Исторически
Корея е била културно зависима от Китай,
но се е ползвала с широка политическа
автономия, бидейки икономически партньор
на Китайската империя. В края на XVI и
началото на XVII век, при установяването
на шогуната в Япония, Хидейоши се опитва
на два пъти да завладее Корея, но и двата
опита в крайна сметка се оказват
неуспешни.
През 1894-95
години Япония води война срещу Китай.
След тази война Китай губи влиянието
си върху Корея и тя за кратко време е
монархия, политически зависимо от
Япония.
След
Руско-Японската война през 1904-05 години,
Корея става протекторат на Япония, а от
1910 година тя е превърната в колония на
Японската империя. (Според книгата на
James Bradley "The Imperial Cruise: A Secret History of Empire
and War", колонизацията на Корея от Япония
е станала със съгласието на САЩ по
времето на президента Теодор Рузвелт.)
Корейците обаче не приемат зависимостта
си от Япония и през XX век водят дълга и
упорита борба срещу японското господство.
Разделянето
на Корея става след влизането на СССР
във войната срещу Япония на 9 август
1945 година. Още на 10 август Червената
армия започва да окупира северната част
на Корейския полуостров. Американците
нямат възможност да разположат спешно
почти никакви войски в Корея и Дийн Ръск
предлага на СССР 38-ия паралел като
граница между окупационните зони на
СССР и САЩ. Този паралел е избран главно,
за да остане столицата на Корея, Сеул,
в американската окупационна зона. За
велико удивление на американците, Сталин
приема предложената граница без никакви
пазарлъци. Причината за подобна
сговорчивост е била желанието на Сталин
за следвоенно сътрудничество със
съюзниците, тъй като той е разбирал, че
страната му се нуждае от възстановяване,
за което е разчитал на мир и сътрудничество
със САЩ. Червената армия достига до
38-ия паралел още на 16 август и там чака
цели 3 седмици, докато се появят първите
американски войски, за да се установи
демаркационната линия между двете
окупационни зони.
От декември
1945 година Корея се управлява от Обединена
съветско-американска комисия (USAMGIK),
която според споразумения,
постигнати в Москва, е трябвало да
управлява съвместно Корея в продължение
на 5 години, през който период се е
разчитало да се изградят управленческите
структури на независима Корея. Корейците
обаче не са съгласни с предложените от
съюзниците срокове и мероприятия и те
започват да се бунтуват. USAMGIK установява
военно положение. Американците предлагат
да се проведат избори под егидата на
ООН. Комунистите и съветските представители
не се съгласяват на избори под предлог,
че те няма да са честни. Много корейски
политици също бойкотират изборите. САЩ
въпреки всичко ги провеждат в Южна Корея
на 10 май 1948 година.
Република
Корея (РК) е създадена на 15 август 1948
година в Южна Корея с президент Син Ман
Ли. Корейската народнодемократична
република (КНДР) е създадена в съветската
окупационна зона след избори на 25 август
1948 година с президент Ким Ир Сен. През
1948 година СССР изтегля войските си от
КНДР. САЩ изтеглят своите войски от Южна
Корея през 1949 година.
Корейците
никога не приемат статута си на колония
и много скоро след попадането си в
зависимост от Япония започват борба за
национално освобождение. След 1919 година
тази борба се води най-активно от
комунистите. Корейски националисти
участват във войната на Китай срещу
Япония главно на юг. Части, формирани
от корейски комунисти, участват в борбата
срещу Япония в Манджурия в състава на
Китайската народоосвободителна армия.
Благодарение на това, след победата на
Мао Цзе Дун през 1949 година, Северна Корея
получава около 70000 ветерани от войната
в Манджурия заедно с тяхното оръжие и
бойна техника, които конституират
гръбнака на Корейската народна армия
(КНА). Разчитайки на тези ветерани и на
подкрепа в Южна Корея от нелегални
комунистически групи, останали от
времето на съпротивата срещу Япония,
Ким Ир Сен решава да се опита да обедини
Корея под властта на комунистите. През
1949 година обаче властите в Южна Корея
вече са унищожили голяма част от активните
комунистически бойни групи, редуцирайки
броя на техните членове от над 5000 до
около 1000 души.
През март
1949 година Ким Ир Сен посещава Москва и
се опитва да убеди Сталин да му разреши
да нахлуе в Южна Корея с цел обединение
на страната. Първоначално Сталин отказва,
тъй като по това време китайските
комунисти все още не са се укрепили
напълно, а и американците все още не са
изтеглили войските си от Корея. През
1950 година обаче стратегическото положение
се е променило според Сталин в полза на
идеята на Ким. През април 1950 година той
се съгласява да се опита обединение на
страната при условие, че Китай не
възразява и е готов да се намеси с военна
сила, ако се наложи. Сталин обаче не
обещава намеса със съветски войски в
конфликта, тъй като се опасява от ядрен
конфликт със САЩ.
Военни
съветници от СССР подготвят заедно с
корейските си колеги планове за внезапна
атака срещу Южна Корея. През май плановете
са променени частично по настояване на
Ким Ир Сен, тъй като той се е опасявал,
че те са станали известни на противника.
От своя страна Син Ман Ли често се
заканва, че неговите войски ще завладеят
без никакви проблеми Северна Корея.
Южнокорейската армия (АРК), която се е
намирала под командата на американски
генерали, непрекъснато е устройвала
провокации по демаркационната линия.
Американските разузнавателни служби
са били абсолютно убедени, че не предстои
атака от север. Инспекцията от 23 юни на
демаркационната линия също потвърждава,
че не се очаква никаква атака от Северна
Корея! По тези причини, когато на 25 юни
КНА напада позициите на АРК, както се
твърди от някои историци в отговор на
провокации от страна на АРК, тя постига
съкрушителен успех.
Още на 25 юни
1950 година Съветът за сигурност (СС) на
ООН гласува резолюция № 82, с която се
заклеймява агресията на КНДР срещу РК
и се призовават всички страни членки
на ООН да се притекат на помощ на РК за
отблъсване на агресията. Гласуването
на тази резолюция става възможно, защото
от началото на 1950 година СССР, който има
право на вето, бойкотира заседанията
на СС в знак на протест срещу това, че
Тайван участва в заседанията на СС и
ООН на мястото на Китайската народна
република (КНР). Представителят на СССР
не присъства на заседанията на СС и по
тази причина не може да наложи ветото
си на резолюцията!
КНА бързо
превзема Сеул, разгромява частите на
АРК и настъпва успешно на юг. Трябва да
се отбележи, че АРК не е притежавала
нито танкове, нито противотанкови
оръдия, нито пък някаква съществена
артилерия и авиация. При това част от
личния състав на АРК или дезертира, или
се присъединява към КНА! В същото време
КНА е имала на разположение както танкове
и артилерия, така и бомбардировъчна и
изтребителна авиация. В Южна Корея не
са били останали почти никакви американски
войски и за да спрат настъплението на
КНА, американците и други държави членки
на ООН започват спешно да изпращат
войски в РК. По някакво чудо остатъците
от АРК и наличните американски части
успяват да се задържат, отбранявайки
град Пусан, докато американците подготвят
десант от 40000 американски и корейски
войници в Инчион, близо до Сеул, на около
160 километра в тила на КНА.
На 25 септември
американците превземат обратно Сеул.
Остатъците от КНА, заплашени от обкръжение,
панически отстъпват. Войските на ООН,
както официално се наричат по онова
време, командвани от генерал Дъглас
МакАртър, продължават да настъпват на
север. Обратът във войната е пълен.
Американските войски имат пълно
господство във въздуха и на земята.
Политбюро
на Китайската компартия, въпреки липсата
на единодушие, решава Китай да се намеси
във войната. Формира се почти едномилионна
армия, която се обявява за доброволческа!
Когато изглежда, че американската армия
няма намерение да спре настъплението
си на границите на Корея с Китай,
"доброволците" преминават река
Ялу и заедно с остатъците на КНА започват
офанзива на юг. Те достигат 38-ия паралел
и дори отново превземат Сеул (4 януари
1951 г.). Най-накрая фронтът се стабилизира
около 38-ия паралел и на 27 юли 1953 година
се сключва примирие, като КНДР получава
допълнително само пристанищния град
Кейсон, но общо губи около 3000 квадратни
километра по различни места на
демаркационната линия.
Политическите,
икономическите и социалните последствия
от Корейската война за КНДР накратко
са следните:
1. Трябва да
се помни, че войната всъщност не е
завършила, тъй като между страните няма
подписан мирен договор, а само примирие.
2. От страна
на САЩ и съюзниците им войната срещу
КНДР е водена с изключителна жестокост.
Макар че в САЩ Корейската война често
се нарича "Забравената война" и тя
практически не се споменава в учебниците
по история, съществуват доста книги,
които описват надълго и нашироко как е
водена войната и какви поражения е
претърпяла КНДР в икономическо и социално
отношение. Аз ще посоча само няколко
цифри и факти, които илюстрират казаното:
- Американската
авиация хвърля над КНДР 635 000 тона бомби,
включително 32557 тона напалм, за които
се твърди, че по количество превишават
тонажа бомби и напалм, използвани от
САЩ в тихоокеанския театър на военните
действия през целия период на Втората
световна война.
- Според
думите на генерал George E. Stratemeyer, според
заповедта на главнокомандващия войските
на ООН генерал МакАртър "всяка
инсталация, всяко предприятие, всяко
село в Северна Корея представлява
военно-тактическа цел". Напълно са
разрушени 18 от 22-та големи градове в
КНДР, в това число и четирите най-големи:
Pyongyang (Пхенян), Hamhung, Hungnam и Wonsan.
- Двадесет
процента от населението на КНДР, което
тогава е наброявало близо 10 милиона
души, е убито при бомбардировките и
военните действия.
- Разрушени
са язовири, напоителни системи, хранителни
складове, железопътни линии, пътища и
мостове. Унищожена е реколтата през
годините на войната, което води до глад
на цивилното население. Хората са били
принудени с години да живеят в пещери
при изключително примитивни условия.
Според думите на генерал Къртис Ламе,
който по онова време е бил главнокомандващ
на стратегическата авиация на САЩ, в
КНДР не са останали цели, които да си е
заслужавало да бъдат бомбардирани.
3. Човек,
запознат дори бегло с историята на
Корея, знае, че корейците са изключително
горд и независим народ, който никога не
е прекланял глава пред никого, който се
е опитвал да го завладее. По тази причина
отношението към САЩ в КНДР, както
изглежда, е крайно недружелюбно. Спомням
си безредиците около аферата Родни Кинг
в Лос Анжелос. Тогава тълпите мародерстващи
негри се опитаха да грабят магазини -
собственост на корейци, както в Koreatown,
така и в негърските райони на града, но
корейците се организираха бързо, извадиха
отнякъде пушки, пистолети и дори автомати
и съвсем безапелационно демонстрираха
на тълпите, че са готови да защитават
имуществото и живота си без никакво
колебание.
В началото
на 90-те години САЩ установиха, че КНДР
е конституирала своя ядрена програма
и се опитва да развие потенциал, който
да ѝ позволи да създаде своя атомна
бомба, като гаранция, че никой няма да
се опита да "промени режима",
установен от семейство Ким. Правителството
на Бил Клинтън започна преговори с
тогавашния Ким и се достигна до така
наречения "Framework Agreement" (рамково
споразумение), чиито условия синтезирано
са описани във вестник "Индепендънт":
"В
съответствие с пунктовете на съглашението
от 1994 година Северна Корея се задължава
да замрази и впоследствие да прекрати
ядрената си програма в замяна на пълна
нормализация на политическите и
икономически отношения със САЩ. Това
означава:
1. До 2003 година
консорциум, оглавяван от САЩ ще построи
два ядрени реактора с "лека вода",
които да компенсират загубата на
енергетични мощности от ликвидацията
на действащите ядрени реактори.
2. Дотогава
САЩ ще доставят на КНДР по 500 000 тона
мазут годишно за захранване на електрически
генератори, които да компенсират загубата
за енергетиката от ликвидацията на
горепосочените ядрени мощности.
3. САЩ ще
прекратят санкциите срещу КНДР, ще
извадят страната от списъка на държавите,
спонсориращи тероризма, и ще нормализират
политическите си връзки с КНДР, които
са все още резултат от примирието
сключено през 1953 година след Корейската
война.
4. Двете страни
ще предоставят формални гаранции срещу
използването на ядрени оръжия в
отношенията си."
Както се
вижда, споразумението от 1994 година е
много ясно. Северна Корея получава някои
икономически облаги, а САЩ получават
правото да инспектират обекти, потенциално
свързани с развитие на ядрени оръжия.
Бедата е там, че САЩ започват почти
веднага да саботират поетите задължения.
Ядрените реактори с "лека вода" не
напредват по-далеч от фундаментите, а
доставките на мазут стават все по-редки
и по-редки. Като контраст на поведението
на САЩ, КНДР изпълнява стриктно поетите
ангажименти и 4 години по-късно "САЩ
и IAEA констатират, че от страна на КНДР
няма нарушения и отстъпление от
споразуменията от 1994 година, но че САЩ
не са изпълнили своите задължения по
тези споразумения". В статията на
"Индепендънт" се подчертава, че:
- САЩ не са
построили двата реактора;
- Доставките
на мазут често са били задържани;
- КНДР не е
била изключена от списъка на страните,
спонсориращи тероризъм чак до 2008 година,
макар че отдавна е удовлетворила
необходимите за това критерии;
- не е сключен
мирен договор между САЩ и КНДР, който
да замени примирието от 1953 година;
- Формални
гаранции, че САЩ няма да напада КНДР, са
били дадени едва 6 години след сключването
на споразуменията.
След избирането
на Джордж Буш Втори за президент,
сигналите от Вашингтон към режима в
КНДР станаха още по-зловещи. КНДР беше
включена в списъка на страните от "оста
на злото". КНДР беше обявена за
престъпен режим, срещу който САЩ трябва
да бъдат готови да използват сила и
Пентагонът зачести военните учения
около бреговете на страната, което
просто наля бензин в огъня на и без това
подозрителния лидер на КНДР. В крайна
сметка Буш се отказа изцяло от договора
от 1994 година и режимът в КНДР се зае
отново с разработката на ядрено и ракетно
оръжие.
След Буш
дойде Обама, който не беше по-различен,
само дето прикриваше обструкционната
си политика с либерални фрази и заявления.
Според статията на Tim Shorrock в "Nation" Обама:
- саботираше шестстранните преговори;
- суспендира
доставките на мазут, за да притисне КНДР
да приеме по-тежки инспекционни
изисквания;
- изостави
идеята за преки преговори с Пхенян;
- ускори
темпото на военни учения с Южна Корея
около границите на КНДР, което е и в
основата на сегашните спорове с режима
на Ким.
Shorrock изброява
в статията си всички онези събития в
отношенията между САЩ и КНДР, които
доведоха до изгонването на инспекторите
на IAEA, излизането на КНДР от Договора
за неразпространение на ядреното оръжие
и опита с първата ядрена бомба през 2006
година, с което започна сегашната
ракетно-ядрена криза между САЩ и КНДР.
Днес КНДР вече притежава термоядрена
бомба и вероятно известно количество
атомни бомби. Тя притежава или е на път
да притежава и балистични ракети със
среден и голям радиус на действие, които
са в състояние да достигнат като минимум
военни бази на САЩ в района, а може би и
щати от континенталната територия на
САЩ!
Обективно
погледнато като че ли няма приемливи
опции за решаване на конфликта с КНДР
по военен път. Опити да се "обезглави"
режима или да се унищожат центровете
за разработка и производство на
ракетно-ядрени системи с помощта на
"хирургически" операции на части
със специално назначение с голяма
вероятност могат да завършат с кървава
баня за спец-частите и със сигурност ще
предизвикат отмъстителен удар срещу
милиони южнокорейци. Не бива да се
забравя, че Сеул, в който живеят близо
25 милиона души, се намира в обсега на
хиляди скрити в пещери и бетонни
укрепления оръдия, които по никакъв
начин не могат да бъдат унищожени за
минута-две, което би гарантирало
оцеляването на милиони граждани на
Сеул. В допълнение даже и да бъде извършено
успешно "обезглавяване" на режима,
то рухването му вероятно ще предизвика
вълна от мигриращи корейци към РК и КНР,
за което естествено ще бъдат обвинени
САЩ!
Нарастващият
ракетно-ядрен потенциал на КНДР очевидно
има само една цел - възпиране на опита
за "промяна на режима" в КНДР. Такива
опити вече бяха проведени от САЩ в Ирак,
Либия и Сирия. Всички те завършиха в
една или друга степен с неуспех и е
крайно време управляващите в САЩ да си
извадят съответните поуки от тези
нещастни опити. Очевидно с превъоръжаването
на КНДР може да се живее особено, ако
САЩ предприемат най-накрая мерки за
политическото уреждане на отношенията
с режима на Ким. Това означава сключване
на мирен договор, прекратяване на
провокационните военни учения около
КНДР и прекратяването на безсмислените
санкции срещу режима.
Изглежда
обаче, че напрежението, което се създаде
в резултат на ракетните и ядрените опити
на КНДР е точно това, което желае
военно-промишленият комплекс на САЩ.
То осигурява необходимата истерия за
поддържане на високи военни разходи и
за приемането на необходимостта от
американски военни бази около Китай и
Русия. Особено важна е възможността да
се инсталират нови противоракетни
установки в района, които ще осигурят
следене за потенциални ракетни атаки
в случай на конфликт между великите
сили.
Любопитно е
все пак защо САЩ не се опитват да свалят
някоя ракета при експериментите на
КНДР? Такъв опит в момента на изстрелването
би бил опасен, тъй като може да бъде
изтълкуван от режима в КНДР като начало
на атака срещу страната, но в в средната
или в крайната фаза на полета на ракетата
винаги може да се твърди, че това е бил
опит за атака на някаква американска
или съюзническа цел. Някои коментатори
отбелязват, че вероятната причина да
не се прави подобен опит е, че той може
да се провали и това да послужи на
противниците на противоракетните
системи, които вече струват на САЩ
няколкостотин милиарда долара, да
обявят, че парите са похарчени напразно
и че е необходимо отново да се тръгне
на преговори за ограничаване на
ракетно-ядрените оръжия.
В заключение
трябва да отбележа, че според мен
администрацията на Тръмп няма печеливши
ходове в този конфликт!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар