Стоте дни на Доналд Тръмп

Някога, през предишния ми живот на гражданин на социалистическа България, когато чуех израза "сто дни" за началото на управлението на някой западен президент или премиер, кой знае защо го свързвах със стоте дни на Наполеон – периода между Елба и Ватерло! Това си беше тормоз, защото по никакъв начин не можех да разбера алюзията, тъй като не знаех какво точно е постигнал Наполеон през своите "сто дни", а след тях следваше поражението при Ватерло и фаталното изгнание на остров Света Елена!? Най-после, когато бях осенен от свободата на демокрацията, научих, че терминът "сто дни" идва от първите сто дни на управлението на Франклин Делано Рузвелт. Той през първите си сто дни успял да прокара близо 20 важни закона и разпореждания, целящи борба с Великата депресия!

Скоро безвъзвратно ще преминат в историята първите сто дни от управлението на Тръмп. Журналята с велико настървение разравят всеки вербален екскремент, депозиран от Тръмп по време на предизборната борба, и се опитват да го свържат с някое "достижение" на президента през първите сто дена от управлението му. Опитите им обаче не са много успешни, защото и достиженията на новия президент не са особено забележителни, разглеждани разбира се като достижения! В следващите редове ще се опитам да изброя редица решения, взети от президента през първите сто дена и как те се връзват с обещанията му през предизборната кампания.

1. Тръмп съвсем безцеремонно прекрати участието на САЩ в ТПП, точно както беше обещал на своите поддръжници. Либералите-глобалисти отчаяно закършиха ръце обяснявайки как това ще отвори на Китай пътя за икономическо господство в Тихоокеанския район, като че ли САЩ щеше да спре този процес с този договор!?

2. Тръмп беше обещал да обяви Китай за "манипулатор на валутата си", което сигурно е много страшно и би трябвало да доведе ръководството на Китай до позорно изцапване на гащите, ако разбирате за какво намеквам?! Като се позапозна малко с някои обстоятелства на финансовите взаимоотношения между САЩ и Китай, Тръмп реши (напълно справедливо според редица икономисти), че Китай не манипулира валутата си! По тази причина Тръмп обеща плодотворно и взаимноизгодно сътрудничество с Китай, Иванка получи право на още три запазени марки в Китай, а бизнес отношенията на съпруга ѝ Джаред Къшнър с китайски финансисти и бизнесмени са окрилени за нов възход и цъфтеж!

3. Тръмп беше обещал на избирателите си да ликвидира NAFTA или поне да го преразгледа сериозно, защото това бил "най-лошият за САЩ търговски договор", за който той бил чувал! Сега се оказва, че договорът вероятно не е чак толкова лош и засега няма да бъде прекратяван, а ще се помисли за неговата ревизия в близкото бъдеще. Това ми напомня за очарователната фраза във филма "Куче в чекмедже": "Татко обеща да ми купи колело, ама друг път!".

4. Председателят на Камарата на представителите, Райън, подготви някакво недоносче, което трябваше да замени т. нар. Obama-care, но се оказа, че на републиканците в камарата не им стиска дори да го пробват за гласуване и недоносчето така си и остана неродено. Сега някакъв друг конгресмен подготвял ново недоносче, но има голяма опасност и неговата съдба да бъде като съдбата на предишното. Проблемът е, че конгресмените се опитват да ловят с "трици – маймуни". Целта им е да намалят средствата, с които държавата дарява осигурителната индустрия, за да предлага тя поносимо скъпи застрахователни полици. Те се надяват да постигнат ефекта на Obama-care на достъпни цени на застраховките чрез значително орязване на изискванията към осигурителните полици на гражданите, като премахнат редица елементи, които са в интерес на самите граждани. В резултат от тези манипулации хората трябва да получат здравна реформа, която да харесат. Републиканците обаче се опасяват, че населението няма да приеме по-слабите застраховки, само защото те са по-евтини на държавата. За оправдание на провала си Тръмп учудено заяви, че "никой не е очаквал, че реформата на здравеопазването е толкова сложно нещо"!? Във всеки случай обещанието на новия президент за "фантастична реформа" на здравеопазването вероятно ще остане неосъществено не само през първите сто дни, но и през следващите сто, а може би и след това.

5. Други обещания на Тръмп бяха свързани с ограничаването на емиграцията в САЩ от Близкия изток. Той веднага се разпореди да се спрат пътуванията на мюсюлмани към САЩ. Защитниците на човешките права наддадоха вой и намериха съдия, който наложи забрана за прилагане на ограниченията, като ги обяви за неконституционни. Тогава Тръмп модифицира разпорежданията си, но съдът отново ги обяви за неконституционни. Въпреки това, по административен път пътуванията на мюсюлмани, да не говорим за имиграцията им в САЩ, бяха силно ограничени. Лично аз имам две възражения срещу мерките на Тръмп. Първото е, че подобна тотална забрана, каквато той се опита да наложи е необоснована. Второто е, че пожарът на терора в Близкия изток всъщност беше подпален от безумните авантюри на Буш Младши и Обама в тази част на света, които допринесоха за драстичното нарастване на ислямския тероризъм. Отгоре на всичко по време на окупацията на САЩ в ислямските държави, те призоваваха населението да им сътрудничи. Сега, когато сътрудничелите на окупацията мюсюлмани трябва да напуснат страните си, за да се спасят от отмъщението на сънародниците си, САЩ не ги приема. Подобна политика според мен е безотговорна и абсолютно нехуманна!

6. В предизборните речи на Тръмп често се говореше и за една "прекрасна стена", която той щеше да построи между Мексико и САЩ. Тя трябваше да спре притока на "изнасилвачи, убийци и други престъпници", които прииждали на тълпи от Мексико! Имиграцията от Мексико през последните месеци наистина намаля, но въпросът със стената все още не е "придвижен". Работата е там, че Конгресът не е готов да похарчи милиарди за "разкошната стена" обещана от Тръмп, а и Мексико кой знае защо не се съгласява да заплати построяването ѝ, както беше обещал Тръмп!

7. Има известно придвижване по въпроса за обещаната данъчна реформа. От сряда насам в изказвания на самия Тръмп финансовият му министър Мъчин и икономическият му съветник Кон започнаха активна реклама на предлаганата, макар и все още незавършена, данъчна реформа. Тръмп беше обещал, че тази реформа ще намали данъците на средната класа и ще накара богатите да върнат в страната трилионите, които крият в офшорки по света. Всичко това щяло да доведе до огромни средства, които да бъдат вложени в страната, за да "стане Америка отново велика"!

Мъчин рекламираше преди месеци изискванията на данъчната реформа, които трябваше да осигурят данъците на богатите да останат същите, като бъдат намалени самите данъци, но бъдат ликвидирани различните вратички, които счетоводителите и адвокатите им използват, за да намаляват облагаемите суми. Данъците на средната класа трябваше да бъдат намалени! Тези идеи изглеждаха напълно справедливи, тъй като от 1980 година досега доходите на най-богатите 0.01% от населението са се учетворили до 11.3 милиона долара, докато доходите на средната класа почти не са се увеличили. Когато обаче Мъчин обяви в сряда някои данни за данъчната реформа, се оказа, че приказките от времето на предизборната борба, както можеше и да се очаква, са били само сладки приспивни приказки.

Реформата предвижда намаляване на максималния маргинален данъчен процент от близо 40% на 35%, намаляване на данъците при продажба на акции и други ценни книжа, намаляване на корпоративните такси от 35% на 15%, ликвидиране на данък наследство (сега с този данък се облагат наследства над 11 милиона долара за семейство), ликвидиране на алтернативния минимален данък (този данък бе въведен преди години, за да се ограничи бягството от данъци на богаташите, които чрез различни счетоводни трикове успяват да намалят данъците си до невероятно малки суми; твърди се, че благодарение на този данък Тръмп преди година-две е платил малко над 40 милиона долари данъци, а иначе е щял да се отърве с далеч по-малка сума) и т. н. и т. п. Изобщо, както се вижда, все мерки, които "ще намалят" данъците на средната класа!? Изглежда Тръмп и неговите сътрудници считат, че величието на Америка е в размера на богатствата на нейните олигарси. При това се създава напълно оправдано и впечатлението, че Тръмп и икономическият му екип са имали предвид до голяма степен своето богатство! Специалисти твърдят, че корпорации като тези на Тръмп и неговото семейство, на зет му Къшнър и други като тях, ще спечелят особено много от предлаганата данъчна реформа! Накратко "Вълкът козината си мени, но нрава – никога!". Ако някои все още вярват, че олигарсите мислят за доброто на народите си, то трябва да знаят, че те виждат народите си през призмите на богатствата си, т. е. за тях добруването на народите им е в пълна положителна зависимост от тяхното добруване и колкото повече добруват те, то толкова повече би трябвало да добруват и народите, независимо от това каква е реалността!

8. Известно е, че Тръмп винаги е смятал, че твърденията на учените за промяна на климата са израз на една грандиозна конспирация на Китай, от която те се ползват, за да получават грантове и финансиране на любимите си и никому ненужни изследвания! По тази причина той се заканваше да ликвидира всички инициативи на Обама, свързани с охраната на околната среда, включително и да "изкара" САЩ от Парижките споразумения ЗА КЛИМАТА! В изпълнение на тези си намерения и обещания Тръмп назначи за шеф на EPA (Агенцията за защита на околната среда) свой съмишленик и вече се планира преразглеждането на мерките за защита на около 50 национални парка и природни паметници. Намаляват се средствата за контрол върху чистотата на ПИТЕЙНАТА вода, КАКТО И ЗА КОНТРОЛ НА ОСТАНАЛИТЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ НА ОКОЛНАТА СРЕДА. Очаква се в най-скоро време да се разреши сондирането за нефт и газ в крайбрежните води на Тихия, Атлантическия и Северния океан. Правят се постъпки за ликвидиране на амбициозните мерки, предприети от Обама, за драстично увеличаване на икономичността на автомобилния транспорт и ограничаване използването на въглища в електродобива.

9. В унисон с останалите мерки на Тръмп за минимизиране на държавната намеса във всички области на икономиката действа и FCC (Федералната комисия по комуникациите), която има намерение да изостави принципа на неутралност на Интернет, което означава, че компаниите, осигуряващи достъп до мрежата, няма да са длъжни да осигуряват еднакъв достъп на всички абонати, а могат да оказват предпочитание (в скоростта на достъпа) на едни или други абонати по свое усмотрение. Накратко, ако AT&T желае, тя може да осигури по-бърз достъп до предаванията и страниците на Fox и по-бавен достъп до предаванията и страниците на CNN, без да се интересува от желанията на потребителите си.

10. Една мярка, за която не съм чувал Тръмп да обещава нищо по време на предизборната борба, беше активирана наскоро. Тръмп закри достъпа на медиите до "лога" (log = запис, регистрация на данни) на посетителите в Белия дом. Очевидно това е нов израз на неговия изключителен демократизъм, който ще му позволи да държи в тайна посетителите си, които като правило са от мултимилионер нагоре!

Изброените дотук действия и решения на Тръмп общо взето не са особено изненадващи. От неговите речи и интервюта по време на предизборната борба в никакъв случай не следваше, че той ще бъде особено грижлив и нежен както към околната среда, така и към интересите на бедните и средните класи. За съжаление огромното болшинство от американците нямат представа за истинското си положение в икономическата стратификация на обществото, като обикновено се поставят много по-високо, отколкото се намират в действителност. По тази причина те често се възприемат като бъдещи бенефициенти на едни или други икономически обещания на политиците, когато в действителност те изобщо не се класират в слоевете, за които един или друг политик говори и обещава бъдещи блага.

Особено драстично е отстъплението на Тръмп в областта на международните отношения. Може да се счита, че частично за това е виновен "ловът на вещици", който поде кликата на Клинтън след изборите, за да оправдае загубата на кандидата си. Наистина за доста дълъг период от време (до атаката срещу Сирия) преститутките от Средствата за масова дезинформация (СМД) беснееха в статии и предавания за това, че сътрудниците на Тръмп, а и самият той, са кукли на конци на Путин и руските тайни служби. Причината беше, че "the deep state" (термин, известен у нас като "паралелна държава") не можеше да приеме една политика на сътрудничество с Русия за решаването на проблемите на тероризма, защото това означаваше военнопромишленият комплекс да бъде лишен от плашилото, което му осигурява разработката и продажбата на все нови и нови оръжия. Очевидно борбата с терористите в пустините на Близкия и Средния изток, а също така и в Северна Африка, не се нуждае от междуконтинентални ракети, невидими за радарите бомбардировачи и изтребители, ядрени заряди, танкове и противоракетни защити, но наличието на Русия като потенциален и много активен противник изисква именно този тип високотехнологични и скъпи оръжия, които струват десетки и стотици милиарди долара на американските данъкоплатци.

След като назначи на водещи позиции в администрацията си редица генерали, Тръмп за кратко време демонстрира колебание в намеренията си към Русия и Сирия. Отначало Тилърсън заяви, че САЩ не държат на отказването на Асад от власт и че Крим всъщност принадлежи на Русия, но почти веднага позициите им бяха коригирани от действията на военната част от администрацията. Беше спретната провокацията с химическата атака в провинция Идлид и почти веднага, без разследвания, последва ударът срещу въздушната база в Сирия. Тези събития удивително точно съвпаднаха с посещението на президента на Китай във Флорида. Нещо повече, атаката срещу базата е станала докато Тръмп и Ци са обядвали!?

Някои пакостливи анализатори даже фантазират за тривиална игра на Тръмп, който се опитал преди посещението на Ци в САЩ да кандърдиса руснаците, че е готов на отстъпки в Сирия, ако те със сирийците се съгласят заедно със САЩ да изолират Иран и съюзниците му в района. Когато Путин отказал подобно предателство спрямо съюзниците си, Тръмп решил да демонстрира на китайците, че той е готов в името на сътрудничеството с Китай да втвърди позицията си спрямо Русия. Атакувайки Сирия с крилати ракети, Тръмп демонстрирал на Китай как може да организира подобна атака и срещу Северна Корея, но ако Китай сътрудничи на САЩ срещу Северна Корея, то приказките за валутни манипулации ще се прекратят и администрацията ще предприеме по-мека и по-разумна политика срещу Китай. За допълнително "подсилване" на намеците, военните хвърлиха и гигантската бомба MOAB в Афганистан, която уж трябваше да унищожи стотина бойци на ИДИЛ, а всъщност да демонстрира на Китай, че САЩ притежават и достатъчно мощни конвенционални оръжия, с които да атакуват Северна Корея, ако Китай не помогне при разрешаването на проблемите с корейското ядрено оръжие. Добавена бе и една самолетоносачна флотилия (тази на Карл Винсент), която бе обявено, че се е устремила към бреговете на Северна Корея. Съмнявам се, че подобни плоски трикове могат да направят впечатление на енигматичния президент на Китай, който е винаги любезен и обещава какво ли не, но винаги преследва дълговременните интереси на Китай, които далеч не съвпадат с имперските интереси на САЩ.

Изобщо стоте дни на Тръмп се оказаха една главоломна вакханалия на обвинения и контраобвинения, туитове и контратуитове, ракетни и бомбени атаки, фалшиви заплахи със самолетоносачи и т. п. бомбаджийски изяви. Опасявам се, че ако цялото управление на Тръмп ще бъде такова, то светът ще има интересни преживявания през следващите почти 4 години! Явно е обаче, че паралелната държава постепенно взема връх и скоро ще бъдем свидетели на агресивната, но иначе стабилна имперска политика на САЩ, от която си патят всички, но която внимава да не прескочи ръба на войната, защото тогава може да дойде краят и на военнопромишления комплекс!

Скоро ще започнат и стоте дни на правителството "Бойко 3". Какви ли пък ще ги сервира той? Като гледам и Тръмп, и Бойко, си спомням мисълта на Марк Твен, че най-важните качества, които гарантират успеха на един политик, са безхаберието и самоувереността! Те и двамата имат тези качества в изобилие!

Дилетант

Пътят нагоре, който води надолу

Ако човек се обърне назад в историята на САЩ, ще види, че тази държава от самото си основаване е вероятно най-агресивната държава, съществувала през последните два века.

Скоро след антиколониалната си освободителна война срещу Великобритания през 1812 година САЩ водят нова, но неуспешна война срещу бившата си метрополия, имаща за цел завладяването на нови територии от Канада. След това следва войната срещу Мексико, при която САЩ заграбват почти половината от територията на съседно Мексико. По-късно, след гражданската война, следват войните срещу индианците, в резултат на които САЩ практически ликвидират туземното население на континенталната си територия. След това, в края на XIX век, следва войната срещу Испания, целта на която е завладяването на редица испански колонии в Карибско море и в Тихия океан. Следва колониалната война за покоряването на Филипините и Първата световна война. Тук дори няма да си дам труд да изброявам безбройните наказателни операции срещу страни в Централна и Латинска Америка, които доктрината Монро изрично определя, естествено без съгласието на народите им, като практически подвластни на САЩ.

Втората световна война изигра решаваща роля в издигането на САЩ като световен хегемон. Старите империи (Великобритания и Франция) излязоха от войната икономически разорени и след едно-две десетилетия Великобритания и Франция се отказаха от имперските си владения, като Великобритания отстъпи на САЩ мантията на световен морски хегемон.

В началото на 90-те години на миналия век и последната велика империя, която оспорваше световната хегемония на САЩ, бе разтурена при наивното убеждение на тогавашните ѝ ръководители, че САЩ ще уталожи имперските си амбиции и светът ще заживее по нов начин – без войни, военни заплахи и хегемонистични устремления – т. е. в една обществено-политическа нирвана на демократично миролюбие и благоденствие. Очевидно съветските ръководители от онова време не бяха следили историята на света след Втората световна война, когато – според твърденията на редица историци – САЩ водят близо 50 войни срещу различни държави. Вероятно те си смятаха, че тези войни и военни намеси са били резултат от съперничеството между САЩ и СССР и следователно когато това съперничество изчезне, ще изчезнат и тези конфликти!?

Оказа се обаче, че онези съветски ръководители не си бяха научили урока по международна политика и не бяха обърнали внимание на един много важен феномен в икономическата и политическа структура на САЩ, а именно израстването на така наречения военнопромишлен комплекс, за който подготовката за война е основата на неговото съществувание. За този военнопромишлен комплекс предупреждава президентът Айзенхауер в прощалната си реч към американския народ, но, както обикновено става в такива случаи, предупрежденията само остават като цитат в аналите на историята, без някой да помисли за това какви могат да бъдат последствията за света от наличието и дейността на този военнопромишлен комплекс за съдбата на света!

Почти веднага след разпадането на СССР идеолози на служба на военнопромишления комплекс, се запретват да разработят програмния документ за новия етап от вече безразделното господство на САЩ над света. Този документ се нарича "The Project for the New Amerikan Century" (PNAC). В него най-претенциозно XXI век се формулира като "нов американски век" – продължение на "стария американски век", за който се приема, че е XX век! Безусловно миналият и настоящият век се разглеждат като една възходяща линия в развитието на САЩ – "Пътят, който върви все нагоре и нагоре!".

За съжаление на творците на PNAC бавно и полека, в течение на няколко десетилетия, САЩ се бяха променили в посока, която прави идеите им все по-трудно и по-трудно осъществими.

1. САЩ се превърнаха от държава кредитор в държава длъжник! Безкрайните войни и нуждата от нови оръжия доведоха държавния дълг на САЩ до невероятната сума от над 19 трилиона долара! Дългът нараства с 2 милиарда долара всеки ден! Пентагонът "изяжда" всички ежегодни данъци върху личните доходи на американците.

2. Само от 11 септември 2001 година САЩ са похарчили във войни поне 4.8 трилиона долара. Според института Watson от университета Brown само лихвите от тези разходи до 2053 година ще достигнат 7.9 трилиона долара! Според справедливата констатация на "Atlantic" САЩ водят войните си през XXI век, ползвайки изключително "кредитната си карта".

3. Държавата е загубила в последните войни повече от 160 милиарда от разхищения и измами, поддържайки често в районите на конфликтите много повече високоплатени военни контрактори, отколкото редовни войници! Така наречената "coalition of the willing" (коалиция на желаещите) се е превърнала в "coalition of the billing" (коалиция на плащащите). Тези разходи за подкупи, незавършени пътища и други цивилни обекти, дефектна военна техника, заплати за несъществуващи войници, всякакви оскъпени нужни и ненужни неща (например тоалетни седалки по 640 долара и кафеварки по 7600 долара) в крайна сметка се трупат на гърба на американските данъкоплатци!

4. Американските данъкоплатци плащат и по 1.4 милиона долара в час за въоръжения на държави-съюзници, които не могат да си позволят подобни разходи. Според списанието "Mother Jones" Пентагонът използва програмата си за "военна помощ на други държави за опазване на мира", като по този начин рециклира парите на данъкоплатците, които отиват в джобовете на олигарсите от военнопромишления комплекс.

5. Американската държава разходва за войни и военна окупация извън границите на САЩ толкова колкото във всичките 50 щата за здравеопазване, образование, социално подпомагане и сигурност. Разходите на САЩ за военни цели превъзхождат разходите на следващите осем държави в тази област, като САЩ поддържат над 800 военни бази в 160 страни на света. Бюджетът на Пентагона отделя 156 милиарда долара годишно само за изброените по-горе цели. Неслучайно едно от основните оплаквания на президента Тръмп по време на предизборната му кампания беше, че САЩ плащат прекалено много за безопасността на съюзниците си, но след като стана президент предложи... увеличение на военния бюджет на САЩ с нови 54 милиарда долара и рекордни разходи за въоръжаване с цел обновяване и укрепване на американската военна мощ! В резултат на това САЩ, чието население съставлява едва 4.34 % от населението на земята, изразходва 37 % от всички средства за военни цели!

6. В допълнение към военните разходи на САЩ са и разходите за помощ на Израел, която само частично се отразява в бюджета на пентагона. Според изследователския център на Конгреса на САЩ и израелският вестник "Харец" от 1948 до 2012 година помощта на САЩ за Израел се равнява на 233.7 милиарда долара (с отчитане на инфлацията). Според последните споразумения, сключени от президента Обама с Израел, в следващите 10 години Израел ще получи 38 милиарда долара помощ, като това е само официално обявената от правителството сума, или – както отбелязва сенаторът Линзи Греъм – "тази сума трябва да се счита за 'пода' на финансовата помощ за Израел!". Наистина, Камарата на представителите наскоро одобри 600.7 милиона долара допълнителна помощ за Израел във връзка със съвместната програма за противоракетна защита. Прехвалената система на Израел за въздушна защита, наречена "Железен купол", е почти изцяло финансирана от САЩ с над един милиард долара. През 80-те години САЩ финансира и Израелски проект за разработка на собствен изтребител, но след изразходването на над 2 милиарда долара програмата беше прекратена поради технически неудачи от различен характер. Тази програма беше част от програмата за общо финансиране на съвместни военни разработки в размер на 5.4 милиарда долара, която приключи през 2002 година.

Изобщо, по думите на конгресмена Джеймс Трафикант, Израел струва на американските данъкоплатци не по-малко от 15 милиарда долара годишно. Интересна е и процедурата, по която Израел получава помощта си! Израел получава например своите 3.8 милиарда долара в началото на финансовата година на САЩ, след което парите се депозират в министерството на финансите на САЩ срещу лихва, откъдето Израел тегли необходимите му суми в процеса на финансовата година! По този начин Израел получава допълнително още около 100 милиона долара годишно под формата на лихви!

Благодарение на данъчни облекчения Израел получава допълнителни средства от много еврейски организации в САЩ. За разлика от останалите лобистки организации те не се регистрират според изискванията на "Акта за регистрация на чуждестранните агенти" от 1938 година, а са регистрирани като свободни от данъци образователни и други филантропични организации в Министерството на финансите на САЩ! В изказване през март 2012 година Грант Смит, говорейки пред събрание "Америка и Израел", обяснява по следния начин механизмите, по които функционират лобистките еврейски организации в САЩ:

"Ключовите Израелски лобистки организации в САЩ включват: 'American Israel Public Affairs Committee' (AIPAC), 'American Jewish Committee' (AJC), 'Zionist Organization of America' (ZOA) и 'Anti-Defamation League' (ADL). Други включват стотици по-малки еврейски организации, както и различни евангелистки християнски организации, които са обединени в широк фронт и изискват от правителството на САЩ безусловна подкрепа за Израел. През 2012 година освободеното от данъци израелско лоби събра $ 3.7 милиарда, а до 2020 година то е на път да събере поне $ 6.3 милиарда. Тези организации разполагат с щат от 14 000 чиновници и над 350 000 доброволци.

Изброените по-горе милиарди не включват милиардите, заминаващи директно за Израел като частни контрибуции, нито пък милиардите, изпращани за Израел от разните религиозни организации, които изобщо не са регистрирани или са регистрирани като освободени от данъци филантропични фондации. През 2014 година списанието „Форуърд“ разследва 3600 освободени от данъци еврейски филантропични фондации и установи, че те притежават средства на сума $ 26 милиарда, а годишният им доход се равнява на $ 12–14 милиарда, от които 38% се изпращат в Израел като дарения! Според „Форуърд“ тези организации се ползват от федерални и щатски грантове, освободени от данъци дарения и други държавни средства, получени от федерални, щатски и локални администрации по един или друг начин и повод. Много от тези пари отиват за нелегалните – от гледна точка на международното и американското право – израелски поселения в окупираните палестински земи. Семейството на зетя и съветника на президента Тръмп, Кушнър, също притежава филантропична фондация, която е посветена на финансово подпомагане на Израел.

Израел печели и от преференциално отношение в търговията със САЩ, благодарение на което има над 9 милиарда положителен търговски баланс със САЩ. Тесните връзки на Израел с американската военна индустрия му позволяват достъп до технически, технологични и научни секрети, които Израел използва в развитието на собствената си военна индустрия, а тя е вече на шесто място в света по обем на продажбите, понякога даже в страни, на които САЩ са наложили ембаргов режим!

Всичко изброено в точка 6 отива като безвъзмездна помощ за една високо развита индустриална държава, чието население се радва на отлично организирано здравеопазване, образование и помощни социални структури, за които американският народ може само да мечтае. В допълнение Израел дори не може да играе ролята на съюзник на САЩ в авантюрите им в Близкия изток, поради ненавистта на арабските народи заради отношението на Израел към палестинците. Нещо повече, много често американските военни трябва да умоляват израелските си колеги да не се намесват във военните авантюри на САЩ в района и дори да отделят специално внимание и сили за охраната на територията на Израел. Спомнете си първата война в Персийския залив, когато САЩ трябваше да осигури и противоракетна защита за територията на Израел. Да не говорим за непрекъснатата опасност от конфронтация между Израел и Иран, предизвикана от желанието на Израел за превантивна атака срещу предполагаемите ядрени обекти на територията на Иран, която неизбежно ще въвлече и САЩ във война с Иран!

Всичко изброено по-горе е едната страна на медала, на положението в САЩ. Другата страна на медала представляват огромните социални и икономически проблеми, под които стене американският народ и които могат да се решат само с част от огромните разходи за военната машина на САЩ и неоправданата щедрост на Империята към един толкова незначителен по ефективност съюзник като Израел.

1. Нужни са само $ 270 милиарда, за да се ремонтират училищата в САЩ и още толкова, за да бъдат те модернизирани на нивото на съвременните изисквания.

2. С $ 120 милиарда годишно могат да се ремонтират до 2020 година основните пътища и мостове в страната, макар че ремонтирането на цялостната инфраструктура на САЩ изисква трилиони долари, защото тя е доведена до тежко състояние поради липсата на необходимите средства за поддръжката ѝ.

3. Железопътната мрежа на Амтрак се нуждае от $ 251 милиона за подобряването на безопасността ѝ.

4. Застаряващите 70 000 американски ветерани се нуждаят от 600 милиона долара годишно, за да се осигурят нормални условия за тяхното съществувание.

5. Само с прахосаните за една година 11 милиарда долара в Ирак могат да се платят заплатите на 220 000 учители.

6. Тръмп и републиканските му колеги се опитват да унищожат така наречената Obama-care, защото тя изразходвала държавни средства, като по този начин ще лишат десетки милиони американци от медицинска помощ.

7. Републиканската партия от години хвърля алчни погледи към социалните придобивки на пенсионерите и инвалидите (Social security и MediCare), защото те не били осигурени с достатъчно пари от социалните вноски на работещите.

Историкът Чалмър Джонсън отбелязва, че демократичните империи завършват по два възможни начина:

1. Ликвидират демократичните си институции и се превръщат в автократични тоталитарни империи, стремейки се чрез военизиране на цялата си икономика да защитят статута си от натиска на други сили. Така е загинала Римската република, превърнала се в империя и паднала под ударите на атакуващите я варвари.

2. Отказват се от господството си в името на запазването на демократичните си институции. Така е завършила Британската империя, която се е отказала от имперския си статут, за да запази демократичните институции на метрополията.

По всичко личи, че САЩ са избрали първия път на загиване на империите. Те по никакъв начин не показват, че са готови да се откажат от ролята си на световен жандарм в името на запазването на демократичните институции вътре в страната. За това говори военизирането на вътрешните сили на реда – полицията и другите елементи на репресивния апарат, който получава все повече и повече типично за бойното поле оръжие и все повече и повече усилва репресивният си натиск чрез усилването на наблюдението над дейността на гражданите и способността си за репресивен отговор на всеки опит за оспорване на мерките на режима за контрол над гражданите.

Пътят нагоре за империите неизбежно се превръща в път, който води надолу, но докъде той ще доведе зависи от управляващата класа във всяка империя!

Забележка. Числовите данни в материала са извадени от следните публикации:

1. "Beware the Dogs of War: Is the American Empire on the Verge of Collapse?" By John W. Whitehead

http://www.informationclearinghouse.info/46875.htm

2. "The True Cost of Israel" By Philip Giraldi

http://www.informationclearinghouse.info/46865.htm

Дилетант

Трагедия или трагикомедия?

През първата седмица на април 2017 година светът стана свидетел на поредното театрално представление, режисирано от Вашингтон, с участието на невероятна комбинация от артисти: президентът на САЩ, членове на правителството и законодателните органи на САЩ, анонимни представители на ислямския тероризъм и още много други артисти и статисти. Става дума за "терористичната атака" на сирийската правителствена авиация с използване на химическо оръжие в градчето Khan Shaikhoun в провинция Идлид, в която полека-лека се изтеглят победените терористични групи от Алепо, Дамаск и другите освободени провинции на Сирия. За съжаление представлението има истински жертви – невинни сирийци: мъже, жени и деца, които бяха принесени в жертва на политическите амбиции на неоконсервативната и неолиберална имперска олигархия и нейните волни и неволни помагачи от ислямския свят.

Впрочем, няма да е зле да предложа и малко конкретика в подкрепа на бомбастичните фрази на интродукцията.

Твърди се, че във вторник, на 4 април, сирийски самолет СУ 22 хвърлил бомба, съдържаща бойното отровно вещество зарин в Khan Shaikhoun. Моментално Средствата за масова дезинформация (СМД) обявиха, че става дума за поредната химическа атака на президента Асад, който, както е известно, "обича да избива собствения си народ", за разлика от хуманистичните управници на западните демокрации, които като правило предпочитат да избиват други народи, проявяващи упоритост и твърдоглавие, като не приемат идеите им за "правилно държавно устройство", осигуряващо достъп на световната олигархия до природните им ресурси и пазари. Очевидно СМД бяха осенени от Всевишния, че става дума именно за химическа атака на престъпния президент Асад, а не за провокация на събралите се в Идлид бойци на бившата Ал-Нусра (филиал на Ал-Кайда) и други подобни терористични групи, изтеглили се в Идлид след поражения в района на Алепо, Хомс, Дамаск и други райони на Сирия, които те в един или друг период владееха с финансовата и военна подкрепа на САЩ, ЕС, Турция и "стълбовете на демокрацията" от персийския залив, начело със Саудитска Арабия. Предполагам, че всеки ще почувства дълбокият скептицизъм, с който се отнасям към версията, че химическата атака е дело на армията на Асад. За скептицизма ми има няколко причини:

1. Както е известно, след тупурдията през 2013 година, когато Асад отново беше обвинен, че използва химическо оръжие срещу собствения си народ, Путин, за да предотврати американска атака срещу Сирия, уреди чрез посредничеството си между Асад и Обама, пълното и безусловно разоръжаване на Сирия от химическо оръжие, което да се извърши под наблюдението на съответните международни организации.

Забележка. В материала си от четвъртък, 17 април 2014 г., озаглавен "Seymour Hersh за Обама, Ердоган и сирийските бунтовници", аз описвам доста подробно събитията, които през 2013 година почти предизвикаха атака на САЩ срещу Сирия, както и несъстоятелността на твърденията, че през август 2013 година войските на Асад са използвали зарин срещу сирийски мирни граждани и бунтовници.

2. В продължение на месеци отговорните международни организации проведоха разоръжаването на Сирийската армия, като осъществиха необходимия контрол, осигуряващ пълното изземване на наличните химически оръжия от правителствените войски, както и ликвидирането на установките за производство на бойни отровни вещества в страната.

3. Доколкото ми е известно въпросните организации не са изказвали съмнения, че Сирийската армия е укрила някакви количества или видове химическо оръжие. Нещо повече Сюзън Райс, която беше, ако не се лъжа, съветник по националната сигурност на президента Обама, само два месеца преди това гордо се хвалеше, че благодарение на мерките, взети по време на управлението на Обама, Сирия е ликвидирала напълно запасите си от химическо оръжие!

4. Само два-три дена преди 4 април, както Рекс Тилерсън (Държавен секретар на САЩ), така и Ники Холи (посланик на САЩ в ООН) тържествено обявиха, че съдбата на Асад ще бъде решена от сирийския народ, след като бъде постигнато политическо съглашение между бунтовниците и официалното правителство в Дамаск за прекратяване на въоръжения конфликт. С други думи отказването на Асад от властта престана да бъде предпоставка за политическото решение на гражданската война в Сирия! Подобни изказвания до голяма степен съвпадаха с позицията и желанията на Асад по въпроса за прекратяването на гражданската война в Сирия.

Ако допуснем, че Асад е поне малко разумен човек, който желае мир в Сирия и в допълнение има шансове да остане на власт, то той би трябвало да бъде напълно удовлетворен от подобно развитие на събитията. Оказа се обаче, че според СМД Асад е абсолютен глупак, който не си знае интереса, а гори от желание да избива по най-жесток начин сънародниците си. Иначе аз не мога да си обясня логиката за предприетата химическа атака, дори ако игнорираме обстоятелствата, изброени по-горе в точки 1 до 3!? Нещо повече, струва ми се доста по-вероятно да става дума за провокация от страна на терористичните групи в Идлид, за които изявленията на Тилерсън и Холи са повече от лоша новина. На подобни мисли за авторството на химическата атака ме навеждат и многобройните съобщения през последните месеци за използване на хлор и дори на зарин от Ал-Нусра и ИДИЛ, както и разкритията, че тези организации отдавна разполагат с технология и средства за производство на тези бойни отровни вещества, макар и в не особено чиста форма, което в никакъв случай не препятства използването им на бойното поле.

В случая на тази химическа атака е особено важно да си зададем вечния въпрос "Cui bono?", тъй като подобна атака, в която неизбежно ще загинат по мъчителен начин десетки мирни жители, ще получи широк отзвук по света и ще предизвика справедливия гняв на хората срещу извършителите ѝ. Именно в това и трябва да търсим обяснението за химическата атака – някой искаше да спре тенденцията на новата администрация в САЩ да третира Асад като легитимен участник в конфликта в Сирия, политическата съдба на който трябва да бъде решена след като се постигне прекратяването на конфликта и то по пътя на демократични методи от сирийския народ! Във всеки случай моменталното обявяване от СМД и редица политици, че автор на атаката е Асад и сирийските военни, без никакво разследване, показва по недвусмислен начин, че става дума по-скоро за атака под "фалшив флаг", която цели да създаде повод за определени действия в полза на терористичните групи в Сирия, намиращи се под нарастващия военен натиск на сирийската правителствена армия.

Според руснаците, които би трябвало да са наясно по военните въпроси, тактиката и стратегията на сирийската армия, въздушните сили на Сирия са бомбардирали складове с муниции в Khan Shaikhoun и както изглежда в складовете са се съхранявали и запаси от зарин и вероятно хлор, които са изтекли поради пораженията при атаката и това е причинило отравянията от зарин. Подобна версия също изглежда вероятна, но във всеки случай правилният подход беше да се организира отговорно разследване от компетентни международни органи преди да се отправят политически мотивирани обвинения към сирийското правителство.

Тук е моментът да се занимаем и с второто действие на трагедията

Президентът Тръмп от дълго време е обвиняван, че заедно с редица свои съветници от предизборната борба, е едва ли не руски шпионин! Твърдението на политически силни кръгове в САЩ е, че за да му осигурят победа на изборите, руските тайни служби, по личното нареждане на Путин, организирали хакването на предизборната организация на Хилари Клинтън, а след това дори и хакването на самите избори!? Тръмп изглежда реши, че е настъпил момента с един удар да разруши из основи версията на противниците си, че той ще служи на интересите на Русия и лично на Путин! Само така мога да си обясня неочакваната атака с 59 крилати ракети срещу военновъздушна база на Сирийската армия, която между другото се ползва и от руските въздушно-космически сили в Сирия. Както се твърди американските военни са предупредили руснаците около 60 до 90 минути преди атаката, с което се обяснява липсата на жертви от руска страна и само четирима убити сирийски военнослужещи. Според губернатора на областта, в която се намира атакуваната база, са загинали и 7 цивилни граждани, а 9 са ранени. Има разногласия между данните на американските и руските военни за обстоятелствата и резултатите от атаката. Така например американците твърдят, че всичките 59 крилати ракети са поразили целите си, а руснаците твърдят, че само 23 са достигнали до целта, като не дават никаква информация за съдбата на останалите 36 ракети.

Публикувани в интернет видеоматериали показват поражения, които според специалисти не съответстват на атака от 59 крилати ракети. Поразени са хангари за 11 самолета, депо за гориво, радарна инсталация и установка за изстрелване на ракети. Общо са унищожени 6-9 самолета МИГ 23, които не са излетели, защото са били в процес на ремонт, но според американците унищожените самолети са 20-25!? Като се има предвид, че руснаците са били предупредени 60-90 минути преди атаката и че базата е била използвана и от сирийците, и от руснаците, както за самолети с фиксирани крила, така и за хеликоптери, то вероятно унищожените самолети са били само тези, които не са били в състояние да излетят. Освен това пистите на базата не са пострадали и само 12 часа след атаката базата е била отново в оперативно състояние!

Засега изглежда, че критиците на Тръмп, особено от Републиканската партия, приемат атаката срещу Сирия като доказателство за лоялността на Тръмп към интересите на САЩ и военнопромишления комплекс. СМД са пълни с хвалебствени слова за хуманността и решителността на президента веднъж завинаги да демонстрира отвращението си от режима на Асад, готовността си за решителна защита на "демократичните идеали на САЩ" навсякъде по света, докъдето могат да достигнат ракетите и специалните части на въоръжените им сили! Тук-там се чуват и гласове, които критикуват атаката като грубо нарушение на международното право. Всъщност въоръжена атака срещу територията на държава-член на ООН от друга държава-член на ООН, без съответно решение на Съвета за сигурност, не е нищо друго освен грубо нарушение на международните правни норми, дефинирани както в хартата на ООН, така и в редица международни споразумения от миналия век! Подобни формалности обаче вече са без значение за империята, което личи от днешните изявления на Тилерсън, че ракетната атака срещу Сирия е послание към всички държави по света, че те са длъжни да спазват международните норми на поведение (в случая той очевидно има предвид желанията на САЩ), защото иначе рискуват да си навлекат гнева на САЩ! С други думи САЩ се самоупълномощават да бъдат едновременно законодател, следовател, съдия и палач на международната арена! В допълнение също днес генерал МакМастър – съветник по националната сигурност на президента Тръмп – от своя страна е заявил, че САЩ ще разследват дали руското правителство е било предизвестено за химическата атака, проведена от армията на Асад и ако е било предизвестено, то ...!?

Руснаците изглежда най-накрая разбраха, че Тръмп е загубил битката за реалистична външна политика с най-реакционните кръгове на неоконсервативното и имперски настроеното крило на неолибералите и веднага обяви прекратяването на действието на протокола за сътрудничество във въздушните операции над Сирия. Целта на този протокол беше да се предотвратят колизии между самолети на НАТО, Русия и Сирия в небето на Сирия. Това означава, че всеки самолет на НАТО, появил се над районите, в които сирийската армия и руските специални части водят военни операции, ще се разглежда като враждебен акт и руските противосамолетни средства ще бъдат задействани по подходящ начин. С други думи възможността за възникване на военен конфликт между двете ядрени свръхдържави става все по-реалистична и по-реалистична.

Друг зрител на представлението на президента Тръмп, свързано с неговото "възмущение" от варварското поведение на Асад и "божественото наказание", което той изпрати на Асад, трябваше да бъде и президентът на Китай, който по същото време се намираше на официално посещение в САЩ и гостуваше на Тръмп във Флорида. Ако някой си мисли, че прекалявам с конспиративните си теории, то моля да си припомни нарастващото напрежение на Корейския полуостров и настояването на Тръмп президентът Кси да вземе мерки за разоръжаването на Северна Корея! Подобно искане от САЩ, като се има предвид военния натиск, който те оказват върху Китай в Южнокитайско море, е повече от наглост и във всеки случай има нулеви шансове за успех. За Китай арогантното поведение на Северна Корея спрямо Империята е добре дошло. То осигурява заплаха срещу северното крило на военния фронт на САЩ срещу Китай и президентът Кси естествено няма никакво намерение да разоръжава Северна Корея, за да угоди на Империята. Макар поведението му да сияеше от любезност и благоразположение, докато той се намираше в САЩ, то веднага след заминаването му китайската преса избухна от възмущение срещу арогантното поведение на САЩ в Сирия.

По всичко личи, че надеждите за сътрудничество между Русия и САЩ в борбата с ислямския тероризъм ще си останат само неосъществени надежди. Блатото на Вашингтон безвъзвратно погълна президента Тръмп и малкото му разумни идеи в областта на международното сътрудничество нямат шанс за осъществяване и вероятно ще трябва да се чувстваме щастливи, ако някои инцидент в Близкия изток, Украйна или в Далечния изток не доведе в скоро време до Трета световна война!

Дилетант