Ако човек се
обърне назад в историята на САЩ, ще види,
че тази държава от самото си основаване
е вероятно най-агресивната държава,
съществувала през последните два века.
Скоро след
антиколониалната си освободителна
война срещу Великобритания през 1812
година САЩ водят нова, но неуспешна
война срещу бившата си метрополия, имаща
за цел завладяването на нови територии
от Канада. След това следва войната
срещу Мексико, при която САЩ заграбват
почти половината от територията на
съседно Мексико. По-късно, след гражданската
война, следват войните срещу индианците,
в резултат на които САЩ практически
ликвидират туземното население на
континенталната си територия. След
това, в края на XIX век, следва войната
срещу Испания, целта на която е
завладяването на редица испански колонии
в Карибско море и в Тихия океан. Следва
колониалната война за покоряването на
Филипините и Първата световна война.
Тук дори няма да си дам труд да изброявам
безбройните наказателни операции срещу
страни в Централна и Латинска Америка,
които доктрината Монро изрично определя,
естествено без съгласието на народите
им, като практически подвластни на САЩ.
Втората
световна война изигра решаваща роля в
издигането на САЩ като световен хегемон.
Старите империи (Великобритания и
Франция) излязоха от войната икономически
разорени и след едно-две десетилетия
Великобритания и Франция се отказаха
от имперските си владения, като
Великобритания отстъпи на САЩ мантията
на световен морски хегемон.
В началото
на 90-те години на миналия век и последната
велика империя, която оспорваше световната
хегемония на САЩ, бе разтурена при
наивното убеждение на тогавашните ѝ
ръководители, че САЩ ще уталожи имперските
си амбиции и светът ще заживее по нов
начин – без войни, военни заплахи и
хегемонистични устремления – т. е. в
една обществено-политическа нирвана
на демократично миролюбие и благоденствие.
Очевидно съветските ръководители от
онова време не бяха следили историята
на света след Втората световна война,
когато – според твърденията на редица
историци – САЩ водят близо 50 войни срещу
различни държави. Вероятно те си смятаха,
че тези войни и военни намеси са били
резултат от съперничеството между САЩ
и СССР и следователно когато това
съперничество изчезне, ще изчезнат и
тези конфликти!?
Оказа се
обаче, че онези съветски ръководители
не си бяха научили урока по международна
политика и не бяха обърнали внимание
на един много важен феномен в икономическата
и политическа структура на САЩ, а именно
израстването на така наречения
военнопромишлен комплекс, за който
подготовката за война е основата на
неговото съществувание. За този
военнопромишлен комплекс предупреждава
президентът Айзенхауер в прощалната
си реч към американския народ, но, както
обикновено става в такива случаи,
предупрежденията само остават като
цитат в аналите на историята, без някой
да помисли за това какви могат да бъдат
последствията за света от наличието и
дейността на този военнопромишлен
комплекс за съдбата на света!
Почти веднага
след разпадането на СССР идеолози на
служба на военнопромишления комплекс,
се запретват да разработят програмния
документ за новия етап от вече безразделното
господство на САЩ над света. Този документ
се нарича "The Project for the New Amerikan Century"
(PNAC). В него най-претенциозно XXI век се
формулира като "нов американски век"
– продължение на "стария американски
век", за който се приема, че е XX век!
Безусловно миналият и настоящият век
се разглеждат като една възходяща линия
в развитието на САЩ – "Пътят, който
върви все нагоре и нагоре!".
За съжаление
на творците на PNAC бавно и полека, в
течение на няколко десетилетия, САЩ се
бяха променили в посока, която прави
идеите им все по-трудно и по-трудно
осъществими.
1. САЩ се
превърнаха от държава кредитор в държава
длъжник! Безкрайните войни и нуждата
от нови оръжия доведоха държавния дълг
на САЩ до невероятната сума от над 19
трилиона долара! Дългът нараства с 2
милиарда долара всеки ден! Пентагонът
"изяжда" всички ежегодни данъци
върху личните доходи на американците.
2. Само от 11
септември 2001 година САЩ са похарчили
във войни поне 4.8 трилиона долара. Според
института Watson от университета Brown само
лихвите от тези разходи до 2053 година ще
достигнат 7.9 трилиона долара! Според
справедливата констатация на "Atlantic"
САЩ водят войните си през XXI век, ползвайки
изключително "кредитната си карта".
3. Държавата
е загубила в последните войни повече
от 160 милиарда от разхищения и измами,
поддържайки често в районите на
конфликтите много повече високоплатени
военни контрактори, отколкото редовни
войници! Така наречената "coalition of the
willing" (коалиция на желаещите) се е
превърнала в "coalition of the billing"
(коалиция на плащащите). Тези разходи
за подкупи, незавършени пътища и други
цивилни обекти, дефектна военна техника,
заплати за несъществуващи войници,
всякакви оскъпени нужни и ненужни неща
(например тоалетни седалки по 640 долара
и кафеварки по 7600 долара) в крайна сметка
се трупат на гърба на американските
данъкоплатци!
4. Американските
данъкоплатци плащат и по 1.4 милиона
долара в час за въоръжения на
държави-съюзници, които не могат да си
позволят подобни разходи. Според
списанието "Mother Jones" Пентагонът
използва програмата си за "военна
помощ на други държави за опазване на
мира", като по този начин рециклира
парите на данъкоплатците, които отиват
в джобовете на олигарсите от
военнопромишления комплекс.
5. Американската
държава разходва за войни и военна
окупация извън границите на САЩ толкова
колкото във всичките 50 щата за
здравеопазване, образование, социално
подпомагане и сигурност. Разходите на
САЩ за военни цели превъзхождат разходите
на следващите осем държави в тази област,
като САЩ поддържат над 800 военни бази в
160 страни на света. Бюджетът на Пентагона
отделя 156 милиарда долара годишно само
за изброените по-горе цели. Неслучайно
едно от основните оплаквания на президента
Тръмп по време на предизборната му
кампания беше, че САЩ плащат прекалено
много за безопасността на съюзниците
си, но след като стана президент
предложи... увеличение на военния бюджет
на САЩ с нови 54 милиарда долара и рекордни
разходи за въоръжаване с цел обновяване
и укрепване на американската военна
мощ! В резултат на това САЩ, чието
население съставлява едва 4.34 % от
населението на земята, изразходва 37 %
от всички средства за военни цели!
6. В допълнение
към военните разходи на САЩ са и разходите
за помощ на Израел, която само частично
се отразява в бюджета на пентагона.
Според изследователския център на
Конгреса на САЩ и израелският вестник
"Харец" от 1948 до 2012 година помощта
на САЩ за Израел се равнява на 233.7 милиарда
долара (с отчитане на инфлацията). Според
последните споразумения, сключени от
президента Обама с Израел, в следващите
10 години Израел ще получи 38 милиарда
долара помощ, като това е само официално
обявената от правителството сума, или
– както отбелязва сенаторът Линзи Греъм
– "тази сума трябва да се счита за
'пода' на финансовата помощ за Израел!".
Наистина, Камарата на представителите
наскоро одобри 600.7 милиона долара
допълнителна помощ за Израел във връзка
със съвместната програма за противоракетна
защита. Прехвалената система на Израел
за въздушна защита, наречена "Железен
купол", е почти изцяло финансирана
от САЩ с над един милиард долара. През
80-те години САЩ финансира и Израелски
проект за разработка на собствен
изтребител, но след изразходването на
над 2 милиарда долара програмата беше
прекратена поради технически неудачи
от различен характер. Тази програма
беше част от програмата за общо финансиране
на съвместни военни разработки в размер
на 5.4 милиарда долара, която приключи
през 2002 година.
Изобщо, по
думите на конгресмена Джеймс Трафикант,
Израел струва на американските
данъкоплатци не по-малко от 15 милиарда
долара годишно. Интересна е и процедурата,
по която Израел получава помощта си!
Израел получава например своите 3.8
милиарда долара в началото на финансовата
година на САЩ, след което парите се
депозират в министерството на финансите
на САЩ срещу лихва, откъдето Израел
тегли необходимите му суми в процеса
на финансовата година! По този начин
Израел получава допълнително още около
100 милиона долара годишно под формата
на лихви!
Благодарение
на данъчни облекчения Израел получава
допълнителни средства от много еврейски
организации в САЩ. За разлика от останалите
лобистки организации те не се регистрират
според изискванията на "Акта за
регистрация на чуждестранните агенти"
от 1938 година, а са регистрирани като
свободни от данъци образователни и
други филантропични организации в
Министерството на финансите на САЩ! В
изказване през март 2012 година Грант
Смит, говорейки пред събрание "Америка
и Израел", обяснява по следния начин
механизмите, по които функционират
лобистките еврейски организации в САЩ:
"Ключовите
Израелски лобистки организации в САЩ
включват: 'American Israel Public Affairs Committee' (AIPAC),
'American Jewish Committee' (AJC), 'Zionist Organization of America'
(ZOA) и 'Anti-Defamation League' (ADL). Други включват
стотици по-малки еврейски организации,
както и различни евангелистки християнски
организации, които са обединени в широк
фронт и изискват от правителството на
САЩ безусловна подкрепа за Израел. През
2012 година освободеното от данъци
израелско лоби събра $ 3.7 милиарда, а до
2020 година то е на път да събере поне $
6.3 милиарда. Тези организации разполагат
с щат от 14 000 чиновници и над 350 000
доброволци.
Изброените
по-горе милиарди не включват милиардите,
заминаващи директно за Израел като
частни контрибуции, нито пък милиардите,
изпращани за Израел от разните религиозни
организации, които изобщо не са
регистрирани или са регистрирани като
освободени от данъци филантропични
фондации. През 2014 година списанието
„Форуърд“ разследва 3600 освободени от
данъци еврейски филантропични фондации
и установи, че те притежават средства
на сума $ 26 милиарда, а годишният им доход
се равнява на $ 12–14 милиарда, от които
38% се изпращат в Израел като дарения!
Според „Форуърд“ тези организации се
ползват от федерални и щатски грантове,
освободени от данъци дарения и други
държавни средства, получени от федерални,
щатски и локални администрации по един
или друг начин и повод. Много от тези
пари отиват за нелегалните – от гледна
точка на международното и американското
право – израелски поселения в окупираните
палестински земи. Семейството на зетя
и съветника на президента Тръмп, Кушнър,
също притежава филантропична фондация,
която е посветена на финансово подпомагане
на Израел.
Израел печели
и от преференциално отношение в търговията
със САЩ, благодарение на което има над
9 милиарда положителен търговски баланс
със САЩ. Тесните връзки на Израел с
американската военна индустрия му
позволяват достъп до технически,
технологични и научни секрети, които
Израел използва в развитието на
собствената си военна индустрия, а тя
е вече на шесто място в света по обем на
продажбите, понякога даже в страни, на
които САЩ са наложили ембаргов режим!
Всичко
изброено в точка 6 отива като безвъзмездна
помощ за една високо развита индустриална
държава, чието население се радва на
отлично организирано здравеопазване,
образование и помощни социални структури,
за които американският народ може само
да мечтае. В допълнение Израел дори не
може да играе ролята на съюзник на САЩ
в авантюрите им в Близкия изток, поради
ненавистта на арабските народи заради
отношението на Израел към палестинците.
Нещо повече, много често американските
военни трябва да умоляват израелските
си колеги да не се намесват във военните
авантюри на САЩ в района и дори да отделят
специално внимание и сили за охраната
на територията на Израел. Спомнете си
първата война в Персийския залив, когато
САЩ трябваше да осигури и противоракетна
защита за територията на Израел. Да не
говорим за непрекъснатата опасност от
конфронтация между Израел и Иран,
предизвикана от желанието на Израел за
превантивна атака срещу предполагаемите
ядрени обекти на територията на Иран,
която неизбежно ще въвлече и САЩ във
война с Иран!
Всичко
изброено по-горе е едната страна на
медала, на положението в САЩ. Другата
страна на медала представляват огромните
социални и икономически проблеми, под
които стене американският народ и които
могат да се решат само с част от огромните
разходи за военната машина на САЩ и
неоправданата щедрост на Империята към
един толкова незначителен по ефективност
съюзник като Израел.
1. Нужни са
само $ 270 милиарда, за да се ремонтират
училищата в САЩ и още толкова, за да
бъдат те модернизирани на нивото на
съвременните изисквания.
2. С $ 120 милиарда
годишно могат да се ремонтират до 2020
година основните пътища и мостове в
страната, макар че ремонтирането на
цялостната инфраструктура на САЩ изисква
трилиони долари, защото тя е доведена
до тежко състояние поради липсата на
необходимите средства за поддръжката
ѝ.
3. Железопътната
мрежа на Амтрак се нуждае от $ 251 милиона
за подобряването на безопасността ѝ.
4. Застаряващите
70 000 американски ветерани се нуждаят от
600 милиона долара годишно, за да се
осигурят нормални условия за тяхното
съществувание.
5. Само с
прахосаните за една година 11 милиарда
долара в Ирак могат да се платят заплатите
на 220 000 учители.
6. Тръмп и
републиканските му колеги се опитват
да унищожат така наречената Obama-care,
защото тя изразходвала държавни средства,
като по този начин ще лишат десетки
милиони американци от медицинска помощ.
7. Републиканската
партия от години хвърля алчни погледи
към социалните придобивки на пенсионерите
и инвалидите (Social security и MediCare), защото
те не били осигурени с достатъчно пари
от социалните вноски на работещите.
Историкът
Чалмър Джонсън отбелязва, че демократичните
империи завършват по два възможни
начина:
1. Ликвидират
демократичните си институции и се
превръщат в автократични тоталитарни
империи, стремейки се чрез военизиране
на цялата си икономика да защитят статута
си от натиска на други сили. Така е
загинала Римската република, превърнала
се в империя и паднала под ударите на
атакуващите я варвари.
2. Отказват
се от господството си в името на
запазването на демократичните си
институции. Така е завършила Британската
империя, която се е отказала от имперския
си статут, за да запази демократичните
институции на метрополията.
По всичко
личи, че САЩ са избрали първия път на
загиване на империите. Те по никакъв
начин не показват, че са готови да се
откажат от ролята си на световен жандарм
в името на запазването на демократичните
институции вътре в страната. За това
говори военизирането на вътрешните
сили на реда – полицията и другите
елементи на репресивния апарат, който
получава все повече и повече типично
за бойното поле оръжие и все повече и
повече усилва репресивният си натиск
чрез усилването на наблюдението над
дейността на гражданите и способността
си за репресивен отговор на всеки опит
за оспорване на мерките на режима за
контрол над гражданите.
Пътят нагоре
за империите неизбежно се превръща в
път, който води надолу, но докъде той ще
доведе зависи от управляващата класа
във всяка империя!
Забележка.
Числовите данни в материала са извадени
от следните публикации:
1. "Beware the
Dogs of War: Is the American Empire on the Verge of Collapse?"
By John W. Whitehead
http://www.informationclearinghouse.info/46875.htm
2. "The True
Cost of Israel" By Philip Giraldi
http://www.informationclearinghouse.info/46865.htm
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар