На 6-ти ноември
в САЩ се проведоха междинни избори за
35 сенатора, 435 представители в Конгреса,
множество губернатори на щати и всякакви
други изборни длъжности по щатове,
графства, градове и градчета. Всеки един
от тези избори има по-голямо или по-малко
значение за съответния район, но изборите
за федерални сенатори и представители
в Конгреса са от особено значение за
САЩ и в известен смисъл дори за света.
Трябва да
отбележа, че този път предизборната
борба беше особено жестока и безмилостна.
На федерално ниво на прицел бе президентът
Тръмп и разследването, което се води
срещу него, за въображаемите му връзки
с Путин и Русия. За повече от година и
половина разследване специалният
прокурор Мюлер изглежда не успя да
разкрие никакви престъпни връзки между
предизборната организация на Тръмп и
руснаците. Няколко приближени на Тръмп
лица бяха обвинени в данъчни престъпления
и нарушения на закона за регистрация
на лобистите за чужди държави (естествено
не и за Израел). Петнадесетина руски
граждани бяха обвинени в намеса на
изборите в САЩ и по-специално в
предизборната борба през 2016 година чрез
средствата на социалните мрежи. Общо
взето засега това май е резултатът от
разследването, което все още продължава.
Демократите решиха да направят този
въпрос център на предизборната си борба
на федерално ниво заедно с темата за
мигрантите. Последната обещаваше, според
мнението на демократите, добра отплата,
като се имат предвид не особено ласкавите
изказвания на Тръмп за така нареченият
"керван от нашественици", който се
движи през Мексико към САЩ от Централна
Америка, както и наличието на голям брой
латиноамериканци всред населението на
САЩ.
По моето
скромно мнение всеки американец, който
плаща данъци, а и голяма част от тези,
които по една или друга причина не плащат
данъци, при по-сериозно разследване и
добро желание на разследващите, могат
да бъдат обвинени в "данъчни манипулации"
от някакъв вид, особено ако разследващите
се заровят достатъчно дълбоко в миналото
на разследваните. Що се отнася до
обвинените руснаци, то там работата
даже е много по-лесна. Вероятността
някой от обвинените руснаци да има
глупостта да се окаже в ръцете на
американските власти е толкова малка,
че те могат да бъдат обвинени в какво
ли не без реална опасност да се появят
един ден в съда и да трябва да се доказват
обвиненията срещу тях. Въпросът за
миграцията е много спорен както в Европа
така и в САЩ. Много от обикновените
американци и европейци симпатизират
на гладните и страдащите по света, но
си дават сметка, че те са твърде много,
за да им се позволи да се преселят в
Европа и САЩ, тъй като тогава съществува
сериозната опасност всички да станат
гладни и страдащи!
Накратко
надеждите на демократите за успех в
предстоящите избори бяха много високи
и те събираха пари с невероятна активност.
Казват, че демократите са събрали доста
повече пари от републиканците и то
основно от дребни пожертвувания. Целта
на демократите беше да се спечели
болшинство в Сената, за да се прекъсне
потокът от консервативни назначения в
съдилищата, а в Камарата на представителите,
за да се стартира процедурата по
импийчмънт на Тръмп. Като правило в САЩ
при междинни избори партията на президента
обикновено губи мнозинство поне в едната
от камарите на Конгреса, а често и в
двете.
Тръмп в
безгрижния си към истината стил пишеше
туит след туит, без да се притеснява
колко написаното отговаря на истината,
а демократите с добродетелно настървение
се втурваха да доказват колко лъжливи
са туитовете на президента, като при
това сами изкривяваха истината в своя
полза доколкото това беше възможно! От
особена важност в такива двубои между
заявления и контра-заявления е кой води
в изявленията. След като нещо заявено
е доста по-трудно да се докаже, че не е
истина, защото както знаем доказването
на невинност пред съда на клюкарите
често е почти невъзможно, след като
клеймото на клеветата е лепнато!
На 6-ти ноември
обаче се оказа, че републиканците не
само не загубиха контрол над Сената, но
спечелиха още, както изглежда, поне 3
места, а демократите получиха мнозинство
в Камарата на представителите, както
изглежда, от не повече от 8 - 10 места! Като
се има предвид по-широкият идеологически
спектър на демократите, то подобно
мижаво болшинство едва ли ще им свърши
работа за импийчмънт, а може да се окаже,
че върши работа само да се спъва
законодателната дейност на Конгреса,
което неизбежно ще бъде използвано от
Тръмп, за да си осигури преизбирането
през 2020 година чрез туитове и други
подобни средства за манипулация.
Задоволството
на Тръмп от резултатите от изборите
беше очевидно по време на пресконференцията,
която той даде на журналисти след
изборите. Тръмп не икономисваше хвалбите
по адрес на Нанси Пелоси, предполагаемият
председател на Камарата на представителите
в бъдещото демократическо мнозинство,
като нееднократно подчерта колко велика
и умна е тя, без да се притеснява, че в
редица други случаи я е обвинявал в
какви ли не грехове и лошотии! Тръмп
беше в добро разположение на духа и
отговаря цели 90 минути на въпроси на
журналистите. Голяма част от въпросите
бяха враждебни, тъй като не е тайна, че
Средствата за масова дезинформация
(СМД) в САЩ са агресивно настроени срещу
Тръмп. Той обаче отговаряше без да му
мигне окото и на най-гадните въпроси,
като си позволи – без много церемонии
– да отнеме думата на Джим Акоста (CNN),
който упорито настояваше да му бъде
отговорено на очевидно провокационни
въпроси.
Следващата
стъпка на Тръмп беше да уволни министъра
на правосъдието, бившия сенатор Джеф
Сешънс, който още в началото на мандата
си, за голямо неудоволствие на Тръмп,
се беше отказал от контрол над разследването
на Мюлер. Това уволнение се очакваше от
дълго време, но все пак наблюдателите
бяха изненадани от бързината, с която
нещастният Сешънс беше изхвърлен от
поста си. На негово място като изпълняващ
длъжността, бе назначен Уитакър, който
никога не е криел отрицателното си
отношение към разследването на Мюлер.
Любопитното в цялата тази афера е само
това, че когато преди повече от година
и половина Тръмп назначи Сешънс на поста
министър на правосъдието СМД и демократите
нададоха задружен вой, че той е расист,
хомофоб, женомразец, консерватор и какво
ли не още, а сега, когато Тръмп го уволни,
същите тези хора надават вой колко
всъщност добър и справедлив министър
е бил Сешънс и колко ужасен е новият
избраник на Тръмп!?
Може със
сигурност да се твърди, че в следващите
две години ще се разрази битката за нов
мандат на Тръмп. Демократите ще положат
всички усилия той да не успее в следващите
избори, но като се има предвид, че Клинтън
и Байдън проявяват апетити към Белия
дом, то аз се съмнявам, че демократите
ще могат да излязат на ринга с подходящ
кандидат, който да е в състояние да
победи Тръмп. Колкото и невероятно да
изглежда, Тръмп като че ли все повече и
повече се стабилизира на поста си и
достатъчно много американци, понякога
със запушени носове, вероятно ще го
подкрепят за втори мандат. По всяка
вероятност той ще победи тактически
демократите през следващите две години
и няма да им позволи да се обединят около
кандидат, който би могъл да спечели
мнозинство в изборите за президент.
Във вътрешната
политика на Тръмп аз не намирам нищо
обнадеждаващо. Нито отношението му към
здравеопазването, нито към образованието,
нито към околната среда, ми вдъхват
доверие за разумни реформи. Обещанията
му за инвестиции в инфраструктурата
засега си остават само обещания. Дефицита
на бюджета продължава да расте заедно
с разходите за въоръжение. Как ще се
отразят на кесията ми промените в
данъчното законодателство тепърва ще
видим, но като правило, през последните
години, от промени в данъчната система
печелят само богатите и нямам чувството,
че този път резултатите ще са по-различни.
В международната
политика също няма някакви обнадеждаващи
промени. Обещанията за излизането на
Америка от конфликтите в Близкия и
Средния изток си останаха само обещания.
Търговската война с Китай се ожесточава,
но аз не мисля, че САЩ могат да спечелят
тази война. За това говори и усилената
подготовка за истинска война срещу
Китай и срещу Русия.
"Top General
Fears War With China and Russia at the Same Time; Lt. Gen. Ben
Hodges, just-retired commander of the U.S. Army in Europe, warns that
war with China is likely in the next 15 years."
Висшият
американски генерал Бен Ходжис, току-що
пенсиониралият се главнокомандващ на
американските войски в Европа, счита,
че между САЩ от една страна и Китай и
Русия – от друга, е възможна едновременна
война в близките 15 години.
https://www.thedailybeast.com/top-general-fears-war-with-china-and-russia-at-the-same-time?ref=home
По отношение
на Русия Конгресът и администрацията
се надпреварват във въвеждането на все
нови и нови санкции. В допълнение екипът
на Тръмп предвижда излизане от договора
за ликвидирането и забраната на ракетите
със среден радиус на действие (500 до 5500
км). Официалният мотив е, че Русия нарушава
този договор с развитието на крилати
ракети с наземно базиране. Всъщност
този довод е повече от измамен. В договорът
се забраняваше развитието и базирането
на ракети със среден радиус на действие,
но не и на такива ракети, изстрелвани
от самолети и кораби. По този начин по
времето на Горбачов и Рейгън бяха
успокоени народите на Европа, които
единствени щяха да пострадат от тези
ракети. Очевидно, че СССР нямаше да
стреля по САЩ с такива ракети, а щеше да
използва междуконтинентални балистични
ракети. При развитието на крилатите
ракети с корабно базиране обаче
американците установиха, че бойният
ракетен комплекс Aegis, който бе разработен
за противовъздушна и противоракетна
защита на корабите им, може да се използва
и като платформа за изстрелване на
крилати ракети, а те по дефиниция спадат
към класа на ракетите със среден радиус
на действие. Освен това се оказа, че
установките Aegis могат да бъдат разполагани
и на земя, тъй като реално няма никакво
значение дали установката е монтирана
на палубата на кораб или на земята. Освен
това под смешния предлог за защита от
ракети на Иран и Северна Корея, американците
убедиха източноевропейските си съюзници
по НАТО, че е прекрасна идея те да разрешат
комплекси Aegis да бъдат монтирани на
териториите им. Изведнъж се оказа, че
монтирайки тези установки, американците
получават възможност да изстрелват
срещу Русия и крилати ракети с наземно
базиране, при това от извънредно близко
разстояние, до Москва, което предполага
полет от по-малко от десетина минути до
столицата на Русия! В отговор на този
доста плитък номер руснаците решиха,
че те могат да използват за изстрелване
на крилати ракети установките за ракетите
Искендер, които са с радиус на действие
до 500 км. По този начин те получиха
възможност за наземно базиране на
крилати ракети на установките Искендер,
а американците – на установките Aegis!
Американците не отдадоха на това особено
внимание, докато руснаците не изпробваха
успешно крилатите ракети "Гранит",
изстреляни срещу ИДИЛ в Сирия от самолети
и от кораби в Каспийско море и на Волга!
Изведнъж и за двете страни стана ясно,
че забраната на ракетите със среден
радиус на действие е изцяло заобиколена
и практически може да бъде тихомълком
игнорирана. В този случай проблем имат
само европейските съюзници на САЩ,
защото те изведнъж се оказват, както се
казва, "на устата на топа". Засега
американците могат да си позволят да
игнорират хилавите протести на продажните
европейски политици, защото за разлика
от 80-те години в Европа вече не съществува
антивоенно движение, даже нещо повече,
поляците и прибалтийците проявяват
определени самоубийствени тенденции
по отношение на Русия и както изглежда
са готови да се пожертват само и само
да загине и Русия!
Американците
имат и един друг проблем свързан с
ракетите със среден радиус на действие,
който отново е свързан с крилатите
ракети. За САЩ понятието "ракети със
среден радиус на действие с наземно
базиране", що се отнася до континенталната
им територия, е безсмислено. Те нямат
врагове на континента Америка, който
да ги заплашва с такива ракети. По тази
причина не съществува и опасността от
тези ракети. Наличието на ракети с
въздушно и корабно базиране за тях е
напълно достатъчно, що се отнася до
противостоенето им срещу Китай, тъй
като те ще атакуват Китай с крилати
ракети от кораби, подводници и самолети.
За тяхно неудоволствие обаче, Китай
може да използва ракети със среден
радиус на действие, включително и крилати
ракети с наземно базиране, както срещу
съюзниците на САЩ – Япония, Южна Корея
и базите им в тези страни, така и срещу
корабите на САЩ в Южнокитайско море и
околните морета около Китай. Китай обаче
не участва в договора за забрана на
ракетите със среден радиус на действие,
т. е. той е свободен да развива пълен
спектър от ракети със всякакъв радиус
на действие.
Болтън
откровено заяви на Путин, че ако Русия
желае договора за ракетите със среден
радиус на действие да бъде продължен,
то тя трябва да убеди Китай да се
присъедини към него! Очевидно, ако някой
смята, че това е възможно, то явно той
сънува под влияние на употребата на
доста силни наркотици! Оттук и убеждението
на Ходжис, че до 15 години САЩ неизбежно
могат да се окажат във война не само с
Китай, но и с Русия. Според мен срокът
от 15 години може да се окаже оптимистично
дълъг, но както се казва "ще поживеем
и ще видим"!
На дискутираните
по-горе проблеми са посветени и следните
две статии:
"America Goes
to War" By Philip Giraldi
За
всички, които си мислят, че това е театър,
трябва да си помислят още веднъж. САЩ
се е превърнала в страна, която е
едиктвана към война.
http://www.informationclearinghouse.info/50574.htm
"Let's Have a
War with Russia!: I'd Rather Be Ruled by Autistic Hamsters" By
Fred Reed
Военна машина,
която никога не е срещала противник,
който да е достатъчно силен, за да
отговори на удара ѝ, неизбежно се скапва.
http://www.informationclearinghouse.info/50564.htm
Европейците
са притеснени от военната агресивност
на американците. В този аспект трябва
да се разглежда и заявлението на френският
президент, че Европа трябва да развие
собствени потентни военни сили, които
да я защитават от Русия, Китай и даже от
Америка! Това предизвика острата реакция
на Тръмп, който обидено туитва в отговор,
че Европа ще направи по-добре да си плаща
за защитата, която ѝ осигурява САЩ чрез
НАТО, а не да си създава собствени
въоръжени сили! Очевидно за Америка е
по-изгодно да претендира, че ще защитава
Европа, тъй като това ще бъде добре за
военната ѝ индустрия, а за защитата...
ще видим като му дойде времето. В отговор
Макрон влезе в обяснителен режим,
твърдейки, че е бил разбран погрешно от
американците и т. н. Предполагам, че Де
Гол се е обърнал за пореден път в гроба
си от срам за поредното политическо
джудже, обитаващо Елисейския дворец!
В заключение
не мога да се въздържа да коментирам
изказването на една софийска учителка
на име Правда... (не запомних фамилията
ѝ), която беше цитирана по радио "Хоризонт"
да казва, че българските ученици нямало
нужда да учат математика в обема и
сложността, с която тя се преподава
сега!? Трябвало им да учат само да мерят,
да си сметнат колко тапети им трябват,
какви пари ще трябва да платят по лихвите
на заемите си и толкова!? Все едно, само
10-15% от децата били достатъчно умни, за
да учат по-сложни неща, като например
доказателства на теореми и други подобни
"ненужни знания"!? В България
трябвало да се въведе англосаксонската
система на обучение, която, ако питате
мен, е предназначена да обучи полуграмотни
изпълнители на процедури, които ще им
разработят богатите, умните и красивите!
Системата на образование в Америка
наистина е създадена да възпитава
полуграмотни изпълнители на предписания.
В същото време обаче Америка има
възможност да си купи и да се ползва от
годишния приток на десетки хиляди
емигранти с най-високо образование и
интелект от целия свят! България, ако
не се постарае да възпита максимално
образовани млади хора, няма никакъв
шанс да се измъкне от трагичното ниво,
до което я доведоха 30 години криза в
образованието. Образователната система
в България се нуждае от реформи, но не
от реформите, които биха я превърнали
в американската образователна система,
а по скоро от реформи, които да я върнат
отново към немската образователна
система. Факт е, че около 15% от населението
има IQ около и под 85, което означава, че
тези хора са практически необучаеми за
комплексна трудова дейност. Друга част
са достатъчно интелигентни за обучение,
което би могло да им позволи да бъдат
трудово полезни на обществото, а
останалата част (вероятно около 25%) могат
да бъдат високо полезни както за себе
си, така и за обществото. Образователната
система трябва да бъде така организирана,
че да може на определени етапи от
интелектуалното развитие на детето да
определя достатъчно ефективно и точно
сложността на познанието, което то може
да получи и усвои, без да ограничава
възможностите му за бъдещо развитие,
ако по някаква причина в един или друг
стадий е допусната грешка при оценката
на потенциала на конкретната личност.
В този аспект американската образователна
система е далеч от идеалното и САЩ
просперира само благодарение на
отворената си имиграционна политика
за хора с високо образование и интелект
и финансовата си възможност да ги
привлича от държави с прилична
образователна система, но търпящи
природни и социални катаклизми!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар