Трябват ли ни турски сериали?

Не мога да разбера защо нашите телевизионни компании си харчат парите да купуват турски сериали? Ако бяха поне малко патриоти, щяха да финансират български писачи да напишат някой и друг сценарий – толкова много материал остава така неизползван!

Да вземем например сагата "Христо Бисеров". Човек-борец, демократ и какво ли още не. Преминал през всички битки на демокрацията: от установяването ѝ до пълния ѝ разцвет в наше време! Минал през етажите на властта в СДС – от най-ниско ниво до едно от най-високите. Останал неудовлетворен и оттам се прехвърлил в "La Cosa Nostra" (LCN), пардон, в "Движението за права и свободи" (ДПС). И там достигнал до най-големи висоти и изведнъж ... изчезнал!

Някой ще каже: "Ама как да е изчезнал човекът? Казват, че го били виждали да пазарува в кварталния плод-зеленчук". За мен обаче неговото си е направо изчезване. От заместник-председател на Народното събрание и заместник-председател на LCN да стигнеш дотам, че да се чудим дали да вярваме, че този човек, когото са видели да пазарува в плод-зеленчук, е Христо Бисеров или някой негов двойник, или пък – не дай Боже – неговият дух! Това си е направо изчезване!

Като си спомня за него, веднага ми идва на ум името Джими Хофа. Той е бил някога шеф на един от най-мощните синдикати в САЩ и един ден изчезнал! Изчезнал и до ден днешен никой не го знае къде е? Някои казват, че е зациментиран в трибуните на един стадион в Ню Джърси, но доказателства за това няма! (В тази работа обвиняват LCN – не нашата, а американската.)

Нищо лошо не искам да пожелавам на Христо Бисеров! Да е жив и здрав да дочака един ден делото му да се придвижи в офисите на господин Цацаров, макар че това може и никога да не стане, защото кой знае, може да има тежки последствия и за Бисеров, а и за други хора. Нали LCN има да строи и стадиони, и магистрали, и много други обекти, а в тях се използва много много бетон.

А историята, която сега се разгръща пред очите ни между друг един високопоставен представител на LCN и един известен банкер е още по-интригуваща! Засега жертвата е само четвъртата по големина банка в България и нейните нещастни клиенти, но това е само началото! Казват, че има заплахи за убийства чрез SMS, даже трима души бяха арестувани от познатия ни вече офис на г-н Цацаров, но бяха пуснати, очевидно поради погрешна идентичност или объркана комуникация между LCN и офисите на г-н Цацаров!

Слушах по радиото интервюто на г-н Цацаров, в което призна, че е станало грешка с тримата убийци, както продължава да си ги нарича "Гигантът на мисълта и бащата на българската демокрация" г-н Пеевски. Господин главният прокурор не личеше да чувства особени угризения на съвестта, че така набързо са наредили тримата нещастници да бъдат арестувани. В края на краищата всеки може да сбърка, особено ако е прекалено старателен в сервилниченето на LCN и един от "капитаните" ѝ, какъвто безусловно изглежда да е г-н Пеевски. А освен това онези тримата трябва да са щастливи, че са се разминали само с лека уплаха.

Днес пък слушах интервюто с г-н Сарафов, заместник на г-н Цацаров. Той използваше безмилостно унищожителната си ирония срещу нещастните журналистки, които имаха нахалството да му задават въпроси за аферата Пеевски-Василев. Тези момичета са много интересни! Те си мислят, че ако някой им дава интервю, то той е задължен и да им отговаря на въпросите!?!

Някой може да си помисли, че прокуратурата протака всички разследвания, ама това въобще не е така! Я разследванията на Цветанов как се движат!? Аз знам поне за три, които са в различен стадий на развитие. По единия процес взеха, че го оправдаха, та прокуратурата ще трябва да обжалва, но по другия вече лепнаха на Цветанов цели пет години ефективна присъда, та той ще трябва да обжалва, но даже и да успее да бие процесите, според мен го спасява само ново взимане на властта, защото офиса на г-н Цацаров няма да миряса, докато не му намери цаката, а както е известно, на всеки човек може да му се намери цаката.

Най-много кьораво обаче може да се удари с г-н Доган! Ако някой посмее да напише сценарий за неговата сага, то сигурно ще стане милионер или поне ще го зациментират със златен цимент! Този човек е тръгнал от обикновено ченге и провокатор на КДС и вижте докъде стигна? При това се оказва, че е и със слаби нерви! Изплашиха го с един сигнален пищов, дето даже не можа и да стреля като хората, и той вече повече от година не смее да си излезе от палата. Слаби нерви, а каква кариера! Просто да не повярваш на ушите, очите и другите си сетива!

Дилетант

Събития и размишления

Тези дни американският президент Обама произнесе редовната си годишна реч пред випускниците на военната академия в Уест Поинт. Между нормалните помпозни фрази, които се произнасят в подобен тип речи, особено впечатление ми направи една, която ще се опитам да цитирам по памет:

"Аз с гордост чувствам във всяка фибра на тялото си американската изключителност!"

Подобна помпозна глупост отдавна не бях чувал от американски президент, макар че по въпроса за "американската изключителност" многократно се е изказвал всеки президент на САЩ, по мои спомени, поне от Рейгън насам включително.

Да си призная, преди да емигрирам и аз си мислех, че американците са нещо изключително и ми трябваха няколко години живот в САЩ да разбера, че те са си същите хора като нас и като останалите народи по света! Впрочем това е и близко до ума, защото доскоро американците бяха една сбирщина от европейци, тръгнали да си търсят щастието в "Новия свят", след като по една или друга причина не са могли да го намерят там, където са се родили. Днес разбира се към тази сбирщина от търсачи на щастие се добавят все повече и повече мексиканци, други латиноамериканци, индийци, китайци, други азиатци и даже негри от Африка. Бедата е обаче, че докато по-рано европейците са се "претопявали" в котела, наречен САЩ, то днес, новите неевропейски емигранти, поради различния цвят на кожата и особености на националния характер, а също така и поради това, че се събират на по-големи компактни маси, престават да се "претопяват", а си остават с националните различия и особености. По този въпрос обаче не мисля да философствам сега, а може би друг път.

Все пак трябва да призная определена "изключителност" на американците. Това е тяхната изключителна наивност и незаинтересованост да разберат какво точно става по света и изобщо изключителната им ограниченост в областта на географията, историята и международната политика.

Никога няма да забравя една завършваща гимназистка, доста хубаво момиче, която на въпроса дали е ходила до Сан Франциско, отговори, че за съжаление все още не е излизала от Калифорния!?!

Навремето Юлия твърдеше, че е държавна политика американците да се държат неграмотни, а аз с възмущение отхвърлях подобни твърдения. Днес съвсем не съм сигурен в това, че определени слоеве на „истаблишмънта“ наистина не са заинтересовани в "оглупяването" на американците, за да могат да си "разиграват коня" както си искат.

В резултат на "оглупяването" на "изключителната" американска нация например външнополитическият истаблишмънт може да си позволява престъпно поведение и безпринципни оценки за събитията в света като например:

– свалянето чрез въоръжен преврат на законно избраното правителство в Киев е положително демократично събитие;

– свалянето на неизбраните ръководители в Донецк и Луганск от въоръжен преврат е недемократичен и терористичен акт;

– провеждането на избори за президент на Украйна в разгара на гражданска война е израз на работеща демокрация;

– референдума в Крим за присъединяване към Русия и референдумите за независимост в Донецк и Луганск са недемократични, терористични актове;

– бомбардирането на бунтовниците и мирното население на Източна и Южна Украйна от военната авиация на централното правителство е законна мярка за запазване на реда и сигурността в страната;

– бомбардирането на бунтовниците и мирното население от правителството на Кадафи с цел възстановяването на реда и спокойствието в Либия беше недопустим, незаконен и антихуманен акт;

– провеждането на избори в раздираните от гражданска война Афганистан и Ирак, които едновременно с това са се намирали или се намират под чужда окупация, е израз на осъществените демократични въжделения на народите на тези страни;

– провеждането на президентски избори в раздираната от гражданска война Сирия е изключително недемократично събитие, което трябва да бъде заклеймено от свободните хора по света;

– свалянето на демократично избраният президент Морси в Египет от военен преврат е демократично събитие, както и избирането за президент на генерала-превратаджия!?!

Това са само част от събитията, които илюстрират "изключителната" безпринципност, да не кажа шизофрения, на американската външна политика, за която обикновените американци дори не се замислят.

Впрочем тази безпринципност не е случайна. Нейната цел е поддържането на Империята от политическия истаблишмънт в САЩ. За тази цел се използва не само безпринципността на съвременните Средства за масова дезинформация (СМД), но и други далеч по-болезнени за народите по света средства като финансови и икономически санкции, а където ни "стиска" – военна интервенция и незаконни убийства без съд и присъда на виновни противници и невинни мирни граждани!

И поне от това да имаше полза? Човек би могъл да си затвори очите за безпринципността и да си каже: "Все пак постигнахме нещо положително!", а то ето сега в Ирак ислямистите взеха, че завладяха Мосул, втория по големина град в Ирак, а както са тръгнали, могат да превземат и Багдад. Това е при положение, че за "освобождението" на Ирак загинаха над 4500 американчета, няколко десетки хиляди бяха осакатени за цял живот, няколкостотин хиляди иракчани също загинаха и в добавка бяха похарчени над един трилион долара! От този трилион поне 20 милиарда отидоха за обучение и оборудване на иракската армия! И никой не държи сметка за това на никого – просто загинали хората, парите похарчени, а в резултат на това Ал-Кайда може да завладее и Ирак!

Всичко това може да се разглежда като нова манифестация на Закона за неочакваните последствия (ЗНП), за който вече писах по-рано, но това едва ли е утешение за някого.

Изключителната наглост на американския политически истаблишмънт се проявява и по отношение на малката и нещастна България. Преди изборите слушах едно интервю с Алекс Алексиев (отдавнашен емигрант в САЩ и дългогодишен служител на разни трибуквени държавни и "частни" организации), който се опитваше да се кандидатира като "независим" за Европейския парламент. (Поставям думата независим в кавички, защото господин Алексиев може да е независим от вътрешните политически партии, но е силно зависим от външни сили!) По някаква причина котка му мина път и не му бяха одобрили кандидатурата. Той разбира се, като всеки истински българин, за който законът е само "врата в широкото поле", твърдеше, че избирателната комисия не е права и че той ще си постигне желанието. "Да ама не", както се казва. Името му не се появи в списъка на кандидатите, но не за това ми е думата, а едно изказване на Алекс по отношение на "Южен поток". Той каза, че тръбопроводът няма да го бъде и да запомним думите му!

И аз ги запомних. Ето че преди няколко дена в България се появиха трима американски сенатори, водени от най-глупавия, най-арогантния и вреден член на Сената на САЩ - Джон МакКейн! Та тези сенатори се появиха като изневиделица и веднага получиха аудиенция при министър-председателя. Какво са му говорили на човека, какво са го правили не знам, но той изглеждаше малко като н****н след срещата и побърза да обяви, че строителството на "Южен поток" се спира! Ей-така просто дойдоха сенаторите и строителството се спира! Възможна е и друга трактовка на това събитие, а именно, че Орешарски искаше да покаже на всевидение арогантността на американския политически истаблишмънт! Кой знае, може и така да е, но "великите" български политици и политолози го изтълкуваха като безгръбначие на Орешарски, а говорителите на РБ и ГЕРБ не закъсняха да се солидаризират в една или друга степен с решението, демонстрирайки ... същата безгръбначност пред външен политически натиск, както и управляващите!

Впрочем ето с няколко думи какви са причините, според някои хора, поради които "Южен поток" не трябва да се строи.

1. Съществуващата мрежа от газопроводи за доставка на газ от Русия за Европа за момента може да доставя до 250 милиарда кубометра газ.

2. През 2013 година Русия е доставила на Европа 196 милиарда кубометра газ.

3. Около 50% от руския газ за Европа минава през Украйна.

4. Украинските газопроводи се нуждаят от сериозно обновяване и новото правителство има намерение да раздели газовата компания на три части, една от които ще се занимава с поддръжка на инфраструктурата. Това ще позволи да се осигури бизнес за западните компании, които биха били заинтересувани да инвестират в обновяването на газопроводите!

