Странното говорещо куче

Станахме рано, но докато закусим и си изпием кафето, стана 9 часа.

Тръгнахме към Луковит. Бях се уговорил с братовчеда Петър да ми продаде 150 килограма сини сливи за ракия.

До Луковит решихме да стигнем през искърското дефиле. Разстоянието беше почти същото както през София и магистрала Хемус, но дефилето е толкова красиво и величествено, че си струва човек да го предпочете пред магистралата.

Стигнахме Ломското шосе и при Бучин проход свихме към Своге през Искрец.

Аз си седях на задната седалка на Бабуса и слушах "The Armada" от Garrett Mattingly – книга за Великата армада на Филип II, с която той се опитал да завладее Англия.

Внезапно Юлия наби спирачки и аз се понадигнах в безуспешен опит да "прелетя" празното пространство между задната седалка и предните седалки при шофьора. Бързо се хванах за колана и го закопчах.

– Полиция ли те спря? – попитах аз.

– Не! Едно куче! – енигматично отговори Юлия.

Аз замълчах, стараейки се да разбера скрития смисъл на думите ѝ.

– Отвори вратата! – изкомандва Юлия.

Аз послушно си откопчах колана, надигнах се и дръпнах плъзгащата се врата. В Бабуса бодро скочи едно куче среден размер с леко прегънати щръкнали уши и оцветено в различни преливащи се отенъци на златистото. Трябва да призная, че кучето беше изключително красиво и веднага разбрах защо Юлия беше спряла. Тя обичаше красивите кучета!

– Благодаря! – каза кучето и се сви на кравай в средата на салона между предните и задните седалки. – Можеш да затвориш вратата!

Аз механично посегнах и бутнах плъзгащата се врата. Юлия потегли, като от време на време поглеждаше назад да види какво прави кучето. Всички мълчахме. В главата ми се въртеше мисълта, че нещо не е наред, но се правех, че не съм обърнал внимание на факта, че кучето беше проговорило! Чудех се дали Юлия също е чула какво каза то, но не посмях да я питам да не си помисли, че съм откачил.

– Не се чуди – каза кучето – аз наистина говоря, а виждам, че и ти ме разбираш!

– А-а-а! – промучах нечленоразделно аз.

– Усетих, че в тази кола има човек, с който мога да си поговоря и слава Богу, че Юлия спря!

– Тя понякога спира, когато види красиво куче – казах аз машинално.

– Ти накъде си тръгнал? – попитах аз малко притеснено.

– Отивам до Роман – каза кучето. – Там трябва да се срещна с тамошната организация на бездомните кучета. Трябва да обсъдим някои въпроси!?

Аз се размърдах на седалката, чудейки се какво да кажа. Не можех да разбера дали Юлия разбира, че си говоря с кучето или просто си кара, забравила за нашия спътник.

– Ти какъв си по порода? – попитах аз, не знаейки какво друго да кажа.

– Майка ми е коли, а баща ми – някакъв дребосък от незнаен произход, та затова съм малко по-маломерен от колитата.

– Изглеждаш добре възпитан – промърморих аз – да не си бил домашно куче?

– Да – отговори пътникът.

– Когато съм се родил, са ме взели едно момче и момиче. Обичали се и момичето много ме харесало заради цвета ми. След време обаче, се разделиха и ме зарязаха!

– Къде те оставиха? – попитах аз.

– На улицата – каза кучето, – момчето се качи на влака, уж да ходи при родителите си и като слезе на Своге, излезе от градчето и ме пусна да се поразходя и изчезна!

– И ти какво направи? – попитах аз. – Не се ли опита да се присламчиш към някоя къща?

– Опитах се, но все не ми вървеше и най-накрая станах бездомник. Живея тук в долината около Искрец вече две години.

– Трудно ли е? – попитах аз.

– Отначало беше трудно, но аз съм много умен и сръчен, та скоро се оправих прекрасно. Направих си бърлога в корубата на едно дърво и си живея прекрасно!

– Не искаш ли пак да се върнеш при хората?

– Не, те са много безотговорни. Взимат те, радват ти се, а като им омръзнеш те зарязват!

