На 24 април 2021 година във Вашингтон се е състояло важно съвещание на висшите кръгове на истаблишмънта на САЩ, отговарящи за националната сигурност. Целта на съвещанието е била да се планира евакуацията на американските войски от Афганистан, което само две седмици преди това е било обещано пред света от президента Байдън. (В интерес на истината трябва да се отбележи, че генералите от Пентагона са били против евакуацията на войските от Афганистан, но решението на президента е било окончателно.) Съвещанието е трябвало да планира логистиката и реда на напускането на войските. Най-старшите, присъстващи на съвещанието от Пентагона, са министърът на отбраната - генерал Остин и шефът на генералния щаб - генерал Марк Мили. Присъствали са висши представители на Белия дом и представители на разузнавателните служби. Външният министър на САЩ Блинкен е участвал в съвещанието онлайн.
След продължителни дискусии става ясно, че военните могат да завършат изтеглянето на официално обявените 3500 военнослужещи до 4 юли - два месеца преди определената през септември дата от президента, като освен това ликвидират и военновъздушната база Баграм - основната опорна точка на американските окупационни сили в Афганистан.
Държавният департамент е настоял на намерението си посолството на САЩ в Кабул да продължи да функционира, като за целта се предвиждал състав от 1400 дипломати и служители, които да бъдат охранявани от 650 морски пехотинци и войници.
Представителите на разузнавателните служби, присъстващи на съвещанието, са изразили увереност, че афганистанските въоръжени сили и силите за сигурност са в състояние да устоят на талибаните в рамките поне на година-две.
Съвсем кратко е била обсъждана и възможността за катастрофално срутване на въоръжените сили и правителството на Афганистан, като в този невероятен случай е било решено да се използва гражданското летище на Кабул, като останалите в посолството американци се е предвиждало да бъдат евакуирани от посолството до летището с хеликоптери. На никой от присъстващите изглежда и на ум не му е дошло да помисли какво ще стане, ако талибаните се доберат до летището на Кабул, което между другото е разположено едва ли не в центъра на града и е заобиколено от хълмове, гъсто застроени с жилищни блокове и други сгради. С други думи от гледна точка на отбрана, летището е абсолютно неотбраняемо. Няколко минохвъргачки, разположени между сградите по хълмовете около него могат да парализират достъпа до него, както по въздух, така и по земя!
Присъстващите на съвещанието вероятно са останали доволни от себе си и от хубавия план, който са разработили!
Само четири месеца по-късно, на 14 август 2021 година, се разбра, че прекрасният и елегантен план за евакуация на американските войски от Афганистан е абсолютно компрометиран и разрушен. Не помогнаха твърденията на представителите на най-великата армия на всички времена - тази на САЩ, че афганистанската армия е най-добре въоръжената и обучена армия в района, нито пък уверенията на представителите на най-интелигентните разузнавателни служби на всички времена - тези на САЩ, че армията и правителството на Афганистан могат да устоят на "бандите" на талибаните поне в продължение на две-три години, сиреч поне толкова време, колкото някога устояха на бунтовниците, подкрепяни от САЩ, правителството на Наджибула и неговата армия, въоръжени и обучени от армията на известната "бензиностанция с ракети", наречена СССР преди близо 30 години. В ретроспекция буди притеснение и фактът, че само преди няколко години една друга армия, въоръжена и обучена от армиите на САЩ и НАТО - армията на Ирак - по същия начин стана жертва на една друга "банда терористи", носеща гръмкото име ИДИЛ, но това е тема на друг разговор.
Какво всъщност стана между 20 април и 15 август 2021 година, та така фатално завърши започнатата в Афганистан преди 20 години от президента Буш Младши глобална война срещу тероризма, която, както знаем, на няколко пъти бе обявена за спечелена? Защо не помогнаха спътниците, от които се наблюдава цялата Земя и дроновете, които могат да проследят и убият всеки терорист навсякъде по света?
Причините за провала на блестящия план за евакуация на американците и съюзниците им от Афганистан вероятно ще се обсъждат от историците и политолозите още дълги години, но основните елементи на поражението са били заложени в плана благодарение на чувството за интелектуално и всякакво друго превъзходство на най-елегантната система за управление на света - империята на глобалната либерална демокрация. Тук ще отбележа само някои любопитни факти, очевидно допринесли за разпадането на творението на либералната демокрация в Афганистан.
1. Ние всички бяхме чували, че в Афганистан са останали само около 2-3 хиляди войници на САЩ и съюзниците им от НАТО. Всъщност се оказва, че в Афганистан е имало и още почти 20000 контрактори свързани с обучението на армията и техническата поддръжка на въоръжението ѝ, което само в самолети и хеликоптери е превъзхождало неколкократно авиацията например на Българската армия. Освен войниците на САЩ и НАТО в периода след април 2021 са изтеглени и всички контрактори, което неизбежно е парализирало използването на техниката от афганистанските войници. Този факт им е обърнал внимание и на тяхното нерадостно бъдеще, когато в борбата си с талибаните те няма да могат да разчитат на бойна и логистична подкрепа по въздуха!
2. Поначало беше известно, че от 350000 души личен състав на всичките сили за сигурност в Афганистан, поне половината са фантоми, т. е. войници и полицаи, които се числят на служба, води се, че получават продоволствие, облекло, оръжие и заплати, но практически не съществуват реално като такива в редовете на армията и полицията! Всичките тези законни и нужни за живот и съпротива материални благини са били усвоявани от афганистанската военна и цивилна бюрокрация! Всъщност някои наблюдатели считат, че фантоми са били поне 3/4 от личния състав на армията, но изглежда никой не знае точната им бройка.
3. Талибаните приемат тактика на "просмукване" в обществото, като през последните месеци - пеша и на мотоциклети, облечени като просяци, търговци и обикновени граждани те лека-полека се "просмукват" в селца и градчета, заплашвайки, подкупвайки и просто убеждавайки сънародниците си, че краят на окупацията на родината им неизбежно е дошъл и всеки разумен човек трябва да проумее този факт и да се присъедини или поне да не пречи на "освобождението ѝ".
4. Това "просмукване" се извършва от периферията на страната към центъра без да се обявяват за превзети големи градове и областни центрове, поради което американците и бюрократите от НАТО нямат реална представа за нивото на заплахата за стабилността на режима в Кабул. Особено важен е и фактът, че по тази схема на завладяване се парира възможната връзка на правителствените войски със съседните държави и се намаляват възможностите за продължителна съпротива и следваща гражданска война. Подготвя се блиц-завладяване на главните и областните градове и на самата столица, което трябва да бъде извършено със светкавична бързина, за да не се позволи реална съпротива от страна на войските на САЩ, НАТО и правителството в Кабул. По тази причина само десетина-петнадесет дни преди падането на Кабул в Средствата за масова дезинформация (СМД) на Запад рядко се появяваха съобщения за дейността на талибаните.
5. Изведнъж в рамките на не повече от две седмици в СМД заваляха съобщения за завладени градове и областни центрове. Това неизбежно започна да поражда паника и когато на 14 август талибаните внезапно се обявиха в Кабул, паниката избухна като бомба! За това спомогнаха и няколко "мъдри" постъпки на американското посолство в Кабул (или психологически диверсии на талибаните), за които се пише в интернет, но които по понятни причини не се споменават в официалните СМД. Например, твърди се, че в паниката от идването на талибаните, някой умник изпраща на местните колаборационисти (преводачи и други сътрудници на САЩ и НАТО) ел-писма с приложение, което представлява нещо като бланка на пропуск за достъп до летището с цел евакуация, в което е необходимо само да се попълни името на човека! Естествено още на следващия ден на пазара в Кабул въпросните бланки се продават и хиляди афганци - колаборационисти или не - си попълват имената и се юрват към гражданското летище на Кабул. Твърди се освен това, че в суматохата на бягството си от посолството, служителите му не са унищожили биометричните бази данни на колаборационистите, които неизбежно попадат в ръцете на талибаните заедно с техническите средства за идентификацията им! Тези и други подобни опущения или слухове за опущения на американците неизбежно водят до увеличаването на паниката около летището на Кабул, за което в интернет могат да се видят и чуят страхотии, които далеч надвишават трагичните картини от известното "бягство от посолството в Сайгон", когато Виетконг завладя града преди близо половин век.
6. Над всичко това, като зловеща прокоба се извисява широко известната от 20 години информация за невероятната корупция в създадената от САЩ и НАТО нова афганистанска администрация, която по дизайн трябваше да води Афганистан към висините на либералната демокрация! За утешение на българските граждани може да служи факта, че по отношение на корупцията създадената в България "демократична" администрация е нещастно недоносче в сравнение с нейната посестрима в Афганистан!
Тези и други факти и слухове посочени по-горе помогнаха за събитията, отразени в трагичните видео-клипове и снимки на тотален хаос на и около летището в Кабул. Пентагонът върна обратно няколко хиляди войници и морски пехотинци, за да установи поне някакъв порядък на летището, за да може да се провежда евакуацията на американците и техните европейски съюзници, а също така и на афганистанските колаборационисти от разпадналия се режим в Афганистан. Срокът за завършване на евакуацията е 31 август и поне засега талибаните отказват да го продължат, тъй като напускането на голям брой образовани граждани на страната неизбежно ще окаже пагубно влияние върху техните шансове да поемат компетентно управлението на Афганистан.
В западните СМД вече се правят опити за анализ на събитията от последните месеци в Афганистан, за да се разбере какво точно стана и защо стана така, че прехвалената американска военно-политическа машина се провали по толкова недвусмислен и фатален начин? Ще се опитам в следващите редове да синтезирам публикацията на политическия анализатор Фарид Закария озаглавена: "Защо апаратът за сигурност на САЩ произвежда непрекъснато провали?"
В публикацията си Фарид Закария отбелязва редица интересни факти, които по негово мнение стоят в основата на провалите на американската администрация през последните десетилетия.
Например "Съветът за национална сигурност" на САЩ от април досега е заседавал 36 пъти по въпроса за изтеглянето на войските на САЩ от Афганистан. При това този факт се сочи от администрацията като важен показател за сериозното внимание отделено на въпроса. Според Закария "...Политическият апарат се е превърнал в динозавър с огромно тяло и малък мозък, като процесът на взимане на решения е заместил самите политически решения."
Закария цитира и "Wall Street Journal", според който за подготовката на изтеглянето от Афганистан "администрацията провеждаше съвещания от месеци..., но не бяха подготвени почти никакви инструкции към държавните агенции как да се подготвят за предаването на властта!"
"Студената война" се ръководеше от обширна бюрокрация, която обаче се оглавяваше от малък кръг талантливи и ефективни бюрократи. "Съветът за национална сигурност", създаден от Хенри Кисинджър се състоеше от около 50 души. До края на xx век той нарасна до около 100 души, но продължаваше да бъде една стегната и ефективна организация. През осемте години управление на Джордж Буш Младши, съветът се увеличи два пъти, а през управлението на Обама той се увеличи още два пъти! По времето на Тръмп броят на бюрократите в съвета намаля незначително, но Байдън увеличи състава му отново до над 350 души с много заместници, слоеве от бюрократи и усложнена структура!
Колкото е по-голяма една организация, отбелязва Закария, толкова повече е усложнена бюрократичната ѝ структура с много нива, сложни връзки и зависимости между тях. Колкото повече са нивата, толкова по-сложна е навигацията на процеса на взимане на решения между отделните нива. Например Министерството на отбраната (Пентагона) на САЩ е огромно по брой на сътрудниците и комплексност на структурата. Със бюджет от над 700 милиарда долара, Пентагонът е вероятно най-тлъстата бюрократична машина в света. При това, през последните десетилетия размерът му и сложността на структурата му са се увеличили неимоверно. Според Пол Лайт от Ню Йоркския Университет петте най-високи нива на Пентагона са се увеличили от 363 души през 1998 година до 870 души през 2020 година! Само броят на служителите в нивото на асистент-секретарите е нараснало от 193 до 629 души. Понастоящем "върхът на бюрократичната структура" на Пентагона се състои от 33 нива!
В големите организации на проблемите за навигация в структурата често се отделя по-голямо внимание от взимането на конкретни решения. Голямо количество информация се генерира вътре в системата и външната информация често изобщо не може да се добере до нивата, на които се вземат решенията. По тази причина в продължение на 20 години администрацията на САЩ, базирайки се на докладите на Пентагона, считаше, че мощта на афганистанската армия расте както по брой на военнослужещите и нейното техническо оборудване, така растат и уменията на тази армия да изпълнява задачите си по защита на създадената от САЩ афганистанска администрация. Например, през 2011 година, генерал Колдуел, който по онова време командва обучението на афганистанската армия заявява, че "афганистанската армия е най-добре тренираната, най-добре екипираната и най-добре командваната армия в района! ... С течение на времето, тя (армията) продължава да става все по-добра и по-добра!". Две години по-късно, генерал Марк Мили, по онова време заместник-командващ на американските сили в Афганистан, заявява: "Аз съм много по-оптимистичен за крайния резултат на мисията на САЩ тук, като имам предвид работата на силите за сигурност на Афганистан!". В този дух нарастването на американският военен контингент в Афганистан през периода 2009 - 2012 години, бе отчетено като успех, въпреки, че през 2015 година Талибаните владеят повече територия от когато и да е било от началото на войната.
Всъщност, много членове на администрациите управлявали САЩ от 2001 година досега са разбирали, че нещата не вървят на добре, но официалната информационна линия е била, че всичко е наред и положението в Афганистан се подобрява с всеки изминат ден! По думите на Боб Кроли, съветник по въпросите на контратероризма в Афганистан: "Данните бяха променяни, така че да представят във възможно най-добра светлина развитието на събитията в Афганистан.". Разкритията на Майкъл О'Хенлон, експерт от Брукингс, че годишните загуби от дезертиране, убити и ранени на войниците от афганистанската армия са от порядъка на 20-30% също остават без отзвук в бюрокрацията. Дори сигналите на специалния инспектор по въпросите на реконструкцията на Афганистан, че част от личния състав на силите за сигурност са всъщност фантоми, чиито заплати се "усвояват" от офицерите им, остават без внимание!? По данните на инспектора от списъчния състав на афганистанската армия от 300000 войници, реално съществуват не повече от 120000!?
Данните за провала на афганистанската авантюра на САЩ са ужасяващи. За 20 години от войната на САЩ в Афганистан са похарчени $2.3 трилиона! Финансовата помощ на Запада е нараснала от $1.3 милиарда през 2007 година на $7.9 милиарда през 2018 година, като в същото време 34% от населението на страната живее в бедност през 2007 година, а през 2017 година 59% от населението живее в бедност! През 2001 година за отглеждане на суровината за опиум са отредени 8000 хектара, а през 2020 година площта, отредена за тази цел, е 224000 хектара! Жертвите на САЩ и съюзниците им от НАТО са около 3500 убити, от които близо 2400 са американци. Близо 30000 са ранените и осакатените за цял живот, а жертвите от афганистанската армия и мирното население са близо 500000 души! През периода на войната в услуга на САЩ и съюзниците им са работили около 18000 афганци. Заедно със семействата им се оказва, че над 70000 души трябва да получат убежище в САЩ и съюзниците им по НАТО.
Блога си от неделя, 20 юни 2021 г., озаглавен:
"Америка се завърна!?"
https://diletant43.blogspot.com/2021/06/blog-post.html
аз посветих на Тура, който Байдън предприе всред съюзниците на САЩ под лозунга "America is back!". Този лозунг през последните месеци се разглежда от СМД като символ на новата доктрина на Байдън, която трябва да убеди съюзниците и противниците на САЩ, че САЩ нямат намерение да се "затварят в себе си", а са готови да застанат отново начело на либералнодемократичните сили в тяхната борба срещу автократичните режими на Русия, Китай и Иран. За известно време турът на Байдън внесе известна бодрост в душите на европейските и на останалите съюзници на САЩ, че опитите на Тръмп за изолационизъм с цел възстановяване и стабилизиране на икономиката на САЩ ще останат в миналото. Провалът с изтеглянето на войските на САЩ и НАТО от Афганистан демонстрира по един недвусмислен начин, че бъдещето на либералната демокрация не е чак толкова розово. Въпросът изобщо не е в това, че след 20 години най-накрая Западът разбра, че идеите на либералната демокрация може би не са чак толкова универсални и че по тази причина съвсем не е ясно дали те изобщо могат да бъдат насадени със сила или с добро по всички краища на Земята, независимо от социалноисторическия и политически опит на различните народи. Оказа се, че либералната демокрация даже в нейната родина е прогнила до такава степен, че управляващата бюрокрация в светая светих на съвременната демокрация не е в състояние да организира изтеглянето на войските си от една третостепенна държава! Искам да отбележа, че тук дори не обсъждам провала на цялата 20-годишна авантюра на САЩ и НАТО в Афганистан, а само опита на администрацията на САЩ да демонстрира поне някаква грамотност при извършването на евакуацията! Провалът е толкова гръмогласен, че ми се струва, че той, заедно с нескопосното управление на COVID-пандемията и провалите в миналото на войните в Ирак, Либия и Сирия, буди сериозни съмнения по въпроса за жизнеността на формиращата се доктрина на Байдън и изобщо на способността на НАТО и другите съюзнически обединения да устоят срещу съвременните автокрации, на които доктрината си поставя за цел да се съпротивлява и победи.
Дилетант
