Чувал съм,
че през 50-те години на миналия век
журналисти попитали министър-председателя
на Китай по онова време Чжоу Ен Лай
(френски възпитаник, завършил висше
образование в Париж) каква оценка би
дал за историческата роля на Великата
френска революция? След кратък размисъл
той отговорил, че според него е все още
твърде рано да се дава оценка за
историческата роля на подобно събитие!
През 2017 година
се навършиха само 100 години от Великата
Руска революция от 1917 година и всеки,
който не го мързи, бърза да дава оценките
си за това вероятно най-голямо историческо
събитие на XX век! Особено яростни са
дебатите около така наречената
Октомврийска социалистическа революция,
с която продължава революцията от 1917
година в Русия и която всъщност формира
до голяма степен историческите събития
в света почти до края на XX век.
За Октомврийската
революция слушам и чета поне от
седемгодишна възраст, т. е. повече от 65
години. Първоначално ми разказваха, че
руският народ под ръководството на
болшевиките начело с Ленин и Сталин се
е вдигнал на революция, за да свали
омразния царизъм. След това разбрах, че
Сталин няма почти нищо общо със самата
революция, а само си приписва заслугите
за нея. Всичко бил извършил Ленин с
верните си и самоотвержени съратници.
По-късно научих, че всъщност революцията
е направил Троцки, докато Ленин се е
криел във Финландия и на други скришни
места. Оказа се, че Сталин след революцията
е убил Ленин, по-късно Троцки, а
междувременно и много от верните им
съратници! Напоследък
ми бе обяснено, че всъщност болшевиките
са били една малка банда разбойници,
която е узурпирала революцията, и
въпросните революционери, унищожени
от Сталин, не са били нищо повече от едни
убийци на благородното руско дворянство,
интелигенция, руското селячество и
работниците, по време на самата революция
и през последвалата я гражданска война!
Бях учил, че
военният гений на Сталин е спасил СССР
и Европа от германския фашизъм, но след
това ми бе обяснено, че Сталин не е
никакъв гениален пълководец и военен
организатор и че без Хрушчов, Брежнев
и може би Жуков изобщо не е щяло да има
каквато и да е победа! Днес вече ми се
обяснява, че всъщност даже руснаците
нямат почти никакъв принос за победата
над Германия, а тя е изцяло заслуга на
оръжейните и продоволствени доставки
от Съединените щати за СССР, които по
магически начин са разгромили Вермахта
и изобщо военната мощ на нацизма! Нещо
повече, между Сталин и Хитлер и между
нацизма и комунизма се слага знак за
еквивалентност, откъдето следва, че
умните и прозорливи ръководители на
западните демокрации са използвали
мъдро едното зло – СССР и Сталин, за да
победят другото зло – нацистка Германия
и Хитлер, като след това са съсредоточили
усилията си за крайната победа на
демокрацията – победата над СССР в
Студената война!
Като се имат
предвид всичките изброени по-горе
противоречиви трактовки на едни и същи
исторически събития, не мога да не се
съглася с думите на Чжоу Ен Лай, цитирани
от мен в началото на този материал.
Наистина 100 години са твърде кратък
период, за да се оцени ролята на една
революция от мащабите на Октомврийската
революция!
Все пак слава
Богу, че по света съществуват честни и
почтени хора, които пишат и публикуват
правдиви книги, посветени на всичките
тези събития, които изброих по-горе. В
резултат на такива книги успях да си
създам някаква що-годе логична представа,
както си мисля, за това велико събитие
от човешката история – Октомврийската
революция, което днешните журналя и
платените клакьори на съвременната
финансова олигархия се опитват да ни
представят като трагична историческа
грешка, превърнала се в значимо историческо
събитие по някакво досадно недоразумение!
Една от
любопитните новини, които напоследък
чувам особено често от представители
на руската съвременна либерална
журналистика, е, че всъщност Русия не
се е нуждаела от революция в началото
на XX век, защото тя е била вече тръгнала
по пътя на бързата индустриализация и
демократизация още от края на XIX век.
Наистина, след отмяната на крепостничеството
и особено по времето на режима на
Столипин, в Русия се провеждат редица
реформи, които раздвижват огромния
човешки и природен потенциал на страната.
Към края на първото десетилетие на XX
век обаче Столипин е отстранен от власт
и даже убит, не без мълчаливото съгласие
и бих казал дори – одобрение на царския
двор. Начело на властта идват крайно
реакционни елементи, които са против
реформите на Столипин.
Русия влиза
в Първата световна война съвършено
неподготвена, търпи сериозни военни
поражения от Германия и има известни
успехи само срещу войските на разпадащата
се Австроунгарска империя и Отоманската
империя в Кавказ. Загубите ѝ
в жива сила са огромни, а армията изнемогва
от лошо снабдяване с храна и оръжие.
Вярно е, че,
продължавайки войната, Русия неизбежно
е щяла да бъде на страната на победителите,
но на руския народ не са му били нужни
победи и чужди територии, а хляб, земя
и свобода от ретроградния царски режим,
начело на който е стоял един слаб и
посредствен в интелектуално отношение
император. Между другото доста подобни
са били и условията, предизвикали
Великата Френска революция, историята
на която Ленин нееднократно използва
като пътеводител при вземането на едни
или други тактически решения по време
на Октомврийската революция и след нея.
Великата
Руска революция от 1917 година започва с
Февруарската буржоазно-демократична
революция, която сваля царизма и
провъзгласява демократични реформи,
които обаче ръководителите на буржоазната
революция не са в състояние да организират
и проведат в живота. Това се оказват в
състояние да направят само болшевиките,
които, макар и малко на
брой, са били добре организирани и са
имали за ръководители гениални политически
и военни тактици като Ленин и Троцки.
Днес много
журналя в захлас обясняват на публиката
какъв изверг, немски шпионин, развратник
и какво ли не е бил Ленин, но истината
е, че той е бил гениален политик и тактик.
Ленин е бил дълбоко отдаден на идеята
си да постигне това, което Маркс и Енгелс
са считали за невъзможно – победа на
социалистическа революция в една от
най-изостаналите в политическо, социално
и индустриално отношение страни в
Европа! Каквито и пороци да се приписват
пост фактум на Ленин, истината е
една: той успява да разбере кога е
моментът за революционния преврат, кои
хора, кога и къде трябва да се намесят
и да ръководят отделните събития, какво
ще привлече огромните маси в Русия на
страната на болшевиките и кои партии и
организации в един или друг момент
трябва да бъдат кооптирани като съюзници
на болшевиките. В резултат на това е
победена не само вътрешната реакция в
лицето на дворяните-земевладелци и
офицерството, но и външната намеса на
великите държави, притежаващи средства
и ресурси многократно превишаващи
възможностите на вече разорената от
войната Русия. При това трябва да се
прави разлика между почти безкръвния
Октомврийски преврат, който докарва на
власт болшевиките заедно с есерите и
меншевиките, и невъобразимо жестоката
и разорителна гражданска война, която
се разгаря в Русия към края на Световната
война и след това. През гражданската
война на моменти Русия е буквално пред
разпадане, поради възникването на редица
националистически държавни образования,
както в европейската част на империята,
така и в Кавказ, Задкавказието, Средна
Азия и Сибир.
Впрочем, тези
които се "ужасяват" от жестокостите
на гражданската война в Русия, приписвайки
ги често на "примитивни азиатски
черти" в характера на руснаците и на
"престъпната идеология" на
болшевиките, би трябвало да се поинтересуват
малко повече за гражданските войни,
описани в световната история. Ако се
почне например от гражданските войни
в Рим в края на републиката, мине се през
селските войни в средновековна Европа,
войната на Бялата и Червената роза и
протестантската революция в Англия,
Американската революция и гражданската
война в САЩ, Френската революция,
буржоазно-демократичните революции в
Европа през 1848 година, Френската комуна
и други революционни движения в Европа
и света, ще се види, че жестокостите по
време на революциите и съпътстващите
ги граждански войни са винаги големи и
отнасят в гробовете стотици хиляди и
милиони жертви. В това отношение
Гражданската война в Русия вероятно се
отличава от другите граждански войни
главно по абсолютния брой на хората,
които по един или друг начин са засегнати
от нея най-вече поради размера на Русия,
а не поради някакви специфични и непонятни
черти в руския характер, както се опитват
да ни втълпят в съзнанието Средствата
за масова дезинформация (СМД).
След
гражданската война, по времето на която
болшевишката партия се разраства и
укрепва, пред Ленин и съратниците му се
изправя безпрецедентната задача да
създадат напълно нови държавна
администрация, армия и сили на реда.
Това трябва да стане паралелно с
икономическото възстановяване на една
огромна многонационална страна. В наши
дни най-близък аналог до задачата, стояща
пред болшевиките през 20-те години на
миналия век, може да се намери в задачата,
стояща пред САЩ след победата им над
режима на Саддам Хюсеин в Ирак. Ние
всички сме свидетели как "успешно"
тази задача бе решена от САЩ в една далеч
по малка и не толкова разорена държава
каквато беше Ирак след войната от 2003
година в сравнение с Русия след Първата
световна война.
Периодът на
20-те години в Съветска Русия се
характеризира с трескаво търсене на
административни и стопански решения
за бъдещето развитие на страната. Всред
болшевиките и техните съюзници по онова
време съществуват редица идеологически
течения, предлагащи пътища за развитието
на новата държава, каквато никога до
този момент не е съществувала и каквато
по теорията на марксизма не е трябвало
да възникне и съответно не е можела да
успее! Едно от най-важните течения е
било това, оглавявано от Троцки, според
което всички сили на болшевиките и
Съветската държава трябва да бъдат
съсредоточени към разпространяването
на революцията в Европа и по света,
защото само перманентната революция
може да гарантира оцеляването на
съветската власт!
Ленин, който
е бил гениален политик и тактик, разбира,
че Западна Европа е далеч от социалистическа
революция. Той търси да обоснове
оригинални идеологически и политически
решения, като Новата икономическа
политика (НЕП), с помощта на които да
съживи разрушената руска икономика. В
тези му усилия на негова страна застава
Сталин, който започва изграждането на
административната структура на
болшевишката партия и Съветската
държава. След смъртта на Ленин, когато
възниква неизбежната борба за власт и
спорове за бъдещият път на развитие на
Съветска Русия, връзките на Сталин с
административния апарат на партията и
държавата му помагат да вземе връх и да
наложи своите виждания за пътя, по който
трябва да върви Русия. Противно на идеите
на останалите съратници на Ленин, които
са пледирали за световна революция,
хармонично развитие на икономиката с
цел подобряване на жизненото равнище
на народа и т. н., Сталин счита, че страната
е обкръжена от държави, които са против
Русия по идеологически съображения и
в допълнение считат, че такава огромна
и потенциално богата на ресурси държава
не бива да съществува и рано или късно
трябва да бъде "намалена до приемливи
и управляеми размери"! По тези причини
Съветска Русия, според Сталин, трябва
да развие в изключително кратки срокове
тежкото си машиностроене и производството
на средства за производство. Това трябва,
от една страна да я направи независима
от останалия враждебен свят, а от друга
– да ѝ позволи да изгради мощна военна
индустрия с капацитет, способен да устои
на всеки противник на националната
сигурност. Истината е, че икономическите
и политическите санкции срещу Русия не
са днешно изобретение, а имат своята
история още от зората на пост-имперска
Русия.
Победата на
Сталин в междуособната борба за бъдещото
развитие на Съветска Русия почти
неизбежно води до ликвидация на
противниците на избрания от него път
за развитие. Дали е можело да се избегне
трагедията на вълните от Сталиновия
терор през 30-те години е трудно да се
каже, защото в историята условностите
от типа "ако ... не се бе случило, то би
станало ..." са безсмислени упражнения
и фантазии! Истината е, че срещу неимоверно
бързите темпове на индустриализация,
наложен от Сталин, е имало огромно
противодействие всред върхушката на
болшевишкото ядро от времето на
революцията.
Накратко Сталин е трябвало за изключително кратко време да построи една държава, която да е в състояние да устои на атака от най-силните държави на капиталистическия свят. В допълнение външната политика на Съветска Русия не е трябвало да допусне съюзяването на главните капиталистически държави по онова време за война срещу СССР. Успехът или неуспехът в решаването на тази задача е единственият критерий, по който Сталин е считал, че ще го съди историята!
Едно от
най-големите позорни петна в историята
на Съветска Русия преди Втората световна
война, а и дълго време след това, е
системата на наказателните концентрационни
лагери, известна като ГУЛаг. Трябва да
отбележа обаче, че в историята на XX век
почти никога не се споменава, че
концентрационните лагери са британско
изобретение, реализирано по времето на
войните с бурите в Южна Африка. За да
сломят съпротивата на бурите в края на
XIX
и началото на XX век, британските войски
организират концентрационни лагери, в
които затварят жените и децата на
партизанстващите бури. Загубили
продоволствената подкрепа на семействата
си и обезпокоени за съдбата на гладуващите
в лагерите жени и деца, бурите доста
бързо отстъпват и се предават на
британците. След това концентрационни
лагери използват и немците в съседна
Намибия, където губернатор е бил бащата
на Гьоринг. Лагерите в Намибия са преди
всичко лагери на смъртта и имат за цел
да ликвидират бунтовните туземни племена
в Намибия и да освободят територията
за колонизация от немци. Това разбира
се не оневинява съветската власт и
Сталин, а само демонстрира, че болшевиките
не са първите, които използват лагерите
като средство за терор. Създава се
впечатлението, че лагерите в Съветска
Русия са служели преди всичко за
икономическата колонизация на Сибир и
Средна Азия чрез насилствено депортиране
на милиони хора, проявили признаци на
враждебност към социализма или станали
жертва на неизбежното доносничество
при подобни масови мероприятия на терор
с цел материална облага за доносниците.
Когато
историческият тест за Съветска Русия
– Втората световна война – настъпва,
творението на Сталин устоява на
изпитанието, макар и с цената на огромни
жертви! Ако СССР не е била успяла да
устои на теста, то, ако се съди по
идеологията на нацизма, това е щял да
бъде края на руския народ и на останалите
славянски народи в Европа.
Митът за
военната и продоволствена помощ на САЩ,
която сама по себе си е разгромила
нацисткият колос, не е нищо повече от
един самообслужващ мит, който днес се
разпространява в СМД. Достатъчно е да
се погледнат статистиките от доставките
на помощта от САЩ и произведеното от
съветската индустрия и да се направи
сравнение с развитието на производството
в Германия през периода на войната, за
да се извади необходимото заключение,
че приносът на западните съюзници на
СССР във войната е чувствителен, но в
никакъв случай не и решителен, за победата
на Съветската армия над нацистката
военна машина, която между другото през
войната се е ползвала от стопанските
ресурси на почти цяла Западна Европа!
Що се отнася
до ролята на военните действия на
западните съюзници на СССР във войната
срещу Германия, след дебаркирането им
в Нормандия, за общата победа, то тя е
силно преувеличена, като неслучайно,
когато се говори за военните действия
на съюзниците на Западния фронт, неизбежно
се възхвалява само битката при Болдж,
в която дивизия на американската армия
геройски се съпротивлява, за да спре
контранастъплението на немците в
Ардените, което не успява едва ли не
само поради липса на гориво за немските
танкове!
Често в СМД
се говори за предателския пакт
Рибентроп-Молотов, но никога не се
споменава, че в Мюнхенското разграбване
на Чехословакия участва не само Германия,
но и Полша и Унгария! Злобно се критикуват
бойните качества на Червената армия и
нейното командване в началото на войната,
но се забравя, че само година преди това
Вермахтът за по-малко от месец е разгромил
английският експедиционен корпус във
Франция и френската армия, която тогава
е била по-голяма и по-модерно въоръжена
от Вермахта и в допълнение командвана
от великите френски маршали, победили
Германия през Първата световна война!
Резултатът
от Сталиновия период в историята на
СССР най-добре се характеризира с думите
на Чърчил, че Сталин бил получил Русия
с дървеното рало и я превърнал в
индустриална държава с ядрено оръжие!
От друга
страна обаче Сталин създава една партия,
която претендира за уникален контрол
над властта в държавата, но няма вградени
задължителни механизми за периодична
подмяна на ръководния си състав, което
би обезпечило достъпа на нови идеи до
върхушката на властта. По зла ирония на
съдбата такъв достъп по сталиново време
се е обезпечавал от периодичните чистки
на партийните и стопански функционери
практически от всички нива, с което са
се характеризирали вълните на партийния
терор през 30-те и 40-те години. Когато
тези чистки се заклеймяват и отменят,
КПСС в продължение на 30 години се
калцифицира до такава степен, че промяната
на върховното ѝ ръководство става само
с посредничеството на естествената
смърт на членовете му. Това е причината
както за загниването на Съветската
държава, така и за неспособността ѝ да
произведе ръководители, които не само
да разберат, че системата е дълбоко
прогнила и неспособна за развитие, но
и да измислят как тя да бъде модернизирана,
без това да предизвика тотален разпад
на държавата. Този разпад настъпва,
когато през 90-те години реформаторите
се опитват да реорганизират системата
по западен образец, без да се съобразяват
със специфичните структури на Съветската
държава и нейния многонационален
характер!
Разпадането
на СССР е безусловно едно от най-трагичните
събития на XX век не само защото някой
чувства емоционална привързаност към
съюза, а защото то е съпроводено с
неизмерими страдания за голяма част от
съветските народи, които в болшинството
си не спечелиха в материално отношение
от него. Може да се каже, че народите на
Руската федерация спечелиха най-много
от разпадането на Съюза.
Западните
икономисти, финансисти и политици
организираха и съдействаха за практическото
разграждане на социалистическото
стопанство на СССР и присвояването му
от членовете на партийния, комсомолски
и стопански актив на КПСС и СССР с
надеждата, че те ще споделят новополучените
богатства с менторите си. В някои случаи
това стана, а в други – не, но по-важният
резултат беше, че едната от двете
суперсили изчезна от световната сцена!
САЩ решиха, че са получили правото да
господстват безразделно в света в
продължение на десетилетия. Оказа се
обаче, че това не е толкова просто.
Първо, на
световната сцена излизаше Китай с хитра
политика на икономическо развитие с
помощта на Запада, което беше структурирано
по начин, осигуряващ на китайците "know
how" и собственост на индустриалните
предприятия и технологии, като в същото
време този процес на индустриализация
беше съпроводен с деиндустриализацията
на Запада и по специално на САЩ. При това
Китай си оставаше до голяма степен
социалистическа икономика с експериментиране
на мерки за развитието на индивидуалната
стопанска инициатива на широки кръгове
от населението!
Второ, Руската
федерация в началото на XXI век се отърси
от магията на безразделния капитализъм
и в лицето на Путин и неговата администрация
постепенно наложи ограничения на
местните олигарси, като ги застави или
да работят за доброто на нацията и за
свое добро, или да се разделят с награбеното
по време на прехода. Държавата успя да
спре разпада на федерацията, армията и
органите на реда и законността и се
опитва да въздигне от миналото идеята
за религия и държавност като обединяващи
фактори за стабилността на Руската
федерация!
Безразделното
господство на САЩ се оказа твърде кратко!
Ако се има предвид как то бе пропиляно
в безумни и ненужни войни срещу противници,
които не могат да бъдат победени, без
да бъдат унищожени заедно с народите,
които те използват, човек неизбежно се
пита дали има някой, който изобщо да е
спечелил от разпадането на СССР?
Някои си
мислят, че Октомврийската революция
отдавна е изживяла ролята си на катаклизъм,
разклатил устоите на социалните структури
в началото на XX век, но на мен ми се
струва, че е все още твърде рано да
затваряме страницата от историята на
човечеството, отворена от нея. Тепърва
предстои да видим как ще приключи
гигантската борба между капитализма и
социализма, основни участници в която
днес са САЩ и Китай!
Дилетант