Новият
изследователски доклад на Пентагона,
който се обсъжда в
заключава,
че редът, установен на Земята след
Втората световна война, сериозно се е
разклатил и е на път да рухне. Това се
изразява в глобалното намаляване на
влиянието на Съединените щати и съюзниците
им в света, изострянето на конфликтите
между отделните държави и вътрешната
нестабилност на социалните и държавните
структури в редица страни по света. Тези
тенденции се проявяват не само в
конфронтацията със САЩ на велики сили,
като Русия и Китай, и на израстващи
регионални сили, като Иран и Северна
Корея, но и в събития от типа "арабската
пролет", във възхода на ислямския
тероризъм и леви социални развития в
редица държави на Латинска Америка,
които САЩ все по-неуспешно се стараят
да контролират.
Докладът се
базира на едногодишно изследване (юни
2016 – април 2017 година), проведено от
служби на Пентагона и Армията на САЩ.
Той е публикуван през юни от Института
за стратегически проучвания на Военния
колеж на армията. Докладът има за цел
да оцени подхода на Департамента по
отбраната на САЩ при анализи и планиране
на международни развития и ситуации.
Спонсорите на изследването са Директората
на Армията на САЩ по стратегическа
политика и планиране, Службата за
планиране на стратегическата политика
на Обединения щаб (J5) на САЩ, Офисът на
заместник-секретаря на пентагона по
стратегия и развитие на въоръжените
сили и Офисът за изследване и управление
на армията.
В доклада се
констатира, че "макар Съединените
щати да продължават да са световен
политически, икономически и военен
гигант, те не могат повече да се радват
на неоспорими позиции под натиска на
конкуриращи ги страни. ... Статуквото,
създадено и поддържано след Втората
световна война от стратезите на САЩ и
служещо като основа на политиката на
Департамента по отбраната (ДО), не само
че отслабва, но може да се счита, че е на
път да колабира!".
В изследването
се признава имперският характер на
господството на САЩ, които досега са
диктували на света изгодните за тях и
съюзниците им решения и политики: "Редът
и неговите съставни елементи първоначално
възникнаха след Втората световна война,
а след разпадането на СССР придобиха
униполярен характер с почти пълна
доминация на САЩ и техните европейски
и азиатски съюзници. Силите на статуквото
са удовлетворени от доминантната си
роля в определянето на условията на
международната сигурност и ще се
съпротивляват на появата на противостоящи
им центрове на сила и власт!"
В доклада
обаче се отбелязва, че в днешно време
мощта на Съединените щати е отслабнала
дотолкова, че "САЩ не са в състояние
да поддържат автоматически необходимото
военно превъзходство в нужния обхват!"
Според доклада
в упадък е не само мощта на САЩ, но в
упадък са и държавните структури в
редица страни – клиенти на САЩ по света,
които се оказват под ударите на вътрешни
и външни сили. След края на Студената
война под огромен натиск се намират
политическите, социалните и икономическите
устои на много държави в света.
Докладът
подчертава, че тези констатации не са
признак на пораженчество, а са призив
за преоценка. "Ако не бъдат взети
необходимите мерки, комплексността и
скоростта на събитията в света ще влязат
в конфликт с текущата стратегия, методи
на планиране, обичайни реакции и оценки
на рисковете, характерни за ДО."
Като най-опасни
за господството на САЩ в световен мащаб
в доклада се посочват Русия и Китай, а
от "новите революционни сили" –
Иран и Северна Корея. Откровено се
подчертава, че тези държави сами по себе
си не застрашават сигурността на САЩ,
но с политиката си, често напълно
естествена и законна, демонстрират
несъстоятелността на претенциите на
САЩ за господстващо положение в света.
Русия и Китай
се описват в доклада като ревизионистични
сили, които са облагодетелствани от
световния ред, установен благодарение
на доминантността на САЩ, но които се
опитват да наложат ново разпределение
на господстващите сили в света в
съответствие с техните нараснали
конкурентни възможности по отношение
на САЩ. Според авторите на доклада,
"Русия и Китай са ангажирани в
съзнателна програма, целяща да демонстрира
на света границите на властта на САЩ,
воля, достъп, влияние и способност за
въздействие".
Основната
идея на тези изводи в доклада е, че редът,
създаден благодарение на доминантното
положение на САЩ, е в интерес на САЩ и
техните съюзници, като всяко усилие за
създаване на ред, изгоден и за други
сили, е автоматическа заплаха за
господството и интересите на САЩ.
