Двойно убийство

Това се случи, ако не се лъжа, някъде през есента на 1970 година. По онова време бях на дългосрочна командировка от ЦИИТ в ГДР и работех в Роботрон – Дрезден.

Един ден получих писмо от баща си, в което той ми пишеше, че моят приятел от детинство М е извършил заедно с един друг мой познат ДК, изключително жестоко двойно убийство! Отначало не можах да асимилирам точно за какво става дума. М не се беше проявявал криминално и за мен беше невероятно, че той може да участва в такова сериозно престъпление. Няколко дена мисълта за събитието не ми излизаше от ума. Денем и нощем мислех за станалото и си спомнях игрите ни с М като деца. Те понякога завършваха със счупени прозорци. Обикновено виновникът беше М, но не защото беше по-лош или по-палав от мен, а просто защото някак не му вървеше. Или риташе топката накриво и тя попадаше в прозореца на госпожа Н, или камъкът, хвърлен по децата от съседния двор, попадаше в някой прозорец на отсрещната кооперация. Понякога успявахме да се скрием и се разминавахме без последствия, но друг път М го хващаха и баща му му хвърляше хубав бой и го наказваше да не излиза на двора по три-четири дена. В такива случаи, докато родителите му бяха на работа, аз се прекачвах през балкона и му правех компания по време на неговото затворничество.

Аз бях по-голям от М поне с три години, но това не ми пречеше да другарувам с него. В нашия двор аз бях единственото момче сред пет-шест момичета близо до моята възраст, а всички останали момчета бяха по-малки от мен, така че когато си играех в двора, просто нямах особен избор.

По-късно, когато станах студент, аз си купих магнетофон Smaragd, който тежеше 18 килограма и М, който обожаваше рока и туиста от онези времена, с ентусиазъм ме ескортираше до всякакви събирания, носейки безропотно и даже с подчертан ентусиазъм магнетофона и лентите по улици и стълбища до квартирите, в които се събирахме. Там той ревниво се заемаше с инсталирането и управлението на магнетофона и с удоволствие изпълняваше всякакви желания за мелодии и песни, които той знаеше наизуст къде се намират по лентите. Когато не беше зает с поддръжката на музикалната техника, той седеше с блажена усмивка до магнетофона и слушаше плътно долепил ухо до високоговорителя.

М беше нисък на ръст, пълен, но не дебел, много здрав и издръжлив. Лицето му беше кръгло и луничаво с щръкнали настрани уши. Той много ми приличаше на Швейк от илюстрациите на книгата на Ярослав Хашек "Приключенията на храбрия войник Швейк", която беше издание от преди Втората световна война и имаше прекрасни графични илюстрации. Аз понякога наричах М Швейк, но той не се обиждаше и даже в такива случаи започваше да имитира доста успешно храбрия войник. Имах чувството, че се забавлява с имитациите си и даже му харесва, че прилича на толкова известна и комична личност, па макар и от илюстрациите на едно старо издание на книгата.

Училището не вървеше много добре за М, главно защото той имаше други, по-важни за него интереси. Той беше влюбен в машините и преди всичко в автомобилите! Можеше да говори с часове за форсиране на двигатели, за спирачки и гуми, за окачвания и каква ли не друга тематика от автомобилите и автомобилния спорт. Основна роля за тези му увлечения изигра запознанството му с ДК, който живееше на отсрещната страна на булеварда и който беше национален състезател по автомобилизъм.

Мечтата на М беше да си има автомобил и тази мечта постепенно ставаше мания, която ангажираше съзнанието му все повече и повече. В един момент М започна да си събира пари, за да си закупи някоя трошка на пазарите в Западна Европа. Самата транзакция трябваше да извърши ДК, който често пътуваше зад граница за участие в ралита.

По онова време бащата на М се беше захванал да строи вила в Долна Баня и предложи на М да му заеме събраните пари, като той се задължаваше след година да му ги върне и да добави колкото не стигат за някаква кола. Отношенията на М с баща му не бяха блестящи, но той прие сделката, даде парите на баща си и се запретна да помага при строителството. След година обаче баща му започна да го увърта, че останали без пари заради вилата и трябвало М да почака още година-две. Скоро М разбра, че парите са безвъзвратно загубени и това го отчужди още повече от баща му. Той напусна дома си и отиде да живее с някаква приятелка и за известно време изобщо го загубих от погледа си.

Преди да заминем да следваме в Съюза с Боби, прекарахме незабравими десет дена с М в палатка на самия плаж на Кранево. М събираше миди, които пържеше с яйца, домати и чушки и изобщо се грижеше за нас като майка-хранилница. От онова време си спомням случката, когато М отиде да изхвърли останалите от обяда динени кори в тоалетната на плажа – дървена будка, величествено извисена над изкопана в пясъка дупка. М чул някакво подозрително иззвъняване, когато изсипал тенджерата с динените кори. Погледнал в дупката и с ужас видял, че на дъното на ямата лъщели вилиците и лъжиците, с които се хранехме! Изпаднал в отчаяние, че ръката му е къса да достигне приборите, М изскочил от тоалетната и се понесъл в кариер към нашата палатка с викове: "Боби ела да извадиш лъжиците и вилиците от дупката, че ти е по-дълга ръката!"

В този момент Боби се опитваше да омае с думи две красавици на плажа и се направи, че не чува зовът на М, но последният не мирясваше и продължаваше да вика, размахвайки празната тенджера. Най-накрая Боби се надигна с величествена осанка от мястото си пред двете красавици и се отправи насреща на М, съскайки през зъби да зареже приборите и да млъкне, за да не го излага! М се примири със загубата, но останалите дни на престоя ни на плажа се наложи да ядем един след друг с останалия като по чудо комплект от една лъжица и една вилица.

Година след като се върнах от следването ходих с приятели-състуденти от Ленинград на Яйлата за десетина дена, което пътуване съм описал в една от предишните ми публикации в блога. При това пътуване, М беше нашият готвач и снабдител с продукти от близките села. Руснаците години след това си спомняха за миш-маша на М и даже се опитваха да възпроизведат рецептите на манджите, с които той ни хранеше сред скалите и пещерите на Яйлата. В семейството на Алик, един от участниците в "експедицията" на Яйлата, миш-машът даже се превърна в традиционна манджа, която те редовно готвеха, когато ходеха през лятото на дача.

След това, за известно време, престанахме да се виждаме с М, но в един момент той се появи отнякъде и отново започнахме да дружим. По онова време аз се бях преместил да живея в таванската ни стаичка и М започна да ми идва от време на време на гости. Спомням си едно такова посещение, когато и Боби ми беше гост. М отново започна да говори за някакви автомобилни състезания, как трябвало тайно да "обработят" някаква кола на един от конкурентите, та тя да се повреди по средата на гонката и разни подобни истории. На нас с Боби ни направи впечатление, че М някак е загрубял и в него се забелязва лек "криминален елемент на поведение", ако мога така да се изразя!? Това което ни разказваше, той го представяше като нормално поведение при автомобилните ралита, та човек оставаше с впечатлението, че нощите преди стартовете приличат повече на истории от подземния свят, а не изява на спортсменско цивилизовано поведение, но според М така правели всички! Спомням си, че Боби на няколко пъти каза на М да се пази от "мокри" афери, а М му отговаряше с любимото си "Буди рахат!".

Ако не се лъжа, това беше последната ми среща с М преди престъпленията му, но може и да се заблуждавам. Не е изключено да си спомням тази среща и заради пророческите, както се оказа по-късно, предупреждения на Боби за "мокрите афери" и уверенията на М, че няма нищо опасно!

Скоро заминах на дългосрочна командировка в ГДР, където и получих съобщението от баща ми за ужасните престъпления извършени от М и ДК. Разбрах от баща ми, че процесът ще се проведе по време, когато щях да си бъда в България във ваканция от командировката. Писах на татко да се опита да ми уреди пропуск за процеса.

(Продължението следва)

Разказвач