За Октомврийската революция и нейното влияние в света

Чувал съм, че през 50-те години на миналия век журналисти попитали министър-председателя на Китай по онова време Чжоу Ен Лай (френски възпитаник, завършил висше образование в Париж) каква оценка би дал за историческата роля на Великата френска революция? След кратък размисъл той отговорил, че според него е все още твърде рано да се дава оценка за историческата роля на подобно събитие!

През 2017 година се навършиха само 100 години от Великата Руска революция от 1917 година и всеки, който не го мързи, бърза да дава оценките си за това вероятно най-голямо историческо събитие на XX век! Особено яростни са дебатите около така наречената Октомврийска социалистическа революция, с която продължава революцията от 1917 година в Русия и която всъщност формира до голяма степен историческите събития в света почти до края на XX век.

За Октомврийската революция слушам и чета поне от седемгодишна възраст, т. е. повече от 65 години. Първоначално ми разказваха, че руският народ под ръководството на болшевиките начело с Ленин и Сталин се е вдигнал на революция, за да свали омразния царизъм. След това разбрах, че Сталин няма почти нищо общо със самата революция, а само си приписва заслугите за нея. Всичко бил извършил Ленин с верните си и самоотвержени съратници. По-късно научих, че всъщност революцията е направил Троцки, докато Ленин се е криел във Финландия и на други скришни места. Оказа се, че Сталин след революцията е убил Ленин, по-късно Троцки, а междувременно и много от верните им съратници! Напоследък ми бе обяснено, че всъщност болшевиките са били една малка банда разбойници, която е узурпирала революцията, и въпросните революционери, унищожени от Сталин, не са били нищо повече от едни убийци на благородното руско дворянство, интелигенция, руското селячество и работниците, по време на самата революция и през последвалата я гражданска война!

Бях учил, че военният гений на Сталин е спасил СССР и Европа от германския фашизъм, но след това ми бе обяснено, че Сталин не е никакъв гениален пълководец и военен организатор и че без Хрушчов, Брежнев и може би Жуков изобщо не е щяло да има каквато и да е победа! Днес вече ми се обяснява, че всъщност даже руснаците нямат почти никакъв принос за победата над Германия, а тя е изцяло заслуга на оръжейните и продоволствени доставки от Съединените щати за СССР, които по магически начин са разгромили Вермахта и изобщо военната мощ на нацизма! Нещо повече, между Сталин и Хитлер и между нацизма и комунизма се слага знак за еквивалентност, откъдето следва, че умните и прозорливи ръководители на западните демокрации са използвали мъдро едното зло – СССР и Сталин, за да победят другото зло – нацистка Германия и Хитлер, като след това са съсредоточили усилията си за крайната победа на демокрацията – победата над СССР в Студената война!

Като се имат предвид всичките изброени по-горе противоречиви трактовки на едни и същи исторически събития, не мога да не се съглася с думите на Чжоу Ен Лай, цитирани от мен в началото на този материал. Наистина 100 години са твърде кратък период, за да се оцени ролята на една революция от мащабите на Октомврийската революция!

Все пак слава Богу, че по света съществуват честни и почтени хора, които пишат и публикуват правдиви книги, посветени на всичките тези събития, които изброих по-горе. В резултат на такива книги успях да си създам някаква що-годе логична представа, както си мисля, за това велико събитие от човешката история – Октомврийската революция, което днешните журналя и платените клакьори на съвременната финансова олигархия се опитват да ни представят като трагична историческа грешка, превърнала се в значимо историческо събитие по някакво досадно недоразумение!

Една от любопитните новини, които напоследък чувам особено често от представители на руската съвременна либерална журналистика, е, че всъщност Русия не се е нуждаела от революция в началото на XX век, защото тя е била вече тръгнала по пътя на бързата индустриализация и демократизация още от края на XIX век. Наистина, след отмяната на крепостничеството и особено по времето на режима на Столипин, в Русия се провеждат редица реформи, които раздвижват огромния човешки и природен потенциал на страната. Към края на първото десетилетие на XX век обаче Столипин е отстранен от власт и даже убит, не без мълчаливото съгласие и бих казал дори – одобрение на царския двор. Начело на властта идват крайно реакционни елементи, които са против реформите на Столипин.

Русия влиза в Първата световна война съвършено неподготвена, търпи сериозни военни поражения от Германия и има известни успехи само срещу войските на разпадащата се Австроунгарска империя и Отоманската империя в Кавказ. Загубите ѝ в жива сила са огромни, а армията изнемогва от лошо снабдяване с храна и оръжие.

Вярно е, че, продължавайки войната, Русия неизбежно е щяла да бъде на страната на победителите, но на руския народ не са му били нужни победи и чужди територии, а хляб, земя и свобода от ретроградния царски режим, начело на който е стоял един слаб и посредствен в интелектуално отношение император. Между другото доста подобни са били и условията, предизвикали Великата Френска революция, историята на която Ленин нееднократно използва като пътеводител при вземането на едни или други тактически решения по време на Октомврийската революция и след нея.

Великата Руска революция от 1917 година започва с Февруарската буржоазно-демократична революция, която сваля царизма и провъзгласява демократични реформи, които обаче ръководителите на буржоазната революция не са в състояние да организират и проведат в живота. Това се оказват в състояние да направят само болшевиките, които, макар и малко на брой, са били добре организирани и са имали за ръководители гениални политически и военни тактици като Ленин и Троцки.

Днес много журналя в захлас обясняват на публиката какъв изверг, немски шпионин, развратник и какво ли не е бил Ленин, но истината е, че той е бил гениален политик и тактик. Ленин е бил дълбоко отдаден на идеята си да постигне това, което Маркс и Енгелс са считали за невъзможно – победа на социалистическа революция в една от най-изостаналите в политическо, социално и индустриално отношение страни в Европа! Каквито и пороци да се приписват пост фактум на Ленин, истината е една: той успява да разбере кога е моментът за революционния преврат, кои хора, кога и къде трябва да се намесят и да ръководят отделните събития, какво ще привлече огромните маси в Русия на страната на болшевиките и кои партии и организации в един или друг момент трябва да бъдат кооптирани като съюзници на болшевиките. В резултат на това е победена не само вътрешната реакция в лицето на дворяните-земевладелци и офицерството, но и външната намеса на великите държави, притежаващи средства и ресурси многократно превишаващи възможностите на вече разорената от войната Русия. При това трябва да се прави разлика между почти безкръвния Октомврийски преврат, който докарва на власт болшевиките заедно с есерите и меншевиките, и невъобразимо жестоката и разорителна гражданска война, която се разгаря в Русия към края на Световната война и след това. През гражданската война на моменти Русия е буквално пред разпадане, поради възникването на редица националистически държавни образования, както в европейската част на империята, така и в Кавказ, Задкавказието, Средна Азия и Сибир.

Впрочем, тези които се "ужасяват" от жестокостите на гражданската война в Русия, приписвайки ги често на "примитивни азиатски черти" в характера на руснаците и на "престъпната идеология" на болшевиките, би трябвало да се поинтересуват малко повече за гражданските войни, описани в световната история. Ако се почне например от гражданските войни в Рим в края на републиката, мине се през селските войни в средновековна Европа, войната на Бялата и Червената роза и протестантската революция в Англия, Американската революция и гражданската война в САЩ, Френската революция, буржоазно-демократичните революции в Европа през 1848 година, Френската комуна и други революционни движения в Европа и света, ще се види, че жестокостите по време на революциите и съпътстващите ги граждански войни са винаги големи и отнасят в гробовете стотици хиляди и милиони жертви. В това отношение Гражданската война в Русия вероятно се отличава от другите граждански войни главно по абсолютния брой на хората, които по един или друг начин са засегнати от нея най-вече поради размера на Русия, а не поради някакви специфични и непонятни черти в руския характер, както се опитват да ни втълпят в съзнанието Средствата за масова дезинформация (СМД).

След гражданската война, по времето на която болшевишката партия се разраства и укрепва, пред Ленин и съратниците му се изправя безпрецедентната задача да създадат напълно нови държавна администрация, армия и сили на реда. Това трябва да стане паралелно с икономическото възстановяване на една огромна многонационална страна. В наши дни най-близък аналог до задачата, стояща пред болшевиките през 20-те години на миналия век, може да се намери в задачата, стояща пред САЩ след победата им над режима на Саддам Хюсеин в Ирак. Ние всички сме свидетели как "успешно" тази задача бе решена от САЩ в една далеч по малка и не толкова разорена държава каквато беше Ирак след войната от 2003 година в сравнение с Русия след Първата световна война.

Периодът на 20-те години в Съветска Русия се характеризира с трескаво търсене на административни и стопански решения за бъдещето развитие на страната. Всред болшевиките и техните съюзници по онова време съществуват редица идеологически течения, предлагащи пътища за развитието на новата държава, каквато никога до този момент не е съществувала и каквато по теорията на марксизма не е трябвало да възникне и съответно не е можела да успее! Едно от най-важните течения е било това, оглавявано от Троцки, според което всички сили на болшевиките и Съветската държава трябва да бъдат съсредоточени към разпространяването на революцията в Европа и по света, защото само перманентната революция може да гарантира оцеляването на съветската власт!

