Както е прието
в САЩ, през първия вторник на месец
ноември на всяка четна година се провеждат
федерални избори в Конгреса, като
едновременно с това в редица щати се провеждат
и различни видове щатски и местни избори.
Предполагам,
че на много хора е добре известна
изборната система в САЩ, но все пак ще
си позволя да напомня някои особености,
важни за по-нататъшното изложение.
Всеки две
години Камарата на представителите на
САЩ се "обновява" напълно, а Сенатът
се "обновява" само с 1/3 от състава
му. Поставям "обновява" в кавички,
защото, макар да става дума за избори
за пълния състав на Камарата и избори
на 1/3 от състава на Сената, то за обновяване
трудно може да се говори, защото на
практика се преизбират близо 90 процента
от състава на Камарата и почти всички
сенатори, чиито места подлежат на избори.
Друга особеност
на американската избирателна система
е непрекъснато нарастващата "цена"
на всяко място в Конгреса, което води
до това, че всеки представител в Камарата
и всеки сенатор практически от момента
на избирането му до момента на следващите
избори е в непрекъсната предизборна
борба и в непрекъснато състезание с
времето и противниците си за набиране
на парични средства за предизборната
им кампания. Едно място в Камарата вече
струва милиони, място в Сената струва
десетки милиони, а президентското място
- милиарди долари. Естествено такива
количества пари се събират главно от
корпоративния свят и финансово-промишлената
олигархия, което предполагам неизбежно
поставя отпечатък върху симпатиите и
чувството на дълг към определени групи
избиратели у "народните" избраници
в Конгреса.
При последните
избори – в 43 щата – по-малко от половината
избиратели си дадоха труда да отидат
да гласуват и нито в един щат процентът
на гласувалите не надхвърли 60%.
В трите
най-големи щати на съюза, Калифорния,
Тексас и Ню Йорк, гласуваха по-малко от
една трета от гласоподавателите. В щата
Ню Йорк процентът на гласувалите е едва
28.8% и този щат е четвъртият по ред в
списъка на щатите с най-ниска избирателна
активност. При това в Ню Йорк се проведоха
едновременно три вида избори, включително
избори за губернатор.
Общо за
страната в изборите са участвали 36.4% от
имащите право да гласуват. По-нисък е
бил процентът на гласувалите само през
1942 година, когато във федералните избори
са гласували само 33.9% от имащите право
на глас.
Причините
за ниското участие на избирателите са:
апатия, гняв и разочарование от негативния
характер на предизборната кампания.
Основната
тема на кампанията на републиканците
беше опозицията срещу президента Обама,
а демократите не посмяха да предложат
нищо за съживяването на икономиката,
нито пък да посочат успехите на президента
в тази област през последните 6 години.
Нещо повече, кандидатите от Демократическата
партия всячески се стремяха да се
дистанцират от президента Обама,
считайки, че по този начин повишават
шансовете си да бъдат избрани. Накратко
никоя от партиите не даде на избирателите
положителни причини да се явят пред
избирателните урни и да подкрепят
каквито и да са нови идеи в управлението
на страната.
Интересното
е, че новите 11 сенатори от републиканската
партия почти без изключение са работили
в изпълнителната власт или като
професионални държавни администратори,
или като политически назначени
администратори, което по никакъв начин
не се връзва с официално обявената от
републиканците борба срещу бюрократите
от федералното правителство. В този
аспект вероятно избирателите отново
ще бъдат измамени в своите очаквания
за намаляване на подтисничеството на
властта и освобождаване от безкрайните
регулаторни препятствия за бизнеса.
Впрочем, що се отнася до намаляването
на регулациите, то рецесията от 2008 година
стана възможна именно поради отмяната
на редица ограничения върху банковия
и инвестиционния бизнес, които,
благодарение на отпадането на регулациите
от времето на Великата депресия през
30-те години, направиха възможни финансовите
спекулации, предхождащи последната
рецесия. Забележителната особеност на
тези избори в сравнение с 2010 година е в
това, че преди 4 години избирателите
предпочетоха да изберат в Конгреса
хора, които не бяха професионални
политици. Тогава избирателите повярваха
на демагогските приказки на "свежарките",
но в изминалите 4 години се убедиха, че
политиката изглежда все пак е професия
и голяма част от новоизлюпените политици
загубиха в следващите избори местата
си и с това погребаха надеждите на
избирателите за промяна в дадеността
на Конгреса. Голяма роля във вълната от
професионални политици и администратори
заляла Конгреса през последните избори
изигра целенасочената политика на
ръководството на Републиканската партия
да не допусне в Конгреса лица с
непредсказуемо поведение и непроверени
политически способности. Резултатите
бяха очевидни още при първите
пресконференции на избраниците. Те
единодушно демонстрираха, че са в строя
на ръководството на партията и че са в
Конгреса, за да "вършат работа", да
изпълняват указанията на ръководството
на партията, а не да саботират дейността
му.
Сенатът
постепенно се превръща в следващо ниво
в политическата кариера на народните
избраници. През следващия мандат на
Конгреса 52 сенатора са получили
"повишение" в йерархията на
парламентарната кариера, преминавайки
от Камарата на представителите в Сената.
През 1984 година техният брой е бил само
29.
И така,
Конгресът на САЩ премина от мнозинство
на Демократичната партия, когато през
2008 година бе избран за президент Обама,
към мнозинство на Републиканската
партия 2 години преди изтичането на
втория мандат на Обама. Основният лозунг
на републиканците, помогнал им да
мобилизират своите поддръжници, беше
базиран на критиката на управлението
на Обама. Тук бих желал да отбележа
няколко добре известни факти, които са
от особено значение за резултатите на
федералните избори в САЩ.
1. Противно
на очакванията, избирателното тяло в
САЩ е разделено на 3, а не на 2 части, както
би могло да се предположи въз основа на
наличието на двупартийна политическа
система. Трите части са: активните
привърженици на Републиканската партия,
активните привърженици на Демократическата
партия и така наречените независими
избиратели, които като правило са
отвратени от политиците и на двете
партии по принципа на бай Ганьо "всички
са маскари", но които гласуват често
алтернативно за едната или другата
партия по принципа за "избор на
по-малкото зло".
2. Като правило
активността на избирателите по време
на междинните избори, т. е. изборите
между президентските кампании, е
по-ниска. По тази причина Републиканската
партия, която е с по-дисциплинирани
активисти, успява да ги мобилизира
по-добре, а също така успява да мобилизира
на своя страна по-голяма част от "блатото"
на независимите избиратели.
3. През
последните години рейтингът на Конгреса
е около или под 10%, поради което, особено
при междинните избори, голяма част от
независимите избиратели, а също така и
част от активните привърженици на
Демократическата партия, не си дадоха
труда да гласуват, което позволи на
Републиканската партия да спечели
по-голяма част от оспорваните места в
Конгреса. Тук бих искал да отбележа, че
и другите стълбове на властта – Върховният
съд и Президентството – не се ползват
с особена популярност сред населението.
Според скорошно изследване на Галъп
популярността на Конгреса е 7%, на
Върховния съд е 30%, а на президента е
29%.
При това
положение президентът Обама през
последните 2 години от управлението си
ще трябва да защищава достиженията си
при един Конгрес, готов да се посвети
изцяло на противопоставяне на неговите
достижения в управлението на страната.
При избирането
си преди 6 години Обама обеща реформа
на здравеопазването, имиграционна
реформа, прекратяване на войната в Ирак
и Афганистан и изтеглянето на американските
войски от тези държави, преодоляване
на икономическата рецесия и ликвидиране
на безработицата, появила се в резултат
на тази рецесия. В интерес на истината
той успя до голяма степен да изпълни
тези си обещания пред народа на САЩ, но
Републиканската партия е готова да
приложи всички сили да му откаже правото
да претендира за каквито и да са успехи
в управлението на страната. През
следващите 2 години от управлението си
Обама ще трябва да се бори срещу опитите
на Републиканската партия да омаловажи
тези му успехи и да му отнеме възможността
за предприемане на каквито и да са
действия, които биха подобрили по някакъв
начин позицията му в пантеона на
досегашните президенти на САЩ. Целта
е, ако не да се компрометира изцяло
президентството на Обама, то поне до
неговото име да бъде поставена "перманентна
звездичка", напомняща на поколенията
за едно неудачно президентство.
Единственото средство за борба на Обама
срещу тези опити на републиканците е
правото му на вето върху тези решения
на Конгреса, които целят да върнат назад
реформите, които той успя да прокара с
помощта на демократите в Конгреса.
Някои от
основните политически проблеми, които
стоят пред Обама през следващите 2
години, са:
1. Опитите на
републиканците да отменят реформата в
здравеопазването.
Безусловно
тази реформа страда от много недостатъци
един от които е сложността на осигуряването
с помощта на частните застрахователни
компании. Тази сложност проличава сега,
когато всички американци получили
здравна осигуровка чрез частния сектор,
трябва отново да търсят осигурителни
планове поради промените в цените на
осигурителните им полици, поради
закриването на планове, промени в
спецификата на осигуровките, промени
в доходите на гражданите, поради което
се променят и помощите, които държавата
предоставя на по-бедните и т. н. Все пак
обаче реформата помогна на близо 8
милиона души да получат здравни осигуровки
за пръв път, а техният брой се очаква да
нарасне през тази година до над 9 милиона.
2. Досега
Обама не успя да прокара имиграционна
реформа в Конгреса главно поради
обструкциите на републиканското
мнозинство в Камарата. Единственото,
което той може да направи през следващите
2 години е да използва екзекутивни
средства в разположение на президента,
с които да осигури законни документи
на около 5 милиона родители и деца на
законни емигранти в САЩ. Воят срещу
подобен опит на Обама всред републиканското
мнозинство на Конгреса ще бъде невъобразим
и още отсега видни конгресмени и сенатори
заплашват Обама със съд или импийчмънт,
ако той си позволи да се възползва от
прерогативите си на президент и въведе
необходимите административни решения
за осигуряването на законното пребиваване
в страната на въпросните 5 милиона души.
3. Промяната
в климата изисква сериозно преосмисляне
на енергийната политика на страната.
За съжаление,
вероятният бъдещ председател на
сенатската комисия за околната среда
Джеймс Инхов е от тези републиканци,
които смятат, че влиянието на човешката
дейност върху промяната на климата е
лъжа, измислена от недобросъвестни
учени, които се опитват да получат от
държавата субсидии за желаните от тях
изследвания. По тази причина президентът
Обама ще трябва да се възползва от
административни мерки, за да успее да
прокара необходимите регулации за
реализирането на споразумението,
постигнато с Китай, за бъдещи мерки за
намаляване на емисиите на "парниковите
газове" в атмосферата.
4. Събитията
в Близкия изток и създаването на
Ислямската държава представляват
сериозна опасност за политиката на САЩ
в района.
Бъдещият
председател на сенатската комисия
за въоръженията Джон Маккейн е един от
най-големите ястреби в Сената. Той
обвинява Обама, че е допуснал разгарянето
на пожара в ислямския свят с безотговорното
евакуиране на американските войски от
Ирак и нерешителната военна политика
на САЩ спрямо гражданската война в
Сирия. Според него и републиканските
му съмишленици в Сената и Камарата, САЩ
трябва да се намесят със сухопътни
войски във войната в Сирия, за да
ликвидират режима на Асад и да разгромят
Ислямската държава (ИД). Фактът, че над
100 000 американски войници в Ирак не успяха
да се справят с ислямският тероризъм,
за хора като него е без значение. Тук му
е мястото да спомена, че според неотдавнашно
изказване на Фуад Хюсеин, който е шеф
на кабинета на Масуд Барзани, президент
на Иракски Кюрдистан, Ислямската държава
вероятно разполага не с 20 000 бойци, както
изчисляват Пентагона и ЦРУ, а по-скоро
с близо 200 000 бойци. Разликата между двете
числа е на цял порядък и това сериозно
променя сметките за една евентуална
намеса на САЩ със сухопътни сили срещу
ИД. Не е изключено военните да са наясно
за истинският потенциал на ИД, което
обяснява и мнението на генерал Демси
(шеф на щаба на въоръжените сили на САЩ),
който наскоро заяви, че борбата с ИД ще
продължи години.
В тази връзка
искам да припомня, че основната причина
за разгара на тероризма в Близкия изток
е военната намеса на САЩ в района чрез
свалянето на секуларния режим на Саддам
Хюсеин и ликвидирането на цялата
администрация и репресивен апарат в
Ирак с един замах без нито за минута да
се помисли как и кога ще може да се
изгради нова администрация. В резултат
секуларното, макар и тоталитарно,
управление на Саддам беше заменено с
религиозно-сектанското и псевдодемократично
управление на Малики, което доведе до
разгарянето на гражданската война между
шиити и сунити, от което естествено се
възползва Ал-Кайда и други подобни
терористични организации, довело в
крайна сметка до уахабисткото управление
на ИД. Това, което трябва дебело да се
подчертае в тази връзка, е, че Обама
наследи цялата тази вакханалия на терор
и контратерор от предшественика си,
републиканския президент Джордж Буш
II. Това, че той не успя да овладее терора
с контратерор показва по-скоро погрешността
на подхода на САЩ по този изключително
важен въпрос на съвременността, но за
съжаление подходът, който предлагат
ястребите от републиканската партия
като Маккейн, е всъщност по-голяма доза
от същото лекарство, а не опит за намиране
на друго лекарство! При това кой знае
защо се счита, че след свалянето на
секуларния режим на Асад ще стане чудо
и виртуалните сили на Свободната сирийска
армия внезапно ще се материализират и
ще разгромят войските на ИД, които засега
демонстрират дисциплина и боеспособност,
които би трябвало да впечатлят такива
бивши военни "асове" като сенатора
МакКейн!
Не знам защо,
но когато си мисля за положението в
Близкия Изток, неволно си спомням за
историята на Кръстоносните походи в
светите земи. В края на 11 век още при
първия кръстоносен поход европейците
превземат Йерусалим. Те конституират
Йерусалимското кралство и редица
херцогства и графства в Леванта. Отначало
мюсюлманите (араби и селджукски турци)
са толкова разединени, че изобщо не са
в състояние да се противопоставят на
европейските завоеватели. Необходими
са били почти цели 100 години, но най-накрая
се появява Саладин, който успява да
организира ислямския свят и да разбие
и практически да изгони кръстоносците
от Близкия изток. Чудя се дали и сега
няма да се появи някой Саладин, който
да изгони новите кръстоносци от тези
земи? А може би новият Саладин вече и да
се е появил, а ние все още да не се усещаме
за това!
Дилетант