Политическата криза в България

Тези дни в България се случиха важни политически събития, за които бих желал да изразя дилетантското си мнение.

Преди всичко искам да призная, че за мен правителството на ГЕРБ е вероятно най-доброто правителство, което България е имала досега. Трябва обаче да отбележа, че не всичко в политиката на това правителство ми харесваше.

Първо искам да изброя някои от нещата, които ми харесваха във политиката на ГЕРБ:

1. Взеха се сериозни мерки за подобряване на усвояемостта на средствата, отпускани от Европейския съюз. Някои ще кажат, че в тази област има още много да се желае, но фактът си е факт и макар че вероятно може още да се желае, все пак беше направена сериозна стъпка в тази област, бих казал най-сериозната стъпка в това направление, откакто България е членка на ЕС. Според мен проблемите в тази област се дължаха на две основни причини: неграмотността на хората, които подготвяха заявките за средства от ЕС, което пречеше на отпускането на тези средства е първата причина; втората причина е стремежът на олигархията и други тъмни сили да получат тези средства по незаконен път и да ги използват по незаконен начин, т. е. корупцията, която все още съществува в България и за борбата с която особена роля имат да играят прокуратурата и съдебните власти.

2. Правителството обърна особено внимание на изграждането на инфраструктурата в България. Използвайки средства от ЕС и държавни субсидии, започна изграждането на магистрали, ремонтира се съществуващата пътна мрежа. Усилено се строи метрото в София и се подобрява пътната структура и транспортът в града, а вероятно и на други места в страната. За мен, като човек, който периодически посещава България, този факт е просто очевиден и безспорен. Освен това искам да отбележа, че досега не съм посещавал страна, която да процъфтява въпреки лошата ѝ инфраструктура. Това ме кара да мисля, че инфраструктурата е важна за просперитета на една държава.

3. Най-после започнаха да се получават от ЕС субсидии за селското стопанство, които макар и по-малки от другите страни от ЕС (главно поради уговорките при влизането на България в Съюза) са от голямо значение за съживяването на българското селско стопанство. Твърди се, че не всички средства отиват при тези, които се нуждаят най-много от тях, т.е. дребните и средни фермери. Това вероятно е така, но за съжаление това е болест на всички селскостопански субсидии по света – те до голяма степен се усвояват от едрите собственици. Това е болест, с която трябва да се води борба, но за да се води тази борба, трябва да има субсидии!

4. Незабавно се отстраняваха висши държавни служители, за които се установяваше, че са замесени в тъмни сделки и други мошенически дейности. Някой би попитал "а защо тези хора са били по начало назначавани?" Изглежда бедата е, че в България има твърде малко хора, занимаващи се с политика или бизнес, които да са достатъчно "чисти" от периода на прехода от тоталитаризма досега, който и без това продължава толкова дълго!

5. Според мен се направиха сериозни опити за борба с организираната престъпност. Усилията в тази област активно се спъваха от прокуратурата и съдебните власти. Правителството не можеше да има сериозно влияние върху тях, докато не изтекоха мандатите им. С промените в прокуратурата и съда, които се прокарват изключително трудно, защото се оказа, че почти всеки от предложените за освободените позиции има "скелети в килера", се отвориха перспективи за по-успешна борба срещу корупцията и организираната престъпност.

6. Сериозно се подобри финансовата дисциплина в държавните органи, което повиши постъпленията в бюджета. Въведе се модерен електронен контрол върху търговията и други сфери на обслужването, което повиши постъпленията в бюджета.

Има и други положителни моменти в политиката на досегашното правителство, но ще се огранича само с изброените по-горе.

Някои от нещата, които не ми харесваха в политиката на правителството на ГЕРБ са:

1. Финансовият министър Дянков, който очевидно е от школата, за която ограниченията в държавните разходи е разковничето за икономически успех, активно се бореше срещу нарастването на социалните разходи. Липсата на гъвкавост в тази област неизбежно води до ограничаване на стимулите за нарастване на потреблението, а с това и до намаляване на вътрешната икономическа активност. Подобна политика в моменти на световен икономически застой неизбежно води до увеличаване на социалното напрежение в страната.

2. Не се направиха сериозни опити за стимулиране от държавата на местния бизнес, като изключим работата по подобряване на инфраструктурата. Това е също резултат от разбиранията на Дянков по въпросите за ролята на държавата в икономиката.

3. Бойко Борисов, поради необмислени изказвания и дори на моменти малко хашлашко поведение, понякога трябваше да се отказва от направени изявления и предприети мерки, с което създаваше впечатление за безотговорност и недостатъчна обмисленост на икономически и политически решения. Това изглежда е черта на характера му, но това даваше възможност на безотговорни политици като Станишев, Доган, Костов и други, да го критикуват за некомпетентност и да използват грешките му, за да замажат резонните отговорности, които те имат за настоящото икономическо и социално положение, в което се намира страната в момента, което до известна степен е и резултат от техни решения в минали правителства.

