На пети
февруари 2020 година приключи поредното
действие от драмата, с която ще остане
в историята на САЩ президентството на
Доналд Тръмп.
Тази драма
има повече от тригодишна история и през
годините аз посветих достатъчно материали
в блога си на нея, да не говорим за
огромното количество материали в
Средствата за масова дезинформация
(СМД), посветени на нея.
Драмата започна с "Досието ..." от
бившия британски шпионин Кристофър
Стил, изготвено по заръка на ръководството
на Демократическата партия (ДП) на САЩ,
целта на което беше да се омаскари
кандидата Тръмп, като се добавят нови
щрихи в неособено чистият му морален
портрет и което е най-важно, да се докаже,
че той е агент на Путин и че руските
тайни служби притежават за него камара
от компромати, под тежестта на които
той неизбежно ще бъде покорен слуга на
Кремъл.
Когато досието
не хвана дикиш и "неразумните
американски избиратели" все пак
предпочетоха Тръмп пред "парагона
на честност и безкористен патриотизъм"
– Хилари Клинтън, ДП и "дълбоката
държава" започнаха всячески да
саботират управлението на Тръмп.
Назначен
бе Специален прокурор, на име Мюлер,
който да разследва опита на Путин и
руските тайни служби да компрометират
президентските избори през 2016 година
и "сговора между Путин и Тръмп",
довел до незаконният избор на Тръмп за
президент на САЩ!? За дълбоко съжаление
на организаторите на разследването,
Мюлер не откри никакъв сговор между
Путин и Тръмп. Все пак, "за
да не остане капо",
Мюлер обвини тридесетина руснаци в
незаконна намеса в изборите, знаейки,
че те никога няма да се появят пред
американски съд, за да трябва да се
представят и доказателства за незаконната
им дейност. Бяха разследвани и изправени
пред съд за "данъчни нарушения" и
"лъжа пред агенти на ФБР" също и
няколко близки сътрудници
на Тръмп, но ефектът
и от тези разкрития беше жалък, макар и
не за разследваните, които трябваше да
похарчат стотици хиляди и милиони долари
за защита от скалъпените процеси.
Идеята на
разследването на Мюлер беше да се съберат
доказателства, които да се използват
за импийчмънт на Тръмп! Като се разбра,
че такива доказателства няма, противниците
на Президента изпаднаха в лека паника,
защото наближаваха новите президентски
избори, а рейтингът на Тръмп въобще не
пострада от разследванията до онзи
момент.
Изведнъж
– за късмет –
се появи историята с "действията на
Тръмп и компания срещу верния съюзник
на САЩ в борбата срещу Русия: Украйна"!
Оказа
се, че Тръмп и компания са дошли до
извода, че висши служители от администрацията
на Порошенко в Украйна са действали
активно в полза на борбата срещу Тръмп,
като са замесени в историите с "Досието"
от Стил, разследванията на Мюлер и изобщо
през цялото време са били на страната
на противниците на Тръмп. В добавка,
украинската фирма Буризма назначила
сина на вицепрезидента Байдън, Хънтър,
и един негов приятел, в борда на директорите
си, изплащайки им милиони долари
компенсация, като
по този начин се опитала
да се измъкне от разследванията срещу
собственика ѝ
за корупция. Тук му е мястото да отбележа,
че самият вицепрезидент Байдън отговаряше
в администрацията на Обама за борбата
срещу корупцията в Украйна, която
поглъщаше като в "черна дупка"
милиардите помощи,
давани на страната за борба с "агресията
на Русия"!
"Патриотични
американци" от администрацията на
Тръмп (някои от тях с
украински произход) изнесоха пред
Конгреса на САЩ информация за натиск
на Тръмп и компания върху новоизбрания
президент на Украйна Зеленский,
който натиск се изразил в забавяне на
изплащането на помощ от 391 милиона
долара, необходими за закупуване на
противотанкови ракети от САЩ за Украйна,
ако Зеленский
не започне разследване за
участието на Байдън и сина му Хънтър в
корупционните схеми на
Украйна. (Важното в случая е да се знае,
че в болното съзнание на истаблишмънта
на ДП, Джозеф Байдън е вече бъдещия
кандидат за президент на САЩ от ДП.) По
тази причина престъплението на Тръмп
е в това, че той се опитвал
да използва помощта за Украйна като
подкуп за осигуряване съдействието на
Зеленский
и неговата администрация в събиране на
компромати срещу бъдещ кандидат за
президент на САЩ. Накратко Тръмп е целял
да предизвика чужда държава да се намеси
в изборите за президент в САЩ. Горе-долу
в това биха могли да бъдат обвинени и
ръководството на ДП и Хилари Клинтън в
предишните избори, но нейсе!
Подкомисиите
по разузнаването и външните работи на
Конгреса започнаха разследване на
аферата около натиска на Тръмп върху
Зеленский да започне антикорупционно
разследване срещу Байдън и сина му. Бяха
изслушани редица сътрудници в
администрацията на президента, които
свидетелстваха срещу Тръмп и в полза
на импийчмънта. Висши сътрудници на
Тръмп пък отказаха да се явят пред
разследващите без официални призовки
от Конгреса. По една или друга причина
Камарата на представителите се отказа
да издаде такива призовки, но обвини
администрацията и Тръмп, че пречат на
разследването на Конгреса. В крайна
сметка Камарата на представителите
гласува две обвинения срещу Тръмп:
едното за натиск върху чужда държава
за намеса в изборите на САЩ и другото –
за опит за подтискане на разследването
на Конгреса по този въпрос.
Започна се
официална процедура по импийчмънт на
президента Тръмп. Благодарение на
мнозинството в Камарата на представителите
от ДП, тя гласува и прие двете точки на
обвиненията срещу Тръмп.
В
съответствие с процедурата на импийчмънта
Камарата избра между членовете си
десетина обвинители, които трябваше да
се явят в Сената и да защитят обвиненията
по импийчмънта.
Сенатът се събра на заседание под
председателството на върховния съдия
Робертс и изслуша обвинението на Камарата
и защитата на адвокатите на Тръмп. В
крайна сметка, както и трябваше да се
очаква, Сенатът
гласува против първото обвинение с
52:48, а срещу второто с 53:47 гласа, с което
поредният импийчмънт
на американски президент приключи
неуспешно, този път почти изцяло по
линията на партийната принадлежност
на сенаторите (само един сенатор
републиканец –
Ромни от Юта –
гласува "за" по първата точка на
обвиненията).
Забележка.
За да бъде одобрен импийчмънта
на президента, за него трябва да гласуват
две трети
от членовете на Сената на САЩ.
Безславният
край на поредния опит за импийчмънт на
президент на САЩ завърши неуспешно
поради редица причини, по важните, от
които според мен са следните:
1. От момента
на избирането на Тръмп за президент
срещу него се водеше неумолима война,
целяща да компрометира законността на
избора му. Създаде се впечатление, че
демократите не могат да се примирят с
поражението си през 2016 година и се
опитват да си отмъстят, парализирайки
дейността на президентската администрация.
2. За голямо
неудоволствие на демократите през целия
период на властване на Тръмп икономиката
се развиваше добре, а фондовата борса
отбеляза голям приръст. Безработицата
в страната намаля до непостижимо от
десетилетия ниво и дори се забеляза
ръст на работната заплата.
3. Криво-ляво
президентът Тръмп успя, въпреки
съпротивата на "дълбоката държава",
да реализира редица от обещанията си
за външната политика на САЩ. За пръв път
от много години американски президент
не започна война срещу някоя незначителна
държава, за да демонстрира мощта на САЩ
с цел сплашване на противници и съюзници.
4. Бяха
преразгледани редица икономически
споразумения с други държави, които се
считаха в САЩ за несправедливи и неизгодни
за САЩ.
5. Не на
последно място изигра роля и фактът, че
Републиканската партия, от която е и
Тръмп, има болшинство в Сената.
Забележка.
По мое мнение "Аферата Зеленский"
се оказа в крайна сметка в центъра на
импийчмънта на Тръмп главно поради
наличието на силно украинско лоби в
законодателната и изпълнителната власт
на САЩ. Това лоби съществува още от края
на Втората световна война и е основано
от украинските националисти на Степан
Бандера. То получи силен глас във външната
политика на САЩ след разпадането на
СССР и особено след събитията в Украйна
от 2014 година, които по начало бяха
организирани със съдействието на това
лоби!
На
четвърти февруари т. г.
Тръмп произнесе пред Камарата на
представителите, Сената и върховния
съд поредната си реч "За състоянието
на съюза". (В онзи момент Сенатът все
още не се беше произнесъл по импийчмънта,
но за всички беше очевидно какъв ще бъде
резултатът
от гласуването.)
Аз
вече съм обръгнал на циркаджийската
помпозност на тези речи. Отначало обаче,
през 80-те години на миналия век, когато
пристигнахме в САЩ, бях неприятно
изненадан от циркаджийската
обстановка на тези речи. Мислех си, че
завинаги съм се разделил с речите на
партийните
конгреси и изведнъж
се оказа, че вместо да слушам и гледам
подобен цирк на всеки
четири
години, трябваше да го гледам и слушам
всяка година!?
Все
пак не мога да отрека, че речта на Тръмп
тази година надмина всичко, на което
съм бил свидетел до ден днешен. Тя беше
невероятно феерична проповед за неговото
величие и за успехите на администрацията
му. Да не говорим за циркаджийските
прояви, станали характерни за президентските
речи през последните години, където се
канят войници (ранени, осакатени и
здрави), майки и бащи на убити войници,
хора, преодолели заболявания и наркотични
зависимости и изобщо всякакви личности,
които президентът може да използва, за
да илюстрира своята безкрайна грижа за
обикновените американци! Тази година
беше дори връчен един медал на виден
консервативен токшоу-говорител,
беше произведен в бригаден генерал един
100 годишен негър, летец от Втората
световна война, а правнучето му беше
публично насърчено да стане астронавт
и да отиде до Луната и Марс и т. н. Както
винаги речта на президента беше прекъсвана
на всеки 4-5 думи с "бурни аплодисменти
преминаващи в овации", както обичаха
да се изразяват СМД от епохата на
социализма.
Не беше
забравена и "Сделката на века", с
която САЩ най-после показаха голям
среден пръст на палестинците, които
отдавна трябваше да разберат, че САЩ
нямат никакво намерение да бъдат честни
посредници между тях и Израел, а ще
направят това, което пожелае Израел,
защото американската политика в онзи
район се контролира изцяло от ционисткото
лоби, с което не може да се мери никое
друго лоби на чужда държава в САЩ!
По
време на тържественото заседание на
Конгреса по случай речта на Тръмп имаше
показателна демонстрация за нивото на
омраза между истаблишмънтите на двете
основни политически партии в САЩ.
Говорителят на Камарата –
демократката Нанси Пелоси –
представи президента на залата без
обичайните гръмки фрази и хвалебствия.
Тръмп пък отказа да се ръкува с нея, а
тя за отмъщение скъса публично и
демонстративно копието на речта му,
след като той я произнесе и приемаше
поздравления от присъстващите!
През последните
дни Тръмп уволни от администрацията си
тези, които бяха свидетелствали срещу
него по време на импийчмънта и започна
с нова неукротима енергия предизборната
борба, разчитайки напълно основателно
на успех през ноември.
Демократическата
партия започна предварителните избори
с фрапантен провал в Айова, където се
скапа системата за отчитане на гласуването
и в продължение на няколко дена така и
не можа да се разбере какво става и кой
е победил. В крайна сметка се оказа, че
победители са Бърни Сандерс и Пи
Бутиджадж, а любимецът на истаблишмънта
Байдън е чак на четвърто място.
Истаблишмънтът се бои от Сандерс като
от чума, а за Бутиджадж счита, че е млад
и неопитен. Говори се в бъдеще да се
намеси в предизборната борба милиардерът
Блумберг, защото истаблишмънтът е
убеден, че масите в ДП не са в състояние
да изберат кандидат, способен да победи
Тръмп!
В
светлината на казаното дотук, бих желал
да направя нещо необичайно за блога си
– да се
опитам да прогнозирам бъдещето до и
след изборите за президент.
1. Суматохата
в лагера на демократите е пълна и успехът
на който и да е кандидат в предварителните
избори ще доведе до недоволство и
разделение в партията.
2. Рейтингът
на Тръмп е на най-високо ниво от много
време насам. Той и привържениците му са
окрилени от поражението на демократите
в процеса по импийчмънта. Имайки предвид
стила на предизборна борба на Тръмп,
мога да гарантирам, че той ще бъде
безмилостен срещу всеки кандидат на
демократическата партия, който в крайна
сметка ще се опълчи срещу него.
3. През
следващите години, вероятно до следващите
избори през 2024 година, Тръмп най-накрая
ще има пълна възможност да реализира
MAGA идеите си. Какво всъщност можем да
очакваме от MAGA:
- САЩ ще се
превърнат от "имперско овчарско
куче", което се стреми да събира и
пази стадото от имперски субекти от
похожденията на разни хищници, в "имперски
вълк единак", главил се да пази стадото
срещу заплащане. Верен на нрава си той
от време навреме ще сдавя някоя овца за
наказание или назидание;
- "имперският
вълк единак" изисква от овцете в
стадото данък за всяка услуга и най-вече
постоянна дан за охрана. На някои това
може да се струва подобно на "данък
протекция", който събира обикновено
мафията, но нека тези някои не се
безпокоят, защото става дума именно за
такъв данък;
- "имперският
вълк единак" счита, че в света има още
двама вълци единаци и те са Русия и
Китай. За момента е трудно да се предвиди
дали тези две страни ще възприемат
вижъна на Тръмп за света, но ако го
възприемат, то за овцете в световното
стадо ще настъпят тежки времена на
безмилостно стригане и доене. Ако обаче
те не възприемат разбирането на Тръмп
за света, то можем да очакваме всякакви
развития, включително и трагични!
Като
доказателство за новия подход на САЩ
към света под президентството на Тръмп
можем да разглеждаме и неотдавнашното
обявяване на санкции срещу неизвестния
български съдия Миталов и семейството
му. Наблюдателите се чудят: "С какво
горкият съдия е разядосал така Държавния
департамент (ДД) на САЩ, та да налага
санкции върху него и семейството му?"
Наблюдателите се питат дали ДД няма да
осветли българската общественост с
някаква информация по въпроса за
прегрешенията на съдията Миталов? "Ами
ДД вероятно няма да осведоми обществеността!"
Тук става дума за жест, който трябва да
бъде разбран от всички като волеизлияние
на шефа на
мафията към някакъв "дребен амбулантен
търговец", който трябва да бъде разбран
от всички, без допълнителни обяснения,
че в този район, град или държава има
нов господар и неговата дума е закон
без всякакви коментари и обяснения!
Така поне
аз, по дилетантски, си представям нещата
в близкото бъдеще.
Забележка.
На любознателните читатели, знаещи
английски, бих препоръчал следната
статия:
"The Age of
Decadence"
Cut the drama. The
real story of the West in the 21st century is one of stalemate and
stagnation.
By Ross Douthat
An Opinion columnist
and the author of the forthcoming book “The Decadent Society”
from which this essay is adapted.
https://www.nytimes.com/2020/02/07/opinion/sunday/western-society-decadence.html?nl=todaysheadlines&emc=edit_th_200209&campaign_id=2&instance_id=15849&segment_id=21116&user_id=fcbffe9abdb23380f2e38f95b6994d3e®i_id=168633610209
Дилетант
