Веднага трябва да призная, че е трудно в този момент да се оценят перспективите на войната в Украйна. Причината е, че липсва обективна информация за някои аспекти от войната, като реалния брой на жертвите от двете страни, реалното състояние на армиите на двете страни по отношение на личния състав, наличието и състоянието на бойната техника в количествени и качествени измерения и, което е най-важно, какви са намеренията на руската страна за финалното решение на политическите проблеми, поради които започна войната. Особено силно допринася за неяснотата на перспективите информационното затъмнение, което демократичният Запад наложи върху информацията за войната от страна на Русия и активната дезинформационна политика, провеждана от Зеленски и кукловодите му със съдействието на Средствата за масова дезинформация (СМД) в ЕС и САЩ.
Главната цел на колективния Запад, както бе обявено от висши служители на изпълнителната власт в САЩ и ЕС, се заключава в стратегическо изтощаване на Русия, с надежда, че по някакъв начин режимът на Путин ще падне и ще бъде заменен с режим, благосклонен към идеите на Запада за мястото на Русия в новия имперски ред, който САЩ се стреми да утвърди. Тази цел сама по себе си е много опасна, тъй като тя неизбежно – рано или късно – може да постави на дневен ред съществуването на Русия като велика сила и това може да доведе до световен ядрен конфликт. Известно е, че Путин нееднократно е правил недвусмислени заявления по този въпрос.
Целите на Украйна, ако се съди по ежедневните изказвания на Зеленски, се състоят в обратното присъединяване към територията ѝ на всички земи, завладени от Русия досега, което включва Крим и целия район на Донбас!?
Ако се върнем малко назад, към края на 2021 година, ще си спомним, че на 17 декември руската страна излезе с предложения до САЩ и НАТО за решаване на проблемите, които Русия считаше, че се бяха изострили от началото на столетието досега. С няколко думи, исканията на Русия се свеждаха до връщането към споразуменията от 1997 година между Руската федерация (РФ) и НАТО. По-конкретно ставаше дума за ликвидирането на противоракетните бази на САЩ в Полша и Румъния и до ликвидирането на новосъздадените военни бази на САЩ и НАТО в близост до границите на Русия, с други думи до създаването на "санитарен кордон" между НАТО и РФ като гаранция за запазването на мира в Европа. В тази връзка се поставяше и въпросът за Украйна, която след 2014 година отказваше да изпълнява Минските споразумения за мирно уреждане на проблемите с ДНР и ЛНР. Тя беше започнала реорганизация на армията си със сътрудничеството на НАТО и САЩ, с обявени перспективи и намерения за бъдещо членство в НАТО, като вече се беше превърнала "de facto" в член на съюза! Амбиции за членство в НАТО в миналото бяха изявили също така и Молдова и Грузия. Всичко това изостряше неимоверно много отношенията между колективния Запад и РФ и неизбежно водеше, рано или късно, до военна конфронтация между двете сили.
Ръководството на РФ твърди, че започването на "специалната военна операция в Украйна" е било превантивна мярка срещу готвещо се за началото на март 2022 година нападение на Украйна срещу двете Донбаски републики. Бързината, с която ръководството на РФ организира признаването на републиките в рамките на съответните области в Украйна и сключването на договори за взаимопомощ между тях и РФ, говорят, че вероятно руското разузнаване е имало някаква информация за възможно начало на активни военни действия срещу ДНР и ЛНР. Така или иначе, колективният Запад не пожела да преговаря с РФ по представените от руската страна предложения за договори за мирно уреждане на засилващото се напрежение между НАТО и РФ и войната, наречена от Русия "Специална военна операция" започна на 24 февруари 2022 година. Тук искам да подчертая своето дълбоко убеждение, че при отбелязаната по-горе политика на САЩ и НАТО спрямо Русия, при която Украйна се превръщаше в острие, насочено срещу сърцето на Русия, война за ликвидирането на Украйна като потенциален плацдарм на САЩ и НАТО срещу Русия беше, рано или късно, неизбежна!
Както обикновено се случва в историята, всяка война започва да се развива не така както е планирана от започващата я страна. Важното обаче в крайна сметка е колко бързо и коя от воюващите страни първа ще разбере проблемите си и ще успее да ги фиксира!?
Изглежда руснаците първоначално считаха, че правителството на Зеленски ще падне бързо и властта ще вземат приятелски настроени към Русия сили. Когато това не се реализира, руснаците изтеглиха войските си от Киевското направление и под подигравките на колективния Запад се заеха да решават методично въпроса с "бъдещето на Украйна"! Подигравките на колективния Запад за неудачите на руската армия, за лошата ѝ техническа, организационна и психологическа подготовка продължаваха и все още продължават в редица заблуждаващи публикации. Все по-често и по-често обаче в СМД на Запад, започват да се появяват нотки на безпокойство от развитията по фронтовете в Украйна и по-точно в Донбас. С известно закъснение някои анализатори започнаха да бият тревога, че нещата не се развиват добре и че Украйна е изправена пред неминуемо поражение!
В настоящия момент в конфликта участват три страни (РФ, Украйна и САЩ с НАТО) и аз ще се опитам накратко да характеризирам целите, състоянието и поведението на всяка една от страните в конфликта, за да получим представа за перспективите на развитие на конфликта.
Руската федерация, желаейки да провежда специалната операция с ограничени военни сили, без да прибягва до допълнителна мобилизация, започна да съсредоточава военния си контингент към пълното решаване на задачата за унищожаването на живата сила на украинската армия. За целта се осъществяват последователно обкръжаване на по-малки или по-големи контингенти от украинската армия в Донбас, като на украинските войници, попаднали в обкръжение, се предлага или да се предадат или да бъдат унищожени! По този начин бяха обкръжени контингенти на военните батальони "Азов" в Мариупол. Идеята е да се ликвидира кадровата част на украинската армия с възможно най-малки загуби на кадрови руски военни! След Мариупол следва ликвидирането на "котела" в района на Северодонецк - Лисичанск, която операция приключва в момента. След това предстои ликвидирането на "котела" при Словянск, което руските войски ще приключат унищожаването на украинската армейска групировка в Донбас, а с това и ликвидирането на вероятно най-добре обучената част от украинската армия. Особено голяма помощ в унищожаването на цвета на украинската армия на РФ оказва политическото ръководство на Украйна в лицето на президента Зеленски и неговите кукловоди. Те са възприели тактиката "отбрана до последния жив войник", поради което загубиха вероятно най-готовите за саможертва и най-добре подготвени бойци - тези от батальоните "Азов" в Мариупол, а сега са на път да погубят и войските в "котела" при Северодонецк - Лисичанск. При ликвидирането на обкръжените украински войски в Донбас, руснаците използват колосалното си превъзходство в артилерия (традиционна и ракетна), както и въздушното си превъзходство, с което намаляват до минимум загубите си в жива сила. По признание на украинските бойци в Донбас, превъзходството на руските войски в артилерия е от 10:1 до 20:1. За истинността на тези признания говорят както интервюта на западни журналисти с украински войници в Донбас, така и воплите на Зеленски и сътрудниците му за необходимостта за доставка от НАТО, САЩ и ЕС на все нови и нови количества тежко въоръжение. Не е изключено воплите на Зеленски към Запада за помощ да имат и характер на застрахователна полица, т. е. при неизбежното поражение, той и правителството му да обвинят Запада, че е предал украинския народ, като не му е осигурил необходимите средства за борба с "москалите"!
САЩ и останалите страни от НАТО играят важната роля на дълбок тил на Украйна във войната, снабдявайки я с оръжие и муниции. В успеха на тази функция на Запада участват три компоненти: способността на Запада да осигури необходимите оръжия и муниции, способността на Запада и Украйна да доставят тези средства до необходимите места на фронта в необходимите количества и в нужните моменти, както и способността на украинската армия да се възстановява в настоящия режим на бърза загуба на военна техника и особено на жива сила.
Струва ми се, че и трите компоненти на това усилие въобще не е гарантирано, че ще бъдат успешно изпълнени.
1. НАТО и преди всичко САЩ осигуряват достатъчно парични средства за закупуването на необходимите оръжия и муниции. Само за периода на активните военни действия САЩ осигуриха почти толкова средства (близо 60 милиарда долара) за оръжие, колкото е годишният военен бюджет на Русия. Не малко средства осигуряват и останалите страни от НАТО. (В края на краищата и САЩ и ЕС имат привилегията да "печатат пари" в неограничени количества.) Въпросът обаче не е толкова в парите, а в реалните възможности на индустриите на тези държави да произведат необходимите количества оръжия и муниции. Нещо повече, стои и въпросът за възможностите на украинците да боравят с оръжията, които Западът им доставя!? Първоначално НАТО, напълно разумно, реши да се възползва от оръжията в складовете на бившите социалистически държави, които са от добре познат тип на украинските войници и за използването на които не е необходимо допълнително обучение. Тези складове обаче не са бездънни и въпреки молбите на украинските власти към партньорите им от НАТО, те вече не са в състояние да им доставят желаните оръжия и особено муниции за тях. Освен това руснаците, имайки превъзходство във въздуха, успяват да унищожат непропорционално голямо количество украинско оръжие и муниции както на фронта, така и в складове дълбоко в тила на страната. Оказва се, че и възможността на военните индустрии на САЩ и страните от НАТО и ЕС за производство на конвенционално оръжие не са безкрайни. За това говори и структурата на разпределение на парите, отделени за военна помощ на Украйна, голяма част от които отива за възстановяване на собствените им запаси от оръжие и муниции! (При сегашното развитие на конфликта, САЩ и НАТО в никакъв случай не могат да си позволят армиите им да останат без достатъчни количества оръжейни запаси.)
2. Съществена роля за успеха на войната срещу Русия ще има и способността на Запада да достави необходимите оръжия и муниции на фронтовете в Украйна в нужните количества и за необходимото време. Като се има предвид обемът на тези доставки и ограниченията, налагани от структурата на железопътната система в ЕС и Украйна (различната ширина на линиите), на границите на Украйна възникват неизбежно тесни места, които водят до забавяне на доставките. Освен това превъзходството на руснаците във въздуха практически над цяла Украйна, позволява унищожаването на железопътната мрежа в жизнени места, унищожаването на складовете с оръжие, както и унищожаването на подвижния железопътен състав, с което до голяма степен се парализира доставката на нови оръжия и муниции до фронта. За това свидетелстват и оплакванията на войниците за тоталното превъзходство на руските военни в артилерия и муниции за нея и за личния състав на войските. Дотогава, докато вътрешността на Русия не е заплашена от удари срещу железопътната мрежа и предприятията и складовете на военно-промишления комплекс, Русия притежава непреодолимо и увеличаващо се преимущество във войната!
3. Много съществена роля в развитието на конфликта играе и унищожаването на кадровата част от армията и въобще на живата сила на украинската армия. До неотдавна Зеленски се оплакваше, че ежедневно загиват по 50 до 100 украински военнослужещи и около 500 биват ранени. Вече се говори за загуби от 200 души на ден, а за ранените въобще и не се споменава!? Съществуват данни, според които украинската армия губи на ден не по-малко от 1000 души ранени и убити, като при това се счита, че числото на загубите е далеч по голямо особено като се има предвид числото на пленените! Очевидно при тази скорост на загуба на жива сила украинската армия може скоро просто да рухне и това да доведе до лавинообразна загуба на територия. Подкрепленията, които украинското командване изпраща на фронта в Донбас, вече се състоят изключително от части на териториалните войски, които изобщо не са обучени да водят военни действия. Освен това неизбежно стои и въпросът с обучението на украинските военнослужещи в използване на новите оръжия, които САЩ и НАТО вероятно ще започнат да доставят на Украйна.
Всички тези обстоятелства поставят под въпрос докога Украйна ще може да издържи военно на натиска на Русия!?
Друг момент, на който ще се спра съвсем накратко, е икономическото състояние в света и преди всичко в САЩ и ЕС. Инфлацията е голяма. Русия се оказа далеч по устойчива на икономическите санкции на Запада, отколкото Байдън и компания предполагаха. Рублата, след първоначалния спад, се възстанови и сега е на най-високото си ниво от последните 4 години. Западът не успя да си осигури активната подкрепа на болшинството от страните по света. Задава се остър недостиг на храни, торове и други суровини в световен мащаб и не е сигурно докога САЩ и ЕС ще могат да устоят на натиска на държавите от Африка, Латинска Америка и Азия за преговори за решаване на конфликта между Русия и Украйна!? При това ми изглежда доста невероятно с напредването на руските войски на украинска територия, Путин да стане по-сговорчив при едни бъдещи мирни преговори! Напротив, колкото по-дълго продължава войната и руската армия напредва в Украйна, толкова по-голяма територия ще загуби Украйна при едни бъдещи мирни преговори. Надеждите на САЩ и ЕС за рухване на режима на Путин, както изглежда, ще останат неосъществени. В същото време САЩ, които са главният подпалвач и участник в конфликта се раздират от вътрешни противоречия и проблеми, които изискват внимание и ресурси за решаването им и които поне на мен засега ми изглеждат неразрешими дори без проблемите, породени от войната в Украйна!
За английскоговорещите читатели следните два линка биха представлявали интерес и илюстрация на голяма част от изложеното в този материал:
West Intelligence Admits Ukraine Outgunned, Suffering Heavy Losses & Desertions, Rouble Strengthens
https://www.youtube.com/watch?v=rPIETVElKOw
The New Era of Great Power Competition | John Mearsheimer & Stephen Walt - YouTube
https://www.youtube.com/watch?v=i6MWNRtTc3A
Дилетант
