петък, 27 януари 2023 г.

Все по-близко до ръба

През последните седмици в СМД се развихри голяма суматоха по въпроса за необходимостта от превъоръжаването на украинската армия със западни танкове "М1 Ейбръмс" (англ."Abrams") и "Леопард 2". Зеленски буквално се хвърли на пода и зарита с крачета като малко дете, на което му отказват желана играчка, твърдейки, че ако Украйна не получи западни танкове, то това ще бъде най-голямото предателство срещу украинския народ в борбата му с "варварите от Изток"! Журналя, политици, анализатори и всякакви други породи хора изведнъж се плеснаха по челата и извикаха "Еврика", внезапно осенени от идеята, че танковете "Ейбръмс" и "Леопард" са очевидното спасение за затъващата в калта на поражението натовска кампания срещу Русия!

Впрочем, нека първо с няколко думи да опишем положението на Източния фронт в Украйна.

Основните военни действия се развиват в Донбас, около градчето Бахмут. Украинците твърдят, че то не е от "особена стратегическа важност" за украинската отбрана, но те ще го защитават докрай!? Международните коментатори пък настояват, че Бахмут е основен елемент в т. н. "линия Зеленски" поради факта, че той е комуникационен (пътен и железопътен) център на украинската отбрана в Донбас. Руснаците твърдят, че Бахмут е почти обкръжен от тях, а Зеленски и компания настояват, че няма нищо подобно!?

Цяла седмица мина откак руснаците обявиха, че град Соледар (център на големи солни мини) е превзет, но Зеленски и компания твърдяха, че борбата за Соледар все още продължава, докато най-после на 25 януари обявиха, че украинските войски "са напуснали Соледар", т. е., че руснаците са го превзели! Тези дни руските и международните коментатори съобщиха, че руските войски са започнали настъпление в Запорожка област, но руснаците не обявяват целите на това настъпление - дали целта е превземането на град Запорожие или това е началото на голямото им зимно настъпление, за което толкова усилено се спекулира в СМД. Украинската пропаганда обаче мълчи като "комунист на разпит в полицията" и не обелва и дума за каквото и да е настъпление в Запорожка област, където поначало се очакваше велико украинско настъпление с крайна цел освобождаването на Крим!

Изобщо, може да се счита, че ако СМД в либералнодемократичния свят мълчи по въпроса за положението на фронта в Украйна, то това означава, че украинската армия отстъпва. В противен случай всеки превзет комин се оповестява като голяма победа на ВСУ, освободила от окупатора нови квадратни метри, пардон километри, украинска земя!

Боеве се водят общо взето по цялата линия на фронта и руснаците бавно и систематично изтласкват украинската армия от позициите, укрепявани в продължение на 8 години (2014 до 2021). Спомням си, че когато генерал Суровикин пое командването на специалната военна операция (СВО) в Украйна, той каза, че целта му е да "смели" украинската армия в Донбас, като подчерта тази неприятна дума. Аз бях дори разочарован от това, че той не си поставя или поне не артикулира никакви други задачи на своята мисия. Оказа се, че разгромът на отбраната на украинската армия в Донбас е наистина сериозна работа, изискваща упоритост и постоянство! Според военни специалисти, след превземането на Бахмут, ще последва бързо разпадане на украинската отбрана по цялата укрепена линия. Следващата укрепена линия е при Краматорск и Славянск, но тя е трета поред в Донбас и далеч не е толкова солидно изградена като останалите две.  Опасенията на западните коментатори са, че след падането на Бахмут и разпадането на украинската отбрана в Донбас една руска атака в северна посока от Запорожка област може да отреже цялата украинска групировка в Източна Украйна от снабдяването ѝ със снаряжение и боеприпаси! Руското командване е съсредоточило хиляди танкове и бронирани машини със съответните количества пехота по дължината на целия фронт, но никой не знае къде ще бъде нанесен ударът на руската зимна офанзива, което неизбежно създава напрежение всред управляващата клика на Зеленски в Киев. Израз на това напрежение са непрекъснатите вопли за бронетехника, която единствено можела да спаси режима!