Ленин, който е бил гениален политик и тактик, разбира, че Западна Европа е далеч от социалистическа революция. Той търси да обоснове оригинални идеологически и политически решения, като Новата икономическа политика (НЕП), с помощта на които да съживи разрушената руска икономика. В тези му усилия на негова страна застава Сталин, който започва изграждането на административната структура на болшевишката партия и Съветската държава. След смъртта на Ленин, когато възниква неизбежната борба за власт и спорове за бъдещият път на развитие на Съветска Русия, връзките на Сталин с административния апарат на партията и държавата му помагат да вземе връх и да наложи своите виждания за пътя, по който трябва да върви Русия. Противно на идеите на останалите съратници на Ленин, които са пледирали за световна революция, хармонично развитие на икономиката с цел подобряване на жизненото равнище на народа и т. н., Сталин счита, че страната е обкръжена от държави, които са против Русия по идеологически съображения и в допълнение считат, че такава огромна и потенциално богата на ресурси държава не бива да съществува и рано или късно трябва да бъде "намалена до приемливи и управляеми размери"! По тези причини Съветска Русия, според Сталин, трябва да развие в изключително кратки срокове тежкото си машиностроене и производството на средства за производство. Това трябва, от една страна да я направи независима от останалия враждебен свят, а от друга – да ѝ позволи да изгради мощна военна индустрия с капацитет, способен да устои на всеки противник на националната сигурност. Истината е, че икономическите и политическите санкции срещу Русия не са днешно изобретение, а имат своята история още от зората на пост-имперска Русия.

Победата на Сталин в междуособната борба за бъдещото развитие на Съветска Русия почти неизбежно води до ликвидация на противниците на избрания от него път за развитие. Дали е можело да се избегне трагедията на вълните от Сталиновия терор през 30-те години е трудно да се каже, защото в историята условностите от типа "ако ... не се бе случило, то би станало ..." са безсмислени упражнения и фантазии! Истината е, че срещу неимоверно бързите темпове на индустриализация, наложен от Сталин, е имало огромно противодействие всред върхушката на болшевишкото ядро от времето на революцията.

Накратко Сталин е трябвало за изключително кратко време да построи една държава, която да е в състояние да устои на атака от най-силните държави на капиталистическия свят. В допълнение външната политика на Съветска Русия не е трябвало да допусне съюзяването на главните капиталистически държави по онова време за война срещу СССР. Успехът или неуспехът в решаването на тази задача е единственият критерий, по който Сталин е считал, че ще го съди историята!

Едно от най-големите позорни петна в историята на Съветска Русия преди Втората световна война, а и дълго време след това, е системата на наказателните концентрационни лагери, известна като ГУЛаг. Трябва да отбележа обаче, че в историята на XX век почти никога не се споменава, че концентрационните лагери са британско изобретение, реализирано по времето на войните с бурите в Южна Африка. За да сломят съпротивата на бурите в края на XIX и началото на XX век, британските войски организират концентрационни лагери, в които затварят жените и децата на партизанстващите бури. Загубили продоволствената подкрепа на семействата си и обезпокоени за съдбата на гладуващите в лагерите жени и деца, бурите доста бързо отстъпват и се предават на британците. След това концентрационни лагери използват и немците в съседна Намибия, където губернатор е бил бащата на Гьоринг. Лагерите в Намибия са преди всичко лагери на смъртта и имат за цел да ликвидират бунтовните туземни племена в Намибия и да освободят територията за колонизация от немци. Това разбира се не оневинява съветската власт и Сталин, а само демонстрира, че болшевиките не са първите, които използват лагерите като средство за терор. Създава се впечатлението, че лагерите в Съветска Русия са служели преди всичко за икономическата колонизация на Сибир и Средна Азия чрез насилствено депортиране на милиони хора, проявили признаци на враждебност към социализма или станали жертва на неизбежното доносничество при подобни масови мероприятия на терор с цел материална облага за доносниците.

Когато историческият тест за Съветска Русия – Втората световна война – настъпва, творението на Сталин устоява на изпитанието, макар и с цената на огромни жертви! Ако СССР не е била успяла да устои на теста, то, ако се съди по идеологията на нацизма, това е щял да бъде края на руския народ и на останалите славянски народи в Европа.

Митът за военната и продоволствена помощ на САЩ, която сама по себе си е разгромила нацисткият колос, не е нищо повече от един самообслужващ мит, който днес се разпространява в СМД. Достатъчно е да се погледнат статистиките от доставките на помощта от САЩ и произведеното от съветската индустрия и да се направи сравнение с развитието на производството в Германия през периода на войната, за да се извади необходимото заключение, че приносът на западните съюзници на СССР във войната е чувствителен, но в никакъв случай не и решителен, за победата на Съветската армия над нацистката военна машина, която между другото през войната се е ползвала от стопанските ресурси на почти цяла Западна Европа!

Що се отнася до ролята на военните действия на западните съюзници на СССР във войната срещу Германия, след дебаркирането им в Нормандия, за общата победа, то тя е силно преувеличена, като неслучайно, когато се говори за военните действия на съюзниците на Западния фронт, неизбежно се възхвалява само битката при Болдж, в която дивизия на американската армия геройски се съпротивлява, за да спре контранастъплението на немците в Ардените, което не успява едва ли не само поради липса на гориво за немските танкове!

Често в СМД се говори за предателския пакт Рибентроп-Молотов, но никога не се споменава, че в Мюнхенското разграбване на Чехословакия участва не само Германия, но и Полша и Унгария! Злобно се критикуват бойните качества на Червената армия и нейното командване в началото на войната, но се забравя, че само година преди това Вермахтът за по-малко от месец е разгромил английският експедиционен корпус във Франция и френската армия, която тогава е била по-голяма и по-модерно въоръжена от Вермахта и в допълнение командвана от великите френски маршали, победили Германия през Първата световна война!

Резултатът от Сталиновия период в историята на СССР най-добре се характеризира с думите на Чърчил, че Сталин бил получил Русия с дървеното рало и я превърнал в индустриална държава с ядрено оръжие!

От друга страна обаче Сталин създава една партия, която претендира за уникален контрол над властта в държавата, но няма вградени задължителни механизми за периодична подмяна на ръководния си състав, което би обезпечило достъпа на нови идеи до върхушката на властта. По зла ирония на съдбата такъв достъп по сталиново време се е обезпечавал от периодичните чистки на партийните и стопански функционери практически от всички нива, с което са се характеризирали вълните на партийния терор през 30-те и 40-те години. Когато тези чистки се заклеймяват и отменят, КПСС в продължение на 30 години се калцифицира до такава степен, че промяната на върховното ѝ ръководство става само с посредничеството на естествената смърт на членовете му. Това е причината както за загниването на Съветската държава, така и за неспособността ѝ да произведе ръководители, които не само да разберат, че системата е дълбоко прогнила и неспособна за развитие, но и да измислят как тя да бъде модернизирана, без това да предизвика тотален разпад на държавата. Този разпад настъпва, когато през 90-те години реформаторите се опитват да реорганизират системата по западен образец, без да се съобразяват със специфичните структури на Съветската държава и нейния многонационален характер!

Разпадането на СССР е безусловно едно от най-трагичните събития на XX век не само защото някой чувства емоционална привързаност към съюза, а защото то е съпроводено с неизмерими страдания за голяма част от съветските народи, които в болшинството си не спечелиха в материално отношение от него. Може да се каже, че народите на Руската федерация спечелиха най-много от разпадането на Съюза.

Западните икономисти, финансисти и политици организираха и съдействаха за практическото разграждане на социалистическото стопанство на СССР и присвояването му от членовете на партийния, комсомолски и стопански актив на КПСС и СССР с надеждата, че те ще споделят новополучените богатства с менторите си. В някои случаи това стана, а в други – не, но по-важният резултат беше, че едната от двете суперсили изчезна от световната сцена! САЩ решиха, че са получили правото да господстват безразделно в света в продължение на десетилетия. Оказа се обаче, че това не е толкова просто.

Първо, на световната сцена излизаше Китай с хитра политика на икономическо развитие с помощта на Запада, което беше структурирано по начин, осигуряващ на китайците "know how" и собственост на индустриалните предприятия и технологии, като в същото време този процес на индустриализация беше съпроводен с деиндустриализацията на Запада и по специално на САЩ. При това Китай си оставаше до голяма степен социалистическа икономика с експериментиране на мерки за развитието на индивидуалната стопанска инициатива на широки кръгове от населението!

Второ, Руската федерация в началото на XXI век се отърси от магията на безразделния капитализъм и в лицето на Путин и неговата администрация постепенно наложи ограничения на местните олигарси, като ги застави или да работят за доброто на нацията и за свое добро, или да се разделят с награбеното по време на прехода. Държавата успя да спре разпада на федерацията, армията и органите на реда и законността и се опитва да въздигне от миналото идеята за религия и държавност като обединяващи фактори за стабилността на Руската федерация!

Безразделното господство на САЩ се оказа твърде кратко! Ако се има предвид как то бе пропиляно в безумни и ненужни войни срещу противници, които не могат да бъдат победени, без да бъдат унищожени заедно с народите, които те използват, човек неизбежно се пита дали има някой, който изобщо да е спечелил от разпадането на СССР?

Някои си мислят, че Октомврийската революция отдавна е изживяла ролята си на катаклизъм, разклатил устоите на социалните структури в началото на XX век, но на мен ми се струва, че е все още твърде рано да затваряме страницата от историята на човечеството, отворена от нея. Тепърва предстои да видим как ще приключи гигантската борба между капитализма и социализма, основни участници в която днес са САЩ и Китай!

Дилетант

Ерусалим - столица на Израел!?

През 1995 година, когато светът все още живееше под впечатлението за неочаквания край на Студената война, Конгресът на САЩ прие единодушно закона, наречен "Jerusalem Embassy Act". Този закон признава Ерусалим за столица на Израел и задължава президента на САЩ да премести посолството на страната в този град! Конгресът позволява на президента на САЩ всеки 6 месеца да отлага прилагането на закона, като по този начин му дава възможност да изпълнява ролята на "справедлив посредник" при решаването на спорните въпроси свързани с конфликта между палестинците и Израел.

Очевидно, за Конгреса на САЩ е без значение, че според решението на ООН за създаването на Израел, Ерусалим трябва да бъде обявен за свободен град под егидата на ООН, поради факта, че този град се счита за свещен за трите Абрахамови религии: юдеизма, християнството и исляма. За съжаление за Конгреса на САЩ валидни световни закони са само тези закони, които той харесва и е съвършено естествено, когато някое решение на международна организация не се харесва на Конгреса, то той просто или да не го спазва или безапелационно да го отменя, като приема свой закон на негово място!

Територията, на която трябваше да бъде създаден Израел, беше определена от ООН още в решението ѝ за създаването на еврейската държава, прието през 1947 година. Войната през 1948 година, започната от арабите веднага след обявяване на създаването на Израел, бе спечелена от Израел и той значително увеличи предварително отредената му територия. Последваха войните от 1967 и 1973 година, които Израел отново спечели и така увеличи още повече територията си. Завоеванията от последните две войни включваха целия Ерусалим, Западния бряг на река Йордан, Ивицата Газа, Голанските възвишения и целия Синайски полуостров. Тези териториални завоевания на Израел не са признати от световната общественост като част от бъдещата територия на Израел. (Синайският полуостров беше върнат на Египет като отплата за сепаративния мир, сключен с Израел.) Израел предаде Ивицата Газа на палестинците, като си запази правото на контрол върху практически цялата икономическа дейност в този район чрез стриктен надзор над морските и сухоземните граници на Ивицата Газа. В крайна сметка войните на Израел с околните арабски държави доведоха до драстично намаление на територията, която първоначално беше определена от ООН за палестинското арабско население от района!

През целия период след войната от 1967 година и особено след разпадането на СССР, та до днес, Израел имитира, със съдействието на САЩ, преговори със палестинците за установяване на палестинска държава върху територията на Западния бряг на реката Йордан и Ивицата Газа със столица в Източен Ерусалим. Казвам "имитира преговори", защото отдавна е очевидно, че Израел си прави устата за части от Западния бряг, целия Ерусалим и Голанските възвишения, а ако се проследят и разни публикации на видни ционисти и държавни ръководители на Израел, то апетитите са далеч по-големи! Непрекъснато, особено през последните години, Израел отчуждава земи на Западния бряг на Йордан и в Източен Ерусалим, на които заселва евреи в новопостроени селища, като по този начин създава "териториални факти" в района, които ще му позволят в бъдеще да претендира за тези земи, когато и ако някога се дойде до съглашение за създаване на Палестинска държава в незаконно окупираните територии на запад от река Йордан.

Накратко, основната идея на ционистите управляващи Израел, е създаването на Велик Израел с няколко изолирани кантона, населени от палестинци с ограничени права на вътрешно самоуправление. Подобно решение на проблемите в района няма да има нищо общо с решението на ООН през 1947 година за създаването на Израел, на независима Палестинска държава и на Ерусалим като свободен град!

На 6 декември 2017 година президентът Тръмп реши да прекрати непочтената игра с очакванията и надеждите на народа на Палестина и обяви, че САЩ ще преместят във възможно най-скоро време посолството си в Ерусалим!

Искам да отбележа, че аз приветствам решението на Тръмп да нарече нещата със собствените им имена и да признае двуличието на САЩ спрямо Палестинския въпрос досега, като изкара американската политика на чиста вода с признанието, че САЩ отдавна не се борят за създаването на жизнена Палестинска държава и че управляващото във Вашингтон ционистко лоби отдавна счита, че Ерусалим е неделима столица на Израел! Според мен идеята за Палестинска държава, съществуваща паралелно с Израел на територията на днешен Израел и окупираните от него арабски земи, е мъртва от дълго време! Само ако се погледнат имената на американските посредници в преговорите между палестинците и ционистки Израел за бъдещето на Израел и окупираните територии, ще се види, че САЩ никога не са имали намерение да бъдат честни посредници в тези преговори. От дълго време американските посредници са от еврейски произход, често с американско и израелско гражданство и с безусловна преданост към ционистките идеи на създателите на Израел! В допълнение евангелистките християнски организации в САЩ гледат на създаването на Велик Израел със столица Ерусалим като начало на предсказаното в библията идване на Христос на земята и възцаряването му като "крал на кралете" над целия свят!

Единственият разумен път за палестинците е да приемат Израел като единствена държава на териториите между реката Йордан и Средиземно море и започнат неуморна борба за човешки права в новата държава! Това разбира се е против дълбоко расистката теория на ционизма, който иска Израел да е държава само на евреите, но в една подобна борба за човешки права и срещу апартейда, който и днес съществува в Израел, палестинците с голяма вероятност ще имат подкрепата на Европа, на останалите демократични държави по света и дори подкрепата на много американци!

Неизбежен е обаче въпросът какви ще са последствията от това решение на президента Тръмп.

Възможните последствия варират от никакви до много тежки! От една страна израелските сили за сигурност и армията контролират с желязна хватка реда в окупираните територии и опитите дори за невъоръжена борба на палестинците ще бъдат парирани с жестока безапелационност. Израел отдавна не се притеснява от реакцията на света към мерките за сигурност, които той ще предприеме срещу възможни атаки на неподчинение и съпротива от страна на палестинците от окупираните територии срещу цели в Израел. Светът е доста нервен от терористичните атаки на Ал-Кайда и Ислямската държава през последните години, за да прояви и най-малко съчувствие към протестни изяви от страна на палестинците. От друга страна световните Средства за масова дезинформация (СМД) с голяма лекота и удоволствие ще представят всеки, дори легитимен, израз на протест като терористичен акт, стига за това да има дори и най-малък повод или възможност!

Засега реакцията на ислямския свят е доста решителна. На съвещание на Ислямската конференция, свързано с решението на президента на САЩ открито да признае Ерусалим за столица на Израел, беше приета остра декларация, от която става ясно, че 57-те членки на организацията считат, че решението на президента на САЩ "...има за цел да промени законния статут на град 'Al-Quds Al-Sharif', което го прави невалидно и незаконно, тъй като то грубо нарушава международните закони и по-специално Четвъртата Женевска конвенция, а също така и резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, номера 478 (1980) и 2334 (2016) ...". С други думи, този документ, подписан от представителите на над 1.6 милиарда мюсюлмани по света, категорично заклеймява решението на САЩ, като декларира, че Ерусалим е изключително важен символ за ислямския свят, обвинява САЩ в нарушение на международните закони, обявява, че САЩ ще бъдат отговорни за всички последствия от това решение и обявява, че ислямският свят повече не счита САЩ за спонсор на процеса за мирно решаване на Палестинския проблем!

Имайки предвид обаче продажността на редица от режимите в ислямския и особено в арабския свят, човек не бива да бърза със заключения, базиращи се на гневния тон на тази декларация. В СМД се промъкват съобщения за задкулисни машинации на Саудитска Арабия, като се твърди, че престолонаследникът принц Мохамед бин-Султан е обещал на Махмуд Абас 10 милиарда долара, ако палестинците се съгласят на държава само в Ивицата Газа, като естествено териториите на Западния бряг се предоставят на Израел:

"Saudi Crown Prince offered $10 billion to Mahmoud Abbas to give the West Bank to Israel?" - By Siasat

http://www.informationclearinghouse.info/48412.htm

Твърди се, че Абас е отказал да приеме подобно предложение, но ако слуховете са верни, то те съвпадат с редица други данни за сътрудничество на режима в Саудитска Арабия с Израел, целящо създаването на общ фронт между Израел и монархиите около персийския залив, насочен срещу Иран, Сирия, Ирак и Ливан, т. е. срещу държавите от така наречения шиитски полумесец. Очевидно солидарността на арабските режими с палестинците си има граници и те се определят от монархическите и икономическите интереси на "стълбовете на демокрацията" около Персийския залив!

Израел също не смята да преклони глава пред декларациите на Ислямската конференция, прекрасно разбирайки и оценявайки конкуренцията за власт и влияние между Саудитска Арабия и Иран. Израел Кац – министър, отговарящ за разузнаването – заяви на 13 декември 2017, че Израел ще върне Ливан в каменната ера! В заявлението си той твърди, че Иран е организирал производството на модерни ракети в Ливан и че Израел няма да допусне това да продължава, а ще бомбардира Ливан, за да унищожи тези производства, дори ако е необходимо Ливан да бъде върнат в каменната ера!

"Israel Will Return Lebanon to Stone Age, Intel Minister Threatens" - By Daily Sabah

http://www.informationclearinghouse.info/48411.htm

По всичко личи, че политиката на Израел да разбие арабските държави около себе си на дребни шейхства (планът "Clean Break", разработен от Richard Perle, Paul Wolfowitz, R. James Woolsey, Elliot Abrams, Donald Rumsfeld, Robert Zoellick и John Bolton), които той ще може да контролира икономически и да доминира военно, пропадна с победата на Иран, Хизбула, Асад и Русия над Ислямската държава и останалите терористични групировки в Сирия. От войната в Сирия Хизбула излезе изключително укрепена и с голям боен опит и модерно въоръжение, което Израел счита за особено голяма опасност за ционисткия проект. Израел все повече и повече разчита на съюз със Саудитска Арабия, която вижда в Иран и шиитските маси в района заплаха за господството си над ислямския свят произтичащо от статута ѝ на хранител на най-свещените места на исляма – Мека и Медина. За да получи сътрудничеството и съюза на Саудитска Арабия Израел неизбежно ще трябва да измисли някакъв "modus vivendi" за статута на третото по свещеност място за исляма – Ерусалим. Каквито и да са обаче решенията на проблемите в Палестина, не бива да се очаква, че ще бъде постигнат лесен мир и разбирателство. Аз винаги съм се удивлявал на способността на евреите през вековете да предизвикват нещастия и катастрофи за себе си! Остава само да видим какво нещастие ще сътворят този път, както за себе си, така и за останалите около тях, а може би и за цялото човечество!

Дилетант

За моите приятели от "Десен профил" във Facebook

За моите приятели от "Десен профил" във Facebook

Напоследък аз се оказах по непонятно стечение на обстоятелствата включен в групата "Десен профил" във Facebook. В резултат на това започнах да получавам минимум по десетина ел-писма на ден, съдържащи като правило, критики на някогашния комунистически режим, зловещи предсказания за бъдещата съдба на днешна Русия и заклинания срещу съвременното олицетворение на Люцифер – Путин! Други любими теми на "Десен профил" са атомната централа в Белене, целта на която е икономическото поробване на България от Русия; как Русия не е освободила България от турско робство, а се е опитала да я пороби; моралното падение на България, следващо от наличието на паметници на Съветската армия в страната; ужасният факт, че СССР е обявил война на България на 5 септември 1944 година и е окупирал България, когато по-справедливо е било това да направят англо-американците; как всичко положително и добро за България винаги е идвало от Запад, като се почне от Берлинския договор, мине се през Ньойския договор, та се свърши с бомбардировките на София през Втората световна война и т. н.! Впрочем с Берлинския и Ньойския договор и бомбардировките май малко се поувлякох!? За Ньойския договор все още не обвиняваме Русия, а само мълчаливо страдаме, а за бомбардировките... направихме паметник на англо-американските пилоти, вероятно за да изкупим вината на българските пилоти, които са си позволили да защищават София от тях!

Пишещите в "Десен профил" обичат да наричат обществения строй в България преди ноември 1989 година "комунал-онанистически" режим, а комунистите са разбира се "комунал-онанисти"! За мен си остава загадка защо пишещите в "Десен профил" считат, че увеличават убедителността на своите умствени излияния, като използват повече и по-цветисти нецензурни слова и изражения? Това обаче, което ме тревожи повече, е, че общото ниво на мисловността и интелекта в писанията на авторите, изявяващи се в "Десен профил", не надхвърлят интелектуалното ниво на писанията на платените преститутки по времето на въпросния "комунал-онанизъм"! Освен това трябва да отбележа със съжаление, че нивото на грамотност у днешните преститутки е доста по-ниско от това на техните колеги и колежки отпреди ноември 1989 година. Изглежда десните писачи днес не са по-интелигентни от левите писачи едно време, да не говорим, че те често даже се оказват едни и същи хора. По всичко личи, че те не са по-малко под контрол, отколкото драскачите от едно време. Разликата е само, че някога имахме доста ясна представа кой и защо контролира писачите и драскачите, но Кой контролира днес преститутките, които се изявяват в "Десен профил" и другите подобни "информационни обединения" не е толкова ясно? Че някой ги контролира е повече от очевидно, защото за продължителни периоди от време ел-писмата са от един единствен писач, който например сега се казва Тодоров Борис, а преди две-три седмици имаше друго име! Това ме навежда на мисълта, че "Десният профил" си има нещо като отговорен редактор, който подбира какви материали да изпраща на раята?! Освен това интензивността на неговата дейност говори за целодневен труд, което предполага, че някой плаща за този труд, освен ако въпросните "отговорни редактори" не живеят от фотосинтеза.

Както вече отбелязах, едно от любимите занимания на "Десен профил" е да ругае "комунал-онанистичния" строй и да "доказва" как всичко, направено по онова време, не струва пукната пара и даже не е съществувало реално, а само в главите на изкуфелите старци и бабички, живяли при комунал-онанизма! Бедата е, че младото поколение не се интересува от историята на народа си и разчита, че след като има под ръка Google и другите "вълшебни възможности" на Интернет, може да не знае и да не помни нищо от историята, защото тя винаги му е достъпна чрез смарт-телефоните! Проблемът е, че знаенето на историята предполага не само запаметяването на различните исторически събития и факти, но и тяхното осмисляне и свързване в тъканта на историческото съзнание на народите! Тези народи, които не знаят историята си, са обречени на изчезване, но подобна трагедия очаква и тези народи, които не знаят и не разбират истинската си история, а са готови да приемат фикциите, които продажни политици и политикани им втълпяват в главите!

В оставащите няколко реда ще се опитам да отговоря на някои от "въжделенията" на "редакторите на Десен профил", без да се заблуждавам нито за минута, че ще мога да ги убедя в каквото и да е.

1. "Комунал-онанистичният режим" безусловно погуби хиляди невинни хора след преврата на 9-ти септември 1944 година, но стотици хиляди хора погуби и режимът, който беше свален от този преврат! Спомнете си жертвите на безсмислените и катастрофални войни от началото на XX век, войнишкото въстание, превратът на 9-ти юни, бунтовете през 1923 година, противодържавната активност през периода на Втората световна война, и ще видите, че ако се тегли калема не е ясно кой е убил повече българи? Ако войните можем да считаме, че са водени за националното обединение на българите, то не трябва ли все пак да се търси сметка защо политиците от онова време са били толкова неграмотни и продажни, та да не предвидят нито веднаж успешно в цели три войни на коя страна да застанат, и каква политика да водят, та България да не загуби? Слава Богу, че поне в четвъртата България не обяви война на СССР, а се отърва само с бомбардировки от англо-американците. Благодарение на СССР и Германия България дори спечели Южна Добруджа!

2. "Комунал-онанистичният режим" отпреди ноември 1989 година остави една грамотна нация с повече или по-малко модерна индустрия и селско стопанство, благодарение на които България беше сред първите 40 държави в света по икономическо и социално развитие! Това е по статистиките на ООН от онова време. Погледнете сега къде е България по същите тези статистики на ООН!? За това, разбира се, отново са виновни "комунал-онанистите", защото Десните са били на Луната и нищо не са можели да направят от там по време на така наречения преход!? А какво да кажем за ролята на онези специалисти от западните университети, МВФ и МБР, които съветваха, както бившите агенти на КДС, така и техните Десни съобщници какво да направят, за да разграбят по най-успешен начин построеното от народа през годините на "комунал-онанизма"?

3. Атомната централа в Белене далеч не е толкова очевидно ненужна за България. Страната не разполага с големи и надеждни източници на хидроенергия, а топлоелектрическите ѝ централи скоро неизбежно ще трябва да бъдат затворени, освен ако в Европа не дойде на власт Доналд Тръмп! Глобалното затопляне буквално "чука на вратата" и масовата електрификация на транспорта може да дойде значително по-рано, отколкото им се струва на "десните специалисти" по енергетика.

4. Русия е освободила България от турско робство, независимо от това каква е била целта на Александър II и правителството му. За освобождението са загинали десетки хиляди руснаци, румънци, финландци и други поданици на Руската империя. Ако т. н. Десни имат поне капка човешка доблест и благодарност, то би трябвало да престанат да дискутират този въпрос, защото поведението им е най-малкото некрасиво, да не кажа отвратително!

5. Паметниците на Съветската армия в България, по мнението на някои хора, може и да са малко повече отколкото трябва, но те не бива да се възприемат като символи на зависимостта на България от Русия, защото такава за момента не съществува. Те са символи на благодарността на човечеството и българския народ към милионите жертви, дадени от СССР във войната срещу нацизма. Ако някой открито провъзгласи, че съжалява за разгрома на нацизма, то аз нямам нищо против той да ненавижда и паметниците на Съветската армия. В противен случай си позволявам да посъветвам враговете на паметниците на Съветската армия да си затварят устата и да приемат историята такава каквато е! Освен това аз по принцип съм противник на разрушаването на паметници от миналото, когото и да възхваляват те, защото историята е такава каквато е и с разрушаването на един или много паметници тя няма да се промени или да бъде изтрита от миналото!

6. СССР обявява война на България на 5 септември, защото според уговорките в Техеран и Ялта България попада в сферата на влияние на СССР. Ако някой не е съгласен с това – да ругае Рузвелт и Чърчил, но да не забравя, че и те не са имали много възможности да лавират по онова време. Освен това е предстояло изтеглянето на немските войски от Гърция и окупацията на България е била необходима, за да се предотврати това изтегляне.

7. Ако Русия е освободила, па било и по користни съображения, България от турско робство, то също по користни съображения Англия е направила всичко възможно да намали ефекта от победата на Русия в Освободителната война. Англия никога не е изразила съжаление за тази си несправедлива политика в ущърб на България и в полза на Отоманската империя, която струва на България още толкова територия, с колкото тя разполага днес. Напротив, след Първата световна война, Великобритания заедно с Франция, безмилостно отнемат от България още територии, които те раздават на Гърция, Сърбия и Румъния! Едва през Втората световна война, благодарение на Германия и СССР, в договора от Крайова България успява да си върне поне Южна Добруджа. Благодарение на СССР, на Парижката конференция, макар че е победена страна, България "не загубва нито една педя земя", както е бил обещал Молотов, въпреки претенциите на Гърция и Югославия за нови територии от България. Срамно е тези неща да се забравят и е недостойно за така наречените Десни да плачат за режимите от преди 9-ти септември, в които продажни политици като днешните са разграбвали страната и са били готови да я продадат за "паница леща"!

8. Що се отнася до Русия и Путин, то по-добре е да се въздържаме с предсказанията, защото бъдещето е все още пред нас и то съвсем не изглежда толкова розово и победоносно за Запада, ако сложим на везните и Китай, а без него според мен не може!

Въпреки всичко трябва да призная, че аз чета много от публикациите в "Десен профил", като намирам някои от тях за разумни и градивни, и това е главно защото така нареченото "ляво" в България далеч не е това, което би трябвало да се разбира под този етикет. Не може една социалистическа партия да претендира, че е лява и че радее за интересите на бедните и средните класи, като държи в най-висшите си органи олигарси, забогатели от разграбването на националната икономика и богатства през прехода към така нареченото "Пазарно стопанство". Впрочем аз далеч не съм убеден, че "Свободният пазар" е бъдещето на социално-икономическото развитие на света, дори ако забравим за момент, че "Свободният пазар" е само една фикция в главите на икономистите. Според мен бъдещето е в баланса между ролята на държавата и частната инициатива, но този баланс тепърва ще видим как ще продължи да работи в Китай, както и къде минават границите между държавното и частното в икономиката? Историческа истина е, че нито една развита национална икономика в света не е станала такава без участието на държавата с капитали, митнически регулации и целеви инвестиции. По тази причина икономическата политика на българските правителства на прехода се провали трагично, унищожавайки дори наследството, оставено от "комунал-онанистичния режим" отпреди 1989 година!

Дилетант