Тези дни във Вашингтон завърши неуспешно и вторият опит за импийчмънт на Донал Тръмп. Той е единствения президент с два неуспешни опита за импийчмънт, като при това вторият е гласуван когато вече не е бил президен.
Камарата на представителите претупа набързо първата фаза на импийчмънта. Там демократите имат достатъчно голямо мнозинство, за да го гласуват, а и десетина републиканци се присъединиха към тях.
Вторият етап представлява нещо като съдебен процес, в който всичките 100 сенатора са жури, а председателят на Върховния съд е съдия. Пред този "съд" се явяват няколко депутати от Камарата на представителите, които са "прокурори" на обвинението, а подлежащият на импийчмънт има право на "адвокати", които да го защитават.
След пледоарийте на "прокурорите" и "адвокатите", съдебните заседатели (сенаторите) трябваше да гласуват. Ако за импийчмънта се съберат 2/3 от гласовете (67 сенатора) - то Тръмп щеше да е осъден. Целта на демократите от Камарата беше Сенатът да осъди Тръмп да не заема политически постове в бъдеще, за което трябваше да има ново гласуване, но при него беше необходимо само обикновено болшинство.
Както "прокурорите", така и "адвокатите" имаха на разположение по 16 часа, за да представят пред Сената доводите и доказателствата си "за" и "против" импийчмънта.
"Прокурорите" се изреждаха един след друг, демонстрирайки риторичните си способности. Те бяха приготвили и колаж от клипове от 6 януари - историческата атака за превземане на Капитола ( сградата на Конгреса на САЩ) от тълпата привърженици на Тръмп. Накратко, обвинението срещу Тръмп е за: "Подстрекателство към бунт срещу законодателната власт в САЩ, с цел предотвратяване на овластяването на законно избраните нов президент и вицепрезидент и застрашаване на живота на конгресмените, сенаторите и на всички присъстващи на заседанието на Конгреса на 6 януари 2021 година!" Това, разбира се, са обвиненията накратко преразказани от мен, без да претендирам за пълнота или прецизност. Обвинителите на Тръмп използваха изцяло отредените им 16 часа, повтаряйки се един друг и показвайки не особено лицеприятни сцени от атаката на Капитола.
"Адвокатите" на президента Тръмп бяха далеч по-умерени в риториката си. Това е понятно, като се има предвид, че обвинителите, бидейки народни представители, които трябва да се явяват всеки две години на избори, желаеха да използват времето си да блеснат пред своите избиратели със способности и патриотизъм. Защитниците на президента Тръмп пък са професионални адвокати, които трябваше да отбият вдъхновените нападки на конгресмените. Накратко, защитата на президента се вмести в 3 часа, твърдейки, че: "Президентът Тръмп не е призовавал своите привърженици към беззаконие и бунт, а само е упражнявал правото си на свобода на словото, като освен това той вече не е президент и следователно не подлежи на процедурата на импийчмънта!"
При проведеното гласуване, обвинението спечели с 57 на 43 гласа, т.е. не му достигнаха 10 гласа, за да бъде осъден президентът Тръмп. По тази причина не се проведе и второ гласуване, с което да се забрани на Тръмп да заема в бъдеще изборни политически длъжности. Проблемът на Тръмп е, че му се готвят поне още 3 иска, но този път пред криминалните съдилища. Един от исковете е свързан с опитите му да накара един шеф на щатска избирателна комисия да анулира изборите в щата, които Тръмп считаше, че са компрометирани. Предполагам, че функционери на Демократическата партия ще намерят още поводи за съдебно преследване на Тръмп с цел окончателното му политическо доубиване.
Междувременно един приятел ми изпрати линк към интересна статия в "Тайм":
"The Secret History of the Shadow Campaign That Saved the 2020 Election", BY MOLLY BALL
https://time.com/5936036/secret-2020-election-campaign/
От тази статия се вижда, че функционери на Демократическата и Републиканската партии са се обединили, за да предотвратят безредици по време на изборите и да парират опити на Тръмп и привържениците му да оспорят пред съдебната власт многобройните, според тях, случаи на изборна измама. Това обяснява провала на съдебните искове, на които съдиите направо отказаха да дадат ход, проваляйки по този начин опитите на привържениците на Тръмп за ревизия на изборите, в които те бяха забелязали нередности и нарушения на закона. Особено старание е било приложено от функционерите на двете партии да не се допусне физическа конфронтация между привържениците на Тръмп и членове на левите анархистични организации от Демократическата партия като Antifa, BLM и други подобни по време на атаката срещу Капитола, за да не се даде повод на Тръмп да поиска намеса на органите на реда. Създава се впечатлението, че истаблишмънтите на двете главни партии в САЩ са влезли в "свещен съюз", за да предотвратят втори президентски мандат на Доналд Тръмп!
Интересен аспект на характера на обвиненията срещу Тръмп и представянето на събитията от 6 януари в Капитола дава Глен Грийнвалд в статията:
"The False and Exaggerated Claims Still Being Spread About the Capitol Riot", By Glenn Greenwald
Настояването за достоверност на фактите не превръща автоматически човек в защитник на протестиращите. Фалшивото репортиране на събитията никога не е оправдано дори когато целта му е да се повиши чувството на заплаха и страх в обществото!
http://www.informationclearinghouse.info/56331.htm
В нея авторът се отнася критично към пледоарийте на "прокурорите" на импийчмънта, които определено изкривяваха и драматизираха повече отколкото бе необходимо събитията от 6 януари 2021 година с цел да предизвикат отвращение от поведението на Тръмп и на тълпата от негови привърженици.
В друга статия, Глен Гриинвалд, описва машинациите на създателите на т.н. "Проект Линколн", с който известни консултанти от Републиканската партия успешно "дояха" либерални среди от Демократическата партия, предлагайки им реклами и публикации критикуващи Тръмп:
"The Lincoln Project, Facing Multiple Scandals, is Accused by its Own Co-Founder of Likely Criminality", By Glenn Greenwald
Либералите възхваляваха тази група от мошеници като благородни борци срещу Тръмп, считайки, че в борбата срещу Тръмп са позволени всички средства - истина и лъжа в еднаква степен!
http://www.informationclearinghouse.info/56320.htm
Създателите на проекта използваха готовността на Средствата за масова дезинформация (СМД) да публикуват всеки критичен материал насочен срещу Тръмп, а либералите бяха готови да платят на всеки, който активно полива Тръмп и компания с мърсотия. Днес, когато се счита, че с Тръмп е свършено,СМД не се интересуват вече от "Проекта Линколн", но може би неговите създатели ще възбудят интереса на съдебните власти?
Последните президентски избори в САЩ са поредната илюстрация на американската демокрация в действие. Тя се характеризира с това, че плутократите от военно-промишления и финансов комплекс определят група кандидати от двете партии, между които избирателите трябва да си изберат президент и вицепрезидент. Като правило олигарсите и партийните бюрократи внимават кой ще влезе в групата на кандидатите от съответната партия, но на миналите избори те изпуснаха контрола на събитията и докато се усетят Тръмп излезе победител в състезанието на Републиканската партия, а след това с умела националистическа и популистка фразеология, той успя да активизира широките маси от народа недоволни от икономическата политика и глобализацията довели до стагнация на жизненото равнище на трудовите маси в страната. Олигархията и партийните бюрокрации направиха всичко по силите си да компрометират Тръмп и да попречат на намеренията му за промени в политиката на САЩ. Генерираха се различни вероятни и невероятни обвинения, целящи да попречат на Тръмп да провежда в действие намеренията си във вътрешната и външната политика. Генерираха се скандал след скандал, като трябва да се отбележи, че и Тръмп с поведението си често помагаше на противниците си. В края на крайщата двете партии се обединиха в противопоставянето си на Тръмп и успяха криво-ляво да го елиминират поне временно от политическия живот в страната. Предстои да видим в бъдещето дали "блатото" успя да погълне Тръмп или той ще изплува отново на повърхността за ужас на функционерите на "дълбоката държава" - пазители на американската демокрация!? Не бива да се забравя, че за Тръмп, в тези избори, гласуваха 74 милиона американци - повече отколкото са гласували, за който и да е друг президент в историята на САЩ, с изключение на Байдън!
Президентът Байдън с неочаквана енергия се зае да съставя кабинета си, в който получават места функционери от екипа на Обама подбрани в микс "по-пълно отразяващ американската нация", както обичат да се изразяват демократите. На практика това означава: хиспаникс, негри, жени, хомосексуалисти, евреи и тук-там по някой представител на бялата или жълтата раса. С особено настървение Байдън се зае да издава декрети (45 на брой само за две седмици), с които да отмени декрети на Тръмп насочени срещу имиграцията и защитата на природата и климата. Лично аз не симпатизирах на идеите на Тръмп, че климатичните промени са една голяма конспирация на учените, за да си осигурят грантове и поне в тази област напълно подкрепям активността на Байдън.
Насоките на активността на формиращата се нова администрация говорят за определени тенденции в бъдещото управление, като във вътрешната политика някои от по-важните са:
1. Предстои облегчаване на имиграционния режим в САЩ, като се говори за предоставяне на възможности за получаване на гражданство на около 11 милиона незаконни имигранти намиращи се понастоящем в САЩ. Предстои увеличаване на броя на работните визи за чуждестранни специалисти, който през последната година на управлението на Тръмп бе драстично намален. Това е от особена важност за икономиката на страната, като се има предвид плачевното състояние на американската образователна система, която все повече и повече се стреми да ориентира критериите си за успех към най-низките нива на успеваемост, за да "повдигне самочувствието" на някои от расовите малцинства!
2. Администрацията на Байдън прокарва в Конгреса пакет от финансови мерки на стойност 1.9 трильона долара за стимулиране на икономиката поразена от COVID-19. Говори се и за дефиниране и провеждане на "индустриална политика", което досега е било анатема за американската икономическа мисъл, подчинена на концепцийте за laissez-faire.
3. Предвиждат се инвестиции в инфраструктурата на САЩ, която все повече и повече изостава от съвременните изисквания и на места е безнадеждно занемарена. Една илюстрация за неадекватноста например на електроразпределителната и енергогенериращата система, са трагичните последствия от поредното природно бедствие - студената вълна - обзела източните и средните щати на страната, а също и Тексас.
4. Набелязват се реформи в социалната област, която е далеч под нивото на една модерна развита държава, претендираща за образец и връх на съвременния прогрес.
Във външната политика Байдън има намерение да възстанови връзките на САЩ със съюзниците им от Европа и Азия. Тези връзки Тръмп се опита да меркантилизира и да постави на транзакционна основа, т.е. - САЩ ще предоставя военен чадър на съюзниците си, ако те си плащат съобразно претенциите на САЩ. В основни щрихи изглежда, че политиката на Байдън ще се върне към неограничените имперски амбиции от преди режима на Тръмп. Тук искам да отбележа, че появата на Тръмп, като изключим личните му качества, които понякога шокират, не е случайна, а е плод на дълбоко недоволство на широките народни маси в САЩ от политиката на либералната глобализация, провеждана от истаблишмънта в САЩ, довела до деиндустриализация на държавата, стагнация на доходите на широки кръгове от населението и натрупването на несметни богатства в ръцете на шепа плутократи! Кабинетът на Байдън е изцяло съставен от кадри на предишните демократически и републикански администрации и това в никакъв случай не подхранва надеждите за промяна особено в областта на външната политика. Байдън говори за край на "Безкрайните войни", но освен въоръжените конфронтации, в които американските войски участват в една или друга степен по целия свят има и една друга форма на "Безкрайна война", която се състои в налагането на икономически санкции на легитимни държави по целия свят: Иран, Куба, Сирия, Венецуела, и дори Русия и Китай! САЩ налагат санкции наляво и надясно ползвайки се от факта, че доларът е световна валута и те контролират разплащанията между страни и фирми. Подобно безогледно използване на световната финансова система за постигане на имперски цели рано или късно ще доведе до ерозия и отнемане на привилегията на САЩ в тази област.
Има няколко направления във външната политика на САЩ, в които Байдън счита, че трябва да се направят особени усилия, за да се коригират белите направени от арогантната на моменти политика на Тръмп. Това обаче не означава, че администрацията на Байдън ще демонстрира някакъв уникално нов подход към света.
1. Възстановяване на договора за контрол на ядрените разработки в Иран, от който Тръмп извади САЩ през 2018 година.
Проблемът за Байдън в тази насока е, че Израел е страната, която диктува на САЩ политиката й в тази област. Израел счита, че договорът не гарантира достатъчно пълно "кастрирането" на Иран като важна сила в района. САЩ искат да предоговарят съглашенията сключени между Иран и шестте държави (САЩ, Великобритания, Германия, франция, Русия и Китай). Иран справедливо настоява първо САЩ да отменят санкциите въведени след 2018 година спрямо него и след това да се водят преговори по бъдещи споразумения, които да влязът в сила след изтичането на настоящия договор. В допълнение непрекъснатото въвеждане и отменяне на санкции от САЩ както към Иран така и към много други държави води до загуба на доверието всред световните финансови и индустриални организации, че свалянето на едни санкции днес няма да бъде последвано от други санкции утре, което е недопустима среда за отговорни икономически и междудържавни отношения.
2. Изтеглянето на войските на САЩ и НАТО от Афганистан.
В преговорите между администрацията на Тръмп и талибаните бе решено през май 2021 година да бъдат изтеглени всички чуждестранни войски от Афганистан. Това неизбежно ще доведе след известно време до завладяването на Кабул от Талибаните, а кукленото правителство поставено от САЩ вероятно ще сподели съдбата на режима, който руснаците оставиха при изтеглянето си от Афганистан в края на 80-те години на миналия век. Това е тъжна перспектива, но е крайно време да се разбере, че Афганистан наистина е "гробница на империйте" и това важи и за Американската империя, колкото и велика и неповторима тя да смята себе си!
3. Предстои опит за лечение на психическите рани предизвикани от Тръмп в душите на европейските управници на страните членки на НАТО.
Тръмп по най-безцеремонен начин показа на европейците, че е крайно време те да бръкнат по-дълбоко в джобовете си и да започнат да финансират собствената си отбрана,или по-точно имперското господство на САЩ. Някои от европейските ръководители са наследници на велики и по-малко велики империи, та се почувстваха малко нещо унизени от подобно отношение на сюзерена към тях. Когнитивният дисонанс между чувството им за собствено величие и реалността на отношението към тях на сюзерена ги накара да помислят за друго бъдеще на народите си от това на непрекъсната конфронтация с измислени противници. Подобно свободомислие е недопустимо за господарите отвъд океана и новата администрация на Байдън ще трябва да потърси начини за успокоение на подвластните и възстановяване на овчето им подчинение.
4. Отношенията с Русия.
Като верен наследник на заветите на администрациите на президентите (демократи и републиканци), новата администрация на Байдън очевидно ще продължи да третира Русия като основен геостратегически противник, който трябва да бъде конфронтиран във всичко. Очевидно е, че Путин и неговата администрация разбират, че засега няма шансове за сътрудничество между Русия и САЩ на равноправна основа, а само на основа на признаване на върховенството на САЩ и приемането на ролята на послушен доминион. Шансът за това засега е нищожен, а вероятността за успешно сваляне на Путин чрез "цветна революция" е е мизерна. Все пак реалността е очевидна и администрацията на Байдън побърза да удължи с още 5 години настоящия договор за контрол на стратегическите въоръжения, осигурявайки си време за оценка на обстановката и взимане на решения за бъдещето.
5. Отношенията с Китай.
С Китай нещата са наистина сложни. Ако Русия може да бъде мачкана икономически, без да бъде докосвана военно, то Китай трябва да бъде третиран внимателно във всяко отношение. Икономически Китай е гигант, който не може да бъде заобиколен и неглижиран по никакъв начин. Опитите на Тръмп да въведе вносни мита с цел намаляване на търговския дефицит между САЩ и Китай доведе само до ... увеличаването на дефицита! Нещо повече, оказа се, че много от суровините необходими за производство на разработените в САЩ ваксини могат да бъдат доставени само от Китай! Борбата на правителството на САЩ с COVID-19 продемонстрира по недвусмислен начин неспособността на САЩ да се бори ефективно с бедствия от голям мащаб. От своя страна ръководството на Китай демонстрира забележителна способност за контрол и устойчивост към сериозни сътресения. Китайската икономика е единствената голяма икономика в света, която успя да отбележи ръст през миналата година и това е много сериозна заявка за лидерство в света. В допълнение, предвид на известните зависимости на семейство Байдън от китайски бенефактори, някои среди в САЩ гледат скептично и с внимание на намеренията на новия президент за политика спрямо Китай. Няма съмнение, че имперските амбиции на САЩ ще продължат, но е много съмнително дали те ще успеят да подчинят Китай на волята си! Китай е като жребец излетял от обора, който господарят му стои пред отворената врата и не знае какво да прави! Икономическото превъзходство на Китай неизбежно ще се превърне и във военно превъзходство или поне паритет и това ще бъде окончателния крах на еднополярния свят и на новото "американско столетие"!
В края искам да препоръчам на любопитните читатели статията на един известен аналист по въпросите свързани със СССР и Русия:
"The headless chicken and the bear", By The Saker
Ръководителите на ЕС панически искат да демонстрират на новите управници, че те мразеха само Тръмп, но не и САЩ.
http://www.informationclearinghouse.info/56315.htm
Представлява интерес и статията "Открадването на Европа" на Константин Богомолов в "Новая газета":
https://novayagazeta.ru/articles/2021/02/10/89120-pohischenie-evropy-2-0
Дилетант
