Казват, че китайците имали проклятие, което гласи: "Да живееш в интересни времена!". В китайската история интересните времена са си направо смутни времена. Те са се случвали тогава, когато "небето е отнемало мандата си за власт от управляващата династия" и тогава народът се е чувствал в правото си да свали династията. Започвали граждански и междуособни войни, в които загивали милиони. Войните продължавали десетилетия, докато не се изяснело кой е новият носител на "небесния мандат на властта"!? Поводът за отнемане на "небесния мандат" обикновено е бил някакво природно бедствие: земетресение, наводнение, суша, епидемия; или някакво социално бедствие, каквито в живота на един многоброен народ, като китайския удобно са се случвали, когато за това е възниквала социална необходимост. Причините обаче винаги са имали характер на дълбоко изостряне на социалните взаимоотношения в обществото.
Днес в света около северния Атлантик, като че ли "небето е отнело мандата на управляващите" или поне хората на Запад са останали с такова впечатление и брожението все повече и повече нараства! Набелязват се интересни времена в близкото бъдеще, а това май няма да е за добро!
В предишното есе аз посветих много редове на очевидното несъответствие на когнитивното състояние на президента Байдън във връзка с поста му като президент на "Най-мощната на всички времена държава" и особено като кандидат да ѝ бъде президент още четири години. Струваше ми се, че това е неприятна и опасна но неизбежна ситуация, като се има предвид фанатичната привързаност на Байдън към поста и властта му на президент и убеждението му, че той е най-подходящият носител на скиптъра на държавната власт в САЩ! Аз не очаквах, че елитът на ДП на САЩ ще се сети за номера с "небесния мандат"! Оказа се, че май не съм бил съвсем прав и тези дни Байдън съвсем неочаквано и при доста съмнителни обстоятелства абдикира от състезанието за следващия президентски мандат.
"Extraordinary Events Taking Place in America" by SIMPLICIUS, JULY 23, 2024
"Нещо мирише.
Защо президентът Байдън ще обяви такова важно и историческо решение в неделя следобед на платформа за социални медии? Писмото, което той е публикувал, не е било написано на формуляр от канцеларията на Белия дом. Подписът му изглеждаше фотошопиран. Освен това подписът на Байдън беше подчертан, а обикновено той не подчертава името си.
Неговият екип разбра за случилото се едва след като съобщението беше публикувано в социалната мрежа "X". Членовете на кабинета бяха уведомени от началника на кабинета, а не от самия Байдън.
Последният път, когато публиката видя Байдън, той слизаше немощно по стълбите на Air Force One и трябваше да му бъде оказана физическа помощ, за да влезе в президентската лимузина. Оттогава не се е появявал публично.
Откъде знаем, че Байдън е написал това писмо? И как да разберем, че Байдън сам е публикувал писмото на своята "X" страница? Няма дори официална снимка на Белия дом от момента.
...
Президентът Байдън все още ли е жив? Дали е буден и нащрек? Той владее ли способностите си? С уважение, но трябва да видим доказателство за живот.
...
Ясно е, че зад кулисите се случва много повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Първо, всичко е свързано с опита за убийство на Тръмп и продължаващите показания в Конгреса на директора на Секретната служба Кимбърли Чийтъл. Свидетелските показания разкриха, че вероятно много неща се крият от обществеността относно претендента за убиец Томас Крукс и по-специално потенциалните му отношения с ФБР.
Показателно е, че Чийтъл отказа да отговори дали Крукс е „действал сам“.
Според разследване от фондация Heritage, цифрово устройство, което се е намирало много пъти в дома на Крукс, е геолокирано и в близост до офис на ФБР във Вашингтон в края на юни.
Режимът се разголва пред очите ни. Какви са шансовете, буквално само седмица или две след неуспешния опит за убийство на неговия главен съперник, „най-популярният президент в историята“ (80+ милиона гласа!) да обяви, че няма да се кандидатира – а сега дори се говори за предстояща оставка от президентския пост. Нещата са извън скалата на Рихтер.
Казах преди, че ние сме в неизследвана територия.
Преди всичко, трябва да се каже, че последвалите обстоятелства след стрелбата по Тръмп бяха странни и безпрецедентни: нито FBI, DOJ, нито DHS дори проведоха официална пресконференция за атентата. Нямаше шумни двупартийни призиви за разследване или шум като цяло; нещата просто си продължиха както преди, тихо започнаха да се уталожват, преди да бъдат заметени под килима. Демократите изчакаха времето си и дори постепенно разпространиха конспиративни теории, според които Тръмп е организирал стрелбата, рискувайки само на сантиметри попадение на куршум в главата си!?
Аферата миришеше на грубо прикриване, тъй като ФБР продължи да блокира всички разследвания, отхвърляйки исканията за FOIA, като ръководителят на Секретната служба Чийтъл лъжесвидетелства пред Конгреса, като отказа да отговори на ключови въпроси, включително: колко гилзи са открити на покрива до тялото на стрелеца? Тя каза, че знае, но не може да каже – колко удобно, тъй като веднага ще се установи наличието на втори стрелец, въз основа на факта, че имаме експертен аудио анализ на всеки произведен изстрел. Алтернативно, може просто да посочи некомпетентност - умишлена или не - тъй като ще потвърди големият брой изстрели, които стрелецът е успял да произведе преди да бъде неутрализиран.
Интересна е и безпрецедентната глобална „системна повреда“, предизвикана от "CrowdStrike", която очевидно не е „съвпадение“. Не е изключено събитието да е било използвано, за да се изтрият сървърите на ФБР за съучастие в удара срещу Тръмп, особено след като "CrowdStrike" има силни връзки с ФБР – главен служител по сигурността на компанията и президент на службите е пенсионираният изпълнителен помощник-директор на ФБР Шон Хенри."
Забележка. Същата компания разследваше и хакването на компютърните сървъри на предизборния щаб на Демократическата партия и на Хилари Клинтън през 2016 година, когато удобно се оказа, че "виновникът" е Русия.
"Това е същата изпитана и вярна тактика, използвана преди, когато Бърни Сандърс беше саботиран по време на първичните избори; измамните политически партии просто назначават когото си поискат за кандидат с помощта на купените и платени медии на режима, които са в състояние да потиснат всеки кандидат по различни начини: като просто не им дават ефирно време или най-вече, използвайки тайнствени правила, за да изключат кандидата от спонсорираните от CNN телевизионни дебати, както в случая с Кенеди.
...
Припомнете си как Байдън беше ефективно малтретиран от своята донорска класа, която просто прекъсна финансирането му, доказвайки кой има истинската последна дума на американските избори.
...
Проблемът изглежда е, че елитите се бунтуват и много влиятелни хора не харесват цялата двойка Харис-Байдън! Но ако елитите на демократите не искат Камала, тогава кой изобщо я тласка? Това е трудно да се каже, но се шушука, че тя е избрана от семейството на Клинтън, докато семейството на Обама – Донове от политическата мафия в Чикаго – са против нея, доказателство за което е фактът, че единственото официално съобщение на Барак досега определено пропускаше споменаването на Камала и вместо това заяви, че очаква с нетърпение новоизбран кандидат на Демократическата партия. Накратко, абдикацията на Байдън от президентската надпревара би могла да предизвика междуособна война на Камарата на Клинтън срещу Камарата на Обама.
...
Към момента на писане на тази статия се случи едно от най-странните неща, които съм виждал: Камала, пристигайки в щаба на кампанията си в Делауеър, направи пресконференция, от която разговаря с безплътен „Байдън“ по телефона – същият Байдън, за който се предполага, че е някъде в Делауеър, но не е бил виждан лично или публично от цели пет дни.
...
Странно, Камала почти се подхлъзна и нарече гласа на Байдън запис, преди бързо да се съпикяса и да каже телефонно „обаждане“..."
Както се вижда от горния текст, подозренията около гигантската шашарма, наречена представителна демокрация в САЩ, врят и кипят с всичка сила. Съмненията в обстоятелствата около абдикацията на Байдън от кандидатурата за президентския пост са много, но някои от тях все пак започнаха да се изясняват, като например дали Байдън изобщо е жив и дали има нещо общо с отказа си!? Очевидно е, че върху него е оказан натиск, за да отстъпи, но сагата изглежда все още не е приключила, макар че Харис светкавично окупира организацията на Байдън, консолидирайки нейните финансови ресурси и кадри. Тя си постави за цел още преди началото на конгреса на ДП да си осигури лоялността на делегатите, посветили се на Байдън, за да предотврати всеки опит за издигане на други потенциални кандидати за президентския пост. Проблемът за ниската ѝ популярност все още стои, макар че СМД в хор пеят химни за възхвала на нейните лидерски и дипломатически качества.
Все пак семейството на Обама най-после (на 26 юли) обяви одобрението си за коронацията на Харис, с което премахна една от сенките на съмнение върху "светлия облик" на кандидата за бъдещ президент от ДП.
Остава открит и въпроса: "Защо Байдън, който не е кадърен да продължи борбата за президент, да е кадърен да продължава да бъде президент?" Привържениците на Харис вероятно биха предпочели Байдън да абдикира и от настоящата си позиция на президент на САЩ въз основа на 25-та поправка на конституцията, но той очевидно няма намерение да направи и тази жертва за Харис и нейните привърженици.
Срещу Харис има много възражения, като например това за начина, по който е започнала кариерата си. Много често се припомня, че тя е постигнала поне началото на забележителната си кариера благодарение на проявена "сексуална отзивчивост" към 60 годишния W. Brown, когато той беше говорител на камарата на представителите в парламента на Калифорния, а Харис беше 29 годишна адвокатка. Браун ѝ е помогнал да влезе в два много важни борда в щата и я е въвел във влиятелните политически кръгове на щата. Харис счита, че не дължи нищо на Браун за успеха на кариерата си, като очевидно приема, че се е отплатила още на времето си за промоцията!
Много калифорнийци не намират за успешна и дейността ѝ като главен прокурор на щата, особено като се има предвид плачевното положение с престъпността и наркоманията в Сан Франциско и други големи градове на Калифорния.
Кариерата ѝ като сенатор от щата Калифорния е кратка и незабележима. Участието ѝ в предизборната борба за кандидат-президент от ДП през 2020 година в никакъв случай не блестеше и се счита, че Байдън я избра за партньор главно по расови съображения, за да "балансира" по-добре двойката. Злите езици по онова време мълвяха, че ако Харис принадлежеше и към L.G.B.T.Q. мафията, то тя щеше да бъде идеалният кандидат за вицепрезидент от гледна точка на съвременните критерии на PR-рецептите!
Като вицепрезидент Харис не се прояви по никакъв начин, но това не е особена новост, тъй като изявата на вицепрезидента много зависи от готовността на президента да делегира важни и отговорни задачи на партньора си. По всичко личи, че Байдън не е изпитвал желание или готовност да делегира отговорни задачи на Харис, но причините за това могат да бъдат много и изобщо да не зависят от способностите на вицепрезидента - в случая Камала Харис.
Относно статуса на Харис в допитванията към общественото мнение "Ню Йорк Таймс" прави следните констатации.
"Blueprint", група за проучване на общественото мнение, свързана с ДП, тества 15 потенциални съобщения на Харис. Това, което избирателите харесаха най-много, започваше с израза „Вицепрезидент Харис разбира борбите на работещите семейства“. По-нататък се казва, че тя ще бъде твърда по отношение на повишаването на корпоративните данъци и че подкрепя енергийната политика за по-ниски цени на бензина. Най-ниско оцененото послание започва с „Вицепрезидент Харис е шампионка на американската демокрация“!?
Проучване на "Times/Siena College" установи, че за всички гласоподаватели-републиканци икономиката и инфлацията са най-важните въпроси, а за гласоподавателите на Демократическата партия икономиката и инфлацията заедно с абортите и състоянието на демокрацията са основните въпроси.
Други допитвания също сочат предимството на икономическите въпроси. Тази година има седем конкурентни надпревари за Сената - в Аризона, Пенсилвания, Уисконсин и другаде – където кандидатите на демократите изпреварват Байдън. И седемте предлагат популистки послания, фокусирани върху проблемите на "чековите книжки" на избирателите. Никой не говори много за демокрация.
Разбира се, в кампанията си Харис също набляга на икономическите въпроси. Говорейки пред синдикат на учители тези дни, тя обвини Тръмп, че предпочита икономиката на "просмукването надолу" и разбиването на синдикатите. Тези въпроси обаче остават второстепенни. Интересно ще бъде дали тя може да направи аргумента „свобода срещу хаос“ по-успешно от Байдън – или дали започва да звучи повече като тези кандидати за Сената от конкурентните щати?
Харис обича да подчертава, че тя е бивш прокурор, който се изправя срещу един осъден престъпник, очевидно намеквайки за съдебните проблеми на Тръмп. Предстои да видим дали този неин подход ще ѝ донесе печалби или загуби в дебрите на общественото мнение!?
Харис ще има възможност, която Тръмп вече няма. Конгресът на Демократическата партия и общественото внимание, което идва с него, тепърва предстоят. Конгресът започва на 19 август.
Последното проучване на Таймс/Сиена установи,че Харис е намалила разликата срещу Тръмп до една точка. В началото на този месец според подобно проучване Байдън изоставаше от Тръмп с шест точки.
Промяната в екипа на Демократическата партия за президентските избори през ноември 2024 година предявява спешни изисквания за промени в предизборната фразеология на Тръмп-Ванс. Замяната на Байдън с Харис е много радикална, особено що се отнася до направлението, което е много важно в предизборната кампания и се отнася преди всичко до личните качества и особености на кандидатите! СМД вече тръбят за "женомразството" на Тръмп и за неговото безпардонно отношение към жените, очевидно стараейки се да подготвят обществеността и да я имунизират срещу възможни атаки на Тръмп срещу Харис във връзка с нейния секс и сексуални изяви.
Неотдавна Тръмп проведе интересно интервю с журналисти от Блумберг. От него могат да се извадят следните изводи за намеренията му, ако стане отново президент на САЩ.
1. Тръмп се отнася с голямо уважение към идеите на президента МакКинли (управлявал САЩ в края на XIX век), както във вътрешната, икономическа политика на Америка, така и във външната ѝ политика. Той изглежда има намерение да моделира бъдещата си политика според неговите идеи.
2. Тръмп счита, че САЩ трябва да отделят преди всичко внимание на икономическите проблеми в страната, свързани с нейната деиндустриализация.
3. Тръмп счита, че пътят за излизане от това положение са високи мита и ниски корпоративни данъци, което рано или късно щяло да доведе до икономически възход в САЩ.
4. Тръмп не симпатизира особено много на Тайван, като счита, че Тайван е богата държава, която е "откраднала" чип-индустрията от САЩ. Тайван трябва да е в състояние да реши сам проблемите си с Китай и не е необходимо САЩ в такава степен да се ангажират с военна помощ за Тайван.
5. Тръмп счита, че той се е разбирал добре със Си, особено до началото на пандемията, и не вижда причини да не се договори с него за бъдещите отношения между Китай и САЩ.
6. Тръмп се отнася изключително скептически към войната в Украйна и счита, че той никога не би допуснал отношенията между Русия и САЩ да се влошат до степента на открита конфронтация. Според него е трябвало да се намери начин да се решат проблемите, които Русия е виждала в разрастването на НАТО за своята безопасност и е убеден, че той никога не би допуснал състоянието, до което се е достигнало в момента в отношенията между САЩ и Русия.
Както икономическите, така и външнополитическите възгледи на Тръмп са в дълбоко противоречие с неоконсервативните възгледи за особената роля, която САЩ трябва да играе в света за разпространението на демокрацията. Особено кошмарни са възгледите и намеренията на Тръмп за неолибералите в ЕС, които са ужасени особено след избора на Тръмп на J. D. Vance за вицепрезидент.
Проблемът за неоконсерваторите и неолибералите е, че Тръмп изказваше подобни възгледи и в началото на предишния си президентски мандат, но сега той е много по-систематизиран в идеите и целите си, а също така изглежда и много по организиран по отношение на кадрите, с които разполага за своята бъдеща администрация, което предполага, че противниците на идеите му ще имат далеч по-малко шансове да торпилират политиката му в бъдещата администрация по начина, по който те успяха да направят в миналата му администрация. Особено неприятен за неоконсерваторите и неолибералите се оказа изборът на Тръмп за партньор на вицепрезидентския пост на J. D. Vance. за илюстрация ще опиша накратко част от идеите на последния в статия, публикувана във Лондонския "Financial Times". В нея той отбелязва, че Америка не може да продължава безкрайно подкрепата си за Украйна. Европа е крайно време да се замисли за това какви отношения търси с Русия за бъдещето и да ориентира политиката си по съответния начин. Ванс казва, че Америка не се нуждае от слуга в Европа, а от съюзник, който да е в състояние да се грижи за собствената си безопасност и т. н.
Във връзка с това коментаторът Александър Меркурис отбелязва, че теориите за намеренията на Русия да покори част от Европа, след като победи в Украйна, са глупаво повторение на т. нар. "теория на доминото", която беше на мода по времето на Виетнамската война и според която комунизмът щеше да завладее цяла югоизточна Азия, ако той победеше във Виетнам!?
Най-сериозният проблем, който неоконсерваторите и неолибералите имат с Ванс е, че той е много млад (само на 39 години) и е много добре образован. Всичко това предполага, че идеите на Тръмп имат отлична перспектива да продължат да се развиват и след завършването на неговия президентски мандат! Редица противници на идеите на Тръмп се стараят да внесат разделение и смут в екипа, подчертавайки миналите различия между Тръмп и Ванс и очевидните несъгласия, които Ванс е имал по отношение на идеите и методите на управление на Тръмп през миналия му мандат.
В същото време събитията на фронта в Украйна се развиват определено в посока, която не е обнадеждаваща за Украйна и нейните съюзници от НАТО.
"Zelensky Gets the Ukrainian Trains to Run on Time – Gerasimov Strikes Them as They Unload at the Front" by John Helmer
Wednesday, July 24, 2024 • 3,200 Words
Според руското Министерство на отбраната бойните загуби на украинските въоръжени сили по фронта са се увеличили до текущо средно почти две хиляди души на ден. Повредите или загубата на оръжия също нарастват бързо.
През първата седмица на юли преди година средният дневен брой на убитите украинци е бил 716. През съответния период на същия месец през тази година нивото на убитите скочи до средно 1948 души - увеличение от почти три пъти. През същата седмица на 2023 г. броят на унищожените артилерийски оръдия M777, произведени в САЩ, е 8, а през първата седмица на този месец броят на унищожените M777 е вече 17. Тези нива на загуби на хора и оръжия остават стабилни през последните седмици на конфликта.
Наскоро в списанието "Икономист" се появи статия, която описваше в черни краски състоянието на бронетехниката на ВС РФ. Там се говореше за огромни загуби на бронетранспортьори и танкове, за патетичните опити на руснаците да възстановят поръждавелите танкове и бронирани машини, останали в складовете от съветско време, предсказвайки, че през следващата година най-късно Русия ще изчерпи запасите си от бронирана техника, останали по наследство от СССР и тогава победата на Украйна ще бъде неизбежна!
За беда на трубадурите на краха на военната индустрия на Русия тези дни британският "Гардиан" публикува интервю на главнокомандващия на ВСУ Александът Сирски, което ако пренебрегнем задължително бравурното заглавие на статията, описва нещата по напълно противоположен начин!
Според Сирски броят на танковете на руската армия се е увеличил от началото на войната досега от 1700 на 3500. Броят на БМП се е увеличил от 4500 на 8900. Повредите, които предизвикват FPV-дроновете, използвани основно от украинските войници за борба с руската бронетехника, са повърхностни, поради малките заряди, които те използват при атаките си и руснаците успяват да възстановят бързо и често близо до фронта около 90% от поразените бронемашини. Поради факта, че руснаците настъпват, те имат възможност да извлекат за ремонт над 85% от повредената при бойните действия бронетехника. През същия период броят на артилерийските системи на ВС РФ се е утроил. Дроновете в руската армия превишават значително по брой и възможности дроновете, с които разполага украинската армия. Сериозен проблем за украинските дронове са увеличаващите се възможности на устройствата за радио-смущения, които непрекъснато се увеличават на брой и по възможности в руската армия. Числеността на съединенията на ВС РФ, участващи в СВО, е нараснал от 100000 в началото на конфликта през 2022 година на 520000 понастоящем и ще достигне 690000 до края на годината!
Според по-горе посочената статия в "Икономист", руснаците имат само една установка за производство на оръдейни стволове, която им позволява годишно да произвеждат по ... 100 оръдейни ствола, но според данни на Алекс Меркурис руснаците разполагат с толкова установки за производство на стволове, че могат да произвеждат годишно по 10500 оръдейни ствола!?
Според "Таймс ъф Индия" Сирски изглежда е дошъл до убеждението, че военна победа на Украйна е невъзможна!
Полека-лека се създава впечатлението, че ръководството на Украйна постепенно се приземява от полета на въображението си за възможността за победа на Русия, но бедата е, че в животинската си омраза към всичко руско, те изгориха всички мостове, по които биха могли да се доближат до ръководството на РФ за преговори за мир! Същото направиха и ръководителите на САЩ - особено Байдън - а също така и ръководителите на главните европейски държави членки на НАТО. В същото време войната продължава и хиляди украински войници умират всеки ден в името на една мъртвородена идея. Проблемът е изключително сериозен, тъй като с всеки изминат ден безмилостният валяк на руското настъпление върви все по-напред и по-напред, завладявайки все нови и нови територии от това, което ръководителите на Украйна считат за законна украинска земя. Русия плаща отново с живота на своите синове за тази земя, както е платила вече преди повече от двеста години при отвоюването ѝ от турци и татари и е малко вероятно да забрави за жертвите си в името на удовлетворяването на геополитическите амбиции на украинските неофашисти и техните господари от НАТО!
Дилетант
