Метаморфозата на лозунга "Америка - велика отново"!

Основният лозунг на президентската кампания на Тръмп беше: "Америка - велика отново!". Идеята на този лозунг, който обедини много бели американци зад Тръмп беше, че САЩ трябва да се погрижат за себе си" и да започнат възстановяването на индустриалната си и инфраструктурна база, защото, според Тръмп, това е основата на истинското величие на Америка. подобен лозунг предполагаше ревизия на неолибералните и неоконсервативни глобалистични и имперски амбиции на финансовата олигархия и възход на националистично ориентираните широки слоеве на индустриалната буржоазия и средната класа, доколкото те все още съществуват в САЩ. Осем месеца след иногурацията на Тръмп за президент, в статията си:

"Who Rules America?"

http://www.informationclearinghouse.info/47807.htm

професор James Petras прави анализ на екипа на Тръмп и респективно на очакванията за бъдещата политика на неговото президентство. Отчита се, че в новата президентска администрация основно влияние имат: радетелите на идеята "Израел над всичко", неолиберални "капитани" от Wall Street и привържениците на безкрайната война - генерали, ... много генерали!

Джеймс Петрас изброява редица от най-близките сътрудници на Тръмп, като характеризира и техните политически разбирания и тежнения.

1. Председателката на Федералната резервна банка Janet Yellen, както и вицепрезидентът на банката Stanley Fischer, който между другото е и гражданин на Израел и бивш президент на Израелската централна банка, са наследство на Тръмп от Обама и по дефиниция са неразделна част от глобалистично ориентираната финансова олигархия на САЩ.

2. Jared Kushner: зет на Тръмп, ортодоксален евреин, Собственик на недвижими имоти и строителен предприемач-милионер от Ню Джърси, и в същото време личен главен съветник на Тръмп по въпросите на Близкия изток и Израел!? Кушнър е железен привърженик на незаконните заселвания на израелски евреи в окупираните палестински територии. Той заедно с още двама евреи: David Friedman (посланик на САЩ в Израел) и Jason Greenblatt (специален представител на САЩ за международни преговори) се очаква не без основание да се борят като лъвове за... интересите на Израел в едно от най-болните места на планетата! Очевидно понятието "конфликт на интереси" е непознато за Тръмп и неговата администрация що се отнася до решаването на палестинския проблем и изобщо на проблемите между евреите и арабите. Впрочем така е вече от много години в администрациите на последните американски президенти. В посочената по-долу статия се изброяват имената на голям брой американски евреи и се описва ролята им в имперската политика на САЩ.

"America's Jews Are Driving U.S. Wars" By Philip Giraldi

http://www.informationclearinghouse.info/47843.htm

3. Министър на финансите е Steven Mnuchin – бивш икзекютив (executive officer) от Голдман Сакс, който води неолибералното крило на Wall Street в администрацията на Тръмп, а Gary Cohn, в предишния си живот - влиятелна фигура на Wall Street, е председател на Съвета за националната икономика. Тези двамата са начело на коалицията бореща се срещу националистите всред привържениците на Тръмп и техните амбиции за национал-икономическа политика. Те заедно с Lloyd Blankfein (председател на Голдман Сакс), са си поставили задачата да ликвидират законодателните регулационни ограничения наложени на банките след финансовия крах от 2008 година. (Отмяната на тези ограничения, останали от периода на Великата депресия, по времето на Клинтън доведе до Великата рецесия и милиони американци до загуба на жилищата и бизнесите им.)

4. Заместник министър на правосъдието е Rod Rosenstein, който изигра главна роля в назначаването на Робърт Мюлер за специален прокурор във връзка с така наречената Russiagate и в отстраняването на редица националистично ориентирани сътрудници на Тръмп.

5. Особено важна роля в борбата срещу националистичните амбиции на Тръмп играе Конгресът. Ръководството на Демократическата партия, което се състои до голяма степен от върли привърженици на идеята "Израел над всичко", е съществен фактор в тази борба. Във връзка с това особено важна роля играят ръководителят на демократите в Сената Charles Schumer и ръководителят от демократите на Комисията по разузнаването към камарата на представителите Adam Schiff. Тези хора с всички сили стимулират Средствата за масова дезинформация (СМД) в неуморимата им кампания за отстраняване на всички влиятелни сътрудници на Тръмп от крилото на националистите.

6. Много важен елемент от обкръжението на Тръмп, което цели отклоняването му от предизборните обещания и вкарването му в "правия път" на имперския глобализъм, са "неговите генерали", както той обича гальовно да ги нарича.

Генерал James Mattis оглави Пентагона и днес Тръмп вече не говори за безнадеждността и глупостта на войната в Афганистан, а говори за нови войски и естествено нови милиарди, които ще потънат в "Гробницата на империите", където вече са изчезнали около трилион долара без никакъв забележим резултат. Има и "промяна" в стратегическия подход към войната в Афганистан – вече няма да играят роля предварително определени срокове, а войната ще се води дотогава, докато е необходимо за победата!? За съжаление никой досега не е могъл да дефинира какво ще представлява победата в Афганистан, но това не е и необходимо за радетелите на "безкрайната война"?!

Генералите McMaster и Kelly замениха Flynn и Priebus – привърженици на идеите на Тръмп за възраждане на Америка от първоначалния му екип, респективно на постовете Председател на съвета за национална сигурност при президента и Началник на кабинета на президента. Следната статия анализира възхода на генералите в администрацията на Тръмп:

"The Politics of Military Ascendancy" By James Petras

Установяването на военната хунта в администрацията на Тръмп.

http://www.informationclearinghouse.info/47821.htm

Генералите трябва да осигурят господстващото положение на военнопромишления комплекс в икономиката на САЩ, като гарантират неотменимата политика на глобалистите за конфронтация с Русия, Китай и Иран, заедно с военната намеса на САЩ в страните на Близкия и Средния Изток, под предлог за демократизация чрез смяна на определени неудобни режими. По този начин САЩ трябва да реализира амбициите на Израел за господство в района чрез прекрояване на политическата му карта, така че да бъдат ликвидирани всички държави, представляващи по-голяма или по-малка пречка за грандиозните амбиции на реакционната ционистка върхушка начело с Нетаняху.

Тройката генерали заедно с Кушнър и Милър (друг съветник на Тръмп) споделят омразата на израелските ционисти срещу Иран и желаят да суспендират договора от 2015 година за контрол на ядрената програма на Иран. Неслучайно както Тръмп, така и Нетаняху посветиха тиради на омраза срещу Иран в речите си пред сесията на ООН, заклеймявайки режима като престъпен и бандитски!

Генералите на Тръмп, радетелите за "Израел над всичко" и борците за глобален свободен пазар без ограничения и контрол от страна на националните правителства водят успешна война срещу национал-икономистите от бившото вече обкръжение на Тръмп. Наскоро от това обкръжение беше изхвърлен Steve Bannon – стратега на предизборната кампания и в крайна сметка на победата на Тръмп в изборите над Хилари Клинтън, човека, който беше усетил и разбрал въжделенията на милионите американци, загубили работа и препитание поради глобализацията и свързаната с нея деиндустриализация на Америка. Банън беше и човекът, който формулира ранната опозиция на Тръмп срещу безсмислената трилионна война в Афганистан и също така безсмислените и пагубни за репутацията на Америка войни в Близкия и Средния изток, които разрушиха държавността в редица страни и породиха ислямския тероризъм, от който днес основно страда Европа. От администрацията на Тръмп беше изхвърлен и Sebastian Gorka – помощник и съветник на президента по военните и разузнавателните въпроси, който беше обвинен в... антисемитизъм!?

На дневен ред пред противниците на някогашните идеи на Тръмп е съдбата на останалите радетели за развитие на националната икономика и инфраструктура: Mike Pompeo (шеф на ЦРУ), който е привърженик на протекционизма; Peter Navarro – председател на Съвета по търговията при Белия дом; Wilbur Ross – министър на търговията, който е привърженик на установяване на импортни квоти между САЩ с Китай и ЕС, за да се преодолее гигантския търговски дефицит на САЩ с тези партньори; друг съмишленик на Банън е търговският представител на САЩ Robert Lighthizer.

Каквато и да е съдбата на остатъците от първоначалния кръг от привърженици на Тръмп, то изминалите осем месеца се характеризират вече като най-бурното начало в едно президентство от много време насам! Президентът Тръмп изглежда е ограничен до изпразвания в електронните медии, с които безусловно създава проблеми на новите властелини в администрацията, но в крайна сметка повече разрушава образа си на президент като разумен ръководител, отколкото да компрометира действията на новата администрация.

В резултат от действията на предишните президентски администрации и неизбежното развитие на различни икономически и социални тенденции в света според мен в близкото бъдеще се оформят поне три кризисни развития, които могат да имат огромно значение за планетата.

1. Победата на Асад във борбата му срещу сирийската авантюра на САЩ, Израел и Саудитска Арабия, постигната с помощта на Иран, Хизбула и Русия, неизбежно разрушава плановете на Израел и израелското лоби в САЩ за установяване на пълно господство на ционистките сили в Близкия и Средния изток. В резултат на неудачната авантюра за "промяна на режима" в Сирия, както и на предишната "успешна" авантюра за промяна на режима в Ирак, се достигна до установяването на потенциално стабилен достъп на Иран през Ирак и Сирия до съюзниците му от Хизбула в Ливан. За Израел тази ситуация е стратегически недопустима, защото осигурява лесен достъп с елементарни военни средства до територията на Израел при един бъдещ конфликт, изразяващи се в десетки хиляди ракети в ръцете на високо тренираните и закалени в битките бойци на Хизбула.

Неотдавна в Сочи Нетаняху се опита да получи от Путин уверение, че Русия няма да допусне до границата на Голанските възвишения в Сирия части на иранската революционна гвардия и шиитски милиции, като заплаши, че Израел е готов да ги атакува по въздуха. Путин изглежда е заявил, че това е въпрос, който Израел трябва да решава сам, но че Русия няма да допусне нарушаването на суверенитета на Сирия. В допълнение Русия не желае да осигури 80 километрова зона, свободна от шиитски части (ирански, Хизбула и сирийски), както е пожелал Нетаняху, а може да осигури само 5 километра широка зона! Това означава, че незаконните претенции на Израел за Голанските възвишения скоро могат да бъдат активно оспорвани от сирийската страна.

Освен това атаката на съдебните власти в Израел срещу Нетаняху по обвиненията в корупция е на път да достигне фаза, която може да предизвика криза в израелското правителство. Това може да постави Нетаняху пред дилемата или да въвлече Израел в някаква военна авантюра, или да подаде оставка. При всички положения налице са предпоставки за драстични промени в района около Израел.

" Israel Is Getting Ready for a Major War - and No One Is Talking About It; News analysis"

http://theantimedia.org/israel-preparing-major-war/

"The Reasons for Netanyahu's Panic" By Alastair Crooke

http://www.informationclearinghouse.info/47733.htm

Струва ми се, че Израел, поради максималистичната си териториална и расистка политика спрямо палестинците, неизбежно върви към национална катастрофа. Оставам с впечатлението, че евреите като че ли нямат чувство за мярка в претенциите си към околните и това може би е една от причините за периодичните погроми, на които са ставали жертва през вековете.

Освен това политиката на САЩ по отношение на кюрдите в Сирия и по импликация политиката спрямо кюрдите в района изобщо предизвика сериозно охладняване на отношенията между Турция и САЩ, както и на Турция към НАТО, организацията, която може да загуби един от най-важните си членове! В тази връзка закупуването на руските противовъздушни системи "S 400" изобщо не създава оптимистични настроения в НАТО и САЩ. Възниква невероятната доскоро алтернатива Турция да се откъсне от съюза със Запада и да се ориентира към новооформящия се евразийски политико-икономически съюз, който са на път да създадат Китай и Русия!

2. Кризата около Северна Корея продължава да се развива и задълбочава, въпреки новия рунд от санкции, наложени от Съвета за сигурност (СС) на ООН на Северна Корея. КНДР вече направи нов опит с междуконтинентална балистична ракета, с което демонстрира пълно пренебрежение към резолюцията на СС. Китай и Русия, макар че изразиха неодобрението си към постъпката на КНДР, едновременно обвиниха и САЩ, че също не изпълняват резолюцията, тъй като тя изисква започването на преговори за дипломатическо решаване на корейския въпрос, в което САЩ не показват да са сериозно заинтересувани! Русия и Китай намекват, че при това положение те също няма да се считат задължени да спазват резолюцията, след като САЩ не я спазват, що се отнася до санкциите спрямо КНДР!

Положението наистина става нетърпимо за САЩ, защото поведението на КНДР е явно предизвикателство към единствената суперсила, която се оказва, както изглежда, неспособна да се справи с една малка и неизмеримо по-слаба от нея държава! Ако САЩ не намерят достойно решение на конфликта, то престижът им на суперсила способна да налага решенията си на света ще претърпи нов удар. Прави впечатление невъздържаното изказване на Тръмп в ООН, че САЩ са готови да "унищожат КНДР"! От своя страна генерал Матис е заявил, че САЩ са готови да използват тактическо ядрено оръжие срещу КНДР. Интересно е как гледат на тези закани политиците и народът на Южна Корея? Според моето скромно мнение конфликтът между САЩ и КНДР има само едно разумно решение и то е сключването на мир между САЩ, Република Корея и КНДР с гаранции от всички околни държави за мирното обединение на корейския полуостров, ако това е волята на народите от двете Кореи. Проблемът с подобно решение е, че неизбежна част от него ще бъде необходимостта от извеждането на американските войски от Южна Корея!

3. Борбата на Китай и Русия за "детрониране" на петродолара като основна резервна валута и база за политиката на икономически санкции, която САЩ доста безразсъдно и лекомислено прилага, според мен, когато трябва и когато не трябва, изглежда навлиза в активната си фаза.

От години насам Китай и Русия, а също така Индия и някой други страни, активно купуват злато, като заместват постепенно доларовите си запаси със злато. Предполага се, че Китай и Русия се готвят за детрониране на петродолара от престола му за плащания за нефт и газ, като заменят търговията с бъдещи доставки на тези суровини от плащания с долари с плащания в злато, юани или рубли, като се предполага, че двете валути ще бъдат обезпечени със златно покритие! Знае се, че доларите по света са в такова огромно количество, че САЩ изобщо не са в състояние да обезпечат валутата си със златно покритие, което означава, че доларът ще загуби драстично стойността си на световните пазари. Това естествено ще навреди неимоверно много и на икономиката на Китай, поради което винаги се е очаквало да се разбере как точно ще се извърши прехода и дали световните финансови пазари ще успеят да направят този преход достатъчно леко и елегантно. Засега е известно, че в продължение на две-три десетилетия дялът на валутните запаси на долари в света е спаднал от близо 90 процента до малко под 60 процента, което говори за бавно и внимателно детрониране на долара по принцип, но той все още остава основна валута за търговия с нефт. Опитите на Саддам Хюсеин в началото на века да започне да продава иракския нефт за евро завърши трагично, също както и подобен опит на Кадафи. Този път късмета си опитва Венецуела, но не с евро, а с юани, което ме кара да мисля, че този опит е съгласуван повече или по-малко с Китай и вероятно с Русия! Дали Мадуро ще заплати с главата си за дързостта, подобно на Саддам и Кадафи, или ще успее, предстои да видим, но рано или късно доларът ще трябва да отстъпи от позициите си на най-главна валута и с това ще бъде нанесен сериозен удар на икономиката на САЩ, която за съжаление напоследък се крепи общо взето на четири основни индустрии: военна, селскостопанска, увеселителна (entertainment) и финансова, като Федералната банка усилено печата долари, за да има светът с какво да купува облигациите на САЩ, за да могат те да финансират огромните си военни разходи!

В края ще си позволя няколко думи за впечатлението ми от речта на Тръмп във вторник пред общото събрание на ООН. Тази реч е дълбоко противоречива и на моменти невероятно арогантна. Особено се натрапва противоречието между възхвалата на концепцията за универсален национален суверенитет в речта на президента и твърдението му, че САЩ имат правото да бомбардират, окупират и сменят режима на всяка страна, когато считат този режим за неподходящ!? Неизбежно в съзнанието ми изникват изрази от "1984" на Оруел като "войната е мир", "мирът е война", "свободата е робство", "робството е свобода" и т. н.! Опасявам се, че метаморфозата на лозунга на кампанията на Тръмп "Америка – велика отново!" върви към "America über alles!"!

Дилетант

Корейската криза - история, настояще и перспективи

Исторически Корея е била културно зависима от Китай, но се е ползвала с широка политическа автономия, бидейки икономически партньор на Китайската империя. В края на XVI и началото на XVII век, при установяването на шогуната в Япония, Хидейоши се опитва на два пъти да завладее Корея, но и двата опита в крайна сметка се оказват неуспешни.

