Китай, САЩ и "Капанът на Тукидид"

Тукидид е историографът на Пелопонеските войни. Той формулира идеята си за "капана", когато описва събитията и обстоятелствата около Пелопонеските войни. Тези войни се водят между Дилоската лига, начело с Атина, и Пелопонеската лига, начело със Спарта, през периода 431 до 404 година пр.н.е., когато Атина достига върха на могъществото си, а Спарта, притеснена от това могъщество, води поредица от войни срещу Атина, считайки, че това е единствената ѝ алтернатива да запази позициите си на военнополитически фактор в античния свят.

В статията си "The Thucydides Trap" в списанието "Foreign Policy" Graham Allison подчертава, че "Когато една велика сила заплашва да измести друга велика сила от световната сцена, резултатът обикновено е война – но това не е задължително да се случва винаги!"

https://foreignpolicy.com/2017/06/09/the-thucydides-trap/

В статията Алисън отбелязва, че през последните 500 години е имало 16 случая, в които надигаща се сила заплашва хегемонията на господстваща сила, като в 12 от тези случаи противоборството е завършило с война! Случаите на противостоене, които не са завършили с войни, според Алисън, са противоборството между Испания и Португалия през XV век, преходът на господството на Великобритания в света към САЩ и възходът на Германия в Западна Европа след Втората световна война. Авторът отделя особено внимание на противостоенето между СССР и САЩ по време на студената война, което, поради опасността от унищожение и на двете противостоящи сили и благодарение на политическия разум и въздържание на участниците в противоборството, завършва мирно и тихо с разпадането на СССР през 90-те години на XX век.

В наши дни "Тукидидовият капан" застрашава господстващия хегемон САЩ и надигащата се световна сила Китай!

Всъщност, по мое мнение, положението е доста по-сложно. Налице имаме три световни държави, всяка от които притежава различни атрибути на силата, оказващи влияние върху равновесието на силите. Тези държави са САЩ, Китай и Русия. Две от тези държави – Китай и Русия – са класифицирани от третата – САЩ, като "ревизионистки сили", тъй като те, според управляващите в САЩ, са си поставили за цел да ревизират световната йерархия! Освен това Индия и Европейският съюз могат в бъдеще също да играят определена роля в установяването на един потенциален безхегемонен баланс в световната политика, ако човечеството оцелее и оцени неизбежността на подобен аранжимент.

САЩ притежават неоспорима финансова, икономическа и военна мощ, но в последните десетилетия, поради логиката на развитие на капитализма, постепенно се деиндустриализираха, превръщайки се от финансово-промишлен главно във финансов център на световната икономика. Част от управляващия елит прозря опасността, която крие деиндустриализацията за световното господство на страната и напоследък предприе рязък завой към реиндустриализация. Проблемът обаче е, че икономиката на САЩ през последните години страда от забавено икономическо развитие, остаряваща и изоставаща инфраструктура, засилваща се дребнава политическа борба и институционална корупция, които пречат на мобилизацията на човешките ресурси на нацията за предстоящата битка за запазване на световната хегемония на страната.

Китай преосмисли през 70-те години на миналия век догматичното си разбиране на марксизма. Ръководството му си начерта програма за индустриализация и икономическо развитие, прилагайки смесен модел на управление на икономиката, който осигурява максимално използване на инициативата на предприемчивите членове на обществото и способността на държавата да насочва финансови и човешки ресурси във важни икономически области, гарантирайки първоначалната им защита от външна конкуренция. Оценявайки привлекателността на огромните си и евтини човешки ресурси за инвеститорите от развитите капиталистически държави, Китай им осигури достъп до трудовите ресурси и огромния пазар в замяна на достъп до технологичните и организационни познания и умения на Запада. Опасността за господството на Запада и по-специално на САЩ от подобна политика бе подценявана прекалено дълго време, главно поради алчността на капиталистическата олигархия, заслепена от свръхпечалбите от евтината работна ръка и ниското ниво на социална и екологична защита, предоставяна им от управляващите в Китай. Много дълго време политиците и олигархията на Запад и в САЩ бяха под фалшивото впечатление, че Китай неизбежно ще отвори напълно икономиката си за световната финансова и промишлена олигархия, продължавайки да бъде производствената база на световната икономика. Те разчитаха, че китайската комунистическа партия постепенно ще загуби позициите си на ръководна сила в страната и че Китай ще се превърне в една огромна колония. В основата на тези надежди лежи както разбирането на западния елит, че само демокрация от западен тип може да осигури непрекъснатото развитие на производителните сили в една държава, така и традиционния расизъм на управляващия в САЩ англосаксонски елит, който счита азиатците за непълноценни в областта на творческата изява. Когато разбраха, че идеите на китайските ръководители са много по-различни и че те имат намерение да превърнат Китай в нова световна суперсила, САЩ предприеха драматичен завой към търговска, икономическа и военна конфронтация с Китай, т. е. появиха се симптомите на класическия "Тукидидов капан"! Китай все още не притежава военната мощ, необходима да се конфронтира успешно със САЩ, което кара стратезите от САЩ да разчитат, че имат шанс да спрат похода на Китай към върха на световната хегемония.

"Маратон за Хегемон"

http://diletant43.blogspot.com/2018/12/blog-post.html

Втората държава, която управляващите в САЩ виждат като свой стратегически конкурент, е Русия.

След разпадането на СССР в началото на 90-те години, Западът отписа Русия от списъка на потенциалните си конкуренти за господство, подобно на това, както Германия бе отписана след Първата световна война. САЩ решиха, че XXI век ще продължи да носи етикета "Американско столетие". За нещастие Русия неслучайно е била в продължение на столетия велика държава. Величието на една държава се определя от духа на народа ѝ, а когато той е жив, то водачи, които да го поведат към възраждане, винаги ще се намерят!

Русия наследи от СССР огромен запас от разработки на модерни оръжия с тактическо и стратегическо предназначение, което ѝ позволи сравнително бързо да възстанови нивото на стратегическите си въоръжения до нивото и дори над нивото на САЩ. Тя също така успя да възстанови армията си до техническо и организационно ниво, което ѝ дава реален шанс за успешна военна отбранителна конфронтация със САЩ или която и да е друга глобална сила в света. Икономически обаче Русия е далеч по-слаба от някогашния СССР и по тази причина не може да има и няма агресивни териториални амбиции или амбиции за световно влияние, подобно на влиянието на СССР в миналото.

Русия се нуждае от бързо индустриално развитие, което в момента се затруднява от усилията ѝ за превъоръжаване на армията, както и от редицата икономически и финансови санкции, наложени ѝ от Запада. В допълнение Русия не предлага на света идеологическа алтернатива, която да я отличава съществено от западните демокрации. Тя не се стреми към конфронтация със САЩ и ЕС. Именно в този аспект трябва да се разглеждат и непрекъснатите призиви на Путин за сътрудничество към "партньорите от Запад", а „партньорите“ възприемат тези призиви преди всичко като признаци на слабост!

В борбата за хегемония между САЩ и Китай Русия може да бъде ценен съюзник на всяка една от страните. Струва ми се, че нейните симпатии клонят към САЩ и Запада, но САЩ считат, че претенциите на Русия за равноправно участие в един многополюсен свят са неприемливи за САЩ и тя по неволя трябва да приеме съюз с Китай, който както изглежда поне засега е по-склонен от САЩ към многополюсен свят.

Интересно е да помислим какво обаче означава война между претенденти за световна хегемония в съвременния свят? Дали войната започва, когато оръдията загърмят или тя може да започне много преди това с невъобразимо многообразие от конфронтации, където военната конфронтация е крайната и фатална за съвременния свят конфронтация, в която ще изгорят и воюващите страни и тези около тях!

"War With China? It's Already Under Way" By Michael T. Klare

Дори преди влизането на Доналд Тръмп в Овалния кабинет военните в САЩ и останалите служби на федералното правителство оперираха в рамките на четири квази-войни!

http://www.informationclearinghouse.info/51125.htm

Понастоящем Средствата за масова дезинформация (СМД) говорят за следните конфронтации между САЩ и Китай, които те обикновено наричат войни:

1. Търговска война на САЩ с Китай, която цели спирането на икономическия възход на стратегическия противник на САЩ.

Тази война е породена от огромните дефицити в търговския обмен между САЩ и Китай, които достигат до близо 500 милиарда долара годишно. Причината за тези дефицити е, че Китай просто няма какво да купува от САЩ, освен селскостопанска продукция, пътнически самолети и някои други специфични стоки и суровини. САЩ не желаят да продават на Китай съвременна бойна техника, а това реално е най-голямото и най-стабилно промишлено производство на САЩ.

С цел намаляване на търговския дефицит в момента се провеждат преговори на високо равнище между САЩ и Китай. Тръмп беше обещал, ако тези преговори не доведат до положителни резултати за САЩ, да повиши вносните мита на стоки за около 200 милиарда долара от търговския обмен с Китай от 10 на 25 процента от 1 март 2019 година. На 25-и февруари Тръмп обяви, че отлага срока за прилагане на повишените мита след 1 март, "тъй като на търговските преговори е постигнат забележителен напредък"! Съществуват сериозни съмнения, че такъв напредък наистина е постигнат, тъй като китайците са изключително труден за преговори партньор. Те разбират, че целта на САЩ преди всичко е да спрат или поне да забавят индустриалния възход на Китай, за да се опитат да реиндустриализират собствената си икономика и по този начин да затвърдят хегемонното си положение. Едно от изискванията на САЩ за потенциално балансиране на търговския обмен между двете страни е либерализацията на банковото дело в Китай, която предполага широк достъп на американски и други банки от Запада на вътрешния пазар, при което техните транзакции биха могли да се включат като елементи в търговския обмен. За китайските ръководители подобна либерализация е идеологически недопустима, тъй като тя ще означава загуба на контрола на държавата върху стабилността на финансовите операции в страната. Освен това САЩ искат Китай да не допуска поевтиняване на валутата си спрямо долара, а напротив - Китай трябва да се постарае да повиши цената на юана, което ще намали конкурентоспособността на китайските стоки на американския пазар и ще повиши конкурентоспособността на американските стоки на китайския пазар. По този начин САЩ разчитат да компенсират донякъде търговския дефицит. Подобно искане по принцип означава, че САЩ са съгласни с плаващ курс на юана спрямо долара, но само ако юанът поскъпва, тъй като поевтиняването му на практика ще компенсира повече или по-малко повишените мита.

По мое мнение в момента администрацията на Тръмп търси начин да обяви победа в първата битка на търговската война и да започне подготовка за следващите битки, които неизбежно ще трябва да се водят, защото китайските ръководители се отнасят сериозно към интересите на страната си и не подлежат на "купуване" или "сплашване", както е прието да се действа с по-незначителни партньори на САЩ.

2. Технологическа война на САЩ срещу Китай, с която САЩ се надяват да спрат технологичния възход на конкурента си.

Претенциите на САЩ срещу Китай в тази област са, че Китай разрешава достъп на американските фирми до трудовия си и потребителски пазар, като обаче поставя изисквания за китайски достъп до модерните американски технологии. Според мен в това няма нищо нечестно. Китай поставя условия западните фирми да заплатят по приемлив за него начин за достъпа си до изгодни трудови и потребителски ресурси, които ще им донесат съответни печалби. Фирмите са свободни да приемат или да откажат тези условия и фактът, че те ги приемат, означава, че те смятат сделката за изгодна! Друг е въпросът, че тази политика помогна за деиндустриализацията на САЩ, но причината за тези последствия трябва да търсим преди всичко в алчността на олигархията и в неразумната и недалновидна политика на правителствата на САЩ в продължение на десетилетия!

Твърди се, че китайците използват и незаконни методи за достъп до модерни американски технологии. Тук искам да отбележа, че когато през XIX век индустрията в САЩ се развива с бурни темпове, англичаните също са се оплаквали от арогантната и безпардонна кражба на "интелектуалната им собственост" от страна на американците, т. е. в поведението на китайците няма нищо екстраординерно, а това изглежда е част от подхода при бързо развитие на собствената индустрия. От друга страна в отношението на Китай и САЩ към интелектуалната собственост очевидно има дълбоки идеологически различия. За САЩ интелектуалната собственост е стимул за разгръщане на творческите възможности на индивида и начин за материалната му компенсация. (На практика от защитата на "интелектуалната собственост" в крайна сметка печелят корпорациите, които имат материалните ресурси да се борят по съдилищата за права над тази собственост.) В разбиранията на китайските управници ползата от интелектуалната собственост за индивида трябва да се балансира с общественото благо, т. е. в режима на нейната охрана трябва да се има предвид и обществената полза от широкото приложение на продукта на интелектуалната дейност. В крайна сметка въпросът се свежда до това колко и как да се заплаща "интелектуалната собственост" и каква трябва да е продължителността на нейната неприкосновеност в полза на притежателя ѝ?!

Искам да отбележа, че времето на превъзходство на САЩ в областта на технологиите и научното развитие, дължащо се на приложението и разработката на нови научни открития, като че ли преминава в историята. До преди десетина години в СМД в САЩ можеха да се прочетат статии, че превъзходството на САЩ в патенти и открития е такова, че едва ли в близките 50 години някоя друга страна може да се доближи до САЩ по този показател! В наши дни вече могат да се прочетат статии, които отбелязват, че през последните година-две, Китай превъзхожда САЩ по брой на патенти и цитирани научни статии!? Резултат на този тренд очевидно е и безпрецедентната атака, предприета от администрацията на Тръмп, срещу Хуауей. САЩ призовават за бойкотиране на компанията, не защото е "откраднала" и използва незаконно технологични открития на американски компании, а защото представлява опасност за САЩ с това, че нейните устройства са по-модерни, по-евтини и респективно по-конкурентоспособни от тези, произведени в САЩ! За да оправдае протекционистката си позиция, администрацията на САЩ твърди, че ако устройствата на Хуауей бъдат вложени в новите комуникационни мрежи от 5-то поколение (т. нар. 5G), то китайските тайни служби ще получат достъп до секретите на Запада!? С други думи, в тази важна област на световната икономика – комуникациите, светът трябва да се задоволи с по-лоша и по-скъпа технология, за да се осигури... достъп до секретите от страна на американските тайни служби!? За администрацията на САЩ е без значение, че тя не предоставя никакви доказателства за това, че Хуауей е предвидила в технологията си "вратички" за достъп на китайските тайни служби до потока от информация в комуникационните мрежи. Според твърдение на британските органи, занимаващи се с кибернетична защита, тези обвинения са безпочвени и при съответен технологичен контрол върху софтуера подобни опасности могат да се избягнат!

Накратко излиза, че свободните пазарни отношения и свободната конкуренция според идеолозите от САЩ са валидни само тогава, когато са от полза за САЩ!

3. Дипломатическа война, която цели да изолира Китай и да предотврати реализацията на амбициозните му планове за "новия път на коприната", известен още като "Белт анд Роуд Инишътив" (Belt and Road Initiative, BRI)), който трябва да осигури физическа инфраструктура за връзка между икономиките на страните от Азия, Европа и Африка, както помежду им, така и с икономиката на Китай.

Основно оръжие в тази война за САЩ е твърдението, че BRI е нова форма на колониализъм, с която Китай се опитва да обвърже държавите по света, предлагайки им заеми и помощи за строителство на инфраструктурни обекти, от които държавите бенефициенти често нямали нужда и които са икономически нежизнеспособни и финансово заробващи. Когато държавите не са в състояние да изплатят заемите си, Китай сключвал нови договори, с които си присвоявал собствеността на тези обекти и по този начин утвърждавал зависимостта на тези държави от Китай.

Друго оръжие е твърдението на САЩ, че Китай обикновено използва китайска работна ръка при строителството и експлоатацията на обектите от BRI, и по този начин не дава възможност за повишаване на квалификацията на местното население и не разкрива нови работни места за него.

По всяка вероятност и в двете твърдения има доза истина, но в крайна сметка е важно доколко BRI ще бъде от полза за държавите, които участват в реализацията на обекти от тази инициатива. Ако тази политика на Китай спомогне за подобряване на живота на населението в страните, засегнати от BRI, то тя е оправдана от гледна точка на интересите на съответните държави. В този аспект е интересно да се разбере каква алтернатива на BRI предлагат САЩ? Според американските СМД засега САЩ предлагат само... военни бази и всичките "благини", произтичащи от тях, за икономиката на държавите бенефициенти.

4. Кибернетична война, за която засега в СМД само се правят зловещи намеци, като Китай се обвинява в най-различни грехове, а САЩ винаги се показват като нещастна жертва на китайския тоталитаризъм и арогантна агресия. Характерът на тази война е такъв, че не подлежи на широко обсъждане в СМД, но все пак са известни подвизи в тази област, като внедряването на вируси, разработени от САЩ и Израел в управляващите микропроцесори на Сименс, което доведе до разрушаване на много центрофуги в ядрената индустрия на Иран преди десетина години. Има и друга история, случила се през миналия век, когато опорочени управляващи устройства в помпените станции за газ и нефт в СССР са довели до сериозни материални загуби на клиента. Традиционните истории за намеса на Русия, Китай, Иран и Северна Корея в кибернетичните системи на САЩ имат характера на митове и легенди, макар че сигурно в тях има доза истина. Интересното е, че тайните служби на Русия и Китай не обичат да коментират подобни авантюри в кибернетичните им мрежи, вероятно считайки за срамно да признаят, че са допуснали подобни атаки.

