За Доган и Радан

Преди няколко дена слушах предаването, водено от госпожа Ризова по БиТиВи, и по-специално интервюто ѝ с Радан Кънев. В него стана дума за речта на Доган на събирането на ДПС по случай новата 2016 година в така наречените "Сараи" в Бояна. Коментарът на Кънев за речта направо ме сащиса и веднага изпратих няколко писма по електронната поща на приятели с молба да ми намерят линк към речта на Доган, за да видя какво толкова е предизвикало яростно-примитивната реакция на господин Кънев срещу нея. Не щеш ли, още на следващия ден, Камен Мутафов, съвсем неочаквано, ми изпрати въпросната реч, очевидно с желанието да провокира мнението ми за нея.

Прочетох речта веднъж, дваж, че дори и триж и не можах да разбера какво точно е предизвикало гнева на господин Кънев? Във всеки случай не можах да намеря връзката между речта на Доган и коментара на Кънев пред Ризова, който между другото беше включен, може би от Камен, в текста след речта.

По повод на отговора на Радан си спомних някогашния виц за радио Ереван. Когато Никсън задал въпрос на радиото "Защо в СССР няма демокрация?", радиото отговорило ни в клин, ни в ръкав "А у вас почему негров вешают!".

Да си призная много се чудих, дали да коментирам речта на Доган в блога си, но както е известно "шило в торба не стои", та не можах да се въздържа! Работата е там, че аз многократно съм характеризирал ДПС като мафиотска структура, а за Доган съм казвал, че го възприемам като "Capo di tutti capi" в тази структура. В този аспект моят коментар на речта би могъл да се възприеме като отстъпление от досегашните ми възгледи. По тази причина искам още отсега да заявя, че отношението ми към ДПС не се е променило от тази реч, нито пък мнението ми за ролята на Доган в мафиотската структура, но не мога да не отбележа, че речта на Доган ме впечатли с дълбочината и смелостта на анализа си, а в контраст с нея, базирано на отговора на Радан Кънев, мнението ми за последния падна още по-ниско!

Като се чудех как да построя писанието си, аз реших, че ще е най-лесно да коментирам речта в отговор на цялостното впечатление, която тя създава у мен, без да се впускам в коментари на отделни витиевати фрази и позовавания на полеви вибрации.

Твърдението на Доган, че "...тенденцията за прерастване на глобалната финансова криза в световна политическа криза, която поставя под въпрос стабилността на световния политически ред" не може да бъде оспорвано сериозно.

Финансовата криза показа недъзите на съвременната световна финансова система, базирана на манипулации, които заменят развитието на производителните сили на Запада с финансови спекулации, носещи огромни печалби на тези, които имат достъп до тях. Печатането на пари се превърна в основна индустрия на САЩ и доведе до трилиони долари в касите на супербанките, които бяха спасени от банкрут с парите на данъкоплатците! Въпреки това, или може би точно поради това, икономическият ръст е минимален както В САЩ, така и в редица държави от ЕС. Не случайно последните 7-8 години получиха в историята името "Великата рецесия"!

Няма съмнение, че олицетворението на Европейската идея, наречено Европейски съюз, е в дълбока криза. Доган е силно песимистичен за перспективите на обединена Европа. Аз си мисля, че все още има надежда, но Европа трябва да се откаже от ролята си на политическо и военно джудже и да се изправи с целия си ръст, предявявайки открито интересите си пред своите партньори от другата страна на океана. Както се видя от мигрантската криза, Европа има свои интереси, продиктувани от географското ѝ положение, и не може да си позволи до безкрай да робува на хегемонистичните интереси на англосаксонците и ционизма.

Обидно е, когато основните причинители на мигрантската криза и изобщо на целия батак в Близкия и Средния изток, каквито безусловно са САЩ, да обвиняват една след друга европейските държави в хомофобия, национализъм и фашизъм, когато те самите искат да спрат изобщо достъпа до САЩ не само на мигранти от този район, но дори и на гражданите на ЕС, които произхождат от района или са го посещавали през последните 5 години!

Русия и Китай наистина предявяват претенциите си за място около "кръглата маса" на световната политика, а България се намира практически на един континент с тях и дори на границите на разлома, т. е. между ЕС и Русия. НАТО някога беше създадено "to keep the Russians out, the Germans down and the Americans in!". Когато Студената война завърши, тази мъдрост би трябвало да престане да е валидна, но като че ли тя се промени в "To keep the Europeans down, the Americans in and the Russians out!". Пактът постепенно се превърна в фигов лист на хегемонистичните амбиции на САЩ, за да ги прикрива и да им придава невинния характер на международна хуманитарна дейност.