– Мисля, че не всички са такива – промърморих аз.

– Не са – призна кучето, – но повечето са. Ето и вие веднаж сте зарязали едно куче!

Аз се размърдах на седалката, притеснен от спомените за Нокси.

– Вярно е, но то беше много отдавна и ние намерихме на Нокси много добро място, а не го захвърлихме на улицата.

– Да, ама той сигурно е бил свикнал с вас и сигурно му е било тъжно!

– И на нас ни беше тъжно за него, но бяхме тръгнали да емигрираме, не знаехме къде отиваме, какво ще правим и дали ще ..., изобщо ще оцелеем ли!

– Ама ти откъде знаеш за Нокси? – сепнах се аз.

– Аз мога да чета малко мисли и спомени. Не знам откъде съм придобил това качество, но то много ми помага в отношенията ми с другите кучета и даже с хората. Много е важно да успееш овреме да разбереш какво си мисли този срещу тебе и да се подготвиш както трябва!

Възцари се мълчание. Аз се чудех какво по напред да питам, защото мислите ми се тълпяха в главата и която и да изберях, все ми се струваше, че е неуместна и даже глуповата.

– Не се чуди какво да ме питаш – каза кучето. – По-добре да помълчим, че искам да подремна.

Бабусът мирно и приспивно бръмчеше по завоите на дефилето. Склоновете на места се издигаха почти вертикално и понякога ръбовете им не се виждаха през прозореца. Отдясно течеше Искърът, понякога широк и бавен, а понякога тесен и бурен. Спомних си детството, когато всяка година пътувах с влак през дефилето – веднъж към село, на отглеждане през лятото при бабите, и веднъж към София, когато дойдеше време за училище. Тогава през цялото време гледах през прозореца на вагона невероятните скали, които се губеха някъде нагоре и си мислех, че един ден някоя ще падне и ще удари влака точно по вагона, в който съм аз!

Стигнахме Мездра и след традиционното забъркване, поехме пътя към Роман. В един момент кучето се размърда, джафна тихо и помоли да спрем. Казах на Юлия да спре до пътя. Отворих вратата и кучето бодро скочи на земята. След това ни погледна, като че ли махна с лапа, и изчезна в храстите. Ние си помислихме, че е слязло по естествени нужди и го почакахме няколко минути, но то не се появи повече. Явно си беше заминало по работа.

Тръгнахме отново. Юлия каза, че много съжалява, че кучето е изчезнало, но аз ѝ казах, че сигурно е "стопаджия" и предпочита да се придвижва така!

След 30-40 минути стигнахме в Луковит. Приятели на братовчеда натовариха 5 чувала сливи. Влязохме у тях, та пийнахме и обядвахме, и си тръгнахме обратно.

Малко след Роман, точно на мястото, където кучето беше слязло на идване, то ни чакаше легнало под един храст. Като видя Бабуса, то застана на банкета и когато отворих вратата, скочи в салона.

Миризмата на започналите да ферментират сливи го удари като с камшик, но то бързо се окопити и само леко смръщи нос.

– Ще правите ракия, а? – попита кучето.

– Да! – казах аз – Ти не разбра ли, че за това сме тръгнали?

– Разбрах, разбира се, но какво от това? Важното е, че има място и за мен.

– Свърши ли си работата? – попитах аз.

– Да – каза то.

– А за какво се срещахте, ако не е тайна?

– Някакви "любители на животните" са замислили акция за стерилизация на бездомните кучета, та обменяхме опит как да избегнем акцията!

– Ами защо ще я избягвате? Не е ли по-добре да се контролира броя ви вместо някои любители на стрелбата да започнат да ви убиват?

– Ами вие хората защо не започнете да се стерилизирате? – попита кучето. – Виж колко много сте станали и още се увеличавате! При това всеки един от вас изисква много повече ресурси от всеки един от нас!?

Аз зяпнах от удивление. Изобщо не очаквах такъв обрат на разговора, а и да си призная, в думите на това странно куче имаше доза истина.

– Ами ние хората не навсякъде се увеличаваме. Ето например в България даже намаляваме!

– Да, това е в България, защото на вас българите все ви се струва, че на други места по света е по-хубаво, та отивате там, ама я погледни какво става в Африка и на други места? При това там даже нямат какво да ядат и често от глад измират хиляди!

Аз мълчах с леко отворена уста и изобщо не знаех какво да му отговоря.

– Вие все измисляте нови лекарства, та лекувате все повече и повече неща, та да не умират много хора, а при нас си има естествен контрол. Който не го бива, или ще го сгази кола, или ще умре от глад, или ще го изядат колегите, когато закъсат за ядене, а при вас – вие се борите за оцеляването на всеки – и тези които ги бива да живеят и тези, които не ги бива!? Всеки човек за вас е ценен, даже и тези, които не ги бива за нищо и даже са вредни!

Аз мигах на парцали и не знаех какво да отговоря. Не че нямаше какво да отговоря, но изобщо не очаквах разговорът да вземе такъв обрат!

Възцари се неловко мълчание. Спомних си, че преди близо 60 години, когато бях ученик, в Африка живееха около 250 милиона души, в Индия -около 450 милиона, а в Китай – между 700 и 800 милиона! Сега в Африка живееха вече 1 милиард, а в Индия и Китай – над милиард и двеста милиона! Европа май не се е увеличила с повече от десетина процента и то благодарение най-вече на миграция от Африка и Азия. За България дори не ми се мислеше.

– Знаеш ли кое е най-лошото? – обади се кучето.

Погледнах го въпросително.

– Най-лошото е, че вие белите май си отивате, а онези от Африка и Азия или ни смятат за "нечисти" животни, или, което е по-лошо, ни използват често за храна! Там при тях сигурно няма бездомни кучета по градовете!?

Вече бяхме минали Своге и наближавахме мястото, където кучето се беше качило в Бабуса.

Изведнаж то джафна леко и стана. Юлия спря колата и аз отворих вратата. Кучето ми каза да почакаме малко и изчезна в храстите.

Минаха десетина минути, а след това още десетина. Юлия започна да става нетърпелива и искаше да знае защо чакаме още? Най-накрая ѝ казах, че кучето е казало да почакаме! Тя ме изгледа възмутено, а след това в погледа и започна да се чете удивление и накрая лека уплаха!

– Ти да не си мръднал? – попита тя с пресъхнало гърло.

Тъкмо се чудех какво и как да ѝ обяснявам, когато храстите се размърдаха и от тях се показа кучето. То влачеше един убит заек. Остави го между нас и ми каза: "Това е за отплата", след което се обърна и изчезна в храстите.

Ние стояхме удивени. Поглеждахме се ту един друг, ту поглеждахме към храстите, където изчезна кучето.

Аз се наведох, взех заека за ушите и го хвърлих на един стар вестник на пода в Бабуса. Юлия се опита да протестира, че той може да е заразен от нещо, но аз ѝ казах, че ще ѝ обясня после.

Тръгнахме отново. Мъчех се да измисля какво да обяснявам за кучето и за заека и все не можех да измисля.

Притеснението ми нарастваше все повече и повече и най-накрая ме обзе тиха паника. Тогава се събудих. Проклетият сън за говорещото куче ме беше споходил вече за трети или четвърти път. Винаги беше почти едно и също, но и малко по-различно. Кучето обаче винаги някак говореше и все стигахме до стерилизацията на кучетата и пренаселението на земята!?

Седнах в леглото и след като поседях малко да ми се уйдурдиса кръвното, станах.

Веднаж станах много рязко и почти изгубих съзнание. Слава Богу, че не се ударих никъде като паднах, та оттогава, след сън, винаги поседявам десетина секунди да не стане беля.

Трябваше да ставаме да се готвим за пътуване до Луковит за сливи. Събудих и Юлия, а тя възмутено ми заяви, че иска още 15 минути да поспи.

Разказвач

Проучване на Пентагона относно рисковете за САЩ в свят, в който те не доминират

Новият изследователски доклад на Пентагона, който се обсъжда в

https://ssi.armywarcollege.edu/pubs/display.cfm?pubID=1358

заключава, че редът, установен на Земята след Втората световна война, сериозно се е разклатил и е на път да рухне. Това се изразява в глобалното намаляване на влиянието на Съединените щати и съюзниците им в света, изострянето на конфликтите между отделните държави и вътрешната нестабилност на социалните и държавните структури в редица страни по света. Тези тенденции се проявяват не само в конфронтацията със САЩ на велики сили, като Русия и Китай, и на израстващи регионални сили, като Иран и Северна Корея, но и в събития от типа "арабската пролет", във възхода на ислямския тероризъм и леви социални развития в редица държави на Латинска Америка, които САЩ все по-неуспешно се стараят да контролират.

Докладът се базира на едногодишно изследване (юни 2016 – април 2017 година), проведено от служби на Пентагона и Армията на САЩ. Той е публикуван през юни от Института за стратегически проучвания на Военния колеж на армията. Докладът има за цел да оцени подхода на Департамента по отбраната на САЩ при анализи и планиране на международни развития и ситуации. Спонсорите на изследването са Директората на Армията на САЩ по стратегическа политика и планиране, Службата за планиране на стратегическата политика на Обединения щаб (J5) на САЩ, Офисът на заместник-секретаря на пентагона по стратегия и развитие на въоръжените сили и Офисът за изследване и управление на армията.

В доклада се констатира, че "макар Съединените щати да продължават да са световен политически, икономически и военен гигант, те не могат повече да се радват на неоспорими позиции под натиска на конкуриращи ги страни. ... Статуквото, създадено и поддържано след Втората световна война от стратезите на САЩ и служещо като основа на политиката на Департамента по отбраната (ДО), не само че отслабва, но може да се счита, че е на път да колабира!".

В изследването се признава имперският характер на господството на САЩ, които досега са диктували на света изгодните за тях и съюзниците им решения и политики: "Редът и неговите съставни елементи първоначално възникнаха след Втората световна война, а след разпадането на СССР придобиха униполярен характер с почти пълна доминация на САЩ и техните европейски и азиатски съюзници. Силите на статуквото са удовлетворени от доминантната си роля в определянето на условията на международната сигурност и ще се съпротивляват на появата на противостоящи им центрове на сила и власт!"

В доклада обаче се отбелязва, че в днешно време мощта на Съединените щати е отслабнала дотолкова, че "САЩ не са в състояние да поддържат автоматически необходимото военно превъзходство в нужния обхват!"

Според доклада в упадък е не само мощта на САЩ, но в упадък са и държавните структури в редица страни – клиенти на САЩ по света, които се оказват под ударите на вътрешни и външни сили. След края на Студената война под огромен натиск се намират политическите, социалните и икономическите устои на много държави в света.

Докладът подчертава, че тези констатации не са признак на пораженчество, а са призив за преоценка. "Ако не бъдат взети необходимите мерки, комплексността и скоростта на събитията в света ще влязат в конфликт с текущата стратегия, методи на планиране, обичайни реакции и оценки на рисковете, характерни за ДО."

Като най-опасни за господството на САЩ в световен мащаб в доклада се посочват Русия и Китай, а от "новите революционни сили" – Иран и Северна Корея. Откровено се подчертава, че тези държави сами по себе си не застрашават сигурността на САЩ, но с политиката си, често напълно естествена и законна, демонстрират несъстоятелността на претенциите на САЩ за господстващо положение в света.

Русия и Китай се описват в доклада като ревизионистични сили, които са облагодетелствани от световния ред, установен благодарение на доминантността на САЩ, но които се опитват да наложат ново разпределение на господстващите сили в света в съответствие с техните нараснали конкурентни възможности по отношение на САЩ. Според авторите на доклада, "Русия и Китай са ангажирани в съзнателна програма, целяща да демонстрира на света границите на властта на САЩ, воля, достъп, влияние и способност за въздействие".

Основната идея на тези изводи в доклада е, че редът, създаден благодарение на доминантното положение на САЩ, е в интерес на САЩ и техните съюзници, като всяко усилие за създаване на ред, изгоден и за други сили, е автоматическа заплаха за господството и интересите на САЩ.

В доклада не се посочва по какъв начин Русия и Китай заплашват националната сигурност на САЩ и техните съюзници, но се отбелязва, че, търсейки "сиви зони" на конфронтация, когато е невъзможно законно да бъдат обвинени в агресия и в нарушаване на сигурността на САЩ и съюзниците ѝ, Русия и Китай подронват авторитета на господството на САЩ и пораждат съмнения в легитимността на тяхното господстващо положение! От друга страна докладът призовава САЩ и съюзниците им също да търсят "мътни зони" на конфронтация, за да доказват несъстоятелността на претенциите на Русия и Китай за промяна на статуквото, промяна, която би довела според претендентките до по-стабилен световен ред.

Докладът недвусмислено демонстрира, че враждебността на САЩ срещу така наречените "революционни сили", като Иран и Северна Корея, не се дължи на заплахата, която тези страни реално представляват за сигурността на САЩ, а по-скоро се дължи на опасността за влиянието на САЩ в районите около тези страни. Режимите в тези страни не са продукт на влиянието на САЩ и по тази причина са опасни за господството на САЩ в районите, в които те са разположени и които те неизбежно желаят да формират съобразно собствените си социални, религиозни и икономически интереси и идеи.

В доклада не се пропуска и типичната жалба на имперския истаблишмънт за загубата на предимството в информационната война, което до преди едно-две десетилетия беше изцяло на страната на хегемона и неговите съюзници. Отбелязва се със съжаление, че суперсвързаността, характерна за информационното пространство в днешно време, отнема информационния монопол от ръцете на хегемона и го прави достъпен не само за враждебни режими, но и за несистемни играчи, като религиозни, националистически и социални бунтари от всякакво ниво. Подчертава се, че пентагонът и подчинените му структури, както и другите творци и реализатори на имперската политика на САЩ, в бъдеще не ще могат да разчитат на секретност в информационното пространство и ще трябва да се примирят с публичността на техните планове и действия, чиито цели и методи за реализация стават достъпни за злонамерено изкривяване в не по-малка степен, отколкото досега целите и методите за реализация на дейността на противниците на САЩ са били подвластни за изкривяване от страна на дезинформационните служби на САЩ и съюзниците им.

Особено силно в доклада се подчертава липсата на структура в съвременните несистемни противници на хегемонията на САЩ, като революционният ислям в мюсюлманския свят, което силно затруднява борбата с тях. Отбелязва се, че подобни неструктурирани революционно-терористични течения вече се появяват както в страните на съюзниците на САЩ, така и в самите Щати, което налага разработката на пропагандни и законоподдържащи мероприятия, които досега не са били особено типични за тези държави. Подчертава се, че подобни индивидуални и малобройни организирани групи от противници на властта могат да предизвикат несъизмеримо големи сътресения и конвулсии в обществения живот на САЩ и съюзниците им.

В доклада се обръща особено внимание на така наречените "лоши факти", които могат да играят много важна роля при формирането на граждански безредици и политическа нестабилност. Освен така наречените фалшиви факти, които се пропагандират, за да компрометират обективни истини, съществуват и валидни, но неприятни факти, които разкриват нежелани истини, незаконни или нехуманни дейности на правителствени органи и които компрометират моралния облик на демократичните правителства и по този начин подкопават връзките между управляващи и управлявани. От този тип факти например са тези, изнесени от личности като Сноудън и Манинг, които по същество са верни факти, но които поставят определени дейности на правителството и правителствените организации в крайно неудобно положение, демонстрирайки поведение, което е в пълно несъответствие с пропагандираните морални ценности. Според авторите на доклада една от важните причини за упадъка на влиянието на САЩ в света е разпространяването на факти, противопоставящи се на легитимността на американската империя, а не факти, доказващи реално нелегитимно поведение на империята!?

За борба с информационната заплаха в доклада се препоръчва САЩ да използва много по-активно контрола си върху огромната мрежа за световна комуникация, който тя притежава по исторически и технологични причини. Голяма част от световните информационни артерии преминават през райони, до които САЩ имат физически достъп и контрол. В допълнение, комуникационното оборудване, използвано в световните информационни мрежи, все още е произведено от фирми, принадлежащи на САЩ и техните съюзници. Счита се, че в това оборудване американските разузнавателни служби имат достъп дори на схемно ниво до "вратички" за контрол, предоставени им от фирмите разработчици и производители на микросхеми, комуникационно оборудване и софтуер. (По тази причина Китай от година-две е забранил използването на вносно оборудване в жизнено важните си национални комуникационни мрежи, а Русия въвежда подобна забрана от края на тази година.)

В доклада се отбелязва, че на домашния фронт общественото мнение и даже индивидуалните членове на американското общество в бъдеще ще бъдат обект на информационни атаки отвън, поради което съответните служби трябва да ги предпазят от подобни атаки и да осигурят контрола на държавата над техните разбирания и настроения.

Докладът препоръчва САЩ да се съсредоточава не само върху защита на информационната си среда от нерегламентиран достъп, но и да използва контрола си над световните информационни потоци за целева експлоатация на превъзходството си за тактическо и стратегическо въздействие върху конкурентите и противниците на глобалното си господство, чрез активно формиране на разбиранията и отношението на индивидуумите и обществата по света към политиката на САЩ.

Жалвайки се за загубата на абсолютната доминантна роля на САЩ в света, докладът призовава за нови инвестиции за увеличаване на военната мощ на страната. В това отношение изглежда, че готовността на законодателната и изпълнителната власт за осигуряване превъзходството на военната машина на САЩ над претендентите за равнопоставеност не е достатъчна за авторите на документа, защото те желаят осигуряването на такава военна машина, която да гарантира голяма свобода на действие на САЩ и способността им да диктуват своята воля при бъдещи международни спорове. Военната мощ се издига като основен стълб на хегемонистичните амбиции на американският истаблишмънт, за което свидетелства следното заявление: "Невъзможност или ограничения върху възможността на Съединените щати да достигнат или да не са в състояние да оперират в ключови райони на света подкопава сигурността както на САЩ, така и на техните съюзници". Изрично се подчертава, че САЩ трябва да минимизират опасността от "целенасочено, злоумишлено или случайно прекратяване на достъпа им до обикновен или критичен район, ресурси или пазари навсякъде в света."

Без открито да говорят за глобализацията на световните ресурси и капитали, авторите на доклада посочват как Пентагонът вижда тази нова ера на "постоянен конфликт 2.0": "... някои се борят срещу глобализацията и глобализацията се защитава. Взети заедно всички тези сили са в основата на борбата за сигурност и стабилност на управлението, към което се стремят всички държави и разчитат на него за своето оцеляване." С други думи става дума за "хибридна война" между капиталистическата глобализация, водена от САЩ и силите, които им се съпротивляват. За да бъде спечелена тази война от САЩ, авторите на документа предлагат комбинация от стратегии: консолидация на разузнавателния комплекс с цел той да бъде използван по-широко и по-ефективно; интензификация на масовото наблюдение и пропаганда с цел манипулация на общественото мнение; разширяване на военното влияние на САЩ с цел осигуряване на достъп до "стратегически райони, пазари и ресурси" по целия свят. Всъщност основната цел на препоръките на доклада е, да се преустанови по-нататъшният колапс на американското влияние в света, с надеждата, че: "САЩ ще успеят да изградят ремоделиран, но въпреки това все пак благоприятен за САЩ post-primacy международен ред"!

В доклада не се отделя почти никакво внимание на фаталната роля на политиката на САЩ, нито на конкретните военни авантюри на Пентагона през последните десетилетия, за формирането и изострянето на съпротивата на голяма част от населението на света срещу хегемонистичното поведение на САЩ и съюзниците им.

Тук ми се иска да отбележа – извън анализите в доклада – поне две важни направления на военната и икономическата политика на САЩ, които според мен са изиграли особено важна роля за фаталната криза, в която днес се намира хегемонното положение на САЩ в света.

1. В края на 70-те години, според Бжежински, САЩ подготвиха на СССР един "алтернативен Виетнам", като инспирираха и подпомогнаха зараждането на терористичния ислямизъм в Афганистан с цел изтощаването на икономическите и военни ресурси на СССР. Тази операция надмина всички очаквания на създателите си за "успех", защото тя не само доведе до разпадането на СССР и откри пътя за пълната доминантност на САЩ в света за следващите близо три десетилетия, но и създаде предпоставките за трагедията на 11 септември 2001 година в Ню Йорк, както и за провала на следващите стратегически авантюри на САЩ в Близкия и Средния Изток. Без да се спирам подробно на авантюрите в Ирак, Сомалия, Либия, Сирия и на редица други места в ислямския свят ще отбележа само две много важни неща:

• подкрепата на САЩ за муджахидините в Афганистан показа на света, че една незначителна група хора, дълбоко вярващи и изцяло посветени на делото си, може с помощта на една велика държава да победи друга велика държава;

• нещо повече, следващите авантюри на САЩ в Афганистан (след 11 септември 2001 година) и Ирак показаха, че една велика държава може да бъде победена дори и без помощта на друга велика държава, защото историята на съпротивата в Афганистан, Ирак и на други места в ислямския свят срещу САЩ, която продължава вече почти две десетилетия, не може да се квалифицира по друг начин, освен като поражение на хегемонистичните амбиции на американския истаблишмънт.

Накратко, светът стана свидетел на изобретяването на несиметричната военна съпротива, която може да възпре една модерна военна свръхсила поне дотогава, докато тя не поеме риска за използване на драстично непропорционални военни средства срещу един мотивиран противник, рискувайки по този начин клеймото на военните престъпления!

Като резултат от авантюристичната политика на имперските среди в САЩ спрямо ислямския свят изглежда ще трябва да се добави и забележимото разцепване на НАТО, което се набелязва с промените в ориентацията на Турция. Тази държава лека-полека започва да излиза от сферата на влияние на империята и нейните сателитни съюзи и се опитва да си намери мястото в новите икономически и политически образувания, които се формират в така нареченото Евразийско пространство.

2. Твърди се, че някога Ленин бил казал "Капиталистите ще продадат на комунистите въжето, на което последните ще ги обесят". Това не се случи за Съветска Русия, главно защото Западът, освен ненавистта си към комунизма, се оказа, че храни и дълбока патологична омраза към Русия като велика държава и може би дори към руснаците като народ. По тези две причини Западът винаги с голямо внимание регулираше със санкции и по всякакви други начини достъпа на СССР – и днес на Русия – до технологиите си, поставяйки руснаците пред необходимостта непрекъснато да "изобретяват велосипеда" или в най-добрия случай да го ре-инженерват. По отношение на Китай обаче Западът се оказа психологически неподготвен за опасността, която крие индустриализацията и технологичното превъоръжаване на тази древна велика държава. Причините за тази историческа грешка на САЩ, според мен, са поне две. Първата е расовото високомерие и убедеността на Запада в интелектуалната непълноценност на китайците, а втората е в непреодолимата алчност на "капитаните" на капитализма, които не можеха да пропуснат да не се облажат от огромния китайски пазар! В продължение на повече от 30 години САЩ и техните европейски и азиатски съюзници се надпреварваха кой ще построи повече индустриални предприятия в Китай, за да използва безкрайния и евтин човешки производствен и консуматорски ресурс! Заслепени от лекотата, с която икономически подчиниха Китай през XIX век, те нито за момент не се замислиха за опасността, която може да крие за господството на Запада един модерно индустриализиран Китай, и бяха готови да предоставят всичко на последователите на Дън Сяо Пин – от технологии и изследователски ресурси до капиталовложения за индустриализация, инфраструктура и научни изследвания – срещу възможността за безмерно лично обогатяване!

Опасявам се, че "умните глави" в мозъчните тръстове на Запада не разбират, че "джинът е напуснал бутилката" завинаги и вместо да се опитват да търсят по-голяма бутилка, за да го затворят отново, би трябвало да помислят за други по-равноправни и по-стабилни международни икономически и политически взаимоотношения, които ще осигурят съвместното решаване на огромните проблеми, които стоят пред човечеството.

Дилетант