Освен изброените войни се провеждат и редица мероприятия предназначени да ограничат възможностите за достъп на китайските военноморски сили до световните океани, както и до обкръжаването на Китай от военни бази, с което САЩ целят да си осигурят превъзходство при възможен бъдещ военен конфликт.

Безусловно действията и противодействията на двете страни, попаднали в капана на Тукидид, са неизбежни, но главният въпрос е дали те ще се изродят в крайна сметка в истинска война, която в днешно време ще означава край на човешката цивилизация. Идеите за локални конфликти между САЩ и Китай, а също и между САЩ и Русия са повече от опасни, защото те крият в себе си неизбежно зародиша на ескалация към тотална термоядрена война, която никой от участниците не може да спечели. В този аспект трябва да се разглежда и отрицателното отношение на Тръмп към ползата от НАТО и останалите съюзници на САЩ. Всички тези страни не представляват сериозна военна поддръжка за САЩ при една война срещу Китай или Русия, но могат да подпалят такава война поради безотговорни амбиции или исторически вражди и това съвсем не е безопасно, както за САЩ, така и за света!

Дилетант

Отново за Венецуела

След публикацията ми в блога на 29 януари 2019, озаглавена "Венецуела - конфликт на "умните и красивите" срещу "неуките и бедните"?", ми се обади един приятел и ми каза, че както винаги съм се постарал с фактологията, добре съм написал материала, но "танцувам" около факта, че "социалистическите преобразувания" на Чавес и Мадуро във Венецуела са основната причина за проблемите в тази държава!

Аз разбира се не си "оставих магарето в калта" и в резултат на това проведохме едночасов спор по телефона върху въпроса дали съм комунист или не съм!? Аз твърдях, че съм неутрален наблюдател и че по политически възгледи вероятно съм социалдемократ, но не съм сигурен, че го убедих, защото той е един от хората, за които всички беди в света идват от социализма, който ни дебне с реставрацията си на всяка крачка!

Междувременно в аферата с Венецуела се разиграха нови събития, но нещата са все още далече от смяна на режима на Мадуро с този на Гуайдо. Ето и някои от събитията и историите, които са по-интересни за българските читатели:

1. Правителството се изхвърли по принципа "Опитал се да пръдне, но се насрал!" и без никаква нужда и полза за никого обяви, че признава Гуайдо за законен президент на Венецуела (или нещо подобно). Очевидно основната причина за подобен дипломатически демарш е да се хареса на атлантическите си съюзници и най-вече на ръководството на САЩ!

2. Редица членове на атлантическото общество като САЩ, Канада, Франция, Германия, Великобритания и Испания по един или друг начин се изказаха в подкрепа на Гуайдо, демонстрирайки отново, че "законно е онова, което сме обявили за законно, а незаконно е това, което не желаем да признаем за законно"! Тази позиция не е толкова странна, като се има предвид, че всички изброени държави с изключение на Канада са бивши колониални империи, а сега прикриват неоколониалното си настояще зад лозунги за демокрация и хуманизъм, като високо ценят важността на контрола над най-големите петролни запаси в света! От по-значителните държави в ЕС само Италия обяви, че е против намесата във вътрешните работи на Венецуела и наложи вето на решение на Европейската комисия, което би заклеймило режима на Мадуро. В резултат комисията също отказа да се намесва във вътрешните работи на Венецуела и Могерини направи съответно изказване по въпроса. Изобщо ЕС се запретна да съдейства заедно с Мексико и Уругвай за преговори между Гуайдо и Мадуро за мирно решаване на конституционния въпрос за президентството.

3. Президентът Радев съвсем разумно се изказа, че България не бива да се намесва във вътрешните работи на Венецуела, с което възбуди яростта на Членове на правителството като госпожа Захариева (едно недоразумение в ролята на външен министър на България) и политици като Цветан Цветанов (строителят на ГЕРБ, който подобно на Сталин в болшевишката партия, изгражда бъдещото си господство в ГЕРБ). Стотина протестиращи даже се явиха под прозорците на президентството, за да изразят възмущението си от Радев, който "Предавал интересите на НАТО, на ЕС и въобще не се държал като натовски генерал!".

