Съвременният либерален елит

Преди известно време получих в електронната си поща едно интересно есе на SIMPLICIUS THE THINKER, което реших да преведа и да публикувам в блога си с известни съкращения. Есето коментира много цветисто и изкусно резултатите от интересни изследвания на "Расмусен репортс" за елита и супер-елита в САЩ. Струва ми се, че характеристиките, които е разкрил Расмусен за елита в САЩ и които Симплициус така колоритно описва, са общи и валидни за съвременния либерален елит на западната глобалистична олигархична класа, което впрочем читателите ще могат да решат сами, след като прочетат есето. Читателите могат да си извадят заключение и за характеристиките на т. нар. "български политически елит", който за съжаление изглежда дори още по-отвратително от елита, описан в есето на Симплициус.

Забележка. Прилагам и линка към английския оригинал, за да могат владеещите английски език да се запознаят с пълната версия на есето, която съдържа допълнителни графики и линкове.

America's Super-Elite Disconnect

SIMPLICIUS THE THINKER

March 3, 2024

https://substack.com/@simplicius76?utm_source=substack&utm_medium=email

---

Миналия месец излезе завладяващ нов доклад от института на Скот Расмусен, основател на известния център за социологически проучвания "Rasmussen Reports". Целта му беше за първи път да дефинира количествено истинския „елит“ на обществото, който контролира повечето от нашите социални наративи, политика и общоприети понятия.

https://www.rmgresearch.com/wp-content/uploads/2024/01/Elite-One-Percent.pdf

Това е първото по рода си проучване, определящо характеристиките и вярванията на елитния един процент, който е основната причина за политическата дисфункция в Америка днес.

Съединените щати имат богата, пристрастна елитна класа, която не само е имунизирана и безразлична към проблемите на своите сънародници, но е и изключително уверена в това какви са техните възгледи и желае да им налага непопулярни политики.

Докато провеждаха своите две седмични национални проучвания, Расмусен и неговият екип забелязаха една аномалия. От всеки около 1000 респонденти винаги се намираха трима или четирима, които са много по-радикално настроени от всички останали. След няколко месеца регистриране на тези необичайни отговори, Расмусен осъзна, че всички те споделят три характеристики.

Радикалните отговори идваха от хора, които имат висше образование (не само следдипломно обучение), семейни доходи над 150 000 долара годишно и живеят в големи градове (повече от 10 000 души на пощенски код). Нещо повече, сред този еднопроцентен „елит“ има още по-радикализирана подгрупа, която Расмусен нарича „суперелит“ и която се характеризира предимно с образование от един от дванадесетте известни елитни университети.

В своята класическа книга „Coming Apart“ Чарлз Мъри анализира пощенските кодове и доказа, че завършилите „мръсната дузина“ университети, които Расмусен описва, живеят, работят и функционират в едни и същи пощенски кодове. Те представляват изолирана група и създават „властна аристокрация“, която няма познания за останалите от нас – и изпитва презрение към повечето от нас. Това идеално обяснява репликата на Хилари Клинтън за „кошницата с несретници“, за която тя бе тайно записана да се изказва на едно събиране на донори за нейната кампания през 2016 година.

Първо, кои са въпросните елити от този избран един процент? Расмусен ги разделя на три групи:

• те притежават следдипломна квалификация;

• те "правят" повече от $150k на година;

• те живеят в гъсто населени градски райони.

Другата им основна характеристика е, че са „изненадващо млади“.

Нека първо разгледаме действителните различия между нормалното население и елитите в основата на анализа, преди да екстраполираме характеристиките им.

Първата се определя от възприемането им на индивидуалните свободи.

Близо 60% от редовните избиратели смятат, че няма достатъчно свобода, докато само 21% от елитите смятат това. Шокиращо близо 50% от елитите вярват, че има твърде много свобода, докато само 16% от избирателите мислят така.

В интервю с Гингрич Расмусен доразвива наблюденията си, обяснявайки, че много от този "haut monde" силно негодува как първосигналните "hoi polloi" действаха по време на ерата на „пандемията“ на COVID-19, като отбелязват не само техния отказ да носят маски, но и последващото консолидиране на техните "антиваксърски позиции". Това задълбочи разрива между двете страни, като „елитите“ изпратиха отчуждената нисша класа в "боклуджийската кофа на социалните подаяния".

Механизмът, който обаче определя най-недвусмислено тази линия на разлом, има следния извор: 70% от елитите се доверяват на правителството, докато само малко по-малко от 20% от простолюдието има доверие в него.

Още по-смайваща е огромната пропаст между доверието на всяка страна в „професионалната класа“. Само 6% от избирателите имат положително мнение за Конгреса, 10% за журналистите и 17% за професорите. Сред елитите от единия процент тези числа са средно над 70%; само това разказва почти цялата история.