Според някои западни коментатори неувереността и нервността на управляващите в Киев се изрази в редица уволнения на високопоставени служители от режима на Зеленски под предлог за борба с корупцията. Известно е, че корупцията върлува в Украйна всред най-високите нива на режима от самото начало на независимостта на Украйна и в сегашната чистка тя вероятно е само предлог за изключването от редовете на управляващите на определени елементи. Никой реално не знае по какъв критерий се извършва това. Дали Зеленски "прочиства" режима от своите потенциални врагове, които могат да надигнат глава при предстоящите тежки изпитания на фронта, или някои друг върши "прочистването" от привържениците му, оставяйки Зеленски на поста му само поради факта, че той е избраният президент на държавата и засега е неудобно да бъде сменен!? Преди седмица в Киев беше на посещение директорът на ЦРУ на САЩ, Уилям Бърнс, което може би има пряка връзка с настоящата чистка по върховете на управляващите в Украйна!?

Освен чистката във връзка с "борбата с корупцията" преди седмица загина в хеликоптерна катастрофа министърът на вътрешните работи на Украйна с част от екипа си. По повод на катастрофата има разследване и естествено се носят най-различни слухове - от слух, че става дума за обикновен инцидент, до слуха, че става дума за премахването на неудобни за някого висши служители от администрацията на Зеленски!?

Близкият сътрудник и PR-говорител на Зеленски, Арестóвич, необяснимо защо "сгази лука" около историята с руската ракета КН22, която разруши 9-етажен блок в град Днипро (Днепър), твърдейки, че тя не е била насочена срещу блока, а че блокът е бил разрушен от украинска зенитна ракета или нещо подобно. Разбирайки, че обясненията му за инцидента не са приети добре от украинското ръководство, Арестóвич се опита да подаде оставка, но това му бе отказано и той просто бе уволнен! Случаят с Арестóвич не е единствен. Има и други случаи на уволнени хора от екипа на близките сътрудници на Зеленски, което намирисва на разчистване на част от управляващите в името на някакви цели, които не са ясно обяснени! Уволнени са петима губернатори на области, заместник-министри и други представители на властта!

Над виелицата от неудачи на фронта и прочистването на редовете на управляващите, може би и с цел отвличане на вниманието на международната общественост, се извиси спорът за неотложната нужда от най-модерни западни танкове за ВСУ! Някои западни ръководители буквално се видяха в чудо как да откажат на исканията на Зеленски най-модерните възможни танкове на Запада! Отгоре на всичко заедно със Зеленски за танковете неистово настояват и ръководителите на Полша и трите балтийски държавици. Шолц твърдеше, че докато американците не предоставят на Украйна танкове "Ейбръмс", Германия не може да ѝ предостави "Леопард 2". Байдън пък настояваше, че "Ейбръмс" са много сложни и ще е необходимо много време на украинците да се обучат да работят с тях, но че Германия трябва да покаже лидерство и да изпрати танковете си на Украйна! Най-накрая бе постигнато компромисно решение, че САЩ ще дадат на Украйна... 31 танка "Ейбръмс", но – както се казва във филма "Куче в чекмедже" – "...само че друг път..." или по точно в случая – най-рано след година, а Германия ще изпратят... 14 танка "Леопард 2", след като украински екипажи се обучат да ги ползват. Счита се, че най-важното в развръзката на спора между САЩ и Германия, е, че последната разрешава на други страни, които притежават немски танкове, да ги предадат на Украйна.

На мен не ми е съвсем ясно какво се очаква да постигнат украинците с няколко десетки танка, па били те и 3 пъти по-добри от руските танкове, както се пъчи една българска публикация! Все пак за пълнота на изложението ще поясня, че британците изпращат 14 танка "Чалинджър 2", германците изпращат 14 танка "Леопард 2", а американците след година могат да изпратят 31 танка "М1 Ейбръмс"! Освен това някои по-дребни членове на НАТО се пъчат, че и те ще дадат по някой и друг "Леопард", както се казва "да не са капо". Най-агресивни от всички са поляците, които се оказва, че имат 240 "Леопарда" и са готови да дадат... засега не казват колко танка? Активната позиция на поляците по въпроса за танковете е особено интересна, но на това ще се спра малко по-късно.

SCOTT RITTER: The Nightmare of NATO Arms to Ukraine

https://consortiumnews.com/2023/01/24/scott-ritter-the-nightmare-of-nato-equipment-being-sent-to-ukraine/

С какво толкова се отличават изброените по-горе марки танкове? Преди всичко, както изглежда, те се отличават от руските танкове по тежестта си! Най-тежки са "Ейбръмс", които гонят 80 тона, след тях следват "Чалинджър", които са малко над 70 тона, а "Леопард" са над 60 тона! Обещаните от французите "Леклерк" са най-леки и са малко под 60 тона. Танковете "Ейбръмс" са с турбинни двигатели, поради което са много мощни и бързи, но горят гориво за реактивни самолети, което като цяло ги прави много неикономични и капризни за поддръжка. Скоростта на останалите модели танкове е около 60-70 км, като на „Леклерк“ скоростта е между 50 и 60 км/час.

Руските танкове (Т-72, Т-80 и Т-90) тежат под 50 тона. Скоростта им е съизмерима със скоростта на изброените по-горе танкове. (Т-80 са с турбинни двигатели и могат да достигат скорост до 80 км/час.) Те се обслужват от тричленни екипажи за разлика от западните, които се обслужват от четиричленни екипажи. (Руските танкове имат автоматично зареждане на оръдието, което им позволява да се намали екипажа с един човек.)

Както по отношение на бронята, така и по отношение на въоръжението, руските и западните танкове са съизмерими по качества. Важното за тяхната ефективност преди всичко е подготовката на екипажите и възможностите за поддръжката им. И в двете насоки използването на западните танкове от украинците няма да бъде ефективно, поради недостатъчното време за обучение на екипажите и невъзможността за осъществяване на ефективна поддръжка на западните машини. По мнението на военни специалисти в областта на бронетанковите войски горните два елемента на експлоатацията на танковете са от най-голяма важност за тяхната ефективност. Освен това е очевидно, че в близките месеци ВСУ може да получи не повече от 100 западни танка от 3 различни вида, за които ще разполага с недообучени както оперативни екипажи, така и техници за поддръжка, да не говорим за различните видове муниции, гориво и т. п. елементи уникални за всеки от моделите! Всичко това ще бъде на фона на над 1000 най-модерни руски танка (управлявани от прекрасно обучени от дълго време екипажи и поддържани от обучени техници), за които се твърди, че са съсредоточени от руското командване на фронта между Украйна и Русия!

Освен карашъка от танкове, които се планира да получи Украйна, се добавят още и близо 200 американски, немски, френски и шведски бронетранспортьора, за които вече писах в миналата си публикация в блога. В резултат на съвещанието в базата Рамщайн Украйна ще получи и четири батальона самоходни гаубици от четири различни марки!?

В съвременната война от особена важност е взаимодействието между различните родове войски. За бронетанковите войски от жизнено значение е въздушното им прикритие. В това отношение украинската армия има особено голям проблем поради слабата поддръжка, да не кажа никаква поддръжка от въздуха, на която могат да разчитат бронетанковите ѝ части. Хеликоптерната атакуваща авиация е особено опасна за танковете, тъй като хеликоптерите могат да унищожават танковете от "зад хоризонта", за което руснаците имат особено предимство поради превъзходството им във въздуха. Подобно предимство те имат и с авиацията си с фиксирани криле, която също има големи възможности да унищожава с ракети танкове от "зад хоризонта".

Украинските управляващи веднага след обещанията за нова бронирана техника повдигнаха и въпроса за системи за противовъздушна защита, ракети с далечно действие и бойна авиация - хеликоптерна и с фиксирани криле (самолети F16)! Това очевидно ще бъде лайтмотива на исканията им през следващите месеци, доколкото ще има такива!

Предвид на изброените проблеми с управлението, обслужването и поддръжката на описаните по-горе десетки марки бронирана техника, у някои коментатори възникват подозрения, които аз напълно споделям. Обърнете внимание на факта, че най-големият адвокат на Украйна във връзка със снабдяването ѝ с нова бронетехника е Полша. Всичките тези стотици бронетранспортьори, танкове и самоходни гаубици ще пътуват първо до Полша, която се оказа, че вече притежава 240 танка "Леопард 2". В Полша вероятно ще се извършва и основната част от обучението на екипажите и персонала по поддръжка на "леопардите". На практика в Полша се сформира нещо като експедиционен бронетанков корпус, който би могъл да бъде използван за окупация на Западна Украйна, ако в резултат на предстоящото настъпление руснаците окупират Източна Украйна и може би част от централна Украйна! Във всеки случай не бих се удивил, ако екипажите на новите бронирани части включват и "полски доброволци" или дори изцяло са съставени от такива "доброволци"! Известно е, че голяма част от територията на Западна Украйна между двете войни е била част от Полша. Напоследък се говори за задължително рекрутиране за украинската армия на младежи, които да бъдат изпратени на източния фронт. Не бих се удивил, ако "украинските патриоти" се стараят да се избавят от евентуални противници на едно окупиране на Западна Украйна от Полша, когато разгромът на украинската армия стане реалност! Любопитен е и фактът, че през последните месеци Полша неочаквано постави въпроса пред Германия за военни репарации в размер на 1.3 трилиона долара!? Полша усилено действа и за създаването на някакъв вид обединение на държави от Централна и Източна Европа за цели, които поне засега не са напълно определени, но могат да се окажат обезпокоителни за Русия и Германия в бъдещето!

Трудно е да се каже, какъв ще е крайният резултат от непрекъснатата ескалация на конфликта в Украйна, но ескалацията е очевидна. Оръжия, за предоставянето на които САЩ по-рано отговаряше с "ще помислим" - вече са в ръцете на украинците, а за тези, за които отговорът беше твърдо "не" - отговорът вече е "ще помислим"! Възможността за съкрушителна руска офанзива в близките седмици съвсем не е изключена и даже е много вероятна, а намеренията и възможностите на "ястребите" в САЩ и НАТО за натиск за ескалация са очевидни. Западът погрешно смята, че Русия блъфира в изразената си решителност за победа в така наречената СВО и това може да има тъжни последици преди всичко за Украйна, но също и за Източна Европа, а може би и за света!

В същото време българският "политически елит" с гордост и ентусиазъм обясни как е измамил народа по въпроса за военната помощ за Украйна в решителните летни месеци на войната! Боя се, че сегашните управници вървят по утъпкания път на българските национални катастрофи в миналото, когато винаги се изхитряхме да се присъединим към губещата страна в европейските конфликти. Известно изключение е Втората световна война, но то е защото по изключение имахме умен цар, който успя да избегне – доколкото бе възможно – идиотския ентусиазъм на тогавашните политици от първоначалните победи на нацизма! Уви, сега България, както изглежда, не притежава никакви що-годе умни управници и ще трябва да изпие до дъно горчивата чаша на последиците от "европейския си ентусиазъм"!

Забележка. Точно преди публикацията на този материал един приятел ми изпрати линк към една изключително интересна обзорна статия за конфликта в Украйна. Препоръчвам на всеки читател да я прочете, като тези, които не ползват английски, могат да използват "translate.google.com", за да си преведат текста на български. Статията съдържа както предисторията на конфликта, така и прекрасно и обективно описание на хода на военните действия в Украйна от 24 февруари досега. Дадени са много числови данни за въоръженията, с които войната е започнала, различните попълнения в оръжията на двете страни в конфликта, осигурени през изминалия период, както и настоящото състояние на воюващите страни и техните перспективи за близкото бъдеще.

"Ukraine crisis: overview of 2022, outlook for 2023 - Great power relations"
https://greatpowerrelations.com/ukraine-crisis-overview-of-2022-outlook-for-2023/

Дилетант

 

понеделник, 9 януари 2023 г.

"Какво ще стане, ако Украйна загуби войната?"

