Публикацията в блога ми от 12 май:
Зеленски и "Бандата на желаещите" предявяват ултиматум на Путин
https://diletant43.blogspot.com/2025/05/blog-post.html
обсъжда надълго и нашироко ултиматума на Зеленски и компания към Путин да "приеме безусловно едномесечно примирие или …" Многоточието в случая замества серията от заплахи, които западните господари на Зеленски отправяха към Путин в случай, че не приеме ултиматума им. Те твърдяха, че той е съгласуван с Тръмп и ще "парализира" – за кой ли път? – РФ и нейната икономика. Дванадесети обаче отмина, ЕС прие поредният си пакет от санкции срещу Русия, но американците този път някак се мотат и не бързат да наложат и своите съответни санкции!? Нещо повече, Тръмп проведе поредният си двучасов разговор с Путин и по коментарите му след това не личеше, че има намерение да налага засега някакви допълнителни санкции на Русия. Създава се впечатлението, че Путин е успял да го убеди, че преди да се решат проблемите около контрола и санкциите за нарушения на примирието не е разумно да се приема подобно решение, още повече като се има предвид съдбата на предишните примирия (за спирането на атаките на енергийната инфраструктура и около честването на 9-ти май).
В цитираната по горе публикация аз доста подробно разглеждам необходимите условия за едно успешно примирие, но обективно погледнато Русия има горчив опит от спазването на Минските споразумения от Украйна и нейните западни съюзници, за да приеме сериозно предложението за "безусловно едномесечно примирие"! Освен всичките изброени в онова есе причини и за липсата на готовност у екипа на Путин да приеме предложението за подобно примирие можем да прибавим и един коментар от белгийския министър на отбраната Тео Франкен, който каза, че войските на НАТО ще могат да действат на украинска територия, веднага щом бъде установено прекратяване на огъня:
„В момента, в който има прекратяване на огъня, коалицията на желаещите може да действа на украинска земя“ — белгийският министър на отбраната Тео Франкен казва, че Франция, Обединеното кралство, Белгия и други ще дислоцират войски в Украйна незабавно, когато боевете спрат.
Това изказване още веднъж показва защо Русия не може да се съгласи на прекратяване на огъня. Излиза, че Западът има намерение да използва примирието като "Троянски кон", за да вкара войски в Украйна, които след това могат да бъдат изкарани само с военна сила, което би означавало война между Русия и НАТО!
За мен е непонятна логиката на Запада, според която страната печелеща войната трябва да се съгласи на безусловно спиране на огъня, без никакво предварително споразумение за рамките и контрола върху спазването на примирието от губещата страна и което е най-важно за рамките на бъдещото споразумение, регулиращо решаването на проблемите, предизвикали конфликта!? Ръководещите политици на Запада продължават да твърдят, че руската армия изнемогва на фронта, че Русия е пред военен разгром и икономическа разруха, въпреки появата на все повече и повече информация за трагичното положение на украинската армия на фронта и очевидната невъзможност на военната индустрия на Запада да осигури необходимите ресурси на Украйна, за да може тя да доведе войната до успешен край!
Все пак, постепенно Западът се отказва от лъжата, че на фронта в Украйна се е установило равновесие на силите, което би могло да служи като основа на споразумение за спиране на огъня. Истината е, че такова равновесие не съществува и руската армия отдавна прилага стратегия на изтощаване на противника, за да намали собствените си загуби в жива сила.
„Цялата руска армия използва стратегията на триъгълника“, каза Сергей Кузан, председател на Украинския център за сигурност и сътрудничество. „Ние го наричаме стратегия и война на изтощението.“
Британският "Телеграф" подчертава „изтощителния“ стил на модела на война, прилаган от ВС РФ:
„Това е много изтощителен начин на водене на война“, обясни Ник Рейнолдс, научен сътрудник по сухопътна война в Кралския институт на обединените служби (RUSI). „Тези три елемента създават противоречиви императиви за украинските защитници.“
Трите елемента на стратегията, използвана от ВС РФ, са:
- Фиксиране на място на украинските части чрез атаки на механизирана пехота.
- Предотвратяване на маневрирането на украинските части с помощта на FPV и патрулиращи дронове и артилерия с използване на шрапнелни снаряди и мини.
- Удари по украинските позиции с управляеми бомби, създавайки за тях дилемата или да се прикриват на място рискувайки унищожение, или да маневрират рискувайки загуба на терен и жива сила.
Тази стратегия осигурява на руските войски минимални загуби в жива сила, увеличава загубите на ВСУ и намалява възможностите им за маневриране с цел "запушване" на пробойните по фронта. Подобна стратегия е изгодна за ВС РФ, тъй като тя им осигурява стратегическата инициатива, позволява нормална ротация на частите им, като препятства ротацията на частите на ВСУ, която по начало е затруднена от намаляващия им личен състав. В една от публикациите си Симплициус нарича стратегията на ВС РФ "Фабиева" по името на римския консул Фабий, който е успял да реализира стратегията, с която е бил победен Ханибал.
Според Симплициус: "Стратегията на Фабий е военна стратегия, при която битките и фронталните атаки се избягват в полза на изморяването на противника чрез война на изтощение."
Използването на тази стратегия предполага, че страната, която я прилага, вярва, че времето е на нейна страна, обикновено защото страната, използваща стратегията, се бие в близост до родината си, а врагът е далеч от дома и по необходимост има дълги и скъпи линии за доставки.
Определението по-горе споменава дълги линии за доставки, което може да означава, че Русия е в неблагоприятната позиция. В действителност, въпреки че Русия е „атакуваща“, Украйна е тази, която технически има по-дългите и по-бавни линии за доставки. Украинците са принудени да внасят всичко от далечния запад през полската граница, без да имат възможност да ремонтират техниката си на фронта – особено когато става дума за западна бронирана техника, превозни средства, артилерийски системи и т. н., които трябва да бъдат изпратени обратно за ремонт на дълги обиколни пътувания до западните съюзници.
Друга лъжа, залегнала в основата на западната стратегия, е, че ВС РФ търпи много по-големи загуби от ВСУ, което неизбежно ще подрони морала им и ще разруши подкрепата на политиката на Путин всред руското население за решаване на стратегическата конфронтация със Запада.
Например неотдавна в западните СМД се появи информация, че части на 80-ти полк от 90-та танкова дивизия, навлезли в Днепропетровска област, са били унищожени от ВСУ. Оказа се, че тази информация няма нищо общо с действителността и руските части, извършили нахлуването, са се изтеглили невредими след изпълнението на операцията по "разузнаване с бой" на позициите на противника.
В публикацията си:
Russia Stands Firm in Istanbul as EU-Cabal Runs Out of Options
(Русия стои твърдо в Истанбул, тъй като ЕС-Кабалът изчерпва възможностите си)
SIMPLICIUS, MAY 17, 2025
Симплициус цитира редица западни източници, които дават неутешителни за Запада данни за нарастването на руските войски на украинския фронт през годините на войната.
През 2023 г. Bloomberg обяви числеността на руските войски на фронта на 420 000:
През 2024 г. ръководителят на украинското военно разузнаване Вадим Скибицки разкри пред Economist, че броят им е достигнал 514 000:
А в началото на 2025 г. броят им е набъбнал до 600 000:
При това очевидно в последните данни не са включени двете резервни руски армии с численост по 120 000 бойци, за които се съобщава както в руски, така и в западни източници.
Виждаме, че броят на руските войски на украинския боен театър се увеличава всяка година приблизително със 100 000 души!
Следва най-очевидният въпрос: какви „огромни загуби“ може да претърпи Русия, ако успява да увеличи числеността си със 100 хиляди войници всяка година?
В публикацията си Симплициус прави пресмятания за загубите на убити от ВС РФ на ден, като отчита броя военнослужещи, на които им изтичат договорите за служба в армията и получава, че числото на убитите е около 160 до 177 на ден, което е далеч под фантастичните загуби, с които се утешават западните СМД. В същото време загубите на ВСУ са над 500-600 на ден, което обяснява проблемите за недостиг на хора, с които трябва да се справят украинските военни.
На преговорите в Истанбул бе постигнато споразумение за обмен на военнопленници между двете воюващи страни в размер 1000 срещу 1000. Според различни източници в обмена ще участват половината от руските военнопленници и около 20% от украинските!? Нещо повече, оказва се, че в числото на руските "военнопленници" украинската страна е включила редица цивилни политически затворници, което навежда на мисълта, че руските военнопленници са дори по-малко от предполагаемото число и това говори за непропорционалността на загубите на ВСУ в този контингент.
В предишни публикации съм посочвал данни и за голямата диспропорция на убити руснаци и украинци при обмена на телата на загинали бойци, като броят на руските убити при тези обмени са почти на порядък по-малко от броят на убитите украинци!
В публикацията си Джон Хелмер:
Trump, the Europeans and Zelensky Don’t Know the Lesson of the Arrogant King and the Burning of the Oracles
(Тръмп, европейците и Зеленски не знаят урока от арогантния крал и изгарянето на оракулите)
John Helmer • Saturday, May 17, 2025 • 1,000 Words
В нея авторът припомня една древна, но много подходяща за случая легенда.
Това е легендата, в която Тарквиний, древноримският цар, иска кумската Сибила да му продаде деветте книги с пророчества, известни като "Сибилинските оракули". Сибила предложила цената си на царя. Когато царят отхвърлил цената на Сибила за деветте книги, тя изгорила три от тях и поискала същата цена за останалите шест. Царят отново отказал, защото цената му се видяла висока, и тогава тя изгорила още три книги. В отчаянието си царят платил за останалите три цената, която беше отказал за първоначалните девет.
От две хиляди години това е известно като изкуството на сделката.
Намекът е недвусмислен и Зеленски и компания трябва сериозно да се замислят дали не е време да се откажат от екстравагантните си условия за мир, докато Путин и компания не са поискали още толкова украински области при бъдещата капитулация на Украйна!?
Дилетант
