В края на Януари и началото на Февруари във Вашингтон се разигра голям цирк, свързан с номинацията на Чък Хагел за секретар по отбраната в администрацията на Обама.
Първо да поясня кой е Чък Хагел. Той е двукратен сенатор от Небраска (1997 – 2009) и е роден през 1946 година. Участвал е във войната във Виетнам като сержант и е награден за смелост и ранявания. Като сенатор от Републиканската партия, Хагел се отличаваше със свободомислие и си позволяваше да изказва мнения и да застъпва становища, влизащи в разрез с Републиканската догма и партийна линия. По тази причина през 2009 година, ако не се лъжа, той загуби предварителните избори за сенатор от Републиканската партия. Хагел е основател на една телекомуникационна компания, откъдето натрупва първоначалното си състояние.
Основните проблеми при обсъждането на номинацията му в Сената идват от изказванията му срещу влиянието на Израелското лоби в политиката на САЩ. Той бе обвинен в антисемитизъм, защото в един случай е употребил думите "еврейско лоби". В допълнение Хагел е обвинен в прекалени симпатии към палестинците и в сдържаност по въпроса за използване на военна сила от САЩ изобщо и срещу Иран в частност във връзка с развитието на ядрената технология в Иран. В процеса на показанията на Хагел в сената, сенаторът МакКейн, в прокурорски стил, искаше отговор от Хагел с "Да" или "Не" на въпроса например дали той признава за погрешни възраженията си срещу изпращането на допълнителни войски в Ирак в разгара на съпротивата на сунитите срещу окупацията през 2007 година, което от републиканците се счита за важна стъпка по омиротворяването на Ирак. Отговорът на Хагел, че на този въпрос отговорът съвсем не може да бъде еднозначен, направо вбеси МакКейн. Между другото, ние всички виждаме сега колко много е "омиротворен" Ирак, но това, както се казва, е тема на друг разговор.
Понастоящем сенаторите Линзи Грахам и Джеймс Инхоф, върли защитници на интересите на Израел, се заканват да задържат гласуването в Сената на кандидатурата на Хагел за неопределено време, вероятно разчитайки, че в крайна сметка Обама ще се откаже от него и ще намери друг кандидат, по-удобен за израелското лоби.
Основната финансова подкрепа на борбата срещу Хагел, според Ню Йорк Таймс, се осигурява от известният казино-магнат и милиардер Шелдон Аделсон. Същият този Аделсон, който вложи десетки милиони в кампанията на Ромни и който е един от най-важните съюзници на Биби Натаняху в САЩ. Една от организациите, която е на предна позиция в борбата срещу номинацията на Хагел, е така наречения Emergency Committee for Israel (ECI). Тази и другите организации участващи в "лова на вещицата" Хагел, отказват да обявят кой ги финансира?
Когато чета и слушам Средствата за Масова Дезинформация (СМД) в САЩ и изобщо в Западния свят, описващи лобистката дейност на различните ционистки организации, винаги си спомням за известната апокрифна публикация, наречена "Протоколи на старейшините на Цион". Имам чувството, че световните и американските ционистки организации черпят с пълни шепи от идеите и съветите в Протоколите, как да се манипулира общественото мнение извън ционистката общност с цел осигуряване на господството на ционизма над обществото и държавата.
Забележка. "Протоколите на старейшините на Цион" са достъпни в Интернет, поне на английски, но са изключително трудни за четене поради архаичния език и стил. За Протоколите се твърди, че са фалшивка, изработена между 1897 и 1903 година в Париж от царската Охранка на Русия. Дори се твърди, че е известно кой е организаторът и авторът на произведението. Във Wikipedia има дълга и подробна статия за Протоколите, предполагаемата история на тяхното създаване и доводите в полза на идеята, че те са фалшификация, изработена с антисемитски цели.
Във връзка с цирка около показанията на Хагел в Сената и всеобщата атака на произраелските организации в САЩ за оплюване на дейността на Хагел като сенатор , Stephen Wolt - професор по международни отношения в Харвард и съавтор с John Mearsheimer на книгата: “The Israel Lobby and U.S. Foreign Policy”, излязла през 2007 година, изказа дълбока благодарност на "Сенатската комисия по отбраната" за това, че с "цирка около Хагел" комисията е доказала правилността на твърденията в книгата за влиянието на Израелското лоби върху външната политика на САЩ. Трябва да подчертая, че навремето, когато тази книга излезе, тя предизвика невероятно злобна реакция на ционисткото лоби. Такива видни дейци на това лоби като известният професор и адвокат Алан Дъшовиц, направиха всичко възможно и провалиха получаването на университетски тениър от John Mearsheimer, който беше съавтор на книгата!
Накрая, за илюстрация на едностранчивостта на слушанията в Сената по кандидатурата на Хагел, ще приложа една любопитна статистика за това колко пъти са били споменати различните държави и организации, с които отношенията на САЩ са от особена важност: Израел е бил споменат не по-малко от 178 пъти, Иран – 171 пъти (почти винаги във връзка с Израел), Китай само 5 пъти, Япония и Южна Корея – по един път, при положение, че напрежението в района на последните 3 страни е от особена важност за политиката на САЩ. Общата статистика, илюстрираща интересите на комисията по отбраната въз основа на броя споменавания на различните страни е: Ирак (30); Афганистан (27); Русия (23); Палестина и палестинците (22); Сирия (18); Северна Корея (11); Пакистан (10); Египет (9); НАТО (5); Либия, Бахрейн, Ал-Кайда и Сомалия са споменати по 2 пъти; Йордания и Турция са били споменати по един път. Изобщо се вижда, че най-важното качество за един член на правителството на САЩ е преди всичко любовта към Израел и готовността му да отдаде и мило и драго за безопасността на тази държава!
Горе-долу по същото време Израел извърши едно от поредните си безнаказани нападения срещу Сирия. Израел твърди, че е унищожил колона от камиони, доставящи модерно въоръжение на Хизбула в Ливан, а Сирия твърди, че нападението е било срещу военен изследователски център в Дамаск. Каква е истината вероятно знаят само в Израел и Сирия, а също така и тайните служби на съответните съюзници на Израел и Сирия. Твърди се, че Израел има намерение да създаде "санитарен кордон" с широчина около 10-15 километра в сирийска територия по границата между Израел и Сирия с цел предотвратяване на доставката на модерно оръжие на Хизбула.
В тази връзка отново си задавам въпроса каква е позицията на Израел към гражданската война в Сирия? От една страна Асад е "добър съсед" за Израел, като се има предвид, че досега Сирия имаше предсказуема и доста миролюбива политика към Израел, въпреки факта на незаконната анексия на Голанските възвишения от Израел. Падането на Асад от друга страна, ще доведе до разпадане на Сирия и до засилване на фундаменталистките ислямски сили, включително Ал-Кайда, които в никакъв случай няма да бъдат тихи и мирни съседи като Асад. По този повод започнах да търся материали, които да обсъждат регионалната политика и цели на Израел. Попаднах на един материал, озаглавен "The Zionist Plan for the Middle East", който е превод на английски вероятно от хибру на Israel Shahak. Този материал започва с интересни цитати от Теодор Херцел – основоположника на Ционизма – от 1904 година и от равина Фишман от 1947 година.
В дневниците си Теодор Херцел (том II, стр. 711) пише, че земята на Израел се простира от "реката в Египет до Ефрат".
Равинът Фишман пък, който е бил член на еврейската агенция за Палестина, декларира в показанията си пред специален комитет за разследване на ООН на 9 юли 1947 година, че "Обетованата земя се простира от реката на Египет до Ефрат и включва части от Ливан и Сирия".
Без да се спирам подробно на съдържанието на въпросния материал, ще си позволя да изложа накратко идеите му, така както те са разработени през 1982 година.
Основната идея е, че арабските и изобщо ислямските страни в района на близкия и Средния Изток, а също и на Северна Африка, са изкуствени образувания, състоящи се от различни в етническо и религиозно отношение групи население. Причината за това е начинът и времето на образуване на тези държави, по-голямата част от които са територии на разпадналата се през Първата световна война Отоманска империя, или колонии и протекторати на западните държави. По тази причина границите на новообразуваните държави са се определяли не от исторически – етнорелигиозни сили, а от съществуващото колониално административно деление. След образуването на тези държави в някои от тях идват на власт националистически и секуларни правителства, които се опитват безуспешно да постигнат обединение на някои от тези държави, без оглед на етническа и религиозна принадлежност на населението, но на база на идеи за икономически и социален прогрес, а също така и на базата на идеята за борба срещу Израел, който според тях незаконно окупира арабски земи. Тези опити за обединение в крайна сметка завършват с неуспех. (Пример за тези опити е създаването на ОАР, първоначално между Египет, Сирия и Ирак, а по късно и амбициите на Кадафи за обединение между Сирия и Либия.) По-нататък в документа се отбелязва и тенденцията за вътрешни търкания между етнорелигиозните общности в арабските държави, които Израел трябва да използва, за да си осигури положение на хегемон и арбитър в района.
Наистина, Ирак, след падането на Садам Хюсеин, е в непрекъсната почти гражданска война между сунити, Шеити и кюрди. От близо 2 години Сирия е разкъсана от гражданска война между сунити и алеуити. Ливан открай време е разделен на фракции между християни шеити и сунити. В Египет, след падането на Мубарак, се забелязва засилване на противоречията между Коптите и мюсюлманското население, както и на борбата между секуларните сили и ислямистите. Судан се разпадна на 2 държави – респективно Северен Судан, населен предимно с араби, и Южен Судан, населен с африканци, които са християни или последователи на оригиналните местни африкански религии. Либия пък, след свалянето на диктаторския режим ма Кадафи, е разкъсвана от вътрешни етнически противоречия между районите на Сиренайка и Триполитания, които правят страната неуправляема. Бахрейн и ОАЕ са страни с мнозинство от шеити, управлявани от сунити от сунитско малцинство. Саудитска Арабия от своя страна има многобройно шеитско население и се управлява от клана на създателя на държавата крал Сауд. От времето на установяването на Саудитска Арабия кралете са братя на основателя на кралството, но броят на братята е на изчерпване и скоро може да се очаква борба за власт между следващото поколение на семейството, резултатите от тази борба могат да се окажат фатални за единството на държавата, която е една от малкото страни в света с теократично-феодална структура на управление.
Това развитие на мюсюлманския свят в този район е от полза на Израел в стремежа му за хегемония в района. Не е ясно доколко то е плод на активна политика от страна на Израел, но то вероятно се следи с интерес от Израел и световното ционистко лоби, защото може да се окаже от особена полза за хегемонните стремежи на Израел, който все повече и повече се превръща от демократична в расистка държава.
Например преди няколко дена в Израел възникнаха безредици поради факта, че един футболен отбор е купил двама футболисти от Чечения. В тази връзка чух интервю с един 16 годишен израелски младеж, който се възмущаваше от факта, че на еврейска земя ще играят мюсюлмански футболисти и че в Израел футболистите трябва да бъдат само евреи! Не знам как ФИФА ще реагира на подобен расизъм, но изглежда, че все по-голяма част от израелското общество проявява расистко отношение към арабското население на Палестина, което е в дълбоко противоречие с претенциите на Израел за модерна демократична държава.
Редица партии в Израел, особено тези на преселниците от Русия и Източна Европа са на мнение, че местното палестинско население от Западния бряг трябва да бъде "стимулирано" да се пресели в Йордания и да освободи окупираните райони за заселване от евреи. Подобни тенденции са в абсолютен разрез с оповестената цел на Израел и Запада за Палестинска държава в окупираните земи, но то обяснява създаването на незаконни еврейски селища в Западния бряг на река Йордан.
От историята на Израел се вижда, че неговите ръководители се ръководят от думите на един известен англичанин (ако не се лъжа), който е заявил, че "великите държави нямат приятели, а само интереси". Така например първоначално ционистите разчитат на Великобритания, която притежава мандата за управление на Палестина след Първата световна война. По-късно Израел се ползва от подкрепата на СССР, който веднага го признава и осигурява снабдяването му с оръжие от Чехословакия, докато САЩ признават Израел една година по-късно, като при това налагат оръжейно ембарго на страната. Франция е пръв приятел и помага за развитието на ядрената технология в Израел, което води до създаването в Израел на собствено ядрено оръжие, а по-късно Израел се прикачва към САЩ, където благодарение на финансовото влияние на Ционисткото лоби, той си осигурява все по-голяма и по-голяма подкрепа за политиката на завладяване на земите, които според решението на ООН трябва да послужат като база за създаване на арабската държава Палестина.
Израел гледа на ядреното си оръжие като на гаранция, че дори САЩ да престане да подкрепя безусловно Израел, то той ще притежава въздържаща ядрена мощ срещу всеки опит за ликвидиране на еврейската държава. Очевидно да се разчита на използването на ядреното оръжие при размерите на Израел и географската близост на враговете му е равносилно на самоубийство, но като въздържащ фактор, то е полезно.
За Израел подкрепата на Европейския съюз е от особена важност и затова той се стреми със всички сили да парира нарастващият скептицизъм в Европа по отношение на целите му в Близкия Изток. От друга страна Хизбула след успешните и стълкновения преди няколко години с въоръжените сили на Израел, представлява като че ли най-сериозна военна опасност за Израел за момента. По тази причина е особено важно ЕС да признае Хизбула за терористична организация, с което да се парира способността ѝ да събира пари за социални цели в Ливан. Неслучайно Израел веднага след атентата в Бургас обяви, че той е дело на Хизбула и заедно със САЩ оказва непрекъснат натиск върху българските власти да обявят, че Хизбула и Иран стоят зад атентата. След последните изявления на българското правителство за възможно авторство на атентата от страна на Хизбула СМД в Израел и САЩ, както и представители на съответните администрации, обявиха, че според българското правителство атентатът е безусловно дело на Хизбула. Фактът, че двама от атентаторите имат връзки в Ливан, е достатъчно доказателство за Израел и САЩ, че атентатът е организиран от Хизбула, макар че Ливан е средище на най-различни антиизраелски организации, включително и на привърженици на Ал-Кайда.
Нещо повече, през последните години Ал-Кайда или свързани с нея организации поеха отговорност за редица терористични акции срещу Израелски туристи. Например през ноември 2002 година терористи от Ал-Кайда се опитаха да свалят с ракета израелски самолет с туристи в Момбаса, Кения. По същото време троен екип от самоубийци взриви кола пред хотел, принадлежащ на израелска туристическа компания. Две години по-късно терористична организация, свързана с Ал-Кайда, извърши атентати в три курорта на Червено море, при който загинаха 34 израелски туристи. През юли 2005 година същата организация пое отговорността за атентат в шопинг мол и хотел на египетския курорт на Червено море Sharm el Sheik, при което загинаха 88 души, между които и израелски туристи. В същото време не са известни терористични актове срещу израелски туристи, за които Хизбула да е поела отговорност или да е било доказано, че е организатор на подобни атентати.
Струва ми се, че е крайно време българските власти да усвоят мисълта, че "държавите нямат приятели, а само интереси", а също така и поговорката, че "Когато атовете се ритат – патят магаретата!". Това не означава, че ако наистина се докаже, че атентатът е организиран от Хизбула, българските власти трябва да потулят работата, но не трябва да се правят и заявления преди да е известно наистина кой стои зад този терористичен акт, извършен на българска територия, който безусловно лепва петно на силите за охрана на мира и спокойствието на българска територия.
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар