Метежът на Пригожин и развитието на СВО на Русия в Украйна

В книгата си "Принцът" Макиавели Описва характера, морала и поведението на наемниците, от които почти винаги са се състояли армиите в Италия през Средновековието. Той предупреждава владетелите за ненадеждността на наемниците и най-вече на техните капитани (командири).

"... Капитаните на наемниците или са способни хора, или не са; ако са, не можете да им се доверите, защото те винаги се стремят към собственото си величие или се стремят да доминират над вас, който сте техен господар, или над други, противно на вашите намерения; но ако капитанът [т. е. водачът на наемниците] не е умел, вие сте съсипани по обичайния начин [т. е. ще загубите войната]..."

От цитата аз съзнателно изпускам думите, с които Макиавели характеризира редовите наемници, защото ми се струва, че те не описват справедливо качествата на бойците от "Вагнер", които – поне от информацията, която имам за тяхното поведение във войната в Украйна – не отговарят на жестоко критичните характеристики, които дава Макиавели на средновековните наемници. Що се отнася до "капитана" на "Вагнер" (в случая – Пригожин), то авторът много точно е уловил чертите, които го характеризират!

Освен това трябва да призная, че аз никога не съм изпитвал особена симпатия към Пригожин и то не заради професията му на наемник, а заради поведението му на самохвалко, който очевидно има прекалено високо мнение за себе си и за своя принос към успехите на Русия във войната.

В клипа:

https://www.youtube.com/watch?v=kPPtux1Ib2k&t=1820s&ab_channel=U.S.TourofDuty

Скот Ритер излага накратко историята на ЧВК "Вагнер" и осветлява донякъде проблемите, които доведоха до метежа.

Според думите на Ритер "Вагнер" се формира като военна организация, имаща за цел да подпомогне борбата на отделилите се от Украйна републики в Донбас. Тъй като по закон на територията на РФ не могат да функционират частни военни организации, но в миналото донбаските републики не са били част от РФ, то и участието на бойците на "Вагнер" в гражданската война в Украйна на територията на Донбас не е нарушение на законите на РФ. В едно от миналите си есета аз писах накратко кой и как е създал ЧВК "Вагнер", а това е ГРУ на руската армия, като Пригожин е привлечен като финансов и реален физически участник, "политически" водач и публично лице на организацията. Професионалните военни създатели на "Вагнер", като например Димитрий Уткин, очевидно са специалисти от високо ниво, защото са създали много ефективна военна организация, добре структурирана и с ефективно управление със силно ограничена йерархия, което дава възможност за гъвкаво оперативно ръководство.

Забележка. След създаването на "Вагнер", предвид на демонстрираната от организацията висока ефективност, руското правителство използва нейни поделения за извършване на обучение и оказване на военно съдействие на приятелски на РФ режими в Африка и Арабския свят.

Когато през есента на миналата година, четири области от Украйна бяха присъединени към РФ, то функционирането на ЧВК "Вагнер" в тези области се оказа не съвсем законно! Въпреки това "Вагнер" започна да функционира като част от руската армия и от този момент възникна конфликта между Пригожин и министерството на отбраната (МО) на РФ (спомнете си фразата за капитаните на наемниците от "принцът": "... те се стремят да доминират над вас, който сте техен господар, или над други, противно на вашите намерения...") във връзка със снабдяването на "Вагнер" със снаряди и други муниции. Очевидно ефективната управленческа структура на "Вагнер" (Съвет на командирите) не можеше да работи задоволително в бюрократичната, многостъпална структура на армията! Вероятно и преди това Пригожин не е хранел особено топли чувства и уважение към министъра на отбраната Шойгу и началника на Генералния щаб генерал Герасимов, но противоречията във връзка със снабдяването на "Вагнер" с жизнено важни материали е изострило особено силно конфликта между тях. С цел решаване на законовите проблеми около функционирането на "Вагнер" в Русия и вероятно на конфликта на Пригожин с Шойгу, МО на РФ постави изискването за подписване на индивидуални контракти на бойците на "Вагнер" с МО на РФ, което означаваше изключването на Пригожин от функционирането на "Вагнер" във военните действия! Това очевидно е една от важните причини за недоволството на "Капитана". Естествено неговата самолюбива и грандоманска натура не може да си позволи да афишира това като причина за бунта си срещу МО на РФ и генщаба на армията. Той отправя още и редица претенции, които са изказвани многократно от военните кореспонденти и блогъри за недостатъците в снабдяването и управлението на армията, но любопитното е, че именно тези недостатъци по мнението на кореспондентите и блогърите са вече преодолени в голяма степен и ръководството на армията демонстрира завидно майсторство в парирането на прехвалената украинска контраофанзива, която вече повече от 3 седмици "тъпче на едно място" и не може да "стартира", а трябваше, по дизайн, отдавна да е разгромила руската армия и да е достигнала бреговете на Азовско море!?

В допълнение на всичко, Пригожин съвсем неочаквано, в деня на метежа, издигна и обвинения изобщо срещу законността на СВО, като например, че "не е имало никакъв терористичен обстрел срещу мирното население в Донбаските републики от страна на ВСУ" и "не е съществувала опасност за атака срещу републиките", които обвинения са в основата на възраженията на Запада срещу СВО! Генезисът на тези твърдения е странен и непонятен, като се има предвид досегашният характер на обвиненията на Пригожин, с които той се стараеше да изпъкне като патриот-националист, привърженик на политиката на Путин и борец срещу неефективното прилагане на тази политика в живота от МО на РФ и от Генералният щаб на армията!

В никакъв случай от мотивите на Пригожин за започването на метежа не трябва да изключваме и чисто финансовите изгоди, които той имаше от поста си на ръководител на "Вагнер". Тези дни самият Путин призна, че "Вагнер" е била изцяло финансирана от руската държава, като от май 2022 година до май 2023 година държавата е платила 1 милиард долара само за заплати на личния състав на организацията. Крайният срок за сключването на индивидуални договори между МО на РФ и бойците на "Вагнер“ беше първи юли 2023 година, а това означаваше и края на този изгоден бизнес за Пригожин!

Няма да се спирам подробно на хронологията на метежа, а ще предложа на читателите сами да се запознаят с нея, както я представя президентът на Беларус Александър Лукашенко, който – както изглежда – е едно от основните действащи лица, осигурило приключването на метежа с минимално проливане на кръв:

https://youtu.be/Y4_CWDN8NT4

Западните СМД с дълбоко удовлетворение използват метежа на Пригожин, за да разтръбят за разкола, който според тях винаги е съществувал във върховете на „Путиновия режим“. В тази връзка е добре да разгледаме от какъв точно характер е този разкол, доколко той е действителен и траен и дали той е носител на положителни или на отрицателни дивиденти за режима в Украйна и неговите господари в колективния Запад.

1. Западните СМД отдавна оценяват много ниско способностите, които демонстрира руската армия във войната. Според мен основната причина за това е не толкова действителната изява на армията, а по скоро на желанието на западните пропагандисти да въздигнат с пропагандата си впечатлението за нивото на ВСУ и да утешат собствените си народи, че милиардите, похарчени за превъоръжаването на Украйна през последните 9 години, не са хвърлени напразно. Все пак трябва да се отбележи, че особено първоначалното представяне на руската армия през 2022 година беше изключително неравномерно.

2. В Русия, особено в блогосферата, отдавна съществуваше силен критицизъм към ръководството на армията, който започна да затихва едва през последните месеци и особено след началото на злополучната за ВСУ контраофанзива, тъй като най-накрая руската армия започна да демонстрира високо бойно майсторство и висок боен дух, успешно парирайки опитите за настъпление на ВСУ и изпълнявайки виртуозно поставената ѝ задача за физическо унищожаване на бойната групировка на ВСУ, създадена от НАТО за целите на контраофанзивата.

3. Метежът на практика показа единството и сплотеността на руската армия и ръководството на страната, като се има предвид, че само незначителна част от бойците на "Вагнер" се присъединиха към метежа и нито една друга част, нито от армията, нито от специалните части, ФСБ или Русгвардията не подкрепиха метежа!

4. Пригожин и съмишлениците му, ако има такива в армията, са привърженици на "ястребите" в руския елит, които считат, че политиката на Путин по отношение на Запада в конфликта с Украйна не е твърда и че той е прекалено склонен към преговори, въпреки че миналото определено демонстрира враждебността на Запада към Русия и очевидното му желание за ликвидиране на Руската федерация като фактор в международните отношения!

Интересното е, че метежът засега практически не повлия на развитието на бойните действия на фронта в Украйна. За руското командване все още най-голямата опасност е, че ВСУ ще се откажат от офанзивата и ще използват останалите, неразгромени бойни съединения, обучени и снабдени от НАТО за глуха защита от типа на провежданата досега в Донбас, което ще затрудни значително едно бъдещо настъпление на руската армия за окончателно постигане на целите на СВО.

Забележка. Препоръчвам на любопитните читатели да се запознаят със следния материал,

The Russian Way of War in Ukraine: A Military Approach Nine Decades in the Making - Modern War Institute

Randy Noorman

06.15.23

https://mwi.usma.edu/the-russian-way-of-war-in-ukraine-a-military-approach-nine-decades-in-the-making/?utm_source=substack&utm_medium=email

в който се описва по достъпен начин развитието на руската военна стратегия и тактика през последните почти 100 години и ефектът, който това развитие има върху войната в Украйна.

В исторически аспект мога да посоча като близък аналог на събитията от 24 юни 2023 година в Русия метежът на френската армия в Алжир срещу генерал Де Гол през 1961 година. Метежът срещу Де Гол преди повече от 60 години само укрепи позициите на генерала и му даде възможност да направи необходимите промени в държавната структура на френската република и общество, които осигуриха просперитета и стабилността на Франция за десетилетия напред! Предполагам, че този метеж ще даде и на Путин необходимият повод и възможности да реализира нужните промени в Руската федерация, които да укрепят държавата и да ѝ осигурят най-добри условия за просперитет и благоденствие в бъдещето!

Дилетант

Странната контраофанзива

На 4 юни 2023 година започна дългоочакваната контраофанзива на "Въоръжените сили на Украйна" (ВСУ) в югоизточна Украйна. Този факт обаче не бе отбелязан по никакъв начин в украинските СМД, а в СМД на евроатлантическото общество засега се прокрадват само срамежливи намеци, че нещо подобно на дългоочакваната офанзива на ВСУ вече е започнала!? Именно по тази причина аз използвам израза "Странната контраофанзива", за да характеризирам това историческо мероприятие, което според СМД на режима в Украйна все още не е започнало!?

"Никто не знает, что происходит [КарлсонТВ]" on YouTube

Tucker Carlson about the war in Ukraine and more:

https://youtu.be/KtAPMNnbE-k

Забележка. В процеса на подготовка на този материал в СМД се появиха съобщения (включително и от Зеленски) за възможно начало на контраофанзивата.

Интересно е да анализираме причините, поради които режимът в Украйна скромно пази мълчание по въпроса за започналите активни военни действия в района на Орехов-Токмак? Те всъщност са доста прозрачни и ще се опитам с няколко думи да ги разкрия.

Както е известно, Западните демокрации, обединени в НАТО, от няколко месеца превъоръжават ВСУ с идеята те да нанесат последен "победоносен удар" на "ордите" на Путинова Русия! НАТО обяви, че от доста време подготвя около 40000 (9 бригади) украински войници на своите полигони и учебни центрове за решителен бой, който отначало беше обявен като пролетна, но в крайна сметка бе преименуван на лятна контраофанзива в Източна Украйна. Последният напън на НАТО роди около 230 танка (от които около стотина са т. нар. най-модерни чудотворни танкове на Запада), около 1500 различни по "национален произход" бронирани бойни машини на пехотата (БМП), средства за разминиране, над 500 гаубици и друга тежка артилерия, множество дронове, стотици хиляди снаряди и т. п. смъртоносна техника! От ВСУ се изискваше само да предоставят пушечното месо и всичко трябваше да е наред. Неочаквано обаче Зеленски и компания обявиха последното си условие. Те пожелаха самолети F-16, отначало петдесетина на брой, а сега вече се твърди, че искат не по-малко от 120! Господарите от Запад отстъпиха и на това искане, но го направиха малко като във филма "Куче в чекмедже". Обещаха, че ще има и самолети, но "... друг път, по-късно, да кажем след 6 месеца или година", само и само ВСУ да започнат контраофанзивата сега!

Западът настоява контраофанзивата да започне именно сега по следните причини:

1. В САЩ и ЕС изглежда започва рецесия, което неизбежно ще изостри социалните отношения и ще са необходими допълнителни средства за социално подпомагане на безработните, т. е. отделянето на нови милиарди за войната в Украйна ще предизвика сериозно недоволство.