През 1894-95 години Япония води война срещу Китай. След тази война Китай губи влиянието си върху Корея и тя за кратко време е монархия, политически зависимо от Япония.

След Руско-Японската война през 1904-05 години, Корея става протекторат на Япония, а от 1910 година тя е превърната в колония на Японската империя. (Според книгата на James Bradley "The Imperial Cruise: A Secret History of Empire and War", колонизацията на Корея от Япония е станала със съгласието на САЩ по времето на президента Теодор Рузвелт.) Корейците обаче не приемат зависимостта си от Япония и през XX век водят дълга и упорита борба срещу японското господство.

Разделянето на Корея става след влизането на СССР във войната срещу Япония на 9 август 1945 година. Още на 10 август Червената армия започва да окупира северната част на Корейския полуостров. Американците нямат възможност да разположат спешно почти никакви войски в Корея и Дийн Ръск предлага на СССР 38-ия паралел като граница между окупационните зони на СССР и САЩ. Този паралел е избран главно, за да остане столицата на Корея, Сеул, в американската окупационна зона. За велико удивление на американците, Сталин приема предложената граница без никакви пазарлъци. Причината за подобна сговорчивост е била желанието на Сталин за следвоенно сътрудничество със съюзниците, тъй като той е разбирал, че страната му се нуждае от възстановяване, за което е разчитал на мир и сътрудничество със САЩ. Червената армия достига до 38-ия паралел още на 16 август и там чака цели 3 седмици, докато се появят първите американски войски, за да се установи демаркационната линия между двете окупационни зони.

От декември 1945 година Корея се управлява от Обединена съветско-американска комисия (USAMGIK), която според споразумения, постигнати в Москва, е трябвало да управлява съвместно Корея в продължение на 5 години, през който период се е разчитало да се изградят управленческите структури на независима Корея. Корейците обаче не са съгласни с предложените от съюзниците срокове и мероприятия и те започват да се бунтуват. USAMGIK установява военно положение. Американците предлагат да се проведат избори под егидата на ООН. Комунистите и съветските представители не се съгласяват на избори под предлог, че те няма да са честни. Много корейски политици също бойкотират изборите. САЩ въпреки всичко ги провеждат в Южна Корея на 10 май 1948 година.

Република Корея (РК) е създадена на 15 август 1948 година в Южна Корея с президент Син Ман Ли. Корейската народнодемократична република (КНДР) е създадена в съветската окупационна зона след избори на 25 август 1948 година с президент Ким Ир Сен. През 1948 година СССР изтегля войските си от КНДР. САЩ изтеглят своите войски от Южна Корея през 1949 година.

Корейците никога не приемат статута си на колония и много скоро след попадането си в зависимост от Япония започват борба за национално освобождение. След 1919 година тази борба се води най-активно от комунистите. Корейски националисти участват във войната на Китай срещу Япония главно на юг. Части, формирани от корейски комунисти, участват в борбата срещу Япония в Манджурия в състава на Китайската народоосвободителна армия. Благодарение на това, след победата на Мао Цзе Дун през 1949 година, Северна Корея получава около 70000 ветерани от войната в Манджурия заедно с тяхното оръжие и бойна техника, които конституират гръбнака на Корейската народна армия (КНА). Разчитайки на тези ветерани и на подкрепа в Южна Корея от нелегални комунистически групи, останали от времето на съпротивата срещу Япония, Ким Ир Сен решава да се опита да обедини Корея под властта на комунистите. През 1949 година обаче властите в Южна Корея вече са унищожили голяма част от активните комунистически бойни групи, редуцирайки броя на техните членове от над 5000 до около 1000 души.

През март 1949 година Ким Ир Сен посещава Москва и се опитва да убеди Сталин да му разреши да нахлуе в Южна Корея с цел обединение на страната. Първоначално Сталин отказва, тъй като по това време китайските комунисти все още не са се укрепили напълно, а и американците все още не са изтеглили войските си от Корея. През 1950 година обаче стратегическото положение се е променило според Сталин в полза на идеята на Ким. През април 1950 година той се съгласява да се опита обединение на страната при условие, че Китай не възразява и е готов да се намеси с военна сила, ако се наложи. Сталин обаче не обещава намеса със съветски войски в конфликта, тъй като се опасява от ядрен конфликт със САЩ.

