Новата студена война и Украйна

Според Збигнев Бжежински, един от главните стратези на Американската външна политика, битката за Украйна е битка, която САЩ трябва да спечели, ако иска да запази статута си на единствена суперсила в света. Според неговото виждане САЩ трябва да създаде постове из цяла Евразия, за да ограничи влиянието на Русия, да осигури контрол върху Китай и по този начин да капитализира влиянието си в този най-бързо развиващ се район на света. Ето как той сумира възгледите си в статия в списанието "Foreign Affairs", озаглавена “A Geostrategy for Eurasia”:

"Установяването на Америка като единствена суперсила в света прави задължителна разработката на пълна и всеобхващаща стратегия за Евразия ...

Евразия е територията, на която са разположени най-динамичните и политически агресивни държави. Всички претенденти за световно господство са възниквали в Евразия. Най-многобройните по население страни, претенденти за регионално господство – Китай и Индия – са в Евразия, а така също и най-опасните политически и икономически конкуренти на хегемонията на САЩ са също в Евразия...

Евразия е световният аксиален суперконтинент. Силата, доминираща в Евразия, ще оказва решително влияние над два от трите най-продуктивни района на света: Западна Европа и Източна Азия. Един поглед към картата на света веднага показва, че страната, доминираща Евразия, автоматически си осигурява и контрол над Близкия изток и Африка...

Съдбата на разпределението на силите в Евразия ще бъде от решително значение за глобалната хегемония на САЩ и нейното историческо наследство."

В борбата си за световно господство, първоначално срещу СССР, а днес срещу Русия и Китай, САЩ често не се притесняват да се съюзяват и да подкрепят реакционни и в някой случаи дори фашистки режими и сили. Типични примери за това могат да се намерят както в миналото, така и днес в Гватемала, Хондурас, Салвадор, Чили, Перу и почти във всички останали страни на Латинска Америка.

В Средния и Близкия изток САЩ подкрепят реакционни режими едва ли не от феодален тип и фундаменталистки религиозни групи и организации, които рано или късно се обръщат, подобно на пословичния Франкенщайн, срещу създателя си.

В Източна Европа изглежда все още не е завършила ерата на установяване на контрол от страна на САЩ над бившите сателити и държави от СССР. В тази връзка определени надежди се възлагаха на така наречените "цветни революции". Особено важна роля в тези революции играеха редица "недържавни" организации, финансирани явно от Конгреса на САЩ или тайно от разнообразните разузнавателни служби на страната. Сред тези организации могат да се причислят: Freedom House, която например администрира средствата, отпуснати за "Полша-Америка-Украйна инициатива за сътрудничество"; National Endowment for Democracy (NED); National Democratic Institute; International Republican Institute и други. Трудно е да се каже колко милиарди долари на данъкоплатците в САЩ са отишли за "подкрепа на демокрацията" в Източна Европа. Все пак от признанието на Виктория Нуланд в една нейна реч става ясно, че от отделянето на Украйна от СССР досега САЩ са похарчили в страната 5 милиарда долара за агитация и насърчаване на демокрацията, заедно с антируските и проевропейски амбиции на някои украинци! Във същата реч В. Нуланд е разяснила и как, след победата на проевропейските сили в Украйна, САЩ и ЕС смятат да помогнат на украинския народ да се измъкне от тежкото икономическо и финансово положение в което е попаднал ... със заробващи заеми от Международния валутен фонд! (Виктория Нуланд е видна нео-консерваторка и понастоящем е Асистент-Държавен секретар на САЩ. Тя особено се прочу напоследък с израза си "fuck the Union" от подслушания разговор с посланика на САЩ в Украйна, в който се обсъжда кой е най-подходящият кандидат за министър-председател на Украйна!?! Петте милиарда са обявени на среща с "Националния прес-клуб" във Вашингтон на 13 декември 2013 година: http://www.informationclearinghouse.info/article37599.htm)

Според мнението на Thierry Meyssan, отразено в статията: "After Yugoslavia, Ukraine ?" (February 16, 2014, "Information Clearing House – "Voltaire Network"), целта на САЩ не е да предаде Украйна в прегръдките на ЕС, а да попречи на сближаването ѝ с Русия.

Преди да посветя повече редове на сегашните събития в Украйна, искам да обърна внимание на някои факти от историята ѝ, които могат да се окажат от особено значение за по-нататъшното развитие на кризата в тази страна.

Всички ние, когато говорим за историята на Украйна, си мислим преди всичко за Киевска Рус. Тази държава обаче престава да съществува по време на монголското нашествие и на практика никога след това не си възвръща миналото величие. След разпадането на монголската империя възникват редица локални държави и територията на Украйна в попада в различни периоди под властта на Литовското, Полското и Шведското кралство, като южните части на страната са обект на непрекъснати набези с цел набиране на роби за Османската империя от татарските банди в Кримското ханство.

Русия по времето на Петър Велики окончателно побеждава Швеция и постепенно започва асоциирането на територията на днешна Украйна към Руската империя. На практика, поставена пред алтернативата да бъде колония на Полша или част от Руската империя, населението на украинските земи избира присъединяването към Русия, още повече, че Русия е била единствената държава в района, която последователно се е борела за ликвидирането на татарското и турското разбойничество в южните земи на Украйна. В това отношение, както се оказва към втората половина на XVIII век, не е имало и особен избор, тъй като и самата Полша е поделена между Прусия, Австро-Унгария и Руската империя.

След края на Първата световна война Полша отново се възражда като независима държава, като взима редица територии на Украйна, тогава части от Австро-Унгария и Русия. След Втората световна война Полша, по решение на съюзниците от антифашистката коалиция, е "изместена" на запад и в състава на СССР влизат както територии, които никога не са били част от Руската империя – Галиция, така и части, които са били в Руската империя до Първата световна война, но след нея са присъединени към Полша – останалата част от Западна Украйна.

По време на Втората световна война Германия набира доброволци от Галиция за цяла SS дивизия, а голяма част от населението на Западна Украйна се опитва да сътрудничи активно с хитлеристите. Създава се дори Украинско националистическо правителство, но хитлеристите се отнасят доста резервирано към предложенията на националистите в лицето на движението оглавявано от Степан Бандера за сътрудничество, тъй като са имали съвсем други планове за Украйна, далеч от стремежите на националистите.

След войната, до началото на 50-те години, в Западна Украйна националистите водят упорита партизанска война със силите на НКВД, като избиват десетки и стотици хиляди поляци, евреи и други националности, които не са украинци, както и украинци, сътрудничещи със съветската власт.

Днешна Украйна е една дълбоко разделена страна. Населението в източната и южната част е предимно рускоезично и икономически силно свързано с Русия. Населението в Крим е практически руско с татарско малцинство, като има силно изразен стремеж най-малко за автономия от Украйна, ако не за присъединяване към Русия (Крим беше "подарен" на Украйна от Хрушчов през 60-те години на миналия век). Населението в западна Украйна е предимно католическо със силни антируски настроения и уклон към Европа, като това в Галиция дори не е било част от Руската империя до Втората световна война.

Икономическото положение в Украйна е много подобно на това в България в смисъл, че и тя е под властта на една олигархия, възникнала от номенклатурата и силите за сигурност от времето на социализма. Тази олигархия безмилостно ограбва и изнася от страната всичко, което може да бъде изнесено, но една част от нея е свързана с олигархичните структури в Русия (предимно в източна Украйна), а друга е свързана с едрия капитал и олигархията в ЕС (предимно в западна Украйна).

През 2004 година с помощта на Запада прозападната олигархия организира т. н. "Оранжева революция". За съжаление на Запада обаче той не беше в състояние да осигури на въпросната група олигарси необходимите материални ресурси, за да се задържат на власт и през 2010 проруската група олигарси начело с Янукович отново взе властта с избори, които дори прозападните "недържавни" организации признаха за честни и законни.

Новата група олигарси продължи да ограбва страната по същия начин, както и групата прозападни олигарси. В търсенето на "дойна крава" към която да се пристроят Янукович започна двойна игра, целяща да осигури най-изгодната сделка за Украйна, но преди всичко за собствената си кохорта олигарси. Оказа се, че ЕС и САЩ не са в състояние да предоставят нужните за кратко време 15 милиарда долара за погасяване на падежа на най-близките заеми. Русия, в лицето на Путин, може и е готова да осигури тези пари, разбира се при подходящи за Русия условия. Причината е, че голяма част от предприятията на тежката индустрия в Източна Украйна са тясно кооперирани с военно-промишления комплекс на Русия, която в момента е в период на подмяна и модернизация на бойната си техника. Изправен пред алтернативата за рязко влошаващо се икономическо и фискално положение, непосредствено преди следващите избори за президент или преди спасителен заем от Русия, намаляване на цените на газта и продължаващи поръчки за тежката индустрия в източна Украйна, Янукович предпочете прегръдките на Русия (поне на първо време).

На отказа на Янукович да подпише споразумението за асоцииране с ЕС (нещо много далечно от членство в ЕС), част от населението в Киев излезе на демонстрации в края на миналата година. Когато демонстрациите започнаха да стихват поради политическата неумелост и непоследователност на Янукович и неговата администрация, силите за сигурност се намесиха и окървавиха демонстрантите. В този момент активистите от движението "Десен сектор", под ръководството на неизвестния допреди няколко дни Димитро Ярош, започнаха да се мобилизират, да набират нови членове и да създават полувоенна организация с цел завземане на властта. Този процес според самия Ярош е започнал в края на ноември миналата година, но аз имам чувството, че става дума за добре планирана ескалация на протеста във въоръжен преврат от типа на болшевишкия преврат в Русия през 1917 година.

По време на демонстрациите от ноември 2013 година допреди няколко дена, светът чуваше и знаеше имената на Тягнибок, Кличко и Яценюк като ръководители на демонстрациите на Майдана. С тях Западът водеше преговори, смятайки че те са ръководството на бунта. Всъщност ЕС и САЩ се оказаха волна или неволна жертва на известния ни вече „Закон за неочакваните последствия“ (ЗНП), когато изведнъж на сцената се появи Димитро Ярош със своите центурии от добре обучени за улични боеве щурмови отряди, които вече освен шлемовете, щитовете и сопите, с които бяха въоръжени доскоро, притежават и огнестрелно оръжие, гранати, гранатомети и както се твърди дори картечници. Тези щурмови отряди освиркаха Кличко, когато той се опитваше да им разясни споразуменията, сключени с Янукович, спряха за проверка колата на Яценюк и му напомниха, че той е като всички останали граждани и трябва да помни това, и спряха за проверка и колата на Юлия Тимошенко, за да не се заблуждава, че сега е 2004 година, когато тя омайваше тълпите на Майдан с пламенни речи. Накратко, Средствата за масова дезинформация (СМД) досега ни представяха демонстрациите на Майдан като изява на демократичните въжделения на украинския народ, който желае да се присъедини към Европа и прокламираните от ЕС европейски ценности. Оказа се, че налице имаме един преврат на десни националистически сили и организации, които може би нямат нищо общо с прокламираните европейски ценности!

Бъдещето ще покаже дали този преврат ще смачка украинската олигархия, защото засега Димитро Ярош твърди, че те не са слуги на никого и се борят против продажността на олигархията и политическия естаблишмент, или в края на краищата и неговите щурмоваци ще бъдат кооптирани заедно с него да служат на вездесъщата олигархия. Може би превратът на Майдан ще покаже пътя за ликвидиране на олигархичното управление, което се установи в Източна Европа след разпадането на социалистическата система!

Оттук нататък съдбата на Украйна е много неясна. Един възможен вариант е създаването на федеративна или дори конфедеративна република, ако украинците имат късмет да удържат на неизбежните центробежни сили, които неминуемо ще се развихрят в Украйна през следващия период на икономическа и политическа криза. Другата възможност е за пълно разпадане на Украйна на отделни държави: източните области и Крим могат да потърсят независимост дори до асоциация с Русия, а западните области да се опитат да влязат в някакво по-тясна асоциация с ЕС. Във всеки случай е трудно да се допусне, че националистите на Димитро Ярош ще получат подкрепа в областите на сегашна Украйна извън Западна Украйна и Киев. Преди всичко не бива да се забравя, че Украйна ще се нуждае от пари и то много пари, които Западът или няма да е в състояние да осигури или няма да пожелае да финансира десния национализъм на щурмовите отряди на "Десен сектор".

Забележка. Тъй като този материал стана прекалено дълъг, аз не можах да включа в него нищо от забележителната статия на професор Stephen F. Cohen в "Distorting Russia" (February 13 2014 "Information Clearing House" - "The Nation"). Препоръчвам на тези, които ползват английски, да я потърсят в Интернет и да я прочетат. Тези, които не я намерят, биха могли да ми пишат по електронната поща на адрес tjtservice@sbcglobal.net, за да им я изпратя.

Дилетант

Емиграция: Вечеря в китайския ресторант

Една неделя ни се обади Алексей и попита имаме ли нещо против да отидем на вечеря в китайски ресторант? При това не ставаше дума за някой от стотиците китайски ресторантчета, които се срещаха на всеки ъгъл в "град Южна Калифорния", а както успях да разбера ставаше дума за "Златния дракон"! Тук ще поясня, че "Златният дракон" е истински китайски ресторант, в който на ядене се сервират поне десет блюда, всяко от които съдържа само по няколко хапки от морска краставица, октопод, рак или парченце от друга морска гадост, или пък няколко листенца от странен и непознат зеленчук или водорасло. В процеса на разговора се изясни, че Алексей ни кани на вечеря и това означаваше, че щеше да плаща той или някой друг, но не и ние. (Финансовите възможности на Графинята и "младият граф" бяха доста скромни.)

След като изяснихме и последния факт, свързан с разходите по вечерята, ние всички с възторг приехме поканата. Като казвам всички, имам предвид Юлия, Валера, Жени и аз. Алексей ни даде около час да се приготвим и каза да го чакаме, той щял да дойде с лимузината. Алексей наистина имаше нещо като лимузина – един дълъг кадилак с два реда страхотно меки и луксозни седалки, без да се броят седалките на шофьора и седящия до него.

В уреченото време ние чакахме пред къщи, строени с най-хубавите си официални дрехи. Кадилакът се появи тържествено като крайцер на входа на площадчето пред нас, което за щастие беше достатъчно голямо, за да може Алексей да маневрира и спря точно пред нас. Напъхахме се набързо в купето и потънахме в меките седалки. Алексей потегли и ние весело и безгрижно се разприказвахме за най-различни неща.

След около 40-50 минути ние се озовахме в Chinatown на град Южна Калифорния, както понякога наричат непрекъснатата градска маса на Los Angeles и Orange counties. Пред ресторанта имаше тълпа от хубаво облечени и весели китайци. Валето пое колата, а Алексей и Графинята тържествено поведоха нашата банда. Влязохме в ресторанта и Алексей изчезна някъде за секунда, след което се появи в съпровод на един от келнерите, който важен-важен ни поведе из безкрайните зали на ресторанта. Наоколо всичко изглеждаше някак необичайно тържествено и украсено със знамена, дракони и други странни китайски чудовища и украшения. Заподозряхме, че посещението ни не е случайно и без повод, но в този момент достигнахме до една маса, разположена на доста централно място и подредена за десетина-дванадесет души. На главното място около масата седеше един възрастен китаец с жена си. Ние се разположихме на останалите столове, като Юлия седна точно срещу китаеца, на другото главно място.

Настъпи кратка неловка тишина, но Алексей и Графинята "разчупиха леда" като набързо ни представиха китайците и нас на китайците. Алексей ни представи китаеца като "мастер", което възбуди у нас добре прикрито любопитство. В следващите няколко минути аз намерих удобен момент и разпитах Алексей какво значи титлата "мастер" и изобщо какъв е този човек.

Алексей ми прошушна на руски, че въпросният китаец е един от най-известните гадатели в китайското землячество и тази маса е отделена за негови гости, каквито ние се оказахме сега. След това обяснение китаецът ми стана особено симпатичен и аз полюбопитствувах каква е ролята на един гадател в китайското землячество? Алексей ме погледна снизходително и набързо ми обясни, че гадателите са много важни за китайците, защото те по традиция не започват никакви сериозни начинания без да се посъветват за бъдещето с някой гадател. Това, както и предполагах, не беше безплатно и по тази причина нашият домакин беше много заможен човек.

Скоро с нас се заеха няколко келнера. Аз се поинтересувах от Алексей как ще се възприеме от домакина, ако употребя стотина грама водка и той каза, че това няма да предизвика възмущението на нашия домакин. Валерата веднага се присъедини към мен и скоро Юлия и Жени също изявиха желание да си наквасят устата преди да достигнем до основното ядене.

Оказа се, че до основното ядене беше доста далече, тъй като келнерите започнаха да ни носят най-различни „апетайзери“, които аз се стараех да не гледам докато ги ядех. Скоро се разбра, че стоте грама водка са недостатъчни за непрекъснатата верига от апетайзери и се наложи да повторим. За щастие преди да се наложи да потретим ни донесоха първата супа и ние за известно време прекратихме с алкохола.

На масата ни вече се водеше оживен разговор на руски, в който участвахме всички, без да се слушаме особено внимателно. Графинята и Алексей се редуваха да превеждат на китайците, доколкото можеха да смогнат, изглаждайки и редактирайки изказванията ни (вицове и разни истории) в зависимост от необходимостта на изисканите маниери и добрия вкус.

При една от естествените паузи в разговора, ние изведнъж установихме, че в ресторанта се вдига голяма тупурдия. Появиха се някакви групи китайци, които обикаляха с дракони, знамена, лозунги и разни хоругви. След това някъде зад мен някой започна да държи реч, прекъсвана от аплодисменти и скандирания. Изпя се и някакъв химн и изобщо обстановката беше станала много тържествена. Водката обаче си казваше думата и ние бързо пренебрегнахме повишеното ниво на шума в залата, като респективно повишихме децибелите на речта си. Бяхме свършили със супите и ни донесоха разни меса, придружени от две-три бутилки вино. Очите на всички около масата блестяха и в тях се четеше игривостта и радостта, породена от изпития алкохол.

Внезапно до нашата маса, или по-точно до Юлия, се доближи някаква изискано облечена китайка, съпроводена от двама-трима оператори с телевизионни камери. Ние ги посрещнахме с развеселени лица. Юлия направо грееше от доброжелателност и приятелство. Китайката я попита защо сме тук и ѝ поднесе микрофон, за да запише отговора. Юлия засия и съвсем откровено заяви, че сме дошли да вечеряме по покана на нашия приятел, посочвайки неопределено с ръка в пространството към Алексей и китаеца.

Следващият въпрос на китайката беше за това какво е отношението ни към тайванския народ? Юлия още повече засия и каза, че тя много обича и уважава китайския народ! Аз я сритах под масата и тя добави, че още повече уважава тайванския народ!

Накрая китайката попита Юлия какво и е отношението ѝ към президента на Тайван?

Юлия съвсем чистосърдечно призна, че името на президента на Тайван е много сложно за произнасяне за нея, но иначе тя храни огромно уважение към него!

С това интервюто приключи. Впрочем, че това е интервю ние разбрахме малко по-късно, когато Алексей ни осведоми, че това е бил екип от Тайванската телевизия, а ние се намираме на предизборен митинг на управляващата партия!

Това разбира се ни най-малко не ни притесни, а Юлия доволно гаврътна остатъка от виното си в чашата. Продължихме с главното ядене и десерта, но през цялото време ми се струваше, че Алексей като че ли има още нещо да каже, но не намира удобен момент за това.

Най-накрая приключихме с вечерята, която беше продължила почти три часа. Простихме се с нашия домакин – гадателя – и се отправихме към изхода. По пътя ни прихвана някакъв представител на ресторантската администрация и ни заведе при книгата за почетни гости, където ни предложи да се разпишем. Ние съвсем се надухме и важно-важно се разписахме, макар че нямахме ясна представа защо са всичките тези уважения! В този момент Алексей хвърли последната бомба за вечерта. Той невинно попита Юлия дали тя наистина не може да произнесе трудното име на президента на Тайван? Юлия чистосърдечно си призна, че няма никаква идея кой е президент на Тайван. Тогава Алексей не издържа и прихна да се смее. Каза ни, че президентът на Тайван със сложното име се казва Ли!?! Тук всички се разсмяхме истерично и се смяхме толкова дълго, че може би нарушихме доброто мнение, което нашите тайвански домакини си бяха създали за нас.

Смехът продължи и след като се качихме на лимузината на Алексей, а и до ден днешен Юлия не може да си спомни тази история без да се захласне от смях.

След няколко дена Алексей ни звънна по телефона, за да ни уведоми, че интервюто на Юлия е било показано по главния канал на Тайванската телевизия. Разбира се на китайски преводът на отговорите нямали нищо общо с нейните отговори, но иначе по телевизията показали всички от нашата маса.

Разказвач

The Law of Unintended Consequences ("Закон за неочакваните последствия")

За този закон за пръв път чух няколко години след пристигането си в САЩ. Интересното е, че в нито един от курсовете по марксическа индоктринация в университета не се споменаваше за него. Без да претендирам за точност ще преведа името на този закон като "Закон за неочакваните последствия" и даже ще си позволя да въведа съкращение на името (ЗНП), за по-лесна употреба по-нататък.

Този закон действа навсякъде: в политиката, в социалните отношения, та дори в личния живот на хората. За илюстрация в този материал ще си позволя да дам редица примери за действието му:

1. През 60-те години в Афганистан, след преврат, на власт идват прогресивни военни, които започват да модернизират афганистанското общество.

През 70-те години, отново чрез преврат, идват на власт комунистите, които продължават модернизацията на живота в страната.

През тези периоди жените получават права, увеличава се броят на образованите хора, намалява броят на неграмотните, подобрява се здравеопазването и инфраструктурата на страната.

Редица от типичните за комунистите социални реформи обаче влизат в дълбок разрез с религиозните основи на исляма и властта на местното духовенство и изобщо с полуфеодалните социални структури в страната.

Естествено наличието на комунистически режим увеличава влиянието на СССР в Афганистан и също така естествено това поражда желание у тайните служби в САЩ за противодействие на това влияние. Според признанията на Збигнев Бжежински управляващите в САЩ решават да организират на СССР един техен "Виетнам". Насърчава се превратът на Хафизула Амин, който сваля и убива Тараки. Съветското политбюро решава да се намеси "бързо и ефективно" и да върне режима от крайностите, които водят до разгаряне на религиозната съпротива с цел провеждане на по-умерен курс на модернизация.

В крайна сметка "бързата намеса" продължава десетина години и завършва с безславното изтегляне на съветските войски от горящия в пламъците на гражданската война Афганистан.

И така налице имаме един типичен пример на действието на ЗНП! При това, както за СССР, така и за САЩ. СССР губи напълно влиянието си в Афганистан и в добавка потрошава милиарди рубли и загубва десетки хиляди войници. САЩ на практика финансират и спомагат за зараждането на Ал-Кайда, обучават бъдещите терористи и спомагат те да разберат, че свръхвеликите сили са уязвими и могат дори да бъдат победени при подходяща тактика и при достатъчна упоритост.

Нито една от двете свръхвелики държави не е имала за цел достигането на подобен резултат.

2. През август 1990 година войските на Садам Хюсеин превземат Кувейт. САЩ организира голяма коалиция, която трябва да предаде международен характер на изгонването на Ирак от петролните полета на Кувейт. Осама бин Ладен предлага на краля на Саудитска Арабия да не допуска неверниците американци на свещената за исляма земя и поема ангажимент да осигури изгонването на неверника Садам Хюсеин от Кувейт с помощта на бойците от съпротивата срещу СССР в Афганистан. Кралят обаче предпочита коалицията и с това жестоко обижда фундаменталистите поддръжници на борбата срещу комунистите в Афганистан. Нещо повече, в допълнение кралят предлага на САЩ военни бази в кралството, което препълва чашата на търпението на войнстващите фундаменталисти.

В резултат на войната секуларният режим на Садам Хюсеин, който противостоеше както срещу ислямската република в Иран, така и срещу ислямските фундаменталисти от Персийския залив, беше жестоко ранен и осакатен.

3. През септември 2001 година ислямските терористи нанасят най-забележителния си удар досега срещу "сатаната" – разрушаването на Световния търговски център и атаката срещу Пентагона. Потресаващо преди всичко е нивото на организация, която двадесетина терористи, почти всички родом от Саудитска Арабия, успяват да постигнат, избягвайки пипалата на огромната разузнавателна машина на САЩ!

"Сатаната" е дълбоко наранен не толкова от физическата загуба, колкото от удара върху престижа на единствената свръхвелика сила, която довчерашните бедуини само в продължение на няколко години успешно атакуват с с няколко терористични акта (атаката срещу военния кораб "Колт", атаката срещу посолства в Африка и накрая – атаката на 9/11).

Отговорът е незабавна война срещу Афганистан, който е дал подслон на Ал-Кайда. Амбициите на САЩ са промяна на режима в Афганистан. С други думи повторение на опита на СССР, завършил така безславно само преди 10 години!

В допълнение новият Буш в Белия дом решава да приключи с осакатения режим в Ирак под предлог за наличие на оръжия за масово унищожение, сътрудничество с Ал-Кайда и други подобни измишльотини! Целта на войната никога не става напълно ясна, но в резултат на нея Ирак се превръща в свърталище на ислямски фундаменталисти терористи!

След 8.5 години война в Ирак САЩ безславно се изтегля и остава на Ал-Кайда и нейните клонове свободна територия за организация и рекрутиране на нови терористи.

По всичко личи, че след 13 години война САЩ ще се изтеглят и от Афганистан, а ако успеят да не го направят, то само ще продължат собствената си агония и агонията на афганистанския народ с една война, която няма да е достигнала на практика нито една от поставените цели!

С други думи имаме налице нова манифестация на ЗНП, защото каквито и да са били целите на САЩ в Афганистан и Ирак, то те очевидно не са били да се създаде нова база за ислямския тероризъм и което е много по-важно да се демонстрира отново на терористите, че дори и най-свръхвеликата сила може да бъде победена с подходяща тактика, търпение и упоритост!

4. През 2011 година ЕС и САЩ "уредиха" смяна на режима в Либия. Всичко бе направено, както се казва, напълно законно с "прошнуровани и пронумеровани" резолюции на ООН с официалната хуманна цел да се запази мирното население на Либия, протестиращо срещу режима на Кадафи, от бандите, подкрепящи режима.

Забележка. Ако някой се интересува от повече факти за режима на Кадафи и проблемите на Запада с него, може да прочете в Интернет статията:

"Why Regime Change in Libya?" от Hossein-Zadeh Ismael.

За целите на смяната на режима НАТО осигури въздушно покритие на така наречените революционери. Те свалиха режима и убиха Кадафи, но на мястото на режима не се появи нищо, което поне бегло да наподобява правителство и държавност. Някой може да каже, че това е била целта на цялото упражнение, ако не е фактът, че в резултат на настъпилото безвластие, бандитизъм и тероризъм, производството на петрол е спаднало драстично, което се съмнявам да е била целта на организаторите на промяната! В допълнение към това терористични банди разграбиха оръжейните складове на Кадафи, което също се съмнявам да е била целта на САЩ и ЕС.

Излиза, че имаме още една манифестация на ЗНП.

5. През 2011 година започна друга авантюра на САЩ и ЕС, а именно борбата за смяна на режима в Сирия. Асад обаче се оказа "твърд орех" и режимът му неочаквано удържа на началния натиск и през последните месеци даже започна да си възвръща загубените територии. В същото време поддържаната от САЩ и ЕС Свободна сирийска армия (ССА) неочаквано започна да се разпада под ударите на нахлулите отвсякъде ислямски фундаменталисти, горещо желаещи да се борят срещу режима на Асад за Ислямска държава, управлявана по законите на Шерията. Тези фундаменталисти са подкрепяни с пари и оръжие от известните ни режими от Персийския залив, които пък са клиенти на САЩ. Това означава, че подкрепата им за бунтовниците в Сирия не става без знанието и благословията на САЩ, за което говорят и последните резолюции на Конгреса на САЩ и гласуваните във военния бюджет средства за подпомагане на смяната на режима в Сирия.

Всред кашата от "борци за свободна Сирия" особено се открояват: Ислямският фронт (ИФ), "Фронта Ал-Нусра" и "Ислямската държава на Ирак и Леванта" (ИДИЛ). От тях Ал-Нусра е официално признатият клон на Ал-Кайда в Сирия, ИДИЛ също претендира за връзки с Ал-Кайда, но тези дни ръководството на Ал-Кайда обяви, че се дистанцира от ИДИЛ. Само ИФ, въпреки фундаментализма на идеологията му, изглежда е донякъде подвластен на режимите в Персийския залив и господарите от САЩ и ЕС. Във всеки случаи бойците на ислямските терористични организации, били те съюзници на Ал-Кайда или на персийските шейхове и западните демократи, набързо се справиха със ССА и прибраха оръжието ѝ.

Усещайки провала на въоръжената операция за смяна на режима в Сирия и особено след провала на провокациите с химическите атаки, които вероятно са организирани от фундаменталистките ислямски организации с цел въвличане на НАТО в конфликта като военновъздушни сили на ислямистите, САЩ и ЕС решиха да пробват постигането на смяната на режима с политически средства.

Настоящата конференция в Женева (Женева 2), която по идея има за цел регулиране на конфликта в Сирия, изглежда обаче има за цел по-скоро провал на преговорите, отколкото техния успех. Това заключение като че ли следва от обстоятелствата около организирането на конференцията и предварителните условия, поставени от участниците:

1. САЩ и съюзниците им твърдят, че в резултат на решенията от предишната конференция в Женева (Женева 1), Асад трябва да се откаже от властта преди да започнат преговорите за регулиране на конфликта. Бедата е, че в решенията на Женева 1 никъде не се казва, че Асад не може да участва в преговорите за решаването на конфликта. Освен това, като се има предвид, че в момента правителствените войски в Сирия са в настъпление, а бунтовниците воюват помежду си, то изобщо не е ясно как може да се разчита, че режимът на Асад ще се откаже от участие в прехода.

2. САЩ и съюзниците им наложиха на генералния секретар на ООН да оттегли поканата си към Иран да участва в преговорите. В същото време в преговорите участват представители на реакционните арабски режими от Персийския залив. Иран – като съюзник на правителството на Сирия – е не по-малко заинтересуван от резултатите на преговорите от реакционните арабски монархии, които от своя страна подкрепят противниците на режима на Асад и преди всичко ислямските групировки и Ал-Кайда.

3. На конференцията е представена само така наречената "Сирийска национална коалиция" (СНК), която практически няма никакво влияние всред въоръжените групировки в Сирия, които воюват помежду си и срещу режима на Асад.

4. В конференцията не са допуснати да участват политически и демократични сили от самата Сирия, които отдавна са известни с мирната си борба срещу режима на Асад. Така например на "Сирийската харта на жените за мир" е отказано да участва в конференцията, въпреки заявката ѝ за участие.

В случая с опита за смяна на режима в Сирия, САЩ и ЕС панически се опитват да избягнат или поне да минимизират резултатите на ЗНП. Шансовете за това обаче са нулеви или клонящи към нулата. И двата възможни варианта на изход от конфликта – победа на Асад или победа на бунтовниците – ще представляват нова манифестация на ЗНП. Третият вариант, който всъщност имаха за цел организаторите на акцията за сваляне на режима на Асад, а именно победата на режим, осигуряващ послушна Сирия, която да плава мирно във фарватера на Запада, си е направо невъзможен!

Най-лошото от неуспеха на Запада в Сирия е това, че сред бойците на ислямските терористи има много хора от Европа (казват, че имало ислямисти даже и от България), които придобиват опит с оръжие и експлозиви, който по-късно могат да приложат в страните, от които са отишли в Сирия.

За съжаление правителствата на страните от ЕС сляпо се подчиняват на имперските амбиции на САЩ без да правят сметка, че САЩ са отделени с океани от огнищата на разгарящия се пожар, а някои от европейските държави имат преки граници с този пожар! Тези страни вече чувстват безмилостните последствия на ЗНП с нарастващата емиграционна вълна от Сирия, но това вероятно ще бъде само началото на проблемите от опитите за смяна на режимите в ислямския свят!

Дилетант