В процеса на
развитието на капитализма икономическата
мощ стана по-важна от политическата, а
след това мощта на банкерите и
инвестиционните авантюристи стана
по-важна от мощта на традиционните
индустриалци. Вече не е изгодно да бъдеш
Хенри Форд, а ФИНАНСИСТ и финансов
авантюрист или валутен спекулант. В
съответствие с предсказанията на Маркс,
капитализмът достигна до стадия в който
парите се печелят най-лесно и най-много
чрез манипулация на... пари и еквивалентните
им ценни книжа. Именно в това се изразява
неолибералната идея на глобализацията,
която позволява безпрепятственото
движение на капиталите по целия свят в
търсене на най-бързи и най-лесни печалби.
В тази връзка
е особено показателна фаустовската
сделка, която Бил Клинтън направи с
финансовата олигархия в САЩ, като
дерегулира дейността ѝ в отплата на
обещанието ѝ да подкрепи политически
спасяването на социалните програми на
държавата: социалното осигуряване
(social security) и медицинското осигуряване
за възрастните, инвалидите и най-бедните
(medicare и medicate).
Освободени
от рамките и ограниченията на държавните
регулации, приети още от времето на
Великата депресия, финансовите олигарси
от двете страни на Атлантика изградиха
огромна пирамида от частни капитали,
инвестирани във финансови деривати и
"ценни книжа", чието неизбежно срутване доведе до Великата рецесия от
2008 година.
Неспособни
да разберат машинациите на "финансовите
вълшебници" и загубили моралното си
право да управляват съобразно с принципите
на капитализма, според които този, който
е направил опасни и необмислени
инвестиции, трябва да фалира, политиците
спасиха финансовата олигархия от банкрут
и на практика замениха капитализма с
банкрутокрация, при която голяма
част от икономическата дейност се свежда
до движение на огромни количества
дългове по света в гонитба за извличане
на печалби от трудовите маси! Социализацията
на финансовите загуби и приватизацията
на печалбите се превърна в основен
принцип на функциониране на съвременния
капитализъм. Именно по този начин може
да се характеризира например "спасяването"
на Гърция, при което стотици милиарди
се измъкнаха от джобовете на данъкоплатците
в Европа и потънаха в джобовете на почти
фалиралите "финансови вълшебници"
от Париж, Франкфурт, Лондонското Сити
и Уолстрийт. При това Гърция загуби 25%
от брутния си национален продукт и макар
че се предвижда към средата на тази
година да приключи с "оздравителната
терапия" на европейските и международните
финансови организации, изобщо не е ясно
кога и как Гърция ще върне огромните си
дългове!?
Във връзка
с горното любознателните читатели могат
да прочетат следната книга:
“Adults in the
Room: My Battle With the European and American Deep Establishment”
by Yanis Varoufakis
Предисторията
на съвременната криза на капитализма
обаче започва с гениалната идея на
Никсън и Кисинджър да противопоставят
Китай на СССР и по този начин да натоварят
и без това претоварената с военни разходи
съветска икономика с потенциалната
заплаха за СССР от Изток. По-късно
последва войната в Афганистан и в края
на краищата стана невероятното, което
никой не беше очаквал да стане – при
опит да се самореформира СССР се срути!
Немалка роля за това изиграха и
идеалистичните разбирания за целите
на "икономическите вундеркинди"
от САЩ и Запада, чиито съвети реформаторите
около Горбачов възприеха като
доброжелателен опит за помощ по пътя
на страната към пазарна икономика,
демокрация и благоденствие за народите
на СССР.
Захласнати
от неочаквания си успех с премахването
на "Империята на злото" мозъчните
тръстове и военните стратези на САЩ
замечтаха за още едно "Американско
столетие" – век на пълно господство
на САЩ над една наистина световна
империя, в която не трябваше да се допусне
никой – нито държава, нито група държави
– да достигнат икономическа и военна
мощ, която дори да се доближи до мощта
на Американската империя!
Залисани в
разграждането на СССР и убедени в
интелектуалното си превъзходство над
останалите народи по света, стратезите
на новото американско столетие не
обърнаха внимание на политиката на
Китай, който предложи на американските
индустриалци и финансисти огромни маси
евтина работна ръка и безкрайния пазар
на милиард човешки същества, зажаднели
за блестящите творения на западния
технологически и технически гении срещу
едно на пръв поглед тривиално условие:
във всяко новооткрито предприятие
Китайската държава или китайските
предприемачи да участват, получавайки
достъп до заветното "knowhow" на Запада!
Ограничени от традиционния си расизъм
по отношение на китайските кули, внасяни
само преди десетилетия в САЩ, подобно
на вноса на африкански негри преди
повече от столетие, идеолозите на новата
световна империя нито за момент не
помислиха, че може би светът се е променил
и тяхната представа за "животноподобните
китайски кули" да са безнадеждно
остарели!? Във всеки случай износът на
технологии и производствени мощности
към Китай и Югоизточна Азия бързо се
превърна в бурен поток от инвестиции,
който отнасяше безнадеждно индустриалната
база на икономическата мощ на САЩ.
Воплите на оставащите без работа
американци потъваха сред обещанията
на икономистите за нови, високоинтелектуални
професии, които неизбежно трябваше да
заменят работата в заводите, които се
изнасяха в чужбина. Никога няма да
забравя пресконференцията на прессекретаря
на Рейгън, който на въпроса "Дали не
е опасно да се изнася производството
на чипове в Тайван?" заяви, че "В
съвременния свят няма никакво значение
кой какви чипове (електронни или
картофени) произвежда!?". В края на
краищата важни са печалбите и кой ги
получава?
Новите
интелектуални професии наистина се
появиха, но толкова бързо нараснаха
изискванията за тях, че нямаше достатъчно
американци, които да отговарят на
изискванията за тези професии. Тогава
Капитаните на новите индустрии започнаха
да внасят кадри от други страни, а не
след дълго установиха, че при съвременните
комуникации дори не е необходимо да
внасят нужните кадри, а просто могат да
ги експлоатират в родните им страни при
това за далеч по малко пари! В резултат
на драстичните промени на трудовия
пазар в САЩ доходите на средната класа
"замръзнаха" на нивото от преди
поне две десетилетия, но доходите на
богатите и свръхбогатите продължиха
да нарастват с невиждани в историята
темпове. Според редица икономисти
разликата между бедни и богати в САЩ е
достигнала до нивото от началото на
двадесетия век! Рано или късно това
трябваше по някакъв начин да получи
изява в политическия живот на страната.
Очевидно двете национални партии се
бяха превърнали в две крила на партията
на олигархията и появата на национален
лидер с изявен национал-популистки
профил беше неизбежно. Такъв лидер се
оказа Доналд Тръмп.
Една от
основните идеи на политико-икономическата
платформа на Тръмп бе, че търговският
дефицит на САЩ с нейните големи партньори
(например $69 милиарда с Мексико, $336
милиарда с Китай и т. н.) са доказателство
за несправедливостта на съществуващият
световен икономически ред по отношение
на САЩ, което намалява "величието"
на страната в съвременния свят!
Повечето
съвременни икономисти обаче не споделят
подобно едностранчиво мнение по въпроса
за търговските дефицити изобщо, както
и по въпроса за конкретните дефицити
на САЩ с нейните главни икономически
партньори. Нещо повече, съществува
мнение, че търговските дефицити на САЩ
са тясно свързани, и дори нещо повече –
следствие – от факта, че американската
валута, доларът, е световна резервна
валута!
Формално
погледнато САЩ например получават от
Мексико стоки с реална потребителска
стойност, като авокадо, домати, автомобили
и много други стоки срещу – фигуративно
казано – тонове парчета специална
зелена хартия, която, грубо казано, САЩ
си е извоювала правото да печати в
отплата за реалните стоки, които получава!
При това страните, които имат положителен
търговски баланс със САЩ, трябва да
направят нещо с "хартията", която
получават от САЩ в замяна на своите
истински стоки, ако не искат тя постепенно,
поради непрекъснато увеличаващото ѝ
се количество, да загуби стойността си!
В резултат тези страни и гражданите им
купуват акции на фирми в САЩ, облигации
на американското правителство, недвижима
собственост в САЩ, инвестират средствата
от положителния си търговски баланс в
предприятия в САЩ, а също така и по целия
свят!
Между другото,
ако страната, която има търговски дефицит
с партньорите си, реши да намали данъците
на населението си, то тя ще остави повече
пари в ръцете на това население, което
неминуемо ще доведе до повишаването на
търговският ѝ дефицит, защото населението
ще има повече пари да похарчи за стоки,
които трябва да бъдат произведени или
внесени отвън. С други думи намаляването
на данъците от Тръмп през миналата
година е много вероятно да доведе до
увеличаването на търговския дефицит
на САЩ!
Твърдението
на Тръмп, че търговските дефицити на
САЩ са довели до загубата на работни
места в страната са верни само донякъде,
тъй като част от парите, похарчени за
внесени от чужди държави стоки, са
реинвестирани в САЩ в предприятия, които
са довели до създаването на нови работни
места. Реинвестираните долари от
търговските дефицити на САЩ водят до
увеличаване на чуждите инвестиции в
страната, до намаляването на лихвения
процент при инвестиране в имоти и
производствени мощности, както и разбира
се при закупуването на внесени и
произведени в страната стоки.
Казаното
дотук се отнася и до търговския дефицит
на САЩ с Китай. През последните десетилетия
правителството на Китай срещу получените
от САЩ долари закупуваше държавни
облигации на правителството на САЩ в
особено големи размери. Част от приходите
от търговския дисбаланс през последните
години започнаха да се влагат и в имоти,
предприятия и фирми в САЩ, което в една
или друга степен има положително влияние
върху икономиката на страната. Проблемът
обаче е в хегемонистичните амбиции на
САЩ, за които закупуването от Китай на
фирми в страната и в други страни по
света представлява недопустимо нарастване
на влиянието на Китай и сериозна заплаха
за влиянието на САЩ в света.
Неизбежно
възниква въпросът "Все пак дали
търговският дефицит на една страна е
положителен фактор за нейното
благосъстояние или не е?"
Отговорът е
доста двусмислен. Дали ефектът от
дефицита е положителен или отрицателен
за страната зависи от това какво се
прави с парите, върнати в САЩ като
инвестиции в резултат на дефицитите и
на факта, че доларът е световна резервна
валута. Ако инвестициите се използват
за модернизиране на инфраструктурата
на страната, за създаването на условия
за бъдещ икономически и научен прогрес,
то дефицитът може да играе полезна роля
в икономиката на САЩ. Ако обаче инвестициите
се използват за ненужни разходи, които
не спомагат за бъдещето на икономическото
развитие на страната, то дефицитът няма
положителна роля и неизбежно може да
доведе до сериозни икономически проблеми
в бъдещето и дори до сериозни финансови
сътресения.
Фактът, че
американската национална валута е
едновременно и световна резервна валута,
означава, че тя се използва за транзакции
по целия свят, които транзакции при това
могат да нямат нищо общо със САЩ или с
икономиката на САЩ. Това създава възходящ
натиск върху стойността на долара, което
от своя страна прави стоките произведени
за експорт в САЩ по-скъпи и
по-неконкурентоспособни. Накратко
казано, $500-милиардният дефицит на САЩ
съвсем не е задължително да е резултат
от лоши търговски договори и споразумения
на Съединените щати с техните търговски
партньори, а до голяма степен е следствие
от ролята на долара като световна
резервна валута. Този феномен даже има
свое име – "Дилемата на Трифин
(Triffin) – по името на икономиста Роберт
Трифин, който още в средата на XX век
предупреждава, че страната чиято валута
е световна резервна валута, трябва да
поддържа постоянни търговски дефицити,
за да се избегне замразяване на световната
икономика и дефлация поради липса на
средства за разплащане в световен мащаб.
Това, според Трифин, от своя страна
неизбежно ще води до периодически
финансови катаклизми в тази страна! С
други думи, ако Тръмп иска да ликвидира
търговските дефицити на САЩ, то той
трябва сериозно да преосмисли фундамента
на съвременната световна финансова
система!
От казаното
дотук следва, че използването на долара
като световна резервна валута неизбежно
застрашава конкурентоспособността на
американската експортна индустрия. Не
може да се отрече обаче, че използването
на долара като световна резервна валута
има и огромно положително влияние върху
ролята на САЩ в света:
1. Нестихващ
поток от инвестиции, които поддържат
високи цени на акциите на американската
борса и ниско ниво на лихвения инвестиционен
процент. За съжаление същите тези процеси
водят и до периодични "финансови
мехури" в различни клонове на
икономиката.
2. Благодарение
на използването на долара като световна
резервна валута САЩ имат далеч по-големи
възможности да се борят с финансовите
катаклизми, които между другото често
са резултат именно от използването на
долара за спекулативни цели поради
особеното му положение в света.
3. САЩ имат
недостижимата за останалите страни
възможност да финансират своята "военна
машина", превишавайки многократно
финансовите разходи на потенциалните
си противници за въоръжения и поддръжка
на военни контингенти по целия свят.
4. САЩ могат
да си позволят да водят локални войни
навсякъде по света, които през последните
десетилетия струват повече от 5 трилиона
долара, без дори да се притесняват, че
тези войни са абсолютно безрезултатни
и представляват чиста загуба за бюджета
на страната! Тяхната цел е преди всичко
демонстрация на военното превъзходство
на САЩ и способността им да проектират
своята сила и влияние върху всяка точка
на света!
5. САЩ,
благодарение на позицията на долара
като световна валута, контролират
световната банкова система и центровете
на финансови транзакции, поради което
могат да си позволят да налагат финансови
и икономически санкции на други, малки
и големи държави и организации, когато
считат, че това е в техен политически
интерес! Правителството на САЩ може да
"откъсне" от световната банкова
система всяка банка, която си позволява
да не изпълнява решения на американските
власти! По този начин САЩ утвърждават
екстериториалността на своята съдебна
система в света.
До голяма
степен статусът на САЩ като световна
суперсила се дължи на господството на
националната ѝ валута като световна
валута. Това ѝ осигурява сравнително
стабилни финанси, способността безнаказано
да реализира големи и постоянни бюджетни
дефицити и възможността да финансира
непомерно скъпа и до голяма степен
неособено ефективна военна машина,
заплащайки всичко с търговски дефицити
на практически всички високоразвити
икономики в света.
На практика
дебатът около търговският дефицит на
САЩ е дебат около това, което прави
всъщност САЩ велика сила!
Бедата е, че
Китай проявява все по-големи и по-големи
амбиции за достойно място в центъра на
световната политика. За постигане на
целите си Китай планира невиждани досега
инвестиции в областите на международната
финансова помощ, на международната
безопасност, на развитието на
комуникационната, пътната и енергийната
инфраструктура в света, а също и в
развитието на най-напредничави технологии
като изкуствен интелект и т. н. Докато
САЩ намаляват финансовите си плащания
към ООН, Китай увеличава своите плащания
особено за мироподдържащите сили на
организацията, засилвайки участието
си в акциите срещу тероризма, пиратството
и разпространението на ядреното оръжие.
САЩ излезе от Парижкия договор за
климата, но Китай веднага се обяви за
водач в тази област, намалявайки драстично
инвестициите си в замърсяващите
атмосферата въглищни централи и
увеличавайки инвестициите си в областта
на производството и използването на
средствата за добив на възстановяеми
източници на ток. Само в областта на
инфраструктурните проекти на "Копринения
път" Китай ще инвестира близо един
трилион долара, което е 7 пъти повече от
средствата, изразходвани от САЩ след
Втората световна война в рамките на
"Плана Маршал" (130 милиарда днешни
долари)!
Китай преговаря
с поне 16 държави за създаването на
всеобхващащо регионално партньорство
– зона за свободна търговия, която
изключва САЩ. Тази зона Китай предложи
през 2012 година в противовес на опитите
на САЩ за създаване на Trans-Pacific Partnership
(TPP). Ако съгласието за тази идея бъде
постигнато, което се очаква през
следващата година, то това ще бъде
най-големият търговски блок по население
в света!
Инициативата
"Китай 2025" има за цел в следващите
7 години Китай да придобие независима
елементна база в областта на електрониката
и да стане водеща сила в най-напредничавите
направления на науката и техниката.
С активното
си участие в международните икономически
и хуманитарни проекти и организации
Китай цели да разбие влиянието на Запада
върху тях, като по този начин се превърне
в арбитър за това кое е добро и кое е зло
в света – правото, за което досега винаги
са претендирали САЩ и техните западни
съюзници.
Дистанцията
между САЩ и Китай се скъсява все повече
и повече. През 2000 година икономиката на
САЩ е представлявала 31% от световната
икономика, а икономиката на Китай е
представлявала само 4% от световната
икономика. Днес икономиката на САЩ е
24%, а тази на Китай - 15%. При това, ако
брутният национален продукт на Китай
и САЩ се сравнява по паритета на цените
в двете страни, то китайската икономика
скоро ще превъзхожда икономиката на
САЩ, а някои икономисти дори считат, че
тя вече я превъзхожда!
Миналата
година допитване на Pew Research Center,
направено в 37 страни, е установило, че
28% от запитаните имат по-голямо доверие
на президента на Китай Си Дзинпин,
отколкото на президента на САЩ Тръмп
(22%) като международни лидери. Повишеното
доверие в положителната роля на Китай
в света е резултат от активната роля на
Китай в световната икономика и е особено
характерно за развиващите се страни на
Азия, Африка и Латинска Америка.
През последните
десетилетия на икономическото си
развитие Китай избягваше да се
противопоставя пряко на САЩ и да предявява
претенции за водещи позиции в световната
политика, спазвайки съвета на Дън
Сяопин "Крий силата си и изчаквай
своето време!". На последния конгрес
на Китайската комунистическа партия
Си Дзинпин обяви, че е настъпила
зората на новото време, в което Китай
трябва да се доближи до центъра на
световната сцена. Той обяви, че Китай
ще представи алтернатива на Западното
общество, създавайки условия за
благоденствието на всички граждани. На
практика Китай счита за възможно да
изгради общество, което СССР и
Социалистическият лагер не успяха да
изградят – общество на всеобщо
благоденствие и прогрес!
Именно в
обсъжданите досега аспекти трябва да
се разглежда обявяването на "митническа
война" от Тръмп срещу Китай и останалите
партньори на САЩ. Това е война на САЩ за
защита на нейната хегемония в света.
Може би времето за тази война да е минало,
но по всичко личи, че САЩ не желае да се
предаде без бой. Все пак САЩ са относително
най-изолирани от шокове в съвременната
търговска система. Експортът представлява
само 12% от брутния вътрешен продукт на
САЩ срещу 31% за Канада, 37% за Мексико и
44% за ЕС. По този показател САЩ е на
последно място всред 35-те страни на OECD
(Organisation for Economic Co-operation and
Development). Експортът на Китай за САЩ
надвишава 500 милиарда долара срещу 130
милиарда долара експорт на САЩ за Китай.
Това говори за големи възможности на
САЩ да упражняват натиск върху техните
търговски партньори и особено върху
Китай!
Остава открит
въпросът дали Тръмп е най-подходящият
човек да води войната за запазване на
хегемонията на САЩ. Истината е обаче,
че Тръмп е човекът, който имаше дързостта
да поведе тази борба, която по мое мнение
доста отдавна е загубена поради развитието
на капитализма в неговото естествено
направление към замяна на демокрацията
с плутокрация. Нека не забравяме, че още
в древна Гърция един от великите философи
беше прозрял цикъла на управление,
свеждащ се до последователността
"демокрация - плутокрация - тирания".
Дилетант