Изборите в България

Миналата седмица беше наситена с изборни събития, дори ако не броим завършилите наскоро избори в Индия, които траеха Господ знае колко време. От всичките избори разбира се за нас най-интересни са изборите в "нашата мила родна страна".

В България и в ЕС изборите бяха за Европейски парламент, което е много удобно, защото всеки може да разглежда резултатите като важни или маловажни в зависимост от това дали печели или не. Причината за подобна свобода на тълкуване на резултатите е, че активността при такива избори обикновено е по-ниска. Всепризнат факт е обаче, че изборите за Европейски парламент обикновено се разглеждат от избирателите през призмата на резултатите от управлението на текущите правителства. Всеки е свободен да игнорира резултатите, но това си е за негова сметка, която ще му бъде представена при следващите национални избори. При това по-високата изборна активност при национални избори съвсем не е задължително да е от полза за загубилите европейските избори.

Партия ГЕРБ, която безусловно спечели изборите, счита, че това е изключително важно събитие, което обезателно трябва да доведе до падане на правителството и нови избори. Ако се съди по вътрешното икономическо и социално положение в страната, то те имат пълно право да искат оставката на това правителство. Бедата е, че ако при едни нови избори ГЕРБ спечели достатъчно много депутати, за да образува собствено или коалиционно правителство, то изобщо не е ясно как това правителство ще се измъкне от икономическото и социално тресавище, в което се намира страната?

Решаването на най-наболелите проблеми изисква "настъпване по пръстите" на мощни икономически и социални интереси.

Решаването на енергетичните проблеми например изисква реорганизиране на цялата система на закупуване и продажба на електрическа енергия, а това означава бъркане в джобовете на собствениците на централи (термо- и фото-волтаични), на ЕРП компаниите, на търговците на електричество и т. н. Цялата тази каша е създавана десетилетия наред в интерес на едни или други олигархични и политически сили, а не в интерес на икономиката на страната и/или на народа. Нейното радикално преустройство ще бъде продължително и мъчително за голяма част от народа, който не е в състояние да понася повече финансова деградация.

Истинското решаване на енергетичните проблеми изисква намаляване дела на използването на въглища за добив на електричество, срещу което ще се борят мощни интереси от ранга на собственика на мини "Бобов дол", собствениците на ТЕЦ Марица-изток 1 и 3, а също така и на профсъюзите. Някой може да попита: "Защо да трябва да се намалява дялът на въглищата?", на което аз ще отговоря, че трябва да се четат докладите на организациите, които се занимават с проучването на "напредъка" в глобалната промяна на климата! По всичко личи, че нашите политици, социолози и политолози не четат материали, написани на друг език, освен на български, и от други хора, освен от тях самите!

Бъдещата нарастваща роля на фотоволтаичните и вятърни централи пък изисква бърза модернизация на електроразпределителната мрежа с цел ефективно управление на характерната за тези генератори нестабилност на генерацията на ток във времето. Нужната модернизация изобщо няма да бъде по сърце нито на НЕК, за която се твърди, че е пред фалит, нито пък за ЕРП-компаниите, които предпочитат да хитруват вместо да правят реални разходи за модернизация на мрежата.

Решаването на кризата в медицинското обслужване също изисква както нови подходи, така и много средства, които също не е ясно откъде могат да се вземат. В тази връзка искам само да обърна внимание на факта, че по света няма страна, в която проблемите на медицинското обслужване да са изцяло и задоволително решени. В това отношение разбира се България отново се отличава с уникално нерешени проблеми.

Отгоре на всичко, посочените по-горе проблеми съвсем не са единствените, които предстои да се решават в България.

Изобщо, накъдето и да се обърнем проблемите са огромни и за съжаление нарастват, а не намаляват в резултат на управлението на така нареченото експертно правителство, което човек само като слуша изказванията на министрите му разбира, че то преди всичко е политическо правителство!

Какви са шансовете за оставка на правителството на Орешарски?

Счита се, че БСП е загубила европейските избори, но формално погледнато тя е "ни зян, ни кяр", с други думи нито е спечелила, нито е загубила. Очевидно е обаче, че на фона на победата на ГЕРБ неутралното представяне на БСП, особено след бясната пропаганда и реални мерки на прокуратурата и другите органи на властта срещу ръководни лица в ГЕРБ, представянето на социалистите си изглежда направо като загуба.

Причините за неудачното представяне на БСП са много и приказките за анализ и взимане на мерки от ръководството отново ще си останат само приказки. На мен ми се струва, че сегашното ръководство на партията се е изчерпало и няма никакви идеи какво и как да направи, за да спре неизбежното плъзгане на БСП към пропастта на маргинализацията. Основният проблем на партията обаче е, че тя се пише лява партия, а всъщност е партия от неолиберален тип, което сконфузва нейните привърженици – те очакват едно, а получават от нея нещо съвсем различно.

Така наречените партии на дясното пространство, след дълги препирни и преговори най-накрая се обединиха и родиха... "малка мишка"! Иначе не мога да квалифицирам усилието на няколко партии, които в различни периоди от време са били управляващи, да се напънат и да произведат само един представител в европейския парламент, като при това се поздравяват с "големия успех"! Нека не забравяме, че в досегашния Европейски парламент партиите, които сега влизат в РБ, имаха, ако не се лъжа, четирима представители срещу един за коалицията им в бъдещия парламент!

Уникалното явление на тези избори е "България без цензура" (ББЦ). Все още остава загадка кой реши да похарчи милиони за политическата авантюра на Николай Бареков, но целта ми се струва, че започва да се изяснява. Тя е, според мен, опит да се разруши ГЕРБ в нейната основа – масата от нейни поддръжници! Известни са предвижданията, когато ГЕРБ спечели изборите през миналата година, но не стана управляваща партия. Тогава нашите "мъдри" и "всезнаещи" политолози и социолози твърдяха, че това е краят на ГЕРБ. Идеята беше, че нейните членове са опортюнисти, които, след като нямат възможност да седнат около държавната трапеза, ще се разбягат като плъхове от потъващ кораб към други по-пищни трапези! За тази цел и беше сътворено създанието, наречено ББЦ, на клоуна Бареков или – както аз си го наричам – Бюрека.

Идеята не беше лоша, Бюрекът и останалите клоуни около него изиграха ролите си по най-добър начин, даже мога да кажа, че Бюрекът игра с невероятно вдъхновение, което го прави достоен за някоя артистична награда. Бедата обаче е, че анализът на идеолозите на политическата авантюра се оказаха в грешка. Наистина в ГЕРБ имаше политически хамелеони, но те се оказаха забележително малко на брой. Не помогнаха и десетките измислени разследвания срещу ръководителите на ГЕРБ, които лека-полека ще отшумят и ще останат само спомените, че тези хора са били обвинявани или съдени за нещо, което никой няма да си спомня, но в психиката на българина, ако в нещо са те обвинявали или – не дай си Боже – са те съдили, то сигурно си има причина, защото, както е известно, "всяка крушка си има опашка!"

Всичките тези козни на управляващите и финансьорите на ББЦ доведоха и до това, че към ББЦ се присъедини и най-лумпенизираната част от избирателното тяло, което в крайна сметка доведе все пак до "невероятния успех" на Бюрека да спечели малко повече от 10% от избирателите. Това обаче ми се струва, че ще бъде върховото постижение на ББЦ, ако финансьорите на мероприятието не направят усилие да съборят в следващите няколко месеца сегашното правителство. Такива панаири като агитационният блиц на ББЦ не могат да имат траен успех, а и са много скъпи за поддръжка!

Най-накрая трябва да се отделят и няколко реда за "желязната партия", наречена "Движение за права и свободи" или просто ДПС.

През последните години, когато започнах по-често и за по-дълго време да се връщам в България, като гледах и слушах ръководителите на ДПС, имах чувството, че става дума за феномен, за който съм чел и слушал много, но не мога да си спомня кой е той? С други думи нещо подобно на ситуацията, при която за някой човек си спомняте, че сте го виждали някога и някъде, а не можете да си спомните кога и къде? Най-после сега, след тези избори, получих осенение! Феноменът ДПС е феноменът на мафията! Същата строга йерархична организация, същото безусловно подчинение по стъпалата на йерархията, същата "мъгла" около това кой точно дърпа конците и взима решенията, същата грижа за членовете надолу по йерархията и брутална разправа с тези, които не следват инструкциите на шефовете. Ако някой не е съгласен с моята констатация, да потърси десетките и стотици книги в американската литература за мафията или поне да си прочете още веднъж известните книги на Марио Пузо, посветени на тази организация!

Повече на ДПС няма да се спирам, защото в литературата за мафията е описано всичко и аз не мога да добавя нищо съществено!

Що се отнася до съдбата на кабинета Орешарски, то ГЕРБ и РБ искат той да падне, защото разчитат, че ще имат достатъчно представители в Народното събрание, за да управляват. Дали обаче ще могат да се разберат и да направят коалиция съвсем не е ясно. Не бива да забравяме, че РБ се състои от няколко партии, които изпитват дълбоко презрение към Бойко Борисов, смятайки го за недостатъчно рафиниран, културен и изискан, за да говорят с него! За тяхна беда те в допълнение не са много наясно и какво точно искат да правят? По същество те са сборище от нео-консерватори и нео-либерали, които пропагандират идеи, които, ако се съди по икономическото положение в САЩ и Европа през последните години, като че ли не работят и нямат големи шансове да проработят.

ББЦ начело с Бюрека се стреми с всички сили да предизвика падане на правителството, защото чувстват, че както парата (в смисъл на човешка енергия), така и парата (в смисъл на пари), са на изчерпване и ако няма резултат в най-скоро време, то "движението" ще премине в историята, като един панаирен феномен!

Що се отнася до базата на сегашното правителство БСП, ДПС и Атака, то техните позиции варират от пределно ясни до безпределно мъгливи.

Атака ще се бори със зъби и нокти правителството да изкара колкото се може по-дълго време, защото това е последното правителство, в което тя участва. Ако то падне - сбогом депутатски места, сбогом субсидии и други благини на властта!

БСП е парализирана от амбициите на председателя си да остане релевантен. Дали партията ще може да се отърси от закостенялостта на сегашното си ръководство и да намери сили да се реформира и вкара в релсите на една лява социалистическа партия изобщо не е ясно, но това пространство в българската политика е свободно и очаква кой ще го заеме.

ДПС е в деликатна позиция. "Capo di tutti capi" и неговите лейтенанти разбират, че сегашното правителство не може да продължава да управлява дълго време, но разбират и че ако то падне, те дълго време ще трябва да прекарат в опозиция, защото ГЕРБ няма да отиде на явна коалиция с тях, а и шефовете на ГЕРБ имат да си разчистват доста сметки с видни представители на ДПС! Те могат да поизчакат да видят как ще се развива ББЦ, но този проект вероятно е към края си и няма да успее да роди слон. БСП дори да преодолее клиничната смърт, в която я е вкарал Сергей Станишев и хората около него, ще има дълъг период на реанимация, докато се превърне в сила, способна да набира достатъчно гласове, за да води коалиции. Накратко, единствената надежда на ДПС е тайна уговорка с ГЕРБ за примирие в близкото бъдеще, което ще е нейната цена за падането на правителството на Орешарски.

Дилетант