Военни съветници от СССР подготвят заедно с корейските си колеги планове за внезапна атака срещу Южна Корея. През май плановете са променени частично по настояване на Ким Ир Сен, тъй като той се е опасявал, че те са станали известни на противника. От своя страна Син Ман Ли често се заканва, че неговите войски ще завладеят без никакви проблеми Северна Корея. Южнокорейската армия (АРК), която се е намирала под командата на американски генерали, непрекъснато е устройвала провокации по демаркационната линия. Американските разузнавателни служби са били абсолютно убедени, че не предстои атака от север. Инспекцията от 23 юни на демаркационната линия също потвърждава, че не се очаква никаква атака от Северна Корея! По тези причини, когато на 25 юни КНА напада позициите на АРК, както се твърди от някои историци в отговор на провокации от страна на АРК, тя постига съкрушителен успех.

Още на 25 юни 1950 година Съветът за сигурност (СС) на ООН гласува резолюция № 82, с която се заклеймява агресията на КНДР срещу РК и се призовават всички страни членки на ООН да се притекат на помощ на РК за отблъсване на агресията. Гласуването на тази резолюция става възможно, защото от началото на 1950 година СССР, който има право на вето, бойкотира заседанията на СС в знак на протест срещу това, че Тайван участва в заседанията на СС и ООН на мястото на Китайската народна република (КНР). Представителят на СССР не присъства на заседанията на СС и по тази причина не може да наложи ветото си на резолюцията!

КНА бързо превзема Сеул, разгромява частите на АРК и настъпва успешно на юг. Трябва да се отбележи, че АРК не е притежавала нито танкове, нито противотанкови оръдия, нито пък някаква съществена артилерия и авиация. При това част от личния състав на АРК или дезертира, или се присъединява към КНА! В същото време КНА е имала на разположение както танкове и артилерия, така и бомбардировъчна и изтребителна авиация. В Южна Корея не са били останали почти никакви американски войски и за да спрат настъплението на КНА, американците и други държави членки на ООН започват спешно да изпращат войски в РК. По някакво чудо остатъците от АРК и наличните американски части успяват да се задържат, отбранявайки град Пусан, докато американците подготвят десант от 40000 американски и корейски войници в Инчион, близо до Сеул, на около 160 километра в тила на КНА.

На 25 септември американците превземат обратно Сеул. Остатъците от КНА, заплашени от обкръжение, панически отстъпват. Войските на ООН, както официално се наричат по онова време, командвани от генерал Дъглас МакАртър, продължават да настъпват на север. Обратът във войната е пълен. Американските войски имат пълно господство във въздуха и на земята.

Политбюро на Китайската компартия, въпреки липсата на единодушие, решава Китай да се намеси във войната. Формира се почти едномилионна армия, която се обявява за доброволческа! Когато изглежда, че американската армия няма намерение да спре настъплението си на границите на Корея с Китай, "доброволците" преминават река Ялу и заедно с остатъците на КНА започват офанзива на юг. Те достигат 38-ия паралел и дори отново превземат Сеул (4 януари 1951 г.). Най-накрая фронтът се стабилизира около 38-ия паралел и на 27 юли 1953 година се сключва примирие, като КНДР получава допълнително само пристанищния град Кейсон, но общо губи около 3000 квадратни километра по различни места на демаркационната линия.

Политическите, икономическите и социалните последствия от Корейската война за КНДР накратко са следните:

1. Трябва да се помни, че войната всъщност не е завършила, тъй като между страните няма подписан мирен договор, а само примирие.

2. От страна на САЩ и съюзниците им войната срещу КНДР е водена с изключителна жестокост. Макар че в САЩ Корейската война често се нарича "Забравената война" и тя практически не се споменава в учебниците по история, съществуват доста книги, които описват надълго и нашироко как е водена войната и какви поражения е претърпяла КНДР в икономическо и социално отношение. Аз ще посоча само няколко цифри и факти, които илюстрират казаното:

- Американската авиация хвърля над КНДР 635 000 тона бомби, включително 32557 тона напалм, за които се твърди, че по количество превишават тонажа бомби и напалм, използвани от САЩ в тихоокеанския театър на военните действия през целия период на Втората световна война.

- Според думите на генерал George E. Stratemeyer, според заповедта на главнокомандващия войските на ООН генерал МакАртър "всяка инсталация, всяко предприятие, всяко село в Северна Корея представлява военно-тактическа цел". Напълно са разрушени 18 от 22-та големи градове в КНДР, в това число и четирите най-големи: Pyongyang (Пхенян), Hamhung, Hungnam и Wonsan.

