През последните седмици в СМД се развихри голяма суматоха по въпроса за необходимостта от превъоръжаването на украинската армия със западни танкове "М1 Ейбръмс" (англ."Abrams") и "Леопард 2". Зеленски буквално се хвърли на пода и зарита с крачета като малко дете, на което му отказват желана играчка, твърдейки, че ако Украйна не получи западни танкове, то това ще бъде най-голямото предателство срещу украинския народ в борбата му с "варварите от Изток"! Журналя, политици, анализатори и всякакви други породи хора изведнъж се плеснаха по челата и извикаха "Еврика", внезапно осенени от идеята, че танковете "Ейбръмс" и "Леопард" са очевидното спасение за затъващата в калта на поражението натовска кампания срещу Русия!
Впрочем, нека първо с няколко думи да опишем положението на Източния фронт в Украйна.
Основните военни действия се развиват в Донбас, около градчето Бахмут. Украинците твърдят, че то не е от "особена стратегическа важност" за украинската отбрана, но те ще го защитават докрай!? Международните коментатори пък настояват, че Бахмут е основен елемент в т. н. "линия Зеленски" поради факта, че той е комуникационен (пътен и железопътен) център на украинската отбрана в Донбас. Руснаците твърдят, че Бахмут е почти обкръжен от тях, а Зеленски и компания настояват, че няма нищо подобно!?
Цяла седмица мина откак руснаците обявиха, че град Соледар (център на големи солни мини) е превзет, но Зеленски и компания твърдяха, че борбата за Соледар все още продължава, докато най-после на 25 януари обявиха, че украинските войски "са напуснали Соледар", т. е., че руснаците са го превзели! Тези дни руските и международните коментатори съобщиха, че руските войски са започнали настъпление в Запорожка област, но руснаците не обявяват целите на това настъпление - дали целта е превземането на град Запорожие или това е началото на голямото им зимно настъпление, за което толкова усилено се спекулира в СМД. Украинската пропаганда обаче мълчи като "комунист на разпит в полицията" и не обелва и дума за каквото и да е настъпление в Запорожка област, където поначало се очакваше велико украинско настъпление с крайна цел освобождаването на Крим!
Изобщо, може да се счита, че ако СМД в либералнодемократичния свят мълчи по въпроса за положението на фронта в Украйна, то това означава, че украинската армия отстъпва. В противен случай всеки превзет комин се оповестява като голяма победа на ВСУ, освободила от окупатора нови квадратни метри, пардон километри, украинска земя!
Боеве се водят общо взето по цялата линия на фронта и руснаците бавно и систематично изтласкват украинската армия от позициите, укрепявани в продължение на 8 години (2014 до 2021). Спомням си, че когато генерал Суровикин пое командването на специалната военна операция (СВО) в Украйна, той каза, че целта му е да "смели" украинската армия в Донбас, като подчерта тази неприятна дума. Аз бях дори разочарован от това, че той не си поставя или поне не артикулира никакви други задачи на своята мисия. Оказа се, че разгромът на отбраната на украинската армия в Донбас е наистина сериозна работа, изискваща упоритост и постоянство! Според военни специалисти, след превземането на Бахмут, ще последва бързо разпадане на украинската отбрана по цялата укрепена линия. Следващата укрепена линия е при Краматорск и Славянск, но тя е трета поред в Донбас и далеч не е толкова солидно изградена като останалите две. Опасенията на западните коментатори са, че след падането на Бахмут и разпадането на украинската отбрана в Донбас една руска атака в северна посока от Запорожка област може да отреже цялата украинска групировка в Източна Украйна от снабдяването ѝ със снаряжение и боеприпаси! Руското командване е съсредоточило хиляди танкове и бронирани машини със съответните количества пехота по дължината на целия фронт, но никой не знае къде ще бъде нанесен ударът на руската зимна офанзива, което неизбежно създава напрежение всред управляващата клика на Зеленски в Киев. Израз на това напрежение са непрекъснатите вопли за бронетехника, която единствено можела да спаси режима!
Според някои западни коментатори неувереността и нервността на управляващите в Киев се изрази в редица уволнения на високопоставени служители от режима на Зеленски под предлог за борба с корупцията. Известно е, че корупцията върлува в Украйна всред най-високите нива на режима от самото начало на независимостта на Украйна и в сегашната чистка тя вероятно е само предлог за изключването от редовете на управляващите на определени елементи. Никой реално не знае по какъв критерий се извършва това. Дали Зеленски "прочиства" режима от своите потенциални врагове, които могат да надигнат глава при предстоящите тежки изпитания на фронта, или някои друг върши "прочистването" от привържениците му, оставяйки Зеленски на поста му само поради факта, че той е избраният президент на държавата и засега е неудобно да бъде сменен!? Преди седмица в Киев беше на посещение директорът на ЦРУ на САЩ, Уилям Бърнс, което може би има пряка връзка с настоящата чистка по върховете на управляващите в Украйна!?
Освен чистката във връзка с "борбата с корупцията" преди седмица загина в хеликоптерна катастрофа министърът на вътрешните работи на Украйна с част от екипа си. По повод на катастрофата има разследване и естествено се носят най-различни слухове - от слух, че става дума за обикновен инцидент, до слуха, че става дума за премахването на неудобни за някого висши служители от администрацията на Зеленски!?
Близкият сътрудник и PR-говорител на Зеленски, Арестóвич, необяснимо защо "сгази лука" около историята с руската ракета КН22, която разруши 9-етажен блок в град Днипро (Днепър), твърдейки, че тя не е била насочена срещу блока, а че блокът е бил разрушен от украинска зенитна ракета или нещо подобно. Разбирайки, че обясненията му за инцидента не са приети добре от украинското ръководство, Арестóвич се опита да подаде оставка, но това му бе отказано и той просто бе уволнен! Случаят с Арестóвич не е единствен. Има и други случаи на уволнени хора от екипа на близките сътрудници на Зеленски, което намирисва на разчистване на част от управляващите в името на някакви цели, които не са ясно обяснени! Уволнени са петима губернатори на области, заместник-министри и други представители на властта!
Над виелицата от неудачи на фронта и прочистването на редовете на управляващите, може би и с цел отвличане на вниманието на международната общественост, се извиси спорът за неотложната нужда от най-модерни западни танкове за ВСУ! Някои западни ръководители буквално се видяха в чудо как да откажат на исканията на Зеленски най-модерните възможни танкове на Запада! Отгоре на всичко заедно със Зеленски за танковете неистово настояват и ръководителите на Полша и трите балтийски държавици. Шолц твърдеше, че докато американците не предоставят на Украйна танкове "Ейбръмс", Германия не може да ѝ предостави "Леопард 2". Байдън пък настояваше, че "Ейбръмс" са много сложни и ще е необходимо много време на украинците да се обучат да работят с тях, но че Германия трябва да покаже лидерство и да изпрати танковете си на Украйна! Най-накрая бе постигнато компромисно решение, че САЩ ще дадат на Украйна... 31 танка "Ейбръмс", но – както се казва във филма "Куче в чекмедже" – "...само че друг път..." или по точно в случая – най-рано след година, а Германия ще изпратят... 14 танка "Леопард 2", след като украински екипажи се обучат да ги ползват. Счита се, че най-важното в развръзката на спора между САЩ и Германия, е, че последната разрешава на други страни, които притежават немски танкове, да ги предадат на Украйна.
На мен не ми е съвсем ясно какво се очаква да постигнат украинците с няколко десетки танка, па били те и 3 пъти по-добри от руските танкове, както се пъчи една българска публикация! Все пак за пълнота на изложението ще поясня, че британците изпращат 14 танка "Чалинджър 2", германците изпращат 14 танка "Леопард 2", а американците след година могат да изпратят 31 танка "М1 Ейбръмс"! Освен това някои по-дребни членове на НАТО се пъчат, че и те ще дадат по някой и друг "Леопард", както се казва "да не са капо". Най-агресивни от всички са поляците, които се оказва, че имат 240 "Леопарда" и са готови да дадат... засега не казват колко танка? Активната позиция на поляците по въпроса за танковете е особено интересна, но на това ще се спра малко по-късно.
SCOTT RITTER: The Nightmare of NATO Arms to Ukraine
С какво толкова се отличават изброените по-горе марки танкове? Преди всичко, както изглежда, те се отличават от руските танкове по тежестта си! Най-тежки са "Ейбръмс", които гонят 80 тона, след тях следват "Чалинджър", които са малко над 70 тона, а "Леопард" са над 60 тона! Обещаните от французите "Леклерк" са най-леки и са малко под 60 тона. Танковете "Ейбръмс" са с турбинни двигатели, поради което са много мощни и бързи, но горят гориво за реактивни самолети, което като цяло ги прави много неикономични и капризни за поддръжка. Скоростта на останалите модели танкове е около 60-70 км, като на „Леклерк“ скоростта е между 50 и 60 км/час.
Руските танкове (Т-72, Т-80 и Т-90) тежат под 50 тона. Скоростта им е съизмерима със скоростта на изброените по-горе танкове. (Т-80 са с турбинни двигатели и могат да достигат скорост до 80 км/час.) Те се обслужват от тричленни екипажи за разлика от западните, които се обслужват от четиричленни екипажи. (Руските танкове имат автоматично зареждане на оръдието, което им позволява да се намали екипажа с един човек.)
Както по отношение на бронята, така и по отношение на въоръжението, руските и западните танкове са съизмерими по качества. Важното за тяхната ефективност преди всичко е подготовката на екипажите и възможностите за поддръжката им. И в двете насоки използването на западните танкове от украинците няма да бъде ефективно, поради недостатъчното време за обучение на екипажите и невъзможността за осъществяване на ефективна поддръжка на западните машини. По мнението на военни специалисти в областта на бронетанковите войски горните два елемента на експлоатацията на танковете са от най-голяма важност за тяхната ефективност. Освен това е очевидно, че в близките месеци ВСУ може да получи не повече от 100 западни танка от 3 различни вида, за които ще разполага с недообучени както оперативни екипажи, така и техници за поддръжка, да не говорим за различните видове муниции, гориво и т. п. елементи уникални за всеки от моделите! Всичко това ще бъде на фона на над 1000 най-модерни руски танка (управлявани от прекрасно обучени от дълго време екипажи и поддържани от обучени техници), за които се твърди, че са съсредоточени от руското командване на фронта между Украйна и Русия!
Освен карашъка от танкове, които се планира да получи Украйна, се добавят още и близо 200 американски, немски, френски и шведски бронетранспортьора, за които вече писах в миналата си публикация в блога. В резултат на съвещанието в базата Рамщайн Украйна ще получи и четири батальона самоходни гаубици от четири различни марки!?
В съвременната война от особена важност е взаимодействието между различните родове войски. За бронетанковите войски от жизнено значение е въздушното им прикритие. В това отношение украинската армия има особено голям проблем поради слабата поддръжка, да не кажа никаква поддръжка от въздуха, на която могат да разчитат бронетанковите ѝ части. Хеликоптерната атакуваща авиация е особено опасна за танковете, тъй като хеликоптерите могат да унищожават танковете от "зад хоризонта", за което руснаците имат особено предимство поради превъзходството им във въздуха. Подобно предимство те имат и с авиацията си с фиксирани криле, която също има големи възможности да унищожава с ракети танкове от "зад хоризонта".
Украинските управляващи веднага след обещанията за нова бронирана техника повдигнаха и въпроса за системи за противовъздушна защита, ракети с далечно действие и бойна авиация - хеликоптерна и с фиксирани криле (самолети F16)! Това очевидно ще бъде лайтмотива на исканията им през следващите месеци, доколкото ще има такива!
Предвид на изброените проблеми с управлението, обслужването и поддръжката на описаните по-горе десетки марки бронирана техника, у някои коментатори възникват подозрения, които аз напълно споделям. Обърнете внимание на факта, че най-големият адвокат на Украйна във връзка със снабдяването ѝ с нова бронетехника е Полша. Всичките тези стотици бронетранспортьори, танкове и самоходни гаубици ще пътуват първо до Полша, която се оказа, че вече притежава 240 танка "Леопард 2". В Полша вероятно ще се извършва и основната част от обучението на екипажите и персонала по поддръжка на "леопардите". На практика в Полша се сформира нещо като експедиционен бронетанков корпус, който би могъл да бъде използван за окупация на Западна Украйна, ако в резултат на предстоящото настъпление руснаците окупират Източна Украйна и може би част от централна Украйна! Във всеки случай не бих се удивил, ако екипажите на новите бронирани части включват и "полски доброволци" или дори изцяло са съставени от такива "доброволци"! Известно е, че голяма част от територията на Западна Украйна между двете войни е била част от Полша. Напоследък се говори за задължително рекрутиране за украинската армия на младежи, които да бъдат изпратени на източния фронт. Не бих се удивил, ако "украинските патриоти" се стараят да се избавят от евентуални противници на едно окупиране на Западна Украйна от Полша, когато разгромът на украинската армия стане реалност! Любопитен е и фактът, че през последните месеци Полша неочаквано постави въпроса пред Германия за военни репарации в размер на 1.3 трилиона долара!? Полша усилено действа и за създаването на някакъв вид обединение на държави от Централна и Източна Европа за цели, които поне засега не са напълно определени, но могат да се окажат обезпокоителни за Русия и Германия в бъдещето!
Трудно е да се каже, какъв ще е крайният резултат от непрекъснатата ескалация на конфликта в Украйна, но ескалацията е очевидна. Оръжия, за предоставянето на които САЩ по-рано отговаряше с "ще помислим" - вече са в ръцете на украинците, а за тези, за които отговорът беше твърдо "не" - отговорът вече е "ще помислим"! Възможността за съкрушителна руска офанзива в близките седмици съвсем не е изключена и даже е много вероятна, а намеренията и възможностите на "ястребите" в САЩ и НАТО за натиск за ескалация са очевидни. Западът погрешно смята, че Русия блъфира в изразената си решителност за победа в така наречената СВО и това може да има тъжни последици преди всичко за Украйна, но също и за Източна Европа, а може би и за света!
В същото време българският "политически елит" с гордост и ентусиазъм обясни как е измамил народа по въпроса за военната помощ за Украйна в решителните летни месеци на войната! Боя се, че сегашните управници вървят по утъпкания път на българските национални катастрофи в миналото, когато винаги се изхитряхме да се присъединим към губещата страна в европейските конфликти. Известно изключение е Втората световна война, но то е защото по изключение имахме умен цар, който успя да избегне – доколкото бе възможно – идиотския ентусиазъм на тогавашните политици от първоначалните победи на нацизма! Уви, сега България, както изглежда, не притежава никакви що-годе умни управници и ще трябва да изпие до дъно горчивата чаша на последиците от "европейския си ентусиазъм"!
Забележка. Точно преди публикацията на този материал един приятел ми изпрати линк към една изключително интересна обзорна статия за конфликта в Украйна. Препоръчвам на всеки читател да я прочете, като тези, които не ползват английски, могат да използват "translate.google.com", за да си преведат текста на български. Статията съдържа както предисторията на конфликта, така и прекрасно и обективно описание на хода на военните действия в Украйна от 24 февруари досега. Дадени са много числови данни за въоръженията, с които войната е започнала, различните попълнения в оръжията на двете страни в конфликта, осигурени през изминалия период, както и настоящото състояние на воюващите страни и техните перспективи за близкото бъдеще.
"Ukraine crisis: overview of 2022, outlook for 2023 - Great power relations"
https://greatpowerrelations.com/ukraine-crisis-overview-of-2022-outlook-for-2023/
Дилетант