Данните
по-долу, показват какво е било демографското
разпределение на населението на Земята
в абсолютни числа и проценти по континенти
през 1950 година и какво вероятно ще бъде
през 2050 година:
Африка:
1950
– 221 милиона или 8.8%;
2050
– 2 308 милиона или 19.8%;
Азия:
1950
– 1 402 милиона или 55.6%;
2050
– 5 561 милиона или 59.1%;
Европа:
1950
– 547 милиона или 21.7%;
2050
– 517 милиона или 7.0%;
Латинска
Америка:
1950
– 167 милиона или 6.6%;
2050
– 912 милиона или 9.1 %;
Северна
Америка (САЩ и Канада):
1950
– 172 милиона или 6.8%;
2050
– 398 милиона или 4.4%.
Забележка.
През периода 1950 до 2012 година населението
на България се е увеличило с 0.5%, а на
Обединените Арабски Емирати е нараснало
повече от 100 пъти – от 79 050 на 8.5 милиона!
Предполагам,
че не е трудно да се забележи един много
важен факт, а именно силната неравномерност
на нарастването на населението по
континенти. В това отношение особено
се изявява Африка – континентът с
най-нисък стандарт на живота, където
населението за 100 години ще нарасне 10
пъти, докато в Европа населението за
същите 100 години ще намалее с 30 милиона
души!
Според
преценки на демографите населението
на почти половината страни в света се
е увеличило повече от 4 пъти през периода
от 1950 година досега. Например Египет
днес има население 74 милиона души срещу
по-малко от 20 милиона през 1950 година, а
Саудитска Арабия днес има население
над 25 милиона срещу 4–5 милиона през
1950 година. За периода от 1920 година до
2000 година населението на Кения се е
увеличило от 2.9 милиона на 37 милиона
души!
Според
теорията на "Демографския преход"
при повишаването на стандарта и
продължителността на живота размерът
на семействата и раждаемостта намаляват.
Нови данни обаче показват, че след
достигане на определено ниво на
благоденствие раждаемостта отново се
повишава! От това следва, че теориите
за застаряване на населението и
последствията от това за икономиката
и околната среда се нуждаят от корекции.
Морис
Кинг, "Honorary Research Fellow" от университета
в Лийдс, развива концепцията за така
наречения "Демографски капан".
Тази концепция той използва, за да обясни
феномена, при който населението на една
страна става толкова многобройно, че
икономиката ѝ не е в състояние да осигури
изхранването му нито със собствени
храни, нито с експорт, осигуряващ внос
на недостигащите храни. В добавка
населението на страни, попаднали в този
капан, няма възможност за лесна миграция,
но при това продължава да има висока
раждаемост! В такива случаи населението
на тези страни гладува. Според Кинг
много страни в подсахарна Африка са
изпаднали именно в такъв демографски
капан вместо да преживяват демографски
преход, за който споменах по-горе.
В
света като цяло раждаемостта от 1950 до
2005 е спаднала от 5.02 до 2.65 деца на жена.
Интересното е, че за този период
раждаемостта навсякъде, освен в Северна
Африка, подсахарна Африка, Близкия и
Средния Изток, е спаднала под нивото от
2.65 деца на жена, като в Европа и Северна
Америка е спаднала даже под 2 деца на
жена. В Средния и Близкия Изток, а така
също и в северна Африка обаче раждаемостта
е спаднала от 6.99 до 3.37. В подсахарна
Африка раждаемостта е намаляла от 6.7
само до 5.53 деца на жена!
Понастоящем
световният брутен продукт за година се
изчислява от ЦРУ на 74.31 трилиона долара.
Това означава, че средно на глава от
населението на земята се падат по 10 500
долара на година. Всъщност обаче 1.29
милиарда души (18.4% от населението на
Земята) живеят в абсолютна бедност, с
по 1.25 долара на ден! Приблизително 870
милиона, 12.25% от населението на Земята,
се считат за недохранени! Не е трудно
да се досетим, че голяма част от тези
стотици милиони несретници живеят
именно в подсахарна Африка и някои
страни на Средния и Близкия Изток.
По
мнението на редица международни
организации населението на Земята
значително превишава възможностите ѝ
за изхранването му. Според доклада на
WWF от 2006, озаглавен "Living Planet Report",
за да могат хората на Земята да консумират
количествата, които консумират
европейците, то Земята би трябвало да
е способна да предостави 3 пъти повече
ресурси, отколкото тя е в състояние да
регенерира! По някои оптимистични оценки
максималния брой хора, които Земята
може системно да изхранва, не превишава
7.7 милиарда души, като при това се
предполага далеч по разумна консумация,
отколкото е характерна днес за Северна
Америка и Европа.
Предполагам,
че читателите, които ще ме удостоят с
вниманието си, вече се чудят накъде бия
с тези данни и изобщо каква е целта на
цялото упражнение? Всичко това досега
преписах от редица публикации, за да
обоснова тезите си за провала на
миграционната политика на ЕС, която
удивително напомня на поведението на
щрауса, който си заравя главата в пясъка
и си мисли, че по този начин се е скрил
от всякакви опасности и е невидим за
враговете си!
Преди
всичко сегашната емигрантска вълна в
Европа е плод на непреодолимото действие
на ЗНП или казано без съкращения – The
Law of Unintended consequences ("Закон за неочакваните
последствия") – за който вече писах
в блога си от петък, 7 февруари 2014 г.
По-надолу ще проследя бегло събитията,
довели до сегашното трагично положение,
което е само начало на една трагедия в
развитие!
1.
Посочените по-горе цифри никога не са
били някаква тайна, а са широко известни
от публикациите на редица международни
организации. С други думи не е тайна, че
подсахарна Африка е в демографски капан
и при подходящи условия населението ѝ
и това на страните от този район може
да се отправи на масова миграция към
най-близките заможни райони, а именно
към Европа.
2.
Редица страни на Средния и Близкия
Изток, а така също и на Северна Африка,
са подложени на демографски взрив. В
неговата основа са преди всичко религиозни
и културни причини, обуславящи безправното
положение на жените и следващата от
това невъзможност те да окажат каквото
и да е влияние за намаляването на
раждаемостта си. При това далеч не всички
страни от този район притежават природните
богатства на Саудитска Арабия, Катар,
ОАЕ и Кувейт, което би им позволило да
изхранват бурно нарастващото си
население.
3.
Допреди двадесетина години между Европа
и районите, за които говоря по-горе,
съществуваха светски автократични
режими, които си бяха поставили за цел
модернизацията на страните си, намаляването
и по възможност изживяването на
сектантските религиозни различия,
разкъсвали района в течение на столетия,
а така също и повишаването на благоденствието
на своите народи. В редица от тези страни
се предоставяше безплатно образование,
безплатна медицинска помощ, субсидирани
жилища за младите семейства и редица
други социални бенефити. В допълнение,
може би по чиста географска случайност,
тези страни представляваха защитен
пояс за Европа от надигащата се вълна
на демографския взрив в подсахарна
Африка и по-бедните страни на Средния
и Близкия Изток. В това отношение особено
положителна роля играеше Либия и нейният
управник Кадафи. За съжаление
интелектуалните пигмеи от ЕС и Държавния
департамент на САЩ решиха, че Либия се
нуждае от демократизация и за това
най-важната пречка е Кадафи! В резултат
на това днес в Либия има гражданска
война, ИДИЛ стъпва все по-здраво и
по-здраво на територията ѝ, а тълпите
от подсахарна Африка и останалите
райони, източници на мигранти, заливат
Италия през Средиземно море.
4.
Още по времето на студената война редица
политолози на Запад изказваха опасения,
че с течение на годините има опасност
СССР да се превърне в страна с преобладаващо
мюсюлманско население. В допълнение
усилията на Саудитска Арабия и някои
други страни от Персийския залив да
подпомагат материално разпространението
на идеите на фундаменталния ислям,
господстващ в тези държави, подклаждаха
опасенията на съветското ръководство,
че това влияние на фундаменталния ислям
може да зарази и средноазиатските
републики на СССР. Тези опасения и
опасенията, че САЩ се опитват да установят
плацдарм в Афганистан, доведоха до
идиотската инвазия в Афганистан и така
бе положено началото на един процес,
който продължава и до днес и застрашава
Европа в културно и социално отношение.
5.
По-горе имам предвид съдействието в
борбата срещу СССР, което САЩ и Западна
Европа оказаха на мюсюлманите-фундаменталисти,
от които се роди Ал-Кайда и съвременният
ислямски тероризъм. Когато СССР напусна
Афганистан, а след това се разпадна,
стотици и хиляди джихадисти се почувстваха
окрилени от победата си над една от
световните суперсили и решиха, че е
време да се заемат с другата суперсила.
В това продължаваха да им помагат
финансово и физически, макар и вече
неофициално, богаташи от съюзните на
САЩ държави от Персийския залив. За
никого не е тайна, че 15 от 19-те терористи,
участвали в атаката срещу кулите на
Световния търговски център в Ню Йорк,
бяха граждани на Саудитска Арабия.
6.
След терористичната атака срещу кулите
на 11 септември 2001 година, САЩ влязоха в
ролята на "слон в стъкларски магазин".
Те провъзгласиха идеята за Глобална
война срещу терора (ГВСТ), която трябваше
веднаж завинаги да ликвидира опасността
от световния тероризъм. В резултат на
това те първоначално се разправиха с
Афганистан, а след това с подкрепата на
някои от ключовите си съюзници от НАТО,
САЩ ликвидираха светския режим на Саддам
Хюсеин в Ирак, а заедно с това и практически
съществувалата до момента държавност
в Ирак. Официалната версия за необходимостта
от тази мярка беше наличието на оръжия
за масово изтребление в Ирак и
"необходимостта" от внедряване на
демокрацията в Близкия Изток. Някои
световни наблюдатели обаче подозират
други, далеч не толкова благородни
желания на военно-промишления комплекс
на САЩ и поелата властта клика от
неоконсерватори, много от които в
младостта си са били троцкисти.
7.
Ликвидирането на държавността в Ирак
отпуши пороя на сектантската омраза в
исляма, а с това спомогна и за неимоверния
ръст на тероризма и ислямските терористични
организации в арабския свят и изобщо
по света. Показвайки удивителна
неспособност да се учат от горчивия си
опит, съвременните кръстоносци решиха,
че е време да се унищожи и държавността
в Либия и Сирия. По този начин те безгрижно
ликвидираха и последните бастиони на
защитния пояс от светски държави около
южната част на Европа.
8.
Арена на жестоката борба, в която САЩ
престъпиха всички международни
споразумения за хуманно и законно
третиране на противниците си, стана и
продължава да бъде целия район на Близкия
и Средния Изток, Северна Африка, подсахарна
Африка, Афганистан, Пакистан и т. н.
Ал-Кайда, която единствена беше под
мерника на САЩ преди 15-20 години, се
разплоди и рои на десетки организации,
които вече ангажират в борбата САЩ, ЕС,
Австралия и други малки и големи държави.
Терорът, практикуван от ИДИЛ, има за цел
да ужаси населението в тези райони и да
вдигне на крак и изпрати в емиграция
тези, които желаят мирен и спокоен живот.
Резултатът е нарастващата мигрантска
вълна, която залива бреговете на Европа
и вече се разпространява и в нейните
централни и дори северни части.
Какво
се предлага като решение на човешката
трагедия на милионите, тръгнали да
търсят мир, спокойствие и препитание
от подсахарна Африка, Близкия и Средния
Изток и Северна Африка, а така също и на
бъдещите жертви на това преселение на
народите всред коренното население на
Европа от виновниците за тези събития
– САЩ, Великобритания и до известна
степен Франция, Италия, Испания и някои
други членки на ЕС? На практика нищо
разумно и перспективно!
-
САЩ са готови да приемат... около 2000 души от Сирия и с голяма мъка акомодират колаборационистите от окупацията им на Афганистан и Ирак (основно преводачи и сътрудници на окупационните сили). Иначе обаче критикуват Европа за нехуманно отношение към мигрантите и обещават помощ без да специфицират каква ще бъде тази помощ;
-
Великобритания, която с ентусиазъм участваше в подпалването на пожара чрез активната си дейност в Иракската война, не желае да чува за приемане на новите имигранти на територията си;
-
Франция, която е един от активните участници в борбата за сваляне на режимите на Кадафи в Либия и на Асад в Сирия и с това допринася изключително много за разрастването на емиграционната трагедия, си прави оглушки по отношение на приемането на нови емигранти и критикува "хомофобската" позиция на Орбан, че Унгария не желаела да приема мюсюлмански емигранти!?
Само
Германия отваря широко вратите си за
новите емигранти, като тази година е
готова да приеме 800 хиляди бежанци! Тази
готовност на Германия ми напомня на
готовността на човек да си предаде
"доброволно" кесията на престъпника,
който е насочил пистолет срещу него и
му иска парите! Имам предвид каква щеше
е реакцията на организациите за защита
на правата на емигрантите и на еврейските
организации, ако Меркел беше заявила,
че Германия не може да приеме повече
емигранти от дела, който например би ѝ
се паднал при пропорционалното им
разпределение между членките на ЕС.
Веднага на немците ще им бъде напомнен
холокоста и техните престъпления срещу
хуманността от преди 70 години! Впрочем
в крайна сметка решението ще бъде именно
това – пропорционални квоти за всяка
от страните–членки на ЕС. Квоти, които
мигрантите в крайна сметка няма да
спазват и ще се конгрегират в по-богатите
страни на района.
Всичко
това е много хубаво и много хуманно, но
нека да си спомним, че в следващите 35
години ще се родят още един милиард
африканци и вероятно още няколкостотин
милиона несретници от другите страни,
от които ще продължават да извират
тълпите мигранти. Демографите предвиждат
в близките години от 50 до 100 милиона
мигранти по целия свят. Според мен тези
прогнози са много оптимистични, като
се имат предвид климатичните промени,
които вероятно още повече ще разширят
"демографските капани", в които се
намират огромни човешки маси по света!
Вместо да се помисли за разрешаване на
проблемите на тези капани по местата
където те съществуват, "елитът" в
Брюксел прави сметка как да разпредели
"по-справедливо" емигрантските
маси сред населението на ЕС, без дори
да му идва на ум, че именно структурата
и културата на това население е осигурило
стандарта на живот в Европа и че ако
тези неща се нарушат в по-голяма степен
от допустимото, то може да се разруши
основата на европейския стандарт на
живот. Кой знае защо никой не се замисля
по въпроса защо стандартът на живот в
Европа е толкова висок, а в Африка толкова
нисък? Може би си струва по този въпрос
да се помисли сериозно в Брюксел, защото
грешката от липсата на правилна и разумна
политика ще бъде фатална и непоправима
както за Европа, така и за милионите,
които разчитат, че достигайки до нея,
ще достигнат автоматически нирвана!
Дилетант
