"Демокрацията е необоснована, глупава вяра в колективната мъдрост на невежеството на отделния човек. Никой в този свят, доколкото ми е известно досега (аз съм изследвал специално това сам и с помощта на мои сътрудници), не е загубил пари, подценявайки интелигентността на широките маси обикновени хора, нито пък някой е погубил политическата си кариера по тази причина." - H. L. Mencken, Notes on Democracy.
Предизборната борба в България се води в абсолютно ненормалната обстановка на разрастваща се епидемия с растяща хоспитализация и смъртност от COVID-19. Например, във Великобритания дневният брой на заразените е около 50000, което пропорционално съответства на заразените в България, като се има предвид разликата в населението. Във Великобритания хоспитализацията почти не се отличава по абсолютни стойности от тази в България, което означава, че тя е в пъти по-голяма. Освен това смъртните случаи са около 200 души на ден, а в България вече достигат около 120, 130, което означава 6-7 пъти повече смъртни случаи на глава от населението! В същото време „българята“ проявяват невероятна упоритост, да не кажа инат, в отказа си да се имунизират. При това дори не става дума за някакви разумни съображения, защото доколкото чувам от интервютата по улиците, мнозина просто заявяват, че не желаят да се имунизират и толкоз!
Най-после правителството въведе "зелените сертификати", което всъщност трябваше да направи отдавна. Най-правилно щеше да бъде, ако още когато се дефинираха различните нива на интензивност на епидемията, беше ясно заявено, че например при 500 заболели на 100 000 души от населението, ще се въведат въпросните "зелени сертификати", за да не мрънкат сега ресторантьорите и други подобни бизнесмени, че "сертификатите" са пълна изненада и е трябвало народът да бъде предупреден поне месец напред, че подобна мярка ще бъде въведена. Според мен възмущението и протестите срещу въвеждането на "сертификатите" са напълно неуместни, защото това е една мярка, която се въвежда практически навсякъде по света, а за България се оказа, че това е единственият начин да се ускори имунизацията на дебелоглавите ни съграждани! Аз не мога да си обясня логиката на тези, които твърдят, че с изискването за имунизация им се накърнявала личната свобода!? За каква лична свобода може да се говори в случая, когато от нивото на имунизация зависи животът на хората и функционирането на икономиката? В същото време всички в един глас претендират, че държавата трябва да ги компенсира с парѝ за това, че те не могат да ходят на работа, по ресторанти, фитнес клубове, кина и други обществени заведения!? Ами тя държавата не бере парите по дърветата или в полето! За да има пари е необходима нормално функционираща икономика! Необходимо е правителството да задължи посредством "зелените сертификати" и държавните служители да се имунизират, като би могло да се предостави кратък период от една-две седмици, за да може да се реализира достатъчно плавно това мероприятие. Време е в България да се сложи край на управлението на неграмотността и безхаберието!
В същото време, като че ли пандемията не ни е достатъчна, ами се разрази и енергийна криза. Европа внезапно остана без газ, а по тази причина и без електричество. Последното не е съвсем вярно, защото Германия след трагедията във Фокушима сама се отказа от атомната енергия като източник на електричество, с което увеличи зависимостта си от доставки на природен газ. Глупостта на това решение е още по-очевидна, като се има предвид, че част от атомните електроцентрали на съседна Франция са разположени около границите на Германия и отказът от подобни централи в Германия не допринася в особено голяма степен за намаляването на опасността от аварии в подобни централи за самата Германия! Недостатъчните количества газ доведоха до недостатъчни количества електричество и за всичко това, както винаги разбира се е виновна Русия и по-специално Путин! Няма значение, че Европейската комисия настояваше да се ликвидира практиката на дългосрочните договори за доставка на газ и да се премине към пазарен механизъм на доставка, а САЩ убеждаваха ЕС, че те могат да осигурят втечнен газ на Европа и по този начин да я направят енергийно независима от Русия. Това разбира се бяха абсолютно безпочвени обещания, за което аз нееднократно съм писал в блога си. Количествата газ, които САЩ може да осигури за експорт, са недостатъчни и на висока цена, като се има предвид начинът на получаването му (фракинг) и големите нужди на вътрешния пазар на САЩ. Сега европейците може би най-накрая ще разберат, че трябва да мислят повече със собствените си глави, а не да разчитат на това друг да мисли вместо тях и да ги командва какво да правят, защото в "пазарния свят" на капитализма всеки гледа да извлече полза от останалите без да го интересува особено много тяхното благоденствие!
В допълнение към всичко останало и снабдяването с електричество на българската икономика се постави на пазарен принцип с всичките фатални опасности на този преход. При това производството на електрическа енергия в България засега е слабо зависимо от доставката на газ. Още когато се заговори за "електрическа борса" в България, аз си спомних как преди близо 20 години в Калифорния беше въведена подобна борса. Почти веднага започнаха спекулации. Производители на енергия изключваха генераторите си, защото точно в пиковите моменти на консумация се оказваше, че е "настъпил моментът за планов ремонт", с което естествено дефицитът на електрическа енергия нарастваше и разбира се нарастваха и цените ѝ. Търговците на електрическата борса с най-различни трикове също създаваха дефицити от енергия и печелеха милиони буквално за секунди, "осигурявайки" необходимите мегавати – разбира се на неколкократно завишени цени. В крайна сметка правителството реши да разследва цялата афера и в резултат на това фалира една голяма фирма, наречена "Енрон", която беше основен играч на борсата. Изпълнителният директор на фирмата се самоуби, а търговците с по-здрави нерви се отърваха със затвор и/или с големи глоби.
В заключение по този въпрос искам само да отбележа, че по моя преценка никой от съвременните политици и предполагам, че голяма част от икономистите, които често ни проповядват в речи и писания благините на "свободния пазар" и "невидимата му ръка" не са чели Адам Смит, а просто повтарят като папагали известния цитат от неговите трудове. Ако бяха наистина чели произведенията му, щяха да знаят, че Адам Смит е бил и етицист и е отдавал голямо значение на етиката на участниците в пазара. В днешни времена за етика и социален морал на бизнеса трябва да се говори с особена осторожност, защото подобни съображения рядко играят някаква роля в решенията на днешните бизнесмени.
Предизборната борба постепенно се развихря и колкото повече слушам изказванията на потенциалните бъдещи депутати, толкова повече ми идва да се разплача от отчаяние. Как е възможно в тази държава да няма умни и начетени хора, които да са мераклии да се занимават с политика? Всъщност не всичките 100% от кандидатите за народни представители възбуждат такива тъжни чувства у мен, но повечето наистина са за оплакване. Личи си, с невъоръжено око, че болшинството са тръгнали с надежда за келепир, а това е лошо.
Бойко Борисов и неговите слуги в ГЕРБ се опитват да използват с пълна сила проблемите на служебните правителства и преди всичко на президента Радев с новата вълна на пандемията и проблемите с поскъпването на енергията. Те се държат така, като че ли служебните правителства и Радев управляват вече от години и по тази причина носят цялата отговорност за некадърността и безхаберието, царящи в държавната администрация. Човек може да си помисли, че преди май 2021 година, когато на власт беше ГЕРБ начело с Бойко Борисов, управлението на пандемията е вървяло като по мед и масло, а енергетиката е била ръководена с ум и неповторима компетентност! Няма да си давам труд да коментирам безпардонните обвинения и арогантните изказвания на Бойко, Томислав Дончев, Тома Биков и тям подобни политически недоразумения за състоянието на борбата с пандемията, енергетичната криза и въобще за състоянието на българското общество и стопанство. Който има очи и ум, вижда и разбира сам, а който ги няма – все едно не е възможно да му бъдат присадени!
Единствено новата партия "Продължаваме промяната" (ПП) вдъхва някаква надежда, че ще издигне умни, начетени и почтени кандидати за парламента. Разбира се "хрътките" на ГЕРБ и ДПС се възползват от всяка възможност да втълпяват, че Кирил Петков е едва ли не държавен престъпник, а той и Асен Василев всъщност не са разкрили никакви нередности в своите министерства, останали от властването на ГЕРБ, а просто са се опитали да замажат очите на народа, измисляйки нередности, и несправедливо уволнявайки честни и почтени служители, за да назначат свои близки и познати! Изобщо "Калинките викат дръжте калинките!", а интервюиращите журналисти клепат с уши и позволяват от СМД да се сипят лъжи и инсинуации.
Трябва да призная, че Мая Манолова полека-лека успява да ме опитоми. Това го казвам, защото аз имах много лошо мнение за нея от времето на правителството на Орешарски, когато, ако не се лъжа, тя беше зам-председател на Народното събрание и ме вбесяваше с настъпателното си и даже в някои случаи арогантно поведение от трибуната на парламента. Най-вече си я спомням с неудоволствие от "Костинбродската афера", която беше една измишльотина, за която основна вина, според мен, носи Мая. От онези времена насам обаче, Мая Манолова демонстрира изключителна енергия като омбудсман, борейки се като лъвица за най-различни справедливи каузи в защита на обикновените хора. Винаги съм гледал на борбата ѝ като на изява на болни политически амбиции, но трябва да призная, че независимо от това какви са мотивите ѝ, тя безусловно е грамотен и енергичен политик, който заслужава уважение. От партията "Изправи се ..." аз се отнасях с голямо уважение и към Хаджигенов и Бабикян, но те ме сащисаха малко с подкрепата, която в един момент изразиха към президентските амбиции на Лозан Панов!
По отношение на ИТН мога да кажа, че отрицателното ми мнение само се утвърди след поста на адвокат Галина Иванчева във Фейсбук, който доказва, че ИТН е втора версия на ГЕРБ. Отношението към народните представители на партията, като към безмълвни пионки в ръцете на ръководството, е недопустимо и даже отвратително! Аз никога не съм хранел особени симпатии към ИТН, но след изнесената информация от Галина Иванчева, смятам, че подобна партия е не по-малко вредна за България от ГЕРБ!
Общо взето ми се иска да се надявам, че ПП ще набере достатъчно места в парламента, за да не разчита особено много на мрънкачи като Христо Иванов, за когото всичко започва и завършва със съдебната реформа и на амбициозни политици като Нинова, която за мен е все още една енигма, що се отнася до плановете и намеренията на БСП за бъдещото развитие на България.
В президентската надпревара се включиха толкова много личности, че просто няма начин да се обърне внимание на всеки един от тях. Все пак ще се опитам с по няколко думи да изразя отношението си поне към някои от кандидатите.
Аз поначало се отнасям с известни симпатии към Костадин Костадинов, вероятно поради патриотизма на неговите възгледи и последователността, с която се изказва за излизане на България от НАТО. За съжаление неговата "антиваксърска" позиция по отношение на COVID-19 и мнението му, че такава епидемия едва ли изобщо има, направо ме сащисват!
Известна изненада за мен представлява Николай Малинов от партия "Русофили". Аз си мислех, че той е най-обикновен безапелационен русофил, което за мен е също толкова неприемливо както и безапелационните русофоби, които са готови да се подложат на Запада дори тогава, когато никой не им го иска! Оказа се обаче, че ако се съди по думите на Малинов, той е за разумно и балансирано отношение както към Русия, така и към Запада, особено като се има предвид, че България се намира на фронтовата линия между двете, както се оказва напоследък, силно враждуващи страни. Всъщност от едно интервю на Малинов аз разбрах, че ние изглежда имаме доста близки разбирания за мястото на България в съвременната изостряща се конфронтация между Изтока и Запада, в която тя може да спечели, само ако остане неутрална връзка между двете страни, нещо като Швейцария на Балканите. За съжаление подобен неутралитет изисква политици с много разум, патриотизъм и... топки, ако мога така да се изразя, каквито България почти никога не е притежавала!
Анастас Герджиков, който се опитва да се представи като независим кандидат за президент, но е доволен от това, че получава подкрепата на ГЕРБ и това съвсем не го прави независим. Той ми падна още повече в очите, когато на въпроса какво му е мнението за Истанбулската конвенция отговори, че няма да каже, защото каквото и да каже, ще отблъсне от себе си част от избирателите!? Да си призная по-тъп отговор не съм очаквал от никой кандидат, а още по-малко от ректора на Софийския университет! Според мен с този си отговор Герджиков би трябвало да отблъсне както привържениците, така и противниците на Истанбулската конвенция. Излишно е да отбелязвам, че този въпрос има много прост отговор – решението на Конституционния съд по въпроса!
Не храня особени симпатии и към кандидатурата на Лозан Панов. Причината е, че той се е съсредоточил в реформата на съдебната система и като Мирча Кришан (имаше навремето един румънски комик, който каквото и да го питаха винаги набързо достигаше до отговора за краставичката, която съдържала 95% вода и т. н.) в отговор на всеки въпрос достига до необходимостта от съдебна реформа. Мисля, че президентството изисква доста по-широк кръг от интереси на един кандидат, като реформата на съдебната система е само един елемент от интересите на бъдещия президент. При това от обясненията на Лозан Панов за реформата изобщо не е ясно как той ще допринесе за нея и каква трябва да бъде тази пуста реформа. На мен ми се струва, че проблемът не е само в Главния прокурор Гешев, ами и в целия ВСС, а вероятно и в част от съдиите, които имам чувството, че също са малко или повече корумпирани и зависими от властта.
Лично моите симпатии са на страната на Румен Радев. Аз съм убеден, че въпреки известната плахост, която той проявяваше в началото на мандата си, Радев в крайна сметка се оказа един честен, достоен и способен президент! Критиката на недотрепки като Бойко Борисов, Карадайъ, Герджиков и други подобни екземпляри не бива да бъдат удостоявани с вниманието на избирателите, макар че честно казано цитатът, с който започва това есе, ме навежда на не особено положителни мисли за бъдещето.
Дилетант