2. Управляващите чувстват, че народите им започват да "мърморят", че в Украйна се пръскат милиарди, а резултат не се вижда!

3. В САЩ наближават избори, а и в редица страни на ЕС също предстоят избори. Управляващите се опасяват, че опозицията може да мобилизира народите срещу войната и свързаните с нея огромни разходи!

4. Както САЩ, така и държавите от ЕС, не са в състояние да отделят в близкото бъдеще допълнителна военна техника и муниции за войната в Украйна.

Кликата на Зеленски разбира огромната важност на контраофанзивата за режима и съюзниците му, както и необходимостта тя да е успешна. Те искат да си осигурят някакво оправдание при един бъдещ неуспех, който при това е много вероятен. За тази цел беше поставен и въпросът за самолетите, който е напълно резонен, като се има предвид абсолютното господство на руските "Военно-космически сили" (ВКС) над Украйна и над фронтовата линия. Друг е въпросът, че ликвидирането на господството на ВКС е практически невъзможно, като се има предвид реалното състояние на ПВО на страните от НАТО!

Според плановете на Генералния щаб на ВСУ, разработени съвместно с командването на НАТО и Пентагона, ВСУ трябва да започне контраофанзивата с наличните за момента бойни части, които трябва да пробият фронта на руската армия в направлението Орехов-Токмак-Мелитопол с цел прекъсване на сухопътната връзка между РФ и Крим, завладяна от руската армия в началото на СВО. След като наличните части пробият руската отбрана, ВСУ трябва да въведат в боя специално обучените и въоръжени с "последна дума на техниката" девет бригади, които да разгромят руската армия в Запорожка област и да форсират укрепленията ѝ, изградени през есента и зимата!

Твърди се, че Плановете за контраофанзивата са разработени въз основа на следните три постулата:

1. Руската армия е с нисък морален дух и мотивация, а нивото на командването ѝ, а и изобщо на офицерския ѝ състав, е некадърно и далеч под нивото на командването на ВСУ. По тези причини се разчита, че в процеса на успешна контраофанзива в редовете на руските войски ще настъпи паника и поголовно разпадане на фронта!

2. Западната бронетехника е оборудвана със средства за нощно виждане и комуникация далеч превъзхождащи нивото на тези средства в "туземната" техника, с която разполага руската армия, което ще осигури на ВСУ превъзходство по време на нощни бойни действия!

3. Руската армия не е в състояние да осигури адекватно насищане с мини на минните полета пред фронта си, които да възпрепятстват модерната миночистачна техника, предоставена на ВСУ от НАТО и по-специално от САЩ.

Засега изглежда, че и трите постулата, залегнали в основата на плановете за контраофанзивата, са грешни.

Фронтът около Орехов се защитава от частите на 58-ма армия, която е известна с това, че през 2008 година сама победи Грузия в Южноосетинската война. До настоящия момент тя успешно защитава т. нар. "зона на сигурност", която е със широчина около 20 км. пред укрепленията, изградени под командването на генерал Суровикин през есента и зимата на 2022-23 години. Руснаците се справят успешно с унищожаването на западната бронетехника, както при дневни, така и при нощни условия, от което следва, че западните средства за нощно виждане и комуникация изглежда не дават никакво предимство на ВСУ в сраженията. Освен това голяма част от загубите в жива сила и техника на ВСУ са при форсирането на минните полета, установени от руснаците, с които супермодерната миночистачна техника на НАТО изглежда не може да се справи адекватно. След минните полета най-голям проблем за ВСУ предизвикват руската артилерия и хеликоптерите Ка-52, които методично унищожават затъналите в минните полета Леопарди и Брадли, заедно с техните събратя, дарени на Украйна от останалите страни членки на НАТО, както и дарените от съюза бронирани коли от съветско време. След навлизането на бронираните колони на ВСУ в дълбочина на минните полета руснаците използват най-новите си системи "ISDM Agriculture", за да минират пространството след колоните от бронемашини, след което спокойно унищожават цели колони бронетехника заедно с транспортираната в нея пехота.

