит в България гледа и слуша какво става по света, но очевидно нищо не разбира или поне не дава индикации, че разбира!? А по света стават странни и невероятни неща!

На 23 март Средствата за масова дезинформация (СМД) съобщиха, че във Венецуела са пристигнали два руски военнотранспортни самолета и са стоварили военно оборудване и... 100 руски военни! На трети април пък СМД съобщиха, че във Венецуела са пристигнали 120 китайски военни с медикаменти и други неща! Може би ще ме запитате на какво толкова се чудя? Та нали в Куба и Никарагуа отдавна има и руснаци и китайци!? Да, ама нито Куба, нито Никарагуа притежава най-големите петролни запаси в света!

Във връзка с горните събития в СМД отново стана дума за "Доктрината Монро" и аз най-накрая реших да се поинтересувам по-подробно как точно е формулирана тази пуста доктрина, от която толкова се плашат всички!

"Reminiscence of the Future... : For Monroe Doctrine Junkies."

http://smoothiex12.blogspot.com/2019/03/for-monroe-doctrine-junkies.html

Президентът Джеймс Монро декларира пред Конгреса на САЩ на 2 декември 1823 година, че Старият и Новият свят имат различни социалнополитически системи и трябва да останат в различни сфери на влияние. Той формулира следните четири принципа на поведение, които се канонизират като "Доктрината Монро":

1. Съединените щати няма да се намесват във вътрешните работи или във войните на европейските държави.

2. Съединените щати признават съществуващите колонии и зависими територии в западното полукълбо и няма да се намесват в отношенията им с метрополиите.

3. Западното полукълбо е затворено за бъдеща колонизация от страна на европейските държави.

4. Всеки опит на европейска сила да потиска или контролира всяка нация в западното полукълбо ще бъде считана за враждебен акт спрямо Съединените щати.

След обявяването на "Доктрината Монро" САЩ се чувстват с развързани ръце и върлуват безнаказано 75 години на американския континент. По време на войната с Мексико те превземат половината му територия. След това унищожават почти напълно индианските племена в централната и западната част на Северна Америка и присъединяват територията им към Съюза. Едва в края на XIX век САЩ нарушават както духа, така и буквата на доктрината с войната срещу Испания, по време на която завладяват Порто Рико, Гуантанамо и други територии в Карибско море.

Оттогава до ден днешен "Доктрината Монро" се размахва като плашило от политици и от преститутките на СМД, като непреодолимо препятствие пред всеки конкурент на САЩ в Западното полукълбо. Изведнъж обаче се оказва, че Русия и Китай, тихо и полека, без някой да им обърне внимание, се настаняват в една от най-важните държави на континента и когато им се прави "сериозна забележка", че нарушават "Доктрината Монро" и че трябва да променят поведението си, те... просто се правят на ударени и вкарват най-демонстративно допълнително въоръжение и спецподразделения във въпросната държава, която е станала предмет на вниманието на хегемона със сериозна заявка за бърза смяна на режима!

Тези събития са както много опасни, така и много показателни. Ако САЩ не успеят в близкото бъдеще да свалят режима на Мадуро във Венецуела, то по престижа им ще бъде нанесен непоправим удар, защото Русия и Китай ще демонстрират успешно не само локални амбиции за влияние в близките им географски райони, но и амбиции за "проектиране на сила" и в глобален мащаб!

Заявленията на Болтън и Помпео по последните събития във Венецуела с намеци за "Доктрината Монро" не направиха никакво впечатление нито в Пекин, нито в Москва. Нещо повече, последните нагло заявиха, че САЩ нямат никакво право да диктуват на която и да е държава по света какво да прави на собствената си територия! Русия и Китай просто се заеха да ремонтират и възстановяват нефтодобива, както и електроразпределителната система на Венецуела, което вероятно в скоро време ще доведе до намаляване на проблемите в тях. (Противно на очакванията нефтодобивът на Венецуела се задържа на около милион варела дневно, въпреки предсказанията за скорошния му крах.)

Безусловно и Китай и Русия имат техническите познания и средства да стабилизират тези важни за Венецуела отрасли на стопанството ѝ. Въпросът е дали те, и особено Русия, ще издържат на икономическите и военни усилия толкова далеч от територията им!?

Засега изглежда, че амбициите на Гуайдо се провалиха, но трагедията на Венецуела е все още далеч от развръзка. Все пак не бива да се забравя, че латиноамериканците са "сърбали попарата" на "чичо Сам" достатъчно дълго, за да се заблуждават, че ако Гуайдо и приятелите му дойдат на власт, то животът на народа ще се подобри. Това е и основното препятствие пред Гуайдо, а именно, че той се възприема като агент и слуга на "Големия бял баща" от север!

Друг важен момент в съвременната геополитика е т. н. Brexit. Той създаде невероятна суматоха в ЕС и изправи съюза пред необходимостта от фундаментални решения за целите и бъдещето му. Сключването на договора между Франция и Германия в Аахен и предложенията на италианците за договор между Париж и Рим определено говорят за фундаментално преструктуриране на ЕС. Каква ще е ролята на България и останалите държави от "нейната черга" в тази структура тепърва ще видим, но е ясно, че епохата на англосаксонската доминация в европейската политика завършва!

Празнуването на 70 години от основаването на НАТО в САЩ премина на забележимо ниско ниво (ниво на външни министри) за такава важна годишнина. Изглежда бюрокрацията в НАТО и в САЩ не се решиха на празнуване на високо ниво, за да се избегнат поредните приказки на Тръмп за това колко остарял и ненужен е този военен съюз. А НАТО наистина е остаряло и ненужно, но то си има бюрокрация, която има свой живот и планове за бъдещето. Единственият начин тя да бъде "изсушена" е да бъде лишена от финансови средства, а кой и кога ще посмее да посегне на тези средства е трудно да се предскаже, но ми се струва, че времето за това не е много далече. Не се отразява положително на здравословното състояние на НАТО и поведението на Турция. Не бива да забравяме, че Ердоган има пред себе си повече от 4 години управление без избори, което е доста дълъг период за реализация на много негови амбиции! Във всеки случай, когато се оформи новата структура на ЕС и се помисли за отбраната на Съюза, неизбежно ще дойде и краят на НАТО. Той ще бъде вероятно тих и спокоен, защото бюрокрацията му ще обяви, че НАТО е легнало в основата на европейските въоръжени сили, а САЩ са станали основен гарант на жизнеността на тези сили! Всъщност това ще е вярно за доста дълго време, защото европейците практически позволиха САЩ да ликвидират военната им индустрия и за създаването и развитието на нова военна индустрия ще е необходимо известно време.

Дори най-бегъл поглед върху интелектуалните и културни възможности на българската политическа класа поражда сълзи в очите и мъка на сърцето. Тя не може нищо повече и не знае нищо повече от това как да слугува, като дори не е в състояние да прецени кои господари са добри и кои безнадеждно лоши и пропаднали. Единственото, което я вълнува е как да се обогати с някое и друго апартаментче или поне дворно място някъде в по-престижните квартали на София и да уреди децата да учат в чужбина. Не случайно в разгара на "апартаментгейт", Бойко Борисов с почти плачлив глас се опита да ни напомни за това в какви апартаменти и къде са живеели членовете на комунистическата номенклатура, демек сегашните политици на свой ред също имат право да се облажат от тази благина на властта!

В заключение искам да препоръчам на читателите една статия:

"The Alternative Skripal Narrative" by Michael Antony for The Saker Blog

http://thesaker.is/the-alternative-skripal-narrative/

Същата статия е преведена на български в един от последните броеве на вестник "Строго секретно":

https://strogosekretno.com/285/3/Защо-MI-6-уби-Сергей-Скрипал.html

В статията Michael Antony представя една по-елегантна и по-завършена версия на аферата Скрипал от тази, която аз публикувах в блога си на 24 септември 2018 г. под заглавие "Аферата Скрипал – операция под фалшив флаг или провал на ГРУ?" .

Версията на Michael Antony дава отговори на някои събития и изяснява факти в аферата, които СМД грижливо подминаваха в стремежа си да изпълнят главната си задача – омаскаряването на Русия и на Путин. Предлагат се резонни версии за: произхода и съдбата на неразпечатания спрей "Нина Ричи"; дейността на Скрипалите в многобройните часове между предполагаемото заразяване и проявата на ефекта от това заразяване върху тях; възможната роля на Петров и Баширов, ако приемем, че те са агенти на ГРУ; съдбата на "заразения" полицай и т. н. Според мен версията на Michael Antony е най-разумната и вероятна версия, която обяснява най-много обстоятелства и факти около тази афера и следващото изчезване на Скрипалите от хоризонта на СМД, както и отказа на британското правителство да даде каквато и да е информация за тях въпреки изискванията на дипломатическите конвенции.

Дилетант