Отговорът на този въпрос е много прост. Никъде! Такъв просто не е имало. Това беше една от поредните арогантни лъжи на нацистите-ционисти, които понастоящем управляват Израел, използвана за оправдание на военните престъпления извършвани от израелската армия в Газа!
Операцията по "превземането на командния център на Хамас" протече по следния начин.
Израелските войски, придружени от танкове и булдозери, атакуваха болницата Ал-Шифа, в която бяха настанени 650 пациенти, между 5000 и 7000 разселени цивилни, и повече от 1000 служители. Те разрушиха стени на сгради и арестуваха единствения механик на електрическия генератор и техник на кислородната станция в болницата, съблякоха дрехите и завързаха очите на 30 от хората в болницата (изглежда заподозрени в принадлежност към Хамас), ексхумираха тела от масов гроб, изкопан в двора на болницата. Десетки недоносени деца и оперирани пациенти останаха без поддръжката на животоспасяващи апарати!
Армията, която твърдеше, че болницата крие команден център на Хамас, показа кадри от това, което твърди, че е шахта на тунел, както и купчинки оръжия, гранати, бронежилетки и униформи на Хамас, за които се твърди, че са открити в отделението за ядрено-магнитен резонанс на болницата!? Естествено всичко това е много далече от доказателства за "централния команден пункт" на Хамас, но болницата вече не функционира и целта на нацистите-ционисти се е доближила още малко до крайната си реализация!
Israel’s War on Hospitals
Chris Hedges • Monday, November 20, 2023
https://www.unz.com/article/israels-war-on-hospitals/?utm_source=email&utm_campaign=article
Целта на Израелските нацисти-ционисти е изгонването на палестинците от Газа в Синай с цел осигуряването на "жизнено пространство" за богоизбраната еврейска раса! С тази цел е възприета политиката на ликвидиране на цялостната инфраструктура на Газа: болници, училища, жилищни сгради, комуникационна инфраструктура, водоснабдяване, канализация и т. н. - всичко това, което прави живота на хората възможен на една територия. Израел изгони палестинците от северна Газа в южна Газа, за да може свободно да разрушава града, а сега се говори, че като се приключи с разрушаването на северна Газа, армията ще се насочи към унищожаването на южна Газа, като не е известно къде според Израел трябва да се дянат 2.3 милиона палестинци!? Естествено това трябва да стане, когато Хамас бъде унищожен, което най-вероятно няма да бъде постигнато!
Исмаил Тавабта, директор на правителствената медийна служба в Газа, каза, че от повече от 30 000 ранени хора 75 процента са жени и деца и че израелските сили са убили най-малко 200 лекари, медицински сестри и санитари, най-малко 51 журналисти и представители на медиите и най-малко 22 спасители работници. Нацистите-ционисти са унищожили или сериозно са повредили над 95000 правителствени сгради, приблизително 250 медицински заведения и най-малко 55 линейки, 222 джамии и три църкви.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху обяви, че две цистерни с гориво на ден ще бъдат пускани в Газа, което е 3.5 процента от разрешеното количество гориво за влизане преди войната. Членове на дясното крило на коалицията на Нетаняху нарекоха съобщението му „сериозна грешка“, която „говори за слабост“. Израелски функционери твърдят, че това решение е необходимо, за да се избегне сривът на канализационните и водните системи на Газа и да се предотврати разпространението на болести. „Ако избухне чума, ще трябва да спрем войната“, каза председателят на израелския Съвет за национална сигурност!
Въпреки безпрецедентните бомбардировки в Газа, стотиците танкове, бронетранспортьори и хилядите войници, според Скот Ритер, израелските нацисти-ционисти са далеч от желания успех във войната им срещу Хамас.
Hamas Winning Battle for Gaza
Scott Ritter • Thursday, November 23, 2023
https://www.unz.com/article/hamas-winning-battle-for-gaza/?utm_source=email&utm_campaign=article
"Атаката на Хамас от 7 октомври не беше самостоятелна операция, а по-скоро част от стратегически план, който има три основни цели:
- да се постави въпросът за палестинска държава обратно на преден план в международния дискурс;
- освобождаване на хилядите палестински затворници, държани от Израел;
- принуждаване на Израел да спре и да се откаже от оскверняването на джамията Ал Акса, третото най-свято място на исляма.
Атаката от 7 октомври сама по себе си не може да постигне тези резултати. По-скоро атаката от 7 октомври беше предназначена да предизвика израелски отговор, който да създаде условията, необходими на Хамас, да обърне вниманието на света към беззаконията и безчинствата на Израел в окупираните палестински земи.
Атаката от 7 октомври беше предназначена да унижи Израел и да го доведе до степен на ирационалност, която да гарантира, че всеки израелски отговор ще бъде управляван от емоционалната нужда за отмъщение, за разлика от рационален отговор, предназначен да анулира целите на Хамас. Тук Хамас има предвид възприетата от Израел доктрина на колективно наказание (известно като доктрината 'Дахия', кръстена на предградието на Западен Бейрут, което беше тежко бомбардирано от Израел през 2006 г., като начин за наказване на ливанския народ за неуспеха на Израел да победи Хизбула в битка.) Тогава Хизбула нанесе унизително поражение на Израел, което разби както мита за Израелската непобедимост (по отношение на израелските въоръжени сили) и непогрешимост (по отношение на израелското разузнаване). Чрез вземане на стотици израелци за заложници преди да се оттегли към своето подземно леговище под Газа, Хамас подготви капан за Израел, в който правителството на израелския премиер Бенямин Нетаняху се втурна презглава.
Хамас е подготвил мрежа от тунели под ивицата Газа, които се простират общо на над 500 километра. Наричани „Метрото в Газа“, тези тунели се състоят от свързани помежду си дълбоки подземни бункери, използвани за командване и контрол, логистична поддръжка, медицинско лечение и настаняване, заедно с други тунелни мрежи, предназначени както за отбрана, така и за офанзивни операции. Тунелите са изкопани достатъчно дълбоко, за да избегнат унищожаване от повечето бомби, притежавани от Израел, и са предвидени да издържат на обсада с продължителност до три месеца (90 дни).
Хамас знае, че не може да ангажира Израел в класическа битка „сила срещу сила“. Вместо това целта е израелските сили да бъдат привлечени в Газа и след това да бъдат подложени на безкрайна поредица от атаки от малки екипи от бойци на Хамас, които излизат от подземните си леговища, атакуват уязвими израелски части и след това изчезват обратно под земята. Накратко, израелската армия трябва да бъде подложена на това, което е еквивалентно на „смърт от хиляди порязвания“.
Така и стана. Докато израелските сили са успели да проникнат в по-малко урбанизираните райони на северната част на ивицата Газа, възползвайки се от мобилността и огневата мощ на своите бронирани войски, напредъкът е илюзорен, тъй като силите на Хамас тормозят израелците непрекъснато, използвайки смъртоносни ракети с тандемни бойни глави, за да извадят от строя или унищожат израелските бронирани машини, убивайки десетки израелски войници и ранявайки стотици други. Израел е резервиран в публикуването на данните за изгубените бронирани машини, унищожени по този начин, а Хамас твърди, че броят им е стотици. Твърденията на Хамас се подкрепят от факта, че Израел е спрял продажбата на по-стари танкове Merkava 3 и вместо това е организирал инвентара си от тези машини в нови резервни бронирани батальони, за да компенсира тежките загуби, понесени както в Газа, така и по северната част на границата с Ливан, където силите на Хизбула са въвлечени в смъртоносна война на изтощение с Израел в операции, предназначени да подкрепят Хамас в Газа.
Основната причина за поражението на Израел до момента е самият Израел. След като се хвана на стръвта и падна в капана на Хамас, Израел продължи да екзекутира своята „доктрина Дахия“ срещу палестинското население на Газа, извършвайки безразборни атаки срещу цивилни обекти в явно незачитане на законите на войната. Приблизително 13 000 палестински цивилни са убити от тези атаки, включително повече от 5 000 деца. Още много хиляди жертви остават погребани под развалините на разрушените им жилища.
Израел успя да спечели подкрепата на международната общност след атаката на Хамас от 7 октомври, но грубата му свръхреакция след това настрои световното обществено мнение срещу себе си - нещо, на което Хамас разчиташе. Днес Израел е все по-изолиран, губейки подкрепа не само в така наречения Глобален Юг, но също и в традиционните крепости на произраелски настроения в САЩ, Обединеното кралство и Европа. Тази изолация, съчетана с вида политически натиск, който Израел не е свикнал да получава, допринесе за мълчаливото съгласие на правителството на Нетаняху по отношение на прекратяването на огъня и последвалото размяна на затворници..."
Мнението на Скот Ритер се споделя и от много други наблюдатели – военни специалисти и политолози. Професор Джон Миршхаймер в интервю със съдия Наполитано в Youtube отбелязва, че положението на Израел е практически безизходно. Твърди се, че Хамас има около 30000 бойци, а според твърденията на Израел неговата армия за 6 седмици е убила около 1000 от тях. При това в резултат на безогледните бомбардировки Израел е постигнал една непосилна досега цел - обединяването на арабския и изобщо на ислямския свят срещу себе си! В същото време около 200000 хиляди израелски граждани са евакуирани от северен Израел (по-далеч от атаките на Хизбула) и от южен Израел (по-далеч от атаките на Хамас). Едновременно с това 350000 израелци са мобилизирани в армията и също са откъснати от икономиката на страната! Всеки ден израелската икономика губи стотици милиони долари, да не говорим за разходите в муниции, унищожени бронирани машини и убити и осакатени израелски войници. В добавка на всичко това е и нарастващата изолация на Израел в света, която се проявява не само във връзките му със "Световния юг", но и с т. нар. "Демократичен Запад". Това все по-активно и по-активно се използва от страните на БРИКС и особено от Китай и Русия, които злорадо отбелязват очевидния неуспех на САЩ в ролята им на арбитър за решаването на въпросите, свързани със създаването на палестинска държава на териториите, окупирани от Израел във войните през последните 75 години. За голямо неудовлетворение на САЩ, Китай и Русия предлагат отнемането на американския монопол в арбитража между палестинците и Израел и предаването на процеса на ООН или на специална комисия, която очевидно няма да бъде подвластна на световното еврейско лоби.
Иронията на съдбата е в това, че Хамас е създадена с активното съдействие на израелските тайни служби, за да се парира възможността за създаване на независима палестинска държава на територията между река Йордан и Средиземно море. Причината за активното съдействие на Израел в създаването на Хамас е, че Организацията за освобождение на Палестина (ООП) по времето на преговорите в Осло се съгласява да изключи от устава си клаузата срещу съществуването на Израел, с което за нацистите-ционисти заплахата от възникване на Палестинска държава става реална. Създаването на Хамас, в чийто устав се отрича правото на Израел да съществува, води до необходимото за нацистите-ционисти разцепление в редовете на палестинското национално движение, което те разчитат да използват срещу опитите за създаване на Палестинска държава, тъй като част от националните палестински организации не признават правото на съществуване на Израел, като държава на израелския народ! Протакането на въпроса за създаване на Палестинска държава в комбинация с активното незаконно заселване на палестински земи на Западния бряг на реката Йордан, а по-рано – във и около ивицата Газа, трябваше да направят така, че никога да не може да бъде създадена жизнена държава на палестинците!
Атаката на Хамас на 7 октомври се оказа лоша новина за режима на Зеленски в Украйна във връзка с войната му срещу Русия. Към проблемите със снабдяването с бойна техника и муниции на ВСУ се добави и факта, че сега Украйна ще трябва да дели помощта на Запада и главно САЩ с Израел, който при това има далеч по-сериозно лоби в САЩ от Украйна. В списанието "Foreign Affairs" се появи статията:
Redefining Success in Ukraine
(Редефиниране на успеха в Украйна)
A New Strategy Must Balance Means and Ends
(Новата стратегия трябва да балансира средствата и целите
By Richard Haass and Charles Kupchan
Разсъжденията, констатациите и съветите в тази статия изобщо не са приятни за ушите на Зеленски и компания. Те представляват преоценка на политиката на Запада по отношение на Украйна. При това подобна преоценка разкрива неудобна истина: а именно, че Украйна и Западът са на неустойчива траектория, характеризираща се с очевидно несъответствие между целите и наличните средства за постигането им. Военните цели на Киев – прогонването на руските сили от украинската земя и пълното възстановяване на териториалната цялост на Украйна, включително Крим – остават юридически и политически неоспорими. Стратегически обаче те са извън обсега на достъпност, със сигурност в близкото бъдеще и много вероятно – и в далечното бъдеще.
Дойде времето Вашингтон да поведе усилията за изковаване на нова политика, която поставя постижими цели и привежда средствата и целите в съответствие. Съединените щати трябва да започнат консултации с Украйна и европейските си партньори относно стратегия, съсредоточена върху готовността на Украйна да преговаря за прекратяване на огъня с Русия и едновременно с това да прехвърли военния си акцент от настъпление към отбрана. Киев няма да се откаже от възстановяването на териториалната си цялост или от търсенето на икономическа и правна отговорност на Русия за нейната агресия, но ще признае, че неговите краткосрочни приоритети трябва да се изместят от опит за освобождаване на повече територия към защита и възстановяване на повече от 80 процента от държавата, която все още е под контрол на режима.
Бедата в препоръките на Хаас и Къпчан е, че те са "сметка без кръчмар". С други думи освен това, което искат умниците от Council of Foreign Relations (CFR), трябва да се има предвид и това, което планира по въпроса Русия, още повече, че при сегашното състояние на фронта в Украйна и очевидната катастрофа, която заплашва ВСУ изобщо не е ясно дали режима на Зеленски ще разполага с 80 или с 20 процента от територията на Украйна. Приказките за замразяване на конфликта по подобие на конфликта на Корейския полуостров са фантасмагории, нямащи нищо общо с действителността. Русия очевидно не е Южна Корея и едва ли има смисъл да се сочи онази война като пример за възможен изход от тази война!
Тези дни в немската преса бе публикувано интервю с главния преговарящ от украинска страна на преговорите в Истанбул през март-април 2022 година. Потвърждават се слуховете, че на практика Русия и Украйна са били дошли до споразумение за прекратяване на СВО, и дори, че Руската армия е спряла настъплението си към Киев в знак на добра воля във връзка с постигнатите договорености. Тогава обаче САЩ и Великобритания са се намесили решително и Борис Джонсън, в качеството си на емисар на двете сили, е настоял пред Зеленски в Киев, че Украйна не бива да подписва постигнатите споразумения и че САЩ, Великобритания и НАТО ще осигурят на Украйна всичко необходимо за победата ѝ над Русия! Сега, почти две години след тези събития, виждаме какви са печалните резултати от обещанията на Запада: стотици хиляди убити и осакатени украинци, разрушения за десетки милиарди и, което е най-важно, напълно реалната перспектива за военен разгром на Украйна и превръщането ѝ от най-голямата по територия европейска държава в сравнително малка държава!
По всичко личи, че Русия има намерение да доведе числения състав на професионалната си армия до 1.5 милиона души и да натрупа големи запаси от бронирана техника, авиация, ракети и други муниции, преди да предприеме решителни действия, които да застрашат окончателно съществуването на Украйна. Причината за тези приготовления очевидно са опасенията на руското военно и политическо ръководство за това, как НАТО и САЩ ще възприемат провала си в Украйна, който ще демонстрира по недвусмислен начин, че НАТО не може да даде никаква гаранция на членовете си, поне що се отнася до конфликти с Русия, макар че е очевидно, че причината за подобни конфликти могат да бъдат само необузданите националистически амбиции на някои членки на НАТО, разположени на границата между съюза и Русия.
Сергей Переслегин: Логика СВО – планы, ошибки, выводы, прогнозы - Свободная Пресса - Новости Украины. Новости Украина. Украина новости. Украина. Украина
https://svpressa.ru/war21/article/395631/?utm_source=sp_send&utm_medium=sp_push_top
Динамика наращивания российской живой силы и ВПК показывает, что ВСУ остаётся сдаться или умереть — Фонд стратегической культуры.
https://fondsk.ru/news/2023/11/20/pochemu-russkaya-oboronka-vzyala-verkh-nad-amerikanskoy.html
Във всеки случай все повече и повече членки на ЕС започват да се замислят за перспективите на войната в Украйна и за разумността на милиардите, които се пръскат в тази война. Орбан вече е изпратил писмо в Европейската комисия, с което иска на поредното съвещание в средата на декември да се обсъдят въпросите за бъдещата стратегия на ЕС в Украйна, като той заплашва, че без подобно обсъждане и конкретни решения Унгария ще наложи вето над нова финансова помощ за Украйна и на нови санкции срещу Русия. Индикациите са, че и други държави са на път да се солидаризират с Орбан, което може да наложи приключването на украинската авантюра по най-безславен начин. Само българските управници, загубени в мъглата на собственото си слугинско невежество, продължават да се кълнат във вярност на цели, които са на път да останат в историята на човечеството като груби политически и военни грешки!
Дилетант