ISDM "Agriculture" goes to the troops

https://en.topwar.ru/192412-isdm-zemledelie-idet-v-vojska.html?utm_source=substack&utm_medium=email

Основната идея в плана за контраофанзивата е, че след преодоляването на "зоната на сигурност", което трябва да се извърши от бригадите с "пушечно месо" на ВСУ, а след това и на укрепените линии, в боя трябва да влязат деветте бригади, въоръжени и обучени от НАТО, които да развият настъплението, да превземат Мелитопол, да достигнат до брега на Азовско море и да прережат сухопътната връзка между Крим и РФ, завоювана от руснаците в началото на СВО. През изминалите 6 дни на контраофанзивата обаче украинските войски все още не могат да пробият отбраната пред "зоната за сигурност", поради което се наложи в сраженията да бъдат преждевременно включени две от деветте бригади на резерва, за който споменах по-горе.

За илюстрация на казаното досега ще приложа данни от сводките за загубите на ВСУ и ВС на РФ на министър Шойгу във връзка с развитието на бойните действия от 4 до 6 юни, както и коментари по тези въпроси от западен анализатор:

"Загуби на ВСУ: 3715 войници, 52 танка, 207 бронирани бойни машини, 134 транспортни машини, 5 самолета с фиксирани криле, 2 хеликоптера, 48 артилерийски системи, и 53 дрона.

Загуби на ВС на РФ за същия период: 71 убити и и 210 ранени."

"Прави впечатление огромната разлика между загубите в жива сила на ВСУ и ВС на РФ за този период. В това отношение е възможно преувеличаване на загубите на ВСУ и "спестяване" на количествата за ВС на РФ от страна на Шойгу, но трябва да се имат предвид следните обстоятелства:

1. ВСУ се опитват да настъпват в откритата степ, а руската армия се отбранява в предварително подготвени съоръжения (окопи и бункери), изградени зад гъсто минирани широки пояси земя.

2. Частите на ВСУ настъпват през минните полета без предварителна артилерийска подготовка и без въздушно прикритие, разчитайки на танкове и бронирани машини, които по необходимост се движат в дълги колони зад миночистачните машини, които им осигуряват тесни проходи. Руските хеликоптери Ка-52 и дронове-камикадзе поразяват водещите бронирани машини, а след това спокойно унищожават останалите машини от колоната, които дори не могат да се върнат назад, заради невъзможността да маневрират в тесните проходи, прокарани от миночистачните машини, да не говорим за това, че изходът от разминираните участъци е вече миниран от системите ISDM.

Руската артилерия, която през целия период на СВО е няколко пъти по-многобройна от украинската артилерия, обстрелва атакуващите в степта части още преди те да се доберат до минните полета.

4. Картината не се променя нито при дневни, нито при нощни атаки на украинските войски, което говори, че очакваното превъзходство на средствата за нощно виждане, осигурени от НАТО, не се реализира.

В допълнение трябва да се отбележи, че все още става дума за атака от страна на ВСУ на т. нар. "зона за сигурност", която е на километри пред зоната на фамозните руски укрепени линии, за които се говори и пише от толкова време!"

"На 10 юни украинският Telegram канал "Резидент" съобщава, че според негови източници през предходните три дни ВСУ са загубили над 150 единици тежка техника, включително 12 немски MBT Leopard и 15 американски БМП M2 Bradley. Ако горните числа са верни, това ще представлява буквално почти 50% от всички доставени Leopards, които вече са унищожени, както и повече от 15% от доставените Bradleys. Всичко това е изчезнало само за двучасов бой! Същият украински канал съобщава, че Леопардите дори не са успели да стрелят. Освен това изглежда има фото и видео потвърждение, че руските войски всъщност контролират зоната на унищожение, което означава, че тези Брадли/Леопарди вероятно са заловени от руските сили."

Западни анализатори отбелязват, че не е изключено, като се има предвид досегашната тактика на ВС на РФ да устройват "месомелачки" на ВСУ, тя в един момент да отстъпи от "зоната на сигурност", за да увлече ударните девет бригади в атака на укрепените линии, като по този начин гарантира тяхното унищожение! Безусловно подобна тактика е опасна, защото няма гаранция, че ВС на РФ ще могат да удържат ударната групировка на ВСУ, но само по този начин може да се гарантира окончателния разгром на ВСУ и да се отвори пътя на руската армия към Днепър и Одеса!