4. В Средствата за масова дезинформация (СМД) се обявиха аналисти, журналисти и политисти, които обясняваха колко лош е режимът на Мадуро, как ограбва богатствата на венецуелския народ и как той е довел до емиграцията от Венецуела на 3 милиона венецуелци! Аз без да искам си направих сметка, че 3 милиона венецуелци са 10% от населението на Венецуела и ако спазим тази пропорция, то при подобен по лошотия режим на Мадуро, от 8 милионна България би трябвало да емигрират не повече от 800 хиляди българи!? Като се има предвид, че по редица данни емигриралите българи са 2.5 милиона, то направо се изплаших, че дори не мога да класифицирам колко лоши са режимите в България през последните 20-30 години, та са принудили толкова много българи да напуснат родината си!?

5. При Цветанка Ризова, в предаването си в бTВ, се появи една журналистка на име Къдринка Къдринова, която била посетила Венецуела два пъти през последните 3 години, по време на избори. Къдринка за мое успокоение, каза неща за режима на Чавес-Мадуро, които и аз бях прочел при проучването си за материала в Блога. В понеделник обаче, при Цветанка се появи един балетмайстор, който е живял във Венецуела през последните 28 години и който направо ме срази, като обори всичките мои и тези на Къдринка твърдения, че проблеми във Венецуела има, но че те не се дължат само на политиката на Боливаристите, ами и на политиката на САЩ, която иска да свали режима с всички позволени и непозволени средства! Цветанка също беше сразена от балетиста и макар и да се опитваше да му задава разни разумни въпроси, той я громеше с безапелационното си мнение, че Мадуро изобщо е незаконен президент, защото: първо, не е роден във Венецуела и второ, когато се е кандидатирал след смъртта на Чавес за президент е бил вицепрезидент, т. е. не е имал право да се кандидатира за президент!? Да си призная аз нямам представа къде се е родил Мадуро, а възраженията свързани с поста му на вицепрезидент чувам за пръв път от балетиста! С други думи не знам дали са верни и ако са верни, защо досега не съм ги чул от никой друг? Изобщо според балетмайстора САЩ се борят за демокрацията във Венецуела, за интересите на венецуелския народ и т. н.!

Междувременно намерих една статия:

"What the Press Hides From You About Venezuela" By Eric Zuesse

Случай на потискане на новини по целия спектър на средствата за масова информация.

http://www.informationclearinghouse.info/51080.htm

В статията се цитира доклад на репортьор на ООН за положението в Еквадор и Венецуела. Експертът отбелязва придобивките на широките народни маси във Венецуела по време на режима на Чавес-Мадуро в сферите на медицинското осигуряване, образованието, обезпечеността с жилища, трудовата заетост и други социални аспекти на живота на страната. Отбелязва се, че огромни маси от населението са били издигнати над нивото на бедността.

Подчертава се, че изборната система дава възможност за честни и прозрачни избори. От началото на режима на Чавес досега във Венецуела са проведени над 25 безупречни избори и референдуми по най-различни въпроси, важни за политическия и социален живот на страната.

Репортьорът отбелязва и проблемите, породени от намесата на политиците от режима в управлението на икономиката. Особено голяма е вината на управляващите от Боливарския режим, че не са отделили достатъчно средства за модернизация и развитие на петролната индустрия, както и че не са взели мерки за развитие в страната и на други отрасли от стопанството, които да намалят влиянието на флуктуациите на цените на петрола върху финансите на страната.

В доклада се отбелязват и проблемите, породени от желанието на противниците на режима да саботират дейността му с цел връщане на позициите им в петролната промишленост и на контрола им върху печалбите от природните богатства на Венецуела.

Главният прокурор на Венецуела е провел разследвания във финансовото управление на петролната индустрия, които са довели до разкриването на крупни машинации за незаконно присвояване на милиарди долари от печалбите на Петролната компания на Венецуела, които са отишли в задгранични сметки на висши служители на компанията. Заведени са съдебни дела за финансови нарушения срещу 79 служители на Петролната компания, от които двадесет и двама са висши сътрудници на компанията. Загубите за страната се изчисляват на над 15 милиарда долара, изнесени в Андора и други "данъчни обетовани земи". Критиците на режима отбелязват, че действията на главния прокурор подминават финансовите нарушения от страна на служители във въоръжените сили, а се съсредоточават само върху дейността на критиците на режима.

Казаното от мен дотук е само бегло и повърхностно изброяване на констатациите на репортьора в неговия доклад.

Докладът е бил връчен на съответните органи на ООН на 3 август 2018 година, но СМД са демонстрирали тотална незаинтересованост в публикуването му или поне на данни от него. Подобна реакция на СМД, както и на висши държавни органи в САЩ и други страни, свързани със санкциите срещу Венецуела, е понятна, като се има предвид, че в препоръките си експертът на ООН предлага въпросите и фактите за последствията от икономическите санкции срещу Венецуела да бъдат внесени в международния съд за защита на правата на човека, международния криминален съд и други международни организации, като действия на държави, водещи до нарушаването на човешките права на гражданите на Венецуела и до смърт и страдания сред населението на страната!

През последните дни се появиха и съобщения за дейността на различни терористични групи във Венецуела, като например Хизбула!?

"Hezbollah is in Venezuela to stay" By Colin P. Clarke | Foreign Policy

Промяната на режима в Каракас няма да промени проблематичните връзки на страната с терористичната група.

https://foreignpolicy.com/2019/02/09/hezbollah-is-in-venezuela-to-stay/?wpmm=1&wpisrc=nl_todayworld

Доколко тази статия има за цел да създаде допълнителна подкрепа всред американското общество за промяна на режима в Каракас, включвайки подобна операция в глобалната война срещу тероризма, не знам? Като правило обаче споменаването на Хизбула винаги действа на американците като "червено на бик"!

От друга страна в статията:

"‘Dangerous Territory’ for Democrats as Republicans Seize Venezuela Moment in Miami" By PATRICIA MAZZEI

Демократите се опасяват, че ако президентът Тръмп успее да свали президента Мадуро от власт, венецуелските американци могат да бъдат привлечени задълго в лоното на републиканската партия!

https://www.nytimes.com/2019/02/10/us/venezuelans-miami-republicans.html?emc=edit_th_190211&nl=todaysheadlines&nlid=168633610211

Както виждате нещата не са съвсем прости по отношение на политиката на САЩ срещу режима на Мадуро във Венецуела! Трябва да се правят много и най-различни сметки!

Засега Гуайдо няма нужната обществена подкрепа, за да свали Мадуро от президентския пост. Изглежда, че силите за сигурност и армията, както и въоръжените боливарски милиции, стоят твърдо на страната на Мадуро. Твърди се, че както в армията, така и в силите за сигурност, има кубински и може би руски съветници, които вероятно ще се погрижат тези органи на властта да останат верни на боливарската революция. ЦРУ и Пентагонът се опасяват от въоръжена интервенция, тъй като опитът от последните 20 години на подобни интервенции е горчив и силно неплодороден! Една интервенция във Венецуела вероятно ще доведе до тотален срив на цялата ѝ петролна индустрия и до продължителна въоръжена съпротива на венецуелците, което съвсем не е по вкуса на финансовата и петролната олигархия в САЩ! Примерът на десетилетията борба в Колумбия срещу ФАРК е все още твърде пресен в съзнанието на защитниците на демокрацията и хуманизма. В допълнение към това Русия има инвестиции във Венецуела за около 17 милиарда долара, а Китай - за близо 70 милиарда! Много ще ми е интересно да видя при какви условия Русия и най-вече Китай ще се разделят с тези инвестиции!? Изобщо по всичко личи, че венецуелският пъзел е много сложен и труден за подреждане.

В заключение бих желал да препоръчам на читателите една изключително интересна и важна статия в "Независимая газета":

Владислав Сурков: Долгое государство Путина

http://www.ng.ru/ideas/2019-02-11/5_7503_surkov.html

Статията не е свързана с темата за Венецуела, но е много информативна за основите на политиката на Путин. Няма дори да се опитвам да я коментирам, тъй като "Ехото на Москва", в понеделник (на 11 февруари) от 19 часа московско време (18 часа българско време) проведе редовното интервю с Главния редактор на "Независимая газета" Константин Ремчуков, в което той предложи много сериозен анализ на статията. По принцип препоръчвам на читателите да слушат редовните предавания на Ехото на Москва (https://www.radiobells.com/talk/echo/) с участието на Ремчуков – всеки понеделник от 19 часа Московско време (предаването се нарича "Особое мнение"). Този човек е изключително умен събеседник и добър разказвач! (Доколкото знам в youtube.com могат да се намерят повечето клипове с негови интервюта: https://youtu.be/4emYRyqKWRU )

Дилетант