Този въпрос бе зададен на външния министър на РФ на последната му пресконференция. Същият въпрос съм си задавал нееднократно и аз. За съжаление Сергей Лавров отговори толкова уклончиво, че от отговора му стана ясно само, че руското ръководство е обсъждало въпроса и има ясна и точна стратегия при подобен изход от СВО, но както и по много други въпроси, ръководството на РФ няма намерение да осветлява своите бивши партньори, а сега, както изглежда, заклети врагове от НАТО за своите бъдещи политически ходове!

Трябва обаче с голямо удивление да отбележа, че в западните СМД, дори и такива, които претендират за задълбочен и неутрален анализ на геополитическите събития, много рядко се обсъжда възможността Украйна да загуби войната, която както е известно руснаците наричат СВО! (Между другото някой спомня ли си как американците наричаха 20 годишната война в Афганистан и 10 годишната война в Ирак? Те също не използваха официално думата война, защото като правило войните се обявяват от парламентите, а във всички тези случаи на парламентите официално не им беше казано, че става дума за войни, а се използваха само гръмки имена за различните "специални военни операции"!)

За илюстрация на факта, че западните СМД изглежда не считат за възможно Украйна да загуби войната, ще посоча няколко от "най-обективните" заглавия на статии във "Foreign Affairs", което е със стогодишна история и се счита за едно от най-сериозните американски списания в областта на геополитиката. Всички тези статии прокарват различните аспекти на една единствена идея, а именно, че Русия не трябва и не може да победи в тази война!

"What If Russia Wins? A Kremlin-Controlled Ukraine Would Transform Europe" (Ами ако Русия победи? Контролирана от Кремъл Украйна би трансформирала Европа)

February 18, 2022

"What If Russia Loses? A Defeat for Moscow Won’t Be a Clear Victory for the West" (Ами ако Русия загуби? Поражението на Москва няма да бъде чиста победа за Запада)

March 4, 2022

"What If Russia Makes a Deal? How to End a War That No One Is Likely to Win?"

March 23, 2022 (Ами ако Русия сключи сделка? Как да сложим край на война, която едва ли някой ще спечели?)

"What If the War in Ukraine Doesn’t End? The Global Consequences of a Long Conflict"

April 20, 2022 (Ами ако войната в Украйна не свърши? Глобалните последици от един дълъг конфликт)

"What If Ukraine Wins? Victory in the War Would Not End the Conflict With Russia"

June 6, 2022 (Ами ако Украйна победи? Победата във войната няма да сложи край на конфликта с Русия)

"What If the War in Ukraine Spins Out of Control? How to Prepare for Unintended Escalation?"

July 19, 2022 (Какво ще стане, ако войната в Украйна излезе извън контрол? Как да се подготвим за нежелана ескалация?)

Последната статия, предполагам поне засега, е:

"Putin’s Last Stand. The Promise and Peril of Russian Defeat" By Liana Fix and Michael Kimmage

https://www.foreignaffairs.com/russian-federation/putin-last-stand-russia-defeat?utm_medium=promo_email&utm_source=special_send&utm_campaign=fixkimmage_actives&utm_content=20230105&utm_term=all-actives

(Последната битка на Путин. Обещанието и опасността от руско поражение)

В статията ситуацията в Русия и на фронта в Украйна се описва като определена загуба на Русия. Обсъждат се три възможности за решаването на проблемите, възникнали около загубата на Русия и победата на Украйна и Запада. Разсъжденията в статията са амброзия за русофобската тълпа и всеки истински русофоб трябва да прочете фантасмагориите на авторите! (Те, разбира се, са същите автори и на гореизброените есета.)

Аз няма да си губя времето да анализирам тези есета, които по същество пропагандират една и съща идея, а именно, че Русия не може и не трябва да победи в тази война, защото подобна победа ще разруши мита за непобедимостта на Запада, който между другото вече бе разрушен в Афганистан и Ирак, но това се отдаваше на прекалено незначителните противници и техните нестандартни методи на война!

Аз ще се опитам да запозная читателите с една интересна статия от един автор, който вече съм цитирал в един от предишните си блогове. Статията описва различните стратегии и тактики, прилагани в тази война от Русия и от Украйна. Ще оставя читателят сам да си вади заключение за състоянието на воюващите страни по фронта и сам да решава кой и как ще победи в този конфликт!?

"What’s Ahead in the War in Ukraine" By Alex Vershinin

December 22, 2022

https://www.russiamatters.org/analysis/whats-ahead-war-ukraine

Подполковникът от американската армия, Алекс Вершинин, отбелязва, че на практика двете страни са възприели две различни тактики на война: руснаците са възприели типична тактика на изтощение на противника чрез огнева мощ, а украинците са възприели тактиката на борба за територия чрез маневриране на бойното поле. Двете тактики са продукт на наличните възможности на воюващите страни и на обстоятелствата, при които те се намират в геополитическо отношение. След първоначалната атака, при която руснаците завладяха около 20% от украинската територия, украинците успяха да си възвърнат почти половината от загубеното, но с цената на осакатяващи загуби на жива сила, техника и муниции!

По мнението на Вершинин украинците са на път да достигнат края на ресурсите си от жива сила и техника, макар че в областта на техниката те разчитат на непрекъснатата помощ на Запада. Целта на руското командване, както следва и от интервюто на генерал Суровикин при поемането на командването на СВО, е максималното унищожаване на живата сила и техника на украинската армия в "месомелачката" на Донбаския фронт!

Вершинин отбелязва, че Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са започнали войната с 1800 единици тежка техника, способна да изстрелва около 6000-7000 снаряда на ден срещу 40000-50000 снаряда на руснаците. Днес украинската армия практически е изразходвала мунициите и техниката от времето на СССР, както и подобната техника и муниции, доставени ѝ от бившите социалистически страни, и разчита на около 350 единици тежка бойна техника, доставена ѝ от Запада, която в известна степен е с намалени възможности поради липса на муниции и неизбежните загуби от огъня на противника или липса на квалифицирана поддръжка. Основната беда е, че Западът не е в състояние да доставя муниции дори за този намален брой бойни единици, защото трябва да се има предвид, че например САЩ произвеждат около 1500 броя 155 милиметрови снаряди месечно и за да бъде този брой увеличен до нуждите на ВСУ, са необходими години!?

Втората причина за тактиката, възприета от ВСУ, е колективният характер на военните усилия на Украйна! За да поддържа интереса на общественото мнение на Запад от подкрепата за конфликта ѝ с Русия, Украйна се нуждае от териториални победи, поради тяхната видимост за западното общество, което иначе би решило, че конфликта е загубен и би оказало натиск върху правителствата си да потърсят дипломатически изход от конфликта. Такъв изход би бил пагубен за украинското ръководство, което неизбежно ще загуби територия и лице пред своето население, защото Русия предлагаше дипломатически изход още преди войната, цената на който щеше да бъде само автономия за донбаските републики и териториалното откъсване на Крим. Колкото по-нататък се развива конфликта, толкова по-болезнени за Украйна ще бъдат териториалните ѝ загуби! Нещо повече, дипломатическо решение на конфликта сега ще бъде жесток удар и по реномето на НАТО, което се оказа неспособно да се противопостави на "бензиностанцията с ракети", при положение, че последната дори не се наложи да използва ракетите си! Причината за това е, че НАТО застана зад правителството на Украйна в техния инат срещу дипломатическо решение на въпроса, до голяма степен носейки и вина за потенциална загуба на войната!

Тактиката на пехотно ориентирана мобилна война, възприета от ВСУ, зависи основно от два фактора: способността на Запада да осигури необходимото количество техника (бронирана и артилерия) на ВСУ и от способността на Украйна да попълва армията си с жива сила, която при наличието на огневото превъзходство на руската армия и при активни бойни действия от страна на ВСУ се топи доста бързо. В тази връзка Вершинин прави и някои обезпокоителни за Запада разчети на възможностите на Украйна.

Според данни на ООН Украйна е започнала войната с около 43 милиона население, от което би могла да разполага с около 5 милиона мъже способни за военна служба. Според същите източници, около 14.3 милиона души са емигрирали от Украйна и около 9 милиона се намират в Крим и в областите, окупирани от Русия. При това положение се оказва, че Украйна разполага с около 20-27 милиона население, от което само около 3 милиона са способни да носят оръжие. Около милион от тези хора са вече в армията (и близо 150 хиляди са убити или ранени), а от останалите 2 милиона голяма част или не са военноспособни или заемат жизнено важни позиции в икономиката на страната, което ги прави трудно достъпни за армията. С други думи Украйна е на път да остане без пехотни ресурси, а това е жизнено важно за успеха на избраната от ВСУ тактика, която накратко се базира на професионална армия от около 14 механизирани бригади, която атакува и, ако е възможно, заема територия от противника, след което предоставя тази територия за отбрана на териториалната част от армията от рекрутирани цивилни, които трябва да се окопаят и да отбраняват територията!

Забележка. Очевидно подготвяйки се за пореден набор за попълване на армията, украинското правителство е наредило на всички военнозадължени украинци в чужбина да се регистрират в посолствата и да бъдат готови за репатриране в Украйна за призив в армията!

Стратегията на руската армия се базира на нейната подавляваща мощ в артилерия (всяка руска бригада има 3 артилерийски батальона срещу един подобен батальон във ВСУ). За руснаците територията е без значение, но те изключително внимателно се отнасят към загубите на жива сила, поради което тези загуби при тях са многократно по-малки от загубите на ВСУ! Това обяснява лекотата, с която руската армия отстъпи териториите около Киев, завладени в началото на войната, а по-късно и при Харков и Херсон! Преди приключването на допълнителната мобилизация на 300 хиляди нови бойци руската армия не е можела да настъпва успешно поради липсата на достатъчно пехота, за да охранява фланговете на настъпващите части. Даже в Донбас, при Бахмут, руснаците не се стараят толкова да настъпват и превземат територия, колкото да привличат украинската пехота в контраатаки, за да могат да я унищожават с артилерия, и едва когато позициите на украинската пехота са буквално пулверизирани от артилерията, руската пехота атакува, за да доочисти противниковите позиции. След акомодацията на набора от 300 хиляди резервисти руснаците вероятно ще организират настъпления в някои от участъците на фронта. Има гадания на западни анализатори за настъпление в северна посока от Запорожка област и в южна посока от Белгородска или някоя от съседните руски области с цел обкръжение на украинската армия в Донбас, но руснаците съсредоточават огромни бронирани сили практически по целия фронт и изобщо не е ясно накъде ще бъде насочена тяхната зимна офанзива, ако изобщо има такава!? В допълнение те строят нови укрепени отбранителни линии зад сегашните, за да са в състояние да устоят на потенциални офанзиви на ВСУ в близкото бъдеще.

За разлика от болшинството статии във "Foreign affairs" в статията на Зубок:

"No One Would Win a Long War in Ukraine. The West Must Avoid the Mistakes of World War I." By Vladislav Zubok

https://www.foreignaffairs.com/ukraine/no-one-would-win-long-war-ukraine?utm_medium=newsletters&utm_source=fatoday&utm_campaign=Guardians%20of%20the%20Republic&utm_content=20230105&utm_term=FA%20Today%20-%20112017

се поставя въпросът за практическата невъзможност за победа на Украйна във войната ѝ с Русия. Той предлага "разумен мир", който да се стреми да осигури на Русия място в "европейското семейство" като ѝ се даде възможност за почетен изход от войната и бъдещо място в Европа. Дава се за пример подходът на американският президент Удроу Уилсън и неговата декларация от 14 точки, които са дали възможност на Германия да приеме загубата на войната с надежда, че тя няма да бъде наказана безпринципно след войната. Зубок обаче не продължава изложението си с това как всъщност е била изпълнена декларацията на Уилсън и факта, че тя на практика се е оказала една измама, целяща да убеди Германия във възможността за един бъдещ справедлив мир! Зубок забравя и факта, че, по мнението на руснаците, те бяха излъгани в надеждите си, че разтуряйки Съветския Съюз ще си осигурят почетно място на Русия в Европа. В това отношение особен интерес представляват публикациите на Джефри Сакс, който по онова време е бил икономически съветник на правителствата на Полша и СССР - РФ (респективно на Горбачов и Йелцин) по време на прехода от командна към пазарна икономика. От тези публикации ясно се вижда, че целта на прехода на Полша е била успешен и максимално безболезнен преход за народа и държавата, а в случая на СССР-РФ целта е била ликвидирането на един потенциален бъдещ геополитически противник! Всъщност руснаците се чувстват излъгани в надеждите си от 90-те години, знаят историята за края на Първата световна война и едва ли имат основание за каквото и да е доверие към Запада. Последното доказателство, че Западът има недоброжелателни намерения към Русия, са признанията на Меркел и Оланд, че Минските съглашения са били преди всичко средство за заблуждаване на Русия за възможността за мирно разрешаване на проблемите на рускоезичното население в Украйна и изобщо на враждебното отношение на режима в Украйна спрямо Русия, докато Украйна не бъде въоръжена и подготвена за успешна военна конфронтация с Русия.

Според Лари Джонсон (бивш анализатор от ЦРУ) американските и британските разузнавателни служби все повече и повече разчитат на информацията, получавана от украинските тайни служби, като например за състоянието на морала на руската армия, за броя на убитите и ранените руски войници в процеса на развитието на бойните действия и т. н., което обяснява и оптимистичните твърдения на западните политици, че украинската армия е на път да победи руската армия. Лари Джонсон обръща внимание на факта, че украинските тайни служби са силно политизирани и дълбоко проникнати от националистическите и нацистките елементи в Украйна, и тяхната роля е преди всичко да поддържат убедеността на Западните политици и СМД, че Украйна печели войната, за да бъде осигурена възможната максимална финансова и военна помощ за режима в Киев. На това се дължат и непрекъснатите твърдения (вече от месеци), че Русия е пред изчерпване на своите запаси от муниции, ракети и въобще на всичко необходимо да продължава успешно войната, че руските войски търпят огромни загуби в жива сила и техника и т. н. В резултат Макрон обещава леки танкове за украинската армия (AMX-10), американците обещават Бронетранспортьори "Брадли" (50 броя), самоходни оръдия "Paladin" (18 броя), а немците - бронетранспортьори "Marder" (40 броя), разчитайки, че по този начин ще продължат обезкървяването на руската армия и в крайна сметка свалянето на режима на Путин от власт с последващото разпадане на Русия! Никой не си задава въпроса "Какво стана със стотиците танкове и бронетранспортьори, с които Украйна започна войната, и с онази бронетехника, която Украйна получи от бившите социалистически страни през изминалите 10 месеца?". Къде изчезна тя и каква ще бъде ползата от стотина единици лека бронетехника, която няма да има нито необходимата поддръжка, нито пък нужните запасни части, когато тя се изправи пред стотиците и може би хиляди най-модерни танкове Т-80 и Т-90, които руснаците в момента съсредоточават в района на военните действия в Донбас, Запорожие и Харков!?

В същото време руската дипломация продължава да подронва позициите на Запада по света, лишавайки го от подкрепата на 80% от населението по земята в кръстоносния му санкционен поход срещу Русия.

Например неотдавна в Москва се е състояла среща между военните министри и шефовете на разузнаването на Турция и Сирия. Срещата е била председателствана от Сергей Шойгу (военният министър на РФ). На срещата е била уговорена бъдеща среща между Ердоган и Асад, като е било решено Турция да се изтегли от северна Сирия, а Сирия и Турция са обявили, че кюрдите в североизточна Сирия, която в момента е окупирана от САЩ, ще бъдат считани за заплаха за сигурността на Турция и Сирия със съответните мерки, съгласувани между двете страни, за неутрализирането на кюрдските стремежи за независимост в районите на територията на Турция и Сирия. Джон Болтън, бивш секретар на съвета за сигурност на САЩ по времето на Тръмп и виден неоконсерватор, е публикувал статия във връзка с войната в Украйна, в която между другото е призовал да се изключи Турция от НАТО!

Светът е изправен пред фундаментални исторически промени, а "политиците" в България се борят настървено, като глутница опърпани улични кучета, за по-добри позиции за достъп до очакваните от ЕС "кокали", без дори да си помислят, че те може и да не им бъдат подхвърлени, защото "големите" от ЕС рано или късно ще трябва да помислят и за собственото си място в бъдещия многополюсен свят.

Дилетант