Доган призовава съпартийците си да помислят сериозно върху настъпващите дълбоки промени в пластовете на световната политика и да си извадят необходимите заключения за това, какво е мястото на ДПС при съвременните политически тенденции. Какво точно следва за ДПС от тези думи аз не знам, но Доган очевидно иска да предпази партията от привързване към неоотоманските амбиции на Ердоган и Давутоглу, базирани на тяхната ислямска същност. Свалянето на руския бомбардировач над Сирия демонстрира по недвусмислен начин, че една държава като Турция може да манипулира чрез НАТО и ЕС политиката на Запада, изправяйки го пред реалната опасност от ядрена война с Русия. Отстъплението на ЕС пред наглия рекет на Турция с мигрантите и мекушавата реакция на Съюза, изразена чрез обещания за безвизов режим и ускоряване на процедурата по приемането на нашата югоизточна съседка в Съюза, отново демонстрират неспособността на ЕС за твърда и самостоятелна политика, базирана преди всичко на интересите на членовете на общността.

Доган се провъзгласява за радетел за балансирана политика на България между Турция и Русия, а аз бих добавил към тях и ЕС, защото ЕС все още не е една държава, не е дори и конфедерация на много държави, поради което България трябва да базира интересите си не на чувствата на различните "фили" и "фоби", а на реалните интереси на страната и на реалните опасности за нейното благоденствие и дори съществувание!

Аз бих желал да отбележа, че според моето скромно мнение Доган цели няколко неща с тази своя реч:

1. Отново да демонстрира, че той е политически деец, разбиращ теченията в световната политика, за който интересите на електората му трябва да съвпадат с интересите на България като цяло.

2. Той желае да се изяви на фона на политическите джуджета, борещи се за благоволението на чуждестранни господари, като се издигне над техните жалки амбиции за материален успех.

3. Доган държи ДПС самò да е господар на съдбата си, а не слуга на чужди интереси. Той очевидно чувства опасността ДПС да излезе от ролята си на независима партия, което ще я изложи на допълнителни обвинения, че работи в услуга на чужди интереси.

4. Доган желае ДПС да работи само за собствените си интереси, които според мен той разглежда като неразривно свързани, даже нещо повече, определени от интересите на олигархичните структури, на които то всъщност е слуга.

В отговор на речта на Доган, която независимо от вътрешнопартийните цели, които той си поставя, Радан Кънев, в добрия стил на някогашната комунистическа партийна пропаганда, взима баданарката и с широк размах пише "А у вас почему негров вешают!", защото иначе не мога да изтълкувам думите му:

"Можем да гледаме на речта на Доган по два начина – единият е, че някой се е напил и е говорил много сложни думи в опит да впечатли аудиторията, което няма да е първият път в неговата кариера. Другият е, че дефакто лидерът на ДПС, въпреки всички глупости и безсмислени каламбури, които използва, дава едно много ясно и тежко политическо послание – че ДПС трябва еднозначно да се върне към корените си на кадесарска съветска формация, т. е. на нещо, което руските служби са имплантирали в България и което обслужва руска политика и то политика на старите служби, прокомунистическа политика на службите, т. е. на мафията от 90-те години."

Не знам как го чувствате вие, но на мен думите на Радан много повече ми напомнят за някогашните редакционни статии на „Работническо дело“, отколкото речта на Доган. Не искам да кажа, че ДПС не е творение на някогашната партийна олигархия, но борецът срещу наследството на тази олигархия би трябвало да демонстрира по-голяма изисканост и политически усет в коментарите си, а не да размахва баданарката наляво и надясно, използвайки шаблони, характерни за онова време, когато противниците му демонстрират интелект и разбиране на съвременните политически течения и тенденции.

Нищо чудно, че подобни тесногръди и доктринерски политици като Радан Кънев доведоха до маргинализацията на т. н. "десни" в България. Любопитен съм дали политическото джудже Радан Кънев ще има куража и глупостта да се кандидатира за президент и дали провалът му в подобно начинание най-после ще го накара да се замисли над собствените си "таланти" на политик?

Дилетант

Републиканците – кандидати за президент на САЩ

Последните за годината дебати на кандидатите от Републиканската партия на САЩ протекоха в типичната за подобно събитие истерия! Основните рецепти на участниците както винаги се свеждаха до препоръки от типа:

- Да се бомбардира ИДИЛ докато пустинята не започне да фосфоресцира!

- Да се унищожи Асад!

- Да се унищожи Иран!

- Да се свалят руските самолети!

- Да се започне "кибернетична война" срещу Китай!

- Да се увеличи армията, флотата и военновъздушните сили!

- Да се модернизира ядреното оръжие на сушата, във водата и във въздуха!

- Да се шпионира всеки и всичко!

- Да се издигнат огради по границите и да се затворят вратите за емигрантите!

Паниката след Париж и Сан Бернардино се чувства в думите на всеки един от кандидатите за бъдещ президент на САЩ от Републиканската партия.

Според Кристи Обама и Хилари са предали Америка!

Според Марко Рубио въоръжените сили на САЩ са практически унищожени! В Сирия няма вече "алтернативни групи", които биха могли да бъдат подкрепени в борбата срещу Асад, защото президентът на САЩ не е в челните редици на борбата срещу тероризма!

Според Тед Круз фанатиците от ИДИЛ ще бъдат изпепелени само като чуят името на "правилния" бъдещ президент на САЩ, който разбира се трябва да бъде той!

Някогашната секретарка, след това главен менажер на Лусент и в края на безславната си кариера в изчислителната техника шеф на Хюлет Пакард, Карли Фиорина, е убедена, че органите на закона не са успели да разкрият овреме Бостънските атентатори, само защото не са им били правилни алгоритмите за анализ на данните от подслушванията!? Човек би могъл да си помисли, че тя, въпреки безславната си кариера, довела до провал на бисерите (Лусент и Хюлет Пакард) в съвременните компютърни технологии, разбира от алгоритми и компютри!?

Губернаторът на Охайо Джон Кейсик счита, че разковничето на успеха е масова инвазия в Сирия и нокаутиране на Русия!

Кристи обещава да сваля руски самолети!

Фиорина обещава, че тя няма да преговаря с Путин, докато не възстанови Шестия американски флот!?

Слава Богу, че отвреме-навреме се чуват и нормални изказвания като това на Ранд Пол, който справедливо отбеляза, че ако целта на американците е да се започне Трета световна война, то Кристи вероятно би бил най-подходящият кандидат за президент!

Джеб Буш, който беше единственият кандидат с кураж да критикува Доналд Тръмп, го нарече "кандидат на хаоса"! Той отбеляза, че Тръмп получава информацията си за света от шоу бизнеса, намеквайки, че изглежда Тръмп не знае от какво се състои стратегическата ядрена триада.

В замяна на това Марко Рубио тържествуващо обясни, че става дума за ракети с наземно, въздушно и морско базиране и че ако той стане президент, ще ги модернизира едновременно всичките!

Истината е, че Тръмп свири първа цигулка в състезанието. Той обяви, че ще строи ограда по границата с Мексико и сега всички искат да строят огради. Обяви, че няма да допусне повече мюсюлмани в Америка и сега всички се надпреварват да обясняват как ще ограничат и даже ще спрат емиграцията на мюсюлманите! Тръмп обяви, че ще бомбардира ислямистите и сега всички се надпреварват да обясняват как всеки от тях ще ги изтрие от лицето на земята! Проблемът на останалите обаче е, че Тръмп е шоумен и успява да излъчва заканите си по начин, който възбужда екзалтирано удоволствие на републиканската тълпа, а останалите изглеждат жалки преписвачи!

Все пак се чуват и разумни приказки. Ранд Пол подчерта, че в двупартийния си стремеж да сваля режими (Ирак, Либия и Сирия), Америка генерира сегашния хаос в ислямския свят, в който процъфтява ИДИЛ и всякакви други течения и групировки на фундаменталисткия тероризъм. С него се солидаризираха Тръмп и Круз, подчертавайки, че като че ли трябва борбата да не се води срещу всички и всеки, а може би първо трябва да се приключи с ИДИЛ, като за тази цел би могла да се ползва дори и помощта на Русия, макар че това беше повече намек, отколкото ясно изразени намерения. Все пак не бива да забравяме, че на един от предишните дебати Тръмп заяви, че той няма проблем да говори дори с Путин, ако е необходимо, за да се изкорени злото на ислямския тероризъм. Подобни мисли са анатема за Кристи, Рубио, Кейсик и Фиорина. Всеки от тях е готов да поведе Америка на борба едновременно срещу ИДИЛ, Асад, Иран, Русия и Китай. Всеки един от тях обещава да бъде президент, който ще застане начело на борбата срещу тероризма, а няма да води борбата от ариергарда ("leading from behind"), подобно на Обама.

Както винаги Средствата за масова дезинформация (СМД) се опитват да обяснят кой е победителят в дебата. От това, което чух, насилвайки се да изслушам целия дебат, аз нямам представа кой е победителят. Може би проблемът ми е в това, че приказките на болшинството от кандидатите ми изглеждат безсмислени и изпълнени с надути фрази, претенции за величието на Америка, за величието на американското оръжие и армия, а също така и на лична хвалипръцковщина, целяща да прикрие пълна или частична неграмотност по въпросите на световната политика и новите тенденции в света. В допълнение почти всички републикански кандидати считат, че промяната на климата на Земята е лъжа, измислена от учените, за да получават все по-големи и по-големи субсидии.

Невероятното е, че Републиканската партия не може да произведе нищо повече от банда игнорамуси, претендиращи за позицията на "най-важния човек на планетата", както често СМД обичат да титулуват президента на САЩ!

Дилетант

Моите университети: Общежитието и някои от моите съквартиранти

В Ленинград пристигнах през януари 1964 година, след дълга борба да си уредя преместването от "Харковския институт по минно машиностроене, автоматика и изчислителна техника" (ХИГМАВТ) в далеч по-престижния "Ленинградски електротехнически институт" (ЛЕТИ). Впрочем, основната причина да се боря за преместването от Харков в Ленинград беше преди всичко желанието ми да бъда заедно с моя приятел Боби, но немалка роля изигра и потресаващата разлика между Харков и Ленинград в културно и в битово отношение.

Общежитието на ЛЕТИ за чуждестранни студенти по онова време се намираше на "I Муринский проспект". То представляваше една мрачна пет­етажна сграда с формата на буквата "П". На всеки етаж имаше по тридесетина стаи, разположени от двете страни на коридора. Болшинството от стаите бяха за по четирима души, но имаше и няколко по-големи стаи.

В подземието на общежитието имаше нещо като обща баня с около десетина душа в едно помещение и съседно помещение, което играеше ролята на съблекалня. Покрай стените на "съблекалнята" имаше скамейки, на които сядахме да се съблечем и на които си оставяхме дрехите, докато се къпехме. Банята не работеше винаги, защото не винаги имаше топла вода, но когато работеше, се редувахме с жените, като един ден се къпеха мъжете, а друг – жените. Когато нямаше по-дълго време топла вода, ползвахме околните обществени бани. Аз лично ходех в една, която се намираше на няколко спирки с трамвай, близо до Гренадирския мост над Нева. В нея имаше малко басейнче със студена вода и "парилка" с амфитеатрално подредени скамейки. Чистачки свободно шетаха около басейнчето следейки да не се прекалява с бирата и поддържаха парата в парилката.

Тоалетните, разбира се, бяха общи – по две на етаж, като едната беше дамска, а другата мъжка. Всяка имаше по 3-4 кабинки. Тоалетна хартия нямаше и за целите на хигиената се ползваха вестници. Особено се ценеше официозът на ГЕСП "Нова Германия" (Neues Deutschland) заради тънката, фина, мека, но иначе жилава хартия. Чистотата в тоалетните беше приемлива до един ден след като минеха чистачките, но в края на периода между чистенето положението ставаше трагично. Особено лошо беше след празници, когато през нощите общежитието кънтеше от музика и танци, а алкохолът се употребяваше в особено големи количества.

До тоалетните помещения имаше по едно помещение с около десетина умивалника, а до него се намираха кухните с шкафчета за съхраняване на храна (разбира се под ключ), 2-3 газови печки и мивка.

На партера на общежитието имаше бюфет със 7-8 маси. В него се продаваха варени кренвирши, варени яйца, черен хляб, кашкавал, прясно мляко, сметана, кефир и коржики (кръгли сладки). Понякога имаше и варени макарони и това общо взето беше храната ни на закуска и вечеря. В общежитието имаше няколко читални стаи и една неголяма зала за празненства и съботните вечерни танци.

Когато пристигнах в общежитието, Боби все още не се беше върнал от ваканция в България и аз бях изложен на административната случайност при определяне на стая, в която да живея. Случайността не беше милостива към мен и аз попаднах в една стая с десет души, където леглата бяха наредени толкова плътно и прецизно, че за да се добера до моето трябваше да изпълнявам пируети достойни за световно първенство по фигурно пързаляне. Няма смисъл и да обяснявам, че моето легло беше най-далече от вратата и най-неудобното във всяко отношение. Що се отнася до наличието на нощно шкафче или място в гардероба, то това бяха луксове, за които можех само да мечтая, но не и да претендирам. Старшинството и респективно бенефисите в стаята се определяха от физическите възможности на съквартирантите и от продължителността на техния стаж в стаята. По двата параграфа аз бях в очевидна недостатъчност!

Най-досадна обаче беше спецификата на личния състав на стаята. Ще се огранича само с описанието на няколко от съквартирантите си.

Единият беше близо два метра висок, с пъпчиво лице, поради това че космите на брадата му се извиваха и се забиваха в кожата му още почти в момента на появата им на белия свят. По тази причина той прекарваше дълги часове пред огледалото на една от двете маси в стаята, за да си изстисква гнойта от пъпките!

Друг пък беше радиолюбител и седеше по цели нощи пред втората маса в стаята, на която винаги бяха разхвърляни лампи, съпротивления, кондензатори и други радиочасти заедно с един или два разглобени радиоприемника или телевизори.

Трети образ от компанията пък използваше всеки свободен момент, за да пие водка. Той иначе беше много любезен, не се напиваше никога и много държеше да ме черпи, което аз рядко отказвах, но към което не се стремях активно и даже се стараех да се задържам по-малко в стаята, когато той замислено седеше на леглото си с отворена бутилка на нощното шкафче и водна чаша в ръка.

Четвъртият образ беше някъде от Средна Азия и не умееше да чете наум. По тази причина ние често се унасяхме от тихото му мърморене, когато учеше в легнало положение физика. Хубавото беше, че той не можеше да лежи повече от 15-20 минути без да заспи, но лошото беше, че след като заспеше се събуждаше след нови 15-20 минути и ни питаше дали сме обърнали внимание докъде е стигнал? От тези му навици най-много страдах аз, защото леглото ми беше най-близо до неговото. Постепенно се научих, когато съм в стаята и той учи инстинктивно да следя четенето му и доста точно да му отговарям докъде е стигнал. За това ми помагаше и фактът, че вече бях учил физика, а в допълнение, благодарение на него даже си я преговарях, докато живеех в стаята.

Друг пък от съквартирантите приказваше на сън, но това беше най-малката беля. Той се събуждаше по един-два пъти нощем с ужасни викове, явно гонен от кошмари. Веднаж аз се опитах да го разпитам какво го мъчи, но той не ми отговори нищо, а само се затвори в себе си още повече и от този ден нататък не ми проговори нито дума!

Дима беше най-колоритната фигура в стаята. Той беше "фарцофщик", което ще рече, че се занимаваше с покупко-продажба на различни дефицитни стоки, с които се снабдяваше от чуждестранните студенти и най-вече от финландските туристи, които пристигаха в края на седмицата с туристически параходи от Хелзинки, за да се "поразхлабят алкохолно" в Ленинград. Дима ги чакаше на пристанището с бутилки водка, които разменяше за найлонови ризи и други чудесии на упадъчната западна култура. Още щом се настаних в стаята, той ми се представи и се поинтересува откъде съм и дали имам нещо за продан? Разочарованието му от мен беше очевидно, когато разбра, че нямам нищо за продан, но това не му попречи да запази доброто си разположение към мен, особено след като му обещах да му кажа, ако някой от завръщащите се от ваканция българи носи някаква стока. Отношенията ни с Дима останаха приятелски дори след като той разбра, че аз съм далеч от търговията!

В стаята живееше и един български аспирант, който по непонятни причини се беше озовал в тази неподходяща за един бъдещ учен обстановка. Работата беше там, че аспирантите обикновено живееха по двама в стая, но първоначално аз не знаех това и затова приех наличието на Д. в стаята като нещо нормално, плод на лош късмет и липса на връзки в администрацията на общежитието. Оказа се обаче, че той изобщо не се притесняваше от обстановката в стаята, защото прекарваше в нея много малко време. Той обикновено седеше в градските библиотеки, четеше ненаситно и си фотографираше книга след книга (по онова време ксероксите не бяха познати). Д. си беше организирал малка фотолаборатория в един от ъглите на стаята и нощно време проявяваше филмите със сниманите книги, често влизайки в конфликт с радиолюбителя по въпроса за осветлението, което беше нужно на последния и вредно за заниманията на Д.