Оттук следва, че по принцип има достатъчен капацитет за доставка на газ от Русия за Европа. Проблемът е, че Украйна в близкото, а и по-далечно бъдеще ще бъде раздирана от вътрешни противоречия и гражданска война. Газпром ще бъде подложен на непрекъснато изнудване от страна на Украйна да ѝ продава газ на по-ниски цени и на периодични спазми на неплатежоспособност, които по някакви причини винаги опират до "неморалността" на Газпром, който не желае да продава газ на Украйна по занижени цени!

За тези бъдещи проблеми при доставките на газ за Европа вероятно ще играе роля и фактът, че както се оказва, по данни на WikiLeaks, Петро Порошенко е бивш, а може би и настоящ агент на разузнавателната служба на Държавния департамент на САЩ. В качеството си на такъв, той сигурно ще се постарае да прокарва политиката на САЩ за изолиране на Русия от Европа, която политика, според мен, изобщо не е в интерес на Европейския съюз. (http://www.informationclearinghouse.info/article38760.htm)

Построяването на алтернативен тръбопровод през България ще отнеме от Украйна и нейните спонсори възможността да рекетират Газпром и Русия. В същото време този газопровод ще даде в ръцете на България възможността да получава пари от транзита и от заплатите на хората, които ще работят по построяването и експлоатацията на газопровода. Българските патриоти обаче, както е известно от миналото, са били винаги повече интернационалисти, отколкото патриоти, и затова те не искат България да получава предимства за сметка на братска Украйна! По тази причина "най-почтените" от тях казват, че от тръбопровода няма смисъл, а по-непочтените казват, че те нямат нищо против тръбопровода, но той трябвало да се построи според енергийните споразумения в ЕС. От друга страна пък комисията по енергетиката има въпроси относно начините на даване на контрактите за строителството, а освен това има и претенции върху това защо не се допуска включване на трети доставчици в морската част от тръбопровода или нещо подобно. Трябва да призная, че никой не може да ми обясни в какво всъщност се състои проблемът с третите доставчици? Изглежда, че няма проблем трети доставчици да се включват, след като тръбопроводът излезе на сушата в България, а доколкото ми е известно досега никой не се е опитвал да се включва в тръбопровод на дъното на морето!?! А може би това всичко е нарочен опит да се замажат очите на публиката, че има някакви големи нередности, когато такива няма, ако разбира се изключим напълно допустимите машинации по раздаването на контрактите за строителство.

Все пак трябва да призная, че аз имам и други въпроси относно сделката с Газпром. Те са свързани главно с това каква ще е точно сметката на България от газопровода, което кой знае защо май се пази в тайна? Иначе съм напълно „за“ газопровода и не се притеснявам за благоденствието на братския украински народ и за геополитическите козни на американското правителство, което отдавна не прави сметка на парите, които пръска за ефимерните си амбиции за световно господство, защото си смята, че ако трябва ще си напечати нови пари, а американският народ "да го д**а", както беше казало циганчето в онзи виц!

В допълнение на сагата "Южен поток" непрекъснато се появяват платени агенти на големите нефтени компании или просто неграмотни хора, които ни обясняват, че е време да започнем да търсим шистов газ в България, който бил в изобилие, и да започнем да си го добиваме. Това пък като стане ще търсим откъде да си купуваме жито, защото в България няма пустини, където да забодем на всеки квадратен километър по сонда и където няма на кого да му „мирише“ на метан. За съжаление в България, там където се очаква да има шистов газ, се добиват пшеница и царевица и тези хора си премълчават, че ще трябва да избираме между ядене и газ, а последният за беда не се яде! Да не говорим, че ще трябва да си търсим откъде да си купуваме и вода за пиене и напояване, защото колкото и да претендират компаниите, че методите им са напълно безвредни, те все пак не желаят да разкрият с какво смесват водата, която използват при фракинга.

За да приключа тази тема, искам да се спра на един любопитен факт, който се появи напоследък в американската преса.

На 20 май „Лос Анжелис Таймс“ съобщи, че Федералната агенция по енергетиката е намалила с 96% извлекаемите количества шистови въглеводороди от Монтерейската шистова формация. Тази формация съдържа 2/3 от шистовите залежи в САЩ и от тях се оказва че само 4% са извлекаеми!?!

(http://www.latimes.com/business/la-fi-oil-20140521-story.html)

Изобщо, проблемите с оценката на извлекаемостта, замърсяването на водата и въздуха и другите екологични проблеми свързани с добива на въглеводороди от шистови формации се прикриват систематично от пропонентите на тези източници на енергия. Да не говорим за безпочвените обещания на американските политици, че САЩ ще обезпечи Европа с енергия от такива източници, инфраструктурата за износ на които все още не съществува, както по отношение на законодателството, така и по отношение на чисто физическата инфраструктура в САЩ.

Някой може да си зададе въпроса: "Защо политиците от ЕС действат в ущърб на икономическите и политически интереси на съюза и в полза на интересите на САЩ?" Ако може да се вярва на автора на статията в http://www.informationclearinghouse.info/article38766.htm,

то отговорът е много прост – "торби с пари, с много пари!". Ама, ще кажете вие, нали корупцията е само в България и Румъния? "Да ама не", както се казва и на "европейците нищо човешко не им е чуждо"!

Дилетант

Изборите в България

Миналата седмица беше наситена с изборни събития, дори ако не броим завършилите наскоро избори в Индия, които траеха Господ знае колко време. От всичките избори разбира се за нас най-интересни са изборите в "нашата мила родна страна".

В България и в ЕС изборите бяха за Европейски парламент, което е много удобно, защото всеки може да разглежда резултатите като важни или маловажни в зависимост от това дали печели или не. Причината за подобна свобода на тълкуване на резултатите е, че активността при такива избори обикновено е по-ниска. Всепризнат факт е обаче, че изборите за Европейски парламент обикновено се разглеждат от избирателите през призмата на резултатите от управлението на текущите правителства. Всеки е свободен да игнорира резултатите, но това си е за негова сметка, която ще му бъде представена при следващите национални избори. При това по-високата изборна активност при национални избори съвсем не е задължително да е от полза за загубилите европейските избори.

Партия ГЕРБ, която безусловно спечели изборите, счита, че това е изключително важно събитие, което обезателно трябва да доведе до падане на правителството и нови избори. Ако се съди по вътрешното икономическо и социално положение в страната, то те имат пълно право да искат оставката на това правителство. Бедата е, че ако при едни нови избори ГЕРБ спечели достатъчно много депутати, за да образува собствено или коалиционно правителство, то изобщо не е ясно как това правителство ще се измъкне от икономическото и социално тресавище, в което се намира страната?

Решаването на най-наболелите проблеми изисква "настъпване по пръстите" на мощни икономически и социални интереси.

Решаването на енергетичните проблеми например изисква реорганизиране на цялата система на закупуване и продажба на електрическа енергия, а това означава бъркане в джобовете на собствениците на централи (термо- и фото-волтаични), на ЕРП компаниите, на търговците на електричество и т. н. Цялата тази каша е създавана десетилетия наред в интерес на едни или други олигархични и политически сили, а не в интерес на икономиката на страната и/или на народа. Нейното радикално преустройство ще бъде продължително и мъчително за голяма част от народа, който не е в състояние да понася повече финансова деградация.

Истинското решаване на енергетичните проблеми изисква намаляване дела на използването на въглища за добив на електричество, срещу което ще се борят мощни интереси от ранга на собственика на мини "Бобов дол", собствениците на ТЕЦ Марица-изток 1 и 3, а също така и на профсъюзите. Някой може да попита: "Защо да трябва да се намалява дялът на въглищата?", на което аз ще отговоря, че трябва да се четат докладите на организациите, които се занимават с проучването на "напредъка" в глобалната промяна на климата! По всичко личи, че нашите политици, социолози и политолози не четат материали, написани на друг език, освен на български, и от други хора, освен от тях самите!

Бъдещата нарастваща роля на фотоволтаичните и вятърни централи пък изисква бърза модернизация на електроразпределителната мрежа с цел ефективно управление на характерната за тези генератори нестабилност на генерацията на ток във времето. Нужната модернизация изобщо няма да бъде по сърце нито на НЕК, за която се твърди, че е пред фалит, нито пък за ЕРП-компаниите, които предпочитат да хитруват вместо да правят реални разходи за модернизация на мрежата.

Решаването на кризата в медицинското обслужване също изисква както нови подходи, така и много средства, които също не е ясно откъде могат да се вземат. В тази връзка искам само да обърна внимание на факта, че по света няма страна, в която проблемите на медицинското обслужване да са изцяло и задоволително решени. В това отношение разбира се България отново се отличава с уникално нерешени проблеми.

Отгоре на всичко, посочените по-горе проблеми съвсем не са единствените, които предстои да се решават в България.

Изобщо, накъдето и да се обърнем проблемите са огромни и за съжаление нарастват, а не намаляват в резултат на управлението на така нареченото експертно правителство, което човек само като слуша изказванията на министрите му разбира, че то преди всичко е политическо правителство!

Какви са шансовете за оставка на правителството на Орешарски?

Счита се, че БСП е загубила европейските избори, но формално погледнато тя е "ни зян, ни кяр", с други думи нито е спечелила, нито е загубила. Очевидно е обаче, че на фона на победата на ГЕРБ неутралното представяне на БСП, особено след бясната пропаганда и реални мерки на прокуратурата и другите органи на властта срещу ръководни лица в ГЕРБ, представянето на социалистите си изглежда направо като загуба.

Причините за неудачното представяне на БСП са много и приказките за анализ и взимане на мерки от ръководството отново ще си останат само приказки. На мен ми се струва, че сегашното ръководство на партията се е изчерпало и няма никакви идеи какво и как да направи, за да спре неизбежното плъзгане на БСП към пропастта на маргинализацията. Основният проблем на партията обаче е, че тя се пише лява партия, а всъщност е партия от неолиберален тип, което сконфузва нейните привърженици – те очакват едно, а получават от нея нещо съвсем различно.

Така наречените партии на дясното пространство, след дълги препирни и преговори най-накрая се обединиха и родиха... "малка мишка"! Иначе не мога да квалифицирам усилието на няколко партии, които в различни периоди от време са били управляващи, да се напънат и да произведат само един представител в европейския парламент, като при това се поздравяват с "големия успех"! Нека не забравяме, че в досегашния Европейски парламент партиите, които сега влизат в РБ, имаха, ако не се лъжа, четирима представители срещу един за коалицията им в бъдещия парламент!

Уникалното явление на тези избори е "България без цензура" (ББЦ). Все още остава загадка кой реши да похарчи милиони за политическата авантюра на Николай Бареков, но целта ми се струва, че започва да се изяснява. Тя е, според мен, опит да се разруши ГЕРБ в нейната основа – масата от нейни поддръжници! Известни са предвижданията, когато ГЕРБ спечели изборите през миналата година, но не стана управляваща партия. Тогава нашите "мъдри" и "всезнаещи" политолози и социолози твърдяха, че това е краят на ГЕРБ. Идеята беше, че нейните членове са опортюнисти, които, след като нямат възможност да седнат около държавната трапеза, ще се разбягат като плъхове от потъващ кораб към други по-пищни трапези! За тази цел и беше сътворено създанието, наречено ББЦ, на клоуна Бареков или – както аз си го наричам – Бюрека.

Идеята не беше лоша, Бюрекът и останалите клоуни около него изиграха ролите си по най-добър начин, даже мога да кажа, че Бюрекът игра с невероятно вдъхновение, което го прави достоен за някоя артистична награда. Бедата обаче е, че анализът на идеолозите на политическата авантюра се оказаха в грешка. Наистина в ГЕРБ имаше политически хамелеони, но те се оказаха забележително малко на брой. Не помогнаха и десетките измислени разследвания срещу ръководителите на ГЕРБ, които лека-полека ще отшумят и ще останат само спомените, че тези хора са били обвинявани или съдени за нещо, което никой няма да си спомня, но в психиката на българина, ако в нещо са те обвинявали или – не дай си Боже – са те съдили, то сигурно си има причина, защото, както е известно, "всяка крушка си има опашка!"