- Двадесет процента от населението на КНДР, което тогава е наброявало близо 10 милиона души, е убито при бомбардировките и военните действия.

- Разрушени са язовири, напоителни системи, хранителни складове, железопътни линии, пътища и мостове. Унищожена е реколтата през годините на войната, което води до глад на цивилното население. Хората са били принудени с години да живеят в пещери при изключително примитивни условия. Според думите на генерал Къртис Ламе, който по онова време е бил главнокомандващ на стратегическата авиация на САЩ, в КНДР не са останали цели, които да си е заслужавало да бъдат бомбардирани.

3. Човек, запознат дори бегло с историята на Корея, знае, че корейците са изключително горд и независим народ, който никога не е прекланял глава пред никого, който се е опитвал да го завладее. По тази причина отношението към САЩ в КНДР, както изглежда, е крайно недружелюбно. Спомням си безредиците около аферата Родни Кинг в Лос Анжелос. Тогава тълпите мародерстващи негри се опитаха да грабят магазини - собственост на корейци, както в Koreatown, така и в негърските райони на града, но корейците се организираха бързо, извадиха отнякъде пушки, пистолети и дори автомати и съвсем безапелационно демонстрираха на тълпите, че са готови да защитават имуществото и живота си без никакво колебание.

В началото на 90-те години САЩ установиха, че КНДР е конституирала своя ядрена програма и се опитва да развие потенциал, който да ѝ позволи да създаде своя атомна бомба, като гаранция, че никой няма да се опита да "промени режима", установен от семейство Ким. Правителството на Бил Клинтън започна преговори с тогавашния Ким и се достигна до така наречения "Framework Agreement" (рамково споразумение), чиито условия синтезирано са описани във вестник "Индепендънт":

"В съответствие с пунктовете на съглашението от 1994 година Северна Корея се задължава да замрази и впоследствие да прекрати ядрената си програма в замяна на пълна нормализация на политическите и икономически отношения със САЩ. Това означава:

1. До 2003 година консорциум, оглавяван от САЩ ще построи два ядрени реактора с "лека вода", които да компенсират загубата на енергетични мощности от ликвидацията на действащите ядрени реактори.

2. Дотогава САЩ ще доставят на КНДР по 500 000 тона мазут годишно за захранване на електрически генератори, които да компенсират загубата за енергетиката от ликвидацията на горепосочените ядрени мощности.

3. САЩ ще прекратят санкциите срещу КНДР, ще извадят страната от списъка на държавите, спонсориращи тероризма, и ще нормализират политическите си връзки с КНДР, които са все още резултат от примирието сключено през 1953 година след Корейската война.

4. Двете страни ще предоставят формални гаранции срещу използването на ядрени оръжия в отношенията си."

Както се вижда, споразумението от 1994 година е много ясно. Северна Корея получава някои икономически облаги, а САЩ получават правото да инспектират обекти, потенциално свързани с развитие на ядрени оръжия. Бедата е там, че САЩ започват почти веднага да саботират поетите задължения. Ядрените реактори с "лека вода" не напредват по-далеч от фундаментите, а доставките на мазут стават все по-редки и по-редки. Като контраст на поведението на САЩ, КНДР изпълнява стриктно поетите ангажименти и 4 години по-късно "САЩ и IAEA констатират, че от страна на КНДР няма нарушения и отстъпление от споразуменията от 1994 година, но че САЩ не са изпълнили своите задължения по тези споразумения". В статията на "Индепендънт" се подчертава, че:

- САЩ не са построили двата реактора;

- Доставките на мазут често са били задържани;

- КНДР не е била изключена от списъка на страните, спонсориращи тероризъм чак до 2008 година, макар че отдавна е удовлетворила необходимите за това критерии;

- не е сключен мирен договор между САЩ и КНДР, който да замени примирието от 1953 година;

- Формални гаранции, че САЩ няма да напада КНДР, са били дадени едва 6 години след сключването на споразуменията.

След избирането на Джордж Буш Втори за президент, сигналите от Вашингтон към режима в КНДР станаха още по-зловещи. КНДР беше включена в списъка на страните от "оста на злото". КНДР беше обявена за престъпен режим, срещу който САЩ трябва да бъдат готови да използват сила и Пентагонът зачести военните учения около бреговете на страната, което просто наля бензин в огъня на и без това подозрителния лидер на КНДР. В крайна сметка Буш се отказа изцяло от договора от 1994 година и режимът в КНДР се зае отново с разработката на ядрено и ракетно оръжие.

След Буш дойде Обама, който не беше по-различен, само дето прикриваше обструкционната си политика с либерални фрази и заявления. Според статията на Tim Shorrock в "Nation" Обама:

- саботираше шестстранните преговори;

- суспендира доставките на мазут, за да притисне КНДР да приеме по-тежки инспекционни изисквания;

- изостави идеята за преки преговори с Пхенян;

- ускори темпото на военни учения с Южна Корея около границите на КНДР, което е и в основата на сегашните спорове с режима на Ким.

Shorrock изброява в статията си всички онези събития в отношенията между САЩ и КНДР, които доведоха до изгонването на инспекторите на IAEA, излизането на КНДР от Договора за неразпространение на ядреното оръжие и опита с първата ядрена бомба през 2006 година, с което започна сегашната ракетно-ядрена криза между САЩ и КНДР. Днес КНДР вече притежава термоядрена бомба и вероятно известно количество атомни бомби. Тя притежава или е на път да притежава и балистични ракети със среден и голям радиус на действие, които са в състояние да достигнат като минимум военни бази на САЩ в района, а може би и щати от континенталната територия на САЩ!

Обективно погледнато като че ли няма приемливи опции за решаване на конфликта с КНДР по военен път. Опити да се "обезглави" режима или да се унищожат центровете за разработка и производство на ракетно-ядрени системи с помощта на "хирургически" операции на части със специално назначение с голяма вероятност могат да завършат с кървава баня за спец-частите и със сигурност ще предизвикат отмъстителен удар срещу милиони южнокорейци. Не бива да се забравя, че Сеул, в който живеят близо 25 милиона души, се намира в обсега на хиляди скрити в пещери и бетонни укрепления оръдия, които по никакъв начин не могат да бъдат унищожени за минута-две, което би гарантирало оцеляването на милиони граждани на Сеул. В допълнение даже и да бъде извършено успешно "обезглавяване" на режима, то рухването му вероятно ще предизвика вълна от мигриращи корейци към РК и КНР, за което естествено ще бъдат обвинени САЩ!

Нарастващият ракетно-ядрен потенциал на КНДР очевидно има само една цел - възпиране на опита за "промяна на режима" в КНДР. Такива опити вече бяха проведени от САЩ в Ирак, Либия и Сирия. Всички те завършиха в една или друга степен с неуспех и е крайно време управляващите в САЩ да си извадят съответните поуки от тези нещастни опити. Очевидно с превъоръжаването на КНДР може да се живее особено, ако САЩ предприемат най-накрая мерки за политическото уреждане на отношенията с режима на Ким. Това означава сключване на мирен договор, прекратяване на провокационните военни учения около КНДР и прекратяването на безсмислените санкции срещу режима.

Изглежда обаче, че напрежението, което се създаде в резултат на ракетните и ядрените опити на КНДР е точно това, което желае военно-промишленият комплекс на САЩ. То осигурява необходимата истерия за поддържане на високи военни разходи и за приемането на необходимостта от американски военни бази около Китай и Русия. Особено важна е възможността да се инсталират нови противоракетни установки в района, които ще осигурят следене за потенциални ракетни атаки в случай на конфликт между великите сили.

Любопитно е все пак защо САЩ не се опитват да свалят някоя ракета при експериментите на КНДР? Такъв опит в момента на изстрелването би бил опасен, тъй като може да бъде изтълкуван от режима в КНДР като начало на атака срещу страната, но в в средната или в крайната фаза на полета на ракетата винаги може да се твърди, че това е бил опит за атака на някаква американска или съюзническа цел. Някои коментатори отбелязват, че вероятната причина да не се прави подобен опит е, че той може да се провали и това да послужи на противниците на противоракетните системи, които вече струват на САЩ няколкостотин милиарда долара, да обявят, че парите са похарчени напразно и че е необходимо отново да се тръгне на преговори за ограничаване на ракетно-ядрените оръжия.

В заключение трябва да отбележа, че според мен администрацията на Тръмп няма печеливши ходове в този конфликт!

Дилетант