Например: 77% от елита биха наложили ограничения върху бензина, дажбите на храната и т. н. поради „промените на климата“, докато 63% от редовните гласоподаватели са против подобни мерки.

Всъщност елитът като цяло твърдо подкрепя забраните на превозни средства, задвижвани с бензин, печки на дърва, джипове, несъществени въздушни пътувания и дори климатици, докато огромното мнозинство от гласоподавателите са напълно против подобни мерки.

По темата за институциите не е изненадващо, че дванадесетте ключови университета, предимно тези от "Бръшляновата лига", образуват нещо като канал, който филтрира елита в пиедесталите на властта в обществото. Това е добре установен тръбопровод, който захранва тесен, предварително избран сегмент от обществото все по-високо чрез цедка за идеологическо пречистване, предназначена да отсее всякакви досадни несъответстващи пропуски.

Всеки, който е изучавал историята на възхода на транснационалните институции през 20-ти век, ще знае, че от началото на 1900 г. кохорти, като тази на Милнър и Роудс, създадоха различни програми и стипендии, като „Стипендията на Роудс“, точно за тази цел. Такива „тръбопроводи“ са прокарани в целия западен свят, включително съвременната лаборатория за "разхубавяване и парфюмиране" на „Млади глобални лидери“ по вкуса на Клаус Шваб.

Тези институционални програми служат като механизъм за отсяване на кадри за глобалния финансов елит, за да разграничи кандидатите с подходящо благородно родословие, социопатични наклонности, филистимски и транснационални характеристики, за да намери подходящи кандидати за бъдещи ръководни постове. Погледнете лоялността на всеки висш глобалистки лидер или политик – независимо дали става дума за финансови институции като ЕЦБ, МВФ, Федералния резерв или организации за сигурност като НАТО – и неизменно ще откриете дългогодишно членство или отличия от шепата традиционни за „стария ред“ институции. Неизборните приближени, които всъщност са ръчно подбрани и назначени отгоре от безименната номенклатура, почти винаги произхождат от една и съща малка клика.

Добре известно е, че най-добрите икономисти, директори на хедж фондове – за фирми като Goldman Sachs, например – конституционни адвокати и т. н., всички произхождат от този ограничен колектив от училища като Харвард. Това е предназначено да позволи на елитите да контролират прецизно малкия набор от проверени лоялни членове, преди да ги въведат в своите редки и строго охранявани редици. Това е система със затворен цикъл и е централна за регулирането на висшите слоеве, която служи като структура на механизма за контрол на елита.

Що се отнася до доклада на Расмусен, ясно е, че „супер елитът“ служи, за да се превърне в стълбове за оказване на влияние в обществото, действайки като защитна стена за по-нататъшно управление и регулиране на интересите на най-ексклузивната управленска класа, обвързана със старите банкови семейства. Накратко: това е добре смазан, силно селективен тръбопровод, който непрекъснато насочва „правилните хора“ – амбициозни, но податливи и сервилни на глобалистките интереси – към върха.

Проучването на Расмусен разкрива колко далеч са членовете на този елит от обикновеното общество. Като се има предвид, че тяхната среда остава тяхна затворена кохорта, тези хора никога не се смесват истински, нито изпитват грижите или разочарованието на средния работник от улицата. Те съществуват единствено в паралелна симулирана реалност, която се подсилва за тях ежедневно чрез двигателите за генериране на пристрастия към потвърждението на левите социални медии и контролираните от либерали и доминирани големи технологични корпорации, които филтрират обществото за тях като чифт очила за "алтернативна реалност".

Единственото привидно противоречие е, че тези елити предимно „живеят в пощенски кодове, надвишаващи гъстота на населението от 10 000 души на квадратна миля“. Тази заблуда предполага, че те живеят в големи градове като Ню Йорк, където всъщност биха били принудени да търпят ежедневно смесване със селяните. В действителност знаем, че те обитават силно изолирани квартали на аристократи в рамките на тези градове - като Горен Ийст Сайд в Манхатън или Калорама в окръг Колумбия. Тъй като те се придвижват в луксозни автомобили насам-натам, те рядко благоволяват да пресекат пътя си с обикновените хора, към които не изпитват нищо друго освен презрение, с изключение на редките случаи на символично бързо прибягване до павилиона за кафе и кифли на ъгъла, за да се уверят, че са „докоснати“ от човешкия поток.

Няма по-добро представяне на този клас в последно време от адаптирания от DeLillo, режисиран от Кроненбърг "Cosmopolis".