Всичките тези козни на управляващите и финансьорите на ББЦ доведоха и до това, че към ББЦ се присъедини и най-лумпенизираната част от избирателното тяло, което в крайна сметка доведе все пак до "невероятния успех" на Бюрека да спечели малко повече от 10% от избирателите. Това обаче ми се струва, че ще бъде върховото постижение на ББЦ, ако финансьорите на мероприятието не направят усилие да съборят в следващите няколко месеца сегашното правителство. Такива панаири като агитационният блиц на ББЦ не могат да имат траен успех, а и са много скъпи за поддръжка!

Най-накрая трябва да се отделят и няколко реда за "желязната партия", наречена "Движение за права и свободи" или просто ДПС.

През последните години, когато започнах по-често и за по-дълго време да се връщам в България, като гледах и слушах ръководителите на ДПС, имах чувството, че става дума за феномен, за който съм чел и слушал много, но не мога да си спомня кой е той? С други думи нещо подобно на ситуацията, при която за някой човек си спомняте, че сте го виждали някога и някъде, а не можете да си спомните кога и къде? Най-после сега, след тези избори, получих осенение! Феноменът ДПС е феноменът на мафията! Същата строга йерархична организация, същото безусловно подчинение по стъпалата на йерархията, същата "мъгла" около това кой точно дърпа конците и взима решенията, същата грижа за членовете надолу по йерархията и брутална разправа с тези, които не следват инструкциите на шефовете. Ако някой не е съгласен с моята констатация, да потърси десетките и стотици книги в американската литература за мафията или поне да си прочете още веднъж известните книги на Марио Пузо, посветени на тази организация!

Повече на ДПС няма да се спирам, защото в литературата за мафията е описано всичко и аз не мога да добавя нищо съществено!

Що се отнася до съдбата на кабинета Орешарски, то ГЕРБ и РБ искат той да падне, защото разчитат, че ще имат достатъчно представители в Народното събрание, за да управляват. Дали обаче ще могат да се разберат и да направят коалиция съвсем не е ясно. Не бива да забравяме, че РБ се състои от няколко партии, които изпитват дълбоко презрение към Бойко Борисов, смятайки го за недостатъчно рафиниран, културен и изискан, за да говорят с него! За тяхна беда те в допълнение не са много наясно и какво точно искат да правят? По същество те са сборище от нео-консерватори и нео-либерали, които пропагандират идеи, които, ако се съди по икономическото положение в САЩ и Европа през последните години, като че ли не работят и нямат големи шансове да проработят.

ББЦ начело с Бюрека се стреми с всички сили да предизвика падане на правителството, защото чувстват, че както парата (в смисъл на човешка енергия), така и парата (в смисъл на пари), са на изчерпване и ако няма резултат в най-скоро време, то "движението" ще премине в историята, като един панаирен феномен!

Що се отнася до базата на сегашното правителство БСП, ДПС и Атака, то техните позиции варират от пределно ясни до безпределно мъгливи.

Атака ще се бори със зъби и нокти правителството да изкара колкото се може по-дълго време, защото това е последното правителство, в което тя участва. Ако то падне - сбогом депутатски места, сбогом субсидии и други благини на властта!

БСП е парализирана от амбициите на председателя си да остане релевантен. Дали партията ще може да се отърси от закостенялостта на сегашното си ръководство и да намери сили да се реформира и вкара в релсите на една лява социалистическа партия изобщо не е ясно, но това пространство в българската политика е свободно и очаква кой ще го заеме.

ДПС е в деликатна позиция. "Capo di tutti capi" и неговите лейтенанти разбират, че сегашното правителство не може да продължава да управлява дълго време, но разбират и че ако то падне, те дълго време ще трябва да прекарат в опозиция, защото ГЕРБ няма да отиде на явна коалиция с тях, а и шефовете на ГЕРБ имат да си разчистват доста сметки с видни представители на ДПС! Те могат да поизчакат да видят как ще се развива ББЦ, но този проект вероятно е към края си и няма да успее да роди слон. БСП дори да преодолее клиничната смърт, в която я е вкарал Сергей Станишев и хората около него, ще има дълъг период на реанимация, докато се превърне в сила, способна да набира достатъчно гласове, за да води коалиции. Накратко, единствената надежда на ДПС е тайна уговорка с ГЕРБ за примирие в близкото бъдеще, което ще е нейната цена за падането на правителството на Орешарски.

Дилетант