Спомени и размишления за аферата КТБ

Преди година (септември 2013) внезапно ми се обади един приятел от Калифорния. С много разтревожен глас той ми каза, че някакъв роднина на жена му с връзки в така наречените "бизнес среди" в България, бил казал:

"Край! Мачът е свирен! Ще има атака срещу банковата система в България с цел премахване на валутния борд!"

Приятелят ми се интересуваше какво съм чувал по въпроса, защото той имал евродепозит в една българска банка. Естествено жена му играеше голяма роля за степента на неговото безпокойство, но това е друг въпрос.

Аз надух важно бузи и му обясних как българското банково законодателство е на европейско ниво, как реномето на БНБ и на нейният председател е кристално чисто, колко умерено висок е процентът на "лошите" заеми, колко е високо нивото на спестявания в банките, колко е високо нивото на налични средства в банките и т. н. Изобщо, аз му казах, че няма защо да се безпокои за депозита си!

Все пак обещах на приятеля си да се посъветвам със специалисти по банково дело в България относно стабилността на банковата система. Специалистите също надуха бузи и ми изнесоха горе-долу подобна лекция като тази, която аз бях изнесъл на моя приятел.

А сега, ако превъртим бързо напред лентата на времето - само с девет месеца - ще дойдем до момента, в който като че ли беше направен опит за реализирането именно на сценария, описан толкова кратко и съдържателно от роднината на жената на моя приятел.

Като си правя анализ на разбиранията преди година и сега, установявам, че дори след седемдесетата си годишнина човек има какво да научи и все още има някои идеалистични разбирания, от които трябва да се отърве!

1. Наистина изглежда, че банковото законодателство в България е на европейско ниво, само че между законите, написани на книга, и тяхното прилагане в живота стоят хора с обществен и политически морал далеч под европейското ниво! В тази връзка будят особено безпокойство думите на г-н Искров, че съдбата на КТБ била въпрос на политическо решение след изборите!?! И това без дори да ни се каже какво е финансовото положение на банката? Излиза, че законите са си закони, а поведението на функционерите на изпълнителната власт е въпрос на политическо решение, а не на спазването на тези закони!

2. Реномето на БНБ, на г-н Искров и борда на директорите на банката, наистина бяха кристално чисти, но само до тогава докато не ги докосна грубата ръка на мафията. Когато това стана, те се разпаднаха на хиляди парченца, също като кристална ваза, в структурата на която незнайно кога и как са възникнали фатални вътрешни напрежения!

3. Независимо от реномето на органите контролиращи банковата система, човек в оценките си за нейната стабилност винаги трябва да има предвид и общото състояние на останалите органи на властта. При наличието на корумпирани органи на прокуратурата и другите органи на националната безопасност, кристалната чистота на БНБ и банковия надзор престават да играят каквато и да е роля, защото съвременните банки разполагат с наличен резерв, който е около или дори под 10% от депозираните в банките пари. Това означава, че една банка във всеки момент може да изплати само до 10% от депозираните в нея средства и ако клиентите си поискат повече пари, то банката няма какво да направи, освен да поиска помощ от централната банка или да затвори вратите си и да обяви несъстоятелност. С други думи, стабилността на банковата система се влияе и от волята и намеренията на организираната престъпност и ако тя не е обуздана, то може да се смята, че стабилността на банковата система е ... например "виртуално" понятие или нещо от този сорт.

Впрочем, виждам, че приключих със спомените и започнах с размишленията и затова искам да успокоя читателите на блога ми, че парите на моя приятел не бяха в КТБ, но бяха в една от другите атакувани банки, поради което той се отърва само с лека уплаха.

А сега искам да поразмишлявам и върху това какво точно се случи с КТБ?

Първо, мисля, че идеята за скапване на цялата банкова система и премахването на валутния борд, може да бъде плод само на прекалено сериозни и опасни от политическа гледна точка амбиции. Очевидно някои от олигархичните структури в България не харесват валутния борд, защото той ограничава възможностите на подвластните на олигархията политици да варират цената на лева по начин, който би ги облагодетелствал. Премахването на валутния борд обаче, би било твърде драстично и нагло решение, което би предизвикало дълбоко недоволство всред партньорите на България, да не говорим за милионите обикновени вложители в държавата. В допълнение липсата на валутния борд би увеличила вариантността на средата, в която оперират олигархичните групи и това само би усложнило тяхната дейност, без да допринесе за необходимата и за тях стабилност на системата. По тези причини не вярвам някой от олигарсите да си позволи атака срещу борда, колкото и желана да е неговата смърт!

Второ, поради горната причина аз смятам, че атаката срещу КТБ беше локализиран израз на олигархични противоречия и борби. Очевидно роднината на жената на моя приятел беше подочул нещо, но информацията е била доста изкривена, когато е достигнала до него.

На всички е известно, че в България има мафия. Естествено мафията не е изобретена в България. Това е станало, ако не се лъжа през 19-ия век в Сицилия. Целта на мафията, при нейното създаване, е била защита на бедните сицилиански селяни от произвола на богатите земевладелци. По тази причина и името на сицилианската мафия е било "La Cosa Nostra", което ще рече "Нашето дело". Няма да обсъждам по-нататъшното развитие на тази организация, но в днешно време тя се преражда в подобни организации по целия свят, като при това тези организации не са свързани помежду си с някакви организационни връзки, а само с идеята, че "организацията прави силата" независимо от целите на организацията.

България има принос в развитието на идеята на "Нашето дело". Целта за защита на "неоправданите и преследваните", в случая българските граждани от турски произход, от организация от мафиотски тип, получи по-съвременна форма - тя бе провъзгласена за политическа партия, която бе наречена Движение за права и свободи (ДПС). Този факт не бива да заблуждава никого що се отнася до целите на организацията още от самото й зараждане. Те не се отличават от целите на всяка съвременна мафиотска фамилия в градовете на САЩ или в различните райони на Южна Италия. А тези цели са контролиране на политическата и икономическата дейност в географския район на мафиотската организация с цел лично обогатяване на нейните ръководители и осигуряване на минимално, но приемливо ниво на икономическо благоденствие на нейните членове.

А сега, ако се върна на "казуса КТБ", както обичат да се изразяват по научному нашите коментатори, трябва да кажа най-накрая каква е моята теория по въпроса.

1. Имало едно време една банка наречена КТБ. Нейният мажоритарен собственик се казвал Цветан Василев. (Твърди се, че той притежавал 51% от банката, което според мен си я прави направо частна банка, принадлежаща на г-н Василев, но нейсе.) Имало и други собственици, някои от които са известни, а други неизвестни. Един от "неизвестните" собственици изглежда се е казвал Делян Пеевски. (Казвам "един от неизвестните собственици", защото, ако не се лъжа, господин Пеевски официално е гол като църковна мишка - чувал съм, че имотната му декларация сочела някъде към 20 000 лева спестявания и някаква скапана кола, но може и да се заблуждавам за това.)

2. Тази банка събирала депозити и давала кредити като всяка банка в нашата мила родна страна. Подобно на всяка друга банка в същата тази страна и КТБ е давала някои от кредитите на "малко по-меки" условия, ако мога така да се изразя, но това едва ли е било новост за банковия кредитен пазар в България. Казват, че кредити получавали фирми без хора (кухи фирми) или фирми с десетина души (да ги наречем „полукухи фирми“). Някои получавали необезпечени кредити, но сигурно достатъчно голям брой от кредитите са си били напълно нормални, поради което ревизиращите фирми не са имали проблем да сертифицират КТБ като здрава и стабилна банка. (Понятието „куха фирма“ е новост в бизнес-терминологията и само по себе си не може да "осъжда" на проклятие кредитирания. Важно според мен е дали получателят на кредита си плаща по задълженията или не, а броят на служителите му си е негова работа, освен ако не е в разрез с условията на кредита.)

3. Освен по-приятелските кредити, някои от по-главните собственици на банката (известни и неизвестни), вероятно са финансирали едни или други политически проекти - кога със средства от банката, кога с лични средства - иди, че разбери в една получастна банка кои пари са лични и кои на банката. Между другото си мисля, че един много удобен начин за финансиране на "политически проекти", както у нас обичат да наричат нови изгряващи като метеори на политическото небе партии, са именно "кухите" фирми (спомнете си за четирите девойчета, които закупиха милионна къща, която нае господин Бареков), но това си е само мое мнение, за което нямам доказателства.

4. Един ден известният съсобственик на банката Цветан Василев и неизвестният съсобственик на банката Делян Пеевски развалили калимерата! Защо точно е станало това за сега не знаем, а може и никога да не узнаем. Като развалили калимерата, противниците на Цветан Василев (например Пеевски), започнали спешно да си изнасят влоговете (бизнес и частни) от КТБ. В допълнение те разпространили информацията, че някои вложители си изтеглят парите от КТБ. Десетки, стотици, а може би и хиляди вложители панически се юрнали да си изтеглят влоговете от банката и тя "вдигнала белия байрак" и поискала помощ поради изчерпване на ликвидността си. Междувременно слухът за проблемите с ликвидността на КТБ се разпространил и хората решили, че банковата система се руши. В този момент БНБ се усетила какво става (малко късно, но по-добре късно отколкото никога) и заедно с други банки успяла да "запуши дупките" в атакуваните банки. За щастие цялата тази суматоха се случила преди почивните дни, та системата имала възможност да си "отдъхне", без да се налага насилствено затваряне на банките, за какъвто и да е период от време - така наречената "банкова ваканция", която като идея някои се опитват да припишат на ГЕРБ, макар че подобен ход е напълно допустим при създалата се около КТБ и други банки истерия.

5. Между Цветан Василев и Делян Пеевски, освен дето се различават по това, че единият е известен съсобственик, а другият е неизвестен съсобственик на КТБ, има и друга разлика. Тя е, че Делян Пеевски е дясна ръка на шефа на най-мощната мафиотска организация в България - Дон Догано, а Цветан Василев е само един обикновен олигарх, па бил той и най-богатият олигарх в страната.

6. От книгите знаем, че "развалянето на калимерата" с мафията крие смъртна опасност за едната от страните на калимерата. Без да гадаем коя от страните в дадения случай е застрашена, ще приемем, че фамозното "изчезване" на Цветан Василев говори доста красноречиво по този въпрос. Ако някои обаче се чуди защо Василев трябва да изчезва, то ще му обърна вниманието на реакцията на "правоохранителните" органи на властта в България на събитията около атаката срещу КТБ и "изчезването" на Цветан Василев от хоризонта на прокуратурата, но кой знае защо не и от хоризонта на Средствата за масова дезинформация (СМД). Съдейки по отношението на прокуратурата към г-н Василев и фантастичните слухове за неговите криминални похождения спрямо КТБ, си мисля, че те изобщо не искат да го видят и, ако можеше той да изчезне, то това ни най-малко не би ги притеснило, даже напротив, би облекчило сериозно живота им. Ако той по някаква причина попадне в ръцете им, то ще се окаже, че той знае много неща, които г-н Цацаров и много други хора не биха желали да се обсъждат публично, а още по-малко в залите на съда, а това изобщо не е здравословно за никой, включително и за г-н Василев.

7. В отговор на проблемите в КТБ и около нея, БНБ я слага под специален надзор и на практика я затваря и то така плътно, че черните дупки в космоса са по-отворени! Едни казват, че банката си е OK, а други - че е в ужасно финансово състояние! Само г-н Искров дуе бузи и казва, че "нейната съдба е въпрос на политическо решение на бъдещия нов парламент"! А иди, че разбери какво значи това?

Между другото г-н Василев "изплува" в братска Сърбия. Г-н главният прокурор Цацаров казва, че са подадени документи за екстрадирането на г-н Василев от Сърбия, но той казваше много неща преди това, които както изглежда не бяха верни, а само плод на неговата фантазия. Според моето скромно мнение никой от замесените мафиоти и политици в аферата КТБ нямат сметка от бързото завръщане на г-н Василев в България, защото трябва да се заметат много следи и да изчезнат много документи преди фактите, каквото е останало от тях, да се доведат до знанието на българската публика. Затова трябва да се приготвим спокойно за "лошо подготвени" документи по искането за екстрадиция, ако те по някаква причина вече са изпратени. Това ще даде повод на сръбските власти поне временно да откажат екстрадицията, след което ще започне протакане по въпроса за валидността и пълнотата на набора документи и т. н., докато се измисли какво да се прави, за да се избегне едно съдебно разследване, в което, поне засега, г-н Василев не смята да си оставя "каруцата в калта" и току-виж помъкнал в калта и много политици и висши пазители на реда!

Дилетант

Телефонни мошеничества

Преди близо две години ние се включихме в сървиса на "Majic Jack" (MJ). Причините за това бяха както икономически – далеч по-ниски тарифи за телефон, включително безплатни разговори в САЩ и Канада, така и утилитарни – възможността да се ползваме от телефонния си номер в САЩ практически навсякъде по света, стига да имаме достъп до интернет.

MJ е система, работеща по протокола voip. Това, което носим със себе си, е един модем голям колкото две кибритени кутийки, който може да се включва към USB входа на компютър или директно към интернет хъб чрез етернет кабел. Към модема се включва и обикновен телефон – et voilà – в телефонната слушалка прозвучава сигналът на американската телефонна мрежа.

Оказа се, че като всяка модерна "джаджа" и това човешко изобретение си има своите предимства и недостатъци. На предимствата няма да се спирам повече, защото някои изброих по-горе. За недостатъците обаче дори и не бях помислил, когато се абонирахме за сървиса.

Един от първите недостатъци почувствахме веднага щом се завърнахме в България миналата година. Причината за проблема се оказа часовата разлика с Калифорния, която, както е известно, е 10 часа. Вероятно вече се досещате, че когато в София е време за сладък сън, в Калифорния е времето, през което телефонът ви започва да звъни на всеки пет-десет минути с предложения за почистване на килима, мокета, канализацията, надстрояване, пристрояване и всякакъв друг вид "...строяване", което може би бихте искали някога да направите. Срещу тази "телефонна чума" уж има лек, който съществува в телефонното пространство като един номер, на който можете да се регистрирате, въвеждайки телефонния си номер. Тогава би трябвало подобни обаждания да се блокират автоматически или по-точно източниците на подобни обаждания са длъжни преди да ви звънят да проверят дали вашият номер не е регистриран в тази база данни. Да, ама не! Дали това вече не работи или не работи само за VOIP телефоните не знам, но в момента, в който се прехвърлихме на MJ., "избухна" взрив от подобни досадни обаждания!

Лекът срещу тази напаст е изключването на телефона преди лягане, което обаче често забравям да направя. Това решава проблема само наполовина, защото на другия ден e-mail кутията ми е пълна с любезните съобщения на MJ, който учтиво ме информира за всички телефонни обаждания, които съм получил заедно със съобщенията, грижливо записани във ".wav" формат. След като ги прослушам, защото предварително не знам дали са важни или не, трябва да вдигна телефона и да набера номера на кутията за съобщения, за да ги изтрия и оттам!

Това се оказа половин беда, защото напоследък, по неизвестни причини, попаднах в полезрението и на телефонните мошеници, за което и смятам да разкажа в това писание. Няма да се спирам на обажданията от Нигерия, Судан и други световни бастиони на законността, в които ми се предлага да си изпратя номера на банковата сметка, на която щастлив наследник на десетина милиона долара е готов да ми преведе някой и друг милион, защото той няма банкова сметка, за да му преведат наследството! По тази незначителна причина въпросният наследник на милионите не може да ги усвои и аз ще получа своя дял за услугата с моята сметка! Такива предложения по-рано бях получавал и по електронната поща и затова бях овреме подготвен за евентуалните последствия на услугата за моето финансово благоденствие. Реакцията на подобни предложения от моя страна естествено беше пълно мълчание и тотално игнориране на атаката.

Преди около две седмици обаче бях атакуван по нов и неподозиран от мен досега повод.

Една сутрин в електронната си поща получих съобщение, което звучеше горе-долу (в превод) по следния начин:

"Мистър Ананосов, обажда се служителят Джеймс Джонсон от Департамента по финансите на САЩ – Вътрешна данъчна служба. Срещу вас има заведено дело за данъчни нарушения на стойност $12,434.34 и е издадена заповед за ареста ви поради неявяване пред съдебните органи по въпроса! Считайте това обаждане за второ предупреждение за необходимостта да се явите пред съдия или пред "голямо жури" за решаване на иска срещу вас. Спешно се обадете на телефон 213 533 0467, като в случай, че не се свържете с нас веднага, ще бъдете арестуван при първа възможност!"

Когато чух това съобщение изтръпнах и ме обля студена пот. Споменаването на "Вътрешната данъчна служба" на САЩ предизвиква подобна реакция у всеки американски данъкоплатец, защото всички знаят като минимум, че знаменитият Ал Капон е бил изваден от благотворната за него гангстерска среда именно от всемогъщата "Вътрешна данъчна служба" на САЩ! Освен това има и зловеща поговорка, че: "Няма нищо по-неотвратимо от Вътрешната данъчна служба и смъртта!"

След като премина първоначалният стрес от неочакваната новина, аз полека-лека започнах да анализирам обаждането и дойдох до някои важни умозаключения. Преди това искам само да отбележа, че по мое мнение аз не би трябвало да имам никакви задължения към тази организация, но това не значеше много, защото в случая беше важно какво е мнението по въпроса на служителите от тази служба!

Първото, което осъзнах, беше, че Джеймс Джонсон вероятно е негър, което личеше от акцента му – типичен за издънките на гетото в Лос Анджелис. Това обаче не ме успокои ни най-малко, защото държавните органи (федерални, щатски и общински) в САЩ гъмжат от членове на малцинствата: негри, азиатци и мексиканци. Фактът, че въпросната личност не можеше да произнесе правилно фамилията ми, изобщо не беше новост за мен, защото Атанасов, кой знае защо затрудняваше всички американци и досега съм чувал най-невероятни начини на произнасянето ѝ. Все пак служителят поне я беше произнесъл до края, което не винаги се получаваше и често аз трябваше да се задоволявам с "Атас...", "Анас..." или дори "Ата...".

Второто, за което си помислих, беше, че никой досега не се беше опитвал да ми изпрати писмо по въпроса или да контактува с мен по някакъв друг начин, а се е стигнало до дело и заповед за арест!

Постепенно в съзнанието ми започна да се промъква мисълта, че това е някаква нова "измамническа схема", за която не съм чувал. Не можех само да разбера как точно щяха да стигнат до искането на пари за решаване на проблема?

Реших да се обадя на посочения телефон, но преди това звъннах на моя приятел Стефан от Сан Франциско, който имаше почти енциклопедични познания по въпросите на различните схеми за измама. След като изслуша разказа ми, той веднага с радост ме уведоми, че това е известна измамна схема, но не можа да ми каже как точно смятат да ми гушнат парите?

Следващата ми стъпка беше да набера телефонния номер от съобщението.

Отначало ми се обади автоматичен секретар, който твърдеше, че това е телефонен номер на Вътрешната данъчна служба и ми предлагаше няколко опции за свързване, една от които доста добре пасваше на моя проблем. Натиснах съответния бутон и след малко ми се обади човек с още по-ужасен акцент, който на моменти беше почти неразбираем за мен. Естествено господин Джонсон го нямаше, но можеше да обсъдя проблема си с господин Вашингтон, който беше супервайзър на групата! Бях препратен към господин Вашингтон. Той изслуша причината, поради която се обаждах, и ме попита за трите ми имена. Опита се да ги повтори, но не успя и се наложи да ги спелвам буква по буква. Обезпокоих се, че трябва да си дам и трите имена, но беше вече късно. След това последваха въпроси за това какъв е номера ми за социално осигуряване? Тук аз отказах да го споделя с господин Вашингтон и му казах, че мога да му дам за идентификация само телефонния си номер. Господин Вашингтон не беше доволен от моята дискретност, но ми каза да почакам. След малко ме информира горе-долу в същия смисъл както и оригиналното съобщение, но се оказа, че дължа друга сума, която беше $15,873!

Вече ми беше ясно, че става дума за измама, и реших да се опитам да разбера как точно ще се опитат да ми измъкнат парите? Попитах господин Вашингтон с треперещ глас: "Какво трябва да направя, за да реша ужасния проблем, който ме застрашава?" Той ми каза, че трябва да се срещнем и да дискутираме по въпроса. Попитах го къде трябва да се явя за целта и той ми поиска адреса, за да ми изпратят официални инструкции! В този момент аз изплюх камъчето, че съм в Европа и не мога да се явя в следващите три месеца! Господин Вашингтон се удиви на този факт и ме попита как тогава се свързвам с тях от номер в САЩ? Реших, че е безсмислено да му обяснявам за "чудото на техниката", наречено "Majic Jack", и му казах, че му се обаждам с помощта на компютъра си. Това го удовлетвори, но той ми каза, че вероятно на влизане в САЩ ще бъда арестуван и тогава ще имам възможност да се срещна с него. Опитах се да отразя в гласа си ужаса, който би трябвало да ме е обзел, но служителят не прояви ни най-малко съчувствие и ми пожела доскоро виждане!

Явно беше, че ще трябва да се примиря с незнание за начина, по който схемата предвижда усвояването на парѝ от жертвата, и реших да се оплача на данъчната служба. Намерих телефона им и го набрах. Отговори ми автоматичен секретар, който ми предложи за избор редица опции. Една от тях беше посветена на темата "Измами от името на данъчната служба". Натиснах съответния бутон и последваха други опции и бутони, докато най-накрая се спряхме на опцията да чакам да говоря със служител. Това разбира се не стана и скоро ново съобщение ме подкани, "поради много обаждания" да оставя съобщение с адрес, име и други данни, включително и описание на опита за измама. Имаше и обещание, че в най-скоро време ще бъда попитан за допълнителна информация, като ми се обещаваше да получа и информация по моя случай!

Всичко това стана преди десетина дена и оттогава естествено никой от данъчната служба на САЩ не ме е търсил, а откровено казано и аз не очаквам. Подобни организации се обаждат само когато си обект на разследване, но не и когато си обект на измама!

Вчера обаче като си включих компютъра отново видях, че имам телефонно обаждане, този път от господин Рей Мърфи! Съдържанието му беше много подобно на първото, но този път не ми съобщаваха сумата, заради която ще бъда арестуван и съден! При това телефонът, на който трябваше да се обадя, беше същият! Явно данъчната служба изобщо не се беше заинтересувала от оплакването ми или може би наистина ме очакваше арест и затвор!?!

Разказвач

Пътувания: Завръщане от СССР

На Алик не му беше необходимо много време, за да ме убеди да му гостувам в Тираспол, когато през 1967 година дойде време да се връщам от следването си в Ленинград. За това спомогна и желанието ми да пътувам с кораб от Одеса до Варна, което можех да съвместя с гостуването.

Имаше обаче един проблем. В СССР маршрутите на пътуванията на чужденците се контролираха доста строго и за да се върна през Одеса трябваше да взема разрешение от Отдела за визи и регистрации (ОВИР). Естествено официално за ходене до Тираспол не можеше да става и дума, защото този град беше от полузакрит тип и изобщо не ми беше ясно какви документи трябваше да представя, за да ми бъде разрешено да го посетя. Имах колеги, които се бяха изхитрили да отидат нелегално даже до Омск, който беше изцяло закрит град, но това те бяха правили под умопомрачаващия нагон на любовта, а при мен подобен душевен натиск по онова време не съществуваше. Все пак реших, че ако успея да си издействам разрешение да си замина през Одеса, нищо не ми пречи да прескоча и до Тираспол за няколко дена. Ако ме хванеха, аз си правех сметката, че не могат да ми направят нищо повече от това да ме изхвърлят от СССР, а аз все едно напусках страната завинаги, така че нищо страшно не ме очакваше – поне така си мислех.

Отидох в ОВИР да разбера как мога да получа разрешение да мина през Одеса. Вече си спомням само, че искането ми породи голямо недоумение у служителката, която прие молбата ми, но аз ѝ обясних, че пътуването с кораб от Одеса е "кристалната мечта на моето детство"  и тя ми прие документите. Разрешение ми дадоха, но ми обърнаха внимание, че е трябвало да приложа и билети за самолет до Одеса и за кораб от Одеса до Варна. Бедата беше, че поради тайното ми намерение да посетя Тираспол, между пристигането ми в Одеса и заминаването за Варна трябваше да има 4-5 дена пауза, а това неимоверно щеше да усложни моите обяснения и сигурно щеше да доведе до отказ на молбата ми. Очевидно беше налице и типичен случай на "параграф 22", а именно, че за да си купя въпросните билети трябваше да имам разрешение, което щях да получа, ако имам билетите!

Купих си билет до Одеса не за самолет, а за влак, защото реших, че така е по-интересно. Алик си замина за Тираспол и се разбрахме кога да ме чака на гарата в Одеса. Билет за кораб от Одеса до Варна не си купих, защото изобщо не можах да намеря къде в Ленинград мога да осъществя тази транзакция. Все пак успях по някакъв начин да разбера, че няма да има никакъв проблем да си купя билета за кораб в Одеса.

В уречения ден и час се отзовах на гарата в Ленинград и се качих на влака. Бях в купе с шест легла – по три на всяка стена на купето. Пристигнах само няколко минути преди заминаването и по тази причина имах на разположение най-горното легло. Това се оказа обаче, че не беше голяма беда, защото в купето се беше настанила една весела компания от моряци, които отиваха да се качат на кораба си в Одеса. В купето ме приеха с възторг, особено като разбраха, че съм българин и до спане почти не се стигна по време на цялото пътуване. Двама от пътуващите бяха ходили на Златните пясъци и се считаха почти за мои сънародници. Малко се поизложих, защото не бях съобразил да купя никакъв алкохол, а за ядене разчитах на вагон-ресторанта. Моите спътници се възмутиха от извиненията ми и ми забраниха изобщо и да си помислям за ресторанта.

Малко след като тръгнахме бяха извадени първите закуски и бутилки водка. Наложи се да демонстрирам изключителни способности за манкиране по отношение на пиенето, защото иначе нямаше начин да оцелея без алкохолно отравяне до Одеса. Говорихме за какво ли не, но скоро всичко ми се сля в една неразгадаема плетеница от герои, истории и събития, които се пречупваха в съзнанието ми през безцветната прозрачност на водката.

На гарата в Одеса пристигнах в окаяно състояние що се отнася до душевното и физическото ми равновесие. Все пак успях да разпозная Алик или по-точно той ме разпозна и ме прие под грижовното си попечителство. Оставихме част от багажа ми в гардероба на гарата и се отправихме към площада, където стояха маркирани и немаркирани таксита, които предлагаха превоз до различни далечни и близки места. Алик и още двама юнаци се договориха с един шофьор на Волга да ни откара до Тираспол. Натоварихме се на колата, както можахме, и полузатрупани с багаж, се отправихме на път.

Аз постепенно се оправях от алкохолното отравяне, за което ми помогна и това, че седнах до един от прозорците, който отворих и подложих лицето си на ободрителния вятър.

По едно време на пътя пред нас забелязахме бариера и войници, въоръжени с автомати, които я охраняваха. Сърцето ми затупка в ужас при мисълта, че сигурно са ме разкрили по някакъв начин и сега щяха да ме арестуват. Опитвах се мисловно да внуша на Алик, че не бива да признава, че ме познава, защото сигурно щеше да си има неприятности заради мен.

Шофьорът спря пред бариерата и един лейтенант надникна през прозореца и ни огледа изпитателно. Попита накъде пътуваме, огледа ни още веднаж, накара шофьора да отвори багажника, огледа го и махна на войниците да вдигнат бариерата. Оказа се, че някакви затворници избягали от близкия затвор и сега по всички пътища в района се правеха проверки. Очевидно никой от пътуващите не приличаше на избягалите и затова ни пуснаха без въпроси. Минаха няколко минути докато се свестя от притеснението, но по-нататък пътувахме без проблеми.

У Алик ме очакваше царско посрещане. Масата беше препълнена със салати, риби, колбаси и други мезета. Имаше и бутилки с отбрана водка и молдавски вина. Само при вида на алкохола на мен започна да ми се гади, но се въздържах и се извиних, че поради обстоятелствата на пътуването ми, временно ще се въздържа от употребата на алкохол. Позволих си да пия само натурален сок от нар, който безумно обичах.

След яденето легнах да спя и спах непробудно до следващата сутрин.

Когато станахме, масата отново беше затрупана със салати и мезета – този път за закуска. Хапнах колкото душата можеше да поеме и така продължи през следващите три дена. Ходихме на плаж на Днестър, където се видях с колеги от ЛЕТИ (предимно евреи), които бяха от Тираспол. Трите дена – по отношение на употребата на алкохол – не се различаваха много от пътуването ми до Одеса, но затова пък можех да си спя на воля.

Дойде време за сбогуване. Домакините ме натовариха с бутилки коняци, вина и водка, които не ми беше много ясно дали ще мога да прекарам през границата, но домакините не даваха и дума да се издума да не ги взема. На Алик му предстоеше да ми идва на гости в България и родителите му ужасно се безпокоеха дали съм доволен от посещението си в Тираспол. Приложих цялото си красноречие, за да ги успокоя, че и дума не може да става за недоволство или неудовлетвореност от моя страна и, че очаквам посещението на Алик с най-голямо нетърпение.

Обратният път до Одеса мина без неприятности. Алик ми помогна да си пренеса багажа до морската гара и да си купя билет за парахода. Той заминаваше в 12 часа вечерта и ние с Алик се разделихме след като оставих багажа си на гардероба на морската гара.

Реших да се поразходя из Одеса. Посетих "Потьомкинската стълба", която е дълга цели 140 метра и която бях гледал във филма "Броненосецът Потьомкин". На върха ѝ се намираше паметникът на херцог Де Ришельо, който ако не се лъжа е потомък на известният ни от историята и от "Тримата мускетари" кардинал. Този херцог е бил емигрант от Френската революция, бил е градоначалник на Одеса от 1803 до 1814 година и е допринесъл много за архитектурното планиране на града и застрояването на центъра му с красиви сгради.

Разходих се и по главната улица наречена Дерибасовска, за която се пее в много блатни песни от руския престъпен и студентски фолклор. По-късно научих, че тази улица е кръстена на Jose De Ribas – испански емигрант на служба в имперската армия, който е бил един от командирите на войските при завземането на Хаджибей, както се е наричала основаната през 1440 година крепост от тогавашния кримски хан. Въпросният Jose De Ribas се прекръстил на руски на Осип Михайлович Дерибас и в тази си същност дал името на улицата Дерибасовска! Генерал майор Дерибас предложил на мястото на крепостта да се основе град, защото оценил заливите около него и перспективата им за развитие на мореплаването и търговията. Одеса скоро станала център на така наречената Новорусия, която заемала наскоро завоюваните от турците и татарите земи на днешна Югоизточна Украйна.

Тук искам да изясня на любопитния читател, че града носи името Одеса по погрешка. Той е кръстен на древния град Одесос, за който по онова време се е смятало, че е бил разположен някъде в района на Хаджибей. По-късно се разбрало, че Одесос е старото име на Варна, но Одеса си запазила името!

Привечер реших да се поразходя в парка край морето. Във себе си нямах нищо освен билета за парахода, защото бях чувал много истории за крадците в Одеса.

Към 9 часа вечерта, когато започна да се смрачава, седнах на една пейка да си почина. По едно време към мен се приближи едно момченце на 10-12 години и учтиво ме попита колко е часа. Погледнах си часовника и му отговорих. Внезапно то още по-учтиво ме помоли: "Чичко, подари ми часовника си!". Аз зяпнах от удивление. В този момент зад него се появиха трима яки момци, които ме гледаха с мрачна благожелателност! Спомних си за историите, които ми бяха разправяли за крадците в Одеса. Съобразих, че ако кажа на малкия да се разкара, може да последва разреваването му с последващи упреци от юнаците, че обиждам детето и че нищо не ми струва да удовлетворя желанието му! Хвърлих един поглед наоколо и видях, че наблизо няма жив човек. Мълчаливо свалих часовника си и го подадох на детето. То го взе, благодари ми и ме попита дали имам пари да му дам за сладолед? Бръкнах в джоба си и извадих няколко дребни банкноти и шепа стотинки, за които и без това се чудех какво да ги правя. Детето отново ми благодари най-учтиво и ме попита това ли са всичките пари, които имам. Аз си потупах демонстративно джобовете и с възможно най-откровен тон казах, че ми е останал само билета за парахода, на който трябва да се кача след два часа. Детето ми пожела приятно отплуване и си тръгна, безгрижно подритвайки камъчета по алеята. Тримата юнаци тръгнаха след него без да отронят дума, а аз станах и бързо се отправих към пристанището.

Доволен бях, че не се разсърдиха, че имам толкова малко пари, а що се отнася до часовника, то той беше абсолютен боклук, защото преди година бях загубил ринга, който държеше стъклото. Някакъв майстор в Ленинград ми направи нов ринг и ми смени стъклото, но той отвреме-навреме падаше и като по чудо винаги го намирах. Един път даже загубих и стрелките, та се наложи да ми слагат нови, така че за мен този часовник беше само една беля и го носех просто от инат. Иначе той изглеждаше на пръв поглед съвсем нормален и хубав часовник и аз бях доволен, че моите събеседници в парка не проявиха по-голямо любопитство за ценността на подаръка ми за техния малолетен сътрудник!

Остатъка от вечерта прекарах на морската гара. Нямах пукната стотинка, за да си купя нещо за ядене, но от пиршествата през последните дни се бях поугоил и можеше да мина и без вечеря.

Пътуването с парахода мина без никакви произшествия. По едно време след кораба се появиха делфини, които снимах с фотоапарата, който за щастие бях оставил в багажа си.

Разказвач