Филмът прекрасно метафоризира идеята за изолираната реалност на елита, като поставя целия сюжет в луксозната лимузина на невероятно богатия изпълнителен директор; единствената връзка на когото с реалния свят, за която той невротично жадува, е чрез бронебойните стъкла, които го заобикалят като цифрови екрани. Разбира се, отвъд това, филмът също така се занимава с многото проблеми на разрива между елита и плебса, завършвайки с насилствен обрат с един от собствените патологично недоволни и недооценени работници на изпълнителния директор.

В много отношения това е вековен проблем: елитите винаги са съществували в паралелни общества. Появата на дигиталните и социалните медийни технологии обаче им позволиха да се затворят в един непромокаем балон с пристрастия към потвърждението, както никога досега. Послушайте интервюта с водещи политици във Вашингтон, корпоративни големци и т. н. и забележете как те ексклузивно насочват вниманието ви към най-масовите корпоративни издания като WaPo, NYTimes и т. н. Това се превръща в собствена затворена верига за обратна връзка, която все повече се изключва от истинския външен свят на човешкия опит.

Както бе описано в една по-ранна статия на "New York Post":

„Ако Америка иска да избегне пропадането в тази токсична верига за обратна връзка, нейните елити ще трябва да излязат извън своя балон, да спрат да се приспособяват в опит да се слеят с късогледите си връстници и да започнат да адресират законните оплаквания на своите съграждани американци.“

Това обяснява обсебеността на елитите от изменението на климата, тъй като това е проблем, който съществува единствено „на хартия“ – като абстракция – и не се усеща реалистично в "общите помещения". "Aristos", които многократно отразяват собствения си пронизителен ехокамерен алармизъм по този въпрос, стават все по-радикализирани, особено като се има предвид, че - както беше отбелязано по-рано - те придават много повече значение на институциите на властта, отколкото средния плебей. Това води до калцифициране на тяхната сляпа вяра в призраци като изменението на климата, въпреки че те повече говорят за това, отколкото да действат пред опасността от такава екзистенциална заплаха!

Един от най-показателните резултати в проучването на Расмусен показва колко голямо е несъответствието между разбиранията на елитите по отношение на икономическите въпроси, които засягат най-много плебса – за разлика от маргиналните проблеми на интелектуалната културна война, които съществуват като ефирни абстракции. Оказва се, че огромните 82% от елита вярват, че Байдън успява в управлението си – което в по-широк смисъл означава одобрение на икономиката. Само 41% от избирателите смятат така.

Това е особено показателно, тъй като работните места и икономиката са единственият жизненоважен проблем, от който пряко зависят редовните избиратели от първа ръка. Елитите имат малка връзка с това, тъй като без значение колко големи или колко малки стават процентите на безработицата, те остават сигурни в своя живот на охолство, вкоренени в горните слоеве на обществото.

Последната област, която според Расмусен е шокирала дори него, е въпросът около аморалността на елитите. Той откри, че почти 70% от суперелитите биха се съгласили техният кандидат да измами, вместо да загуби избори. Само незначителни 7% от редовните гласоподаватели показват такива аморални пристрастия!

„Расмусен твърди, че това проучване е разкрило най-страшния резултат, който е виждал за почти 35 години изучаване на общественото мнение. Според неговите данни 35 процента от еднопроцентния елит (и 69 процента от еднопроцентния политически обсебен елит) казват, че те предпочитат да изневерят, отколкото да загубят близки избори. Сред средностатистическите американци 93 процента отхвърлят измамата и приемат поражението на честни избори. Само 7 процента съобщават, че биха изневерили."

Това е най-зашеметяващо дори само поради причината, че представя далеч най-широката граница на разлика от всички други въпроси. Само то обяснява много от злините на обществото, включително колко ясно е доказано, че притежаващият влияние елит използва значителното си богатство и обсег, за да постави „палец на везните“ на изборите през 2020 г.

Тогава не е изненадващо, че тази широко разпространена култура на аморалност се отразява във всички настоящи предсказания, водещи до изборите през 2024 г.:

https://www.foreignaffairs.com/united-states/age-amorality-liberal-brands

Горната статия от "Foreign Affairs" – официалния орган на Съвета за международни отношения (CFR) – е особено емблематична в това отношение, главно защото CFR в много отношения представлява единият процент от дискутирания тук суперелит. Конклавът е съставен не само от една конкретна класа – като световните лидери, – но се стреми да свърже в мрежа и да униформира цялата структура на висшия ешелон от бизнес елита, бюрократичните кралски особи и дори най-добрите влиятели от поп културата като Анджелина Джоли.

Статията е свидетелство точно за типовете лицемерие, присъщи на голяма част от управляващата класа. Те говорят за „достойни цели“, които се преследват чрез „недостойни средства“ в името на „либерални“ и демократични цели, но проблемът е: кой взема решение за тези „достойни цели“? Според тяхната оценка свалянето на различни неприятни или просто „несъвместими“ лидери по света е „достойна цел“. Но присъщо на „демокрацията“ и много либералните идеали, които те твърдят, че защитават, би трябвало да бъде демократичното одобрение на гражданите за такава посока на правене на политика.

В „либералния“ Запад тази малка група от елити предава собствените си егоистични програми с фалшиви евфемизми, формулирани като „демократични идеали“, докато в действителност хората нямат думата в нито един от тях. Ето защо тази версия на „либералната демокрация“ не е нищо повече от фалшива маска за изпълнение на геополитически цели, необходими за продължаващото господство на световния банков и финансов елит.

Да поробиш собствените си граждани в мрежа от лъжи изобщо не е свят на „свобода“ – това е интелектуално и морално поробване, дори ако гражданите ти неволно се наслаждават на материалните удобства на система, изградена върху отвратително прикрита и хищническа експлоатация. Проблемът е, че такива обстоятелства никога не са устойчиви в дългосрочен план - разбира се, те могат да създадат полуутопични условия за вашето собствено потомство, но останалият свят в крайна сметка разкрива измамата, изисквайки своя килограм плът като отплата. Би било по-добре за елитите да прекратят шарадата и просто да кажат истината: няма нищо общо с възвишени, ерзац идеали като „свобода“ и „либерализъм“, а всъщност става дума за запазването на западното господство и предпочитан начин на живот!

Статията е бурлескна пародия на лицемерието: тя излага твърдението за предполагаемата „агресия“ и „нелиберални“ политики на Русия и Китай – като „инвазията“ в Украйна – като същевременно арогантно пренебрегва САЩ, които са инициатори на много по-голям брой нарушения, нахлувания и окупации на различни суверенни държави в близкото и далечно минало, да не говорим за сегашното подпомагане на пълномащабен жесток геноцид в Газа, за което САЩ току-що доставиха още една огромна партида бомби на Израел към момента на писане на това есе. Изборите в Китай и Русия също се оказаха много по-демократични и „либерални“ от тези на фалшивата американска електорална „продукция“, която легитимира очевидно открадната „победа“ за хулен кандидат през 2020 г. или дори тази на днешната шарада на координирана инвазия на милиони нелегални за целите на преобръщането на поредните „демократични“ избори през 2024 г.

В действителност всички термини и концепции на североатлантическата либерална демокрация са просто артефакти на шиболетичната фасада, издигната, за да обслужват парадигмата за контрол на елитите. Всичко е свързано с разглежданата тема: класът от 1% от анкетата на Расмусен е създал супрапозиционен слой от институции, които служат като механизъм за запазване на господството на Системата. Самореферентният дизайн е целенасочен механизъм за идеологическо налагане, предназначен да насочи „правилните хора“ към върха на пирамидалната структура, докато пазят нежеланите лица, които не са достатъчно синьокръвни за ексклузивното соаре.

В крайна сметка, авторът на статията за аморалността във Foreign Affairs по-горе, Хал Брандс, е подходящ пример за този процес. Бърз поглед върху неговото "уики" показва, че той не само носи „отличителния“ белег на някакво хваление на Хенри А. Кисинджър – точно този тип „Роудс-стипендиант“ за елитите, за които говорих по-горе, но че дори е посещавал не едно, а две от 12-те „избрани“ институции, посочени от Расмусен.

Това прави г-н Брандс символ на този изолиран елитен клас. Седейки на безкрайните си плюшени стипендии и синекури на НПО, фигури като Брандс развиват живота си, измисляйки замазка след нечестна замазка, прокарвайки най-радикалните от глобалистките програми за своите олимпийски връстници, всички далеч горе, откъснати от долните грижи на обикновените хора - високо над облаците.

За съжаление, няма решение за това обществено разделение. Институциите, получаващи корпоративно финансиране от всякакъв вид, могат да се считат за пленени, тъй като винаги има прикачени условия за финансирането. Изглежда, че единствения път напред за избягване, е оскверняването и очернянето на всички институции, така че прекъсването в крайна сметка да се превърне в пълно отделяне от оригиналното и автентично общество. След като бъде разработена паралелна система, „важните институции“ от миналото трябва да изсъхнат и да се сгърчат в люспести черупки, които да бъдат стъпкани като черупки на скакалци.

---

Дилетант

Колаж на събитията (2)

Геноцидът в Газа продължава

Кабинетът на израелския министър-председател Биби Нетаняху е пълен с религиозни екстремисти, които вярват, че бруталността на Израел в Газа е в съответствие с Божиите заповеди. Според Книгата на Исус Навиев в еврейската Библия, датирана от учените към 7 век пр. н. е., Бог обещава земята между реката Йордан и Средиземно море на еврейския народ и инструктира евреите да унищожат другите народи, живеещи в обетованата земя. Този текст се използва като оправдание и ръководство за действие от крайни националисти в Израел днес, включително и от много от около 700-те хиляди израелски заселници, живеещи в окупираните палестински земи в нарушение на международното право. Нетаняху използва религиозната идеология от 7 век пр.н.е. в 21 век, за да докаже правото на Израел върху земите между реката Йордан и Средиземно море.

За съжаление в Израел има и много евреи, които не принадлежат към ултрарелигиозните секти, вярващи буквално в Библията, но които също са настървени от библейските геноцидни легенди. Разбира се ентусиазмът, с който болшинството израелци посрещат безогледното унищожаване на деца, жени и мъже в Газа, се базира и на неочакваната атака на Хамас на 7 октомври 2023 година, която те безусловно считат за вероломен акт! За мен обаче е странно и необяснимо, че потомците на въстаниците от Варшавското гето и от лагерите на смъртта нито за момент не могат да влязат в положението на палестинците, третирани в продължение на десетилетия като добитък от "богоизбраните" евреи, жители на днешен Израел!? Израелците претендират, че имат право да се защитават от нападенията на палестинците, но кой знае защо нито за момент не си помислят за правото на същите тези палестинци да живеят на земята, на която прадедите им са живели в течение на хилядолетия, и да се борят за това си право!

Интересна е и причината, поради която евангелистите протестанти в САЩ подкрепят с такова настървение Израел!? Те смятат, че създаването на Израел и особено момента, в който Ерусалим ще стане негова столица означава, че е дошло времето на Второто пришествие! Когато то настъпи, Христос ще слезе на земята и ще прибере в рая тях и стотина хиляди евреи, които ще повярват в него! Останалите евреи и хората, които принадлежат на другите религии ще отидат... в Пъкъла!

Благодарение на евангелистите в САЩ и разбира се на милионерите и милиардерите евреи, които подкрепят финансово израелското лоби, Израел може да разчита на безрезервната подкрепа на американската администрация дори тогава, когато тази подкрепа очерня образа на САЩ като защитници на човешките права и други хуманистични ценности, за които страната претендира, че защитава!

Тези дни се достигна до пародията американските ВВС да хвърлят от транспортни самолети с парашути храна и друга помощ за населението на Газа, когато е достатъчно президентът на САЩ да обяви, че ще прекрати военната помощ за Израел и до седмица-две Нетаняху ще пристигне във Вашингтон с "шапка в ръка" да пита какво Израел трябва да направи, за да си върне отново благоволението на САЩ!? Вместо това пратеници на президента обикалят като гламави арабските столици, за да кандърдисат, подкупят и т. н. арабските крале и президенти да се съгласят... на унищожаването на Хамас и вероятно на разселването на палестинците от Газа и Западния бряг в техните държави!

Саудитците засега не се поддават на тези манипулации. Те ясно изразиха това в декларация от 6 февруари, в която се посочва: кралството призовава за вдигане на обсадата на хората в Газа; изисква евакуация на цивилните жертви; спазване на ангажиментите към международните закони и норми и международното хуманитарно право и призовава за придвижването на мирния процес напред в съответствие с резолюциите на Съвета за сигурност и на Организацията на обединените нации и Арабската инициатива за мир, която има за цел да намери справедливо и всеобхватно решение и да установи независима палестинска държава, основана на границите от 1967 г. със столица Източен Ерусалим.

Във вътрешен план Байдън се изправя срещу AIPAC (American Israel Public Affairs Committee) - безобидно наречения Американски израелски комитет по обществени въпроси - водещата организация на израелското лоби. Дългогодишният успех на AIPAC е да превърне милиони долари от дарения за кампанията в милиарди долари американска помощ за Израел, което е невероятно висока възвращаемост на инвестицията! В момента AIPAC има за цел да превърне около 100 милиона долара от финансиране на кампанията за изборите през ноември в допълнителен пакет за помощ от 16 милиарда долара за Израел.

Буквално преди часове бе обявено, че е постигнато предварително споразумение за 6 седмично примирие в Газа, за да се обменят пленници и да се снабди населението с най-необходимите храни и предмети от жизнена необходимост. Остава да се види дали Хамас и Израел ще удържат на съглашението?

Смъртта на Навални

Организацията на Навални, по думите на Джон Елмер, се е разделила на "бели" и "червени". Белите се оглавяват от Ярмиш и Певчих и се намират на Запад, а червените са майката на Навални Людмила и баща му Анатолий. Кавгата възникна поради това, че родителите на Навални приеха версията на държавата, че Навални е починал от емболия и получиха тялото му за погребение, докато Белите Считат, че Навални е бил убит от Путин, който по този начин, но непонятно защо, е попречил на размяната му и на още двама американци срещу руснаци, които са задържани на Запад, включително и убиеца на един бивш чеченски командир, който бе емигрирал в Германия след установяването на мир в Чечня.

Забележка. За подобна готвеща се размяна споменава и Путин в интервюто си с Тъкър Карлсон, говорейки с голяма симпатия за човека, осъден в Германия за убийството на чеченския командир!

В преговорите за тази размяна е участвал и Роман Абрамович, но идеята за нея била на Христо Грозев и организацията Белингкат, за която се знае, че е финансирана от НАТО и британските секретни служби. Разбира се, в своите изявления белите не дават никакви доказателства, нито доводи, защо Путин е заповядал Навални да бъде убит, но загадъчно твърдят, че "ще кажат каквото знаят, когато му дойде времето".

Navalny Organization Splits Into Whites and Reds As Lies Multiply, by John Helmer - The Unz Review

https://www.unz.com/article/navalny-organization-splits-into-whites-and-reds-as-lies-multiply/?utm_source=email&utm_campaign=article

Забележка. Относно смъртта на Навални: генерал Кирило Буданов, началник на военното разузнаване на ВСУ, счита, че Навални не е убит от Путин, а е починал от естествена смърт.

На 1 март 2024 година, в Москва, в Борисовското гробище, Алексей Навални бе погребан. На погребението са присъствали много почитатели и последователи на Навални, а в Москва и в Руската федерация са задържани около стотина души във връзка с демонстрации по повод погребението на Навални!

Специалната военна операция

На фронта на СВО, след падането на Авдеевка, настъплението на ВС РФ продължава. Едно след друго селищата около Авдеевка падат в ръцете на руснаците, което говори за тежкото състояние на ВСУ, както от гледна точка на снабдяването с оръжие и муниции, така и от гледна точка на недостига на жива сила.

Поради разногласия украинският парламент все още не може да приеме закона за допълнителния набор на около половин милион военнослужещи за фронта, а армията ежедневно се топи!

Според Шойгу от началото на годината ВСУ губят по около 800 души и около 120 единици бойна техника дневно. Това е резултат от тактиката на "агресивно изтощаване", която ВС РФ прилагат през този период. Понастоящем (след падането на Авдеевка) загубите на ВСУ в жива сила достигат и често надвишават 1000 убити и ранени на ден. Изобщо от началото на СВО ВСУ са загубили около 444000 убити и ранени.

Според данни от украински военнослужещи в момента превъзходството на ВС РФ в жива сила и техника е такова, че те непрекъснато ротират частите, които са на предните линии, като по този начин винаги атакуват с пресни сили и осигуряват практическо обучение на цялата си армия, правейки я по-боеспособна, докато частите на ВСУ продължават да воюват без почивка и възможност за психически и физически отдих, непрекъснато губейки жива сила и техника. Оказва се, че отвъд Авдеевка практически не съществуват отбранителни съоръжения, които частите на ВСУ могат да заемат и да окажат сериозна съпротива на ВС РФ. Твърдеше се, че украинското командване е наредило да се изграждат отбранителни линии в дълбочина, но не се забелязва никаква подобна дейност. Или за тази цел не са отпуснати средства, или средства са отпуснати, но са "усвоени" от корумпираната украинска администрация!? Във всеки случай зад Орловка, за която се твърди, че руските сили вече са я превзели, няма добри, естествено отбраними позиции по целия път до Покровск.

Твърди се, че бригадни командири от фронта са изпратили до Зеленски писмо, в което настояват Залужни да бъде възстановен като командващ на армията. В отговор много бойни командири са уволнени и заместени с по-послушни офицери.

МИ-6 предаде нови разузнавателни данни на администрацията на президента и Генералния щаб на Украйна, които съдържат информация за подготовката от руската армия на четири нови ударни корпуса за пролетното настъпление в Източна Украйна. Британското разузнаване смята, че Кремъл иска да срине фронта и да завземе нови територии, за да укрепи позициите си в продължителна война. Аз пък смятам, че Кремъл изобщо няма намерение да води продължителна война, а се готви до септември 2024 година да приключи със СВО съобразно с поставените цели!

Украинците се оплакват, че от обещаните 1 милион снаряди от март 2023 до март 2024 страните от ЕС са доставили само около 300 хиляди (ЕС твърдят, че са доставили 0.5 милиона, но те не опровергаха числото, представено от Зеленски, което потвърждава, че обещанието е изпълнено само на 30%). Причината за това е не, че няма пари за снаряди, а че просто военната индустрия на ЕС не е в състояние да произведе 1 милион снаряда за една година! В момента чехите предлагат и партньорите им от ЕС са готови да потърсят и закупят нужните количества снаряди от страни извън ЕС и НАТО, като търсенето на подобни източници в момента е в разгара си.

По данни на командването на ВСУ те ще останат без муниции за ПВО през втората половина на март тази година, а без снаряди - най-късно през юни! Освен това съществува и проблемът със замяната на стволовете на оръдията! Оказва се, че ЕС и САЩ изобщо не са в състояние да произвеждат стволове на оръдия в количества, които поне в някаква степен могат да удовлетворят нуждите на ВСУ. По тази причина украинските войници отдавна се оплакват, че далекобойността и точността на тяхната артилерия (вносна и местно производство) отдавна няма нищо общо с тези параметри както са зададени по спецификация! В тази връзка е интересно, че французите са успели да намалят времето, необходимо за производство на едно самоходно оръдие "Цезар", от 3 години на 15 месеца!? Страхотно постижение, няма що, особено като се има предвид, че руснаците произвеждат по над 100 танка на месец!

В следващия клип Бриан Берлетик подробно описва недостатъците в снабдяването с оръжейни системи от САЩ и ЕС, за които не е осигурена необходимата техническа поддръжка и муниции, поради което те не могат да осигурят на ВСУ нужните средства за съпротива, та камо ли за победа над ВС РФ.

https://www.youtube.com/watch?v=Wu5kdxcUzuM

Очевидно силно притеснени от развитието на събитията на фронта в Украйна, ръководителите на държавите от ЕС са обсъждали в Париж възможностите за двустранни договори за сътрудничество между Украйна и отделните държави. Във връзка с тези договори изглежда е обсъждана и възможността за изпращане на военни контингенти от отделните държави в Украйна. Първи информация по този въпрос даде министър-председателят на Словакия Фицо, а след това изявление по въпроса направи и Макрон.

Ukraine's Western allies already have a military presence in the country

"Когато френският президент Еманюел Макрон заговори за потенциално изпращане на военни подкрепления в Украйна, той неволно повдигна завесата върху съществуващото присъствие на западен персонал на украинска земя."

By Elise Vincent and Philippe Ricard

https://www.lemonde.fr/en/international/article/2024/03/01/ukraine-s-western-allies-already-have-a-military-presence-in-the-country_6575440_4.html

Много от ръководителите на страни от НАТО се втурнаха да обясняват, че въпросът само е бил поставен, но те не считат, че има такава опасност. Риши Сунак заяви, че засега тази възможност не е обсъждана, но съществува възможност за изпращане на ограничени по брой екипи от военни в Украйна. За беда междувременно в информационното пространство си проби път новината, че транспортният самолет Ил76, в който се намираха 65 украински военнопленници, определени за размяна срещу руски военнопленници, който беше свален над Белгород, всъщност е бил свален от ПВО установка "Патриот", управлявана от британски военнослужещи! Правителството на Обединеното кралство вече получи писмен имунитет от наказателно преследване за всички замесени. Никой няма да понесе последствия. Киев тихомълком е подал искане за връщане на телата.

Американците засега категорично отказаха възможността за изпращане на въоръжени сили на САЩ в Украйна, но генерал-полковник Рудской направи следното изявление по въпроса:

МОСКВА, 19 февруари /ТАСС/. Генерал-полковник Сергей Рудской, началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб на Русия и първи заместник-началник на Генералния щаб, каза в интервю за вестник "Красная звезда":

"Военнослужещите на НАТО под прикритието на наемници участват във военните действия. Те контролират системите за противовъздушна отбрана, тактическите ракети и реактивните системи за залпов огън и са част от щурмови отряди", каза той.

https://tass.com/defense/1748201

Съобщава се, че с помощта на счетоводни трикове, Пентагонът е осигурил около $4 милиарда, които ще бъдат използвани за доставка в Украйна на ракети ATACMS, тъй като американските военни не разполагат с излишни запаси от артилерийски снаряди. Твърди се още, че ракети Taurus са доставени от Германия в Украйна, но според признание на Шолц правителството не желае да изпраща германски военнослужещи, които да помогнат на ВСУ да използва ракетите, поради което те все още не се използват. Пак според Шолц американците, британците и французите имат контингенти от специалисти в Украйна, които оперират с изпратените от САЩ, Франция и ОК оръжия, но Германия засега не желае да изпраща свои военнослужещи, които да съдействат на ВСУ в използването на техните ракети. Като по чудо в информационното пространство се появи аудио запис и транскрипция на разговор на немски военни по въпроса. В него те обсъждат колко време ще е необходимо за доставка на ракети "Taurus" в Украйна и какви количества немската армия може да си позволи да отдели на украинските си колеги. Оказва се, че Германия може да си позволи до 40-50 ракети, които могат да бъдат доставени за период от около 5-6 месеца. Обсъжда се и въпроса за това какво ще е необходимо да се направи, за да се разруши Керченския мост? Офицерите считат, че за такава операция ще са необходими поне 20 ракети, без да се гарантира разрушаването на моста, тъй като мостовете поначало са трудни за разрушаване. При това ракетите трябва да бъдат изстреляни в залп, а за тази цел ще са необходими поне 10 самолета Су24, но украинците вече не разполагат с толкова самолети от този тип! Освен това военните считат, че подготовката на атаката е сложна и изисква наличието на немски военни специалисти в Украйна. Украинците използвали британските "Storm Shadow" и френските "Scout", които се управлявали от британски и френски екипи!

Дискусия на немски военни във връзка с доставката на "Taurus" и възможното им използване срещу Керченския мост и складове с боеприпаси:

https://vk.com/@m_s_simonyan-rasshifrovka-razgovora-vysokopostavlennyh-oficerov-bundesver

От изнесената в записа информация Симплициус прави следните изводи:

• Западът е абсолютно отчаян в опитите си да спре предстоящия колапс на Украйна и е готов да удвои усилията си да разруши Керченския мост като последния си „свещен граал“ на спасението;
• Западът е напълно объркан, с тайни вътрешни борби, взаимни обвинения между държави и политици или открит бунт сред редиците поради страха от неконтролируема ескалация.

Горните констатации са решаващо потвърждение, че украинската армия е на края на възможностите си.

В допълнение на всичката каша, описана по-горе, в "Ню Йорк Таймс" се появи странна статия, описваща сътрудничеството от 2014 година до сега между ЦРУ и украинските тайни служби.

The Spy War: How the C.I.A. Secretly Helps Ukraine Fight Putin

"Повече от 10 години САЩ изграждаха тайно шпионско сътрудничество, което сега е критически важно за двете страни в борбата им срещу Русия."

https://archive.ph/p8GVp

В статията открито се признава, че ЦРУ е помогнало за изграждането на 12 тайни подземни бази/бункери по протежение на руската граница, които се използват за шпионаж срещу Русия и организиране на терористични атаки на нейна територия. Базите са почти изцяло финансирани и частично оборудвани от ЦРУ. В статията се посочва, че партньорството е пуснало корени преди повече от десетилетие, т. е. дори преди движението на Майдан, и сега служи на ЦРУ и други американски разузнавателни агенции да предоставят разузнавателна информация за насочени ракетни удари, проследяване на движението на руски войски и подпомагането на шпионските мрежи.

Най-забележителното разкритие напълно опровергава разпространяваните години наред твърдения на руски десиденти и западни пропагандисти, че руските ФСБ, ГРУ и т. п. служби са убили висши „патриотични“ фигури в Донбас, като: Моторола, Гиви, Захарченко, Мозговой и т. н. Тези пропагандисти, много от тях 6-та колона, привидно преструващи се на „проруски патриоти“, се опитваха да обвържат тези инциденти с по-широка теория на конспирацията за това, че Кремъл уж преследва всякакви „истински патриоти“ като Стрелков и компания. Сега ЦРУ с готовност признава чрез своя говорител в NYTimes, че всъщност тайната украинска разузнавателна дирекция е извършила убийствата на фигури като Motorola и др.

Според статията Русия е отмъстила за убийствата:

"Войната в сянка се разгаряше. Руснаците използваха кола-бомба, за да убият началника на звено 2245 - елитните украински командоси. Командирът, полковник Максим Шаповал, беше на път за среща със служители на ЦРУ в Киев, когато колата му избухна."

Някои бивши сътрудници на ЦРУ считат, че целта на публикуването на статията е да се подтикне Конгреса да гласува помощта за Украйна, тъй като нейният разгром ще доведе до ликвидацията на прекрасните работни връзки и отношения между ЦРУ и украинските тайни служби.

В заключение искам да предложа на читателите прекрасното и информативно интервю на Дмитрий Саймс (на руски език), в което се дава изключително компетентна оценка на отношенията между САЩ и Русия през последните може би 50 години:

Дмитрий Саймс: НАТО, Горбачев, Рейган, Никсон и Трамп

https://youtube.com/watch?v=6cJQin0EMu8&si=UwGh3-24P3JC26zZ

 

Дилетант