Двойно убийство

Това се случи, ако не се лъжа, някъде през есента на 1970 година. По онова време бях на дългосрочна командировка от ЦИИТ в ГДР и работех в Роботрон – Дрезден.

Един ден получих писмо от баща си, в което той ми пишеше, че моят приятел от детинство М е извършил заедно с един друг мой познат ДК, изключително жестоко двойно убийство! Отначало не можах да асимилирам точно за какво става дума. М не се беше проявявал криминално и за мен беше невероятно, че той може да участва в такова сериозно престъпление. Няколко дена мисълта за събитието не ми излизаше от ума. Денем и нощем мислех за станалото и си спомнях игрите ни с М като деца. Те понякога завършваха със счупени прозорци. Обикновено виновникът беше М, но не защото беше по-лош или по-палав от мен, а просто защото някак не му вървеше. Или риташе топката накриво и тя попадаше в прозореца на госпожа Н, или камъкът, хвърлен по децата от съседния двор, попадаше в някой прозорец на отсрещната кооперация. Понякога успявахме да се скрием и се разминавахме без последствия, но друг път М го хващаха и баща му му хвърляше хубав бой и го наказваше да не излиза на двора по три-четири дена. В такива случаи, докато родителите му бяха на работа, аз се прекачвах през балкона и му правех компания по време на неговото затворничество.

Аз бях по-голям от М поне с три години, но това не ми пречеше да другарувам с него. В нашия двор аз бях единственото момче сред пет-шест момичета близо до моята възраст, а всички останали момчета бяха по-малки от мен, така че когато си играех в двора, просто нямах особен избор.

По-късно, когато станах студент, аз си купих магнетофон Smaragd, който тежеше 18 килограма и М, който обожаваше рока и туиста от онези времена, с ентусиазъм ме ескортираше до всякакви събирания, носейки безропотно и даже с подчертан ентусиазъм магнетофона и лентите по улици и стълбища до квартирите, в които се събирахме. Там той ревниво се заемаше с инсталирането и управлението на магнетофона и с удоволствие изпълняваше всякакви желания за мелодии и песни, които той знаеше наизуст къде се намират по лентите. Когато не беше зает с поддръжката на музикалната техника, той седеше с блажена усмивка до магнетофона и слушаше плътно долепил ухо до високоговорителя.

М беше нисък на ръст, пълен, но не дебел, много здрав и издръжлив. Лицето му беше кръгло и луничаво с щръкнали настрани уши. Той много ми приличаше на Швейк от илюстрациите на книгата на Ярослав Хашек "Приключенията на храбрия войник Швейк", която беше издание от преди Втората световна война и имаше прекрасни графични илюстрации. Аз понякога наричах М Швейк, но той не се обиждаше и даже в такива случаи започваше да имитира доста успешно храбрия войник. Имах чувството, че се забавлява с имитациите си и даже му харесва, че прилича на толкова известна и комична личност, па макар и от илюстрациите на едно старо издание на книгата.

Училището не вървеше много добре за М, главно защото той имаше други, по-важни за него интереси. Той беше влюбен в машините и преди всичко в автомобилите! Можеше да говори с часове за форсиране на двигатели, за спирачки и гуми, за окачвания и каква ли не друга тематика от автомобилите и автомобилния спорт. Основна роля за тези му увлечения изигра запознанството му с ДК, който живееше на отсрещната страна на булеварда и който беше национален състезател по автомобилизъм.

Мечтата на М беше да си има автомобил и тази мечта постепенно ставаше мания, която ангажираше съзнанието му все повече и повече. В един момент М започна да си събира пари, за да си закупи някоя трошка на пазарите в Западна Европа. Самата транзакция трябваше да извърши ДК, който често пътуваше зад граница за участие в ралита.

По онова време бащата на М се беше захванал да строи вила в Долна Баня и предложи на М да му заеме събраните пари, като той се задължаваше след година да му ги върне и да добави колкото не стигат за някаква кола. Отношенията на М с баща му не бяха блестящи, но той прие сделката, даде парите на баща си и се запретна да помага при строителството. След година обаче баща му започна да го увърта, че останали без пари заради вилата и трябвало М да почака още година-две. Скоро М разбра, че парите са безвъзвратно загубени и това го отчужди още повече от баща му. Той напусна дома си и отиде да живее с някаква приятелка и за известно време изобщо го загубих от погледа си.

Преди да заминем да следваме в Съюза с Боби, прекарахме незабравими десет дена с М в палатка на самия плаж на Кранево. М събираше миди, които пържеше с яйца, домати и чушки и изобщо се грижеше за нас като майка-хранилница. От онова време си спомням случката, когато М отиде да изхвърли останалите от обяда динени кори в тоалетната на плажа – дървена будка, величествено извисена над изкопана в пясъка дупка. М чул някакво подозрително иззвъняване, когато изсипал тенджерата с динените кори. Погледнал в дупката и с ужас видял, че на дъното на ямата лъщели вилиците и лъжиците, с които се хранехме! Изпаднал в отчаяние, че ръката му е къса да достигне приборите, М изскочил от тоалетната и се понесъл в кариер към нашата палатка с викове: "Боби ела да извадиш лъжиците и вилиците от дупката, че ти е по-дълга ръката!"

В този момент Боби се опитваше да омае с думи две красавици на плажа и се направи, че не чува зовът на М, но последният не мирясваше и продължаваше да вика, размахвайки празната тенджера. Най-накрая Боби се надигна с величествена осанка от мястото си пред двете красавици и се отправи насреща на М, съскайки през зъби да зареже приборите и да млъкне, за да не го излага! М се примири със загубата, но останалите дни на престоя ни на плажа се наложи да ядем един след друг с останалия като по чудо комплект от една лъжица и една вилица.

Година след като се върнах от следването ходих с приятели-състуденти от Ленинград на Яйлата за десетина дена, което пътуване съм описал в една от предишните ми публикации в блога. При това пътуване, М беше нашият готвач и снабдител с продукти от близките села. Руснаците години след това си спомняха за миш-маша на М и даже се опитваха да възпроизведат рецептите на манджите, с които той ни хранеше сред скалите и пещерите на Яйлата. В семейството на Алик, един от участниците в "експедицията" на Яйлата, миш-машът даже се превърна в традиционна манджа, която те редовно готвеха, когато ходеха през лятото на дача.

След това, за известно време, престанахме да се виждаме с М, но в един момент той се появи отнякъде и отново започнахме да дружим. По онова време аз се бях преместил да живея в таванската ни стаичка и М започна да ми идва от време на време на гости. Спомням си едно такова посещение, когато и Боби ми беше гост. М отново започна да говори за някакви автомобилни състезания, как трябвало тайно да "обработят" някаква кола на един от конкурентите, та тя да се повреди по средата на гонката и разни подобни истории. На нас с Боби ни направи впечатление, че М някак е загрубял и в него се забелязва лек "криминален елемент на поведение", ако мога така да се изразя!? Това което ни разказваше, той го представяше като нормално поведение при автомобилните ралита, та човек оставаше с впечатлението, че нощите преди стартовете приличат повече на истории от подземния свят, а не изява на спортсменско цивилизовано поведение, но според М така правели всички! Спомням си, че Боби на няколко пъти каза на М да се пази от "мокри" афери, а М му отговаряше с любимото си "Буди рахат!".

Ако не се лъжа, това беше последната ми среща с М преди престъпленията му, но може и да се заблуждавам. Не е изключено да си спомням тази среща и заради пророческите, както се оказа по-късно, предупреждения на Боби за "мокрите афери" и уверенията на М, че няма нищо опасно!

Скоро заминах на дългосрочна командировка в ГДР, където и получих съобщението от баща ми за ужасните престъпления извършени от М и ДК. Разбрах от баща ми, че процесът ще се проведе по време, когато щях да си бъда в България във ваканция от командировката. Писах на татко да се опита да ми уреди пропуск за процеса.

(Продължението следва)

Разказвач

Отново за мигрантите, но и за скандала с Панамската адвокатска компания и офшорките

Това модата е опасна работа. Таман се наканих да си кажа и аз мнението за офшорките и модата вече се смени! Всички започнаха да говорят за "отрядите" самозванци, дето "ловуват" мигранти! Всички се тюхкат: "Ами какво ще кажат от Брюксел сега?"

Едно време хич нямаше да се тюхкат, а направо щяха да хванат тези от дружинките за яките и – направо в Белене или на Слънчев бряг – на онзи, дето е до Ловеч, а не на морския! Сега националното ни самосъзнание, че и ние сме народ де, се е повишило, защото все пак си позволяваме да правим неща, дето могат и да не се харесат на господарите, пардон партньорите!

Големият страх е, че старците и бабите по селата могат да вземат и те да се организират в дружинки и да се саморазправят с циганите, дето ги тероризират, и тогава Брюксел може съвсем да вдигне ръце от нас и да ни обвини в липса на хуманност и всякакви други липси на европейски ценности! Не че на тези, дето се тюхкат, им е толкова зор за ценностите, ами покрай обвиненията ще вземат да ни спрат и европейските пари (по-точно ще пресъхнат източниците на подкупи), а това ще обърка много сметки на политици и бизнесмени, на чиито интереси служат бърборковците от СМД и разните там PR специалисти и консултанти.

Днес например по СМД обявиха, че Държавният департамент на САЩ в годишния си доклад за спазването на човешките права по света отново е обвинил България, че погазва правата на циганите и на криминалните затворници!? Не мога да разбера какъв е този лош навик на американските управници да хвърлят камъни навън, когато се намират в стъклена сграда? Ами как стои въпросът с негрите и затворниците в САЩ? Отгоре на всичко някои бели американци си мислят, че негрите си заслужават каквото получават от полицията, а това, както се знае, е една от съвременните прояви на расизма!

В България е друго. На много места, особено в провинцията, българите са третирани както негрите в САЩ, но хорицата си траят, за разлика от негрите. Рядко някой ще се застъпи за тях както например се застъпват за негрите в САЩ или за циганите в България! Поне аз не съм чул Държавният департамент на САЩ да критикува българското правителство, че не опазва живота и собствеността на възрастните хора в провинцията, които стават жертва на любимото на европейските хуманисти циганско малцинство!

Впрочем за мнението на Брюксел се притесняват само "гнилите интелигенти", а много обикновени българи се радват и даже бате Бойко се възхити от дружинките, ама за кратко, защото се усети за Брюксел и май се попритесни! Нашенските европейци непрекъснато ни обясняват по СМД, че такива неща като кой кого да контролира, може да решава само държавата! (То, по моите спомени, така считаха и социалистическите управници навремето, ама нейсе.) Само държавата имала право да упражнява сила! Добре, че ни го казват, защото някои си мислят, че при демокрацията народът има думата по въпроса за силата, законността и реда, ама то изглежда не било така!

Но ако се върна на темата за офшорките, ще започна с това, че тези дни в Ню Йорк Таймс се появи една статия, озаглавена "Need to Hide Some Income? You Don't Have to Go to Panama!" от PATRICIA COHEN. Според тази статия в САЩ почти навсякъде можело да се регистрират анонимни (shell) корпорации. Това дето хората си мислят, че само в щатите Делауер, Невада и Уисконсин е възможно да се правят такива номера, се дължи на факта, че тези щати си дават труда да се рекламират като юрисдикции, в които не се задават въпроси за реалните хора, които стоят зад анонимните компании. Файдата на щатските власти е, че осигурявайки тайната при регистрирането на корпорациите, те получават прилични доходи в щатските хазни! Ами така де, тайната струва също пари! Естествено за да има нужда да си регистрираш анонимна корпорация, разбира се трябва да имаш пари, които искаш да скриеш, например, защото не ти се обяснява откъде и как си се сдобил с тези пари, или поне, за които пари, и за тези генерирани от тях, не искаш да плащаш данъци!

Според икономиста Габриел Зукман – автор на книгата: "The Hidden Wealth of Nations: The Scourge of Tax Havens", поне 8 процента от световното финансово богатство (около 7.6 трилиона долара) се намира в офшорки!?! (Да не стане грешка, искам да обърна внимание, че 7.6 трилиона отговаря на осемте процента, за да не си помислите, че в офшорките се намират само 8% от 7.6 трилиона!) В статията даже се показва фотографията на една сграда в Уилмингтън, Делауер, която е адрес на 285 000 подобни "бизнеси"!

Щатът Делауер например, допуска печалби да се трансферират от мястото където са реализирани, в Делауер без да бъдат обект на данъчно облагане! В случаите, когато федералните данъчни власти имат подозрения за укриване на данъци от корпорации, регистрирани в Делауер, Уисконсин или Невада, те не могат да получат никаква информация от властите в тези щати за хората, стоящи зад корпорациите, тъй като там действат закони, които не допускат издаването на необходимата информация! Удивително е, че всемогъщите финансови органи на САЩ, които доста ефективно налагат финансови санкции на цели държави, включително и на велики държави, не могат да се справят с дребосъци като Делауер, Невада и т. н., които са под федералната юрисдикция на тези органи!? Във цитираната по-горе статия се описва случай, в който федералните власти регистрирали над 3700 превода на обща стойност от 81 милиона долара, в продължение на две години, в сметките на подобна анонимна корпорация в Невада, но така и не успели да получат информация за лицата зад тези преводи, поради което се наложило да се откажат от разследването!

Тук му е мястото да отбележа една доста уникална особеност на данъчното законодателство в САЩ (чувал съм, че по това САЩ приличала на Еритрея), според която всеки гражданин или постоянен резидент на САЩ е длъжен да плаща федерални данъци, независимо от това къде по света е спечелил парите си! Излиза, от това, което написах по-горе, че този закон не може да се енфорсва (enforce = прилагам, привеждам в сила/действие) в редица щати на съюза! В щатите на съюза може и да не може да се енфорсват някои федерални закони, ама по света може! Това е един от бенефитите да си световен хегемон и да контролираш например Банката за международни разплащания (ако не се лъжа така се казваше). Като контролираш тази банка и всички други банки искат да имат бизнес с хегемона, то те трябва да се съобразяват със законите и желанията му.

Например Швейцария, която доскоро се хвалеше с банковата си тайна, вече не може да се хвали с нея. Даже хегемонистичните амбиции на Хитлерова Германия срамежливо се съобразяваха със славата на швейцарските банки, че те могат да пазят тайни. Вече обаче те не могат да претендират за подобни прерогативи. Полека-лека се предават на САЩ и останалите тайни места по света. Само че това се отнася основно за американските граждани и за някои други граждани, които са имали непредпазливостта или нахалството да не се съобразяват с желанията на световния хегемон.

Сигурно е време вече да обясня по-конкретно за какво става дума. След "слухове", че американци имат необявени влогове (за които естествено не плащат данъци на федералното правителство) в швейцарски банки, през 2010 година Конгресът прие "Foreign Account Tax Compliance Act" (FATCA). Според този закон всички финансови организации по света са длъжни да докладват на федералните данъчни служби на САЩ влоговете на американските граждани в тези организации! По-нататък, правителството на САЩ упражни и упражнява натиск върху правителствата на държавите по света да гарантират, че организациите, регистрирани в тези страни, ще изпълняват разпорежданията на FATCA! Американското правителство "натисна" швейцарците и те трябваше да се откажат от прословутата си банкова тайна. В резултат на това се разкриха няколко хиляди средно богати американци, които панически започнаха преговори с данъчните власти как да се спасят от глобите и даже от по-сериозни наказания. Този закон отприщи дейността на редица правителства по света да се заемат, засега доста срамежливо, с проблемите на офшорките, ако ми позволите да се изразя с този опростен, но затова пък понятен термин.

Напоследък, ако не се лъжа под егидата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, се приемат закони и правила, които задължават правителствата и банките да разкриват персонална информация за банкови влогове и финансови транзакции по целия свят. САЩ обаче отказват да подпишат каквито и да е споразумения с финансовите си партньори по света! (Вероятно ще се досетите, че и Панама отказва да подписва и да се съобразява с подобни споразумения.) С други думи САЩ изискват от останалите държави по света да се ръководят от принципи, за които те в действителност не дават и пет пари! По-точно САЩ иска да получава информация за влоговете на американците по света, но отказва да дава информация за влоговете на чужденците в САЩ! Предполагам, че не се чудите много на тази безпринципност, тъй като тя по-скоро е демонстрация на определени принципи. Причините за нея са поне две. Първо, всички пари, вложени в САЩ, са добре дошли за правителството и финансовата олигархия. Второ, нека всички да знаят и помнят кой определя кое е редно и кое нередно в света, кое е хуманно и кое не е хуманно и изобщо всеки трябва да знае "кой командва парада" или както се казва "всяка жаба да си знае гьола"!

А ако се интересувате за съдбата на парите, влизащи в САЩ чрез анонимните корпорации, то затова напоследък се пише много в американската преса. С две думи парите се паркират, временно или постоянно, в сгради и други имоти в Ню Йорк, Флорида, Калифорния и други места с реноме на стабилен имотен бизнес и нарастващи цени на недвижимата собственост. Понякога е модерно да се купуват картини и други произведения на изкуството, но тази област на инвестиции на анонимните капитали варира по популярност и е въпрос до голяма степен на мода.

Сигурно сте забелязали неистовите призиви за разкриване на бенефициентите на офшорките, но по този въпрос политиците си остават само с призивите. Предполагам, че се досещате защо е така, но аз ще си го кажа! Причината е, че бенефициентите на анонимните офшорни корпорации са тези, които преди две години се имаха предвид под въпроса "Кой?", скандиран на демонстрациите в София. Отговорът на този въпрос е много прост. "Кой" е "Той", а "Той" е световната олигархия, под диктовката на която политиците пишат и приемат законите, а изпълнителната власт след това ги изпълнява ... както нареди "Той"!

Дилетант