Една неделя ни се обади
Алексей и попита имаме ли нещо против
да отидем на вечеря в китайски ресторант?
При това не ставаше дума за някой от
стотиците китайски ресторантчета, които
се срещаха на всеки ъгъл в "град Южна
Калифорния", а както успях да разбера
ставаше дума за "Златния дракон"!
Тук ще поясня, че "Златният дракон"
е истински китайски ресторант, в който
на ядене се сервират поне десет блюда,
всяко от които съдържа само по няколко
хапки от морска краставица, октопод,
рак или парченце от друга морска гадост,
или пък няколко листенца от странен и
непознат зеленчук или водорасло. В
процеса на разговора се изясни, че
Алексей ни кани на вечеря и това
означаваше, че щеше да плаща той или
някой друг, но не и ние. (Финансовите
възможности на Графинята и "младият
граф" бяха доста скромни.)
След като изяснихме и
последния факт, свързан с разходите по
вечерята, ние всички с възторг приехме
поканата. Като казвам всички, имам
предвид Юлия, Валера, Жени и аз. Алексей
ни даде около час да се приготвим и каза
да го чакаме, той щял да дойде с лимузината.
Алексей наистина имаше нещо като лимузина
– един дълъг кадилак с два реда страхотно
меки и луксозни седалки, без да се броят
седалките на шофьора и седящия до него.
В уреченото време ние
чакахме пред къщи, строени с най-хубавите
си официални дрехи. Кадилакът се появи
тържествено като крайцер на входа на
площадчето пред нас, което за щастие
беше достатъчно голямо, за да може
Алексей да маневрира и спря точно пред
нас. Напъхахме се набързо в купето и
потънахме в меките седалки. Алексей
потегли и ние весело и безгрижно се
разприказвахме за най-различни неща.
След около 40-50 минути
ние се озовахме в Chinatown на град Южна
Калифорния, както понякога наричат
непрекъснатата градска маса на Los Angeles
и Orange counties. Пред ресторанта имаше тълпа
от хубаво облечени и весели китайци.
Валето пое колата, а Алексей и Графинята
тържествено поведоха нашата банда.
Влязохме в ресторанта и Алексей изчезна
някъде за секунда, след което се появи
в съпровод на един от келнерите, който
важен-важен ни поведе из безкрайните
зали на ресторанта. Наоколо всичко
изглеждаше някак необичайно тържествено
и украсено със знамена, дракони и други
странни китайски чудовища и украшения.
Заподозряхме, че посещението ни не е
случайно и без повод, но в този момент
достигнахме до една маса, разположена
на доста централно място и подредена
за десетина-дванадесет души. На главното
място около масата седеше един възрастен
китаец с жена си. Ние се разположихме
на останалите столове, като Юлия седна
точно срещу китаеца, на другото главно
място.
Настъпи кратка неловка
тишина, но Алексей и Графинята "разчупиха
леда" като набързо ни представиха
китайците и нас на китайците. Алексей
ни представи китаеца като "мастер",
което възбуди у нас добре прикрито
любопитство. В следващите няколко минути
аз намерих удобен момент и разпитах
Алексей какво значи титлата "мастер"
и изобщо какъв е този човек.
Алексей ми прошушна на
руски, че въпросният китаец е един от
най-известните гадатели в китайското
землячество и тази маса е отделена за
негови гости, каквито ние се оказахме
сега. След това обяснение китаецът ми
стана особено симпатичен и аз
полюбопитствувах каква е ролята на един
гадател в китайското землячество?
Алексей ме погледна снизходително и
набързо ми обясни, че гадателите са
много важни за китайците, защото те по
традиция не започват никакви сериозни
начинания без да се посъветват за
бъдещето с някой гадател. Това, както и
предполагах, не беше безплатно и по тази
причина нашият домакин беше много
заможен човек.
Скоро с нас се заеха
няколко келнера. Аз се поинтересувах
от Алексей как ще се възприеме от
домакина, ако употребя стотина грама
водка и той каза, че това няма да предизвика
възмущението на нашия домакин. Валерата
веднага се присъедини към мен и скоро
Юлия и Жени също изявиха желание да си
наквасят устата преди да достигнем до
основното ядене.
Оказа се, че до основното
ядене беше доста далече, тъй като
келнерите започнаха да ни носят
най-различни „апетайзери“, които аз
се стараех да не гледам докато ги ядех.
Скоро се разбра, че стоте грама водка
са недостатъчни за непрекъснатата
верига от апетайзери и се наложи да
повторим. За щастие преди да се наложи
да потретим ни донесоха първата супа и
ние за известно време прекратихме с
алкохола.
На масата ни вече се
водеше оживен разговор на руски, в който
участвахме всички, без да се слушаме
особено внимателно. Графинята и Алексей
се редуваха да превеждат на китайците,
доколкото можеха да смогнат, изглаждайки
и редактирайки изказванията ни (вицове
и разни истории) в зависимост от
необходимостта на изисканите маниери
и добрия вкус.
При една от естествените
паузи в разговора, ние изведнъж
установихме, че в ресторанта се вдига
голяма тупурдия. Появиха се някакви
групи китайци, които обикаляха с дракони,
знамена, лозунги и разни хоругви. След
това някъде зад мен някой започна да
държи реч, прекъсвана от аплодисменти
и скандирания. Изпя се и някакъв химн и
изобщо обстановката беше станала много
тържествена. Водката обаче си казваше
думата и ние бързо пренебрегнахме
повишеното ниво на шума в залата, като
респективно повишихме децибелите на
речта си. Бяхме свършили със супите и
ни донесоха разни меса, придружени от
две-три бутилки вино. Очите на всички
около масата блестяха и в тях се четеше
игривостта и радостта, породена от
изпития алкохол.
Внезапно до нашата
маса, или по-точно до Юлия, се доближи
някаква изискано облечена китайка,
съпроводена от двама-трима оператори
с телевизионни камери. Ние ги посрещнахме
с развеселени лица. Юлия направо грееше
от доброжелателност и приятелство.
Китайката я попита защо сме тук и ѝ
поднесе микрофон, за да запише отговора.
Юлия засия и съвсем откровено заяви, че
сме дошли да вечеряме по покана на нашия
приятел, посочвайки неопределено с ръка
в пространството към Алексей и китаеца.
Следващият въпрос на
китайката беше за това какво е отношението
ни към тайванския народ? Юлия още повече
засия и каза, че тя много обича и уважава
китайския народ! Аз я сритах под масата
и тя добави, че още повече уважава
тайванския народ!
Накрая китайката попита
Юлия какво и е отношението ѝ към президента
на Тайван?
Юлия съвсем чистосърдечно
призна, че името на президента на Тайван
е много сложно за произнасяне за нея,
но иначе тя храни огромно уважение към
него!
С това интервюто
приключи. Впрочем, че това е интервю ние
разбрахме малко по-късно, когато Алексей
ни осведоми, че това е бил екип от
Тайванската телевизия, а ние се намираме
на предизборен митинг на управляващата
партия!
Това разбира се ни
най-малко не ни притесни, а Юлия доволно
гаврътна остатъка от виното си в чашата.
Продължихме с главното ядене и десерта,
но през цялото време ми се струваше, че
Алексей като че ли има още нещо да каже,
но не намира удобен момент за това.
Най-накрая приключихме
с вечерята, която беше продължила почти
три часа. Простихме се с нашия домакин
– гадателя – и се отправихме към изхода.
По пътя ни прихвана някакъв представител
на ресторантската администрация и ни
заведе при книгата за почетни гости,
където ни предложи да се разпишем. Ние
съвсем се надухме и важно-важно се
разписахме, макар че нямахме ясна
представа защо са всичките тези уважения!
В този момент Алексей хвърли последната
бомба за вечерта. Той невинно попита
Юлия дали тя наистина не може да произнесе
трудното име на президента на Тайван?
Юлия чистосърдечно си призна, че няма
никаква идея кой е президент на Тайван.
Тогава Алексей не издържа и прихна да
се смее. Каза ни, че президентът на Тайван
със сложното име се казва Ли!?! Тук всички
се разсмяхме истерично и се смяхме
толкова дълго, че може би нарушихме
доброто мнение, което нашите тайвански
домакини си бяха създали за нас.
Смехът продължи и след
като се качихме на лимузината на Алексей,
а и до ден днешен Юлия не може да си
спомни тази история без да се захласне
от смях.
След няколко дена
Алексей ни звънна по телефона, за да ни
уведоми, че интервюто на Юлия е било
показано по главния канал на Тайванската
телевизия. Разбира се на китайски
преводът на отговорите нямали нищо общо
с нейните отговори, но иначе по телевизията
показали всички от нашата маса.
Разказвач
Няма коментари:
Публикуване на коментар