Моята мечта е Европейска федерация

Европейският съюз е разкъсван от противоречия и се пука по всички шевове.

Великобритания проведе поредният си сеанс на изнудване. Откакто е влязла в Съюза тя периодически заплашва с излизане и иска за себе си специален статут и привилегии. По неизвестни за мен причини или по-скоро поради "синдрома на съпругата, заплашена от изоставяне", ЕС всеки път отстъпва и британските избиратели "великодушно" решават, че и този път ще ощастливят Европа, оставайки в Съюза! Европейските политици не искат или не могат да разберат, че колкото повече отстъпваш пред изнудвачите, толкова по-често те ще те изнудват! Време е те да си припомнят думите на великия европеец генерал Де Гол, който през 1963 година, когато зараждащият се Европейски съюз се състоеше само от 6 държави, обоснова отказа Великобритания да бъде приета в съюза със следните думи: "Британците фундаментално са враждебно настроени срещу тази европейска инициатива!"

Турция на султан Ердоган използва бежанците от целия ислямски свят и даже от Африка, за да рекетира ЕС. Султан Ердоган удря по масата и казва на изплашената до смърт Меркел, че ако ЕС не му даде 3 милиарда евро за акомодация на мигрантите в Турция, той ще нареди да ги транспортират с автобуси до границите на Турция със Съюза. Меркел отстъпва и преди Ердоган даже да се е опитал да демонстрира, че има намерения да направи каквото и да е по въпроса, той отваря дума за нови 2-3 милиарда! Европейските политици отново демонстрират невероятна необучаемост, считайки, че ако си платиш еднократно на местния мафиот Протекционния данък, той ще ти разреши да си гледаш бизнеса!

Гърция продължава да иска милиарди, за да си изправи икономиката на крака и да си плати заемите. Гърците обаче отказват да плащат по-високи данъци, да не кажем, че май отказват да плащат данъци въобще. Казват, че гръцките лекари и адвокати годишно декларирали по десетина хиляди евро доходи!? Излиза, че лекарите и адвокатите в Гърция са „по-закъсали" и от българските си колеги! Казват, че в предградията на Атина имало много къщи с басейни, но официално в града този лукс притежавали само двайсетина-трийсетина къщи, което разбира се означава намалени данъци за собствениците им! Казват, че подобни примери за неплащане на данъци имало десетки, стотици и хиляди, да не говорим за гръцките фермери, които всяка година, като свърши земеделския сезон и останат без работа по полето, започват да се забавляват като стачкуват и тероризират сънародниците си и съседните държави! По всичко личи, че държавата в Гърция практически не функционира, но бюрократите в Брюксел кой знае защо се надяват, че тя ще е в състояние да обуздае миграционните потоци от Турция!? Политиците и финансистите от Брюксел, в своята всеобемна мъдрост, продължават да кандърдисват Гърция да не напуска еврото, защото това кой знае защо щяло да доведе до големи трагедии за всички!?

Накратко Европейският съюз все повече и повече започва да ми прилича на престаряла проститутка, която сутеньорът ѝ безмилостно я кара да прави невъзможни трикове за всеки клиент, който я пожелае, но в такива случаи триковете стават все по-долни и по-гнусни, а горката проститутка дотолкова е загубила чувството си за собствено достойнство, че е готова на всичко, та дори и на невъзможните неща!

На Великобритания трябва да се каже, че Европейският съюз е доброволна организация и никоя държава не е задължена да членува в него! Ако британците не желаят да участват в Съюза, то те са свободни да го напуснат! Поначало, според мен, Великобритания е "Троянският кон" на САЩ в ЕС. Англосаксонците от двете страни на океана и въобще по-света имат по-различно виждане за капитализма от европейците. С две думи, те са интуитивни привърженици на "laissez faire" икономиката, а европейците до голяма степен са привърженици на икономическите идеи на Фридрих Лист, които отдават значително по-голяма важност на ролята на държавата в развитието на икономиката. Доказателство за това е рефлективната деиндустриализация на САЩ и Великобритания в противовес на разумното съхраняване на високотехнологичните индустрии във Франция, Германия и редица други страни на западна и Северна Европа. Освен това цялото историческо развитие на Великобритания е доказателство за това, че тя винаги е гледала на континента като на различна от нея общност, която е трябвало да бъде контролирана и манипулирана, за да не се обедини и да наруши интересите на Великобритания по света. Даже в последните си изказвания министър-председателят на Великобритания Камерън подчерта, че страната му не желае да участва в по-нататъшната интеграция на континента, а желае да запази своята независимост на действията. Прекрасно, нека Великобритания се отдели от ЕС, а след това ще се любуваме на отделянето на Шотландия от нея, която по всичко личи, че предпочита да запази своята национална идентичност, но като част от Европа, а не от Великобритания. Имам чувството, че британците живеят в миналото на своята слава и могъщество, въобразявайки си, че това е реалността на днешните времена. Истината е, че Великобритания е една държава от среден калибър, която е нещо важно само като част от ЕС, но независимо от Европа тя ще се сблъска с реалността на големия свят, в който се надигат нови гиганти и където Великобритания след време ще се почувства още по-малка и още по-незначителна.

Крайно време е Европейският съюз да обяви, че участието във валутния съюз на еврото налага определени финансови изисквания към страните, които ще се ползват от облагите му. Това не пречи да има страни, които да са готови да използват еврото като национална валута, без да участват формално в съюза. Има доста примери в света за държави, които в един или друг период са ползвали долара паралелно със собствените си валути или като единствена национална валута, макар че доколкото знам болшинството от тези експерименти не са завършили с особен успех. Във всеки случай, ако Гърция не е в състояние да функционира в рамките на еврото, то не виждам къде е огромната трагедия, ако тя излезе от валутния съюз. Доколкото разбирам, частните банки в Европа се отърваха от притежаваните гръцки облигации и сега ударът ще понесат данъкоплатците от еврообщността, но този удар е неизбежен и отлагането му не помага нито на Гърция, нито на ЕС. Крайно време е Европа да се раздели с фикцията, че Гърция някога ще изплати дълговете си, и да я остави да обяви фалит с всички последствия от това.

Изобщо, предвид на надвисващите, поради климатичните промени и необузданият ръст на населението, тъмни облаци над света, Европа трябва да предприеме стъпки към по-тясно обединение, за да е в състояние да отбранява границите си от "новото преселение на народите", което неизбежно предстои.

Във връзка с това е необходимо бъдещата Европейска федерация да определи максималните си потенциални граници. Съществена е всъщност границата на изток и югоизток. На изток тя трябва да минава по западната граница на Белорусия и Украйна, по западното крайбрежие на Черно море, и западната граница на Турция на Балканския полуостров. Всички страни на запад от тази граница могат да влязат в Европейската федерация, но това че могат съвсем не означава, че трябва да влязат или, че обезателно ще влязат. Като се има предвид, че ЕФ трябва да се стреми да поддържа приятелски връзки с Руската федерация, то може да се окаже, че Полша и прибалтийските държави биха предпочели друго обединение пред ЕФ. Те трябва да имат възможността да избират да не участват в една федерирана Европа, ако считат, че добрите отношения на доверие и икономически връзки с Русия не съответстват на техния исторически опит, но те в никакъв случай не бива да диктуват на останалите страни на континента как да се отнасят с Русия! Русия разполага с огромни природни ресурси и очевидно е готова да ги експлоатира съвместно и взаимоизгодно с икономически и технологически развитите страни на континента. Ако Европа не се включи активно в разработката и използването на тези ресурси, то това ще направи Китай!

Европейската федерация трябва да създаде своя федерална армия, която да е в състояние да отбранява територията ѝ. Страните от ЕФ трябва да излязат от НАТО, което на практика използва армиите им като опълчение на Пентагона. НАТО очевидно се използва от САЩ като инструмент за световните ѝ имперски амбиции. На САЩ предстои мъчителна преоценка на достижимостта на амбициите на олигархията ѝ и в този смисъл разтурянето на НАТО може само да изиграе положителна роля за по-скорошното настъпване на тази преоценка, а също така и за достигането на правилна концепция за мястото и ролята на САЩ в бъдещите бурни промени в света.

За съжаление Европа, която някога е имала политици-гиганти като Наполеон, Метерних, Бисмарк, а в по-нови времена като Де Гол, Валери Жискар д'Естен и Хелмут Кол, днес разполага само с пигмеи-политици, които не разбират истинското си нищожество! Все пак надеждата крепи човека! Кой знае, може от дебрите на брюкселската бюрокрация в един недалечен ден и да се появи някой гигант!?

Дилетант

Демокрацията на милиардерите

В последното си обръщение към нацията президентът Обама каза: "Our brand of democracy is hard..." Може би би било по-правилно да каже: "Our brand of demokracy is hard cash..."! Аз бих добавил много, много cash – планини от cash!

Ако погледнем парите, събрани от кандидатите към началото на февруари 2016 година, ще видим доста интересно разпределение на събраните предизборни "помощи". Преди обаче да продължа, искам да спомена за решението на Върховния съд на САЩ, известно като "Citizens United", от 2010 година, което позволи така наречените PAC (Комитети за политическа акция) и Super PAC да събират неограничени средства от индивидууми и от корпорации, и по този начин да заемат изключително важно място в американската предизборна действителност. Тези организации на милионери и милиардери претендират, че финансират политическата активност за осъществяване на различни политически идеи, но на практика се концентрират в подкрепа на един или друг кандидат за президент. Всеки от кандидатите в момента се ползва от финансовата подкрепа на един или друг Super PAC, като съответните олигархични обединения си запазват правото да се развихрят с цялата си "демократична мощ", когато наближат самите избори и списъка на кандидатите намалее достатъчно, за да може по-точно да се идентифицира всеки кандидат с идеите, за които се бори съответната олигархична групировка. При това отделни олигарси обикновено "играят на сигурно", подкрепяйки едновременно различни кандидати, а също така и двете партии, за да им е "вързана работата в кърпа", както се казва. Официалното обяснение за финансирането на изборната активност от олигархията е, че по този начин те изпълняват гражданския си дълг! Всякакви намеци за очаквани облаги от финансирането на кандидати и партии са просто "злостни клевети" по отношение на гражданската доблест на олигарсите!

Ето някои данни за финансирането на кандидатите от Републиканската и Демократическата партии, събрани от Nomi Prins в статията

"Democracy of the Billionaires"

http://www.informationclearinghouse.info/article44099.htm

1. Тед Круз – фаворитът на евангелистите в САЩ.

