Изглежда, че позицията на "колективния Запад" в отговор на предложенията на Русия от 17 декември 2021 година е, че той ще помогне на Украйна да воюва срещу Русия до последния жив украинец!
САЩ обявиха, че спешно изпращат на Украйна оръжия за нови 200 милиона долара. Великобритания също обяви спешното изпращане на оръжие, а САЩ и Великобритания обявиха, че разрешават на прибалтийските републики да изпратят в Украйна оръжие, доставено от тях. Само Германия, кой знае защо, отказа оръжията, продадени от нея на прибалтийските републики, да бъдат изпратени в помощ на Украйна!? Всички обаче в унисон декларираха увереността си, че украинците до един са готови да "хванат гората" и да станат партизани, борещи се срещу руското нашествие, ако и когато то се състои!
Политическата реакция на управляващите в някои страни от НАТО е малко нещо разнобойна. Полша и Румъния заявиха, че те се чувстват щастливи с военните бази на САЩ на тяхна територия и са готови да си понесат последствията за наличието им. В други страни пък, като България, политиците се чудят как точно, без да накърняват чувствата на господарите и народите си, да обясняват, че ако се наложи да приемат чужди бази, то това ще стане единствено по тяхно желание, а не като диктат отвън!?
Руснаците още с изпращането на проектодоговорите от 17 декември заявиха, че те не се интересуват от дълготрайни преговори, а желаят бърз писмен отговор на тези договори. Това възбуди у политиците в САЩ и НАТО привкус на някаква принуда, да не кажем ултиматум! "Колективният Запад", разбира се, обяви, че "тези неща не стават така бързо" и че САЩ и НАТО искат въпросите за безопасността в Европа да бъдат подложени на дълготрайни и задълбочени преговори, т. е. на умъртвяване чрез бавно задушаване! Все пак Русия успя да си издейства поне писмен отговор от САЩ, който се очаква в последната седмица на януари 2022 година.
Важно искане на Русия в нейните предложения е писмено обещание от САЩ и НАТО, че Украйна, Молдова, Грузия и изобщо бившите страни членки на СССР няма да бъдат приемани в НАТО!
Възражението на САЩ и страните членки на НАТО е, че техният морал не им позволява да ограничават аспирациите на която и да е държава да кандидатства за членство в НАТО.
Решенията за членство в НАТО се приемат с абсолютно болшинство и макар че може да се твърди, че никоя държава няма право да забранява на друга държава да кандидатства за членство в съюза, то не съществува забрана, за която и да е държава, вече членка на съюза, да гласува против приемането на която и да е друга нова държава. Една от причините за подобно вето може да бъде например съображението, че членството на новата държава не допринася за постигането на основните цели на НАТО - осигуряването на мира на европейския континент. Последното е валидно разбира се, ако целта на съществуването на НАТО е наистина мирът в Европа!? По всичко личи, че целта на НАТО не е осигуряването на мира в Европа, щом САЩ отказват да се съгласят да се замрази приемането на нови държави в съюза, след като това е толкова важно за единствения признат стратегически противник на НАТО в Европа!
В предишния си блог аз писах за моите съображения относно дилемата, която понастоящем стои пред Путин. Трябва да призная, че нямам практически нищо ново да добавя към съображенията си по този въпрос, а и развитието на международната обстановка досега не донесе нищо ново във фактите и обстоятелствата на текущото противостоене между НАТО и Русия. Само неочакваните събития в Казахстан послужиха на руснаците като повод за демонстрация на техните възможности за "проектиране на военна сила", но това е по-скоро детайл в настоящата конфронтация, който само демонстрира разликата във военнотехническите възможности на Русия и НАТО в настоящия момент.
Средствата за масова дезинформация (СМД) за "обща употреба" по света, коментират с дълбоко възмущение "наглостта" на Путин и компания, които се опитват по абсолютно "недопустим начин" да диктуват на "героичния самоосъзнал се украински народ" как да живее, забравяйки близката история на намеса на страните си и НАТО в държави като Афганистан, Ирак, Сирия, Либия и т. н., в чиито режими те видяха "жестока опасност" за своите интереси и съществувание, въпреки географската отдалеченост на тези държави! Не случайно един известен журналист нарича САЩ "United States of Amnesia" поради невероятната им способност да изтриват от националната си памет всяко срамно или неприятно историческо събитие!
Сериозните, професионални политически анализатори гледат на настоящите събития с далеч по голяма сериозност и загриженост, отчитайки целия комплекс от обстоятелства, характеризиращи настоящата вътрешно-икономическа, външно-политическа и военно-техническа кондиция на САЩ, Европейския съюз и НАТО. Това е свързано преди всичко с предизвикателството на Китай към Запада и утвърждаващото се в САЩ мнение, че страната не може да устои едновременно на предизвикателство от две велики държави, едната от които – Русия – е военна и суровинна велика сила, а другата е индустриална и военна велика сила! Следната публикация:
"The Overstretched Superpower" By Hal Brands
Няма ли Америка повече врагове, отколкото е в състояние да се справи?
Авторът проследява промяната на военната доктрина на САЩ през последните 30 години. Отначало тя предвиждаше военната машина на САЩ да е в състояние да се справи с две войни едновременно. Когато се нагази в две войни – в Афганистан и в Ирак, военните теоретици на САЩ разбраха, че страната не е в състояние да води успешно две войни, а само една, а във втората да установи военно равновесие! Сега вече е ясно, че всички тези постановки са се отнасяли само за войни с малки и слаби държави, а понастоящем САЩ трябва да се противопостави на две велики военни сили. Възникват сериозни съмнения, че военната машина на страната е в състояние да воюва едновременно и с Русия и с Китай, като е съмнително дали тя е в състояние да се противопостави дори само на едната от тях. Именно по тази причина администрацията на Байдън декларира, че тя няма да защищава военно Украйна, а само ще наложи "много жестоки санкции" на Русия, ако тя дръзне да нападне Украйна!
От коментарите на различни украински русофоби личи, че те изобщо не са доволни от реакцията на САЩ и НАТО на заплахите на Русия и се чувстват предадени от "колективния Запад".
Засега е ясно само едно нещо, а именно, че Русия няма да започне военни действия срещу Украйна до края на Олимпийските игри, които, както е известно, ще се провеждат в Пекин. За Путин е важно в този момент да не развали кефа на своя най-голям съюзник, като провали игрите с една инвазия в Украйна. След игрите обаче всички опции са отворени и вероятно ще разберем дали Путин блъфира или сериозно има намерение веднаж завинаги да разреши украинския проблем чрез разделянето на страната или превръщането ѝ в конфедерация, която много трудно ще се организира да се противопостави на Русия. Конфедерацията би осигурила неутралитет на Украйна, което – при разумно управление – би превърнало тази богата и плодородна земя в рай за нейното население!
Дилетант