4. Правителството не можа да предвиди проблемите, които възникнаха напоследък в разпределението на електроенергията. То не можа да отработи правилна реакция на недоволството на населението от високите сметки за енергия през последните месеци и позволи това да бъде използвано от тъмни сили за целите на предизборната борба, която очевидно вече е започнала. Аз по принцип съм против приватизацията на дейности като електроснабдяване (но съм ЗА приватизацията на добива на електрическа енергия), водоснабдяването, топлоснабдяването (което между другото смятам, че не може да бъде ефективно за една държава с климата на България); и на други дейности, които представляват естествени монополи, т.е. достъпът до потребителя е само по един физически канал. Предполагам, че електроснабдяването е било приватизирано преди време с цел държавата да вземе пари от това мероприятие в момента на осъществяването му, но в бъдеще тя неизбежно започва да губи част от печалбите. Освен това изглежда, че решенията на предишните правителства налагат излишно раздуване на цените на електроенергията, което води до непосилно бреме за едно население с толкова ниски доходи, каквито са доходите в България.

5. Изглежда все още не са решени много проблеми в областта на здравеопазването, науката и образованието. Наследството от предишните администрации в тези области е тежко, а и липсата на пари си казва думата за това какво и как може едно правителство да направи.

Във връзка с казаното по-горе, ми се струва, че Бойко Борисов направи вероятно най-доброто като политически ход за бъдещето на ГЕРБ в предстоящите избори. Фактът, че всички останали политически партии, които провеждаха активна опозиционна политика срещу ГЕРБ бяха изненадани и "възмутени" от постъпката на Бойко Борисов, говори ясно, че неговият ход не им е по сърце и проваля плановете им за предизборната борба.

Техните очаквания бяха, че с непрекъснати обструкции в парламента срещу всеки опит на ГЕРБ за борба с безредиците и социалните проблеми, които до голяма степен са и в резултат на задълбочаващата се икономическа криза на Запада, те ще поставят ГЕРБ в глуха защита, като парират всеки опит за обяснение или оправдание на проблемите в страната. Всеки намек, че за настоящите проблеми носят вина и миналите правителства и международното икономическо положение, щеше да се посреща с "освирквания и дюдюкания" и да се третира като предизборна кампания от страна на ГЕРБ, без да се предлагат каквито и да са конструктивни решения, освен общи приказки от типа: "ние ще подобрим", "ние ще решим", "ние ще осигурим" и т.н.

С отказа си да управлява, ГЕРБ ще може да оказва конструктивна подкрепа на служебното правителство във всички мерки за облекчаване на кризата, като при това ще може да сочи спокойно извора на проблемите, особено когато изворът е в "чужда територия".

Някои хора, най-вече от опозицията, вероятно ще обвинят Бойко Борисов в безотговорност поради оставката на кабинета, но истината е, че така обикновено постъпват всички разумни политици при подобни обстоятелства. Болшинството от протестиращите нямат представа какво точно искат или по-точно те искат нещо, което правителството не може да им даде, без да се изложи на безпринципни атаки от една безпринципна опозиция, която както изглежда "жадува" само да се добере до "обществения кокал", пък там да става каквото ще!

Дилетант

Израелското лоби, Израел и атентатът в Бургас

В края на Януари и началото на Февруари във Вашингтон се разигра голям цирк, свързан с номинацията на Чък Хагел за секретар по отбраната в администрацията на Обама.

Първо да поясня кой е Чък Хагел. Той е двукратен сенатор от Небраска (1997 – 2009) и е роден през 1946 година. Участвал е във войната във Виетнам като сержант и е награден за смелост и ранявания. Като сенатор от Републиканската партия, Хагел се отличаваше със свободомислие и си позволяваше да изказва мнения и да застъпва становища, влизащи в разрез с Републиканската догма и партийна линия. По тази причина през 2009 година, ако не се лъжа, той загуби предварителните избори за сенатор от Републиканската партия. Хагел е основател на една телекомуникационна компания, откъдето натрупва първоначалното си състояние.

Основните проблеми при обсъждането на номинацията му в Сената идват от изказванията му срещу влиянието на Израелското лоби в политиката на САЩ. Той бе обвинен в антисемитизъм, защото в един случай е употребил думите "еврейско лоби". В допълнение Хагел е обвинен в прекалени симпатии към палестинците и в сдържаност по въпроса за използване на военна сила от САЩ изобщо и срещу Иран в частност във връзка с развитието на ядрената технология в Иран. В процеса на показанията на Хагел в сената, сенаторът МакКейн, в прокурорски стил, искаше отговор от Хагел с "Да" или "Не" на въпроса например дали той признава за погрешни възраженията си срещу изпращането на допълнителни войски в Ирак в разгара на съпротивата на сунитите срещу окупацията през 2007 година, което от републиканците се счита за важна стъпка по омиротворяването на Ирак. Отговорът на Хагел, че на този въпрос отговорът съвсем не може да бъде еднозначен, направо вбеси МакКейн. Между другото, ние всички виждаме сега колко много е "омиротворен" Ирак, но това, както се казва, е тема на друг разговор.

Понастоящем сенаторите Линзи Грахам и Джеймс Инхоф, върли защитници на интересите на Израел, се заканват да задържат гласуването в Сената на кандидатурата на Хагел за неопределено време, вероятно разчитайки, че в крайна сметка Обама ще се откаже от него и ще намери друг кандидат, по-удобен за израелското лоби.

Основната финансова подкрепа на борбата срещу Хагел, според Ню Йорк Таймс, се осигурява от известният казино-магнат и милиардер Шелдон Аделсон. Същият този Аделсон, който вложи десетки милиони в кампанията на Ромни и който е един от най-важните съюзници на Биби Натаняху в САЩ. Една от организациите, която е на предна позиция в борбата срещу номинацията на Хагел, е така наречения Emergency Committee for Israel (ECI). Тази и другите организации участващи в "лова на вещицата" Хагел, отказват да обявят кой ги финансира?

Когато чета и слушам Средствата за Масова Дезинформация (СМД) в САЩ и изобщо в Западния свят, описващи лобистката дейност на различните ционистки организации, винаги си спомням за известната апокрифна публикация, наречена "Протоколи на старейшините на Цион". Имам чувството, че световните и американските ционистки организации черпят с пълни шепи от идеите и съветите в Протоколите, как да се манипулира общественото мнение извън ционистката общност с цел осигуряване на господството на ционизма над обществото и държавата.

Забележка. "Протоколите на старейшините на Цион" са достъпни в Интернет, поне на английски, но са изключително трудни за четене поради архаичния език и стил. За Протоколите се твърди, че са фалшивка, изработена между 1897 и 1903 година в Париж от царската Охранка на Русия. Дори се твърди, че е известно кой е организаторът и авторът на произведението. Във Wikipedia има дълга и подробна статия за Протоколите, предполагаемата история на тяхното създаване и доводите в полза на идеята, че те са фалшификация, изработена с антисемитски цели.

Във връзка с цирка около показанията на Хагел в Сената и всеобщата атака на произраелските организации в САЩ за оплюване на дейността на Хагел като сенатор , Stephen Wolt - професор по международни отношения в Харвард и съавтор с John Mearsheimer на книгата: “The Israel Lobby and U.S. Foreign Policy”, излязла през 2007 година, изказа дълбока благодарност на "Сенатската комисия по отбраната" за това, че с "цирка около Хагел" комисията е доказала правилността на твърденията в книгата за влиянието на Израелското лоби върху външната политика на САЩ. Трябва да подчертая, че навремето, когато тази книга излезе, тя предизвика невероятно злобна реакция на ционисткото лоби. Такива видни дейци на това лоби като известният професор и адвокат Алан Дъшовиц, направиха всичко възможно и провалиха получаването на университетски тениър от John Mearsheimer, който беше съавтор на книгата!

Накрая, за илюстрация на едностранчивостта на слушанията в Сената по кандидатурата на Хагел, ще приложа една любопитна статистика за това колко пъти са били споменати различните държави и организации, с които отношенията на САЩ са от особена важност: Израел е бил споменат не по-малко от 178 пъти, Иран – 171 пъти (почти винаги във връзка с Израел), Китай само 5 пъти, Япония и Южна Корея – по един път, при положение, че напрежението в района на последните 3 страни е от особена важност за политиката на САЩ. Общата статистика, илюстрираща интересите на комисията по отбраната въз основа на броя споменавания на различните страни е: Ирак (30); Афганистан (27); Русия (23); Палестина и палестинците (22); Сирия (18); Северна Корея (11); Пакистан (10); Египет (9); НАТО (5); Либия, Бахрейн, Ал-Кайда и Сомалия са споменати по 2 пъти; Йордания и Турция са били споменати по един път. Изобщо се вижда, че най-важното качество за един член на правителството на САЩ е преди всичко любовта към Израел и готовността му да отдаде и мило и драго за безопасността на тази държава!

Горе-долу по същото време Израел извърши едно от поредните си безнаказани нападения срещу Сирия. Израел твърди, че е унищожил колона от камиони, доставящи модерно въоръжение на Хизбула в Ливан, а Сирия твърди, че нападението е било срещу военен изследователски център в Дамаск. Каква е истината вероятно знаят само в Израел и Сирия, а също така и тайните служби на съответните съюзници на Израел и Сирия. Твърди се, че Израел има намерение да създаде "санитарен кордон" с широчина около 10-15 километра в сирийска територия по границата между Израел и Сирия с цел предотвратяване на доставката на модерно оръжие на Хизбула.

В тази връзка отново си задавам въпроса каква е позицията на Израел към гражданската война в Сирия? От една страна Асад е "добър съсед" за Израел, като се има предвид, че досега Сирия имаше предсказуема и доста миролюбива политика към Израел, въпреки факта на незаконната анексия на Голанските възвишения от Израел. Падането на Асад от друга страна, ще доведе до разпадане на Сирия и до засилване на фундаменталистките ислямски сили, включително Ал-Кайда, които в никакъв случай няма да бъдат тихи и мирни съседи като Асад. По този повод започнах да търся материали, които да обсъждат регионалната политика и цели на Израел. Попаднах на един материал, озаглавен "The Zionist Plan for the Middle East", който е превод на английски вероятно от хибру на Israel Shahak. Този материал започва с интересни цитати от Теодор Херцел – основоположника на Ционизма – от 1904 година и от равина Фишман от 1947 година.

В дневниците си Теодор Херцел (том II, стр. 711) пише, че земята на Израел се простира от "реката в Египет до Ефрат".

Равинът Фишман пък, който е бил член на еврейската агенция за Палестина, декларира в показанията си пред специален комитет за разследване на ООН на 9 юли 1947 година, че "Обетованата земя се простира от реката на Египет до Ефрат и включва части от Ливан и Сирия".

Без да се спирам подробно на съдържанието на въпросния материал, ще си позволя да изложа накратко идеите му, така както те са разработени през 1982 година.

Основната идея е, че арабските и изобщо ислямските страни в района на близкия и Средния Изток, а също и на Северна Африка, са изкуствени образувания, състоящи се от различни в етническо и религиозно отношение групи население. Причината за това е начинът и времето на образуване на тези държави, по-голямата част от които са територии на разпадналата се през Първата световна война Отоманска империя, или колонии и протекторати на западните държави. По тази причина границите на новообразуваните държави са се определяли не от исторически – етнорелигиозни сили, а от съществуващото колониално административно деление. След образуването на тези държави в някои от тях идват на власт националистически и секуларни правителства, които се опитват безуспешно да постигнат обединение на някои от тези държави, без оглед на етническа и религиозна принадлежност на населението, но на база на идеи за икономически и социален прогрес, а също така и на базата на идеята за борба срещу Израел, който според тях незаконно окупира арабски земи. Тези опити за обединение в крайна сметка завършват с неуспех. (Пример за тези опити е създаването на ОАР, първоначално между Египет, Сирия и Ирак, а по късно и амбициите на Кадафи за обединение между Сирия и Либия.) По-нататък в документа се отбелязва и тенденцията за вътрешни търкания между етнорелигиозните общности в арабските държави, които Израел трябва да използва, за да си осигури положение на хегемон и арбитър в района.

Наистина, Ирак, след падането на Садам Хюсеин, е в непрекъсната почти гражданска война между сунити, Шеити и кюрди. От близо 2 години Сирия е разкъсана от гражданска война между сунити и алеуити. Ливан открай време е разделен на фракции между християни  шеити и сунити. В Египет, след падането на Мубарак, се забелязва засилване на противоречията между Коптите и мюсюлманското население, както и на борбата между секуларните сили и ислямистите. Судан се разпадна на 2 държави – респективно Северен Судан, населен предимно с араби, и Южен Судан, населен с африканци, които са християни или последователи на оригиналните местни африкански религии. Либия пък, след свалянето на диктаторския режим ма Кадафи, е разкъсвана от вътрешни етнически противоречия между районите на Сиренайка и Триполитания, които правят страната неуправляема. Бахрейн и ОАЕ са страни с мнозинство от шеити, управлявани от сунити от сунитско малцинство. Саудитска Арабия от своя страна има многобройно шеитско население и се управлява от клана на създателя на държавата крал Сауд. От времето на установяването на Саудитска Арабия кралете са братя на основателя на кралството, но броят на братята е на изчерпване и скоро може да се очаква борба за власт между следващото поколение на семейството, резултатите от тази борба могат да се окажат фатални за единството на държавата, която е една от малкото страни в света с теократично-феодална структура на управление.

Това развитие на мюсюлманския свят в този район е от полза на Израел в стремежа му за хегемония в района. Не е ясно доколко то е плод на активна политика от страна на Израел, но то вероятно се следи с интерес от Израел и световното ционистко лоби, защото може да се окаже от особена полза за хегемонните стремежи на Израел, който все повече и повече се превръща от демократична в расистка държава.

Например преди няколко дена в Израел възникнаха безредици поради факта, че един футболен отбор е купил двама футболисти от Чечения. В тази връзка чух интервю с един 16 годишен израелски младеж, който се възмущаваше от факта, че на еврейска земя ще играят мюсюлмански футболисти и че в Израел футболистите трябва да бъдат само евреи! Не знам как ФИФА ще реагира на подобен расизъм, но изглежда, че все по-голяма част от израелското общество проявява расистко отношение към арабското население на Палестина, което е в дълбоко противоречие с претенциите на Израел за модерна демократична държава.

Редица партии в Израел, особено тези на преселниците от Русия и Източна Европа са на мнение, че местното палестинско население от Западния бряг трябва да бъде "стимулирано" да се пресели в Йордания и да освободи окупираните райони за заселване от евреи. Подобни тенденции са в абсолютен разрез с оповестената цел на Израел и Запада за Палестинска държава в окупираните земи, но то обяснява създаването на незаконни еврейски селища в Западния бряг на река Йордан.

От историята на Израел се вижда, че неговите ръководители се ръководят от думите на един известен англичанин (ако не се лъжа), който е заявил, че "великите държави нямат приятели, а само интереси". Така например първоначално ционистите разчитат на Великобритания, която притежава мандата за управление на Палестина след Първата световна война. По-късно Израел се ползва от подкрепата на СССР, който веднага го признава и осигурява снабдяването му с оръжие от Чехословакия, докато САЩ признават Израел една година по-късно, като при това налагат оръжейно ембарго на страната. Франция е пръв приятел и помага за развитието на ядрената технология в Израел, което води до създаването в Израел на собствено ядрено оръжие, а по-късно Израел се прикачва към САЩ, където благодарение на финансовото влияние на Ционисткото лоби, той си осигурява все по-голяма и по-голяма подкрепа за политиката на завладяване на земите, които според решението на ООН трябва да послужат като база за създаване на арабската държава Палестина.

Израел гледа на ядреното си оръжие като на гаранция, че дори САЩ да престане да подкрепя безусловно Израел, то той ще притежава въздържаща ядрена мощ срещу всеки опит за ликвидиране на еврейската държава. Очевидно да се разчита на използването на ядреното оръжие при размерите на Израел и географската близост на враговете му е равносилно на самоубийство, но като въздържащ фактор, то е полезно.

За Израел подкрепата на Европейския съюз е от особена важност и затова той се стреми със всички сили да парира нарастващият скептицизъм в Европа по отношение на целите му в Близкия Изток. От друга страна Хизбула  след успешните и стълкновения преди няколко години с въоръжените сили на Израел, представлява като че ли най-сериозна военна опасност за Израел за момента. По тази причина е особено важно ЕС да признае Хизбула за терористична организация, с което да се парира способността ѝ да събира пари за социални цели в Ливан. Неслучайно Израел веднага след атентата в Бургас обяви, че той е дело на Хизбула и заедно със САЩ оказва непрекъснат натиск върху българските власти да обявят, че Хизбула и Иран стоят зад атентата. След последните изявления на българското правителство за възможно авторство на атентата от страна на Хизбула СМД в Израел и САЩ, както и представители на съответните администрации, обявиха, че според българското правителство атентатът е безусловно дело на Хизбула. Фактът, че двама от атентаторите имат връзки в Ливан, е достатъчно доказателство за Израел и САЩ, че атентатът е организиран от Хизбула,  макар че Ливан е средище на най-различни антиизраелски организации, включително и на привърженици на Ал-Кайда.

Нещо повече, през последните години Ал-Кайда или свързани с нея организации поеха отговорност за редица терористични акции срещу Израелски туристи. Например през ноември 2002 година терористи от Ал-Кайда се опитаха да свалят с ракета израелски самолет с туристи в Момбаса, Кения. По същото време троен екип от самоубийци взриви кола пред хотел, принадлежащ на израелска туристическа компания. Две години по-късно терористична организация, свързана с Ал-Кайда, извърши атентати в три курорта на Червено море, при който загинаха 34 израелски туристи. През юли 2005 година същата организация пое отговорността за атентат в шопинг мол и хотел на египетския курорт на Червено море Sharm el Sheik, при което загинаха 88 души, между които и израелски туристи. В същото време не са известни терористични актове срещу израелски туристи, за които Хизбула да е поела отговорност или да е било доказано, че е организатор на подобни атентати.

Струва ми се, че е крайно време българските власти да усвоят мисълта, че "държавите нямат приятели, а само интереси", а също така и поговорката, че "Когато атовете се ритат – патят магаретата!". Това не означава, че ако наистина се докаже, че атентатът е организиран от Хизбула, българските власти трябва да потулят работата, но не трябва да се правят и заявления преди да е известно наистина кой стои зад този терористичен акт, извършен на българска територия, който безусловно лепва петно на силите за охрана на мира и спокойствието на българска територия.

Дилетант

На терора ще отговорим с тотален терор

Спомням си филми от времето на тоталитаризма, разказващи за Октомврийската революция и периода непосредствено след нея, в които Ленин, след като му съобщават за комунисти, убити от противниците на революцията обявява, че "На белия терор ще отговорим с червен терор".

Изглежда ще доживея и филми, в които американският президент заявява, че на ислямския терор и изобщо на терора Америка ще отговори с тотален терор. Не че това вече не се прави, а просто ще мине време, докато се направят филмите, които ще ни доказват защо нашият терор е хубав, а другият е лош. Впрочем първите филми са вече готови и могат да се надяват на Оскар и други награди, защото нашият терор е патриотичен и трябва да се подкрепя и възпява.

На 5 февруари 2013 "NBC news" публикува конфиденциално мемо ОТ 16 СТРАНИЦИ на Департамента на правосъдието в САЩ, в което се ДОКАЗВА, че правителството на САЩ може да заповяда убийството на американски граждани, за които се "вярва, че са ръководители в Ал-Кайда или в асоциирани организации" дори в случаите, когато няма разузнавателни данни те да са замесени в предстояща терористична операция срещу САЩ .

Това мемо е изглежда част от "легалната" база, на която почива драстично увеличилото се, по времето на президентството на Обама, използване на безпилотни средства за унищожаване на предполагаеми дейци на различни терористични организации и безкъсметни невинни мирни хора, имащи нещастието да са наблизо до подобни цели на нашия терор.

През септември 2011 година бяха убити в Йемен двама американски граждани, за които се предполага, че са функционери на Ал-Кайда: Anwar al-Awlaki и Samir Khan. Ако някой се чуди какъв е проблемът в случая, искам да поясня, че никой от двамата не е бил официално обвинен, нито пък осъден за каквито и да са престъпления срещу САЩ!

Секретността около атаките с безпилотни средства срещу американски граждани, предполагаеми членове на Ал-Кайда и асоциирани с нея терористични организации, вероятно ще бъде в центъра на предстоящото обсъждане на кандидатурата на архитекта на тази политика Джон Бренан като кандидат за нов шеф на ЦРУ. Бренан беше първият функционер от администрацията на Обама, който миналата година официално призна факта за използване на безпилотни средства за унищожаване на дейци на терористични организации. Той обяви, че подобна практика е в пълно съответствие с "правото на самозащита на САЩ".

В отделна реч, секретарят на Департамента на правосъдието Ерик Холдер, също миналата година, специално обяви, конституционността на ликвидирането на американски граждани, ако за това вземат решение висши функционери на изпълнителната власт, които считат, че съответната личност или личности представляват "неизбежна заплаха за поразяваща атака срещу САЩ". При това не е необходимо съответните функционери на администрацията, да имат доказателства, че предполагаемата атака срещу интереси на САЩ предстои в близкото бъдеще! Вместо това висшият функционер на администрацията може да се задоволи с констатацията, че предстоящата жертва до неотдавна се е занимавал активно с враждебна дейност срещу САЩ и не е заклеймил или не се е отказал от тази си активност. Мемото не определя какво по-точно се разбира под термините "неотдавна" или "дейност".

В мемото се дефинира тест от три елемента, който трябва да определи дали ликвидирането на заподозрян в тероризъм американски гражданин е законно. Освен изискването човекът да представлява неизбежна опасност за сигурността на САЩ, неговото арестуване трябва да представлява опасност за органите на властта, а ликвидирането му трябва да стане в съответствие с правилата на войната! В такъв случай висшият функционер на изпълнителната власт може да нареди убийството на въпросния американски гражданин или граждани.

Това мемо е било представено на членове на съответните комисии в Сената и Камарата на представителите през юни миналата година. Макар че не е официален легален документ, фиксиращ критериите и процедурите по ликвидиране на "враговете на демократичната родина", той напълно съответства на легалните документи, разработени от администрацията, за узаконяването на убийствата на предполагаеми терористи.

За да избегна учудването на хора, които като мен са израснали в лоното на тоталитаризма, искам да отбележа някои моменти в това мемо и в цялата описана процедура, които според моите дилетантски разбирания противоречат както на конституцията на САЩ, така и на традициите на англосаксонското право. В основата на това право лежи Магна харта, която е вече на 800 години. В нея се дефинира, че всеки гражданин има право на "due process", т.е. просто казано на всеки гражданин, заподозрян в извършване на престъпление, трябва да се връчи обвинение, трябва да се извърши разследване и той трябва да бъде съден от жури от негови съграждани или по-точно от хора като него по произход и социално положение. При това всичките тези стъпки на процедурата по осъждането на един човек трябва да са публични, т.е. те не могат да се извършват в тайна от обществото! Освен това искам да добавя, че преди да бъде доказана вината на всеки един обвиняем, той се счита за невинен!

От описаното по-горе мемо се вижда, че процедурата за осъждане и ликвидиране на американски граждани, заподозрени в тероризъм, няма нищо общо с процедурата на "due process". В случая се говори за виртуален висш представител на изпълнителната власт, който служи като прокурор, съдия и жури едновременно, решавайки дали американски гражданин или граждани, заподозрени в терористична дейност от същата тази изпълнителна власт, трябва да бъдат ликвидирани независимо от това къде по света се намират!

Ако това не мирише на тоталитаризъм – здраве му кажи!

А сега една приятна новина.

Днес бе оповестено, че Майкъл Дел, заедно със фирмата "Сребърното езеро" ще изкупят всички акции на "Dell Computers" за скромната сума от 24 милиарда долара. От тези пари 15 милиарда са взети назаем от банки, 2 милиарда са на Майкрософт и останалите са на Мишо и приятелите от Сребърното езеро. При това е важно да се има предвид, че въпросната "Dell Computers" има 15 милиарда долара кеш в банката.

Ама ще попитате какво радостно има в тази новина за мен?

Ами радвам се за Мишо и приятелите му, защото след като тази сделка се одобри от съответните органи, вероятно ще стане следното:

1. Мишо и приятелите му ще си раздадат ... примерно 14 милиарда долара от кеша като дивиденти, за отпразнуване на сделката. По този начин те веднага ще си върнат двойно вложените в сделката пари.

2. След това ще съкратят къде когото могат, ще ликвидират дъщерни фирми и департаменти, за да намалят разходите на компанията. В този процес, те ще си раздават още дивиденти.

3. Ако даде Господ, каквото е останало от компанията да живне – ще я върнат отново на пазара и по този начин може и да си утроят вложените пари.

4. Ако не даде Господ компанията да я бъде – тя ще фалира и Мишо с приятелите му ще останат с двойната печалба и някой и друг милиард, изкаран докато компанията фалира.

Ако питате откъде знам, че ще стане така, ще ви отговоря, че така по принцип функционират и си изкарват парите фирмите с дялово участие, на каквато навремето е бил президент и господин Мит Ромни, същият този Ромни, дето не го избрахме за президент на последните избори.

Дилетант

Вечна Война на Терора (ВВТ)

Не мога да ги разбера тези хора от Ал-Кайда! Те не четат ли вестници, не слушат ли радио, не гледат ли телевизия, не ползват ли Интернет? Ако си дадеха труд да погледнат в някое от тези Средства за Масова Дезинформация (СМД), отдавна щяха да разберат, че тяхната организация е разгромена и тяхното дело е капут!

За пръв път това беше обявено във въпросните СМД още най-малко преди десет години, когато "успешно и победоносно" приключихме с талибаните в Афганистан. Тогава ни казаха, че са се спасили от унищожение само няколко десетки бандити от Ал-Кайда, но иначе организацията е свършена. Само дето първият, вторият и третият по важност ръководители на Ал-Кайда са се спасили, но скоро ние унищожихме третия човек, а след това унищожихме още трима или четирима трети човеци, но пустите Ал-Кайдци все ги заместваха. Най-върлите Ал-Кайдци, които хванахме, затворихме в Гуантанамо, защото те са толкова страшни, че ако стъпят в Щатите, не можем да ги спрем по никакъв начин да не разрушат държавата и живота ни, както казват нашите храбри представители в Конгреса! Вярно е, че след това постепенно освободихме от Гуантанамо по-голямата част от "страшните" терористи, защото се оказа, че те не били терористи, а обикновени афганистанци и пакистанци, които нашите "помощници" във ВВТ от Афганистан и Пакистан са ни "продали", за да гушнат наградите, давани от ЦРУ за всеки хванат терорист от Ал-Кайда.

Най-накрая, наскоро, убихме и първия човек и уж остана само втория, някакъв египетски доктор, обаче междувременно се появиха няколко други Ал-Кайди: тази в Ирак, която също разгромихме, но май пак е надигнала глава; една в Арабския полуостров, по която ежедневно бием с ракети от безпилотни средства; една в Магреб, това ще да е в Северна Африка; а изглежда се заражда и нещо подобно в Сирия, защото ентусиазмът на западното войнство за победата на демокрацията в Сирия започна да спада.

Изведнъж, кой знае как, се забърка тази каша в Мали? Вярно е, че наскоро в Либия също победи демокрацията. Либийците, на които им омръзна да имат безплатно медицинско осигуряване и образование, безплатни жилища като се заженят и т.н., решиха, че всичките тези глезотии не са им нужни, а им е нужно малко повече несигурност, стрелба по улиците и банди от въоръжени юнаци с непредсказуеми идеи и партийна принадлежност. По тази причина те свалиха с наша помощ досегашния си диктатор и сега, докато намерят нов ще има да патят. Та от тази революция в Либия, подпомогната от НАТО, се оказа, че се пръкна друга революция, този път в Мали. Твърди се, че белята са направили туарегите, които били на служба в армията на Кадафи. Когато НАТО и демократите в Либия закрили тази армия, туарегите със всичкото си оръжие се прехвърлили в Мали, дето отдавна искат да си направят собствена туарегска държава наречена Азауад. Така поне ни го представят от СМД. Излиза, че нашите разузнавачи и политици не си изпипват работата докрай, или може би го правят нарочно. Имам предвид това, дето войната срещу терористите след всяка наша победа се разгаря все повече и повече!

Армията на Мали пък, която е около 6000 души и се твърди, че е обучавана от инструктори от САЩ, вместо да се бори срещу туарегите, взе че направи преврат и свали правителството в Бамако. Освен това изведнъж в завладените от туарегите области на северно Мали се появи Ал-Кайда на Магреб и въпреки това, че както ни разправят, те са само няколкостотин души, взеха че победиха туарегите и започнаха да установяват ислямски халифат в Магреб! Тук вече французите не издържаха и изпратиха 1500-2000 души от техните специални части и заедно с остатъците от Малийската армия започнаха да завладяват обратно северно Мали. Ами как няма да се намесят хората, когато в Мали се произвеждало 10 процента от златото в света, а в Нигер, който има граница с Мали, френска национална компания добива уран в едни от най-богатите залежи в света!

В същото време Мухтар Белмухтар – известен бандит в Алжир – организира превземането на един комплекс за добив на газ в Алжир. Там бяха пленени доста чужденци, да не говорим за местните алжирски специалисти и работници. Алжирската армия, без много да си поплюва, атакува комплекса и освободи много трупове на чужди и алжирски специалисти, а разбира се и известно количество живи хора.

Всичко това е манна небесна за Africom, както се нарича образуваното от две-три години американско командване, което трябва да отговаря за спокойствието, независимостта и демокрацията в Африка. Веднага се форсираха преговорите за статут на американските военни в Нигер, където ще се прави база за безпилотни самолети, за сега само разузнавателни, които именно ще охраняват Западна Африка и най-вече залежите ѝ от полезни изкопаеми. Разбира се, ако се наложи ще се направят и други бази за безпилотни и пилотирани средства, ако възникне опасност за интересите на Запада в Африка. Впрочем можем да бъдем сигурни, че такава опасност ще възникне, защото ВВТ продължава да се разширява с всеки изминат ден, месец, година, а най-вече след всяка наша победа във ВВТ. Освен това не бива да забравяме и за китайците, които са плъзнали като мравки из цяла Африка, уж да строят пътища, стадиони, болници и други полезни неща, но всъщност целта им изглежда е да прилъжат наивните африканци и да се докопат до богатствата им, които по традиция са предназначени за Запада и САЩ.

Чудя се, ако не беше тази активна борба с терора от наша страна, дали той нямаше да заглъхне от само себе си! Арабите никога не са се отличавали с особено постоянство в начинанията, да не говорим за способност да се самоорганизират за постигане на някаква обща цел. Ако се погледне исторически, то след първоначалното избухване на арабската експанзия, продължила около 200-300 години след основаването на исляма от Мохамед, арабската експанзия замира и халифатът се превръща във формално образувание, което никой не зачита за нищо. Опитът на кръстоносните походи да завоюват и запазят за християнството така наречените "свети земи", води до постепенно организиране на арабската съпротива, но за това са необходими стотина години, след което арабите пречупват гръбнака на кръстоносната експанзия и отново изпадат в обичайната си летаргия. Създаването на Израел в "светите земи" е новият естествен дразнител на арабското самолюбие и национализъм, но арабите отново демонстрират неспособност за организиране на отпор срещу очевидното нашествие на ционизма. Ако Западът не беше толкова арогантен в поддръжката си на ционистки Израел и не създаваше впечатление за намеса в светите земи на исляма, то едва ли щеше да се появи и Ал-Кайда и атаките срещу САЩ и Западна Европа. Със своята непримирима свръх-реакция на арабския тероризъм, Западът разпалва арабския национализъм и религиозен фанатизъм и неизбежно се създава впечатлението, че целта е да се поддържа и разширява ВВТ, което подкрепя в народите на Запада и най-вече в САЩ впечатлението за атака на европейската цивилизация от страна на исляма. Идеите за ислямски халифат от Индонезия до Пиринеите е толкова смешна и неосъществима, че е удивително нахалството на идеолозите на новата "студено-топла" война, които съвсем сериозно я пропагандират с цел да сплашат народите на Запада, за да получат карт-бланш за ограничаване на демократическите свободи на народите от Запада и по-специално на американския народ.

Дилетант