Сенаторът от Тексас имаше малки неприятности със заем над половин милион долара от "Голдман Сакс" по време на предизборната си борба за сенаторското място през 2012 година, защото се оказа, че забравил да го декларира! Такива работи, да забравиш да декларираш някакви пари, разбира се се случват и в България – човек не може да помни всички места, от които му плащат, я! То и жена му на Круз заема някаква висока позиция в Голдман, а и финансовият шеф на предизборния му щаб е началник в Голдман, та е трудно човек, дори и сенатор, да се оправи в такава каша! От това разбира се веднага се възползва Доналд Тръмп, който в Айова каза на избирателите, да помнят че "Голдман Сакс притежава Круз"!

Круз за сега (Поне до последните отчети на кампанията) е на второ място по количеството събрани средства от индивидуални дарения и от дарения на PAC със 65.2 милиона долара. От тях 14.28 милиона са вече похарчени. Сред дарителите са адвокатски фирми, компании от военно-промишления комплекс, инвестиционни фондове и банки. Разбира се вездесъщият Голдман Сакс е също налице със скромната сума от $43,575.

Круз разчита на "Keep the Promise" Super PAC, който обединява в себе си няколко по дребни PAC. За сега неговият PAC е похарчил доста повече пари да се бори със съпартиеца си Марко Рубио отколкото с Хилари Клинтън, но това е в реда на нещата, като се има предвид стадия, на който се намира предизборната борба. Този Super PAC включва като основни донори:

- евангелистите (петролни фракинг-милиардери) братя Wilks са дали $15 милиона;

- $10 милиона идват от Toby Neugebauer, който е принципал на фондацията за обществено подпомагане, регистрирана като "Matthew 6:20", чието мото, съгласно регистрацията ѝ, е "Подкрепа на целите на християнската общност";

- други $11 милиона идват от милиардера Robert Mercer, който е ко-менажер на фонда "Renaissance Technologies" (Този фонд има малкият проблем, че е обвинен от един Сенатски подкомитет, че е укрил $6.2 милиарда долара от данъчните власти (IRS), и може би дарението му за Круз има някаква връзка със заканите на последния като стане президент да ликвидира IRS!?)

- друг известен контрибутор за Круз е Bob McNair, – real estate mogul, милиардер и собственик на клуб от професионалната футболна лига, който се самохарактеризира като „Christian steward“.

Вижда се, че сенаторът Тед Круз е байрактар на ценностите на фундаменталния християнски евангелизъм, но по някакви, неизвестни за мен, причини, той е най-непопулярната личност всред колегите си сенатори на САЩ!?

2. Марко Рубио, ако не се лъжа той е най-младият кандидат за президент в предстоящите избори.

Сенаторът Марко Рубио от Флорида за сега е събрал $32.8 милиона, като от тях вече е похарчил около $9 милиона. Той много парадира с бедния си произход, но засега не се ползва с особени симпатии всред по-бедните слоеве на населението. В замяна на това, кой знае защо, е доста популярен всред милионерите и милиардерите!? Това личи и от донорите за кампанията му. Дребните донори са дали само около $3.3 милиона, но в замяна на това по-едрите са допринесли $11.3 милиона. В групата на едрите корпоративни донори води вездесъщият Голдман Сакс със $72,6000.

Неговият главен Super PAC се нарича "Conservative Solutions" и досега е събрал $16.6 милиона, като се нарежда на трето място сред "дойните крави" на Джеб Буш и Тед Круз. Този PAC държи: $5 милиона от "Braman Motorcars", $3 милиона от "Oracle Corporation" и $2.5 милиона от Бенжамин Лион (Младши) от "Besilu Stables". Най-известните милиардери, освен изброените по-горе, всред донорите на Рубио са Пол Сингер, Норман Браман и Лари Елисон. Те спонсорират мероприятия в чест на Рубио, на които правото за участие се заплаща с хиляди долари! Подозирам, че донорската активност на тези юнаци не се стимулира само от чувството им за патриотичен дълг към стимулиране на демократичния процес, но и от други, не толкова благородни цели за бъдещи облаги на тяхната класа, ако Марко Рубио случайно "пробие" в тълпата от кандидати за президент и заеме този пост!

3. Джеб Буш – първоначалният кандидат на истаблишмънта на Републиканската партия.

Първоначалният фаворит на ръководството на Републиканската партия за президент започва да изглежда като "черна дупка" за огромните капиталовложения на олигархията в него. До ноември 2015 година в "касичката му" бяха събрани $128 милиона, от които засега той е похарчил само $19.9 милиона. В тази голяма сума приносът на дребните дарители е по-малко от 4% (дарения, по-малки от $201). Осем от най-големите корпоративни донори за кампанията на Буш са банки. Между тях са шестте най-големи банки в САЩ, като вездесъщият Голдман Сакс участва с $192,500. Финансовите нужди на кампанията се осигуряват от Super PAC "Right to Rise", който досега е събрал $103.2 милиона.

Основните корпорации и милиардери, допринасящи за финансовата подплата на кампанията на новия Буш, са:

- основателят и президент на "MBF Healthcare Partners" Mike Fernandez, който финансира поток от анти-Тръмп реклами с $3.02 милиона;

- "Rooney Holdings", която участва в PAC-а с $2.2 милиона. Председателят на тази корпорация L. Francis Rooney III, е същият човек, когото братът на новия Буш, президентът George W. Bush назначи някога за посланик на САЩ във Ватикана!

- бившият шеф на печално известната от началото на финансовата криза от 2007-2008 година AIG, която беше спасена от фалит от предишният президент Буш с "инжекция" от $182 милиарда, Hank Greenberg, е понастоящем шеф на CV Starr", която участва в PAC-а на Джеб с $10 милиона.

Забележка. Някои правоверни почитатели на съвременният капитализъм би трябвало да са удивени, че ръководителят на AIG Хенк Грийнберг, след финансов провал от мащаба на този на AIG, който спомогна за започването на "Великата рецесия", продължава да процъфтява като ръководител на друга финансова организация, но това е реалността!

4. Кен Карсон – не е любимец на милионерите.

Сенаторът Карсон провежда доста екстравагантно скъпа кампания, което не го препоръчва като бъдещ управник на икономиката на САЩ. Впрочем по всичко личи, че звездата му залязва без време, така че това е бял кахър. От събраните $38.7 милиона той вече е похарчил $26.4 милиона, но според финансовият отчет на кампанията му от октомври 2015 година, 67% от парите му са дошли от дребни донори, което го нарежда по този параграф на трето място след Сандерс и Тръмп.

Неговият Super PAC се казва "the 2016 Committee" и е събрал само $3.8 милиона, основно от богати пенсионери, а другият му Super PAC, наречен "Our Children’s Future", така и не успя да събере нищо!

Милиардерите не са любимците на Карсон. Той е заявил, че "Няма намерение да лиже обувките на милиардерите и другите обединения по специални интереси и не смята да си ляга в едно легло с тях!". Резултатът от подобни заявления е налице, макар че голяма роля за неуспеха на Карсон в борбата изигра и неговата неефективна предизборна организация, а също така и очевидното му непознаване на международната политика, в който грях беше уличен от журналисти на няколко пъти.

5. Крис Кристи – вече суспендирал кампанията си поради неудачно представяне в Айова и Ню Хемпшир.

Губернаторът на Ню Джърси никога не е стоял особено високо в допитванията до общественото мнение, но това не му попречи да събере $18.6 милиона, от които той е похарчил $5.7 милиона. Кристи не е популярен сред дребните донори. От тях той е събрал по-малко от 3% от средствата на кампанията си. Неговият Super PAC "America Leads" събра $11 милиона, включително $4.3 милиона от финансовата индустрия, която е силно представена в Ню Джърси. Неговите най-големи контрибутори, с по $1 милион всеки, са:

- "Point 72 Asset Management", основан от Стивън Коен (самият притежаващ $12 милиарда), след като той беше принуден да ликвидира хедж фонда "SAC Capital" поради търгуване с използване на вътрешна информация, за което се плати глоба от $1.2 милиарда след споразумение с разследващите органи! Това, разбира се, не попречи на Коен да бъде част от финансовия екип на Кристи.

- "Steven and Alexandra Cohen Foundation";

- "Winnecup Gamble Ranch", управляван от милиардера Paul Fireman, президент на "Fireman Capital Partners", основател и бивш президент на "Reebok International Ltd."

6. Доналд Тръмп – милиардер и телевизионна звезда.

Тръмп е събрал само $5.8 милиона, които е похарчил в кампанията си досега. Трябва да се отбележи, че 70% от събраните средства са от малки донори, което е забележителен факт, като се има предвид, че поддръжниците на Тръмп знаят много добре, че той не се нуждае от техните пари! През миналия юли беше създаден Super PAC "Make America Great Again", но няколко месеца след това той беше разтурен, с което Тръмп демонстрира, че държи на думата си да не получава пари от други олигарси, за да не бъде зависим от тях в действията си като президент. В края на краищата "той е най-великият милиардер и не се нуждае от други милиардери"!

Първичните избори в Айова и Ню Хемпшир пренаредиха предварителната класация на кандидатите.

Джеб Буш – кандидатът на партийната върхушка остана далеч назад.

Карсон, който по едно време се считаше за лидер в състезанието също остана назад.

Тед Круз спечели в Айова, но остана назад в Ню Хемпшир.

Марко Рубио се представи добре в Айова, но след лошо представяне на дебат в Ню Хемпшир остана назад в първичните избори в този щат.

Очевиден е триумфът на Доналд Тръмп, който разгроми съперниците си в Ню Хемпшир и беше втори в Айова. Особено впечатление на избирателите прави свободното поведение на Тръмп, който е роден salesman и за разлика от останалите кандидати, които са силно скриптвани в изказванията си, той си позволява волности, които биха звучали ужасно от устата на Буш, Круз или Рубио. Това демонстрира неговата предполагаема независимост от олигархията, което силно привлича избирателите.

Крис Кристи и Карли Фиорина вече суспендираха кампаниите си. Джон Касич се представи много добре в Ню Хемпшир и вля надежда в сърцата на поддръжниците си.

Бедата за мен е в позициите, които републиканските кандидати застъпват досега в преминалите дебати и речи. Най-характерните от тях са:

1. Отрицание на глобалната промяна на климата или по-точно на ролята на човечеството за нея. Като се има предвид, че всички кандидати официално поддържат идеята, че земята е създадена преди 4000-5000 години и, че динозаврите са съществували едновременно с Адам и Ева, то отрицанието за промяната на климата на Земята и ролята на човечеството в тази промяна не би трябвало да удивлява никого. В края на краищата Господ е създал Земята и всичко живо на нея и следователно каквото и да става, то е в плановете на бога и ние не можем да направим нищо по въпроса!

2. Америка трябва да продължи още по-активно военната си намеса в целия свят, защото тя е най-великата, справедлива и мъдра държава, съществувала досега в света! Ако е необходимо, а за някои от кандидатите необходимостта е очевидна, САЩ трябва да бомбардират Иран, Сирия, ако трябва Русия и Китай, но да не допуснат Америка да загуби хегемонното си положение в света!

3. Мюсюлманите не бива да се допускат да емигрират в САЩ! Дори посещенията на хора от тази религия трябва да се допускат само в ограничени случаи и след внимателна проверка на техните възгледи и минало! Фактът, че неразумната и агресивна политика на САЩ в Близкия изток доведе до миграционната криза в Европа, изобщо не се обсъжда от кандидатите за президент от РП!

4. Израел трябва да бъде подкрепян на всяка цена и с всички средства, независимо от расистката си, антихуманна и агресивна политика, която е една от основните причини за проблемите в Близкия изток и арабския свят. Отношението към Израел сред американските политици може да се сравни с "Любовта към СССР“, която някога беше в основата на патриотизма на българите според изискванията на БКП!

5. По границата с Мексико трябва да се издигне ограда, та и пиле да не може да прехвърча. Всички незаконни емигранти в САЩ трябва да бъдат незабавно изгонени (над 12 милиона души)!

6. Данъците трябва незабавно да се намалят, социалното осигуряване да се ликвидира, медицинската помощ за възрастните трябва да се реорганизира така, че да се замени с фиксирани по стойност ваучери, медицинската реформа на Обама трябва да бъде ликвидирана незабавно! Военният бюджет трябва да се увеличи, за да съответства на нуждите на имперските амбиции на САЩ и на желанията на военно-промишления комплекс.

Аз няма да коментирам тези планове на кандидатите за президент от Републиканската партия, защото всеки вероятно си има собствено мнение по тези въпроси. Ще кажа само, че много от желанията на кандидатите за президент от РП очевидно противоречат на интересите на по-бедните привърженици на партията, но по непонятни за много наблюдатели причини, тези привърженици продължават да гласуват за кандидатите на Републиканската партия!

Както обикновено кандидатите за президент от партията, от която е настоящия президент, са по-малко на брой. В сегашните избори те първоначално бяха трима, а след първичните избори в Айова и Ню Хемпшир останаха само двама.

1. Хилари Клинтън – от семейство на новоизпечени милионери.

Хилари и Бил Клинтън не произхождат от семейства на милионери, но за периода 2007 – 2014 година те успяха да спечелят $139 милиона, главно от книги и високо платени речи пред корпорации, фондации и други богати организации. Самата Хилари Клинтън успя за периода 2013 – 2015 година да спечели $2,935,000 от 12 речи пред банки, фондове и различни други финансови организации.

Към октомври 2015 година тя е успяла да събере за предизборната си кампания $97.87 милиона от индивидуални и PAC донори. От тях нейната кампания вече е похарчила $49.8 милиона, което превишава поне 3 пъти разходите на почти всеки от останалите кандидати! Само 17% от контрибуциите към кампанията ѝ идват от дребни донори, а 81% – от богати привърженици! Нейният най-голям Super PAC "Priorities USA Action" е събрал $15.7 милиона, включващи $4.6 милиона от ентертеймънт индустрията и $3.1 милиона от финансовата индустрия. Групата "Saban Capital" и "DreamWorks" са дали по $2 милиона всяка. Връзките ѝ с Уол стрийт представляват сериозен PR проблем за Хилари. Сандерс непрекъснато я критикува за тях, особено подчертавайки случая, при който Голдман Сакс ѝ е платил $675,000 за три речи!

Хилари има зад гърба си милионери като Haim Saban, който е дал на нейния Super PAC $2 милиона, George Soros – $2.02 милиона и Jeffrey Katzenberg – $1 милион.

2. Бърни Сандерс – милионери и милиардери не се допускат.

Сандерс категорически отказва пари от банки и корпорации. Въпреки това той е събрал до октомври 2015 година $41.5 милиона, като е похарчил $14.5 милиона от тях! Удивителното е, че 77% от получените средства са от дребни донори. Според данни на кампанията му само през последните 3 месеца на 2015 година в касата са постъпили $33 милиона. Общо за 2015 година Сандерс е събрал над $73 милиона от 1 милион души, участвали с 2.5 милиона индивидуални контрибуции! При последната атака на Хилари срещу идеите му за здравна система, базирана на "единен платец", Сандерс е получил дарения за $1.5 милиона само за един ден!

В Айова Хилари и Сандерс се представиха почти еднакво, но в Ню Хемпшир Сандерс срази Хилари с огромна преднина! Този факт внесе смут в лагера на Клинтън и тя вдигна тревога сред своите милионери и милиардери поддръжници.

По отношение на външната политика Клинтън почти не се различава от републиканските кандидати, що се отнася до удовлетворяването на имперските амбиции на олигархията и безусловната поддръжка за Израел. В това отношение дейността ѝ като външен министър на САЩ е достатъчно показателна и в никакъв случай не говори за умереност, разум и вещина.

Тя се различава обаче от републиканските си конкуренти по вътрешните социални въпроси. Явява се като силен поддръжник на здравната система на Обама и противник на идеите на Сандерс за социално здравеопазване, базирано на "единен платец", което да наподобява централизираната здравна система за възрастните в САЩ.

Сандерс е единственият, който наред със социализирано здравеопазване предлага и повишаване на данъците на най-богатите. Той предлага и нов вариант на акта Глас-Стигел, който беше приет от Конгреса през 30-те години и контролираше банките и останалите финансови организации. Актът беше на практика ликвидиран от Бил Клинтън през 1999 година, което се счита, че доведе до Голямата рецесия от 2007-2008 година.

Тъй като в този материал нямам за цел да обсъждам надълго и нашироко платформите на отделните кандидати, ще приключа тук с краткото експозе на техните идеи.

След като разгледахме изворите на огромните средства, събрани от всяка от предизборните кампании, е време да погледнем и защо се събират тези пари и къде ще отидат?

Телевизионните компании планират да усвоят поне $6 милиарда от предизборни реклами до изборите на 8 ноември 2016 година. Друго солидно перо за телевизионните компании са и различните предавания в реално време като дебати, партийни конгреси и речи на кандидатите по време, на които цените на рекламите достигат фантастични размери за 30 секунди телевизионно време!

Ето някои примери:

1. Дебатите на републиканците в Кливлънд – Охайо на 6 август 2015 поставиха рекорд, събирайки 24 милиона зрители пред телевизорите. Това беше абсолютен триумф на Fox News, който разбира се доведе до фантастични цени на рекламите.

2. Следващите дебати в библиотеката на Рейгън в Simi Valley, Калифорния, бяха организирани от CNN и Salem Radio на 16 септември 2015 година. Те събраха пред телевизорите 23.1 милиона зрители, което е рекорд за CNN (разбира се Тръмп взе кредит за този успех). Цената на 30 секундна реклама по време на дебатите беше $200,000! (CNN нормално взима по $5,000 за 30 секунди телевизионно време.)

3. Третият дебат беше проведен от CNBC и събра 14 милиона зрители пред екраните, за което компанията взимаше за 30 секунди реклама по $250,000!

4. Четвъртият дебат беше организиран от "Fox Business News" и "The Wall Street Journal" на 10 ноември 2015 година. Това предаване е събрало 13.5 милиона зрители, като цената на 30 секунди реклама, по време на предаването, е била $175,000!

Разбира се в течение на предизборната борба в отделните партии ентусиазма на зрителите намалява с времето и следващите дебати събират все по-малко и по-малко зрители, но когато започнат дебатите между кандидатите на двете партии, тогава телевизионните компании отново ще гушнат големите печалби.

Някой беше казал някога, че "Америка има най-добрата демокрация, която може да се купи"!

Привържениците на идеите за премахване на държавните субсидии за партиите в България и за въвеждане на мажоритарна система на гласуване трябва да се запознаят с данни от типа на приведените в този материал и да се позамислят за това дали подобни мерки са панацея за ликвидирането на влиянието на олигархията и парите ѝ върху политическия процес? За съжаление никакви мерки не могат да заменят липсата на морал в управляващите и това е истината, която всеки реформатор на политически системи трябва да има предвид!

Дилетант

Вечеря в японски ресторант

Тази година (2015), около двадесетина дни след като се завърнахме от България, получих по електронната поща писмо от китаеца Джак, за когото вече съм писал в "Историята на един китаец". Той се осведомяваше за здравето ни и питаше къде се намираме в момента? Стана ми малко неудобно, че не му бях писал, че сме вече в Щатите и моментално му отговорих с кратко описание на нашето положение за момента, пресилвайки малко проблемите, които се бяха натрупали по време на отсъствието ни от САЩ. Обещах му тържествено, че щом като минат новогодишните празници, ще му се обадя да се видим.

Той ми отговори, че чака с нетърпение да ни заведе на японски ресторант, а аз веднага запротестирах, че този път ще плащаме ние. Джак се съгласи и с това приключи взривообразната комуникационна активност между нас в очакване на новогодишните празници.

Към средата на януари, след като снахата приключи с две публикации, които подготвяше за докторската си, Юлия се поосвободи от грижите за внуците и аз изпратих електронно писмо на Джак с покана да се уговорим за вечерята. Отговорът беше бърз и кратък. От мен се искаше да предложа ден. Предложих ден и възможен час, след което получих електронно писмо с адреса на ресторанта "Торос суши". Думата "Торос" ми напомняше за Испания и Мексико, а Джак беше обещал японски ресторант, но адресът беше в Алхамбра – крепост на източноазиатското присъствие в Лос Анджелис, та реших да не любопитствам повече.

Часът на срещата беше определен за 18:30 и ние с Юлия си направихме сметката, че от нас до ресторанта бихме могли да стигнем за около 45 минути. Към 17:40 в уречения ден, ние се натоварихме на хондата, набрахме адреса на GPS-а и се понесохме.

Подозренията ми, че "часът пик" ще ни изиграе лоша шега се оправдаха почти веднага. Опитът ни да не слушаме съветите на устройството, да караме по магистралите с надежда, че по този начин ще "бием трафика", почти веднага се оказа безуспешен. Прекият булевард през планината, по който си мислехме, че ще излъжем съдбата, се оказа също толкова задръстен, както вероятно бяха и магистралите по това време.

След като изминахме около четвърт от разстоянието до ресторанта (около десетина километра) за 30 минути, аз получих SMS от Джак, че той вече е при ресторанта! Звъннах му в отговор и го излъгах, че ни остават още двадесетина минути път и, че ще позакъснеем малко. Опасенията ми бяха, че ще закъснеем поне половин час от уреченото време, но не можеше да кажа на човека, че след 30 години в "град Южна Калифорния" ние можем да допуснем такава огромна грешка в преценката си за трафика!

Почти в 19 часа се намирахме вече пред ресторанта и аз отново звъннах на Джак, за да разбера къде е той. Той ми отговори, че е в ресторанта и само след секунди ухилената му физиономия се появи на вратата на "Торос суши".

Прегърнахме се и усетих, че от него лъха на уиски, което означаваше, че той не си беше пилял времето напразно, докато ни чакаше.

В ресторанта Джак ни заведе до масата си. Там ни посрещна синът му, който много учтиво и възпитано се здрависа с нас и ни се представи. Ние го бяхме виждали преди години, когато си учеше уроците под зоркото око на една китайка, студентка от UCLA (University of California, Los Angeles), която Джак и жена му бяха наели да помага и контролира обучението на децата им.

На масата скромно стоеше една бутилка уиски, за която Джак гордо ми каза, че е от най-хубавото в ресторанта, че е „сингъл молт“ и веднага ми наля една чаша с малко лед в нея. Седнахме с Юлия и опитах уискито. То наистина беше много хубаво, но удоволствието ми от него се свиваше като сираче в ъгъл при мисълта за цената на бутилката! Прогоних лошите си мисли и реших, да не мисля нито за секунда за пари, а да се наслаждавам на яденето и пиенето!

Тъкмо се бяхме разположили с Юлия на столовете си около масата и едно младо маце ни донесе по една малка паничка с някакво ядене. По наше искане ни донесоха вилици и лъжици, защото с тояжките нямаше начин да се справим.

Аз набодох субстанцията в паничката, отхапах част от нея и реших, че става дума за някакъв китайски или японски зеленчук, който леко хрускаше между зъбите ми. Джак услужливо ме информира, че ям медуза!?! Вече беше късно за учтива реакция от типа на: "Аз не обичам много медузите!", съпроводена с учтив отказ от това блюдо. Жребият беше вече хвърлен и аз с весела усмивка казах, че за пръв път ям медуза, и че я намирам за много по-привлекателна сготвена, отколкото жива! Доядох и остатъка в блюдцето, който всъщност беше още две хапки и гаврътнах малко уиски.

В интерес на истината трябва да призная, че медузата по консистенция, а вероятно и по вкус нямаше нищо общо с живите медузи. За последен път реших, че човек никога не трябва да казва никога за някакво ядене, защото не знае как животът ще го изненада!?

След медузата последваха поне двадесетина блюда с най-различни морски животинки. Аз юнашки запивах порциите, които никога не надвишиха три парченца от въпросната животинка, с уиски и след известно време дори страхът ми, че могат да ми сервират морска краставица се изпари. Да си призная морските краставици ме отвращаваха само с външния си вид, защото ми приличаха на прясно произведено л***о, но предполагах, че тъй като не мога да ги видя, то вероятно няма и да разбера, ако ми сервират подобно лакомство.

По едно време ни донесоха по една раковина от среден размер и Джак ме осведоми, че в нея има супа. Предполагам, че супата беше направена от тялото на квартиранта на раковината, но това блюдо беше някъде 12-то или 15-то по ред и по това време аз бях изпил достатъчно уиски, за да ми е все едно от какво е супата. Единствената досада беше, че лъжичката, с която ме бяха снабдили учтивите домакини на ресторанта, не проникваше много добре през естествения отвор на раковината, поради което не можех да се добера до нещо, което чувствах, че се крие в дупката! След кратка борба се предадох и само след секунди паничката изчезна от масата.

Ядохме и раци, които бяха много вкусни, но ако някой ме беше предупредил, че ми е сервиран рак, сигурно щях да се откажа учтиво от удоволствието. Бедата беше, че раците бяха сварени, както изглеждаше, в "броните" си и макар те да бяха поразчупени, все пак достъпът до месото не беше много удобен за един човек, който не вижда. Борих се както можех и оглозгах хитинената броня, доколкото ми позволяваха приборите, с които бях снабден, но чувствах, че са останали вкусни парченца месо, които не можех да "изчисля" как да ги достигна и затова трябваше да се откажа от тях. В домашна обстановка бих си позволил да си помогна с голи ръце и "изсмукване", но в ресторанта такъв израз на липса на възпитание беше недопустим!

Общо взето през цялата вечеря, която продължи около два часа, ни бяха поднесени близо 20 блюда. Всяко едно от тях беше, както ми се стори, в индивидуално оформена чинийка. Някои от чинийките бяха кръгли, други квадратни, трети правоъгълни, четвърти ромбоидни, а някои имаха форма на по-големи или по малки цървулчета! Размерите им се движеха от размера на пепелник до размера на малка чинийка и аз през цялото време се удивлявах на формализма на японците, които изглежда отдаваха голямо внимание на обичаи и етикет.

Наскоро бях прослушал няколко книги за Япония, включително и една доста голяма историческа книга "Таико", в която се описваше живота на най-известния японски държавник и пълководец Хидейоши, живял през втората половина на XVI век, непосредствено преди ерата на шогуна Токугава. Животът на Хидейоши наистина е забележителен, защото той се издига от бедно сираче до върха на властта в Япония, която по онова време е раздирана от граждански войни. Хидейоши, благодарение на военния си и политически талант, успява да победи отделните военни лордове и да постави началото на 250 години мир в Япония. В книгата се описваха доста подробно ритуалите за пиене на чай, хранене и пиене на саке, та донякъде бях подготвен за ресторанта. Аз горещо препоръчах книгата на сина на Джак, който учеше, ако не се лъжа, социология, една от онези науки, за които един друг китаец беше казал преди години на Юлия, че това са специалности за богати хора! Тази мисъл той беше изразил пред Юлия в отговор на тюхкането ѝ, че Челси Клинтън се е записала да учи история и на Юлия не ѝ беше ясно какво ще работи Челси като завърши тази специалност!?!

В края на вечерята ни донесоха... супа! Тя беше от някакви много дълги макарони и Юлия се ужаси при мисълта как ще ги ям. Оказа се, че за мен вече не можеше да има никакви препятствия. Аз сръчно напъхвах десетина сантиметра от макароните в устата си, срязвах ги със зъби и ги поглъщах, след което повтарях процедурата със следващите десетина сантиметра и така нататък. Впечатлението ми беше, че всеки макарон беше поне по един метър дълъг, но това е само впечатлението ми, а иначе измервания не съм правил!

Докато ядяхме блюдата с различни морски животинки, на масата се водеше оживен разговор. Уискито все повече и повече си казваше думата и езиците ни с Джак се развързваха все повече и повече. Юлия почти не пиеше, защото беше шофьор, но на нея не ѝ беше необходимо да пие, за да си развързва езика. Синът на Джак не пиеше или от скромност, или поради това, че вероятно също трябваше да кара кола.

Разказахме за строителните си неволи и успехи в България, за пътуването си по "пътя на Сантяго", за плановете си за бъдещи дейности в България. Неколкократно отправихме покани към Джак да ни посети в Годеч и в София, като му обещахме тур из България. Питахме Джак за султана на Бруней и той ни каза, че той не бил идвал вече втора година, защото гейовете протестирали и го тормозели заради това, че не ги признавал в Бруней! Иначе бизнесът на Джак със спортната зала вървял добре. Жена му управлявала печатницата, която вероятно се беше поразрастнала, защото Джак, на въпроса ни как върви бизнесът, отговори, че госпожата го управлява и вече не работи персонално на фронт-деска, а е наела хора, както за машините, така и за работата с клиентите. Оказа се, че братята на жена му, които навремето с невероятна азиатска упоритост и пестеливост бяха изучили печатното дело и бяха основали печатницата, са починали от рак без да оставят наследници и сега бизнесът беше станал част от владенията на разширеното семейство на Джак и жена му.

Ястията най-накрая свършиха и дойде време да си изберем десерт. Аз отново, за кой ли път, наруших клетвата си да не си купувам за десерт в ресторант сладолед и си поръчах една порция. Причината за подобно мое отношение към сладоледите в ресторантите е, че там те винаги са поне на едно ниво по-ниско по качество и вкус от сладоледите от магазините, но струваха много по-скъпо.

В един момент разговорът заглъхна, което обикновено става, като дойде време за плащане. Аз прошушнах на Юлия с коя карта да плаща, но тя ми прошушна в отговор, че Джак вече е платил... 600 долара!?! От тях 77 долара бакшиш и 523 долара за яденето и пиенето!

Аз внимателно се възмутих пред Джак, че се бяхме уговорили да платим ние, но той безгрижно ми отговори, че ние ще платим следващия път и че за него е било истинско удоволствие да се срещнем и да си поговорим!

Юлия беше видяла, че келнерите в ресторанта ни гледат като писани яйца и попита Джак колко често идва в този ресторант? Отговорът беше: "Поне веднъж седмично.". Набързо умножих 52 седмици по 600 долара, но докато сработи аритмометъра ми, се усетих, че той вероятно не яде всеки път по за 600 долара. Попитах го как е избрал цялото това множество от яденета, а той ми каза, че не е избирал нищо, а че това е "Omakase", което ще рече, че това е избора на шефа на ресторанта! Попитах Джак колко яденета имаше в менюто, но той ми каза, че не знае и че изобщо бройката е различна и я определя шефът в зависимост от кефа си!

От ресторанта излязохме към 9:45. Чувствахме се прекрасно нахранени, а аз бях във силно весело настроение от изпитото уиски.

Простихме се с Джак и сина му. Качихме се на колата и се отправихме към къщи. Мислех си, че вероятно това е първото ми и последно "Omakase", защото при тази цена дори на ум не би ми дошло да си поръчам подобно разнообразие от морски животинки за ядене.

Разказвач