Геноцидът в Газа продължава
Правителството на Израел обяви датата на започването на атаката си срещу Рафа (ако не се лъжа някъде около 10 март), въпреки призивите на Байдън, Блинкен и други най-висши представители на администрацията на САЩ към Израел да се въздържи от подобен ход, за да не се допускат жертви всред цивилното население на Газа. Призивите очевидно не помагат, тъй като те са в пълно противоречие с намеренията на Израел да застави жителите на Газа да напуснат територията, а ако те не желаят да направят това - да ги изтреби! Израелците, както подобава на богоизбран народ, изобщо не се трогнаха от решенията на Международния съд и от наближаващият край на едномесечния срок, в който те трябваше да докладват на съда за мерките, които са предприели, за да предотвратят геноцида срещу палестинците. Израелските въоръжени сили методично продължават акцията си по изтребление на бойците на Хамас в Газа, а заедно с тях и по изтреблението на мирното население, което има нещастието по някакъв начин да се окаже на пътя на безмилостната военна машина на Израел.
Израел вече е постигнал известен напредък в своята цел "30000" - толкова се счита, че е броят на въоръжените бойци на Хамас. Става дума за унищожаването на силите на Хамас и преди всичко на целия личен състав на бойното крило на организацията, както и на инфраструктурата ѝ в "ивицата Газа". Твърди се, че въоръжените сили на Израел са убили най-малко 10000 бойци, ранили са други 10000 и са разгромили най-малко 18 от 24-те батальона на военната организация на Хамас. Според Израел двама от петимата командири на бригади, 19 от 24-те командири на батальони и повече от 50 командири на взводове са елиминирани. Десетки мили тунели на Хамас са идентифицирани и унищожени. Израел също твърди, че е унищожил 700 ракетни установки. В резултат на това ракетните атаки срещу Израел драстично са намалели, въпреки че Хамас продължава да може да изстрелва ракети. Междувременно израелски официални лица казват, че са установили контрол над северната половина на ивицата Газа и че израелските сили напредват бавно, но стабилно срещу ключови крепости на Хамас на юг. Според израелските оценки, завършването на работата по унищожаването на Хамас може да отнеме година или повече в битки!? Чрез настоящите мерки, които са си чист геноцид по мащаба и безогледността на атаките, Израел е нанесъл много повече щети на военния капацитет на Хамас, отколкото във всяка предишна война между Израел и Хамас.
Щетите на жилищния фонд и инфраструктурата на ГАЗА разбира се са колосални, но богоизбраните не се интересуват от това - възстановяването им един ден, ако се стигне до това, ще бъде разбира се отговорност на международните хуманитарни организации и на данъкоплатците по света, но в никакъв случай не и на богоизбрания народ на Израел!
Забележка. Доскоро Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) твърдяха, че са унищожили не по-малко от половин милион руски войници, но внезапно се оказа, че това май не е съвсем така!? Само бъдещето ще покаже доколко твърденията на израелското ръководство за разгрома на Хамас отговарят на истината?
Байдън и администрацията му непрекъснато призовават Нетаняху и правителството му да не напада Рафа и струпаните там над милион мирни палестинци, но израелците не желаят и да чуят за призивите на Вашингтон! В САЩ предстоят избори и Нетаняху и бандата около него знаят прекрасно, че Байдън и демократите ще се нуждаят от парите на израелското лоби в САЩ и по тази причина считат, че техните призиви не са нищо друго освен "чепене за пред везира", т. е. пред "международната демократична общественост". Разбира се спирането на военната и финансовата помощ за Израел вероятно доста бързо би охладило ентусиазма на богоизбраните в Ерусалим, но вероятността за това не е голяма.
Една от основните причини за атаката на Хамас срещу Израел бе, че администрацията на Байдън се опита да възроди процеса, започнал още при Тръмп и целящ сключването на договори между Израел и главните държави от арабския свят и най-вече със Саудитска Арабия. Тази инициатива заплашваше да изпрати в небитието въжделенията на палестинците за собствена държава. Хамас успя да предизвика нечовешката реакция на Израел и сега дори само намекът за възраждането на "Аврамовите договори" възбужда остра, негативна реакция на правителството в Рияд, което недвусмислено заяви, че само ясен и надежден път към създаването на Палестинска държава в границите от 1967 година със столица в Източен Ерусалим може да доведе до регулирането на отношенията между Саудитска Арабия и Израел! Причината за внезапната любов на управниците на арабските държави към палестинците се корени във възмущението на широките народни маси в ислямския свят, които се въодушевиха от дързостта на бойците на Хамас, показали липса на страх от "непобедимата израелска армия". Арабите изведнъж показаха, че не се страхуват от Израел и това някак "втвърди гръбнаците" на техните управници!
Междувременно напрежението в района нараства. Блинкен и други висши сановници на администрацията непрекъснато сноват между Вашингтон, Тел Авив, Рияд, Кайро, Аман и другите столици на съседните с Израел държави в желанието си да осигурят по някакъв начин избягването на открит военен конфликт между Израел и други сили в района.
Престрелките между Хизбула и Израел с ракети са почти всекидневно явление и конфликтът на север може да избухне всеки момент.
"Ансар Алах", известни още като йеменските Хути, продължават да атакуват кораби в Червено море и изглежда пет пари не дават за американските, британските и други съюзнически кораби и самолети, които непрекъснато ги атакуват и както ни се казва, непрекъснато унищожават "готови за изстрелване ракети" на Хутите. За беда "готовите за изстрелване ракети" очевидно не свършват и трафикът на кораби, свързани с Израел и съюзниците му през Червено море, е прекъснат. Тази съпротива на Хутите ги направи герои в очите на арабското население в целия район.
САЩ и съюзниците им обвиняват за всичките си неприятности в района Иран, но истинската причина всъщност е войната на Израел срещу Хамас и населението на Газа, която война, от самото начало, има характера на геноцид срещу палестинците от Газа.
Напоследък съобщенията за атаки на американските и британските кораби и самолети срещу позициите на Хутите драстично намаляха! Оказа се, че Хутите са информирали противника си, че ако продължават с атаките, те ще прекъснат съобщителните кабели преминаващи по дъното на Червено море, през Баб ел Мандебския проток към Индийския океан, а оттам за Азия, Индонезия и Австралия! Очевидно перспективата е пренеприятна, защото се оказва, че през протока минават едва ли не всички съобщителни кабели от Европа за Азия и за Хутите е елементарно да ги прекъснат!
Винаги съм се чудел защо през вековете периодически са изригвали антисемитски изблици на народите в Европа спрямо живеещите между тях евреи? Имам чувството, че вината за това не е само в т. нар. гоем, но и евреите изглежда са допринасяли с поведението си за подобни изблици на жестокост. Те като че ли нямат чувство за мярка в презрението си спрямо останалите. Днес, яхнали "златния телец" на холокоста, те губят чувството си за мярка и за необходимостта от компромис с коренното население на Палестина, залагайки на умопомрачителни претенции за територията между Йордан и Средиземно море, породени някъде в древността и имащи съмнителен исторически произход!
Интервюто на Владимир Путин с Тъкър Карлсон
Тъкър Карлсон проведе двучасово интервю с президента на Руската федерация Владимир Путин. Това интервю досега е гледано от повече от милиард зрители по целия свят. Този голям интерес към интервюто предизвика гнева на управляващите в т. нар. демократичен Запад, тъй като те считат, че Карлсон е предоставил възможност на "ужасния" Путин да представи пред хората по света своята гледна точка за конфликта между Русия и Украйна.
Интервюто започна с дълъг монолог на Путин, в който той изясни как вижда конфликта от историческа гледна точка. На този въпрос не мисля да се спирам, тъй като в своите есета в блога аз съм предлагал на практика същия прочит на историята на Русия и връзките ѝ с Украйна през вековете.
Путин се спря доста подробно на мирните преговори, които се проведоха между Украйна и Русия в Истанбул веднага след започването на военните действия. Той подчерта отговорността, която носят Обединеното кралство и САЩ за провала на тези преговори и фактически за продължилата досега война.
Лично аз смятам, че Зеленски и компания не са имали в онзи момент никакво намерение да сключват мир с Русия, а просто са искали да спечелят време, за да организират ВСУ след изненадата от започването на Специалната военна операция (СВО) на ВС РФ.
На въпроса на Карлсон: "Дали Русия е готова за мирни преговори сега?" Путин естествено отговори с "ДА", но аз се съмнявам, че ако САЩ или Украйна предложат незабавно мирни преговори, Русия ще бъде готова да ги започне веднага, например с едновременно примирие!? Струва ми се, че войната е минала точката, в която Русия би се съгласила на нещо по-малко от пълна победа, което означава неутрална Украйна, представляваща федерация или дори конфедерация от области, което не би ѝ позволило да има външна политика, насочена срещу Руската федерация! Най-вероятният модел на преговори би бил този между САЩ и Виетнам в Париж в началото на 70-те години, водени от администрацията на Никсън. Тогава, докато преговорите се водеха в Париж, а войната във Виетнам си продължаваше и даже бяхме свидетели на най-жестоките бомбардировки над Северен Виетнам!
Що се отнася до "денацификацията", на която толкова се чудят западните политици какво означава, бих посочил политиката на западните съюзници на СССР след Втората световна война в Западна Германия. По онова време, поне за кратък период, западните окупационни сили са провеждали политика на "активна денацификация" на германското общество! В случая с Украйна очевидно става дума за приемането на закони, които да забранят нацистките и расистки организации, които – колкото и да е странно за някои – съществуват в Украйна и са насочени срещу руснаците, считани за азиатци, угрофини, монголци и т. н. други неславянски народи!
Понастоящем в средите на НАТО се разпалва истерията, че ако Русия победи Украйна, то тя няма да спре на границите ѝ, а ще продължи завоеванията си в Източна Европа!? Тези истерични изблици на сегашното поколение европейски политически джуджета са толкова безпочвени и глупави, че ми се струва невероятно тяхното озвучаване в СМД! Истината е много проста и очевидна. Ако Западът беше приел предложението на Русия за преговори по въпросите за разпълзяването на НАТО на Изток, то нямаше да се стигне до тази кървава война, в която Западът жертва нещастните украинци за постигането на целите си за изтощаване на Русия, както нееднократно бе заявявано от ръководителите на САЩ и ЕС! Русия се интересуваше от неутрална Украйна, както това бе заложено някога в конституцията на Украйна, която да служи за буфер между РФ и НАТО и това е простата истина, която вече е загинала безвъзвратно в болните амбиции на безмозъчните политически джуджета управляващи днес САЩ, ЕС и Украйна!
Throwing Good Money After Bad in Ukraine?
By Ray McGovern and Lawrence Wilkerson
Не съществуват никакви доказателства, че след Украйна Путин ще нападне други европейски страни:
https://informationclearinghouse.blog/2024/02/17/throwing-good-money-after-bad-in-ukraine/14/
Интервю на Тъкър Карлсон в Дубай относно разговора му с Путин – има интересни мисли за свободата на информацията в САЩ, за Байдън и т. н.:
https://youtube.com/watch?v=I6XT-dzmtAE&si=XitOB4LOfdmkI5ze
Превземането на Авдеевка
На 17 февруари 2024 година Военното министерство на РФ съобщи за превземането на Авдеевка. Командирът на групата „Център“ е ген. полковник Андрей Мордвичев, един от многото генерали, обявени в миналото от украинските СМД за убити от ВСУ!?
Интересна е предисторията на Авдеевка - крепостта, от която ВСУ още през 2014 година обстрелваха с оръдия центъра на град Донецк, в резултат на което загинаха хиляди деца, жени и мъже от ДНР.
Падането на Авдеевка бе предшествано от драстични промени във военното ръководство на ВСУ. Зеленски уволни началника на щаба на ВСУ Валери Залужни, а заедно с него, както изглежда, и голяма част от сътрудниците му. Това обаче не е главната причина за превземането на Авдеевка от ВС РФ. Причината е преди всичко в нарастващото превъзходство на ВС РФ и успехът на тактиката за "активно изтощаване" на ВСУ, която ВС РФ прилагат от доста време. Оказа се, че страните от НАТО не могат да осигурят на ВСУ необходимата им бойна техника и муниции. Човешките ресурси на Украйна са на изчерпване и тя не е в състояние да осигури необходимите количества обучени бойци, за да поддържа на необходимото ниво числения състав на армията си. В резултат ВС РФ започна тотален натиск върху позициите на ВСУ по целия фронт в Източна Украйна. Атаките на руските Въздушно-космически сили с ракети и безпилотни средства срещу различни индустриални, военни и инфраструктурни обекти в цяла Украйна имаха за цел и изтощаването на украинските ПВО. Когато това бе постигнато, ВС РФ започна да използва масово полева бомбардировъчна авиация с прецизни 500 и 1500 кг управляеми авиобомби, което осигурява много по-ефективно разрушаване на укрепените позиции на ВСУ. Подготвените през последната година подразделения от нови доброволци в армията осигуриха значително превъзходство в жива сила и позволяват на ВС РФ да оказва натиск по целия фронт, а изтощените резерви на ВСУ не са в състояние да "запушват" образувалите се пробиви във фронта. Това означава, че рано или късно отбраната на ВСУ няма да издържи на натиска и неизбежно ще се получи катастрофален срив в линията на фронта.
Западните СМД от началото на войната разпространяват лъжлива информация за "огромните загуби" в жива сила и техника на ВС РФ. Всеки минимален успех на ВСУ се раздува до неузнаваемост, а за истинското състояние на ВСУ се говорят само хубави неща или не се говори нищо. Например българските СМД съвсем внезапно съобщиха, че новият началник на генералния щаб на ВСУ Александър Сирски е издал заповед за изтегляне на украинските войски от Авдеевка едва тогава, когато градът фактически беше превзет от ВС РФ и украинците се спасяваха кой както може от настъпващите части на ВС РФ. Допреди този момент, според българските СМД, всичко в Авдеевка беше прекрасно и отбраната беше стабилна! Нещо повече, заповедта на Сирски за оттегляне от Авдеевка е издадена практически на следващия ден, след като е започнало масово бягство на украинските войски от града. Преди това към града е била насочена, с цел обезпечаване на изтеглянето на украинските части от Авдеевка, 3-та бригада (наследница на батальоните "Азов"). Части от бригадата са били унищожени при бомбардировка с ракети Искендер в Селидово на 13 февруари. По-късно части от бригадата попаднаха в обкръжение при опит да осигурят коридор за отстъпление на обкръжените в Авдеевка части на ВСУ. В крайна сметка 3-та бригада е отказала да навлезе в Авдеевка и да подсили отбраната на града, тъй като, по преценка на командването ѝ, положението в града е било вече неспасяемо. Според данни от алтернативните средства за информация, администрацията на Зеленски предвижда да проведе разследване за катастрофата в Авдеевка.
Накратко казано, българската общественост е държана в пълно неведение за развоя на събитията на фронта в Украйна, докато управляващата "сглобка" пръска милиарди народни пари за една безумна мъртвородена авантюра на т. нар. партньори на България от НАТО, каквато очевидно е войната срещу Русия в Украйна!
Смъртта на Навални
На 16 февруари, точно в деня на започването на Мюнхенската конференция, се случи едно много удачно за пропагандистите събитие - в лагер в Русия, зад Полярния кръг - внезапно почина Алексей Навални!
Веднага бе обявено, че за неговата смърт персонално е виновен не друг, а Владимир Путин - новият Хитлер, тръгнал да покорява с ордите си миролюбивата и хуманна Европа! Очевидно в наши дни т. нар. демократична общественост отдавна е забравила любимият въпрос на великият Цицерон "Cui bono?", защото този въпрос е много неудобен за безмозъчните почитатели на "либералните ценности", а той би бил много уместен за случая на смъртта на Навални!? Например въпросът "каква е ползата за Путин да убива Навални точно при откриване на Мюнхенската конференция, на падането на Авдеевка, на успеха на интервюто му с Тъкър Карлсон?", би бил много удачен за хора поне с малко критичен ум, но такива изглежда вече липсват всред управляващите на добрата стара Европа!
Аз никога не съм симпатизирал на Навални просто защото винаги съм го смятал за амбициозен демагог, посветил се на борба за власт! Естествено смъртта на всеки човек е повод за съжаление, а за мъртвите се говорят само хубави неща или не се говори нищо и по тази причина няма да посвещавам нищо повече на Навални. Все пак бих желал да попитам хуманистите-демократи, къде бяха те, когато в украинските затвори при неизяснени обстоятелства почина журналистът Гонзало Лира, който си позволяваше да критикува властите в Украйна? Бих желал да знам и защо някои от тези демократи, защитници на свободата на мисълта и словото, си мълчат, когато тези дни се решава съдбата на създателя на "Уикилийкс" Джулиан Асанж, който от 2019 година е затворен във Великобритания, заплашен от депортация в САЩ, където го очаква присъда от 170 години затвор за публикацията на документи, изобличаващи американските окупационни войски в Ирак във военни престъпления, които документи той беше получил от Челси Менинг - войник от американската армия?
В заключение ще предложа на любезните читатели интервюто с професор Николай Витанов, което е посветено на темата за смъртта на Навални:
https://youtube.com/watch?v=l9rAkXFzkf0&si=fF_9SOJouEn-GgrP
Професорът както винаги е свеж и оригинален в оценките си и аз се надявам, че ще прослушате интервюто му с удоволствие!
Бих препоръчал на читателите да прослушат и краткото интервю със Скот Ритер, в което той дава интересни данни за Алексей Навални, които са широко известни на Запад:
https://youtube.com/watch?v=RGTNlsGHXqE&si=QASjTtNuejHbgYuZ
Дилетант