Събитията в Киев от
ноември 2013-та до началото на март 2014-та
година ще останат в историята на Украйна
като дните на путча, който превърна
Украйна от унитарна република във
федерация. Интересно е да се проследят
главните моменти от този период и да се
оценят те в светлината на резултатите,
поне до момента, от действията на
различните участници в тези събития.
Преди всичко би трябвало
да си припомним накратко причините,
които доведоха до преврата.
Исторически Украйна е
далечен наследник на Киевска Рус, която
престава да съществува през XIII век,
когато е разгромена окончателно от
монголското нашествие. По време на
нашествието Киевска Рус вече се е била
разпаднала на редица княжества, които
стават лесна плячка за монголските
орди. Едно от тези княжества е Московското,
на което е съдено постепенно да се
превърне в център на възраждане на
новата Руска империя.
През 1648 година, по
времето на московския цар Алексей I,
казаците в земите на част от днешна
Украйна, които са били зависими
последователно от тогавашните европейски
сили: Турция и васалното ѝ Кримско
ханство, Полша, Литва и Швеция, вдигат
въстание начело с Богдан Хмелницки
срещу Полско-Литовското сдружение, с
цел осигуряване на автономия и защита
от непрекъснатите набези, войни и
грабежи, на които е било подложено
населението. През 1654 година в Переяславл,
въстаниците начело с Богдан Хмелницки
приемат сюзеренството на Алексей I срещу
обещанията на Москва да ги защитава от
останалите сили в района. С това се
поставя началото на реконквистата на
земите на Украйна (името идва от факта,
че тези земи са били в покрайнините на
тогавашна Русия) от Московското царство.
Окончателното завладяване
на тези земи от Русия завършва при
Екатерина Велика, във втората половина
на XVIII век, когато дори Полша е поделена
между Австрия, Прусия и Русия. По това
време частта на Полша в Русия е васално
херцогство, докато Украинските земи са
разделени на отделни губернии.
На практика земите на
Украйна са били населени с многобройни
националности, като колкото по на запад
се отивало, толкова повече се засилвал
украинският езиков елемент, макар че
още Екатерина силно ограничила
използването на украинския за официални
цели и печатането на литература на
украински език.
По време на Първата
световна война украинският национализъм
избухва с пълна сила. На запад, в Галиция,
дори се създава Украинска народна
република, а в Киев властта преминава
от ръцете на едни националисти в ръцете
на други, като се създават временни
правителства с един или друг идеологически
оттенък. За известен период голяма част
от Украйна даже попада под германска
окупация. В крайна сметка след войната
Полша се възражда и получава земите на
Западна Украйна и Белорусия. Съветска
Русия, за да си осигури симпатиите на
местното население, създава Украинската
съветска република със столица Харков,
в състава на която влизат и райони,
населени предимно с руско население.
По-късно столицата на републиката се
премества в Киев, а след края на Втората
световна война СССР получава обратно
бившите Руски имперски територии на
Западна Украйна и Белорусия, включително
и Галиция, която никога не е била част
от територията на Руската империя. В
продължение на около десетина години
след войната в западните райони на УССР
се води борба с националистически
партизани, на които символичен ръководител
е Степан Бандера, който през войната
сътрудничи с хитлеристите, а след войната
емигрира в западна Европа. (Степан
Бандера е бил убит през 1959 година.)
През 1954 година Хрушчов,
който е украинец по произход, "подарява"
на УССР Крим в чест на 300 годишнината от
приемането на сюзеренството на Русия
от Богдан Хмелницки и Переяславската
Рада. При това Севастопол, който от
основаването си е служел за база на
Руската черноморска флота, остава на
пряко подчинение на Москва.
През 1992 година парламентът
на Русия отменя дарението на Крим на
Украйна, но това решение има чисто
символичен характер, тъй като Украйна
вече е независима държава.
През 1994 година в Будапеща
САЩ, Великобритания, Русия и Украйна
подписват договор, който признава
териториалната цялост на Украйна срещу
отказа ѝ от притежание на ядреното
оръжие, което е било останало на
територията ѝ от времето на СССР.
Тук е момента да отбележа,
че териториалното деление на СССР е
имало до известна степен случаен
характер, тъй като на коя република ще
принадлежи една или друга територия е
имало чисто формален характер. Така
например Сталин "подарява" на
Грузия Абхазия, която преди революцията
е била губерния на подчинение на Москва.
В същия дух и Хрушчов подарява Крим на
Украйна! След разпадането на СССР Крим
се обявява за република и даже си избира
президент, но Киев не признава това, а
Москва не защищава в този случай
интересите на населението на Крим.
След получаването на
независимостта си Украйна бързо попада
под властта на една олигархия, израснала
от кадрите на местната политическа и
бюрократична върхушка. Икономически
страната е силно свързана със стопанските
структури на бившия СССР. В източната
ѝ част, където населението в градовете
говори предимно руски език, е силно
развита тежката индустрия (въгледобив,
тежко машиностроене, стоманодобив).
Тази тежка индустрия е сериозна част
от военно-промишления комплекс на
бившата СССР и днешната Руска федерация.
Олигархията, в чиито ръце попада тази
индустрия, е силно зависима от поръчките
на руската военна машина, а цяла Украйна
е зависима от доставките на нефт и газ
от Русия. Много от богатствата на
украинските олигарси, включително и
богатството на известната боркиня за
демокрация и независимост на Украйна
Юлия Тимошенко, са плод на спекулации
с доставките на нефт и газ от Русия.
През 2004 година, с
финансовата помощ на "недържавни"
организации от САЩ, една група олигарси
успява да извърши така наречената
оранжева революция, която се предполагаше,
че ще доведе на власт правителство,
което да прокарва интересите на САЩ и
ЕС. На практика дошлите на власт олигарси,
начело с Ющенко и Тимошенко, продължиха
да ограбват украинския народ в името
на "дружбата" със САЩ и ЕС. През
2010 година украинският народ с отвращение
ги отхвърли и ги замени с друга група
олигарси, която продължи да ограбва
Украйна в името на "дружбата" с
Русия! В крайна сметка се достигна до
положението, когато дефицитът на страната
през 2013 година достигна 8.3% от Брутния
национален продукт (БНП), валутните
резерви спаднаха до около 15 милиарда
долара и са достатъчни за покриване на
задълженията на държавата само в
продължение на 2 месеца. Държавният дълг
е 140 милиарда долара, което е 80% от БНП,
а кратковременните задължения на
държавата са 65 милиарда долара. В
допълнение стопанството на Украйна е
в икономическа криза от 2012 година.
На фона на тази плачевна
икономическа картина правителството
на Янукович започна преговори с ЕС за
статут на асоцииран член, което няма
нищо общо с членство в ЕС. Изработеното
споразумение е от около 1000 страници и
предвижда редица драстични финансови
и социални мерки, като например спиране
на дотациите за населението и промишлеността
за закупуването на газ, което би повишило
цената му няколко пъти. Тези мерки биха
били фатални не само за украинския
народ, но и за правителството на Янукович
по време на предстоящите избори през
2015 година. Нещо повече, това споразумение
предлагаше помощ само от около един милиард
евро, когато Украйна се нуждае от около
15 милиарда само през 2014 година, за да
може да покрие задълженията си за внос
на газ, а също така и за погасяване на
заемите с падеж през тази година. При
наддаването за Украйна Русия предложи
помощ от 15 милиарда долара за закупуване
на изгодни условия на държавни бондове
и, нещо което е от особено значение за
Украйна, значително намаление на цените
на закупувания от Русия газ. В резултат
на това Янукович предпочете да не подпише
споразумението с ЕС, а да подпише това
с Русия. В резултат на това решение
прозападно настроените райони на западна
и централна Украйна се разбунтуваха и
в Киев започнаха демонстрации на
населението, което няма реална представа
за това, какво му предлага ЕС и какво –
Русия, но е движено от антируски чувства
и погрешните представи за "магическото"
действие на връзките с ЕС върху
икономическото и социално благоденствие
за народа. Истината е, че Западът има
толкова нужда от най-развитата част от
индустрията на Украйна – тежката
индустрия – колкото Западът имаше нужда
от тежката машиностроителна индустрия
и изобщо от индустрията например на
България!
А сега нека да проследим
как се развиха събитията в Киев през
изминалите четири месеца:
21 ноември –
президентът Янукович решава да се откаже
да подпише споразумението за асоциация
с ЕС. Твърди се, че споразумението е от
близо 1000 страници и съдържа и определени
ангажименти на Украйна към НАТО. Разбира
се народът няма никаква представа за
това, какви са изискванията към Украйна
в това споразумение, какво ще получи тя
и какво ще струва то на народа!?!
30 ноември – протестите
на Майдан започват да затихват, но
специалните сили за сигурност "Беркут"
допускат тактическа грешка, като прилагат
излишна сила и грубост и демонстрациите
са окървавени. Мисля, че не е изключено
и наличието на провокации от страна на
някои от организаторите на демонстрациите.
Според едно интервю на Дмитро Ярош
(ръководителят на организацията "Десен
сектор") в този момент неговата
организация започва създаването на
щурмови отряди за охрана на Майдан,
както и за атакуване на държавни сгради.
Подозирам, че тези отряди са планирани
от по-рано и най-накрая е дошъл моментът
да влязат в действие. Твърди се, че по
това време в Киев се появяват и бойци
от организации на кримските татари,
които по-късно вземат активно участие
в охраната на Майдан.
1 декември –
демонстрациите на Майдан отново се
разгарят с далеч по-голяма сила.
Демонстрират около 300 000 души. Превзета
е сградата на градския съвет в Киев. На
първа линия са щурмоваците на "Десен
сектор", въоръжени с шлемове, щитове
и сопи.
17 декември – Путин
обявява от името на Русия споразумение
с Украйна за закупуване на украински
държавни бондове на стойност около 15
милиарда долара и значително намаляване
на цената на газа за Украйна. Това още
повече възбужда протестите на Майдан,
в центъра на Киев!
1 януари – Факелно
шествие от около 15 000 привърженици на
героя на националистите Степан Бандера.
Маршируващите носят фашистки символи
от времето на Втората световна война и
инсигнии на Wafen SS от Галиция. Демонстрантите
скандират антисемитски и антируски
лозунги, скандират "Украйна над
всичко" и т. п.
16 януари – Парламентът
прокарва закони, даващи по-големи права
на силите за сигурност в борбата им
срещу протестите.
22 януари – двама
демонстранти загиват в резултат на
използване на бойни муниции. Трети
загива при стълкновение с полицията.
28 януари –
министър-председателят Азеров подава
оставка и парламентът отменя законите
за борба с протестите. Това води до ...
ожесточаване на демонстрациите!
29 януари – в
парламента е приет закон, който обещава
амнистия за арестуваните протестиращи,
ако бунтовниците освободят завладените
държавни учреждения.
31 януари –
опозиционният активист Дмитро Булатов
е намерен извън Киев след като е бил
изолиран и измъчван в течение на 8 дни,
според неговите твърдения, от проруски
настроена група.
16 февруари –
протестиращите активисти освобождават
градския съвет на Киев. В замяна на това
властите освобождават 234 задържани
активисти.
Междувременно в някои
градове на западна Украйна отряди на
десните сили ("Карпатска сеч",
„Десен сектор", "Тризъбец" и
др.) нападат армейски части и разграбват
складове с оръжие на армията.
18 февруари – нови
сблъсквания между активистите на
протеста и полицията водят до гибелта
на 18 души и над 100 ранени, след като
парламентът не приема измененията в
конституцията, които ограничават властта
на президента. Жертвите са в резултат
на подновените атаки на демонстрантите
срещу полицията, като демонстрантите
отново превземат сградите на редица
държавни учреждения.
18 и 19 февруари са
особено важни дати в нарастването на
безредиците в Киев. По това време бойните
отряди на десницата в града получават
огнестрелно оръжие от провинцията.
Появяват се и фамозните снайпери, които
и до ден днешен са с неизяснен произход.
На практика по това време отрядите
"Беркут" все още нямат разрешение
да стрелят срещу демонстрантите с бойни
амуниции.
20 и 21 февруари –
при посредничеството на външните
министри на Германия, Франция и Полша
парламентарната опозиция и Янукович
сключват споразумение, за връщане към
конституцията от 2004 година (която
предвижда далеч по-малки пълномощия на
президента) и за предсрочни избори през
декември. Само часове след подписване
на споразуменията активистите на
опозицията започват нови действия срещу
полицията. Мистериозни снайпери стрелят
срещу полицаи, жени, деца, ранени и
медицински персонал, очевидно с цел да
възбудят гнева на демонстрантите и
полицията. Жертвите надхвърлят 70 души.
И до ден днешен не е известно какви са
били тези снайпери, нито са публикувани
документи, доказващи съпричастността
на правителството към тези снайпери,
още повече, че няма и документи, доказващи
наличието на снайперистки пушки и бойни
амуниции в ръцете на силите за сигурност,
участващи в опитите за контрол над
демонстрантите. Президентът Янукович
напуска Киев след като демонстрантите
превземат всички важни държавни
учреждения. Парламентът приема решение
за освобождаване на Юлия Тимошенко от
затвора.
Забележка. На
5 март в Интернет беше публикуван запис
на разговор между външния министър на
Естония и баронеса Катрин Аштън, в който
се обсъжда факта, че новото правителство
не бърза да проведе разследване за
произхода на снайперистите и за това,
че има сериозни данни, че те са били
използвани от някои от организациите
на протеста, за да възпламенят гнева на
гражданите, обвинявайки силите за
сигурност, че са използвали снайперисти.
Между другото, провокационното
използване на снайперисти започва да
става любимо средство за активизиране
на протести в съвременния бурен свят!
22
февруари – парламентът, обкръжен
от въоръжени демонстранти, гласува за
свалянето на Янукович от поста президент.
Това решение е незаконно, тъй като според
украинската конституция президентът
може да престане да бъде президент само
в следните три случая: смърт, отказ от
властта или импийчмънт. В случай на
успешна процедура на импийчмънт решението
на парламента подлежи на одобрение от
конституционният съд на Украйна и едва
след положително решение на съда
президентът може да се счита за свален!
Забележка. По
тази причина западните кореспонденти
започнаха напоследък да използват
странния термин "импийчоподобно"
за решението на парламента да лиши
Янукович от власт!
22 февруари –
Парламентът променя датата за нови
избори от декември на 25 май. Юлия Тимошенко
е освободена от затвора и държи реч на
Майдан. Реакцията на тълпата е доста
хладна. Веднага след речта си Тимошенко
заминава за Германия на лечение, очевидно
за да изчака да ѝ дойде времето.
23 февруари –
парламентът на Украйна избира за временен
президент Александър Турчинов от
опозиционната партия на Юлия Тимошенко.
Част от депутатите на партията на
Янукович, която е партия на мнозинството
и се нарича "Партия на регионите",
са избягали от Киев, а други, под заплаха
от саморазправа, взимат участие в
гласуванията, като по този начин предават
властта на опозиционното малцинство.
Никой не дава информация за броя на
участващите в парламентарните заседания
депутати. Започват демонстрации в Крим
на проруско настроеното население.
24 февруари –
парламентът издава заповед за арест на
президента Янукович.
25 февруари – проруски
настроеният Алексей Чали е обявен за
кмет на Севастопол. Проруските демонстрации
в Крим продължават.
26 февруари – в
столицата на Крим Симферопол има
сблъсквания между демонстранти на
кримските татари, които подкрепят новата
власт в Киев, и проруски демонстранти,
които считат новата власт за незаконна.
В Киев Яценюк, от партията на Тимошенко,
обявява пред тълпите на площада Майдан
за одобрение политиците, предложени да
влязат в новото правителство!?! В някои
случаи тълпата отхвърля някои от
предложените и предлага свои избраници.
Турчинов обявява отрядите със специално
назначение "Беркут" за разпуснати
и служителите им изчезват от Киев, като
поддържането на реда в столицата и други
градове, особено в западна Украйна, се
поема от щурмовите отряди на десницата.
Русия обявява повишена готовност на
войските си в северния и централния
военни окръзи и започва военни учения
в тези райони.
27 февруари –
въоръжени групи от проруски настроени
граждани превземат държавните учреждения
на полуостров Крим. Парламентът в Киев
обявява, че ще защищава териториалната
цялост на Украйна, а в същото време
парламентът на Крим обявява на 25 май
референдум за промяна на статута на
територията. Русия предоставя убежище
на Янукович.
28 февруари –
въоръжени мъже във военни униформи, без
отличителни знаци, завземат международния
аеропорт в Симферопол и военното летище
до града. Временното правителство в
Киев обвинява Русия в агресия. Съветът
за сигурност при ООН обсъжда на тайно
заседание положението в Крим. САЩ
предупреждават Русия срещу военна
агресия срещу Украйна. Москва заявява,
че войските ѝ в Крим не нарушават
договора, според който Русия ползва
военноморската база в Севастопол.
Янукович дава първото си интервю в
Ростов на Дон след напускането на
Украйна.
Забележка 1.
Групата "хактивисти" на "Анонимус
Украйна" са успели да хакнат електронната
поща на партията на Кличко "УДАР",
както и електронната кореспонденция
на заместник-ръководителя на
националистичната фашистка организация
"Тризъбецът на Степан Бандера"
Андрей Тарасенко. Като резултат от това
в Интернет е публикувана кореспонденция
между Тарасенко и заместник-председателя
на Меджлиса на Кримските татари Аслам
Омер Киринли, в която се дискутира
осигуряването от кримските татари на
оръжие, боеприпаси, а също така и
"Молотов-коктейли", противогазови
маски и др. подобни материали за групи
от бойци, които да дойдат от Киев и други
места за борба срещу местните поддръжници
на Русия.
Забележка 2.
Като основна причина за завладяването
на летищата в Крим се сочи опасността
от пристигане на бойни групи от Киев и
Турция (кримски татари, участници в
гражданската война в Сирия). Поради това
веднага след завземането на летищата
се забранява кацането на пътнически
самолети от Турция и Киев.
1 март – с влошаването
на положението в Крим местните ръководители
се обръщат за помощ към Русия. Върховната
камара на руския парламент гласува да
упълномощи президента Путин да използва
при необходимост въоръжени сили в
Украйна.
2 март
– военизирани части завземат важни
обекти в столицата на Крим. Датата на
референдума е преместена за края на
март. Министър-председателят на временното
правителство в Киев Арсений Яценюк
предупреждава народа на Украйна, че
страната е пред икономическа катастрофа
и обвинява Русия в обявяване на война
на Украйна.
3 март – НАТО обвинява
Русия, че заплашва мира и сигурността
в Европа. Твърди се, че руската флота в
Крим дава ултиматум на флотата на Украйна
да се предаде или в противен случай ще
бъде атакувана, твърдение на СМД, което
Русия опровергава. Русия е обвинена от
Запада, че е въвела военни части в Крим.
Не се казва обаче, че според договора
за базиране на флотата в Крим, Русия има
право на сухопътен контингент от 25000
военнослужещи, който обикновено не е
дори попълнен до тази цифра. Броят на
наличните войски на Русия в Крим за
момента е от около 16000 души, което е далеч
под максимално допустимото количество.
През периода след
свалянето на Янукович от власт в редица
области (Луканск, Донецк, Днепропетровск,
Харков, Николаев и др.) на източна Украйна
проруски настроени демонстранти завземат
административни сгради и призовават
Русия да ги защити!
Очевидно страната все
повече и повече се разделя на проруска
и антируска част. САЩ заплашват Русия
с икономически и финансови репресии.
Те обещават ... един милиард долара
гаранции за заеми на Украйна, с други
думи те ще гарантират на банки, които
дадат назаем на страната един милиард
долара! Европейският съюз подготвя
икономически пакет от около 11 милиарда
евро за Украйна, но за сега не е ясно в
каква форма ще бъдат дадени тези пари.
Струва ми се, че Русия може да бъде
спокойна, защото тези пари, ако изобщо
някога дойдат в Украйна, ще бъдат
използвани за изплащане на доставките
на газ. Помощта на Запада ще продължи
вероятно дотогава, докато украинците
не се разбунтуват отново поради режима
на ограничения, който ще им наложи МВФ!
Бъдещето на Украйна
според мен ще се характеризира с почти
пълно отделяне на Крим, като той ще
престане да плаща каквито и да е пари
на Украйна и вероятно ще получава парите
за военноморската база от Русия.
Украйна ще си промени
конституцията и ще се превърне от
унитарна държава във федерация, а ако
няма късмет – дори във конфедерация, като
източните области, които са убедени, че
хранят държавата, ще поддържат връзките
си с Русия, тъй като тяхната индустрия
е силно кооперирана с индустрията на
Русия. На практика петте милиарда, за
които говори Виктория Нуланд, че са
похарчени в Украйна за "подпомагане
на демокрацията", ще се окаже, че са
били похарчени за разделянето на
държавата.
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар