Когато гръм удари...

На 5 ноември 2024 година американската политическа система я удари гръм и тепърва очакваме да видим последиците от това събитие.

Повече от 8 години продължи борбата на Демократическата партия (ДП) да компрометира по всякакъв начин Доналд Тръмп, за да не може той да се заеме с реорганизацията на държавния апарат. През първия мандат на Тръмп ДП мобилизира т. нар. "дълбока държава", всъщност държавния бюрократичен апарат, и успя на практика да провали до голяма степен управлението му, обявявайки го едва ли не за агент на Владимир Путин, активно саботирайки усилията му да организира президентската си администрация, спретвайки в Конгреса две безуспешни процедури за импийчмънт и т. н.

Функционерите на ДП не се посвениха да посегнат дори на светая светих на американската демокрация - федералните избори за президент и конгрес през 2020 година. Те дори успяха да "откраднат", по дълбокото убеждение на Тръмп и неговите съмишленици, възможността му да управлява втори мандат. Периодът на управление на Байдън бе използван да се организира и проведе съдебно преследване на Тръмп с организиране на множество процеси срещу него и негови съмишленици по най-различни казуси, целейки политическото и дори физическото му унищожаване. Партийната бюрокрация на ДП дори организира безкръвен преврат, заменяйки като президентски кандидат престарелия Байдън, който не ѝ вдъхваше доверие, че ще успее да се пребори с Тръмп, с младата но очевидно неопитна, а някои дори я смятат за глуповата, Камала Харис, разчитайки, че поради смесената ѝ расова принадлежност, ще привлекат афроамериканците, латиносите и другите малцинства в страната да гласуват за ДП и нейните кандидати за президент и вицепрезидент. Естествено целта на партийната бюрокрация беше да съхрани господството си в изпълнителната власт на държавата, ползвайки като камуфлаж новоизбраната президентка, която поради липса на опит в държавното управление и световната политика, трябваше да предостави отново на бюрокрацията юздите на управление на държавата!

Трудът на всичките тези партийни функционери, адвокати, прокурори и агенти на тайните служби се оказа безплоден, защото на 5 ноември Тръмп спечели много по-убедителна изборна победа отколкото през 2016 година, получавайки над 300 гласа в избирателната колегия и близо 3.5 милиона повече гласове от Харис, а Републиканската партия (РП) спечели и двете камари на Конгреса!

Разбира се борбата все още не е приключила. Предстои сертификацията на изборите за президент, за което събитие демократите може би са приготвили "малка изненада" за Тръмп. Конгресменът демократ Джейми Раскин открито заяви преди месеци, че демократите няма да удостоверят изборната победа на Тръмп, ако той спечели изборите. Раскин се позовава на член 3 от 14-та поправка, който гласи, че никой не може да стане президент, ако е участвал във въстание или бунт. Това не е сценарий „ами ако“ или „може би така“, това е изявление за намерение: ако Тръмп спечели, те възнамеряват да направят точно това. В този случай демократите разчитат да обвинят Тръмп, че е организирал и участвал в безредиците на 6 януари 2021 година, които те считат за антиправителствен бунт!

В дните след изборите журналисти, анализатори, политици и политолози публикуват статия след статия, стараейки се да обяснят разгрома, който претърпя ДП и Камала Харис на изборите от Донал Тръмп, който според тях е едно политическо чудовище, което ще разруши всички "прекрасни неща", започнати и сътворени по време на президентството на Байдън!

Без да се впускам в дълбокомислен анализ на причините за изборния разгром на ДП и нейния кандидат Камала Харис, аз искам само да отбележа, че обикновените американци, демонстрираха, че те нямат доверие на политическия елит на ДП, за който интересите на малцинствата: незаконните емигранти; LGBTQ; привържениците на "джендър идеологията"; пропагандаторите за държавно финансиране на затворниците, които искат да си променят пола и всичките други пропагандатори и защитници на най-различни сексуални и други извращения, са по-важни от интересите на десетките милиони трудови хора, страдащи под бремето на инфлацията и липсата на достъпни по цена жилища!

В следната публикация се дава доста пълен анализ на причините, поради които ДП загуби така катастрофално последните избори:

The Democratic Party Faces Its Day of Reckoning

(Демократическата партия е изправена пред своя ден на разплата)

Leonard C. Goodman • Tuesday, November 19, 2024 • 1,800 Words

https://www.unz.com/article/the-democratic-party-faces-its-day-of-reckoning/?utm_source=email&utm_campaign=article

"След съкрушителното си поражение на изборите през 2024 г., Демократическата партия може най-накрая да се изправи пред своя ден на разплата. Партията се рекламира като шампион на работническата класа и опора срещу партията на плутократите. Но това е лъжа от поне три десетилетия. ..."

От особен интерес за наблюдателите на американската политическа действителност е скоростта, с която Тръмп и екипа му се заеха с рекрутирането на бъдещия изпълнителен кабинет на новоизбрания президент. Разликата между 2016 година и сега е огромна.

През 2016 година Тръмп разчиташе на традиционния елит на РП, което позволи на "дълбоката държава" да саботира всеки негов ход: предлагайки му кандидати за важни постове в изпълнителната власт, които нямаха намерение да провеждат на практика неговите решения, бавейки хода на негови инструкции за важни държавни структурни промени, работейки тайно за компрометиране на изпълнението на вече приети решения и т.н.!

Сега, през 2024 година, само две седмици след обявяването на резултатите от изборите, Тръмп вече е публикувал цял списък от хора и изпълнителните позиции, за които те ще бъдат предложени на Сената за одобрение.

Характерното за много от тези кандидати е, че те са неоконсерватори по убеждение, което кара наблюдателите да се "почесват по тила" чудейки се как тези хора ще прокарват идеите на Тръмп за реорганизация на държавата и политиката й, когато те на практика изповядват същите идеи, за които работи сегашната администрация!? Разликата между 2016 година и сега е, че тези хора, макар и неоконсерватори по убеждение, са противници на неоконсерваторите и неолибералите, заседнали в "дълбоката държава" и превърнали я в оръдие на финансовата олигархия, управлявайки в неин интерес, а не в интерес на широката маса на американския народ. Това важи с особена сила за вътрешната икономическа и социална политика. По редица въпроси на външната политика едва ли може да се очаква някаква съществена разлика между поведението на сегашната администрация на Байдън и бъдещата администрация на Тръмп.

В областта на външната политика на САЩ, възгледите и целите на Тръмп по някои въпроси (Близкия изток, Китай, Тайван и Южнокитайско море) не се отличават особено много от възгледите и целите на сегашната администрация на американското правителство. Той просто смята, че начинът, по който администрацията се опитва да постигне целите си, не работят достатъчно добре и резултатите са разочароващи.

На практика подходът на Тръмп се отличава от политиката на сегашната администрация най-вече по въпроса за войната в Украйна и по въпроса за отношението на САЩ към НАТО и доколко САЩ са длъжни да осигуряват безопасността на ЕС при положение, че самият Съюз не си дава труд да се грижи за своята отбрана!?

За илюстрация на казаното ще разгледаме някои предложения на Тръмп за бъдещата му администрация.

Като кандидат за Държавен секретар на САЩ (външен министър) Тръмп предлага Марко Рубио. Той е виден неоконсерватор, върл привърженик и защитник на Израел и сенатор в Конгреса от Флорида. Счита се, че Марко Рубио има добър опит и познания във външната политика и, което е много важно, вероятно няма да има проблеми да бъде одобрен от Сената на САЩ за позицията на Държавен секретар. Счита се, че той ще прокарва външната политика на Доналд Тръмп и няма да си позволява своеволия, каквито бяха характерни за държавните секретари на САЩ по време на предишния мандат на Тръмп.

Тръмп предлага за посланик в Израел християнският ционист Майк Хъкаби. За посланик на САЩ в ООН Тръмп предлага конгресменката Стефаник, която също е върла привърженичка на Израел и ционизма и дори е получила персонална парична награда от вдовицата на милиардера Аделсън за критиката ѝ срещу допускането на демонстрации в американските университети срещу геноцида в Газа. Кандидатката на Тръмп за ръководител на министерството за национална сигурност е Кристин Олман - конгресменка от Южна Дакота, която напоследък е станала известна с предложения от нея през март закон за "протектиране на сигурността на богоизбрания народ на Израел", с който се обявява за незаконна критиката срещу Израел и израелците!?

Доста противоречиво е предложението на Тръмп за секретар по отбраната. За тази позиция той предлага Пит Хегсет, който е водещ на "Fox News" и ветеран от войните в Ирак и Афганистан. Пит Хегсет е виден защитник на правата на ветераните и винаги е бил критичен към войните на САЩ през последните години, като главно се е възмущавал от тяхната нелепост и неуспешност, но иначе той е яростен привърженик на хегемонистичните амбиции на САЩ и желанието им да господстват във военно отношение над света. Неговото възмущение се дължи преди всичко на факта, че в хегемонистичните си стремежи САЩ търпи твърде много поражения, което говори за неефективността на бюрокрацията в Пентагона! Много наблюдатели считат, че Хегсет няма менажерски опит и по тази причина няма да се справи с управлението на многомилионната маса на американската военна машина, но от друга страна Тръмп имаше много горчив опит в избора си на висшата бюрокрация на Пентагона при предишното си управление и търси човек, който да реорганизира тази огромна и, както изглежда, доста неефективна и корумпирана организация!

По време на предишния си президентски мандат Тръмп имаше големи проблеми с ръководителите на разузнавателните и законоподдържащи организации на САЩ, които бяха на първа линия в разследванията и манипулациите на общественото мнение срещу него. За намерението му да предотврати подобна дейност по време на този си мандат говори изборът му за три особено важни позиции в държавата:

- За кандидат за поста генерален прокурор на САЩ, което всъщност е постът на министър на правосъдието, Тръмп предлага Мат Гейтц (Matt Gaetz). Г-н Гейтц е конгресмен републиканец от Флорида, който през 2023 г. успешно настоя за отстраняването на Кевин Маккарти от поста му на председател на Камарата на представителите. Той е яростен съюзник на Тръмп. Гейтц беше обект на федерално разследване за сексуален трафик, което приключи през 2023 г., когато Министерството на правосъдието на Байдън отказа да повдигне обвинения по този казус. Тогава Комитета по етика на Камарата на представителите започна разследване на Гейтц за неправомерно сексуално поведение, но това разследване също бе прекратено. Много от наблюдателите считат, че Гейтц няма необходимия опит да ръководи министерството на правосъдието и са убедени, че Тръмп поставя Гейтц на тази ръководна позиция, за да реорганизира министерството и общо взето да "отмъсти" за многобройните проблеми, което неговите сътрудници създадоха на Тръмп, както през периода на неговото президентство, така и през периода на президентството на Байдън.

- Тръмп предлага за Директор на ЦРУ Джон Ратклиф. Г-н Ратклиф е бивш конгресмен от Тексас, който е бил директор на националното разузнаване по време на първия мандат на г-н Тръмп. Тръмп разчита, че с това назначение ще може да парира опитите на "дълбоката държава" да използва ресурсите на ЦРУ, за да генерира дезинформация за политическите му намерения и решения в областта на външната политика, с каквато дейност управлението активно се занимаваше по време на предишния му мандат.

- За позицията Директор на националното разузнаване (ДНР) Тръмп предлага Тулси Габард. Тя е бивш член на Камарата на представителите от ДП, подполковник от армията и участник във войната в Ирак. Габард участваше в предварителните избори за кандидат за президент от ДП през 2020 година. Тя напусна партията, възмутена от манипулациите на партийната бюрокрация, с което тя разчисти пътя на Байдън към президентската кандидатура в ДП. Габард беше в списъка на Тръмп на възможните кандидати за вицепрезидент. Тя е известна с несъгласието си с войната в Украйна и с опозицията си на американската намеса в Сирия на страната на бунтовниците срещу режима на Асад. Позицията на ДНР е важна, защото в нея се събира цялата разузнавателна информация от 18-те разузнавателни служби на САЩ. ДНР докладва тази информация лично на президента в ежедневните съвещания на правителството по въпроси на сигурността.

Особено важно е намерението на Доналд Тръмп да реорганизира федералната администрация, като намали щата ѝ и оптимизира нейната дейност. За тази цел той е избрал двама видни бизнесмени:

- Илон Мъск, който ще отговаря за усилията за подобряване на ефективността на правителството. Г-н Мъск – собственик на SpaceX, Tesla и социалната мрежа X, наред с други компании – е най-богатият човек в света. Някога критик на г-н Тръмп, той се издигна до позиция с изключително влияние в орбитата на новоизбрания президент.

- Вивек Рамасвами също ще отговаря за усилията за повишаване на ефективността на правителството. Той е предприемач и новоизлюпен политик. Г-н Рамасвами стана ревностен привърженик на Тръмп, след като го конкурираше за номинацията на Републиканската партия за президент през 2024 г.

Мъск и Рамасвами ще се заемат с изграждането на държавен орган, който трябва да подготви реорганизацията на федералните структури и да се грижи за тяхното ефективно функциониране. Това е изключително сложна задача и аз изобщо не съм убеден, че тя може да бъде изпълнена успешно в рамките на един президентски мандат, но хората, на които се възлага да се заемат с тази задача, са безусловно способни на големи дела и предстои да видим какъв ще е резултатът от това начинание на Тръмп!?

Доналд Тръмп безусловно има намерение наистина да "пресуши блатото на дълбоката държава ", което е прегърнало САЩ в задушаващата си прегръдка. Това е задача за повече от един президентски мандат, но не бива да забравяме, че Тръмп си избра за вицепрезидент млад и енергичен човек в лицето на Ванс и това е известна гаранция, че гигантската задача може би ще бъде изпълнена!?

Разбира се Демократическата партия все още кипи от недоволство за поражението си и до 20 януари 2025 година може да сюрпризира Доналд Тръмп с номера подобни на този, за който споменава г-н Раскин.

Впрочем през последните дни Байдън и администрацията му сюрпризираха вече Тръмп с разрешението си за Украйна да използва американски и други ракети на съюзниците от НАТО за удари във вътрешността на Русия! Това разрешение с нищо няма да подобри трагичното състояние на ВСУ, но е очевидно предизвикателство към Русия да предприеме стъпки, които могат да затруднят бъдещи политически решения на Тръмп за уреждане на конфликта. Освен това конфликтът по принцип е дошъл до стадий, в който Русия и Путин не могат да си позволят да направят компромиси по отношение на вече обявените възможни решения на конфликта и Тръмп няма големи възможности за преговори по въпроса. Той обаче има един важен ход, който се състои в това, да предложи на Украйна да започне преговори с РФ и ако Зеленски откаже, Тръмп просто да си "измие ръцете", да прекрати финансовата и военна помощ за Украйна, защото в края на краищата той не е започнал тази война, като по този начин изпълни предсказанието на Скот Ритер, че рано или късно САЩ ще "напуснат конфликта", защото САЩ винаги постъпват по този начин - спомнете си края на Виетнамската война, края на Афганистанската война, края на Иракската война и дори, ако искате, намесата в Либия, която остави страната в трагично положение!

Администрацията на Байдън трескаво се стреми да избегне краха на украинската си авантюра, преди да изтече мандата ѝ, и по този начин ДП да се опита да прехвърли отговорността за разгрома на Украйна върху администрацията на Тръмп. Дали тя ще успее в това си начинание ще видим, но е малко вероятно някой да повярва, че Байдън не носи отговорност за тази трагична за украинския народ война!

Забележка. На ползващите английски препоръчвам интервюто на Андрю Наполитано с Арон Матей за проблемите на Нетаняху в Израел и за разрешението на администрацията на Байдън Украйна да осъществява удари във вътрешността на Русия с американски ракети:

Biden's parting Ukrainian sacrifice

https://www.youtube.com/watch?v=FkmnB02Sw1A

Дилетант

Ледоходът започна, но кога и как ще спре?

Спомних си, че в недалечното минало публикувах в блога си есе със заглавие:

"Ледът се пука, господа съдебни заседатели!"

https://diletant43.blogspot.com/2022/05/blog-post_30.html

Потърсих в блога и разбира се го намерих. Оказа се, че е публикувано през май 2022 година, след превземането на Азовстал в Мариупол. Заглавието идва от любимия израз на Остап Бендер - герой от книги на Илф и Петров. С този израз Остап маркира началото на важни събития в авантюрите си, които могат да се окажат значителни за техния успех! Идеята, която предлагам в онова есе е, че падането на Азовстал е важно събитие, което поставя началото на победния край на СВО на РФ в Украйна. Да си призная, по онова време аз очаквах, че краят на СВО ще настъпи много по-бързо, отколкото това става в действителност, но така или иначе тогава "ледът се пропука", а в днешно време ледоходът става все по-масивен и несъкрушим!

Бодрият тон на западните "Средства за масова дезинформация" (СМД), доскоро изпълнени с хвалебствия към украинските богатири и техният вожд - новия Чърчил, известен още като Зеленски, се сменя и започва да звучи все по-минорно и дори откровено безнадеждно. Например следното заглавие:

As Russia Advances, U.S. Fears Ukraine Has Entered a Grim Phase. Weapons supplies are no longer Ukraine’s main disadvantage, American Military officials say.

(Докато Русия напредва, САЩ се опасяват, че Украйна е навлязла в мрачна фаза. Доставките на оръжия вече не са основният проблем за Украйна, казват американски военни.)

https://archive.is/QgomM

в никакъв случай не може да се смята за ободряващо, но това е най-малкият проблем. Статията започва с шокиращото изявление:

"Американски военни и разузнавателни служби заключиха, че войната в Украйна вече не е безизходна за Русия, тъй като Русия постига стабилни успехи, а чувството на песимизъм в Киев и Вашингтон се задълбочава."

Разбира се, СМД продължават да настояват на нелепата лъжа, че Украйна досега е загубила „само“ 57 000 войници, докато загубите на Русия „са двойно по-големи“! В тази връзка искам само да вметна следните данни:

Лари Джонсън съобщава, че Според украинска група, изследвала информация за убитите войници във СВО, е установила, че досега броят на загиналите украинци е най-малко 522 хиляди, а според някои наблюдатели броят на загиналите наближава 1 милион!

В своите изследвания "Медуза" заедно с BBC установява, че загубите в убити на руската армия от началото на конфликта досега възлизат на около 78 хиляди души.

Simplicius в материала си от 27 октомври 2024 г. дава следните данни за броя на телата на убити руски и украински войници обменени между двете воюващи страни:

- Размяна на 31 май: 45 руски тела срещу 212 украински тела.

- Размяна на 14 юни: 32 руски тела срещу 254 украински тела.

- Размяна на 4 август: 38 руски тела срещу 250 украински тела.

- Размяна на 18 октомври: 89 руски тела срещу 501 украински тела.

Ако обобщим данните за този кратък период от време, ще видим, че са разменени 204 убити руски войници срещу 1217 убити украинци!? Това прави съотношение 1:5,9 или около 1 руска загуба на всеки 6 украински загуби. Това е много близо до съотношението, дадено по-рано от Путин.

Мисля, че е време да забравим за огромните руски загуби в жива сила, които трябва да предизвикат свалянето на режима на Путин от власт, за което бълнуват СМД на либералния демократичен Запад! В полза на подобно твърдение говори и фактът, че основните загуби в тази война са от артилерийски обстрел и авиобомби. Както е известно ВС РФ притежават огромно превъзходство над ВСУ в тези средства, така че просто не е възможно загубите в убити и ранени на руснаците да превъзхождат тези на украинците, както се опитват да ни убедят западните и украинските пропагандисти!

Сериозен проблем за украинската армия е и масовото дезертьорство, което непрекъснато се засилва. Интересни данни за дезертьорството от въоръжените сили на Украйна публикуват украински журналисти:

- Януари - април 2024 г.: - 19 000 души дезертирали от армията - 4 750 на месец - приблизително 160 на ден;

- Май - юли 2024 г.: - още 18 000 - 6 000 на месец - 200 на ден;

- Август - септември 2024 г.: - допълнителни 22 800 - средно 11 400 на месец - 380 души на ден.

Това прави ЕДИН БАТАЛЬОН дезертьори от украинските въоръжени сили всеки ден!!!

Ако добавите това към общите загуби от около 1600 души на ден, получаваме почти 2000 дневни загуби от всякакъв вид. От 100 мобилизирани украинци средно не повече от 10 души стигат до фронта поради дезертьорство и ужасна подготовка, каза бившият заместник-секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана и бивш заместник-началник на Силите за специални операции на Украйна ген. Сергей Кривонос.

Американски правителствени анализатори официално обявиха това лято, че е малко вероятно Русия да постигне значителни победи в Украйна през следващите месеци, тъй като зле обучените ѝ сили безуспешно се борят да пробият украинската отбрана!? Но тази оценка се оказа погрешна.

Вече трябва да сте наясно със стандартната формула на либералните СМД: пуснете няколко лъжи, за да смекчите удара, след което отприщете трудната за преглъщане истина в следващите параграфи. Интересното е обаче, че всички продължават да прогнозират края на войната до пролетта-лятото на 2025 г., като в същото време Пентагонът признава, че Украйна може да остане без войски точно по това време, което би означавало пълен крах на ВСУ!

„Героят на Украйна“ генерал-майор Марченко потвърждава повечето от горното в два нови видеоклипа, където казва, че има недостиг на всичко, от войски до боеприпаси, и че бригадите са изключително изтощени.

„СЛЕД 970 дни война“, каза Лойд Остин, американският министър на отбраната, при посещението си в Киев на 21 октомври, „Путин не е постигнал нито една стратегическа цел“!? И г-н Остин изрази увереност: „Москва никога няма да надделее в Украйна“. Насаме обаче неговите колеги в Пентагона, западни служители и много украински командири са все по-разтревожени за посоката на войната и способността на Украйна да удържи руския напредък през следващите шест месеца.

Горната статия изглежда подтикна "Moon of Alabama" да излезе със следната публикация:

https://www.moonofalabama.org/2024/11/ny-times-announces-ukraine-narrative-change.html?utm_source=substack&utm_medium=email

в която се проследява как "NY Times" обявява промяна в разказа за Украйна, която ще преведа почти изцяло, тъй като през последните две седмици не намерих нищо, което по-точно да опише подлостта и глупостта на западните политици и пропагандисти, които официално се кълнат в някакви "хуманни евроатлантически ценности", а служат на дявола с всичката възможна страст и безсрамие, на които са способни!

По-долу са дадени редица заглавия на New York Times, които представят пропагандния разказ за Украйна, както той се е променял с времето.

"Украйна печели" беше съдържанието на историите, публикувани от април 2022 г. до август 2023 г.

"Може ли Украйна да продължи да печели?" - 20 април 2022 г. Когато започва нова фаза на войната, ние разглеждаме предимствата на Русия - и на Украйна.

"За Украйна, толкова много неочакван успех и все още толкова далеч до победата" - 22 ноември 2022 г. Украйна е в настъпление по по-голямата част от фронтовата линия от 600 мили, а руснаците са в отбранителна позиция. Но около една пета от украинската територия все още е окупирана от Русия.

"Украйна постига „тактически значим“ напредък в контранастъплението си" – 12 август 2023 г. Войските напреднаха няколко мили по две основни линии на настъплението в стремежа на Киев да достигнат южното крайбрежие и да прекъснат руските линии за доставки, докато експлозиите отекваха на жизненоважния мост през Керченския пролив.

Когато най-накрая беше признато, че украинското „контранастъпление“ се е провалило, разказът се насочи към „това е задънена улица“, което беше използвано за описание на ситуацията до есента на 2024 г.

"Кой побеждава в Украйна? Тази година - никой." - 8 септември 2023 г. Въпреки че и двете страни са предприели амбициозни офанзиви, фронтовата линия почти не се е изместила. След 18 месеца война пробивът изглежда по-труден от всякога.

"Официални лица на САЩ казват, че е малко вероятно Русия да превземе много повече украинска територия" - 9 юли 2024 г. Руските сили продължават да причиняват болка, но лидерите на НАТО, които се събират във Вашингтон, могат да кажат, че усилията им за укрепване на Украйна работят.

В крайна сметка достигнахме до фаза, в която разказът вече не може да игнорира обективната реалност. Украйна губи войната. Русия печели.

"Тъй като Русия напредва, САЩ се опасяват, че Украйна е навлязла в мрачна фаза" - 1 ноември 2024 г. Доставките на оръжия вече не са основният недостатък на Украйна, казват американски военни. Американски военни и служители от разузнаването заключиха, че войната в Украйна вече не е безизходна ситуация за Русия, тъй като тя постига стабилни успехи, а чувството на песимизъм в Киев и Вашингтон се задълбочава.

Пентагонът преценява, че Украйна има достатъчно войници, за да воюва още шест до 12 месеца, каза един служител. След това, каза той, Украйна ще се изправи пред остър недостиг на войници.

Украйна никога не е имала шанс да спечели състезание с Русия. Съотношението на силите никога не е било в полза на Украйна. Тя нямаше нито хора, нито пари, нито индустрия, за да спечели войната. Нито пък Западът някога е възнамерявал да ги осигури. Целта на САЩ винаги е била да отслабят Русия, а не да я победят. Това би било твърде опасно (спомнете си за ядрените оръжия).

Както "UWDude" отбеляза в скорошен коментар:

"В началото на конфликта на Русия срещу Украйна, бяха избълвани цял куп глупости, за това колко слаба е Русия, с цел да се изгради аргументът за това, че Украйна има шанс да победи, когато всеки случаен наблюдател можеше да види, че Русия ще спечели. Все едно да гледате как мечка напада сърна, а зрителите да казват, че мечките не са толкова мощни и един ритник на сърната може да убие мечката, ако попадне на правилното място. Украйна имаше нещастието просто хората да се лъжат, когато истината беше очевидна от самото начало."

Поне някои от пропагандистите в професията са достатъчно умни, за да признаят, че приказките, които пишат, са фантазии и нямат нищо общо с реалността. Други пропагандисти, често политици, се поддадоха на собствения си разказ. Някога вярваха, че Украйна печели. Някога вярваха, че войната е в задънена улица. Сега ще повярват, че Украйна губи войната. Подобни разсъждения обаче са валидни, ако признаем на пропагандистите и политиците поне някаква частица доблест и честност, което според мен би означавало да им дадем прекалено голям кредит, като се имат предвид огромните поражения, които понесе и все още понася Украйна и нейния народ, за да могат пропагандистите и политиците да постигнат гнусните си цели!

"Сключете мир глупаци!" е отговорил един от известните бойни маршали на Вермахта, когато от генералния щаб му поискали съвет какво да правят след началото на операцията "Оверлорд"!?

В същото време в Палестина Израел продължава безумната си касапница под безучастното съзерцание на същите тези политици и пропагандисти, които предизвикаха касапницата в Украйна!

Genocidal Scorecard

Chris Hedges • Wednesday, October 30, 2024 • 2,400 Words

https://www.unz.com/article/genocidal-scorecard/?utm_source=email&utm_campaign=article

Доклад на ООН, публикуван в понеделник, излага в смразяващи подробности напредъка, постигнат от Израел в Газа, тъй като се стреми да изкорени „самото съществуване на палестинския народ в Палестина“. Този геноциден проект, зловещо предупреждава докладът, „сега метастазира към Западния бряг, включително и в Източен Ерусалим“.

Накба или „катастрофата“, която през 1948 г. проведоха ционистките милиции, за да изгонят 750 000 палестинци от домовете им, да извършат повече от 70 кланета и да завземат 78 процента от историческа Палестина, се върна на стероиди. Това е следващата и може би последна глава от „дългосрочно умишлено, систематично, организирано от държавата Израел принудително разселване, унищожаване и заместване на палестинците“.

Франческа Албанезе, специалният докладчик на ООН за положението с човешките права в палестинските територии, окупирани от 1967 г., която издаде доклада, озаглавен „Геноцидът като колониално заличаване“, отправя спешен призив към международната общност да наложи пълно оръжейно ембарго и санкции върху Израел, докато не бъде спрян геноцидът над палестинците. Тя призовава Израел да приеме постоянно примирие. Тя изисква Израел, както се изисква от международното право и резолюциите на ООН, да изтегли своите военни и колонизатори от Газа и Западния бряг, включително и от Източен Ерусалим.

Най-малкото Израел, трябва да бъде официално признат за държава на апартейда и постоянен нарушител на международното право, заявява Албанезе. ООН трябва да активира отново Специалния комитет срещу апартейда, за да се справи със ситуацията в Палестина, а членството на Израел в ООН трябва да бъде спряно. Без тези намеси, целта на Израел, предупреждава Албанезе, вероятно ще се осъществи.

Разбира се "демократичният и хуманен Запад", начело със САЩ, по никакъв начин няма да допусне Израел да бъде заставен насила да прекрати геноцида си срещу палестинския народ. Няма значение, че членове на правителството на Израел открито заявяват, че тяхната цел е "изтриването" на палестинците от територията на целия Израел "от реката до морето". Нещо повече, според финансовият министър на Израел, Б. Смотрич, Израел има намерение да завладее Ливан, Сирия, Йордания, Ирак и Саудитска Арабия и да основе на тази територия т. нар. Велик Израел!?

Войната на Израел в Газа и Южен Ливан продължава вече цяла година. Стотици са убитите израелски войници, хиляди са ранените. Над 40 хиляди са убитите палестинци в Газа, хиляди са и убитите ливанци. Западът би могъл да спре бързо касапницата, като спре доставките на оръжие и муниции за Израел, но той не може да си позволи това, защото го управляват безсъвестни политици, които се страхуват да не бъдат обвинени от израелското лоби в антисемитизъм и поради това са готови да жертват невинните палестинци и ливанци! Овладян от своя фанатизъм, Израел неотклонно върви към своето самоунищожение, но бедата е, че по своя път той може да повлече и целия свят!

A "Heroic" Preference for Self-Destruction Is Taking Hold in Israel

„Героично“ предпочитание към самоунищожението се налага в Израел

Alastair Crooke • Tuesday, October 29, 2024 • 1,700 Words

https://www.unz.com/article/a-heroic-preference-for-self-destruction-is-taking-hold-in-israel/?utm_source=email&utm_campaign=article

"Израел се люлее на ръба: той няма да може да се наложи над множеството съпротиви, пред които е изправен."

В своят безумен фанатизъм Нетаняху и теократичните му съмишленици вече воюват на 4 фронта: в Газа, Ливан, Йемен и Иран! С Иран те вече на два пъти си размениха ракетни удари и по всичко личи, че нямат намерение да мирясат. Според Алистер Крук последната атака на Израел срещу Иран на практика се провали. Тя изглежда бе планирана като ракетна атака на три вълни. Първата вълна трябваше да унищожи противовъздушната отбрана на Иран в коридорите, по които трябваше да се проведат втората и третата вълна ракетни удари. Оказа се обаче, че първата вълна не успя да унищожи противовъздушната отбрана на Иран,тъй като срещна непонятна и непозната противовъздушна отбранителна система, поради което втората и третата вълна на атаката не се състояха. Израел обаче няма намерение да се отказва от отмъщението си срещу Иран и предстои да видим в близко време какво ще стане?

Резултатите от изборите в САЩ вероятно ще окажат влияние на развитието на войната в Украйна, ако Тръмп ги спечели, но геноцидът в Палестина ще продължи със същото настървение и жестокост независимо от това кой ще влезе в Белия дом за следващите 4 години.

В заключение искам да предложа на любопитния читател информация за развитието на съдебното разследване, свързано с аферата "Новичок", разиграла се преди шест години в Солсбъри:

Novichok Show Trial Suffers Sudden Death Shock from Doctor’s Testimony That Government Officials Sedated the Skripals to Stop Them Talking

(Показният процес "Новичок" претърпя внезапен смъртоносен шок от свидетелството на лекар, че правителствени служители са упоили Скрипалите, за да ги спрат да говорят)

John Helmer • Friday, November 1, 2024 • 2,100 Words

https://www.unz.com/article/novichok-show-trial-suffers-sudden-death-shock-from-doctors-testimony-that-government-officials-sedated-the-skripals-to-stop-them-talking/?utm_source=email&utm_campaign=article

Тази седмица при разследването за смъртта на Dawn Sturgess, бе разкрито, че агенти на Британското правителство са държали Сергей и Юлия Скрипал упоени и в безсъзнание, за да ги накарат да млъкнат! Това е станало преди шест години, когато те бяха в окръжната болница в Солсбъри през март 2018 г. Сега, възпрепятствани да свидетелстват публично по време на публичното разследване, което се провежда в Лондон, те все още са в изолация, или в затвора, или мъртви ...

Мнението си за историята със Скрипалите аз съм отразил в публикацията в блога от четвъртък, 15 март 2018 г., озаглавена:

"Аферата Скрипал"

Дилетант