На 11 юни ВСУ промениха до известна степен направлението на атаките си и постигнаха незначителни успехи на източното крило на атакуващата групировка, като превзеха Велика Новоселка и още две-три селища в района. Това е все още в "зоната за сигурност" пред укрепените линии, където руската армия има само леки укрепления и води преди всичко мобилни военни действия. Тези "победи" на фронта позволиха на Зеленски и покровителите на режима му от НАТО срамежливо да обявят, че контраофанзивата е вече започнала!

Може да се каже само едно - че предстоят решителни боеве, които могат да решат съдбата на СВО в следващите няколко седмици, тъй като украинската армия притежава запаси от муниции вероятно за не повече от месец активни бойни действия.

Във връзка с продължаващата бомбардировка с ракети на различни военни и инфраструктурни обекти в цяла Украйна и твърденията на Зеленски и компания, че унищожават почти всички атакуващи дронове и ракети, мога да предложа признанието на говорителят на ВСУ Юрий Игнат по въпроса какво украинската ПВО може да сваля и какво не може:

"Може да сваля:

- 'Калибър' (3M14);

- X-101/X-555/X-55 (Kh-101);

- R-500 (9M728);

- X-59 (Kh-59);

- X-35. (Kh-35).

Абсолютно не е в състояние да сваля:

- 9M723 - Балистична ракета "Искандер-M";

- MLRS ракети от типа "Смерч"

- X-22 – далекобойни свръхзвукови cruise противокорабни ракети;

- R-800 - с брегово базиране cruise ракети "Onyx"

- X-47 - хиперзвукови аеробалистични ракети "Кинжал" (Kh-47 Кинжал);

- X-31P - авиационна антирадарна ракета (Kh-31P SEAD ракета);

- S-300 противосамолетна управляема ракета."

В заключение искам да се спра за момент на катастрофата с язовирната стена на язовир Нова Каховка.

Съществуват 3 версии за разрушаването на язовира:

1. Руснаците са взривили стената, залагайки взрив в проходите за поддръжка в нея.

Тази версия е малко вероятна, тъй като руснаците нищо не печелят от разрушаването на язовира. Техните части и населението на източния бряг на Днепър, след язовира, изобщо не бяха предупредени и част от бреговите им укрепления и асоциираните с тях минни полета бяха отнесени от реката и сега трябва да се изграждат отново. Единственият довод на Зеленски и компания в полза на тази версия е, че "Путин и руснаците като цяло са ужасни хора и от тях могат да се очакват най-различни лоши неща!"

2. ВСУ са разрушили стената с помощта на подводни дронове чрез диверсия или по някакъв подобен начин.

В полза на тази версия говорят нееднократните заплахи от украинска страна, че те ще разрушат язовира, и обстрелът, на който стената бе подложена от HIMARS ракети през миналата година, по време на Херсонската офанзива. Някои западни анализатори смятат, че разрушаването на язовира и наводненията надолу по течението на реката ще позволят на украинците да изтеглят част от войските си в Херсонска област, за да ги изпратят в подкрепа на контраофанзивата. Освен това се твърди, че в дните преди катастрофата украинците са пуснали допълнителни количества вода от язовирите нагоре по течението, за да осигурят покачване на нивото в язовира точно преди взривяването на стената му.

3. Язовирната стена се е разрушила поради липсата на поддръжка през периода от 1991 година досега и повредите са причинени от обстрела на язовирната стена от ВСУ през миналата година по време на Херсонската офанзива. Повишаването на нивото на язовира при изпускането на вода от язовирите нагоре по течението на Днепър в крайна сметка е било "сламката, прекършила гърба на камилата", както се казва в поговорката!

Според мен са възможни, както вторият, така и третият сценарий. Скот Ритер има също мнение по въпроса:

Scott Ritter: Who destroyed the Kahovka dam?

Той настоява, че това е дело на украинците:

https://www.youtube.com/watch?v=gvUwU2Q1S6U

В следващите две-три седмици предстоят сериозни събития на фронта в Украйна, от които зависи може би съдбата на мира в Европа. По всичко личи, че за съжаление живеем в прекалено интересни времена!

Забележка. На знаещите добре английски език бих препоръчал сайта:

https://simplicius76.substack.com

където могат да се абонират безплатно за ежедневен newsletter, който се изпраща по ел-поща и съдържа линкове към снимки, клипове и статии за войната в Украйна.

Дилетант