Най-после Боби се завърна от ваканция и аз започнах да му дотягам да ми помогне да си намеря по-свястна стая. Това отне известно време, но все пак усилията му се увенчаха с успех и той ми помогна да се настаня в стая номер 101 с арабина Наиф Алдабак Руда, немеца от остров Рюген Петер Мьоде и руснака Игор. Според мен за онова време нашата стая беше най-интернационална по състав, защото в другите обикновено живееха по двама или дори трима души от една и съща националност. Трябва да призная, че в интернационалността на екипа имаше известен чар, ако се изключи наличието на Наиф, който беше доста досадна личност.

Наиф явно беше много глупав, защото вече трета година беше в първи курс и беше закъсал на физиката.

Катедрата по физика, под натиска на Деканата за международните студенти, проявяваше чудеса от изобретателност, за да се отърве от Наиф, но нищо не помагаше. Разделяха физиката на части по глави, по брой страници и по всякакъв друг начин, като му предоставяха възможността да се явява на каквито желае части от материала, но нищо не помагаше. Наиф не беше в състояние да изкара нито един "изпит" в катедрата, както и да му структурираха материала! Катедрата пък се беше запънала в порив на принципност и не желаеше да го пусне без поне малко да е демонстрирал елементарно разбиране и знание по физика. Най-накрая, след време, катедрата заплаши със стачка и деканатът се съгласи да уреди Наиф да отиде да учи в някакъв техникум в Киев.

Според мен основният проблем на Деканата беше, че Наиф беше нещо като политически емигрант от Ирак. Той беше дошъл по времето на едно правителство, а в Ирак беше вече станал преврат и управляваше друго правителство, което не беше приятелски настроено към СССР, и руснаците бяха закъсали с Наиф, когото нямаше къде да върнат и не знаеха какво да правят с него!?

Прехвърлянето на Наиф в техникума за съжаление стана близо година и половина след като се събрахме в една стая, а това означаваше година и половина страдания за всички.

Наиф спеше през деня, когато нормалните хора ходеха на лекции или на други мероприятия. Нощно време той ставаше, обличаше си халата върху пижамата, грабваше чайника и тръгваше с "бодро" арабско маане по коридора към кухнята да си грее вода за чай. След това се връщаше в стаята и, продължавайки да си тананика, си приготвяше чая и го пиеше в продължение на час-два при запалена лампа, без да се интересува, че ние се опитваме да спим.

Наиф беше много слаб, просто кожа и кости, поради което вероятно и често боледуваше. Тогава трябваше и да се грижим за него – да му правим чай, да му купуваме лекарства и да му носим храна от бюфета.

Макар и физически слаб, Наиф беше доста активен в областта на секса. Горе-долу два пъти месечно той си водеше момичета, вероятно платени проститутки, и се затваряше с тях в стаята! Ние, останалите, трябваше да си търсим занимания при колеги, познати или по кина и читални. Лошото беше, че Наиф рядко ни предупреждаваше за предстоящите си сексуални мероприятия и ние често се оказвахме неочаквано заключени извън стаята, което понякога създаваше логистични проблеми.

Спомням си, че първия път, когато той ни заключи отвън, аз се върнах от лекции без да разбирам какво става и реших, че ключалката се е повредила. Почти бях на път да я разбия, когато вратата внезапно се отвори и отвътре се показа полуголият Наиф и възмутено ми обясни, че има гостенка и че аз трябва да дойда след час! Аз бях доста сконфузен и му се извиних, като му обясних, че не съм разбрал каква е работата. След час аз чинно почуках на вратата, Наиф отвори след минута и малко сконфузено ми обясни, че има проблем и ме моли за половинчасова отсрочка. След половин час аз отново се появих на вратата. Наиф още по-сконфузен се опита да ме отпрати за нов половин час, но аз му казах, че ако не излезе до пет минути ще вляза с взлом и ще изхвърля и него и момичето в коридора! Наиф явно се впечатли от гнева ми и след няколко минути той и дебелата му приятелка напуснаха стаята. По-късно, при разбора (post factum) на събитията, Наиф ми обясни, че при първото ми появяване съм го “супурдисал“ и той така и не могъл да се оправи до края и да консумира стоката. Поискал си поне част от парите от момичето, но тя, според мен с пълно основание, му обяснила, че нейната "стока е била налична и с най-високо качество", но той не е бил кадърен да я консумира и това си е негов проблем! Все пак той успял да се договори за известен дискаунт следващия път, което показваше, че гените на баща му – търговец на зърнени храни – не са загубени изцяло!

След няколко подобни номера аз по най-недвусмислен начин обясних на Наиф, че ако той не въведе някаква разумна система на предупреждение за предстоящи сексуални мероприятия, то аз ще се оплача на администрацията и може даже да си позволя физическо насилие върху неговата особа. Това подейства и Наиф не само започна да ни предупреждава овреме, но дори намали значително честотата на сеансите, което може би се дължеше и на липса на достатъчно финансови възможности!

В един момент ние си преустроихме стаята, като си поставихме леглата две по две едно над друго. Това ни осигури пространство за нов гардероб, който "прибрахме" от една друга стая, която по някакви причини се оказа ненаселена за няколко дена. Администрацията се опита да си вземе гардероба обратно, но ние се запънахме, осигурихме денонощно дежурство в стаята и засипахме Деканата с писмени обяснения и молби. Поради спецификата на интернационалната комплектовка на стаята, администрацията на общежитието и деканатът най-накрая отстъпиха, както по въпроса за двуетажните легла, така и по въпроса за гардероба.

На чоп разиграхме, кой на кое легло ще спи и аз се оказах на втория етаж над Наиф. Късметът ми беше явно много лош, защото Наиф изглежда имаше обичай да мастурбира нощно време, поради което леглото ми се тресеше, като че ли пътувах в кола по чакъл. Нямаше никаква система и хармония в клатенето, което много затрудняваше спането ми, а Наиф се кълнеше, че няма представа защо леглото така се тресе!?

След време аз не издържах и тъй като вече бях станал староста (рус. отговорник) на стаята, наредих леглата да се върнат в старото им разпределение, като използвахме гардеробите, за да разделим стаята на две. Наиф остана в първата половина заедно с нещастния Игор, а аз и Мьоде се отделихме в другата половина, която беше при прозореца.

Така стана, че с Наиф не можахме да се простим преди той да замине за техникума. През лятото той обикновено оставаше да живее в общежитието. Когато през есента студентите започнали да се връщат от ваканция, Слава Пятлин, един руснак висок два метра и силен като бик, приятелски ударил Наиф в ребрата за поздрав, по случай това, че отново са се видели. Оказало се, че на Наиф толкова му трябвало. Слава му счупил няколко ребра и Наиф заминал за болницата, откъдето отпътувал по-късно и за техникума в Киев.

Петер Мьоде беше приятно момче с кръгла физиономия, честни сини очи и маниер на говор, от който се излъчваше спокойствие и стабилност. Той имаше мнение почти по всички въпроси, но никога не си го натрапваше. Коментираше с хумор тенденцията на немците от землячеството да маршируват и пеят по коридорите, когато се напият, а също така и неорганизираността на руснаците, както в индивидуален аспект, така и групово.

Петер си имаше приятелка рускиня – едно симпатично, чисто и средно интелигентно девойче. Той дружеше с нея почти година, положи сериозни усилия да ѝ помогне да преодолее математиката и физиката, а след това се ожени за нея и двамата се изнесоха на квартира някъде в града.

Игор беше нисък на ръст, по-възрастен от мен с около 4 години, защото беше служил в армията. Лицето и фигурата му бяха някак особени и необяснимо защо ми приличаше на някой от горските духове, за които пееше Висоцки, макар и да не можех да определя точно на какъв! Той също си имаше приятелка – едно приятно момиче с доста ограничени способности по математика, поради което Игор положи неимоверни усилия, за да може тя да премине през препятствията на аналитичната геометрия и анализа. След година дружба Игор също се ожени за приятелката си и се изнесе на квартира. През цялото време докато живеехме заедно, той работеше по нощите на разни зеленчукови бази, където разтоварваше стока от влакове и я товареше на камиони за транспорт по магазините. Оттам той често ни носеше различни неща за ядене, а понякога и алкохол, и тогава ние си правехме малки пиршества в стаята.

На местата на Петер, Наиф и Игор дойдоха нови хора, но аз си оставах от средата на трети курс до края на шести курс несменяем обитател на стая номер 101 и неин староста.

Разказвач