В доклада не
се посочва по какъв начин Русия и Китай
заплашват националната сигурност на
САЩ и техните съюзници, но се отбелязва,
че, търсейки "сиви зони" на
конфронтация, когато е невъзможно
законно да бъдат обвинени в агресия и
в нарушаване на сигурността на САЩ и
съюзниците ѝ, Русия и Китай подронват
авторитета на господството на САЩ и
пораждат съмнения в легитимността на
тяхното господстващо положение! От
друга страна докладът призовава САЩ и
съюзниците им също да търсят "мътни
зони" на конфронтация, за да доказват
несъстоятелността на претенциите на
Русия и Китай за промяна на статуквото,
промяна, която би довела според
претендентките до по-стабилен световен
ред.
Докладът
недвусмислено демонстрира, че враждебността
на САЩ срещу така наречените "революционни
сили", като Иран и Северна Корея, не
се дължи на заплахата, която тези страни
реално представляват за сигурността
на САЩ, а по-скоро се дължи на опасността
за влиянието на САЩ в районите около
тези страни. Режимите в тези страни не
са продукт на влиянието на САЩ и по тази
причина са опасни за господството на
САЩ в районите, в които те са разположени
и които те неизбежно желаят да формират
съобразно собствените си социални,
религиозни и икономически интереси и
идеи.
В доклада не
се пропуска и типичната жалба на имперския
истаблишмънт за загубата на предимството
в информационната война, което до преди
едно-две десетилетия беше изцяло на
страната на хегемона и неговите съюзници.
Отбелязва се със съжаление, че
суперсвързаността, характерна за
информационното пространство в днешно
време, отнема информационния монопол
от ръцете на хегемона и го прави достъпен
не само за враждебни режими, но и за
несистемни играчи, като религиозни,
националистически и социални бунтари
от всякакво ниво. Подчертава се, че
пентагонът и подчинените му структури,
както и другите творци и реализатори
на имперската политика на САЩ, в бъдеще
не ще могат да разчитат на секретност
в информационното пространство и ще
трябва да се примирят с публичността
на техните планове и действия, чиито
цели и методи за реализация стават
достъпни за злонамерено изкривяване в
не по-малка степен, отколкото досега
целите и методите за реализация на
дейността на противниците на САЩ са
били подвластни за изкривяване от страна
на дезинформационните служби на САЩ и
съюзниците им.
Особено силно
в доклада се подчертава липсата на
структура в съвременните несистемни
противници на хегемонията на САЩ, като
революционният ислям в мюсюлманския
свят, което силно затруднява борбата с
тях. Отбелязва се, че подобни неструктурирани
революционно-терористични течения вече
се появяват както в страните на съюзниците
на САЩ, така и в самите Щати, което налага
разработката на пропагандни и
законоподдържащи мероприятия, които
досега не са били особено типични за
тези държави. Подчертава се, че подобни
индивидуални и малобройни организирани
групи от противници на властта могат
да предизвикат несъизмеримо големи
сътресения и конвулсии в обществения
живот на САЩ и съюзниците им.
В доклада се
обръща особено внимание на така наречените
"лоши факти", които могат да играят
много важна роля при формирането на
граждански безредици и политическа
нестабилност. Освен така наречените
фалшиви факти, които се пропагандират,
за да компрометират обективни истини,
съществуват и валидни, но неприятни
факти, които разкриват нежелани истини,
незаконни или нехуманни дейности на
правителствени органи и които компрометират
моралния облик на демократичните
правителства и по този начин подкопават
връзките между управляващи и управлявани.
От този тип факти например са тези,
изнесени от личности като Сноудън и
Манинг, които по същество са верни факти,
но които поставят определени дейности
на правителството и правителствените
организации в крайно неудобно положение,
демонстрирайки поведение, което е в
пълно несъответствие с пропагандираните
морални ценности. Според авторите на
доклада една от важните причини за
упадъка на влиянието на САЩ в света е
разпространяването на факти,
противопоставящи се на легитимността
на американската империя, а не факти,
доказващи реално нелегитимно поведение
на империята!?
За борба с
информационната заплаха в доклада се
препоръчва САЩ да използва много
по-активно контрола си върху огромната
мрежа за световна комуникация, който
тя притежава по исторически и технологични
причини. Голяма част от световните
информационни артерии преминават през
райони, до които САЩ имат физически
достъп и контрол. В допълнение,
комуникационното оборудване, използвано
в световните информационни мрежи, все
още е произведено от фирми, принадлежащи
на САЩ и техните съюзници. Счита се, че
в това оборудване американските
разузнавателни служби имат достъп дори
на схемно ниво до "вратички" за
контрол, предоставени им от фирмите
разработчици и производители на
микросхеми, комуникационно оборудване
и софтуер. (По тази причина Китай от
година-две е забранил използването на
вносно оборудване в жизнено важните си
национални комуникационни мрежи, а
Русия въвежда подобна забрана от края
на тази година.)
В доклада се
отбелязва, че на домашния фронт
общественото мнение и даже индивидуалните
членове на американското общество в
бъдеще ще бъдат обект на информационни
атаки отвън, поради което съответните
служби трябва да ги предпазят от подобни
атаки и да осигурят контрола на държавата
над техните разбирания и настроения.
Докладът
препоръчва САЩ да се съсредоточава не
само върху защита на информационната
си среда от нерегламентиран достъп, но
и да използва контрола си над световните
информационни потоци за целева
експлоатация на превъзходството си за
тактическо и стратегическо въздействие
върху конкурентите и противниците на
глобалното си господство, чрез активно
формиране на разбиранията и отношението
на индивидуумите и обществата по света
към политиката на САЩ.
Жалвайки се
за загубата на абсолютната доминантна
роля на САЩ в света, докладът призовава
за нови инвестиции за увеличаване на
военната мощ на страната. В това отношение
изглежда, че готовността на законодателната
и изпълнителната власт за осигуряване
превъзходството на военната машина на
САЩ над претендентите за равнопоставеност
не е достатъчна за авторите на документа,
защото те желаят осигуряването на такава
военна машина, която да гарантира голяма
свобода на действие на САЩ и способността
им да диктуват своята воля при бъдещи
международни спорове. Военната мощ се
издига като основен стълб на хегемонистичните
амбиции на американският истаблишмънт,
за което свидетелства следното заявление:
"Невъзможност или ограничения върху
възможността на Съединените щати да
достигнат или да не са в състояние да
оперират в ключови райони на света
подкопава сигурността както на САЩ,
така и на техните съюзници". Изрично
се подчертава, че САЩ трябва да минимизират
опасността от "целенасочено, злоумишлено
или случайно прекратяване на достъпа
им до обикновен или критичен район,
ресурси или пазари навсякъде в света."
Без открито
да говорят за глобализацията на световните
ресурси и капитали, авторите на доклада
посочват как Пентагонът вижда тази нова
ера на "постоянен конфликт 2.0": "...
някои се борят срещу глобализацията и
глобализацията се защитава. Взети заедно
всички тези сили са в основата на борбата
за сигурност и стабилност на управлението,
към което се стремят всички държави и
разчитат на него за своето оцеляване."
С други думи става дума за "хибридна
война" между капиталистическата
глобализация, водена от САЩ и силите,
които им се съпротивляват. За да бъде
спечелена тази война от САЩ, авторите
на документа предлагат комбинация от
стратегии: консолидация на разузнавателния
комплекс с цел той да бъде използван
по-широко и по-ефективно; интензификация
на масовото наблюдение и пропаганда с
цел манипулация на общественото мнение;
разширяване на военното влияние на САЩ
с цел осигуряване на достъп до
"стратегически райони, пазари и
ресурси" по целия свят. Всъщност
основната цел на препоръките на доклада
е, да се преустанови по-нататъшният
колапс на американското влияние в света,
с надеждата, че: "САЩ ще успеят да
изградят ремоделиран, но въпреки това
все пак благоприятен за САЩ post-primacy
международен ред"!
В доклада не
се отделя почти никакво внимание на
фаталната роля на политиката на САЩ,
нито на конкретните военни авантюри на
Пентагона през последните десетилетия,
за формирането и изострянето на
съпротивата на голяма част от населението
на света срещу хегемонистичното поведение
на САЩ и съюзниците им.
Тук ми се
иска да отбележа – извън анализите в
доклада – поне две важни направления
на военната и икономическата политика
на САЩ, които според мен са изиграли
особено важна роля за фаталната криза,
в която днес се намира хегемонното
положение на САЩ в света.
1. В края на
70-те години, според Бжежински, САЩ
подготвиха на СССР един "алтернативен
Виетнам", като инспирираха и подпомогнаха
зараждането на терористичния ислямизъм
в Афганистан с цел изтощаването на
икономическите и военни ресурси на
СССР. Тази операция надмина всички
очаквания на създателите си за "успех",
защото тя не само доведе до разпадането
на СССР и откри пътя за пълната доминантност
на САЩ в света за следващите близо три
десетилетия, но и създаде предпоставките
за трагедията на 11 септември 2001 година
в Ню Йорк, както и за провала на следващите
стратегически авантюри на САЩ в Близкия
и Средния Изток. Без да се спирам подробно
на авантюрите в Ирак, Сомалия, Либия,
Сирия и на редица други места в ислямския
свят ще отбележа само две много важни
неща:
- подкрепата на САЩ за муджахидините в Афганистан показа на света, че една незначителна група хора, дълбоко вярващи и изцяло посветени на делото си, може с помощта на една велика държава да победи друга велика държава;
- нещо повече, следващите авантюри на САЩ в Афганистан (след 11 септември 2001 година) и Ирак показаха, че една велика държава може да бъде победена дори и без помощта на друга велика държава, защото историята на съпротивата в Афганистан, Ирак и на други места в ислямския свят срещу САЩ, която продължава вече почти две десетилетия, не може да се квалифицира по друг начин, освен като поражение на хегемонистичните амбиции на американския истаблишмънт.
Накратко,
светът стана свидетел на изобретяването
на несиметричната военна съпротива,
която може да възпре една модерна военна
свръхсила поне дотогава, докато тя не
поеме риска за използване на драстично
непропорционални военни средства срещу
един мотивиран противник, рискувайки
по този начин клеймото на военните
престъпления!
Като резултат
от авантюристичната политика на
имперските среди в САЩ спрямо ислямския
свят изглежда ще трябва да се добави и
забележимото разцепване на НАТО, което
се набелязва с промените в ориентацията
на Турция. Тази държава лека-полека
започва да излиза от сферата на влияние
на империята и нейните сателитни съюзи
и се опитва да си намери мястото в новите
икономически и политически образувания,
които се формират в така нареченото
Евразийско пространство.
2. Твърди се,
че някога Ленин бил казал "Капиталистите
ще продадат на комунистите въжето, на
което последните ще ги обесят". Това
не се случи за Съветска Русия, главно
защото Западът, освен ненавистта си към
комунизма, се оказа, че храни и дълбока
патологична омраза към Русия като велика
държава и може би дори към руснаците
като народ. По тези две причини Западът
винаги с голямо внимание регулираше
със санкции и по всякакви други начини
достъпа на СССР – и днес на Русия – до
технологиите си, поставяйки руснаците
пред необходимостта непрекъснато да
"изобретяват велосипеда" или в
най-добрия случай да го ре-инженерват.
По отношение на Китай обаче Западът се
оказа психологически неподготвен за
опасността, която крие индустриализацията
и технологичното превъоръжаване на
тази древна велика държава. Причините
за тази историческа грешка на САЩ, според
мен, са поне две. Първата е расовото
високомерие и убедеността на Запада в
интелектуалната непълноценност на
китайците, а втората е в непреодолимата
алчност на "капитаните" на
капитализма, които не можеха да пропуснат
да не се облажат от огромния китайски
пазар! В продължение на повече от 30
години САЩ и техните европейски и
азиатски съюзници се надпреварваха кой
ще построи повече индустриални предприятия
в Китай, за да използва безкрайния и
евтин човешки производствен и консуматорски
ресурс! Заслепени от лекотата, с която
икономически подчиниха Китай през XIX
век, те нито за момент не се замислиха
за опасността, която може да крие за
господството на Запада един модерно
индустриализиран Китай, и бяха готови
да предоставят всичко на последователите
на Дън Сяо Пин – от технологии и
изследователски ресурси до капиталовложения
за индустриализация, инфраструктура и
научни изследвания – срещу възможността
за безмерно лично обогатяване!
Опасявам се,
че "умните глави" в мозъчните
тръстове на Запада не разбират, че
"джинът е напуснал бутилката"
завинаги и вместо да се опитват да търсят
по-голяма бутилка, за да го затворят
отново, би трябвало да помислят за други
по-равноправни и по-стабилни международни
икономически и политически взаимоотношения,
които ще осигурят съвместното решаване
на огромните проблеми, които стоят пред
човечеството.
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар